Родители на надарено дете

Ама и твоята никак не е лесна...

Според мен в един момент ще спре да чете вестници и да решава кръстословици. Ще му писне. Купи му едно влакче и една топка и го пусни да рита с децата.

Много се впечатлих от това. Защо е дошла толкова късно?

Направо настръхнах от ужас.
Винаги се плаша от бързото развитие и липсата на комуникация с връстниците.
Защото социалната адаптация е най-важното в този живот.
Стискам палци да успееш да се справиш със ситуацията.

Чакам на около 3 и половина да конструира самолет. Някой си търси следобедно лятно забавление, докато чака да свърши работният ден.

Хех малко подразва заглавието на темата "надарено дете"  . който пък няма нищо общо с проблемът в темата. Проблемът ви обаче е, че синът ви се държи като всички други деца - моето си е мое, чуждото общо.

Моя съвет е да не се опитвате да го вкарате в рамка. Все още за детето не може да се говори като "надарено". Сестра ми на същата възраст се научи да чете по вестниците след като баба няколко пъти и каза буквите и учеше много лесно езици през годините. В последствие обаче едвам избута университета /и то след като прекъсна на първото място/.

Говорете с детето си както всички говорят с децата си, че не бива да се държи така с децата. Ако не обича да дава играчки - не ги носете там, където могат да му ги пипат. Събирайте го с деца колкото може повече и не се вторачвайте на тази възраст в "гениалността му". По възможност родете и второ, че и трето дете. Така поне няма да е самотен и странен през годините.

С ръка на сърце ви казвам, че не ви завиждам ако детето ви се окаже гениално   Да си родител на различно /по какъвто и да е начин/ дете е много болезнено изживяване. Само отстрани хората се взират в успехите - родителят трябва да се стреми детето му да е здраво и щастливо, всичко друго е преходно.

Точно.

Начи, ако историята е реална, като стане на 7, му намерете работа в Гугъл и всички проблеми ви се решават.

До тогава може мен да ме назначат там - да им крася и да му пазя мастото.
Благосклонно ще вземам и заплата - да не им тежи.

После пак ще си запазиш мястото - зер трябва някой да му връзва обувките и бърше сополките, докато пише код.

Пайтън научи ли вече, или мина на Хаскел направо туй дяти?

Сега сериозно, хиперлексията и ранното четене и разбиране на символи и думи не са само позитивен знак. Съзнанието на човека има много елементи, а забиването само в един от тях може да е тревожен знак.

Скептична съм към гукането на седмица - най-вероятно е издал звук, а мама го е помислила за гукане.

Моята дъщеря е на 2 години и все още е проявява интерес основно към по-прости неща като квадратни уравнения, елементарна химия и биология. От септември се записа в курсове по астрофизика и биохимия. По отношение на общуването - имаме известен проблем, когато е на площадката с калкулатора си, на който пресмята лицата на повърхнините на катерушките. Често други деца ѝ го дърпат и тя всеки път се обажда в полицията и докладва кражба. От полицията вече са почнали да ни се сърдят малко, но разбират ситуацията, все пак техните деца имат същите проблеми. Вчера си говорихме с нея, че малко изостава с езиците - говори само български и английски, но допуска много правописни грешки на втория. Иначе много се смее, особено на stand up comedy и на сатирични политически предавания като the daily show.

Дано съм помогнал....

защо е в ясла при положение, че е на ниво първи клас?

Щото още си пада върху лицето, ака си в гащите и не може да държи лъжица.

Е да, при положение че схваща толкова бързо езици, четене, смятане, едва ли на три си върши естествените нужди в гащите и не може да се храни само.

Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.

Може да се храни сам, мие се и дори си ляга да спи сам и не е с памперс, за тези които се интересуват, въпреки че не е по темата.

да се самоцитирам

Не вярвам някой да ти завижда. Да си различен хич не е за завиждане, а още повече да си различно дете. Ако детето е обследвано от психолог. И е дете в норма ,просто го третирай като такова. Ако го виждаш много по-различно от останалите деца се консултирай с психолог. Без да познавам детето и с изключително оскъдната информация - бих го завела за да изключа високо функциониращ аутист.

Щото образователната ни система на приема 3 годишни в училище.

Добре, да не е в училище, но поне година-две напред, т.е в детска градина. Ако моето дете беше с подобни дадености щях да търся начин да не тъпче на едно място, а да върви напред.

Освен познаването на буквите има нещо много по-важно като емоционално развитие. Детето да е пораснало психически да бъде ученик. На 3 на дали го е достигнало това развитие.  Та преместването му в по голяма възрастова група съвсем ще го осакатят.

Много нереална ми е цялата история

И на мен това ми мина първо през акъла, като каза много езици и нежелание за общуване с деца.

слагай софрата, идвам на гости и ще споделям опит. Ама не се скъпи ами сложи все качествени неща. Дай гугъл координати насам. Координатите да са до най-удобното кътче на дивана. И за утре за мача с Германия ако може разкарай генийчето да не ми смущава телезрението . Като свърши гостито и си тръгна си решавайте пак кръстословици и си четете вестниците.

Тази тема ми излиза на главната страница. Стана ми интересно. Защо носите на площадката букви и цифри за игра?

