Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 30

Здравейте.
Може ли някой да ми препоръча ерготерапевт/сензорен терапевт в София, който да работи с малки деца (синът ми е на 1 година)?

Здравейте!Синът ми е на 3 години и  5 месеца с детски аутизъм.Диагнозата беше поставена преди 3 месеца.Посещава психолог два пъти седмично.Не можем да се справим с гневните изблици,когато нещо му се откаже.Освен това още е с памперс,прекрасно знае за какво служи тоалетната,но не иска да го прави там.Днес сутринта пожела памперс с картинка маймунка,съответно няма такъв и не сложихме памперс.Отиде на градина без.Там не е пишкал цял ден,спал е на обяд без да се изпусне и така е до сега.Моля,родители който са имали такъв проблем да дадат съвет.

Според мен това са неща които трябва да обсъждате с психолог вие родителите. Това е също от полза за детето. Нашите визити при психолога протичат по този начин. Психолог работи с детето и докато то изпълнява задача говори с нас или ни вика допълнително. Говорим по телефон като трябва . Ние казваме какво ни притеснява итя работи с детето , като взаимно наблюдаваме  гледаме накъде  се движат нещата  - към подобрение  или влошаване, коригираме и т.н. Това е то . Той търси начините. Ние правим каквото препоръча вкъщи. Само  с посещения не става, трябва и прилагане  на практика.

Фактъте че в градината се стиска означава че детето прекрасно владее тазовите си функции и проблемът е главата а не в физиката му.  Може да предположа много неща, включително проблем от затворени пространства в тоалета или шум на водата но това не ми е работа нито специалност, може да е стериотип който трябва да се разбие. Аз не бих слагала памперс отново след като съм го махнала. Но това съм аз и това е моето дете.  Да разбере Какво става с вашето и да го коригира  е работа на психолога.

Ами нека му покажат тоалетната и да го насърчават да я ползва. Все пак говорите за един ден.....утре може да е съвсем друго. И аз на 3 и 5 месеца не бих слагала пак памперс, голям е.

Lari, Тов много ми напомня на нашия случай. Късно махнахме памперса, преди няколко месеца. На 4г е сега. Вкъщи си ходи без проблем до тоалетна , но в градината категорично отказва. Дори учителките се чудят как се стиска над 7часа. Питала ли си го защо не иска да ходи в градината, може да има някаква причина. ?
Аз моята дъщеря като я попитах и ми казва, защото там е мръсно. Тя дори не иска да припари до тоалетната там. Като влизала чисто изглежда, но до тях са групата до 3г и от памперсите мирише лошо, та предполагам, че за това не иска моето момиче да ходи.
 Ние вече сме 3 месеца така. Сутрин преди да отиде на градина я карам да се изпишка и следобед като си дойде от градина веднага отива до тоалетна.

Това е много време да не се ходи до тоалетна..... и понеже баща ми е на хемодиализа с два неработещи бъбрека гледам много сериозно на подобни неща. Аз честно казано или бих разрешила проблема в кратък срок или не бих пуснала детето да се стиска 7 часа..... това вреди адски много на бъбреците и за жалост едва ли ще остане без последствие, ако продължава дори и месеци. Взимайте мерки, че само като слушам настръхвам.

Аз едно време като работех в забавачка едно дете нещеше да ползва тоалетната.... вкарахме го насила и пуснахме чешмата да шорти и се изпика набързо. За мен не е вариант да гледам дете да се стиска, подскача, превива и евентуално изпусне. Учителите според мен могат да намерят начин да ходи поне веднъж.....душичката ми се свива като чувам за подобни мъки.

Ами ние се консултирахме с лекар, казаха, че да, 7ч е много време погледнато на пръв поглед, но все пак е в някакви граници и след като няма болки илу нещо да я мъчи не е чак такъв проблем. А в детската казаха, че няма как да я карат насила. Аз им вярвам, защото знам  че ще стане по лошо. Дори от там тръгна проблема, по рно я задължаваха да сяда на гърнето или Тоалетната. От там тя пък се инати и сега въобще отказва вече да стъпи в тоалетната.

Многоо голям проблем е вярвай ми, клиниката за хемодиализа е пълна с подрастващи, то бъбреци отказват хоп.... хич не е задължително да има и болка, баща ми също не е имал до финалния момент в който спря да може да уринира и те просто отказаха от раз. Много важен орган, ама много..... явно просто не е готова да стои в градината щом има проблем да иде до тоалетната там, поне според мен. 7 часа без тоалетна денем, нощем докато спи пак без тоалетна още толкова..... за мен е много притеснително само да си го представя. Не искам да ви плаша или нещо подобно, просто като знам как баща ми е с тръба и ходи 3 пъти седмично на диализа, не можеш нито да се изкъпеш от тръбата, всички органи се увреждат от диализата, урина изобщо вече не се отделя. Та от него знам просто, че това е орган дето много се пази и много вода трябва да се пие и да се ходи редовно на тоалетна, другото просто е много опасно. Това го казвам с цел да ви стресна и да вземете мерки, защото бъбреците и от аутизма са по-голяма наказия като не функционират.

Добър вечер
Lari, нашият човек още е с памперс-може да стиска,но отказва да ползва гърне или тоалетна...
Психоложката каза да го подканяме и в ДГ да го водят с ходещите деца-да онагледим,че е нормалто и тн...

И да споделя- в понеделник влязохме за операция на агресивно растящ хемагниом под устната   (от нищото се появи и за 2 седмици многократно нарастна. В неделя вечер дреб го разкървави и стигнахме да спешното-кръвта не спираше)
Мина бързо -30мин.
Но сега ми е свито всичко-нали доста от нашите човечета дават регрес след пълна упойка...
Отделно ме и яд,че изпуска заниятия с психолога и логопеда
2 седмици ще е в къщи.
Другият четвъртък ще махнат конците.

Уф, милото....да му минава бързо на завалията. И не се тревожи толкова, не при всяко дете има тенденция за регрес.

Не се тревожи понякога клин клин избива...

Майките на аутисти-ученици, ще разкажете ли как се случват нещата в училището? Догодина ни предстои /тази е отложен/, в кварталното училище има логопед и психолог, мисля и ресурсен.
По-скоро ще искам индивидуална форма, т.к. не мисля че ще стои в час. И двамата родители работим, имаме и други 2 деца, едното от които също ще е първолак, и се опитвам да си нарисувам ежедневието. По колко часове има, в училище ли се ходи или учителите идват У дома...

Тайно си го мисля...

Не се тревожи ,щом се налага  .Всичко ще мине .И на сина ми му предстои упойка февруари ,не знам каква ще му слагат .Ще правят ЯМР казаха да не е ял и пил нищо .Нещо ще го зашеметяват ,но не знам с пълна ли ще е .

Къде ще правите ЯМР с упойка.
Преди почти 2г. правихме резонанс в Токуда и понеже се изследваха повече зони настояха да има анестезия. Имах страхотен разговор с анестезиолозите. Разбиращи, подкрепящи, загрижени. Почувствах се спокойна и сигурна че всичко ще мине успешно. Преди и след това всички ЯМР и скенери сме ги правили без упойка, но този път отказаха. Вечерта преди изследването правихме и алергичен тест за упойките. Излязоха няколко силно позитивни резултата и алерголога изрично написа да му бият урбазон преди анестезията, въпреки че от няколко дни давах аериус. Обясних и че детето е с диагноза в спектъра и трябва да съм с него докато заспи. Обещаха, но ....
Първо разделиха ни, като излъгаха че е за малко, за нещо рутинно организационно. След това го видях чак когато всичко приключи. Когато го изкараха от залата все още под упойка и спящ от очите му се стичаха сълзи и имаше много следи по бузите от предишните сълзички. Събуди се в много тежко психично състояние като отказваше всякакъв контакт дори с мен. Буйстваше, издърпа единия абокат и трябваше да махнат и другия за да си ходим въпреки, че трябваше да лежи поне 3 часа след идване в съзнание. В колата се заля с вода /беше зима и навън имаше сняг/ и докато се чудех какво да го правя мокър в движение се опита да отвори вратата за да се махне от нас. Изобщо нямаше признаци на осмисляне на каквото и да е било в този момент. Добре, че в хотела в който бяхме нощували преди изследването се съгласиха да ни пуснат за 2-3 часа, за да го преоблека и успокоя. Не можахме да спазим и изискването да не яде и пие определено време след упойката, защото детето беше в нещо като шок и истерия. И това на фона на физическите му проблеми с движението.
В последствие се оказа, че когато го отделиха няколко човека са го държали докато го бучат да му сложат абокати. Викал ме е, но не сме го чули, защото след като затвориха металната врата която се отваря с карта са го отвели далеч. Изживял е кошмар и изобщо не са били внимателни с него, въпреки, че бях им казала че има дефицити. Беше на 9г. тогава. Гвоздеят на програмата беше когато се похвалиха, че не са му били урбазона. Тъй като детето беше в ужасно състояние и бях ангажирана с него не можах да потърся сметка за непоставения урбазон и отношението, както да си взема документа в който пишеше за алергичните тестове и назначения урбазон, нито пък да разбера каква упойка са му сложили. Няколко часа по-късно питахме за такъв документ, но не ни дадоха. Упойката имаше медикаментозен компонент по кръвен път, но е възможно да е имало и упойка с газ, защото имам бегли спомени, че имаше проблем и с преглъщането. Освен това имаше проблем и с осигуряването на достъпа на обдишваща маска в тръбата, но не знам дали е била нужна за упояването или за спешна реакция в случай на някакъв проблем.

С други думи следва да изискате задължителни тестове за алергия, някакъв контрол изпълнени ли са указанията за поставяне на противоалергични медикаменти, гаранция, че няма да се изгаврят с детето като го отделят преди да е заспало и си искайте документите за поставените медикаменти, защото ние така и не знаем това алергична реакция ли беше и към какъв медикамент. Възможно е да е било и реакция на дете от спектъра - високофункциониращо с неуточнено ГРР заради цялостната ситуация. Беше много тежко и в известен смисъл рисково за детето на няколко пъти.

Пиша това с ясното съзнание, че звучи плашещо, но с цел да послужи като ориентир за вашите действия, с цел да защитите интересите на децата си в подобни ситуации. Не знам в кой момент сбърках, че се получи така с моето дете, но не искам да се случва и с друго. Защото това беше невероятен стрес и за него, и за нас.