Публикувана: 16 май 2018, 16:31 ч.
Последно мнение: 3 юли 2018, 14:31 ч.

Когато любовта не е достатъчна!

12 733
81
1

16 май 2018, 16:31 ч.

Мнения: 81

Здравейте на всички! Нова съм във форума, но бих искала да поставя нова тема. На 36 години съм, сама отглеждам детето си от 1 година(16-годишна дъщеря) и живеем в чужбина. Предварително се извинявам, ако вече сте я обсъждали.
Как се справихте с болката, душевните страдания, чувството за вина и провал след раздяла с дългогодишен партьор/съпруг/БНД? Как преодоляхте факта, че много обичате БНД и усещате, че и той ви обича, по негов си начин, но това не е достатъчно, за да се съхрани семейството? Колко време се тресехте в немилост със самите себе си, след като сте се разделили(тръгнали сте си или сте го изгонили), като отчитате и това, че във връзката вие сте били източник, а той консуматор? Всички вие споделяте, че БНД много вие помогнал за затвърждаване на решението с поведението си преди и най-вече след раздялата. Еми, трудно ми е, много, дори една година след раздялата! Страшно ме боли от предателството, лъжите и най-вече пълното игнориране от негова страна на 16-годишната ни дъщеря. Детето опитваше контакт, но удари на камък и се отказа. Според баща и "тя трябвало да го търси и да се интересува". Е, малко ми е извратено това. Наистина не мога да си обясня как 15 години имаш дете, привързваш се към него, обичаш го и изведнъж то вече не съществува за теб!? Ще се радвам да чуя мнението ви!

# 1 16 май 2018, 17:14 ч.

Варна
Мнения: 36 584

От нашата раздяла мина повече от половин година, но аз още не съм постигнала мир със себе си. Точно както го описа - обичахме се един друг, но по различен начин и нещата не издържаха. За щастие поне с детето няма проблеми, той е баща и на дела, не само на думи, въпреки че сме разделени.

Ще следя темата с интерес.

# 2 16 май 2018, 17:33 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 479

Ние сме разделени от 2 години, преди година и половина може би се помирих със себе си и просто приех ситуацията такава, каквато е, без да търся отговори и вини. Може би ми помогна за това осъзнаване и факта, че бях в трудна житейска ситуация и делата от другата страна в момент, който се борехме за живота на детето, ми даде голяма част от отговорите къде вербалното подкрепяне се разминава с реалното.

# 3 16 май 2018, 18:19 ч.

Мнения: 488

Juliet moon Аз съм сама в чужбина, на бившия му помогнах да се изнесе за последно преди 1.5 години(за протокола 18 години бяхме заедно). Никаква вина не изпитвам, обичах го повече отколкто е здравословно за мен, оставих чувствата ми да надделеят и вземах грешни решения дълго. Най-правилното което направих е да го изгоня.Опитвах дълго и направих всичко по силите си (та дори и повече) за да запазя каквото имахме, ми то няма как да стане затова са нужни двама.Аз давах , той изискваше и все не беше достатъчно....не беше здравословна среда за никого , не в такова семейство исках да отгледам децата ни.
Дълго се убеждавах че ме обича по неговият си начин ...ми не никога не ме обичал.Дали е имал силни чувства...сигурно , но не са били любов, по скоро нужда да компенсирам разни празнини, да запълвам нужди и да храни егото си.
И моя спря да е баща набързо и забрави за децата.Боли ме за децата, но това не е нещо което мога аз да контролирам.
Ако във връзката е имало психолочиеско или физическо насилие,ти трябва време и помощ да се излекуваш от нанесените щети.Нищо не си разрушила сама , за семейство трябват двама. Възможно ли е той да ти насажда вина ? Моя дълго се пробва да ме манипулира с насаждането на вина и натъртването как съм лишавала децата от баща.Спрях контакта с него . И не вината да не иска да е баща не е моя.Той е възратсен и сам носи отговорност за изборите и решенията си.
Прегръдки и ще се справиш с времето ще става по лесно.

# 4 16 май 2018, 18:57 ч.

Мнения: 81

Много благодаря за подкрепата момичета!
Need to vent, все едно чета мислите в главата си. Ситуацията ми е идентична. А във връзката ни имаше от всичко по много. И не издържах!

# 5 16 май 2018, 19:42 ч.

Paris, France
Мнения: 13 974

Привет, много мъже престават да се интересуват от детето след раздяла с майката. Даже прехвърлят бащините чувства към детето на новата жена в живота им. Добре е, че дъщеря ти е голяма и осъзнава поведението на баща и. С времето ще отминат терзанията ти. Остави отношенията дете-баща на пряко засегнатите! Щастие и късмет ви желая.

# 6 16 май 2018, 20:11 ч.

Мнения: 12 473

Каквото и да напишем - единствено времето ще ти помогне да го преодолееш.
И разбирането, че правилно си постъпила, и да си простиш закъснението.

# 7 16 май 2018, 20:27 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз съм сама с децата (на 17 и 14) в чужбина и ме мъчеха същите чувства като вас. Борих се с вината си около година. Нещата се успокоиха когато той прие ситуацията и си намери нова жена. От една година вече е ок.
Сега най мразя да ме питат за семейното ми положение и дежурния въпрос "защо?". И никой не разбира, че не е достатъчно мъжът да не пие, да не бие, да не кръшка и да не е комарджия. Да, това са непростими пороци, но липсата им още не означава щастлив семеен живот. В едно семейство трябва да има баланс, комуникация, отговорност, сплотеност, внимание, общи занимания, обща грижа за децата. Няма как единият само да дава, дригият- да взима и да има хармония и добри дългосрочни перспективи.

# 8 16 май 2018, 20:31 ч.

Мнения: 488

SaRaNia За семейно положение не ми пречи да ме питат, но да ми иска някой обяснение защо ? Къде ги намирате тези хора не знам.
И дори положението да е било , пие , бие, има пристрастеност , не съм длъжна да се обяснявам на никого.Това е лично решение.

# 9 16 май 2018, 20:43 ч.

Linz
Мнения: 11 619

need to vent, постоянно ме питат. На работното ми място- бара. От мен се очаква да завързвам и поддържам разговори с посетителите, предимно мъже. И неизбежно се стига до тази тема.

# 10 16 май 2018, 20:51 ч.

Мнения: 488

Те просто подържат разговор , съмнявам се да ги интересува "защо ". На такива имаш няколко остроумни отговора под ръка и не отговаряш сериозно ( те и не очакват и не се интетесуват от отговора )

# 11 16 май 2018, 21:31 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Е то всъщност никой не се интересува сериозно от чуждите проблеми, ама разговора трябва да върви. Като цяло разговорите се въртят около тях- хората обичат да говорят за себе си. Използвам това и разпитвам другите за живота им. Още не съм срещнала щастлива двойка. Повечето живеят сами. И никой от разведените не си признава, че е допуснал грешки- все другите са виновни.

# 12 16 май 2018, 22:13 ч.

Мнения: 81

Благодаря, момичета! Вдъхвате ми надежда,че с времето разкъсаната ми душа ще се събере! Просто за момента още много боли! А и в чужбина е доста самотно, което понякога превръща болката в ужасна агония!
И, да, след като го изгоних, след 10 дни си беше намерил нова интернет спътница, а на 20-я ден я беше завел в къщата ни в България, за да я представи на родителите си. Снимки на viber, селфита, вижте ме-почудете се! Е, от този шок, косите на дъщетя ми побеляха... След това тормоз за незабавен развод в България, но, естествено, устоях. Не исках отново да бъда прецаканата.
Видях го наскоро, изглеждаше ужасно и се чувстваше така. Не бил добре финансово. Не беше много сигурен за развода вече, но определено го беше заболяло, че трябва да плаща издръжка и то без развод. Живеем в цивилизован свят и тук правата на жената са неизменни.
Общо взето двете живяхме в един кошмар и оцеляхме. Тя излезе по-силната. Благодаря още веднъж!

# 13 16 май 2018, 22:20 ч.

Мнения: 488

Juliet в коя чужбина си ?

# 14 16 май 2018, 22:23 ч.

Мнения: 81

В Лондонската.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Искам само истината , как ?

Ще ме помислите за луда…

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: