Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.
- Публикувана: 26 юни 2018, 15:05 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2018, 17:24 ч.
Родители на надарено дете
Е да, при положение че схваща толкова бързо езици, четене, смятане, едва ли на три си върши естествените нужди в гащите и не може да се храни само.
Може да се храни сам, мие се и дори си ляга да спи сам и не е с памперс, за тези които се интересуват, въпреки че не е по темата.
да се самоцитирам
защо е в ясла при положение, че е на ниво първи клас?
защо е в ясла при положение, че е на ниво първи клас?
Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.
да се самоцитирам
защо е в ясла при положение, че е на ниво първи клас?
защо е в ясла при положение, че е на ниво първи клас?
Щото образователната ни система на приема 3 годишни в училище.
Добре, да не е в училище, но поне година-две напред, т.е в детска градина. Ако моето дете беше с подобни дадености щях да търся начин да не тъпче на едно място, а да върви напред.
Освен познаването на буквите има нещо много по-важно като емоционално развитие. Детето да е пораснало психически да бъде ученик. На 3 на дали го е достигнало това развитие. Та преместването му в по голяма възрастова група съвсем ще го осакатят.
Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.
Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.
слагай софрата, идвам на гости и ще споделям опит. Ама не се скъпи ами сложи все качествени неща. Дай гугъл координати насам. Координатите да са до най-удобното кътче на дивана. И за утре за мача с Германия ако може разкарай генийчето да не ми смущава телезрението . Като свърши гостито и си тръгна си решавайте пак кръстословици и си четете вестниците.
Целта ми не е някой да ми завижда, а да се свържа с други родители с подобни деца, с които да споделим опит.
По-добре да си е нормално детето, историите на гениите са изпълнени с лудости, нещастия и неразбиране от околните. Надарените деца обикновено са надарени с едно, но им е отнето друго.
Синът ми на пет години знаеше таблицата за умножение и умножаваше и делеше четирицифрени числа. Записах го в първи клас на шест, за да не му спирам развитието. Тогава вече решаваше задачи с корен квадратен , степенуване, прости дроби и уравнения с неизвестни. Стана така, че му беше абсолютно скучно в часовете по математика, решаваше задачите за две минути, понякога директно написал отговора, защото е решил задачата наум и през останалото време само пречеше на другите деца. За сметка на това езиците му се удаваха много трудно. Продължи с математика и в гимназията и в университета, но в края на втори курс в университета каза: "Приключих вече с математиката". Понякога ми е казвал, че не е трябвало да го пращам по-рано на училище, че му е било трудно, винаги беше най-малкият в класа и често имаше проблеми с общуването. С времето нещата се оправиха, но на ваше място аз бих оставила нещата да следват естествения си ход. Не се дръжте с него като с генийче, а като с абсолютно нормално дете.
Здравейте, детето ми се очертава доста интелигентно и развито за възрастта си. Още докато бях бременна се развиваше много бързо и се роди доста голям. На 7 ден, когато педиатърката дойде на посещение той вече гукаше и тя веднага каза, че е акселерат. На една годинка вече знаеше 2 азбуки и редеше дървените букви под ред. По това време научи и числата. Скоро след това започна да ги свързва в думи като неговото име, мама, тати и всички други наши близки. На 2 започна да чете непознати думи от книжки, като още на 1г. имаше случаи докато се разхождаме да прочете табела на улицата. Реално той с проговарянето си вече четеше. Говори и пише на 2 езика и сега е започнал с трети език. Сега е на 3г. и си чете сам книжките, чете вестници, списания, судоку, кръстословиците на баба му и така си заспива. В яслата бяха в шок, че не са виждали такова дете до сега.
Но си имаме трудности. За психоложката и педиатърката всичко е нормално. Като беше на 1г още не си играеше с децата и се концентрираше много в неговите занимания с буквите и числата и идва някой негов връстник и му бута буквите, размества му нареденото и той побесняваше, буташе "натрапника" а и аз като вежлива майка му взимам буквите и ги споделям с другите деца, да се учи да дава. Случвало се е децата на площадката да му разнесат почти всички наредени букви, а той да пищи много ядосан. Тогава и до сега винаги съм му обяснавала да си споделя играчките и да не бута децата. Тогава според мен се зароди агресията. Минали сме през доста неприятни тръшканици. Хубавото е, че той чужди играчки не иска. Ако пипне нещо чуждо собственикът също реагира бурно и аз от малък му казвам, това не е наше и той доброволно го връща. Но и сега в яслата му дават да се занимава с някаква магнитна дъска и той не дава на никое дете да се приближи и само следи приближи ли се някой го бута. Това не важи за по големите деца и за възрастните.
Ако има други родители, които са преминали през нещо такова, моля споделете опит. Четох, че интелигентните деца били по раздразнителни. При вас така ли е? Опитвам се да разгранича, кое е от неговото бързо развитие, кое е от разглезване и кое е просто защото е дете. Споделете и курсове или уроци, хобита, които вашите деца обичат? Как са с общуването? Моя е невероятно общителен и когато не е концентриран само се смее и говори смешки, скача и лудее. Ще се радвам да споделите за вашите деца.
Но си имаме трудности. За психоложката и педиатърката всичко е нормално. Като беше на 1г още не си играеше с децата и се концентрираше много в неговите занимания с буквите и числата и идва някой негов връстник и му бута буквите, размества му нареденото и той побесняваше, буташе "натрапника" а и аз като вежлива майка му взимам буквите и ги споделям с другите деца, да се учи да дава. Случвало се е децата на площадката да му разнесат почти всички наредени букви, а той да пищи много ядосан. Тогава и до сега винаги съм му обяснавала да си споделя играчките и да не бута децата. Тогава според мен се зароди агресията. Минали сме през доста неприятни тръшканици. Хубавото е, че той чужди играчки не иска. Ако пипне нещо чуждо собственикът също реагира бурно и аз от малък му казвам, това не е наше и той доброволно го връща. Но и сега в яслата му дават да се занимава с някаква магнитна дъска и той не дава на никое дете да се приближи и само следи приближи ли се някой го бута. Това не важи за по големите деца и за възрастните.
Ако има други родители, които са преминали през нещо такова, моля споделете опит. Четох, че интелигентните деца били по раздразнителни. При вас така ли е? Опитвам се да разгранича, кое е от неговото бързо развитие, кое е от разглезване и кое е просто защото е дете. Споделете и курсове или уроци, хобита, които вашите деца обичат? Как са с общуването? Моя е невероятно общителен и когато не е концентриран само се смее и говори смешки, скача и лудее. Ще се радвам да споделите за вашите деца.
Нещо май ни пързаляш?! Ако пък е истина, доста неща не са ти ясни и ако детето наистина е гений, ти препоръчвам да се ограмотиш малко по темата. Като за начало започни с писането - пунктуация, граматика, ясно излагане на идеи в изречение. Децата не обичат неграмотни родители.
Какво означава ''Още докато бях бременна се развиваше много бързо и се роди доста голям''?! Правиш някакви неясни асоциации между физическото развитие, при това в утробата, и сегашното положение (ако изобщо има такова).
Твърдиш, че според психоложката и педиатърката всичко било нормално. Ами ако написаното от теб е истина, кое точно е нормалното?! В кабинета на педиатърката на сина ми има едни таблици с предполагаемите умения за 3-годишно дете. Отдавна не съм ги гледала, но нямам спомени да пишеше за кръстословици и судоку.
Ако детето наистина е гений, ви предстои много работа със специалисти в различни области. Синът ми не е гений, слава богу, но има много висок коефициент на интелигентност. Имах разни притеснения и настоях да му се направи обследване, което в страната, в която живеем, се състои от няколкократни посещения при невролог, психолог, психиатър, логопед, специалист по психомоторика и един 20-страничен доклад с резултатите от тестовете и заключенията на докторите. Емоциалното му съзряване обаче определено изостава и понякога това води до изключително неприятни ситуации.
Пожелавам ти много късмет!
Ако историята е вярна, проблемът като че ли идва повече от родителите. Още през бременността си си втълпила, че детето е гениално и изглежда го третираш като такова, а не бива. Носейки букви и кръстословици на площадката, изглежда искаш да похвалиш и покажеш детето си пред останалите майки, вместо да му носиш играчки, подходящи за неговата възраст, които и другите деца да харесват. Само по този начин детето може да се социализира, занимавайки се с неща, с които и другите деца се занимават. Докато го третирате като по-различен, той ще се чувства различен.
Подкрепям, че физическото развитие в утробата няма общо с интелекта. Някои бебета се раждат големи, защото например, майката има гестационен диабет, за който една част от бременните въобще не разбират.
Подкрепям, че физическото развитие в утробата няма общо с интелекта. Някои бебета се раждат големи, защото например, майката има гестационен диабет, за който една част от бременните въобще не разбират.
За психоложката и педиатърката всичко е нормално.
Не е нормално за психоложката ви всичко да е нормално. Няма лошо да чуете опита на други родители с деца с изпреварващо в някаква насока развитие. Но е наложително да намерите отличен и опитен специалист, който да води и вас и детето ви в по-различния му път!