Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!

  • 3 771
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Добра майка не се състои в това да трепериш над детето си, а да му дадеш възможност да с изгради като смислен човек - възпитан, образован, с критерии към живота, с ценности. Не е добра майка, която отрече себе си и се вкопчи в детето си, напротив добра е майката, която му покаже какво е да има богат живот, разностранни интереси и желание за развитие. С раждането животът нито започва, нито свършва, той просто става по-богат, развива се и се разгръща в допълнителна посока. Това е мое ЛИЧНО мнение.
    newsm10   Наистина имаш нужда от подкрепа и реална помощ. Потърси някой да ти помага дори за 1-2 часа през деня. Там в чужбина имате зобри възможности за това. Не се обвинявай. Лошите майки не си признават, че се са лоши!

# 46
  • Мнения: 985
Мило момиче, предлагам ти едно безобидно решение на проблема ти. Намери време и остани насаме със себе си. Ние жените се опитваме да сме перфектни на всяко поприще, но това изхабява и от прекрасните усмихнати момичета, които сме били, се обезличаваме до майката на..., съпругата на...и т.н. Затова непременно си постави за цел по един час на денонощие да посветиш на себе си- чети, гримирай се, разхождай се, слушай музика, абе прави каквото ти се иска. Само ЕДИН час. После пак бъди добрата домакиня, перфектна съпруга и любима мама. Нека това бъде твоят час. А лошите мисли, които избиват като подпочвени води, канализирай ги. Вземи лист и химикал и опиши нещата такива, каквито си ги мислиш и представяш. Излей се. После, като мине време, прочети написаното. Ще видиш- усещането е, вес едно не си писала ти. Изгори написаното, ако те плаши. А ако ти хареса- запази го. Може да откриеш в себе си неподозиран талант. Не се давай! Опитай още от утре своя ЕДИН ЧАС. Поздрави!  bouquet

# 47
 Прочитайки всички отговори и линкове които ми пратихте, разбрах че не съм само аз и това ми вдъхва сили да се справя. След доста мислене, говорене със съпруга и приятели, разбрах че имам сили и хора до себе си които са готови да ми помогнат във всеки един момент.
 Благодаря Ви, Мами!
Заредихте ме с вяра и усещане за сигурност, че дори и да се проваля има кой да ми помогне и разбере.
 Претегляйки за и против си дадох сметка, че не съм опасна за детето си и последното нещо което искам е някой да умира. Ще се опитам да действам малко по-спокойно и да не забравям че съм човек.
 За сега не смятам за необходимо да отида на психиатър, надявам се че решението ми е правилно, но си оставям вратичка при първото разколебание да притичкам до най-близкия.
 Надявам се след няколко месеца да се похваля с нова тема: "Аз се справям!" и т.н.
 БЛАГОДАРЯ ВИ!

(само да кажа бъдете подготвени да досаждам отново   Blush)

# 48
  • Мнения: 491
Мила объркана,
Хубаво е, че не се чувстваш сама. Аз не съм специалист, но също смятам, че само една мисъл не е повод за доктор (освен ако не е повтарящо се състояние). Мисля, че това са нормални човешки мисли - просто някои хора ги чуват/усещат, а други не. Никой от нас не знае точно какво става в главите ни. Знаем само, че за човешкия мозък почти нищо незнаем. Мисля, че на всеки се е случвало да има подобни мисли - за родители, братя или сестри, за приятели и дори за себе си - че искат някой да умре или колко е лесно да причиниш някому това и тем подобни. Тези мисли ни плашат, защото се чувстваме застрашени от нас самите, от това че неможем да вярваме на себе си! Това е подобно на състоянието, когато например си някъде на високо и си казваш "скачам", но много добре знаеш, че няма да скочиш, защото ЗДРАВИЯТ ТИ РАЗУМ не ти позволява! Предполагам, че това са неволно изпуснати мисли и не всяка появила се мисъл е усмислена - стана малко объркано  Simple Smile  По подобен начин се получава, когато примерно се обърнеш към мъжа си с чуждо мъжко име и сама се изумяваш какво си казала  Thinking Важното е, че твоята мисъл те е притеснила с това, че може да е потенциално опасна за детето ти, което е опровержение на въпросната мисъл, защото ти всъщност си добра и грижовна майка и ще направиш всичко да съхраниш детето си живо и здраво. Не го мисли толкова за да не си докараш наистина сериозни главоболия - нали знаеш, че когато човек си повтаря нещо той си го вика. Мисли позитивно и когато се притесниш пак просто си измий очите и тези на детето, отиди на черква или просто да направи нещо, което ти действа приятно и успокояващо.