Да, и аз веднага това си помислих.
По-добре да си е нормално детето, историите на гениите са изпълнени с лудости, нещастия и неразбиране от околните. Надарените деца обикновено са надарени с едно, но им е отнето друго.
Синът ми на пет години знаеше таблицата за умножение и умножаваше и делеше четирицифрени числа. Записах го в първи клас на шест, за да не му спирам развитието. Тогава вече решаваше задачи с корен квадратен , степенуване, прости дроби и уравнения с неизвестни. Стана така, че му беше абсолютно скучно в часовете по математика, решаваше задачите за две минути, понякога директно написал отговора, защото е решил задачата наум и през останалото време само пречеше на другите деца. За сметка на това езиците му се удаваха много трудно. Продължи с математика и в гимназията и в университета, но в края на втори курс в университета каза: "Приключих вече с математиката". Понякога ми е казвал, че не е трябвало да го пращам по-рано на училище, че му е било трудно, винаги беше най-малкият в класа и често имаше проблеми с общуването. С времето нещата се оправиха, но на ваше място аз бих оставила нещата да следват естествения си ход. Не се дръжте с него като с генийче, а като с абсолютно нормално дете.

Нещо май ни пързаляш?! Ако пък е истина, доста неща не са ти ясни и ако детето наистина е гений, ти препоръчвам да се ограмотиш малко по темата. Като за начало започни с писането - пунктуация, граматика, ясно излагане на идеи в изречение. Децата не обичат неграмотни родители.

Какво означава  ''Още докато бях бременна се развиваше много бързо и се роди доста голям''?! Правиш някакви неясни асоциации между физическото развитие, при това в утробата, и сегашното положение (ако изобщо има такова).

Твърдиш, че според психоложката и педиатърката всичко било нормално. Ами ако написаното от теб е истина, кое точно е нормалното?! В кабинета на педиатърката на сина ми има едни таблици с предполагаемите умения за 3-годишно дете. Отдавна не съм ги гледала, но нямам спомени да пишеше за кръстословици и судоку.

Ако детето наистина е гений, ви предстои много работа със специалисти в различни области. Синът ми не е гений, слава богу, но има много висок коефициент на интелигентност. Имах разни притеснения и настоях да му се направи обследване, което в страната, в която живеем, се състои от няколкократни посещения при невролог, психолог, психиатър, логопед, специалист по психомоторика и един 20-страничен доклад с резултатите от тестовете и заключенията на докторите. Емоциалното му съзряване обаче определено изостава и понякога това води до изключително неприятни ситуации.

Пожелавам ти много късмет!

Ако историята е вярна, проблемът като че ли идва повече от родителите. Още през бременността си си втълпила, че детето е гениално и изглежда го третираш като такова, а не бива. Носейки букви и кръстословици на площадката, изглежда искаш да похвалиш и покажеш детето си пред останалите майки, вместо да му носиш играчки, подходящи за неговата възраст, които и другите деца да харесват. Само по този начин детето може да се социализира, занимавайки се с неща, с които и другите деца се занимават. Докато го третирате като по-различен, той ще се чувства различен.

Подкрепям, че физическото развитие в утробата няма общо с интелекта. Някои бебета се раждат големи, защото например, майката има гестационен диабет, за който една част от бременните въобще не разбират.

Не е нормално за психоложката ви всичко да е нормално. Няма лошо да чуете опита на други родители с деца с изпреварващо в някаква насока развитие.  Но е наложително да намерите отличен и опитен специалист, който да води и вас и детето ви в по-различния му път!

Лявото полукълбо е доста по-развито за сметка на дясното (което отговаря за комуницация и др.). Виж д-р Мелило.
Доколкото знам не е добре да насърчаваш "тези силни страни". Едното полукълбо трябва да "догони" другото, а "силното" един вит да "спре да се развива за момент". Виж книгате/книгите на д-р Мелило.
Разбирам те, че се радваш, гордееш, но трябва да работите по тази комуникация и разбиране с другите деца, игри, веселие.

Значи мястото му не е в яслата.
На 2години-в първи клас.
На 7години-в езикова гимназия.
На 10-в университет.
така де,защо да си губи времето детето...

Наистина, на такова дете е хубаво да се развие другата страна - атлетизъм, социални умения. Читанки има много - малко от тях вършат реална работа, а още по-малко взимат хубави пари. Така че ако се гледа в перспектива, няма да донесе полза да се обръща внимание на силната страна. Не искаме да отгледаме идиот савант, нали...(преди някой чевръст да викне модератор - така се нарича феноменът, приет термин е, не съм го измислила аз).

Кажи "Дроздстой Стоянов" и ще звучи съвсем политкоректно.

Е той човекът прокопса, станал е психиатър, изглежда си почти нормално. Има и дете.

А, значи авторката е жена му.

Това е напълно нормално за децата на годинка. Те обръщат основно внимание на себе си, играчките и родителите си. Околните деца много не ги интересуват. Предполагам, че на 3 г. вече е по-различно.
Детето, освен интелектуално, има й емоционално, социално развитие. Това се придобива с течение на годините и няма как дете на 3 да тръгне първи клас или 1-2 години напред.
Моето беше подобно, ама не чак от толкова ранна възраст.
Носи букви и цифри на площадката, защото то така иска, носи и такива неща в яслата/градината.
Даваш му тебешир - изписва земята с азбуката на 2-3 езика. 
Идват хората при теб и ти правят забележки, че юркаш детето с неща, които са за ученици.
Тези неща се израстват или поне намаляват като страст. Ако детето посещава градина, общува със себеподобни, в един момент започва да се интересува и от други съвсем детски неща.
Аз избрах да не занимавам детето ми с нещата, които са му мания и да отговарям на въпроси и да показвам неща само при желание от негова страна. Все още цифрите и буквите са му голяма страст, но спокойно си общува с връстници и си играят на общи игри. Междувременно се научи да събира и изважда, пише, чете, но само при желание, някакси умножава, но не знае таблицата за умножение, прилага негов си начин.

