Колкото и смешно да звучи заглавието, не намерих по-подходящи думи. Младо семейство сме, с малко дете(2г) и откакто детето се е родило, нашите отношения са в пълен застой, да не кажа постоянно напрежение. Той иска да влачим детето навсякъде с нас или ако може да не го оставяме никой да го гледа. Мен ми стигат по цял ден часовете прекарани между анимации, памперси и готвене и искам малко релакс - ама няма. Ако кажа, че излизам сама, общо взето няма проблеми, но то ако ще си излизам все сама за какво ми е той. По-лошото е, че напоследък 2-3 пъти бяхме сами... еми то с него и една приказка немога да си кажа - или трябва да говорим за детето или за неговото хоби и това е, на другите теми мълчи и клати глава докато зяпа в телефона. Незнам как е редно да постъпя, хем неискам да си разваляме семейството, ама пък и съм нещастна с него. Очаквам хора минали през такива периоди да дават идеи
- Публикувана: 24 апр. 2018, 22:13 ч.
- Последно мнение: 25 май 2018, 14:14 ч.
Мъжът ми много ме дразни
Бих ти препоръчала да започнеш работа ако има кой да гледа детето. Аз отказах вкъщи-моят мъж не ме дразни, но той или е на работа или си намира работа с приятели. Тоест не мога да прекарам достатъчно време с него . И аз се чудя как някои двойки са все заедно. Ние освен на почивка почти не сме били заедно. Аз бих се радвала да има на кой да оставим децата и ние да отидем някъде само двамата , но няма на кой.
При положение, че не може да е с него, защото работи, намирам за нормално да иска да е с детето си и да има нужда да навакса пропуснатото.
Когато сте тримата го остави той да се оправя с него, ти си почивай все едно си без дете и готово.
Когато сте сами се разберете да не ползвате телефони.
Когато сте тримата го остави той да се оправя с него, ти си почивай все едно си без дете и готово.
Когато сте сами се разберете да не ползвате телефони.
Какво обичахте да правите заедно преди детето? Къде ходехте?
Имаш лукса да не ти се налага да ходиш на работа, а детето вече не е съвсем бебе, така че с преорганизация на деня може да подредиш нещата така, че да намираш време за себе си, отделно от времето с мъжа ти. Звучи сякаш и двамата сте уморени и под напрежение, но като за начало може да поработиш върху собствената си хармония и после ще то дойдат и свежи идеи за това как да се стегнат нещата в двойката.
Трябва сериозно да органичите телефони, таблети, лаптопи, телевизия и т.н. За някои неща, радикално. В началото може да ти е тегаво и на теб и на него, но се свиква. Когато съм с детето или с мъжа си, телефон/таблет/лаптоп ползвам само при крайно извънредни случаи или докато спят и т.н. Но ако има около мен член на семейството буден, не го правим: достатъчно сме в онлайн пространството по цял ден по работа, смс комуникация един с друг и т.н.
Имаш лукса да не ти се налага да ходиш на работа, а детето вече не е съвсем бебе, така че с преорганизация на деня може да подредиш нещата така, че да намираш време за себе си, отделно от времето с мъжа ти. Звучи сякаш и двамата сте уморени и под напрежение, но като за начало може да поработиш върху собствената си хармония и после ще то дойдат и свежи идеи за това как да се стегнат нещата в двойката.
Трябва сериозно да органичите телефони, таблети, лаптопи, телевизия и т.н. За някои неща, радикално. В началото може да ти е тегаво и на теб и на него, но се свиква. Когато съм с детето или с мъжа си, телефон/таблет/лаптоп ползвам само при крайно извънредни случаи или докато спят и т.н. Но ако има около мен член на семейството буден, не го правим: достатъчно сме в онлайн пространството по цял ден по работа, смс комуникация един с друг и т.н.
То ако не е детето, няма и мъж да имаш ми се струва и много добре го знаеш, за това е тази патологична ревност.
Обикновено всяка майка би се радвала, когато мъжа е заинтересован във висока степен от детето/децата, освен ... тези за които детето е било просто начина да го задържат. Тогава дразни, защото не се получава схемата и вместо те да са в центъра на внимание като майки-героини, е детето ... но ... такъв е живота.
Обикновено всяка майка би се радвала, когато мъжа е заинтересован във висока степен от детето/децата, освен ... тези за които детето е било просто начина да го задържат. Тогава дразни, защото не се получава схемата и вместо те да са в центъра на внимание като майки-героини, е детето ... но ... такъв е живота.
Забравих да уточня нещо много важно: той хем иска да е с детето, хем прибира се гушва го, гледа го 15-20мин и си отива на компютъра. Ако заедно излезем тримата само аз тичам след детето, той седи като в небрано лозе...
Иначе преди детето предимно ходехме по заседения - кафета, барчета, ресторанти... и беше по-контактен, а сега се е затворил в идеята да работи колкото може повече и с никой нито се вижда, нито говори.
Преди детето сме имали спорове, но той определено не е останал с мен заради детето, винаги е искал да сме заедно и дори и сега всеки ден ми казва, че ме обича.
Иначе преди детето предимно ходехме по заседения - кафета, барчета, ресторанти... и беше по-контактен, а сега се е затворил в идеята да работи колкото може повече и с никой нито се вижда, нито говори.
Преди детето сме имали спорове, но той определено не е останал с мен заради детето, винаги е искал да сме заедно и дори и сега всеки ден ми казва, че ме обича.
Нямаш никакви реални проблеми! Според мен мъжът ти си е ОК. Тръгни на работа и дай детето на ясла. Ще забравиш "притесненията" си.
Единствен реален проблем може да има, ако ти не обичаш мъжа си. Той си е с вас, че и всеки ден ти казва, че те обича. Значи или ти не го обичаш, или преувеличаваш "проблемите" си.
Единствен реален проблем може да има, ако ти не обичаш мъжа си. Той си е с вас, че и всеки ден ти казва, че те обича. Значи или ти не го обичаш, или преувеличаваш "проблемите" си.
То май ти си в "небраното лозе". 
Той си е намерил цел и я следва яко – да има повече за семейството му и да може да се грижи за вас подобаващо. Едно дете е наистина голяма отговорност и се приема понякога свръхзадължаващо от много мъже и жени.
Ти имаш проблем със себе си, а не с него. Искаш някой да ти обръща внимание и да те забавлява. Ходенето по заведения не е гаранция, че някой го е грижа за теб, така че ми звучи несериозно като довод, че не те уважава.
Щом се чувстваш некомфортно, подходи искрено и му сподели в закачлив разговор какво чувстваш и как ти се иска еди какво си (каквото там ти се иска да получиш като отношение).
Той си е намерил цел и я следва яко – да има повече за семейството му и да може да се грижи за вас подобаващо. Едно дете е наистина голяма отговорност и се приема понякога свръхзадължаващо от много мъже и жени.
Ти имаш проблем със себе си, а не с него. Искаш някой да ти обръща внимание и да те забавлява. Ходенето по заведения не е гаранция, че някой го е грижа за теб, така че ми звучи несериозно като довод, че не те уважава.
Щом се чувстваш некомфортно, подходи искрено и му сподели в закачлив разговор какво чувстваш и как ти се иска еди какво си (каквото там ти се иска да получиш като отношение).
Гледам, че се омаловажа написаното, нямала истински проблеми авторката... Предполагам, че всеки има различна дефиниция, разбира се, но за мен би било проблем, ако нямаме какво да си кажем.
Авторке, на какви теми се опитваш да говориш с него, а той клати глава? Ако той само работи, а ти само гледаш детето, нищо чудно малко да сте забравили да почетете книга, да гледате хубав филм... може би е нормално да сте се пораздалечили малко и да не намираш пресечна точка за разговор в момента.
Защо не започнеш с темата за липсата на социален живот и многото работа? Не като критика, а просто да му чуеш мнението - на какво се дължи, какво иска да постигне на работа, изрази разбиране към чувството му на отговорност, ей такива неща, все ще сподели нещо, което му се върти в главата
Или пък го попитай къде би искал да отидете на почивка - лято идва, детенцето не е толкова малко вече, някъде на планина или на море е напълно осъществимо, той какво мисли по въпроса
Авторке, на какви теми се опитваш да говориш с него, а той клати глава? Ако той само работи, а ти само гледаш детето, нищо чудно малко да сте забравили да почетете книга, да гледате хубав филм... може би е нормално да сте се пораздалечили малко и да не намираш пресечна точка за разговор в момента.
Защо не започнеш с темата за липсата на социален живот и многото работа? Не като критика, а просто да му чуеш мнението - на какво се дължи, какво иска да постигне на работа, изрази разбиране към чувството му на отговорност, ей такива неща, все ще сподели нещо, което му се върти в главата
Или пък го попитай къде би искал да отидете на почивка - лято идва, детенцето не е толкова малко вече, някъде на планина или на море е напълно осъществимо, той какво мисли по въпроса
Забравих да уточня нещо много важно: той хем иска да е с детето, хем прибира се гушва го, гледа го 15-20мин и си отива на компютъра. Ако заедно излезем тримата само аз тичам след детето, той седи като в небрано лозе...