Публикувана: 27 май 2006, 03:48 ч.
Последно мнение: 9 септ. 2006, 12:22 ч.

Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!

3 776
57
1

Гост

1
2
3
4
Всички

27 май 2006, 03:48 ч.

Пиша тоси постинг, защото имам крещяща нужда от съвети и морална подкрепа.

Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах. Любимият само ме питаше какво става, а аз нямах смелост да кажа. Реших да му споделя, защото не ми е за първи път и започвам сериозно да се плаша от себе си. Той беше потресен, каза ми "Не си добре, ще поговорим утре!" обърна ми гръб и се разплака тихо.
Какво ми е сбърканото? Имам хубаво семейство не сме лишени от нищо. Обичам мъжът си, а детето си обожавам. Когато бебчо плаче едвам сдържам сълзите си да не заплача и аз.С това дете започна живота ми, накараме да обичам така както не съм предполагала че мога. Къде тогава ми е проблема. Понякога го държа на ръце и пак ей така от никъде ми минава мисълта "Какво ще стане ако го изпусна нарочно?". Тогава го стискам по-силно защото ме е страх от самата мен, да не му направя нещо. Другите майки се молят на Бог да пази децата им от хората, а аз всяка вечер се моля на Бог да пази детето ми от мен самата.И само при мислълта че нещо му се случва започвам да плача и сега едва виждам буквите.
Все по-често си мисля че имам нужда от психиатър, но как да отида ей така и да кажа: "Помогнете ми че съм потенциална опастност за детето си."
Добра майка съм. Всички ми го казват. Свекърва ми сподели, че е впечатлена и дори не е очаквала. Съпруга ми винаги е казвал,че съм добра майка, жена и домакиня. Започвам да се замислям обаче така ли е.
Тежът ми тези мисли. Побъркват ме. Няма с кой да споделя, съпруга ми крие всичко в себе си.Семейството ми е далеко, а и не мисля че мога да говоря за това с майка ми или сестра ми.По цял ден сме само двамата с бебо, може би това ме изнервя на подсъзнателно ниво. Не знам. Честно казано ако можех да си отговоря нямаше да пиша сега.
Кажете ми, мами, има ли и други като мен? Има ли такива които въпреки волята си правят живота си черен с такива мисли. Вярвам че мога да се справя сама, но сигурно първо трябва да разбера какво ме предизвиква. Как е нормално една майка да мисли така и то от раз - първа мисъл. Всъщност то не е нормално...
Моля ви, мами, дайте ми съвет споделете ако трябва и анонимни. Нямам нужда от упреци, пределно ясно ми е че не е нормално, имам нужда от помощ но не знам къде да я потърся...

# 1 27 май 2006, 04:32 ч.

Мнения: 7 091

Без да имам претенциите да съм специалист, прилича ми на класическа форма на родилна депресия. Но става въпрос наистина за родилна ДЕПРЕСИЯ, а не за обикновените baby blues, което казват, че е до 3 месеца след раждането. Според мен потърси квалифицирана помощ от психолог, има начин за справяне с тази ситуация разбира се. Колко е малко бебето? Преди време едно майче беше писало със същите оплаквания и си спомням, че на нея психолога много и помогна. Бяха и дали май и някакви лекарства ако не се лъжа. Ти от кой град си? Дали не може някоя мама да ти препоръча добър психолог в твоя град?
Не се притеснявай, не е чак толкова ненормално колкото смяташ! Важното е да потърсиш навреме помощ и да имаш подкрепата на близките си! Всичко ще се оправи! bouquet

# 2 27 май 2006, 04:34 ч.

На 9 месеца е бебчо. И аз си мислех за следродилна депресия, но си мисля че тя по-бързо преминава.

# 3 27 май 2006, 04:41 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: объркана в сб, 27 май 2006, 04:34

На 9 месеца е бебчо. И аз си мислех за следродилна депресия, но си мисля че тя по-бързо преминава.

Не е задължително. Някои ги хваща по-късно, други по-рано. Някои са с по-тежка форма, при други въобще не се проявява. Особено ако подтискаш тези си чувства дълго време могат да се задълбочат нещата, затова е хубаво да се вземат мерки веднага.
Не се притеснявай да се обърнеш към психолог. Той е лекар като всеки друг. Понякога и душата има нужда от лечение, а ние не обръщаме достатъчно внимание. Да не говорим, че основата на такава тежка депресия може да е и на хормонално ниво и наистина да се нуждаеш от медикаменти.
Успех и не се предавай! bouquet

# 4 27 май 2006, 05:23 ч.

Мнения: 7 430

Мисля си, че все още хормоните ти играя лоша шега Не мисля, че си за лекар напротив, трябва сама със себе си да се изясниш...Всичко ще си дойде на мястото, но може би е нужно време....Както ти е казала и Тандоори, при някой депресията се проява в по-късен период. Мога само да ти пожелая дабъдеш силна и да не се предаваш. Добра майка си и сама ще се справиш с това положение - имай си доверие Прегръщам те силно и ти желая в най-скоро време всичко това да бъде само лош спомен

# 5 27 май 2006, 07:31 ч.

Това е тип депресия, но не е родилна.Сега просто е отключила нов обект - бебето.И на мен ми се е случвало подобно нещо, да не кажа същото.Помислих си че полудявам.Е, не е така!Тази депресия се лекува с медикаменти ако продължи повече от 2 седмици.
Опитай като за начало да пиеш 1 месец магнезий - по 1 на ден, чай от жълт кантарион. Peace

Ако искаш да го обсъдим по - подробно ми пиши на лични Heart Eyes

# 6 27 май 2006, 08:50 ч.

Мнения: 3 089

и аз мисля, че иде реч за следродилна депресия. а тя при всички случаи идва от объркани хормони. в шейново има специализиран кабинет за психологически проблеми на наскоро родили майки и малки деца. не мисля, че чайчета и други подобни неща за леко псих. неразположение ще ти помогнат. ако това положение продължава от повечко време, потърси помощ. няма нищо срамно в това.

между другото, задочно познавам майка (която пак между другото е лекар), която след като роди, 6-7 месеца не поглеждаше изобщо детето си. а то беше дълго чакано и съответно изначално много обичано. просто беше в много яка следродилна депресия. самата тя осъзнаваше това, но няколко месеца не предприемаше нищо. впоследствие отиде при свой колега и след лечение си върна нормалните параметри. та, пак казвам, няма нищо срамно в това да осъзнаеш, че имаш нужна от помощ и да я потърсиш. напротив, именно това говори за наистина отговорно поведение. ни изобщо не значи, че си лошамайка.
bouquet

# 7 27 май 2006, 08:55 ч.

Мнения: 911

Ох, горката, сигурно се чувстваш ужасно!
Хубаво е, че си решила да споделиш с някого и да потърсиш помощ и може бе форумът е първата стъпка. Но според мен не бива да разчиташ прекалено много на нашите мнения, защото проблемът ти е сериозен, а ние не сме лекари и нито можемм да определим, дали си в депресия, нито пък какъв вид депресия е това. Наистина звучи като истинската следродилна депресия, която се появява в течение на първата година след раждането. Все пак има и опасни форми като психозата, но при всички положения , ако е това, ИЗХОД ИМА, но може да ти помогне само професионалист. Ако не искаш да отидеш директно при психолог, довери се на педиатъра си или на лекаря, който е следил бременността ти, те много лесно могат да преценят, дали имаш нужда от помощ, и да те насочат към специалист. Много ми се иска да ти кажа нещо, което да те утеши, и да те помоля да не се самообвиняваш, но такива съвети ще чуеш още сто и не знам дали ще ти помогнат. Стескам ти палци и се надявам да се оправиш бързо, дръж ни в течение, а ние сме с теб!!! bouquet

Ето и малко инфо за следродилната депресия, може би ще ти помогне...
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/269/80/
http://www.biberonbg.com/info/uslojnenia.htm
http://www.moetobebe.net/read.php?cat=&aid=99
http://www.eva.bg/krasota_i_zdrave/zdrave/e2254.html

# 8 27 май 2006, 09:32 ч.

Мнения: 532

Това,че осъзнаваш,че имаш проблем е вече началото на решението.Моят съвет е да отидеш на лекар специалист,защото тези депресивни състояния се лекуват.Няма смисъл да се измъчваш и чакаш само да мине особено ако е на хормонална основа.Не се притеснявай да споделиш ,това също много облекчава.Когато говориш за проблема,ще ти олекне.
Ще се пребориш и ще се радваш на бебчето си!
Целувам те Hug

# 9 27 май 2006, 10:02 ч.

София
Мнения: 3 407

Миличка, не е нищо фатално- следродилна депресия- казали са ти мамите, подкрепям напълно! След бременността и раждането организмът е изтощен от хормоналните бури, а след това започва и безсъние и нови хормонални промени, свързани с кърменето, не се стряскай! НО задължително си вземи почивка, като начало- обясняваш в прав текст на съпруга си, че е наложително да почиваш- нямам предвид да лежиш, а да оставиш бебинка на бабите за два-три дни, седмица, наспиваш се хубаво, виждаш се с някоя приятелка, отиваш на фризъор- или каквото там ти е приятно за разпускане /препоръчвам масаж Hug

/ и спокойно търсиш подходящ специалист за да се консултираш.
P.S. И аз минах през това, ако искаш пиши на лични, ще поговорим повече bouquet

# 10 27 май 2006, 10:30 ч.

Мнения: 1 422

Следродилната депресия може да продължи в екстремни случаи и с години - 2, 3, ако не се лекува. При теб явно се разраства. Остави детето за известно време на някого и иди на почивка. Моята препоръка е да започнеш веднага да пиеш ремотив. Това е извлек от жълт кантарион. Ще те облекчи, но ефект ще видиш след най-малко 2 седмици. 2 хапчета на ден, но разделен прием - примерно сутрин и следобед.

И независимо че може да гракнат и срещу теб и срещу мен, че го препоръчвам, ако все още кърмиш СПРИ ВЕДНАГА. Детето ти е поело необходимото, сега е време грижите ударно да са за теб самата. Откъсни се съзнателно от ролята на закрилница и започни бавничко да се връщаш в нормалния живот, в който има и други преживявания освен да си родилка. Ти отдавна вече не си родилка, а просто майка. И се насили да забравиш за срам и подобни. Ти имаш здравословен проблем, който трябва да се разреши, не си дефектна, а болна и близките трябва да се концентрират да ти помагат. бебето ти е голямо и силно, ти си крехка и податлива.

# 11 27 май 2006, 11:20 ч.

Мнения: 1 190

Сигурно е вид депресия това, което изживяваш. Моето мнение е да оставяш бебчето от време на време на някой друг, дори и за малко. Било то на съпруга ти или на свекърите, мисля, че ще ти се отрази добре. И другото което мисля е, че по скоро си поуморена от грижите около детенцето, отколкото да имаш психически проблем. Wink

Пробвай!

# 12 27 май 2006, 11:32 ч.

Габрово
Мнения: 336

Ние не можем да ти дадем правилен отговор. Непременно се консултирай с психолог, дори двама. Не започвай да се самолекуваш от нещо, което не знаеш какво е.

Цитат на: объркана в сб, 27 май 2006, 03:48

Все по-често си мисля че имам нужда от психиатър, но как да отида ей така и да кажа: "Помогнете ми че съм потенциална опастност за детето си."

Няма нищо необичайно да отидеш и да кажеш точно това, а в последствие да се изясни какъв точно е проблема. Това, за което се сетих на пръв поглед е, че може би прекомерно се стараеш да бъдеш

Цитат на: объркана в сб, 27 май 2006, 03:48

Добра майка съм. Всички ми го казват. Свекърва ми сподели, че е впечатлена и дори не е очаквала. Съпруга ми винаги е казвал,че съм добра майка, жена и домакиня.

Остава ли ти време да бъдеш самата себе си?
Освен това

Цитат на: объркана в сб, 27 май 2006, 03:48

Тежът ми тези мисли. Побъркват ме. Няма с кой да споделя, съпруга ми крие всичко в себе си.Семейството ми е далеко, а и не мисля че мога да говоря за това с майка ми или сестра ми.По цял ден сме само двамата с бебо, може би това ме изнервя на подсъзнателно ниво. Не знам. Честно казано ако можех да си отговоря нямаше да пиша сега.

явно имаш нужда от приятели, хора с които да си говориш, до споделяш. Това може да бъде и съпруга ти.
Не се тревожи. Hug

Иди при психолог. Мисля, че в твоя случай няма нещо непоправимо. Peace

Желая ти много щастие и радост. bouquet

# 13 27 май 2006, 15:14 ч.

София
Мнения: 7 097

Ти всъщност изричаш въпросните думички на ум, но нямаш желанието това да се случи наистина!? След което се ужасяваш, че имаш такива мисли. Не знам дали е следродилна депресия, но имам чувството, че не е толкова сериозно! Все пак, за твое успокоение, би могла да се консултираш със специалист.

# 14 27 май 2006, 15:21 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Цитат

Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах.

- Напротив, Д-р Спок точно го е обяснил - понякога се случва... но, - Кръвта вода не става, нали Grinning

# 15 27 май 2006, 15:38 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

И аз в началото така си казвах....това не е липса на обич.......просто е глупост.....казваш най- големият си страх...............после, защото мразя да си забранявам чувства, реших да си позволя изцяло да изживея желанието си бебко да умре...но такова нямах....само страха, че ако го кажа пак наистина ще се случи..........И започнах да го повтарям на глас....много пъти....и тази натрапливост изчезна.........вече дори не си го помислям.........
Свързано е с това, че си забраняваш да мислиш такива неща.....оттам е .....поне при мен беше....но се оправих......

# 16 27 май 2006, 15:51 ч.

Мнения: 2 556

На твое място веднага бих потърсила някаква помощ. Трябва консултация със специалист, който е наясно с тези проблеми -в случая сигурно е следродилна депресия. И също мисля, че е добре да започнеш да оставяш детето на някого за известно време от деня, даже това е направо задължително - всеки ден.

Дали си добра жена и домакиня в момента трябва да ти е последна грижа. Майната му на домакинството, детето ти има нужда от спокойна и усмихната майка и това е най-важното, към което да се стремиш сега. Действай, както за теб е най-добре, но не се оставяй в това състояние. Успех!

# 17 27 май 2006, 15:52 ч.

Мнения: 4 806

на мен не ми се е случвало да мисля такива неща. Но са ми минавали въпроси от рода "дали не беше грешка?". Със сигурност такъв въпрос е значително по = безобиден. Това беше в самото начало, докато още нашия живот не се беше пренаредил поради появата на малкото същество.

Вътрешният глас е гласът на подсъзнанието. Той е откровен, но не многословен. Дава някакви изводи, но не дава пътя, по който е достигнало до тях. Заключението на подсъзнанието може просто да отразява нещо, което те тормози, но това съвсем не е буквалното съдържание на мисълта. Може просто да не го разбираш добре. В смисъл такъв, че подсъзнанието да си прави извода, че няма по - страшно от това да загубиш детето си. А ти да "чуваш", че трябва да го сториш.

Добре е, че си писала тук. Добре е, че казваш на съпруга ти. Не знам дали трябва или не, да потърсиш помощ при психолог. И в двата случая, трябва да потърсиш собствени сили за преодоляване. Разговаряй повече със самата себе си. Бъди искрена и виж, дали наистина това искаш. Има една проста техника - провеждаш със себе си един отрит диалог, състоящо се от една безкрайна поредица от въпроси "Защо?". Направи го, когато пак ти се мерне подобна мисъл в главата. Но бъди настоятелна. Докато не стигнеш до истинския отговор. Той най-вероятно ще се окаже много далече, ако не и противоположен на това, което изглежда на пръв поглед.

Вярвам, че всичко ще е наред. Щом си имала сили да напишеш тук, да си дадеш сметка за това, което става, значи ще имаш сили да се пребориш. За най-голямото щастие на жената - майчинството.

# 18 27 май 2006, 16:20 ч.

София
Мнения: 39 764

И на мен са ми минавали подобни глупави въпроси. Може би наистина мислено изразяваш най-големите си страхове. Може да е следродилна депресия, а може да е израз на майчиния ти инстинкт.
Всичко най-лошо свързано с Дияна... ми не мога да излъжа, че не ми е минавало през главата.

# 19 27 май 2006, 17:48 ч.

Благодаря ви мами! Сега започвам да чета статиите които ми е дала Сердика и ще се поровя в нета да видя какво друго може да намеря.
Всички сте прави за това че явно се опитвам да бъда супермайка и от там нямам време да съм човек. Не съм в България може би ако бях щях да намеря повече варианти за повдигане на духа. Няма на кой да оставя бебо, всички близки около мен работят, а мъжът ми понякога се прибира много късно и уморен. За това и се чувствам длъжна да го оставя да си почива и се занимавам само аз с бебо през повечето време.
Приятелите ми тук ме вземат несериозно, защото за тях сум силна жена и нямам нужда от съвети и помощ. Предполагам това също е моя грешка, защото цял живот гледам да не преча на никой и да се справям сама....
Пак ще пиша ппосле че сега се разревах...Ама съм перко...

# 20 27 май 2006, 17:52 ч.

Мнения: 6 618

Може би наистина трябва да посетиш лекар за да разбереш сама себе си!Едва ли ти има нещо ,но като поговориш с лекар ще се пооспокоиш.Не симисли ,че като се опитваш да правиш всичко сама си правиш добро всеки си има някакъв таван .

# 21 27 май 2006, 18:03 ч.

Мнения: 6 164

Не мисля, че си опасна за бебето си, само защото ти минават такива мисли през главата. Самият факт, че осъзнаваш, че това е нередно, значи си съвсем наред. Преуморена си и като всеки човек се дразниш на нещото, което е виновно за умората ти. Просто го изживяваш много вътрешно. Не се гледа лесно дете, но пък е приятно -- фокусирай се не върху плача, ами върху хубавите неща. Не разбрах колко е голямо бебето. Мисли в перспектива - няма да плаче вечно, всеки ден расте малко по малко, прави нещо ново, ще пропълзи и ще върти памперса по килима, ще се смее, ще проходи... Mr. Green

Ами има нов член в семейството, не сте сами с мъжо да си се гушкате двама и на мен ми липсва времето, когато бяхме двама на спокойствие, но пък това е временно и пак ще си влезете в ритъм, както преди. Спокойно, ще се оправи всичко, само малко време да мине и ще видиш сама. Но дотогава недей да се самообвиняваш, защото ще си направиш по-лошо! Ако сега нямаш депресия, ще си я навлечеш сама! Мисли положително! Wink

# 22 27 май 2006, 20:52 ч.

Нищо не ти е сбъркано! Мислите и действията ти са типични за следродилната депресия. Ето, погледни тази тема, широко дискутирана навремето в другия клуб за майки:

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number= … mp;sb=5&part=

И не губи кураж, ще се справиш! bouquet

# 23 27 май 2006, 20:57 ч.

София
Мнения: 3 407

Не си перко скъпа!!! Преуморена си, пренапрегната си, сама си- живяла съм в чужбина и повярвай ми, знам за какво говориш! Не знам точните обстоятелства, за да дам по-точен съвет, а много ми се иска да помогна.

# 24 27 май 2006, 21:25 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Споко... това е депресия.
Ти сама си казваш - по цял ден сте с бебето. стараеш се да си добра майка и домакиня и тн.
Може би подсъзнателно ти се иска да си не толкова добра домакиня, и това избива в подобни мисли.