Нормално е и за другите деца, споделянето на играчки е нещо, което се учи, повечето малки деца имат силно изразено Чувство за собственост. Моето в яслата го изкарваха пред всички като мине директорката и зам. директорката на проверка. Казваше азбуката, числата, цветовете и формите. 


Никакви - води се по него. Ако иска нещо да правите с цифри и букви - правете, ако те пита нещо за тях - отговаряй, но не го занимавай целенасочено. Събирай го с деца да играе, давай му някакви занимания извън любимите му неща, ако не иска - вплети любимите му неща в заниманията.
Примерно, моето не искаше да оцветява, ама като започнах да му рисувам цифри и поиска.

Преди 2-3 години имаше подобна тема във форума, тогава една майка с година по-голямо от моето дете я беше писала. Та с нея си споделяхме за нашите "различни" деца.

Всъщност, освен в странните взаимовръзки на майката с пренаталният растеж на детето и гукане на 3 дни, няма нищо толкова необичайно в описанието на детето. Дори и социалните му умения са на адекватно ниво, след като говори добре и от рано, смее се и общува. Форумните специалисти по аутизъм има още малко да попрактикуват с деца в истински аутистичен спектър, дори високофункционални. А това за развитието на кълбата е малко несериозно. Камо ли оценка на развитието на толкова малко дете по един меко казано странен пост на майка му.

На 2-3 години не е нещо нечувано или чак толкова гениално да разпознава букви, цифри и да чете: просто е в крайната граница на т.н. "нормално" развитие и нито е признак на аутизъм, нито на амбициозни родители, нито пък е притеснително. Дъщеря ми ще бъде на 4 есента и чете на срички, пише с печатни букви, не е за сметка на други области, в които да има "дефицити". Но не е и някакъв признак за уникална гениалност, че да търся насоки за "надарени" деца. И аз, и съпругът ми имаме записи как четем (на древни касети от миналия век) детски книжки преди 4 годишна възраст, макар аз да съм по-добра . Така че аз въобще не подлагам на съмнение или подигравка дали е възможно описаното от жената, но е описано доста странно с вплетени малко несвързани детайли и случки.

 И всъщност, не става ясно къде е проблемът? Дете на 2 е повече от адекватно да се сърди ако му взимат заниманието останалите.

Като не си запозната, не определяй кое е несериозно. Аз съм изчела научни статии, правила съм диагностика за определяне на "по-силното" полукълбо и знам за какво говоря. Това се коригира.
Разбира се от един пост не може да се реши, просто давам съвет какво може да е.

А добре, ще го имам предвид
Дай малко от статиите насам ...

В описаната ситуация, освен тревожността и подхода на майката както и желанието и да вкара детето в рамка и да му търси специални занимания за надарени, виждам съвсем малко за корекция. Даже, нищо. Само може да спрат да носят букви на площадката, освен ако съвсем нямат други играчки, които детето да харесва. Най-малкото, ще си изгуби комплекта и ще стане проблем с много тръшкане и

Като загуби комплекта тъкмо ще се научи, че или няма да носи такива неща на площадката, или ще приема, че са се загубили/счупели.
Има си деца, при които си личи изразен интерес към определено нещо. Едно другарче на моето още от яслата го влече Лего. Строи, измисля си разни неща от него, гледа филмчета как строят с Лего и т.н.
Ние им подаряваме за празници Лего, а те на нас цифри и букви. 

Да, има. Аз през изминалата година преподавах съботно училище със смесена възрастова група: 3 до 5. Всяко от децата си имаше собствен талант, някои на 4 четяха и пишеха гладно и на български и на английски, а едно пък направо беше такъв хеликоптер на площадката, че се наложи 6 месеца бременна да се катеря да го сваля от неподозирана висота, на която беше замъкнал и моето

Ами, честно да ви кажа, не ми се струва нормално за дете на 3 г. Не разбрах какво казват психолозите за това...

На детето психолозите не знам какво казват. Нито детските психолози като цяло, те не се занимават, или поне не би трябвало да се занимават с преценка на "нормално" или "ненормално", макар че в България всичко е възможно.

Детските когнитивни специалисти, като цяло не са притеснени от четящо дете на 3 години, това попада в горните рамки на "нормалното". На два и повече езика, това вече е по-впечатлително, но говорим за свободно и еквивалентно владеене на езиците, писмено и говоримо, граматически и т.н. Ако майката наблюдава това, бих я насърчила наистина да потърси оценка и помощ в развитието на "надарено" дете, тъй като би попаднал доста на върха на горния един процент.

Доколкото аз мога да чета, жената казва, че детето чете кръстословици, судоку и каквото му попадне и се приспива с тях, а не че ги решава. Ако греша, тогава наистина детето е далеч извън познатите модели и траектории на когнитивно развитие на 3 годишни и му трябва специална насоченост.

Какво точно означава ''чете судоку''?! В него има само цифри.

