Следседмокласни размисли и равносметки

АК определено не покрива изискването за "спокойно изкарана висока диплома".

Облачна, Яна, ТМ,
Много е хубаво това да не учиш с детето си.
Ох, как ми се иска и аз да кажа, че не съм учила с моите... Надявам се на промяна скоро

M_I_A, не е задължително това очакване... със 7мокласнока - да, с 4токласника - не.

Късмет като писа Яна. Класна (на 4класничката) според която "многото упражнения не са от такова значение....ако не разбират или има проблем с нещо спираме, обяснявам, говорим". Това за всичко - учебен материал, отношения. Момчешки, буен клас (20 на 8 ), един път не съм я чула да се оплака г-жата от децата. Страхотен клас, повечето момичета ритаха футбол:joy:
Синът ми познаваше класната на сестра си - лично и от разкази, завиждаше на сестра си (ходи веднъж с тях на "зелено" училище).
Бяха решили една книжка с тестове за НВО и без много много тестове са с най-добрите резултати в училището. Дъщеря ми нямаше време подготовка в къщи, тъй като имаше важната задача да се справи на приемен изпит по математика, за да смени училището. Единственото, за което намерихме някакво време, са малко повече диктовки по БЕЛ. Упражнения в къщи за Мат, ЧО, ЧП само 1-2 в дните преди съответния изпит, колкото да припомним формата. Съответно резултите й 17/20/20/20.
С баткото учихме около 1 месец, но там нещата по всичко, освен ЧП, беше трагично, добре, че е схватлив - от 12-14 точки стигнахме до 20/17/20 (БЕЛ/Мат/ЧО), по ЧП детето само си четеше. Е, тук случаят бе липса на Късмет.
Г-жата на младежа - препоръчана, г-жата на малката - не... Късмет!

Миналата година в класа на девойката дойде дете, с далеч по-ниско темпо от това на класа, с изключение на дете със СОП, и двете децата бяха приети добре, въпреки различното ниво, с което се справяха. Когато разпитвах дъщеря ми за НВО, тя със задовоство ми обясни как и тези две деца са "се справили много добре" (независимо от значително по-ниските им резултати). В същото време бяха критични къд себе си, критични към децата, които се справят по принцип или към някой, който се скатава, но не и към някой който има по-малки способности. Късмет!
А преди няколко години щях да припадна, когато второкласеника ме беше сюрпризирал веднъж с информацията за един определен етнос, който ставал само за отредени дейности (и за кошарите имаше информация) ... И на въпроса кой му каза това, отговора бе: "Г-жата"- голям радетел, благотворител, толерантна ... всичко най - 🤢
Наложи се да обяснявам как хората са различни, за възможностите, които имат или нямат хората, как не трябва да се обобщава, това опитвайки се да омаловажава неща, които е чул, без да подбивам реномето на г-жата.

Санака,
спокойно изкарана и висока дипома май не са съвместими в едно изречение.

Ами, има бол училища, в които са съвместими.

Дали

Desem, децата са различни. Това слушам вече 10 години.

Истината е, че всичко, което написах, важи за голямата ми дъщеря.

Малката е със СОП. Уча с нея по всичко, всяко изречение, всеки ден. Даже служебните си ангажименти съобразявам с нейните смени в училище. Психоложката и ме упреква и съветва да наема учител, който да и помага у дома. А аз така съм се специализирала в обясненията и даването на лесни примери за всичко, че мога да взема диплом от факултета по педагогика без да го посещавам. И толкова ми се иска да може да учи сама, но все пак напредва, та ще се борим.

И понеже знам как е и да учиш, и да не учиш с детето си, си позволявам да давам съвети. Майки, ако децата ви са в норма, нека се борят сами. За тяхно добро е.

Според мен за децата, а и не само за тях, способността да вземат решения, да правят избори, самостоятелността, са по важни от шестиците и усвояването на самия материал.  Вече са на възраст, на която сами могат да вземат решения, естествено с подкрепата на родителите, когато се касае за нещо важно като това къде да учат следващите 5 години.

  Доста са различни децата. Общо взето се ориентират и правят избор, но не е зле да се говори и да се обсъжда . Всеки се сблъсква с грешни решения. Нима ние, като възрастни правим винаги правилен избор, така че да не абсолютизираме и техния, като обезателно добър. Което не значи, че трябва да се пренебрегва. Напротив, трябва да се обсъдят всички възможности за реализация на този избор по най-добрия начин и тогава да вземат крайното решение.
 Моето дете искаше определена специалност и училище. Обсъждахме го цяла година и беше приет на първо класиране там, където искаше.  Отчетох неговите възможности, интереси, програми с извънкласни занимания, среда . Предложих му да участва във второ класиране за друго училище.Записах го след като даде съгласието си и го приеха. Една година по-късно мога да кажа, че е много доволен от решението, което взехме.  Сподели ми, че всъщност не е вярвал, че ще го приемат там, и не искал да губи , затова е предпочел да остане в позната среда, където беше уверен, че ще го приемат.

Amber, това е различно. Разбира се, че трябва да се говори и обсъжда. Това е част от осъзнатото родителство и възпитанието. Трябва да се говори и да се обсъжда всичко, образование, интереси, приятелства, случки от ежедневието, влечения към обратния пол, секс...
На всички, които не вярват в децата си, че могат да се справят сами и са неоправни, мога да кажа, че няма оправни деца с майки орлици.
Този процес не започва от днес за утре.
Процесът е бавен и в началото са нужни усилия от ваша страна, да не се намесвате въпреки желанието си.

Светкавица, недей така с лошо за момчетата, родени септември и нататък, моля ти се. Те и без това всички са незрели, ти като ги сложия тия в графа по-незрели, съвсем им подби самочувствието.

Различни са, променят се.
С момче родено в края на годината и с момиче в началото виждам колко може да са огромни разликите .
Не винаги в момента, в който трябва да вземат решение, са готови за това.
И както оценките не винаги са определящи за знанието, така и възрастта - за решенията...
"Мъжът до 30 е мамин, от 30 го поема жената" - из бисерите на д-р Драганов

Облачна (времето не е разбрало за промяната на името ти ),
та като спомена за обсъжданията се сетих как бях решила да си спестя говоренето за тялото и секса.
Младежът е в първи клас, купувам аз книга-комикс за сексуалното образование, голям фурор предизвика в работата, мъж ми обаче каза рано е и я прибрах в някакъв наш шкаф и даже забравих за нея.
Свършва учебната година, аз съм в къщи с  децата (той на 7 г. / тя на 5 г.) подреждам, подготвям пътуване за ваканцията, а те играят в къщи. Е, докато играели, ровили и из нашите неща и намерили книгата.
Влизам аз в стая при тях и чувам следния разговор: "Какво му правя, на това дете?-девойката. Брат й й обяснява " Правят му операция на пишоната, но аз не искам да ми правят. Тя го гушна и подкрепящо му казва: И аз не искам да ти правят! Батко й й четял от книжката и бяха стигнали до обрязването.

  Малко е общо това понятие. Може да ме причислят в тази категория. До 14 години съм била плътно до него. Това с оправността също ми е малко клиширано.Ами отплеснат е, разсеян е. Не знам какво значи да е оправен, вървях подир него постоянно, все опитвам да го защитя и да му помогна, да го събера. По дефиниция трябва да е мамино синче. Ама не е. На 12 тръгна сам за Европейско първенство в Германия без да каже на никой, че си наранил сериозно пръст на крака и игра и се представи чудесно, без да каже гък. И изобщо рядко се оплаква , въпреки че е понасял големи натоварвания и е бил  по-различен от връстниците си в една възраст - беше много слаб и грацилен, което в моите очи го правеше беззащитен и уязвим и аз много му треперех, но той се справяше доста добре . Винаги идва етап, в който казва - вече мога да се справям сам  и го прави.
 Не е въпроса в подкрепата и присъствието на майката, а в култивирането на чувство за отговорност за взетите решения.

Аmber,  всичко зависи от характера на детето. Има деца, които покрай прекалените грижи на родители се обезсърчават и стават "лениви". Но  други пък ги амбицира и са доста по- оправни от наборите си! Така че, аз все казвам да са с късмет и здрави, другото се трупа с практика. Ако живота им е съвкупност от сложни ситуации, от които сами трябва да се измъкват, много бързо стават самостоятелни, а този опит е безценен. Галени ли са от съдбата и нямат ли трудности......много под въпрос. Но винаги си има изключения.
Аз на нейната възраст, сама избрах и се записах в МГ- Благоевград, родителите ми бяха даже и против заради пътуване с градски транспорт, който е 10 мин, но аз не ги чух, а съм такъв характер, че тогава  можеше и  човек да ми промени мнението. С годините се научих да отстоявам решенията си и доста се доверявам на интуицията си.

При нас желанието  й за ветеринарна медицина, което се прокрадна в началото на годината изигра голяма роля. Девойката много обича животните. Определено умее да общува с тях и контакта й с тях я зарежда много. Виждам колко е щастлива и колко тъжи, че не може да си има поне 2 кучета и 3 котки вкъщи, а до 3-4 клас обожаваше и конете, постоянно я водехме да язди.
Лятото срещнах и се запознах с девойка/ вече доктор/,която току що беше завършила ветеринарна и доста я разпитвах, после  разказах на детето, че било по-трудно от хуманитарната, че е трудно да започнеш работа и т.н, докторката не работеше по специалността си, беше представител на някаква фирма за продукти за животни .