Има един изход от положението - опитай се да си не толкова изрядна, но по-весела.
Излизайте повече. Стоенето в къщи означава малък и затворен колектив - ти и бебето и вечер - таткото. В такива малки общества се натрупва напрежение.
Срещай се с повече хора - за предпочитане такива, с които да не си говорите за бебета, а за нещо друго - музика, филми, книги, мода, козметика и каквото се сетите там - филателия, астрология, орнитология и каквото ви влече Simple Smile

Позволявай си малки глезотии, а защо не и по-големи.
И въобще...
Философски погледнато - коя майка е добра?
Тази, която не си дава много зор за бебето, оставила го е на някоя баба и си живее живота, дето е лафа, но не се упреква?
Или тази, която дава мило и драго, зарязала е всичко заради детето, по цял ден му обръща внимание, готви, чисти до късна нощ и накрая ляга и се пита "Дали съм достатъчно добра майка на това дете?"

Според мен си се претоварила и нещо подсъзнателно се упрекваш, а то избива в тези мисли за бебето.
Добрата мама е весела мама. (според мен)
Гледай да има повече радост. Повече цункай и гушкай детето, ходете на разходки, забавлявайте се.
Само сега, само в този момент то има тия сладки боси краченца, мили малки ръчички, пухкави бузки и тн... Радвай се, защото порастват и после са едни сериозни и се правят на възрастни.
Това е най-важното - радвай се.... то значи да си добра мама... а не да се преумориш от домакинска работа (защото подозирам, че така е станало), а в същото време бушуват и разни хормони...
И бягай да нагушкаш бебето - стига вися в тоя форум Wink

# 25 27 май 2006, 21:53 ч.

Мнения: 216

Бе каква родилна депресия говорите всички жената според мен си плаче за психолог-то и мен ме е хващала родилна депресия,и аз съм с.ама по цял ден с бебка но такива мисли никога не ъа ми минавали през главата.Ми ако наистина посегне на детето си и му направи нещо(не дай си Боже)пак ли ще я утешавате че е била в депресия за това го е направила-не знам аз явно тдва не мога да го сметна за нормално newsm78

# 26 27 май 2006, 22:10 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Няма да направи нищо лошо на детенцето си.
Тя осъзнава, че има проблем и се бори с него.
Когато не осъзнава, че има проблем, тогава е страшно.

Просто някои хора повече мислят.
Едно могат цял ден да търкат пода и да гладят пелени, без да им мине каквато и да е мисъл през ума.
Други мислят какво ли не. И не защото ще го направят. Човешкият ум е странно нещо.

Според мен това е една уморена мама, която не допуска мисъл за почивка.
Би могла да почива единствено ако нямаше бебе, и затова и избиват такива мисли.
Но би могла да почива и ако остави за час-два бебето на някоя приятелка.
Това ще й каже и психолога.

# 27 27 май 2006, 22:53 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Аз разбрах, че няма проблем...просто веднъж е изрекла , че иска да умре или нещо подобно......От дума до дело има цяла вселена разстояние.........

Искам да умре
Искам да умре
Искам да умре
( това не е за нейното дете )

Наплаших ли суеверните Laughing

........

Думите не могат да навредят на детето, поне докато още не ги разбира ....споко

# 28 28 май 2006, 00:05 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: firebird в сб, 27 май 2006, 22:10

Няма да направи нищо лошо на детенцето си.
Тя осъзнава, че има проблем и се бори с него.
Когато не осъзнава, че има проблем, тогава е страшно.

# 29 28 май 2006, 00:26 ч.

Мнения: 3 760

Съгласна съм с majсeto и с firebird!

# 30 28 май 2006, 01:38 ч.

Мнения: 5 250

За каква родилна депресия говорим newsm78

Никога, ама никога не съм искала детето ми да умре Naughty

По добре потърси помощ Rolling Eyes

# 31 28 май 2006, 01:47 ч.

Мнения: 4 187

Мисля, че положението е много сериозно Thinking

. Скъпа объркана, обърни се колкото е възможно по - скоро към специалист.

# 32 28 май 2006, 09:18 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Аз ще ти кажа за мен........наитина се дразнех ужасно, че такова малко същество ме подчинява изцяло на себе си, че нямам сили от умора да правя нищо друго.......Че съм ужасно дебела и безформена.........Че.....100 неща......
Освен това при мен майчиното чувство не се появи с раждането на детето ми...........Някои майки, щом видят детето и хоп....в тях пламва любов.......При мен не беше така......след раждането изпитвах единствено облекчение, че всичко е свършило и интерес и възбуда мислейки за предстоящите ми неизвестни ....... свързани с отглеждането......но любов още нямаше.......Чувствах детето си като гостенче, за което трябва да се грижа......не като собственост или част от себе си.....и не го обичах, защото още не го познавах.....
Сега го обожавам, но любовта дойде постепенно и много естествено, без да се насилвам да го обичам.......Разбира се винаги съм била много нежна с мъничкото и крехко същество и въпреки несигурността ми и някоя и друга унищожителна мисъл, никога не съм го нито наранила, нито ударила, ......Все още....за учудване на много други.....обикнали децата си от пръв поглед майки.........
Така че се успокой ....защото и майчинското чувство се възпитава и развива с времето.......и наистина расте заедно с детето...........