Всичко, което е написала авторката, само по себе си е ок, но някак си не се връзват нещата. Или поне тя не е успяла да ги навърже смислено. Какви са тези два езика и за какъв трети става въпрос, че даже детето го било учило?! Ако детето живее в многооезикова среда, владеенето на повече от един език е повече от нормално. Синът ми владее в различна степен 4 езика, но живее в такава среда - в яслата имаше френски, в предучилищната френски и английски, у дома с него се говори на френски, немски и български. Това не е признак за гениалност. Виж, ако някакси му идват от въздуха, може би.

Имаше един брой на списанието ЕУРОПЕО, посветен на генийте. Тръпки да те побият от съдбата на такива хора.

Убийствена тема.... Авторката, мисля, че ако чак толкова имаш притеснения, просто се обърни към детски психиатър. Спорно е дали описаните неща са истина и ако са - те признак на гениалност ли са.
Как ги учи тия езици детето?
Доста големи учени са имали проблеми в първите си години. Други малки гении свършват зле, на някои гениалността им отминава. За Айнщайн например се предполага, че като малък е страдал от форма на дислексия. Доста по-травмиращо е родител, който е решил, че детето му е гениално.

Много време и разговори ми трябваха, за да убедя приятеля си, че детето му (от предишна връзка) си е съвсем нормално и не бива да му вменяват и непрекъснато да разправят колко гениален художник е (4-5 годишен), какви гениални прозрения има и как непременно ще стане гений, защото според баща му изпреварва с няколко години връстниците си. Такива върли убеждения не свършват добре. Дай сега като мислим детето си за гениално от бременността още, да го пратим направо в НАСА.

Имах една съученичка, набедена, че трябва да е отличничка (и наистина беше, пълно 6), ходеше на уроци по рисуване, музика, пее, свири, задачи решава, текстове тълкува, абе гений млад. Накрая изкрета една гимназия за дизайнер на дрехи, продаваше обувки и няма и помен от гениалността й.

Като четох за проф. Дроздстой, един колега имах, завършил СМГ и Първа английска едновременно, набързо изкарал две висши, невероятно умен, бърз кариерен възход, ранен брак с по-възрастна жена, две деца... и сега е окапал, затлъстял мениджър на средно голяма компания и никой не чува за изключителния му ум.

Да не помислиш, че прогнозирам какво се случва с всички надарени деца Просто няма нужда от набеждаване в гениалност. С времето дарбите ще се покажат. Нормално е децата да се сърдят и да си дърпат играчките.

Нужно ли е такова натоварване на дете на 3 г.? Не ме убеждавайте, че то само го иска....не го вярвам!

Хе, за нашето така говориха, ама бяха далеч от истината.

Не са хубави тези ранни развития според мен. Моето дете на 2 седмици има записано в картона - следи с поглед играчки и се смее...... аз много добре си спомням, че следеше,  сега е на 8  и е доста проблемен, няма да описвам, но епилепсия има също.    
Гениалните деца са 1 на 1 000 000 и мисля, че те не са просто  отличниците в училището. Мисля, че са деца с слаб успех заради скуката им.

Може би единственото приятно и безвредно ранно развитие е музикалността. Поне ще те радва цял живот. Не е нещо особено, но примерно с второто си момиченце се спуках от концерти, самата аз свирех - е сега пее и може да запомни почти всяка мелодия. Пее приятно, като за дете. Не е музикален гений, но е приятно, пеещо момиченце. За разлика от сина ми, който може да свири, но е изпял точно нула песнички.

Детето е с бърз ум, не виждам никакъв проблем. Напълно нормално е да не си дава играчките и не бих нарекла точно "агресивно" едно три годишно дете.
Нямам мнение за развитието на двете полукълба и изоставането на едното за сметка на другото, но смятам че "надарено" като синоним на "даровито" означава да има някаква особеност - талант - пее, рисува, запомня бързо.
Гениалността е нещо различно. Гениите са неразбрани от околните, точно защото техния мозък работи на различни честоти.
Не казвате как детето е научило двата езика, а сега учи трети - а това е много важно. Защото, ако то има афинитет към езиците, няма нищо лошо да го насърчавате, но никога не възприемайте детето си като особено, надарено, гениално, различно. Възприемаяте го просто като умно.
Моето дете е на година и седем месеца, в много аспекти изпреварва значително децата на нейната възраст - това аз го констатирам като майка, а нашия педиатър, който е един от най-добрите и уважавани педиатри в България го потвърждава при всеки преглед. Пример: двустъпкови команди - "Вземи мечето и го занеси на дивана." ги прави откакто пълзи стабилно и може да се катери - т.е. на около 9 месеца. В момента с нея може да се говори напълно разумно, разбира всичко, отговаря адекватно и прави изречения от по 3-4  думи. Не изговаря правилно думите, но казва част от тях и веднъж чута и изговорена дума веднага й влиза в речника. Знае по-голямата част от българската азбука, в определени конфигурации на букви като "крак" казва звучно и правилно "Р", брои до 5, като често прескача 4 но пък като види два предмета /две обувки, две котета/ е наясно с бройкта и казва - "Мами де бау-бау" и т.н.
Споделя играчки, но не разбира защо не й дават чужда играчка, като тя дава своите. Обожава децата от всички възрасти и иска да ги прегръща, гали и целува. Но и тя като другите деца пищи, ако иска нещо и не го получи, просто защото е дете и това е нормално.
Не е гениалност, нито надареност, просто много ранно и бързо емоционално, социално, емпатично и неврологично развитие. Мисля за нея като за умно дете, чието развитие искам да насърчавам, не смятам че има дарби, поне на този етап от растежа й.

Ох така се смях на темата...такава пързалка не бях чела скоро на три да решава кръстословици и судоку. А новините гледа ли, от политика интересува ли се?

Важното е да не го пускат в Туитър:) малък е още:) а там е джунгла, ще се разплаче, че го бият с лопатки.

Aaа, не сте прави. Предлагам на авторката да запознае невръстния гений с друг събрат, на 8 приет в университет:

http://www.segabg.com/article.php?id=911285

8-годишно дете завърши успешно средно училище и през есента ще учи в университет, съобщава БНТ. Супер ученикът е от белгийския град Брюж. Той се казва Лоран Симон и вече има диплома за завършено средно образование - постижение, характерно за 18-годишните.
Неговият коефициент за интелигентност е 145 и е завършил като частен ученик, защото темпото в нормалните класове в училище било твърде бавно за него.
Математиката е любимият ми предмет, защото е толкова широкообхватен - има статистика, геометрия, алгебра. Има толкова много направления, казва детето.
След лятната ваканция супер ученикът ще учи в университет и засега се е насочил към компютърните науки, добавя Националната телевизия.

Няма ли да вземе поне gap year:)

Изпреварил е младия Шелдън, който на 9 е само в гимназията

Имаше някаква организация, която се занимава с деца с високо IQ и ги развиват. За жалост ,доста често това е характеристика на деца със синдром на Аспергер. Надарени са с природна интелигентност и склонност към детайла, но им куца много социалната адаптация и комуникация и се нуждаят от такава. Детето ви е напред в развитието , определено и явно го постига с лекота, но за сметка на това назад с емоционалното развитие. Хубаво е да го развивате, но с помощта на психолог или съответната организация могат да му направят цялостна оценка и да се види точно за какво иде реч.

За останалите- то не беше злоба,. то не беше съскане, сарказам и подигравки. Както казваше учителката ми по английски в гимназията-" На кого се смеем, на себе си се смеем".....Убедена съм, че е цитат от някъде, ама от къде ли.

Как го преценихте това? Напълно нормално поведение е детето да не желае да дели играчки или дори да се заиграва с други деца на 2 години. И на 3, също. Макар и да има деца, които са по-отворени към игра и споделяне с други от малки, обратното не е признак за Аспергер поне до 36+ месеца. Според някои, дори над 5 години.

Признаците, за които говорите са липса на очен контакт, липса на речев изказ и т.н. Майката не споменава нито един от тях, напротив, споменава ранно речево развитие, чуство за хумор и интерактивност на детето.

Никой от нас не е наясно със ситуацията. Може да бъде както съвсем нормална, така и признак за напреднало развитие, както и за евентуален проблем. Съгласна съм, че намирам подгиравките и иронията за неуместни. Жената звучи искрено притеснена, а не хвалеща се.

Одеве много бързах за среща и не си дописах, но цитатът е класически, от Гогол. Неговият градоначалник така възкликва в края на "Ревизор", с гневен въпрос и после отговор: "На кого се смеете? На себе си се смеете!". Не е толкова полулярен въпрос като този на Макбет, но често се перефразира.

Често се чудя, ако си освободя малко оперативна памет от всички подобни глупости запеметени от книгите, колко ли повече успех бих имала в живота

имаш ли статистика?

по-скоро е обратното, gifted children често се чувстват неразбрани от околните и се отдръпват от общуването, предпочитат по-възрастни или други gifted children и затова често остава впечатлението, че са със заболяване от аутистичния спектър. те така просто се предпазват.

моето дете има приятелче с Аспергер, което е и на границата с gifted child (има си стандартизирани тестове, които могат да се правят от 4-год. възраст, незнам дали го има този тест на български). от майката знам, че като е ходила на консултация е имало още едно детенце и майка му все е повтаряла, че не вижда нейното да има Аспергер. накрая се оказва (след теста), че е gifted child. Gifted  е с IQ над 130.
тестват се 11 отделни аспекта, някои деца, а и възрастни може само в един от тях да са много добри, други са в няколко. затова и тези хора са толкова различни. някой е супер добър по математика, друг с езиците, трети в нещо друго, четвърти анализира бързо. тези деца, обаче не са отличнитеците на класа. точно обратното. обикновено са лоши ученици и са все висящи за повтаряне или изключване, затото там им е скучно.
тук идва висшето изкуство на възпитанието, но затова родителите трябва да са наясно дали детето е gifted или не и да се консултират как да подкрепят и мотивират детето. има доста материали на английски.

социализацията и емоционалното им развитие могат да куцат, ако не се забележат от рано и отрастнат в среда, в която постоянно трябва да работят срещу собствената си природа и да се напасват на изискванията на околните, които за тях са прекалени ниски. оттам и проблемите им.
все едно да си купиш порше и да караш постоянно в 30км/ч. зона.

терминат "надарен" на български малко подвежда. в случая доста деца въобще не могат да бъдат разпознати като такива, защото не показват някакви невероятни дарби и умения.
тези деца по друг начин асимилират информацията, отделно приемат много повече информация от обкръжаваща им среда и много по-бързо успяват да свържат новата информация с вече запаметената.

подигравките и насмешките са меко казано не на място.
та чак и Сирената се активирала да пее в хор, от кога? 

дали историята в началото е истина или не - това няма значение за мен.
дори и 2-3 човека да се замислят над написаното и да се вгледат в детето си - това стига.