# 49
  • Мнения: 300
Мен пък ме вълнува въпросът със заплакването на мъжа ти. Той лесно и често ли се разплаква?

# 50
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Мен пък ме вълнува въпросът със заплакването на мъжа ти. Той лесно и често ли се разплаква?

Да, и на мен ми се стори странно

# 51
  • Мнения: 4 806
Браво, само така.
Естествено, че не искаш ничия смърт.
Ще се справиш, по всичко личи, че имаш сили.
Пиши, как стоят при теб нещата.
Много скоро ще има с какво да се похвалиш.
Вярвай в себе си и майчицата природа. Тя ще те води...

# 52
  • Габрово
  • Мнения: 336
Аз не съм специалист, но също смятам, че само една мисъл не е повод за доктор (освен ако не е повтарящо се състояние).


защото не ми е за първи път и започвам сериозно да се плаша от себе си.

объркана, важното е че си говорила за проблема, и то с близките и приятелите си.
Само едно да уточня: психолог не е равно на психиатър  и на доктор. При психолог може да отидеш и просто за да споделиш проблем и да срещнеш обективна реакция.  Peace

Последна редакция: чт, 01 юни 2006, 00:45 от Nusha

# 53
  • Мнения: 4 629
Объркана, от последния ти постинг разбирам, че се чувстваш по-добре и си намерила път, по който да вървиш. Желая ти късмет и сили. И както сама казваш - обърни се към специалист, ако изпаднеш в нужда

# 54
  • Мнения: 111
В България вече има много добри специалисти в психоанализата. Не става въпрос за психиатри и медикаментозно лечение. По света хората си ходят редовно и няма нищо срамно в това.Аз вярвам ,че ти можеш да се справиш сама(въпреки че не си сама) Simple Smile,но подобни срещи биха могли много добре да подредят нещата за теб, да се почувстваш стабилна и силна. Говоря от собствен опит.Също така срещите със психолог(специалист в психоанализата) са всъщност работа и на двете страни. Той няма вълшебна пръчица, той натиска правилните бутони и ти ги отключваш!

# 55
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Бе каква родилна депресия говорите всички...

За каква родилна депресия говорим...


Следродилната депресия не е произволно подбрано словосъчетание, а сериозна диагноза, която изисква медикаментозно и терапевтично лечение. Много често се бърка със състоянията на тревожност, обърканост и свръхчувствителност, нормално срещани при повечето жени непосредствено след раждането. Тази лека емоционална нестабилност, наричана още "следродилна тъга", обикновено продължава между 5 и 20 дни. Заради хормоналните промени в организма и заради умората и стреса от самото раждане, младите майки е възможно да се почувстват също така раздразнителни, безпомощни и неспособни да се справят с новата си отговорност.
Следродилната депресия обикновено се проявява по-късно, около 1-3 месеца след раждането и някои от по-характерните симптоми са:
- силно и непреодолимо чувство на вина
- евентуален отказ от храна
- мисли за самонараняване и за нараняване на бебето
- никакви положителни емоции
- разочарование на майката, че не се радва на бебето толкова, колкото е необходимо или колкото се очаква от нея.
- чести пристъпи на безпричинен плач, най-вече сутрин
- панически пристъпи - нормалните майчини страхове преминават допустимите граници и се превръщат в обсебващи кошмари. Непрестанно очакване да се случи нещо лошо.
- болезнен комплекс за малоценност - майката се чувства неспособна да отговори на нуждите на детето си и да се справи със задълженията си на съпруга и жена. Вярва, че не може и да се научи.
Предразположеността на жените към следродилна депресия е по-скоро въпрос на нервна система, отколкото на начин на живот. /световноизвестни актриси, модели, певици също са страдали от това, Брук Шийлдс има издадена книга по своята история/

Към майките, проявяващи симптоми на следродилна депресия, трябва да се подходи с внимание и  разбиране, в никакъв случай не бива да им се вменява чувство за вина - и без това го имат в повече. Антидепресанти, психотерапия, участие в групи - лечението винаги дава позитивен резултат.

Връщам темата, защото искам специално да БЛАГОДАРЯ  Hug   bouquet  Grinning на лудото пиле /crazy chick/ за истински компетентното и информиращо мнение! Мечтая за времето, в което всички жени ще са информирани правилно по въпросите на депресията, защото застраховани просто няма, за съжаление... Мерси още веднъж! На всички ви желая здраве, любов и щастие!!!  Heart Eyes

# 56
  • Мнения: 1 422
Най-искрено се надявам вече да си добре! Целувки!

# 57
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах...
- Скъпа, спомни си какво казва д-р Бенджамин Спок, където той казва че няма страшно ако в момент на гняв майката например каже: - да не бях те раждала!

Общи условия

Активация на акаунт