За каква родилна депресия говорим 
Никога, ама никога не съм искала детето ми да умре
По добре потърси помощ
Никога, ама никога не съм искала детето ми да умре
По добре потърси помощ
- Публикувана: 27 май 2006, 03:48 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 12:22 ч.
Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!
. Скъпа объркана, обърни се колкото е възможно по - скоро към специалист. 
Аз ще ти кажа за мен........наитина се дразнех ужасно, че такова малко същество ме подчинява изцяло на себе си, че нямам сили от умора да правя нищо друго.......Че съм ужасно дебела и безформена.........Че.....100 неща......
Освен това при мен майчиното чувство не се появи с раждането на детето ми...........Някои майки, щом видят детето и хоп....в тях пламва любов.......При мен не беше така......след раждането изпитвах единствено облекчение, че всичко е свършило и интерес и възбуда мислейки за предстоящите ми неизвестни ....... свързани с отглеждането......но любов още нямаше.......Чувствах детето си като гостенче, за което трябва да се грижа......не като собственост или част от себе си.....и не го обичах, защото още не го познавах.....
Сега го обожавам, но любовта дойде постепенно и много естествено, без да се насилвам да го обичам.......Разбира се винаги съм била много нежна с мъничкото и крехко същество и въпреки несигурността ми и някоя и друга унищожителна мисъл, никога не съм го нито наранила, нито ударила, ......Все още....за учудване на много други.....обикнали децата си от пръв поглед майки.........
Така че се успокой ....защото и майчинското чувство се възпитава и развива с времето.......и наистина расте заедно с детето...........
Освен това при мен майчиното чувство не се появи с раждането на детето ми...........Някои майки, щом видят детето и хоп....в тях пламва любов.......При мен не беше така......след раждането изпитвах единствено облекчение, че всичко е свършило и интерес и възбуда мислейки за предстоящите ми неизвестни ....... свързани с отглеждането......но любов още нямаше.......Чувствах детето си като гостенче, за което трябва да се грижа......не като собственост или част от себе си.....и не го обичах, защото още не го познавах.....
Сега го обожавам, но любовта дойде постепенно и много естествено, без да се насилвам да го обичам.......Разбира се винаги съм била много нежна с мъничкото и крехко същество и въпреки несигурността ми и някоя и друга унищожителна мисъл, никога не съм го нито наранила, нито ударила, ......Все още....за учудване на много други.....обикнали децата си от пръв поглед майки.........
Така че се успокой ....защото и майчинското чувство се възпитава и развива с времето.......и наистина расте заедно с детето...........
Спокойно отиди на специалист и си обърни малко внимание.
Що се отнася до това което казват мамите, че си опасна за детето си щом си даваш сметка няма страшно. Аз от преумора съм побеснявала и гледах само как да оствя бебчо за 10мин при някой, но се радвам, че е имало при кого да го оставя иначе сигурно щях да стигна до твойто положение. Имаш сили бори се заради детето си
Що се отнася до това което казват мамите, че си опасна за детето си щом си даваш сметка няма страшно. Аз от преумора съм побеснявала и гледах само как да оствя бебчо за 10мин при някой, но се радвам, че е имало при кого да го оставя иначе сигурно щях да стигна до твойто положение. Имаш сили бори се заради детето си
Бе каква родилна депресия говорите всички...
За каква родилна депресия говорим...
Следродилната депресия не е произволно подбрано словосъчетание, а сериозна диагноза, която изисква медикаментозно и терапевтично лечение. Много често се бърка със състоянията на тревожност, обърканост и свръхчувствителност, нормално срещани при повечето жени непосредствено след раждането. Тази лека емоционална нестабилност, наричана още "следродилна тъга", обикновено продължава между 5 и 20 дни. Заради хормоналните промени в организма и заради умората и стреса от самото раждане, младите майки е възможно да се почувстват също така раздразнителни, безпомощни и неспособни да се справят с новата си отговорност.
Следродилната депресия обикновено се проявява по-късно, около 1-3 месеца след раждането и някои от по-характерните симптоми са:
- силно и непреодолимо чувство на вина
- евентуален отказ от храна
- мисли за самонараняване и за нараняване на бебето
- никакви положителни емоции
- разочарование на майката, че не се радва на бебето толкова, колкото е необходимо или колкото се очаква от нея.
- чести пристъпи на безпричинен плач, най-вече сутрин
- панически пристъпи - нормалните майчини страхове преминават допустимите граници и се превръщат в обсебващи кошмари. Непрестанно очакване да се случи нещо лошо.
- болезнен комплекс за малоценност - майката се чувства неспособна да отговори на нуждите на детето си и да се справи със задълженията си на съпруга и жена. Вярва, че не може и да се научи.
Предразположеността на жените към следродилна депресия е по-скоро въпрос на нервна система, отколкото на начин на живот. /световноизвестни актриси, модели, певици също са страдали от това, Брук Шийлдс има издадена книга по своята история/
Към майките, проявяващи симптоми на следродилна депресия, трябва да се подходи с внимание и разбиране, в никакъв случай не бива да им се вменява чувство за вина - и без това го имат в повече. Антидепресанти, психотерапия, участие в групи - лечението винаги дава позитивен резултат.