от моята приятелка знам, че чрез високото IQ успява на когнитивно ниво да работи с детето, така че да "изглажда" ръбовете на Аспергер-поведението. обаче всяка седмица си има среща с психолог, който я напътства.
зад много "трудни" деца се крие някой gifted. покрай разговорите с нея "разпознах" няколко такива от съучениците ми, както и от колегите от университета. обикновено са с доста ярко изразена индивидуалност, но не толкова често са успешни в живота 

За това, казвам че е добре да се потърси организация и специалисти, които работят с такива деца. Че детето изпреварва нормите за развитие е видно, има достатъчно систематизирани източници с които може да се сравни, а явно и майката има притеснения някакви за емоционалното му развитие, аз вярвам силно в майчиният инстинк да се идентифицира когато нещо не е наред, дори още преди специалистите да го видят.

Нямам статистика, а общи наблюдения, изказах само моите мисли и разсъждения. Мога да погледна конретно в нета, коя беше точно организацията в София

Обаче аз ще питам - каква е логиката да вкараш детето в някаква ненормална среда? В крайна сметка целта е житейски успех, а повечето човешки начинания се случват в друг отрязък от интелигентността - една идея по-среден. Ако вирееш само в средите с ненормално висока интелигентност, може да има затруднена комуникация с тая голяма зона по средата, съответно и пропускане на много житейски възможности.

Та така, нека детето си расте максимално нормално, защото е по-добре да си по-умен от стадото, но да можеш да комуникираш с тия хора, отколкото да си много по-умен и изолиран.

Детето няма никакви симптоми на аутизъм. Проговори дори по-късно от някои негови връстници и в момента говори нормално за възрастта си, но говори на няколко езика. Основно английски и български. Незнам дали споменах, че пише и на двата езика, като доста преди да започне да пише ги казваше думите буква по буква пак и на двата езика.  Знае да събира и изважда, редовно ме изумява с нови знания като например онзи ден разбрах, че познава часовника. В общуването е напълно нормален, дразни се когато се е съсредоточил в редене на нещо и му го развалят, но сега като е по-голям и доста физически активен, тича, пързаля се, много обича гоненица и си играе дори с по-малките. Разбира се сърди се, когато иска нещо и не му го дам.
Обяснявам си бързото му интелектуално развитие с еволюцията на човечеството. Знам, че има деца които се раждат с развити умения и все повече ще се раждат. След време всички деца ще са свръх умни, но сега единичните бройки будят съмнения, че нещо не им е наред, щом за умни. Ами не, наред са си, знам че има и други, чувала съм, гледала съм и съм чела за такива деца.

Имаше статия за дете от Велико Търново - на 3 г. пише, смята с трицифрени числа, свири на цигулка и още нещо имаше....
Може да се свържете с неговите родители.

Детето си е съвсем нормално, просто звучи като по-будно и любопитно от повечето връстници. Дали ще са свръхумни децата от следващите поколения - трудно може да се изведе такъв извод. Просто с напредване на технологиите имат достъп до повече информация. Ясно е, че да си на 6 години, ниска класа в зората на индустриалната революция ти дава едни разбирания и познания от света, съвсем различни от това на добре гледано дете в днешната среда.

На детска възраст е съвсем обяснимо да възприема лесно още един език. Това за късното проговаряне е относително - и аз съм проговорила късно, пък после не млъквам Сестрата на една приятелка е проговорила някак рязко, след връстниците си - почти напълно на нормален "възрастен" език, като изговаряла ясно всичко без да ползва бебешки думи. Познавах дете от много бедно семейство - родителите бяха полу-грамотни, у тях никакви книги, но детето от малко можеше да събира и умножава наум огромни числа. Не знам какво стана с него.

Може да е от 7мата раса...

Аз в крайна сметка се обърках малко - прописало на 1г., почнало да чете, смята и да решава кръстословици на 2, но проговорило на 3 буква по буква? Хронологията нещо ми се оплете
Във всеки случай, ако съм разбрал правилно, може би ще трябва да мине първо през диференциалните уравнения, за да разбере простите дроби в началните класове.

Числата ли свързва в думи?????

Авторката не може да навърже три изречения, както трябва, пък после имало иронични, хапливи, злобни и не знам си какви си забележки...

…..важното е, че детето е "акселерат". 

Възможно е. Но мен цялата история продължава да ме съмнява.

Нека детето да е живо и здраво, това е най-важното, както и да може да живее в мир със себе си и околните - със или без судоку на три години, няколкото езика, които така и не стана ясно как са се появили, и разните други несъответствия.

дефинирай ненормална среда.

целта е не изкуствено да караш детето да назубря нещо и едва ли не да се форсира развитието му.

целта е да има възможност да общува с деца, които са на неговото ниво на развитие.
дали ще са се развили по-бързо или ще са по-големи, това за детето е все тая, въпросът е комуникацията за него да е качествена.

все едно ти живееш в чужда страна и говориш чужд за теб език. 1-2-4 пъти в месеца се срещаш в група с индивиди, които говорят твоят майчин език.
няма ненормални среди, няма ограничаване на комуникацията.

Ами да общува с по-големи деца! Всъщност това събиране на деца от една възраст е ненормално - нормалното е да са смесени, а те вече ще си намерят пътя и ако някое е по-усетено, може да се сприятели и с по-големи.

Няма нужда да търсиш гениално тригодишно за общуване, ами намери нормално пет-шестгодишно.

децата сами си ги търсят и намират, родителят трябва да направи подобни срещи възможни.

в ДГ на моето дете групите са смесени - от 3г. до 6г.
също смятам, че това е по-добрият вариант.

проблемът е, че в един момент 5- и 6-год. не "стигат", т.е. на детето му трябват друг input. в ДГ на детето ми има няколко такива, които са доста щури и подлудяват възпитателките с идеите и изискванията си...
общуването с подобни деца е доста уморително, след 2 часа с приятелчето на детето и съм изтискана - или ме засипва с неверояни въпроси, или ми обяснява детайлно неща, за които нямам и идея, че съществуват. без точка и запетая, нон стоп тарталясва....

Познавам подобно надарено дете, което на 5 беше с IQ на човек с университетска диплома.....гени и дарба, както щете го наричайте, родителите му и братчето му не бяха дори до средното близо. За това се казват надарени деца, просто използват по-голям обем от мозъка и възможностите му, въпреки средата и родителите си.

По какво точно го сравни с човек от университет?

Понякога високият интелект е илюзорен, всъщност като цяло човекът не е нещо велико като способности. Боравене с числа и думи не значи високи способности. Не във всички случаи.

Изследваха го, от тази организация, не аз....Дори му прдложиха от чужд Университет , вече не помня кой беше нито организацията, след определена възраст да го вземат на пълна издържа и стипендия и да го развиват. Но родителите отказаха........това дете имаше голям потенциал и точно с такива организации може да се подпомогне семейството да развие този човек и дете, но пък зависи и от капацитета и настройката на семейството, те не искаха да го изпращат в чужбина, защото те самите не можеха да пътуват с него

подобно сравнение не може да се прави.
това, че някой има университетска диплома, не означава, че има високо IQ.
не се тества натрупаното знание, тества се обработването на информацията.
IQто също не се променя драматично във времето. дори и при прилежно учене, пак не расте експонтенциално нагоре.
ако някое дете е напълно неглежирано и подтискано, то може да му падне IQто, но до една определена граница, напълно тъп не става. по-често страдат от депресии (понеже се чувстват неразбрани), посягат към дрога или се самоубиват.

разлики при тестването могат да се получат от тестващия, детето да не иска да кооперира и т.н.
затова се считат тестове в по-"разумна" възраст за по-точни, защото тогава тествания разбира по-добре от едно 4-5-год. дете защо трябва да направи теста и какво означава резултата.

има и един динамичен тест, при който ако се отговори даден въпрос правилно, се задава по-сложен/труден и така, докато не даде грешен отговор. т.е. сложността на въпросите зависи от даваните отговори.
така за по-кратко време може да се види резултата, обикновено тестът е около 90 мин., което за деца до 9-10г. не е лесно.


правилно споменаваш, че това е потенциал.
много от тези деца не биват разпознати като различни, защото не решават сложни матем. задачи за закуска, нито разбират от ядрена физика. те просто обработват информацията по-ефикасно. НО с тях трябва да се работи, за да се научат как да извлечат ползи от това. те също трябва да учат - трябва да се научат да държат молива, да се научат да пишат, да се научат да са част от team... не е като всичко да им е на тепсия поднесено.

Това беше интерпретация моя на резултата, но просто се оказа че е с голям потенциал и възможности и директно предложиха на родителите програма за финансиране на образованието и развитието му. Т.е надарено си е било. Сравнението си е мое , чисто илюстративно.

Както вече казах, високият коефициент на интелигентност е само една основа, сам по себе си той нищо не значи. Синът ми също има много висок коефициент на интелигентност - изследван и тестван за невербална комуникация, асоциации, Вехслер и всякакви други скали. Детето възприема бързо, прави някакви невероятни асоциации, има силна визуална памет. В крайна сметка обаче той си е едно дете и много повече се вълнува от картите Покемон, топката, колелото, Пес патрул и подобни детски неща, отколкото от букви и цифри. И не мисля, че дори да притежава съответното интелектуално развитие за 10-11-годишно дете, синът ми би се чувствал добре в компанията на тези деца - на тези възраст те не се питат кой колко и какво знае, а кой с кого какво и как е играл. В този смисъл бих съжалила едно петгодишно дете в университета - кой би искал да общува с него?! Най-много да го гледат като някакво опитно зайче.

Другото е, че дори при висок коефициент на интелигентност все в някоя област детето изостава. При нас това беше вербалната комуникация и рисуването, но детето си беше намерило начини за невербално общуване, а и след две години работа с логопед сега реди едни изречения в стил Пруст, на които аз, ако не внимавам много, забравям началото.

Поне за мен би било интересно дали детето ми има дарба в една или друга насока и ако да, евентуално да развиваме тази дарба. След три години в детска музикална школа от есента синът ми ще ходи на китара. Дали музиката като хоби ще прерастне в нещо друго, ще видим. Детето играе много добре тенис - засега ходи с желание и според треньора, догодина ще е готов за състезания. Ами ще видим как ще се развият и там нещата. Но и за двете неща се иска много работа от негова страна и много настояване от моя.

Преди всичко това обаче детето трябва да се научи да чете и да пише, да се научи да живее със себеподобните и да се чувства добре в средата си. Емоционалното съзряване е много, много важно, на този етап дори по-важно от интелектуалното развитие, защото касае придобиването на умения за съвместен живот със себеподобните.

И мисля, че с това казах всичко, което мисля по темата.

Иначе по темата - детето Ви трябва да се социализира, да се научи да контактува с връстниците си, тогава смятам, че проблема с агресията ще изчезне.

