Ето какво ни предлага речникът на Института за български език:
Калеко е диалектна дума.
КАЛЀКО м. Диал. Мъж на майчина или бащина сестра; свако. Ала случвало се е учен и богат да вземе обикновена жена от селото. Ето, да речем — калеко ѝ Танас. Сега вече той е пропаднал човек, но па времето е бил богат и учен, доктор, а се е оженил за леля ѝ Жечка. Г. Караславов, ОХ I, 56. Дяконът, .., посрещна приятелски Кралича, когото вече познаваше по кратките разяснения на калека си. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 27. Йотговаря, джанъм, / младо меанаджийче: / „Йой си та тебе, / бре сирак Георги, / .., / мой мил калеко, / халал ти сторвам / гюзелим Янкя.” Нар. пес., СбНУ ХLVII, 88.
— От гр. καλός ‘хубав, добър
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE/
Лелинчо - също диалектна дума.
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE/
Свако също се определя като диалектна.
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE/