Родители на надарено дете

Убийствена тема.... Авторката, мисля, че ако чак толкова имаш притеснения, просто се обърни към детски психиатър. Спорно е дали описаните неща са истина и ако са - те признак на гениалност ли са.
Как ги учи тия езици детето?
Доста големи учени са имали проблеми в първите си години. Други малки гении свършват зле, на някои гениалността им отминава. За Айнщайн например се предполага, че като малък е страдал от форма на дислексия. Доста по-травмиращо е родител, който е решил, че детето му е гениално.

Много време и разговори ми трябваха, за да убедя приятеля си, че детето му (от предишна връзка) си е съвсем нормално и не бива да му вменяват и непрекъснато да разправят колко гениален художник е (4-5 годишен), какви гениални прозрения има и как непременно ще стане гений, защото според баща му изпреварва с няколко години връстниците си. Такива върли убеждения не свършват добре. Дай сега като мислим детето си за гениално от бременността още, да го пратим направо в НАСА.

Имах една съученичка, набедена, че трябва да е отличничка (и наистина беше, пълно 6), ходеше на уроци по рисуване, музика, пее, свири, задачи решава, текстове тълкува, абе гений млад. Накрая изкрета една гимназия за дизайнер на дрехи, продаваше обувки и няма и помен от гениалността й.

Като четох за проф. Дроздстой, един колега имах, завършил СМГ и Първа английска едновременно, набързо изкарал две висши, невероятно умен, бърз кариерен възход, ранен брак с по-възрастна жена, две деца... и сега е окапал, затлъстял мениджър на средно голяма компания и никой не чува за изключителния му ум.

Да не помислиш, че прогнозирам какво се случва с всички надарени деца Просто няма нужда от набеждаване в гениалност. С времето дарбите ще се покажат. Нормално е децата да се сърдят и да си дърпат играчките.

Нужно ли е такова натоварване на дете на 3 г.? Не ме убеждавайте, че то само го иска....не го вярвам!

Хе, за нашето така говориха, ама бяха далеч от истината.

Не са хубави тези ранни развития според мен. Моето дете на 2 седмици има записано в картона - следи с поглед играчки и се смее...... аз много добре си спомням, че следеше,  сега е на 8  и е доста проблемен, няма да описвам, но епилепсия има също.    
Гениалните деца са 1 на 1 000 000 и мисля, че те не са просто  отличниците в училището. Мисля, че са деца с слаб успех заради скуката им.

Може би единственото приятно и безвредно ранно развитие е музикалността. Поне ще те радва цял живот. Не е нещо особено, но примерно с второто си момиченце се спуках от концерти, самата аз свирех - е сега пее и може да запомни почти всяка мелодия. Пее приятно, като за дете. Не е музикален гений, но е приятно, пеещо момиченце. За разлика от сина ми, който може да свири, но е изпял точно нула песнички.

Детето е с бърз ум, не виждам никакъв проблем. Напълно нормално е да не си дава играчките и не бих нарекла точно "агресивно" едно три годишно дете.
Нямам мнение за развитието на двете полукълба и изоставането на едното за сметка на другото, но смятам че "надарено" като синоним на "даровито" означава да има някаква особеност - талант - пее, рисува, запомня бързо.
Гениалността е нещо различно. Гениите са неразбрани от околните, точно защото техния мозък работи на различни честоти.
Не казвате как детето е научило двата езика, а сега учи трети - а това е много важно. Защото, ако то има афинитет към езиците, няма нищо лошо да го насърчавате, но никога не възприемайте детето си като особено, надарено, гениално, различно. Възприемаяте го просто като умно.
Моето дете е на година и седем месеца, в много аспекти изпреварва значително децата на нейната възраст - това аз го констатирам като майка, а нашия педиатър, който е един от най-добрите и уважавани педиатри в България го потвърждава при всеки преглед. Пример: двустъпкови команди - "Вземи мечето и го занеси на дивана." ги прави откакто пълзи стабилно и може да се катери - т.е. на около 9 месеца. В момента с нея може да се говори напълно разумно, разбира всичко, отговаря адекватно и прави изречения от по 3-4  думи. Не изговаря правилно думите, но казва част от тях и веднъж чута и изговорена дума веднага й влиза в речника. Знае по-голямата част от българската азбука, в определени конфигурации на букви като "крак" казва звучно и правилно "Р", брои до 5, като често прескача 4 но пък като види два предмета /две обувки, две котета/ е наясно с бройкта и казва - "Мами де бау-бау" и т.н.
Споделя играчки, но не разбира защо не й дават чужда играчка, като тя дава своите. Обожава децата от всички възрасти и иска да ги прегръща, гали и целува. Но и тя като другите деца пищи, ако иска нещо и не го получи, просто защото е дете и това е нормално.
Не е гениалност, нито надареност, просто много ранно и бързо емоционално, социално, емпатично и неврологично развитие. Мисля за нея като за умно дете, чието развитие искам да насърчавам, не смятам че има дарби, поне на този етап от растежа й.

Ох така се смях на темата...такава пързалка не бях чела скоро на три да решава кръстословици и судоку. А новините гледа ли, от политика интересува ли се?

Важното е да не го пускат в Туитър:) малък е още:) а там е джунгла, ще се разплаче, че го бият с лопатки.

Aaа, не сте прави. Предлагам на авторката да запознае невръстния гений с друг събрат, на 8 приет в университет:

http://www.segabg.com/article.php?id=911285

8-годишно дете завърши успешно средно училище и през есента ще учи в университет, съобщава БНТ. Супер ученикът е от белгийския град Брюж. Той се казва Лоран Симон и вече има диплома за завършено средно образование - постижение, характерно за 18-годишните.
Неговият коефициент за интелигентност е 145 и е завършил като частен ученик, защото темпото в нормалните класове в училище било твърде бавно за него.
Математиката е любимият ми предмет, защото е толкова широкообхватен - има статистика, геометрия, алгебра. Има толкова много направления, казва детето.
След лятната ваканция супер ученикът ще учи в университет и засега се е насочил към компютърните науки, добавя Националната телевизия.

Няма ли да вземе поне gap year:)

Изпреварил е младия Шелдън, който на 9 е само в гимназията

Имаше някаква организация, която се занимава с деца с високо IQ и ги развиват. За жалост ,доста често това е характеристика на деца със синдром на Аспергер. Надарени са с природна интелигентност и склонност към детайла, но им куца много социалната адаптация и комуникация и се нуждаят от такава. Детето ви е напред в развитието , определено и явно го постига с лекота, но за сметка на това назад с емоционалното развитие. Хубаво е да го развивате, но с помощта на психолог или съответната организация могат да му направят цялостна оценка и да се види точно за какво иде реч.

За останалите- то не беше злоба,. то не беше съскане, сарказам и подигравки. Както казваше учителката ми по английски в гимназията-" На кого се смеем, на себе си се смеем".....Убедена съм, че е цитат от някъде, ама от къде ли.

Как го преценихте това? Напълно нормално поведение е детето да не желае да дели играчки или дори да се заиграва с други деца на 2 години. И на 3, също. Макар и да има деца, които са по-отворени към игра и споделяне с други от малки, обратното не е признак за Аспергер поне до 36+ месеца. Според някои, дори над 5 години.

Признаците, за които говорите са липса на очен контакт, липса на речев изказ и т.н. Майката не споменава нито един от тях, напротив, споменава ранно речево развитие, чуство за хумор и интерактивност на детето.

Никой от нас не е наясно със ситуацията. Може да бъде както съвсем нормална, така и признак за напреднало развитие, както и за евентуален проблем. Съгласна съм, че намирам подгиравките и иронията за неуместни. Жената звучи искрено притеснена, а не хвалеща се.

Одеве много бързах за среща и не си дописах, но цитатът е класически, от Гогол. Неговият градоначалник така възкликва в края на "Ревизор", с гневен въпрос и после отговор: "На кого се смеете? На себе си се смеете!". Не е толкова полулярен въпрос като този на Макбет, но често се перефразира.

Често се чудя, ако си освободя малко оперативна памет от всички подобни глупости запеметени от книгите, колко ли повече успех бих имала в живота

имаш ли статистика?

по-скоро е обратното, gifted children често се чувстват неразбрани от околните и се отдръпват от общуването, предпочитат по-възрастни или други gifted children и затова често остава впечатлението, че са със заболяване от аутистичния спектър. те така просто се предпазват.

моето дете има приятелче с Аспергер, което е и на границата с gifted child (има си стандартизирани тестове, които могат да се правят от 4-год. възраст, незнам дали го има този тест на български). от майката знам, че като е ходила на консултация е имало още едно детенце и майка му все е повтаряла, че не вижда нейното да има Аспергер. накрая се оказва (след теста), че е gifted child. Gifted  е с IQ над 130.
тестват се 11 отделни аспекта, някои деца, а и възрастни може само в един от тях да са много добри, други са в няколко. затова и тези хора са толкова различни. някой е супер добър по математика, друг с езиците, трети в нещо друго, четвърти анализира бързо. тези деца, обаче не са отличнитеците на класа. точно обратното. обикновено са лоши ученици и са все висящи за повтаряне или изключване, затото там им е скучно.
тук идва висшето изкуство на възпитанието, но затова родителите трябва да са наясно дали детето е gifted или не и да се консултират как да подкрепят и мотивират детето. има доста материали на английски.

социализацията и емоционалното им развитие могат да куцат, ако не се забележат от рано и отрастнат в среда, в която постоянно трябва да работят срещу собствената си природа и да се напасват на изискванията на околните, които за тях са прекалени ниски. оттам и проблемите им.
все едно да си купиш порше и да караш постоянно в 30км/ч. зона.

терминат "надарен" на български малко подвежда. в случая доста деца въобще не могат да бъдат разпознати като такива, защото не показват някакви невероятни дарби и умения.
тези деца по друг начин асимилират информацията, отделно приемат много повече информация от обкръжаваща им среда и много по-бързо успяват да свържат новата информация с вече запаметената.

подигравките и насмешките са меко казано не на място.
та чак и Сирената се активирала да пее в хор, от кога? 

дали историята в началото е истина или не - това няма значение за мен.
дори и 2-3 човека да се замислят над написаното и да се вгледат в детето си - това стига.

от моята приятелка знам, че чрез високото IQ успява на когнитивно ниво да работи с детето, така че да "изглажда" ръбовете на Аспергер-поведението. обаче всяка седмица си има среща с психолог, който я напътства.
зад много "трудни" деца се крие някой gifted. покрай разговорите с нея "разпознах" няколко такива от съучениците ми, както и от колегите от университета. обикновено са с доста ярко изразена индивидуалност, но не толкова често са успешни в живота