# 33 28 май 2006, 09:19 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

И всеки има право на чувствата си.............независими от това какви са те

# 34 28 май 2006, 09:48 ч.

Мнения: 733

Спокойно отиди на специалист и си обърни малко внимание.
Що се отнася до това което казват мамите, че си опасна за детето си щом си даваш сметка няма страшно. Аз от преумора съм побеснявала и гледах само как да оствя бебчо за 10мин при някой, но се радвам, че е имало при кого да го оставя иначе сигурно щях да стигна до твойто положение. Имаш сили бори се заради детето си bouquet

# 35 28 май 2006, 09:48 ч.

Мнения: 1 680

И на мен ми се е случвало това, за което Объркана пише. Но... в следващия момент ясно съм осъзнавала, че тея мисли не са мои и съм ги отхвърляла и съм палила свещичка.

Миличка, ще се оправиш временно е. Наистина поизлез сама някъде без детето, ще ти се отрази добре.

# 36 28 май 2006, 09:51 ч.

Цитат на: KLUM в сб, 27 май 2006, 21:53

Бе каква родилна депресия говорите всички...

Цитат на: Radina в нд, 28 май 2006, 01:38

За каква родилна депресия говорим...

Следродилната депресия не е произволно подбрано словосъчетание, а сериозна диагноза, която изисква медикаментозно и терапевтично лечение. Много често се бърка със състоянията на тревожност, обърканост и свръхчувствителност, нормално срещани при повечето жени непосредствено след раждането. Тази лека емоционална нестабилност, наричана още "следродилна тъга", обикновено продължава между 5 и 20 дни. Заради хормоналните промени в организма и заради умората и стреса от самото раждане, младите майки е възможно да се почувстват също така раздразнителни, безпомощни и неспособни да се справят с новата си отговорност.
Следродилната депресия обикновено се проявява по-късно, около 1-3 месеца след раждането и някои от по-характерните симптоми са:
- силно и непреодолимо чувство на вина
- евентуален отказ от храна
- мисли за самонараняване и за нараняване на бебето
- никакви положителни емоции
- разочарование на майката, че не се радва на бебето толкова, колкото е необходимо или колкото се очаква от нея.
- чести пристъпи на безпричинен плач, най-вече сутрин
- панически пристъпи - нормалните майчини страхове преминават допустимите граници и се превръщат в обсебващи кошмари. Непрестанно очакване да се случи нещо лошо.
- болезнен комплекс за малоценност - майката се чувства неспособна да отговори на нуждите на детето си и да се справи със задълженията си на съпруга и жена. Вярва, че не може и да се научи.
Предразположеността на жените към следродилна депресия е по-скоро въпрос на нервна система, отколкото на начин на живот. /световноизвестни актриси, модели, певици също са страдали от това, Брук Шийлдс има издадена книга по своята история/

Към майките, проявяващи симптоми на следродилна депресия, трябва да се подходи с внимание и разбиране, в никакъв случай не бива да им се вменява чувство за вина - и без това го имат в повече. Антидепресанти, психотерапия, участие в групи - лечението винаги дава позитивен резултат.

# 37 28 май 2006, 22:44 ч.

Мнения: 1 422

Добра майка не се състои в това да трепериш над детето си, а да му дадеш възможност да с изгради като смислен човек - възпитан, образован, с критерии към живота, с ценности. Не е добра майка, която отрече себе си и се вкопчи в детето си, напротив добра е майката, която му покаже какво е да има богат живот, разностранни интереси и желание за развитие. С раждането животът нито започва, нито свършва, той просто става по-богат, развива се и се разгръща в допълнителна посока. Това е мое ЛИЧНО мнение.

# 38 28 май 2006, 23:17 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Здравей, виждаш ми се просто преуморена и затормозена мама. Не се плаши така. нали си го обичаш детето и си наясно какво става. просто всичко теб чака и ти тежи... Пишат момичетата, че не са приживели такова нещо и това твоето било страшно. Ми те не могата да са като всички, нито ти. Хората и животът им са различни.
Реши си за лекаря или консултацията, но те съветвам да започнеш да се грижиш повече за себе си, независимост дали ще търсиш помощ от лекар.
Ако не се чувстваш пълноценен човек и жена, а не само майка, проблемите и за теб и от там и за цялото семейство са много повече. Излизай, срещай се с хора, дори с детето, ако не можеш сама. Включи таткото полека - да ходят на разходка и т.н. Това е много ценно и за него и за детето, то вече е голямо.
Дори може да споделиш проблемите си с приятели ако им имаш доверия. Неща от рода 'ти си силна, ще се спрявиш с всичко' е последното което искаш да чуеш, но ако са място ще ти помогнат поне с подкрепа ако им позволиш.
УСПЕХ!

# 39 29 май 2006, 09:41 ч.

Мнения: 4 621

Едва ли си опасна за детето си, но най-добре потърси помощ от специалист.

# 40 29 май 2006, 10:15 ч.

Мнения: 189

E, недей така, успокой се. Това е депресия, хормоните още врят и кипят в теб и съвсем нормално да ти идват какви ли не идиотщини в главата. Аз ходих и на психолог, защото мислех, че ще полудея, но минава. Опитай се да говориш повече за проблема си и да обясниш на съпруга си какво чувстваш. Той трябва да те разбере и подкрепи. Ако не кърмиш, можеш и лекарства да вземеш, но това ще ти каже специалист. Всичко ще отмине, никой не би ти повярвал, 4е искаш да ти умре детенцето. Това са нормални неща, поне аз съм го изпитала и зная, 4е минава. Честно казано случи ми се с втората бременност, а преди това си мислех 4е следродилната депресия е само залигли. Е да, ама ме държа 6 месеца.

# 41 29 май 2006, 11:40 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

В никой случай не подтискай и забранявай чувствата си.....винаги бъди честна със себе си какво мислиш.....ако веднъж забраниш на истинските чувства да излязат, те стават подсъзнателни и край- вече не можеш да ги контролираш........тогава може да станат и опасни...........и да се появяват под всякакви странни форми...............но ако си казваш всичко наистина, правиш опит да си ги анализираш и мислиш и си ги изясняваш, това е верния път.........
и принцип на психоанализата

# 42 29 май 2006, 16:07 ч.

Мнения: 255

Мила Объркана, трудно се живее със съвършенни хора, и с такива които са винаги силни. Защото няма такова нещо като съвършенство, има стремеж към него. Не е възможно винаги да си силна и идеална, и на линия. Освен ако нямаш връзка с някакви супер сили, от които да черпиш енергия.
Без да повтарям дадените съвети, съгласна съм с повечето - почивка, глезене, излизане без дете дори за 15 мин., лекари и терапия, добавям идеята за хомеопатично лечение - по нежно, но със сигурност достатъчно добро точно за психиката.
Много слънчеви и усмихнати дни, разходки с детенце и много много обич навсякъде около теб.
PS - ако можеш, покани майка си или сестра си от България да дойдат при теб за месец, да ти помогнат Wink

или ти си ела тук на ваканция

# 43 29 май 2006, 17:06 ч.

някъде
Мнения: 4 955

Аз си мисля, че на всеки му се е случвало нещо подобно... в смисъл, че всеки дори и за част от секундата си го е помислял това...не става въпрос само към детенце, а и към близки хора, които въобще не искаме да си отиват... Sad

# 44 29 май 2006, 17:11 ч.

Мнения: 5 103

Аз също съм зле с нервите от тая депресия, но такива мисли не ми минават, но според мен няма място за притеснение.

# 45 29 май 2006, 17:28 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Цитат на: NadG в нд, 28 май 2006, 22:44

Наистина имаш нужда от подкрепа и реална помощ. Потърси някой да ти помага дори за 1-2 часа през деня. Там в чужбина имате зобри възможности за това. Не се обвинявай. Лошите майки не си признават, че се са лоши!

# 46 29 май 2006, 18:13 ч.

Мнения: 985

Мило момиче, предлагам ти едно безобидно решение на проблема ти. Намери време и остани насаме със себе си. Ние жените се опитваме да сме перфектни на всяко поприще, но това изхабява и от прекрасните усмихнати момичета, които сме били, се обезличаваме до майката на..., съпругата на...и т.н. Затова непременно си постави за цел по един час на денонощие да посветиш на себе си- чети, гримирай се, разхождай се, слушай музика, абе прави каквото ти се иска. Само ЕДИН час. После пак бъди добрата домакиня, перфектна съпруга и любима мама. Нека това бъде твоят час. А лошите мисли, които избиват като подпочвени води, канализирай ги. Вземи лист и химикал и опиши нещата такива, каквито си ги мислиш и представяш. Излей се. После, като мине време, прочети написаното. Ще видиш- усещането е, вес едно не си писала ти. Изгори написаното, ако те плаши. А ако ти хареса- запази го. Може да откриеш в себе си неподозиран талант. Не се давай! Опитай още от утре своя ЕДИН ЧАС. Поздрави! bouquet

# 47 30 май 2006, 13:57 ч.

Прочитайки всички отговори и линкове които ми пратихте, разбрах че не съм само аз и това ми вдъхва сили да се справя. След доста мислене, говорене със съпруга и приятели, разбрах че имам сили и хора до себе си които са готови да ми помогнат във всеки един момент.
Благодаря Ви, Мами!
Заредихте ме с вяра и усещане за сигурност, че дори и да се проваля има кой да ми помогне и разбере.
Претегляйки за и против си дадох сметка, че не съм опасна за детето си и последното нещо което искам е някой да умира. Ще се опитам да действам малко по-спокойно и да не забравям че съм човек.
За сега не смятам за необходимо да отида на психиатър, надявам се че решението ми е правилно, но си оставям вратичка при първото разколебание да притичкам до най-близкия.
Надявам се след няколко месеца да се похваля с нова тема: "Аз се справям!" и т.н.
БЛАГОДАРЯ ВИ!