Добра майка не се състои в това да трепериш над детето си, а да му дадеш възможност да с изгради като смислен човек - възпитан, образован, с критерии към живота, с ценности. Не е добра майка, която отрече себе си и се вкопчи в детето си, напротив добра е майката, която му покаже какво е да има богат живот, разностранни интереси и желание за развитие. С раждането животът нито започва, нито свършва, той просто става по-богат, развива се и се разгръща в допълнителна посока. Това е мое ЛИЧНО мнение.
Здравей, виждаш ми се просто преуморена и затормозена мама. Не се плаши така. нали си го обичаш детето и си наясно какво става. просто всичко теб чака и ти тежи... Пишат момичетата, че не са приживели такова нещо и това твоето било страшно. Ми те не могата да са като всички, нито ти. Хората и животът им са различни.
Реши си за лекаря или консултацията, но те съветвам да започнеш да се грижиш повече за себе си, независимост дали ще търсиш помощ от лекар.
Ако не се чувстваш пълноценен човек и жена, а не само майка, проблемите и за теб и от там и за цялото семейство са много повече. Излизай, срещай се с хора, дори с детето, ако не можеш сама. Включи таткото полека - да ходят на разходка и т.н. Това е много ценно и за него и за детето, то вече е голямо.
Дори може да споделиш проблемите си с приятели ако им имаш доверия. Неща от рода 'ти си силна, ще се спрявиш с всичко' е последното което искаш да чуеш, но ако са място ще ти помогнат поне с подкрепа ако им позволиш.
УСПЕХ!
Реши си за лекаря или консултацията, но те съветвам да започнеш да се грижиш повече за себе си, независимост дали ще търсиш помощ от лекар.
Ако не се чувстваш пълноценен човек и жена, а не само майка, проблемите и за теб и от там и за цялото семейство са много повече. Излизай, срещай се с хора, дори с детето, ако не можеш сама. Включи таткото полека - да ходят на разходка и т.н. Това е много ценно и за него и за детето, то вече е голямо.
Дори може да споделиш проблемите си с приятели ако им имаш доверия. Неща от рода 'ти си силна, ще се спрявиш с всичко' е последното което искаш да чуеш, но ако са място ще ти помогнат поне с подкрепа ако им позволиш.
УСПЕХ!
E, недей така, успокой се. Това е депресия, хормоните още врят и кипят в теб и съвсем нормално да ти идват какви ли не идиотщини в главата. Аз ходих и на психолог, защото мислех, че ще полудея, но минава. Опитай се да говориш повече за проблема си и да обясниш на съпруга си какво чувстваш. Той трябва да те разбере и подкрепи. Ако не кърмиш, можеш и лекарства да вземеш, но това ще ти каже специалист. Всичко ще отмине, никой не би ти повярвал, 4е искаш да ти умре детенцето. Това са нормални неща, поне аз съм го изпитала и зная, 4е минава. Честно казано случи ми се с втората бременност, а преди това си мислех 4е следродилната депресия е само залигли. Е да, ама ме държа 6 месеца.
В никой случай не подтискай и забранявай чувствата си.....винаги бъди честна със себе си какво мислиш.....ако веднъж забраниш на истинските чувства да излязат, те стават подсъзнателни и край- вече не можеш да ги контролираш........тогава може да станат и опасни...........и да се появяват под всякакви странни форми...............но ако си казваш всичко наистина, правиш опит да си ги анализираш и мислиш и си ги изясняваш, това е верния път.........
и принцип на психоанализата
и принцип на психоанализата
Мила Объркана, трудно се живее със съвършенни хора, и с такива които са винаги силни. Защото няма такова нещо като съвършенство, има стремеж към него. Не е възможно винаги да си силна и идеална, и на линия. Освен ако нямаш връзка с някакви супер сили, от които да черпиш енергия.
Без да повтарям дадените съвети, съгласна съм с повечето - почивка, глезене, излизане без дете дори за 15 мин., лекари и терапия, добавям идеята за хомеопатично лечение - по нежно, но със сигурност достатъчно добро точно за психиката.
Много слънчеви и усмихнати дни, разходки с детенце и много много обич навсякъде около теб.
PS - ако можеш, покани майка си или сестра си от България да дойдат при теб за месец, да ти помогнат
или ти си ела тук на ваканция
Без да повтарям дадените съвети, съгласна съм с повечето - почивка, глезене, излизане без дете дори за 15 мин., лекари и терапия, добавям идеята за хомеопатично лечение - по нежно, но със сигурност достатъчно добро точно за психиката.
Много слънчеви и усмихнати дни, разходки с детенце и много много обич навсякъде около теб.
PS - ако можеш, покани майка си или сестра си от България да дойдат при теб за месец, да ти помогнат
или ти си ела тук на ваканция 