Между другото, истинското социализиране на децата се случва не с връстници - напротив, в група на една възраст има повече агресия и борба за надмощие. Случва се при комуникация на деца на различни възрасти, при които има пазене, емпатия и помощ.

В момента наблюдавам точно това - градинските деца не са се социализирали, а са се колективизирали, ходят на едни детски глутници със строга йерархия и трудно комуникират с възрастни или извън групата си. Това не е социализацията, която се търси.

Глупости пишеш, Мамасито.
Да кажеш, че ние не сме виждали деца от градина, нямаме и не ги събираме да играят.

Пиша това, което наблюдавам, а то е, че градинските деца си имат различно и разпознаваемо поведение. И като ги събереш с домашно гледано - не е проблемът, че моето не е социализирано, защото може да заговори всяко дете и да си измислят игра, особено успешно с по-големи деца. Проблемът е, че градинските прекарват цял ден в среда, която е лек вариант на Повелителят на Мухите и са малко озверели.

Градинските деца са майстори на похвати като изолиране, присмех и всякакви техники на справяне, когато са затворени в шумна среда с още 31 деца и трябва да оцеляват. Това ли е полезната социализация? да озверееш и закоравееш от тригодишна възраст? вместо да комуникираш?

Глупости пишеш с тези генерални заключения.
Нали и аз имам наблюдения върху такива деца и то от доста време.
Всякакъв тип деца има, но като цяло градинските деца по-бързо се социализират и се заиграват с други, непознати деца.
А, ако деца са направили групичка, няма значение дали са градински или домашни - до групичката се допускат други трудно и не всички.
Присмех, изолиране и подобни зависи от учителките на децата и родителите им. Не съм забелязала децата от градината на моето да правят такива неща целенасочено или постоянно. А деца от доста групи играят на една площадка в квартала.
Но продължавай да свириш на тази струна, Мамасита, така ще си по-спокойна в изботите, които си направила. Трепери, че навсякъде има озверели 3 годишни. 

Е, хайде сега, градинските са зверове, другите са само социални... И ние сме ходили на детска градина, не съм забелязала да сме зверкини (само понякога). Иначе ако ще си правим такива генерални изводи - имах един приятел, който уж социален тип като го гледаш отдалеч, обаче при близко опознаване - темерут си беше, и си имаше проблеми с общуването. Конкретно - говори си с теб, уж водите диалог за нещо, а като опиташ да предложиш различно мнение,  сякаш не умее да го обсъди и приеме и си прави каквото си иска. Най-голямата крайност беше той да определя правилата за общуване и той да решава къде са границите. Ако не си съгласен - не иска да си говори с теб, буквално. Това го прилагаше и за уж приятелски, и за служебни, и за любовни отношения.
Човекът беше отглеждан до 6-год. възраст основно от баба си и отчасти от майка си и едва в училище беше започнал да общува повече с деца около неговата възраст.

Поредната тема, обърната за наша съфорумка и нейните житейски избори. 

Трябва си да има поле на изява тя.
Познавам едно асоциално дете в квартала, но то чак тази година тръгна редовно на градина, щото нямаше как повече да го държат у дома - предучилищната е задължителна. То има прояви на зверче и не знае как да общува с другите деца.
Нищо, голямата й дъщеря скоро ще отиде в градина, защото от 5 годишни подлежат на задължително обучение и май и малката й ще се озове там. Чакаме към края на годината нова теория.

По темата - авторката да не спира социализацията на своето дете и да види в която област детето й няма нужните познания за тази възраст, за да ги наваксват по малко, така между някоя буква и цифра.

Не е вярно, че неходещите и неходилите на градина са асоциални. Да не растат в гората сред вълци?!?!
 Тук при нас пък има 2 деца, ходещи на градина, дори на ясла от малки, и винаги на площадката седят на пейката до майка си. Никога не играят с друго дете. Поне досега не съм ги виждала да се заиграват с някого.
Цеца, не е задължителна предучилищната от 5-годишна възраст. Ако реши, човек може да си пусне детето направо на учулище.

По закон задължителното обучение е от 5 години, ако не са сменили нещо междувременно. Това, че никой не следи това е друг въпрос.
За асоциалното писах конкретен пример, а не обобщавам.

Ей, ама от къде измисли това?!

Темата е съвсем друга и не отивай в посока, в която очевидно защитаваш собствения си избор да гледаш децата си у дома. Никой не се вълнува от това, или поне не в тази тема.

Явно първото й дете друг го е гледал и не помни, че децата, незвисимо дали са на градина или не, предпочитат да играят с познати за тях деца и видят ли такова на площадката, отиват при него и се заиграват. За това е нормално и деца от една група в ДГ да предпочитат да играят заедно и извън градината.
Но има и деца, които доста бързо се присъединяват към други компании, зависи от характера на дадено дете.
Четейки разсъжденията си давам сметка, че тя не се е занимавала със сина си ежедневно, защото нямаше да пише такива дивотии, а може да държи всичките си деца в изолация, за да не изкарва собствените си караконджули от миналото в главата си или просто е изперкала на маХ.

То и аз предпочитам познатите ми хора, даже понякога и тях не предпочитам....

Хич не съм се социализирала.

"По закон задължителното обучение е от 5 години, ако не са сменили нещо междувременно. Това, че никой не следи това е друг въпрос."

Да де, имах предвид че никой не следи. И детето може да тръгне от първи клас направо, ако родителите не искат да го пращат на предучилищна. Имам такива познати, децата не ходят на предучилищна.