Моите фаворти бяха НЕГ и АК, kaто Испанската в последствие разбрах, че също е добър вариант, но самото приложение на езика така и не намирах за какво й е.
Та след обсъждане дали да учи езици/ които определно й вървят с лекота, за разлика от мен и аз вечно ще страдам от факта/ и да ходи на уроци по Биология и Химия /които от моя близка позната се оказаха и доста скъпи, а нямах информация на какво ниво се учи в други подобни паралелки/или НПМГ с този профил+ езици в школи. АЕ е на B2, след като почна да ходи на индивидуални уроци от 5 клас и без никакви усилия си взема сертификатите. Немския не иска да го учи, и отхвърли така желаната НЕГ, още повече, че офиса ми беше до нея. АК го отхвърли, като разбра каква е таксата, дожаля й за нас, а пък аз толкова да исках да успее.
Бях сигурна, че ще успее, даже вече се готвех и финансово. Но не, отказа и каза НПМГ и край.
 В последния момент седна да чете за олимпиадите, без никакви усилия и четене успя да мине общинския кръг и видя, че има шансове. Това пък леко я отпуска откъм подготовката й за НВО, реши, че и по-ниския резултат я класира и стреса остана за майка й, не за нея, тя знаеше, че ще бъде приета там.
Детето  има потенциал, който не исках да пропилява, и съм щастлива въпреки моите тайни желания, че и тя е доволна и ще учи там, където иска. Дано и гимназията не ни разочарова, защото напоследък следваме вътрешното си усещане за нещата, не ме вълнуват препоръки и стара слава.
Та явно е и съдба, пробвах се да повлия и да наклоня везните към нещо, но детето си каза думата и си отстоя до край желанието.
В момента обаче все още витае едно вътрешно колебание/ не мога да си изясня още защо/, дали направи правилния избор и дали не трябваше да съм по твърда за АК, но каквото били-било. Времето ще покаже кой е бил прав!
Та да са здрави и амбициозни, и с късмет, това за мен е най- добрата формула, другото се учи като ти дойде до д-то!

За да не става предния пост още по-дълъг, се сетих да допълня-  това за следенето и ученето с детето.
Не знам за вашите, моите са ходили на занималня в училище, лятото са по баби и не са се занимавали в подобна обстановка. Каката никога не е имала нужда от помощ, с лекота винаги си  е писала домашните, никога не ни е и питала за нещо,  госпожите винаги са се изказвали  с възхищение за нея и работата й в  градината и училище.
Сменихме и  началното училище веднъж, което потвърди възможностите й сред нова конкуренция в елитно училище в центъра на  София.
Никога не съм знаела даже какво има в учебниците й, какво учат, на коя страница е, какво е домашното й даже в първи клас.
За разлика от мои близки, с деца в същия клас, ами те знаеха наизуст страниците, цитираха задачите по математика, които децата им не успели да решат. Признавам си, беше ми странни и леко се замислях дали пък аз нещо не съм оставила детето без контрол. Но в крайна сметка моите наблюдения  са, че колкото повече се притесняваме и щадим децата си/ например доста мои приятелки не пускаха децата си на занималня в училище, за да не стоят целя ден, че се изморявали, пък им се спяло и т.н. Ходили са на сборни групи в градината, не съм им спестявала подобни "изпитания".
 Сега прилагам същата схема и за малкото, само не знам дали ще ни се наложи да сменяме елитното с квартално училище:))), но като цяло резултата е същия- израстват самостоятелни, с добра подготовка, с лекота усвояват материала, имат добра памет за наизустяване, рецитират изразително, не се притесняват да са център на внимание, обичат изявите пред публика, нямат проблем в самостоятелното възприемане на материала,спрямо нивото на връстниците са в челните места.

Колкото повече възможност и даваме сами да намерят правилния път и решение  към нещо, това им е в плюс. Обгрижването и помагането нон-стоп  е нож с две остриета, когато не могат сами да решат нещо се обезкуражават лесно виждайки мама, която с един замах прави всичко. И знае, че винаги мама ще му помогне, ако то не може.

Виждам, че децата тук са големи сладури/ поне през вашите очи/ и се радвам. Бих искала да ги познавам и на живо, от това, което чета от вас.

Около мен децата на познатите ми....е... радвам се, че не са мои!

Децата дори в едно семейство са различни. И аз имам опит с повече от едно дете и еднакъв модел на отглеждане. Това описаното бе и моят опит с първото дете. С второто-на другата крайност. Така че-и това не е панацея.