(само да кажа бъдете подготвени да досаждам отново Blush

)

# 48 31 май 2006, 18:35 ч.

Мнения: 491

Мила объркана,
Хубаво е, че не се чувстваш сама. Аз не съм специалист, но също смятам, че само една мисъл не е повод за доктор (освен ако не е повтарящо се състояние). Мисля, че това са нормални човешки мисли - просто някои хора ги чуват/усещат, а други не. Никой от нас не знае точно какво става в главите ни. Знаем само, че за човешкия мозък почти нищо незнаем. Мисля, че на всеки се е случвало да има подобни мисли - за родители, братя или сестри, за приятели и дори за себе си - че искат някой да умре или колко е лесно да причиниш някому това и тем подобни. Тези мисли ни плашат, защото се чувстваме застрашени от нас самите, от това че неможем да вярваме на себе си! Това е подобно на състоянието, когато например си някъде на високо и си казваш "скачам", но много добре знаеш, че няма да скочиш, защото ЗДРАВИЯТ ТИ РАЗУМ не ти позволява! Предполагам, че това са неволно изпуснати мисли и не всяка появила се мисъл е усмислена - стана малко объркано Simple Smile

По подобен начин се получава, когато примерно се обърнеш към мъжа си с чуждо мъжко име и сама се изумяваш какво си казала Thinking

Важното е, че твоята мисъл те е притеснила с това, че може да е потенциално опасна за детето ти, което е опровержение на въпросната мисъл, защото ти всъщност си добра и грижовна майка и ще направиш всичко да съхраниш детето си живо и здраво. Не го мисли толкова за да не си докараш наистина сериозни главоболия - нали знаеш, че когато човек си повтаря нещо той си го вика. Мисли позитивно и когато се притесниш пак просто си измий очите и тези на детето, отиди на черква или просто да направи нещо, което ти действа приятно и успокояващо.

# 49 31 май 2006, 18:51 ч.

Мнения: 300

Мен пък ме вълнува въпросът със заплакването на мъжа ти. Той лесно и често ли се разплаква?

# 50 31 май 2006, 19:09 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: maiska в ср, 31 май 2006, 18:51

Мен пък ме вълнува въпросът със заплакването на мъжа ти. Той лесно и често ли се разплаква?

Да, и на мен ми се стори странно

# 51 31 май 2006, 19:48 ч.

Мнения: 4 806

Браво, само така.
Естествено, че не искаш ничия смърт.
Ще се справиш, по всичко личи, че имаш сили.
Пиши, как стоят при теб нещата.
Много скоро ще има с какво да се похвалиш.
Вярвай в себе си и майчицата природа. Тя ще те води...

# 52 1 юни 2006, 00:39 ч.

Габрово
Мнения: 336

Цитат на: Melodiya в ср, 31 май 2006, 18:35

Аз не съм специалист, но също смятам, че само една мисъл не е повод за доктор (освен ако не е повтарящо се състояние).

Цитат на: объркана в сб, 27 май 2006, 03:48

защото не ми е за първи път и започвам сериозно да се плаша от себе си.

объркана, важното е че си говорила за проблема, и то с близките и приятелите си.
Само едно да уточня: психолог не е равно на психиатър и на доктор. При психолог може да отидеш и просто за да споделиш проблем и да срещнеш обективна реакция. Peace

Последна редакция: чт, 01 юни 2006, 00:45 от Nusha

# 53 1 юни 2006, 02:32 ч.

Мнения: 4 629

Объркана, от последния ти постинг разбирам, че се чувстваш по-добре и си намерила път, по който да вървиш. Желая ти късмет и сили. И както сама казваш - обърни се към специалист, ако изпаднеш в нужда

# 54 1 юни 2006, 09:45 ч.

Мнения: 111

В България вече има много добри специалисти в психоанализата. Не става въпрос за психиатри и медикаментозно лечение. По света хората си ходят редовно и няма нищо срамно в това.Аз вярвам ,че ти можеш да се справиш сама(въпреки че не си сама) Simple Smile

,но подобни срещи биха могли много добре да подредят нещата за теб, да се почувстваш стабилна и силна. Говоря от собствен опит.Също така срещите със психолог(специалист в психоанализата) са всъщност работа и на двете страни. Той няма вълшебна пръчица, той натиска правилните бутони и ти ги отключваш!

# 55 9 септ. 2006, 11:15 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Цитат на: crazy_chick в нд, 28 май 2006, 09:51

Цитат на: KLUM в сб, 27 май 2006, 21:53

Бе каква родилна депресия говорите всички...

Цитат на: Radina в нд, 28 май 2006, 01:38

За каква родилна депресия говорим...

Връщам темата, защото искам специално да БЛАГОДАРЯ Hug

на лудото пиле /crazy chick/ за истински компетентното и информиращо мнение! Мечтая за времето, в което всички жени ще са информирани правилно по въпросите на депресията, защото застраховани просто няма, за съжаление... Мерси още веднъж! На всички ви желая здраве, любов и щастие!!! Heart Eyes

# 56 9 септ. 2006, 11:32 ч.

Мнения: 1 422

Най-искрено се надявам вече да си добре! Целувки!

# 57 9 септ. 2006, 12:22 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Цитат

Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах...

- Скъпа, спомни си какво казва д-р Бенджамин Спок, където той казва че няма страшно ако в момент на гняв майката например каже: - да не бях те раждала!

Препоръчани теми

Анкета за избор на пелени и гащички

Запек

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Причина:

Причина: