Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
- Публикувана: 24 апр. 2018, 22:13 ч.
- Последно мнение: 25 май 2018, 14:14 ч.
Мъжът ми много ме дразни
Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
Вики Тейлър, в една тема се оплакваш от детето си, в друга от мъжа си, в трета от разни други неща ... ами ако всички са ти криви, замисли се дали пък не е в тебе проблема? Защото най-вероятно е. Няма как дори две годишното да те дразни, ведно със всички останали и само ти да си онеправданата и многострадалната.
Да допълня и какъв ще е развоя, ако не се освестиш - или ще си останат така нещата и ще продължиш да се оплакваш от същия, или ще се появи нов, за да почнеш да се оплакваш от него. Или се променяш. Но едва ли. От прочетеното виждам, че в собствените си очи си съвършена.
Какво да ти кажа, детето си е дете и никъде не съм казала, че ме дразни, а че трудно се справяме с него. Отношенията с мм рязко се влошиха след като детето се роди, защото имам чувството, че бяга от отговорност. Аз съм напълно сама и няма на кого да разчитам освен на него. А той постоянно си намира ангажименти само и само да не му оставя детето за 5мин за да свърша нещо, а дори и да се случи, той се изнервя до краен предел и започваме да се караме. Не сме единствените в тази ситуация и вярвам, че много ще ме разберат. Ни най- малко не съм съвършена, просто се намирам в много неблагоприятна ситуация.
Вики, в другата тема получи добри съвети за дисциплината на детето, както и такива нищо да не правиш, че всичко е едва ли не в реда на нещата. Не знам каква е причинно следствената връзка, но очевидно неспособността да контролираш детето и проблемите в брака са ти свързани. Според мен определено трябва да промениш нещо, а не да лежиш на успокоението, че те нещата са така.
Какво да ти кажа, детето си е дете и никъде не съм казала, че ме дразни, а че трудно се справяме с него. Отношенията с мм рязко се влошиха след като детето се роди, защото имам чувството, че бяга от отговорност. Аз съм напълно сама и няма на кого да разчитам освен на него. А той постоянно си намира ангажименти само и само да не му оставя детето за 5мин за да свърша нещо, а дори и да се случи, той се изнервя до краен предел и започваме да се караме. Не сме единствените в тази ситуация и вярвам, че много ще ме разберат. Ни най- малко не съм съвършена, просто се намирам в много неблагоприятна ситуация.
Нищо по-различно не казваш ... не се оправяш с детето, а и мъжа си не може да накараш да го гледа. Ами и аз да съм ти дете и аз ще те правя сама да си говориш. То още малко твоето, но ще порасне. А мъжа ти най-вероятно ще те напусне, ако продължаваш. То никой не може да изтърпи вечни оплаквания, нестабилна майка, която изнервя и детето, пък детето него ... С тая нагласа, все така ще си.
О, за ситуацията - имаш ЕДНО дете. Каква е ситуацията? Че мъжа ти не ти помага? Ми той утре може и да хване пътя и тогава какво?
Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
Защо не пробваш просто да приемеш, че първите години от раждането на детето са трудни, но пък си заслужава, защото нищо по- прекрасно от " терориста" не сте създали, пък и няма да създадете!?
Защо не приемеш, че всеки от вас двамата дава това, което може и за което го бива най- много?
Защо не се опиташ да приемеш мъжа ти като част от отбора, като половинката от едно цяло, а не като безхаберника, който само работи, а не иска да те отмени?
Той сърди ли ти се, че не можеш да го отмениш в работата му?
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Защо съм нападателна, защото не те ожалвам и ти посочвам другата гледна точка? Това не е нападателност, просто не те кефи.
Нямаш социален живот - ами кой е виновен за това? Винаги може да вземеш гледачка, или детето да посещава ясла, дори и не целодневно, не е пеленаче. Никой не е длъжен да ти осигурява социален живот, а детето не е виновно, че съществува и не може да се оправя само. Това е просто дете. Мъжа ти е просто мъж. Ти трябва да се погрижиш за това, което искаш. Винаги има начин, но той не е постоянно оплакване. Е, да, то е по-лесно, но не решава нищо.
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Защо съм нападателна, защото не те ожалвам и ти посочвам другата гледна точка? Това не е нападателност, просто не те кефи.
Нямаш социален живот - ами кой е виновен за това? Винаги може да вземеш гледачка, или детето да посещава ясла, дори и не целодневно, не е пеленаче. Никой не е длъжен да ти осигурява социален живот, а детето не е виновно, че съществува и не може да се оправя само. Това е просто дете. Мъжа ти е просто мъж. Ти трябва да се погрижиш за това, което искаш. Винаги има начин, но той не е постоянно оплакване. Е, да, то е по-лесно, но не решава нищо.
Кой ми е виновен? Обстоятелствата са такива. Не живеем в България, яслите са предимно частни и струват половин заплата. Бавачката няма какво да я коментирам. Не е толкова елементарно, колкото ти изглежда. Теорията ти е много силна страна, жалко, че не се познаваме, та да видя как я прилагаш на практика. Щото имам чувството, че си идеалната жена.
VickyTaylor, социалният живот няма да ти падне от небето, дори да си без дете.
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
VickyTaylor, социалният живот няма да ти падне от небето, дори да си без дете.
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
VickyTaylor, не знаеш ли, че тук споделиш ли нещо, особено оплакване веднага перфектните бг мами ще ти обяснят как ти си крива и сама си си виновна за нещо.
А Salsisha не я слуша главата по принцип, нейните постове по - добре ги пропускай, нищо съществено няма да изпуснеш.
Съчувствам ти и те разбирам. Детето ми е същото като твоето и въпреки че мъжът ми я гледа всяка свободна минута и не съм съвсем в твоята ситуация ми е ясно за какво говориш.
Планирате ли детето да тръгне на ДГ или някаква забавачница и кога? Мисля, че това е първото, което трябва да се случи...
А Salsisha не я слуша главата по принцип, нейните постове по - добре ги пропускай, нищо съществено няма да изпуснеш.
Съчувствам ти и те разбирам. Детето ми е същото като твоето и въпреки че мъжът ми я гледа всяка свободна минута и не съм съвсем в твоята ситуация ми е ясно за какво говориш.
Планирате ли детето да тръгне на ДГ или някаква забавачница и кога? Мисля, че това е първото, което трябва да се случи...
То пък, като се съчувства и разбира е голяма помощ.
За кое не ме слуша главата точно? Че правите драматизации от съвсем нормални неща? Липсвал социален живот. Ами липсва, така е с малко дете, във все още студените месеци. Всеки е минал през това. Правиш си стъпките да го постигнеш и това е. Съчувствие ... не е терминално болна, с малко дете е просто, какво съчувствие.
За кое не ме слуша главата точно? Че правите драматизации от съвсем нормални неща? Липсвал социален живот. Ами липсва, така е с малко дете, във все още студените месеци. Всеки е минал през това. Правиш си стъпките да го постигнеш и това е. Съчувствие ... не е терминално болна, с малко дете е просто, какво съчувствие.