Как да бъда нормална партньорка?

Детето ти е в достатъчно разумна възраст, за да вижда какво се случва и да попива поведение. Неслучайно хората говорят за първите 7. В момента прехвърляш твоя психически товар към детето и му задаваш модел на поведение.
Имаш нужда от професионална помощ и то относително бързо.
След като осъзнаваш какви са проблемите, хубаво е да освободиш човека до себе си и да не го измъчваш.

Казвайки "освободя" имаш предвид да му призная всичко или да си тръгна от него?

Как ще спечелиш нечие внимание като го лъжеш, че си го видяла с друга? Освен да му писне от теб не виждам какво може да привлечеш така. Темата ми прилича на пързалка, чак пък такава откровеност....направо нелогично ми се вижда. И защо търсиш скандала, по-добре ли ти става така? Не се ли чувстваш зле в конфликти, че ги търсиш умишлено?

Имах предвид да се разделите. Ако това, което си написала, е вярно, поведението ти е неадекватно. Детето става свидетел на всичко това и попива. Сложи точката, отиди на психолог, започни да работиш върху проблемите си, за да не подлудиш и детето.

Предишните ти връзки проблемни ли бяха?

Темата не е пързалка....Не съм чак толкова болен мозък.

Чувствам се ужасно след скандал, който съм създала изкуствено.Не ми носи по никакъв начин удовлетворение. Напротив става все по-зле.

Не искам да се разделям с него, обичам го истински и ако за никой друг не направих нищо за да се оправя, този път искам да дам всичко от себе си и да направя детето си и него щастливи.

Не знам дали осъзнавате колко наистина е трудно човек да сподели подобен проблем. Тежи ми, страх ме е за детето ми, не искам да бъде емоционално нестабилно като мен. Лошото е, че дори не мисля за нея когато го правя. Защото ако се замисля какво и причинявам би следвало да спра, това е детето ми все пак...Но не става.

Предполагам мислите, че съм лош човек и аз бих помислила същото за някой споделящ това. Но искам да се променя, искам да работя над това да стана отново нормална. Някой ако има опит да препоръча психолог.
Никой не е идеален, всеки прави грешки, искам да ги поправя.

Аз за съжаление не мога да препоръчам конкретен специалист, но е добре, че осъзнаваш нуждата от такъв. Първата стъпка е направена.

Така като чета... виждам характерни прояви на  хистрионното личностно разстройство, направете си консултация с психотерапевт.

От описаното става ясно, че активно саботираш връзките си.
Присъединявам се към мнението, че специалист може да ти помогне да постигнеш яснота за причините за това поведение и да помогне да намериш по-здравословен тон на отношенията ти с партньора. Успех пожелавам!

Да, първата ми сериозна връзка бях жертва на насилие. Бях на 18 години и бях толкова влюбена и заслепена, че прощавах изневери и малтретиране.

Не е било системно , но в месеца поне веднъж ме биеше. И не говорим за един шамар, беше си бой. Това продължи 5 години. Беше ме страх да го напусна, мислех си, че го обичам и любовта изглежда така. Тогава не съм била такава. Бях дете с мечти , чувство за хумор. Бях приятна компания. Обвинявах себе си, за побоите и не споделих на никой, че са се случвали.

Заминах да уча в друг град и така успях да прекратя отношенията си с него. Срещнах бившият ми съпруг, който не искаше да работи, не искаше да се развива. Карахме се основно за пари, който той харчеше и кредити, които теглеше. Забременях с дъщеря ми, той не се промени. Крещяхме си много, до лудост. Сбрах му багажа и той се изнесе.

Доста дълго време бях сама и срещнах сегашната ми половинка. Наистина много добър човек. Прие мен и детето ми в домът си и в сърцето си. Грижи се за нея, така както биологичният й баща не се грижи за нея. 1 година всичко беше супер.Мислех,че съм намерила щастието и най-после всичко е наред. И започнах с изкуствена драма, лъжи...нямам логично обяснение. Крещим си, защото аз съм решила така. Последният път усетих,че го пречупих. Вече не ме гледа с влюбени очи. Обиден ми е жестоко, а аз реших изкуствено да се разболея за да смекча вината си... Пълни тъпотии.

А не съм глупава жена, имам кариера, развивам се, печеля доста добри пари. Имам много приятели, на които помагам и не ми тежи. Но не мога да помогна на себе си.

Споделете с него, това което казвате тук и потърсете помощ заедно.

Абсолютно. Измисляне на болести е страшна тъпотия и си има обяснение. Само, че помощ ще трябва да търсите двамата.

Не, отивайте на психолог - тук няма да ви помогнат Само ще развалят по-лошо

Не съм съгласна. Проблемът е личен, корените му са в миналото и няма смисъл да товари настоящия си партньор с решаването му.

Имаш ли страх от изоставяне? Ако да, отговори си сама на какво се дължи той. Прави ми впечатление, че не оставаш сама. Държиш ли до теб винаги да има партньор?

Не. След като се разделих с биологичният баща на детето ми, бях сама доста дълго време. Почти 3 години. Но тогава бях при родителите ми, та пак не съм била сама в смисъла на това да си сам.

Хммм, ти как си ги представяш нещата? Аз малко ще се полекувам, ама ти въобщее не се притеснявай. Не е твой проблем, в детството е.
Гледам и бебе правят. Хич да не са се овързали  

Не, аз лично не си ги представям така нещата. Мисля си само как ще реагира.
От няколко месеца не правим бебе, оказа се, че той има някакъв проблем. Това също се отрази на отношенията ни.

Доста е разочароващо да търсиш помощ от някой, който видимо се забавлява и се подиграва.
Не съм идеална, не съм пример за подражание, но искам да положа усилия и да живея нормално.
Не се срамувам от себе си. Такава съм, но няма да е завинаги.
Явно съм надценила този форум.
Извинете, че си позволих да споделя.

Извинявай, не беше към теб, а към Сърнела.

А каква може да е причината от жизнерадостен, честен и искрен човек да се превърнеш в това, което си? Това в повечето случаи става с натрупване на разочарование. Аз го виждам като някакъв вид защитна реакция.

Аз виждам, че сте регистрирана достатъчно отдавна, за да сте наясно, че по този проблем и в този подфорум няма как да получите помощ. В този смисъл съм почти склонна да повярвам, че е пързалка. Идете на психолог двамата с партньора и работете по проблема.  Гледам, диагнози се разхвърляха вече, задължителният съвет за раздяла  още на първа страница... Ако темата е истинска, помолете да я заключат, защото ще става още по-грозно.

Моля за съдействие как да помоля да бъде заключена темата.
Благодаря все пак на тези, които се опитаха да ми помогнат.
Успех на всички в семейните отношения.

 Интересен е начина, по който сте описала историята си и дори сте успяла да вникнете дълбоко в корените на проблемите си. Откровението Ви е рядко срещано. Важно е какъв е бил семейния модел, който сте получили преди време от своите родители и как са Ви третирали те? Възможно ли е Вие в момента, във Вашия живот да приличате на някой друг роднина, дори на родител, макар и несъзнателно да сте попили изцяло неговото държание и да сте го превърнали в свой шаблон? Също така не конкретизирате какви са точно случките с Вашите бивши и настоящи връзки, едни и същи грешки ли допускате непрекъснато, променяте ли нещо, самокоригирате ли се и т.н. Важно е да се фокусирате върху настоящата си връзка и да не отделяте прекалено много време на миналото, да осъзнаете точно какво отключва у вас това поведение, което описвате, при което се стремите да приковавате вниманието, какво според Вас създава тази Ви потребност? Очевидно изпитвате и нужда от това да споделяте проблемите си и да срещате съпричастие, точно какви са те в момента, можете ли да разкажете конкретно, ясно и пълно няколко примерни случки от последно време?

Истината е, че така ми олеква много. Като нещо което вече може да продължи нататък. Казваш истината, болката си, срамът си и ти олеква.

Както са те посъветвали, и аз смятам, че ще е добре да му кажеш всичко от-до. Голяма стъпка е това, че го осъзнаваш. Пожелавам ти много спокойствие, късмет и обич !

Поставям се на негово място и се питам как ли бих реагирала аз.
Най-лесно е да избягаш, защото на никой не му се занимава с луди жени. Мъжете от това най-бързо бягат.
Чудя се къде ли се губим по пътя към мечтие си, как се променяме до толкова, че да не можем да се познаем. Всеки минава през всякакви гадости, но съхранява принципите си и добротата си.Обвинявам се, че аз не съм успяла.
Преди никога не бих признала дори пред себе си, че имам подобен проблем. Може би началото е да го направиш в интернет сред безброй непознати.

Е да, лесно е да избягаш ... Затова не губи време, намери удобен момент, в който да сте сами, дръпни го и си излей душата, всичко му кажи. Как се чувстваш, как осъзнаваш това и това, как искаш и неговия съвет как да го преодолееш, признай си за лъжите, обясни му ... Пиши какво е станало

А трябва. "Такава съм", "Не зависи от мен", "Не мога да се променя", "Нищо не мога да направя"... Оправдания, оправдания... Засрами се веднъж завинаги и то не толкова от себе си, колкото от това, което причиняваш на хората, които уж обичаш или поне на тези, които са ти най-близки. Ако не осъзнаеш, че това, което правиш, е погрешно, няма да направиш първата крачка към промяната.
Да бе, уж осъзнаваш, ама... Звучиш фалшиво. Спри да се оправдаваш, погледни се в огледалото, ама хубаво се огледай и виж какво представляваш в действителност.
Ако ти стиска...

Казваш, че работиш и печелиш добре. Имаш пари за лекари. Действай. Напиши в Гугъл града, от който си и думичката психотерапевт и със сигурност ще намериш достатъчно. Прегледай отзивите, избери един и отивай. Защо се мотаеш още?

Не мога да дам адекватен съвет дали да му кажеш или не. Но със сигурност ми е жал на какво подлагаш този човек и собственото си дете. Така че не губи повече време.

Не ме разбирай погрешно, срам ме е от постъпките ми, не ме е срам да го призная за сега пред вас.
Със сигурност мога да се променя и искам да го направя, всичко си зависи от мен. Не съм очаквала да ме съжали някой. Искаше ми се ако има някой с подобен проблем да се включи, но сега като се замисля, проблемът е доста сериозен и се радвам, че съм само аз.
Обвинявам се точно за това, че осъзнавам, а не правя нищо. А близките ми хора страдат и това ще им се отрази за в бъдеще. Глупаво е.
Доста егоистично от моя страна, сега когато го коментирам с вас, разбирам че съм егоист, който иска да "храни" себе си и не му пука за никой друг. И дори другите да са ми важни, аз за себе си съм си най-важна.
Човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи.

И аз препоръчвам да се консултирате с психолог. Даже един първоначален разговор със специлист ще ви помогне.

Всъщност аз имам приятелка, която ги върши подобни такива, само че доколкото знам, не е измисляла чак неща за болести и т.н. Само че тя не си признава, че нарочно търси караницата. Много добро сърце има, ама характерът ѝ ... Всички, които сме ѝ приятели, сме я приели такава, каквато е, но друго е да живееш под един покрив с такъв човек.

Здравей, аз също се осмелявам да споделя, че имам подобни поведенчески проблеми. За момента нямам пари за психолог, въпреки че ми се иска да отида. Само чакам момента... Честно да ти кажа много съм си мислила по въпроса и много пъти ми се е струвало, че е невъзможно да се  коригирам. Сякаш нещо някъде там се е счупило много сериозно и не е възможно да се поправи. И с времето се чупи все повече.
Когато бях тийнейджърка беше ужасно. Поведението ми беше меко казано безобразно с тогавашния ми приятел. Тогава също усещах, че нещо не е както трябва, обаче чак когато се раздели с мен осъзнах колко зле съм се държала и ме беше ужасно срам от себе си и до ден днешен би ме било срам да го погледна в очите. Надявам се, че е щастлив и спокоен, искрено му го желая. Известно време след това полагах големи усилия да се противопоставя на тези вътрешни пориви, успявах... горе долу. Запознах се със сегашния ми приятел, в началото всичко беше наред, но с течение на времто почна да става като предишния път. Доста по-леко от тийнейджърските години ако мога да сравня между двете ми връзки, но отново нещата не са съвсем както трябва. Мисля си, че с времето ставам доста апатична към всичко. Някак си неща, които някога съм ценяла и са ми доставяли удоволствие вече не ми правят впечатление. Неща, за които съм се вълнувала, чакала с нетърпение в момента не предизвикват никаква емоция. Не изпитвам нужда да разговарям много с хората, не споделям за себе си, гледам сама да се оправям ако имам проблем.
Аз не лъжа, че съм болна, нито вдигам скандали,  рядко повишавам тон. Но за секунди настроението ми може да се скапе ужасно и да почна да недоволствам. За съжаление при мен избива на вербални нападки, обиди, цупене и сърдене. Успях някак си да спра да контролирам толкова, да крещя, да правя сцени и  да симулирам болести и неразположения, обаче това с лошото отношение си остава. В такива моменти просто сякаш всичко ми е черно пред очите, от нищо не съм доволна, нищо не е както трябва или както искам. Спирам да се старая в отношенията си, ставам апатична. Обаче се припознавам във всичко, което си писала, знай, че не си сама и се надявам някак си да успеем да се преборим със самите себе си, което ми се струва, че е една от най-тежките битки. Ако попаднеш на насилник все ще можеш да избягаш от него и проблемът ти е решен, обаче ако ти си насилникът как можеш да избягаш от себе си? Ясно е, че всичко тръгва от семейния модел, който сме попили, но ми е трудно да разбера точно от къде почва всичко. Казват, че голяма травма носела липсата на баща, а при мен липсва и майка. Според мен това е основното при мен, че не съм получавала внимание и грижи от майка ми, въпреки, че реално цял живот е била някъде около мен, но никога не е била активен участник. Баба ми ме е отгледала и съответно съм попила много от нейното поведение, което е точно като гореописаното,  въпреки, че тя е доста грижовен човек попринцип, а аз не съм. Аз за себе си съм решила, че докато не успея да се справя със себе си аз деца няма да имам. Отказвам да предам този начин на поведение и да расте още едно нещастно същество на този свят. Ти още имаш време да прекъснеш порочния кръг, имаш финансовите възможности, не отлагай! Пожелавам ти успех!

Моят мъж е такъв. В смисъл, може за секунди да направи драма от мухичка. Израстнал е без баща. Но е на периоди. Понякога е добре с месеци, понякога не е.
Но не е лъгал никога за болести. Даже е наобратно - казва, че е добре, когато не е.

Трудно е да се признае, но да ви кажа сега се чувствам една идея по-добре. Негативните коментари дори ми подействаха много повече. Вече се свързах с една жена и в петък съм на консултация. Ще споделя след това, ако имате желание.

Моят съвет е да споделиш с приятеля си. Все пак е хубаво да знае защо си му изсипвала на главата такива истерии. Сподели му и че си намерила лекар, и че имаш желание да преодолееш проблема. Първата и най-важна стъпка - да признаеш проблема - си я направила. Оттук нататък, с помощта на добър специалист ще оправиш нещата. Но е важно хората около теб да знаят и да те подкрепят. Успех и сподели, ако прецениш, как са нещата с лекаря.

За мен най-приоритетно е да се оправи средата на детето, в която живее. Скандалите, караниците и избухванията придобиват още по-големи измерения в детската глава и деформират психиката. Приятелят е възрастен, ще потърпи, ще потърпи и ще му писне. Но детето е истинският потърпевш от майчините изцепки, смени на партньор и пр., а то сякаш остава на заден план.

Какво ти е липсвало в семейството ти ?
Там е ключето.

След като виждате, че два пъти в две различни връзки, се повтаря един и същи сценарий, то се замислете какво е било общото между тези два пъти и какви условия се създават, дали с Ваши определени черти от характера и поведението, дали с отношението Ви или нещо друго? Със затвърждаването, че всичките Ви проблеми идват от семейството, от което сте отгледана, но очевидно това е част от миналото Ви и оставам с впечатлението, че се чувствате в несъстояние да промените нещо от живота си, тъй като смятате, че е прекалено късно. Помислете какво можете да промените от живота си тук и сега, поемете управлението, тъй като вече е във Ваши ръце.

Авторке, преди всичко не пиша, за да те обвинявам. Наясно съм как вътрешните ни демони могат да се окажат по-силни от волята ни в дадени моменти. Разбира се, важно е да се открие коренът, но това не стига за действителна промяна. Все пак си направила първата стъпка, осъзнала си проблема си.

Мисля, че лошата ти връзка с изневерите и насилието е пречупила сериозно чувството ти за самоуважение. Подсъзнателно не вярваш, че заслужаваш истински отношения, че те ти се полагат по право. Затова са тия чупки и драми, чувстваш се длъжна да прилагаш някакви допълнителни номера, за да спечелиш обвързаността на партньора си. Като цяло си права за необходимостта от специални старания в една връзка. Само че бъркаш с вида на старанието. Мисля, че трябва да работиш в две направления:
1. Да повярваш истински, че си чудесен човек, стойностен, умен, чувствителен, интересен, че заслужаваш да бъдеш обичана заради самата тебе.
2. Да смениш репертоара за печелене на привързаност. Вместо скандали, драми и лъжи, премини към дейности от положителния спектър. Заинтересувай се повече от партньора си. Какво му харесва, какво го влече. Започни да правиш неща специално за него. Открий какво можете да правите заедно, създай ритуали само за двамата. Целта остава същата, само средствата трябва да се променят.

Не ти препоръчвам да го товариш с подробни излияния за психическите си терзания. Повечето мъже се ужасяват от такива неща. Достатъчно е да му кажеш, че си мислила за поведението си, то не ти харесва и работиш по въпроса. Кажи му, че държиш на връзката ви и цениш факта, че сте семейство.

Не смятам, че трябва с лека ръка да се отказваш от отношенията си с добър човек, още повече такъв, който е приел и обича детето ти. И двете имате нужда от помощ, докато тя расте. Съветът за раздяла в случая ми се  струва неуместен. Непременно разговаряй с дъщеря си, когато забелязваш неприятните тенденции в поведението й. След 3-4 години ще е много късно.

Потърси помощ от психолог.

оффф, това ми напомня за мен в пубертета....

...или си доста глезена ...или ти е скучно и имаш нужда от емоции... които търсиш не където трябва...

общо взето нещата са смесени, но внимавай, защото нараняваш хората около теб...вземи се на сериозно най- накрая и осъзнай, че никой не ти е длъже да те забавлява, разтоварва или да ти играе по свирката...

Има такива хора: ако нямат истинска драма в живота си, измислят си я. По друг начин не могат да живеят, и в този смисъл аз те разбирам - осъзнала си проблема - стъпка 1, искаш да го решиш - стъпка 2, но не можеш сама. Моят съвет е да направиш консултация с психолог и там да бъдеш напълно честна, всичко да си кажеш, иначе помощта ще е половинчата. Чета, че вече имаш насрочена среща - браво. Питай го/я дали и до колко да споделиш с половинката си, решете заедно и действай. Успех от мен!

Много смислени два съвета.  И най-важното, действащи.
Понеже също имам известна склонност към драматизиране и преувеличаване, може би не чак в такива размери, но знам за какво става дума.
Поздравления, че имаш смелостта да погледнеш вътре в себе си и честно да признаеш, че не си идеална.
Вярвам, че с помощ ще успееш да се пребориш.Не е лесно, но не е и невъзможно.
Ако наистина вярваш на човека до теб, дай му шанс да ти помогне.

За да сме точни, всеки от нас малко или много има емоционална енергия и естествени потребности от изпитването на различни и силни емоции, както и известно количество "драма". Просто някои са успели да ги запълват и са ги насочили по умел начин, така че не са в ничия вреда.

Решението е ясно, това ти го казаха.

Аз ще дам малко странна хипотеза. Имаме:
1. Момиче с кофти семеен модел.
2. Първа връзка с откровен насилник.
3. Брак с пройдоха и неставащ за връзка индивид.
4. От там една видима лабилност в личен план.

И накрая един прекрасен мъж и крещящо откровение колко си повредена.
Аз лично не вярвам, че човек, който има такъв бекграунд и не е работил върху себе си, ще попадне на някой прекрасник.

Сори, но ми звучиш сякаш ти е промит мозъкът от някого.
Предполагам ме разбрахте, дано ме съм права, защото е зловещо.

Това, което си написала е невъзможно едновременно да бъде вярно и да го напишеш. Хората с подобни отклонения не ги намират ненормални, а намират другите за ненормални.
 Посети добър психиатър и изяснете откъде идва  това като впечатление за осъзнат проблем. И не случайно не казвам психолог, не защото имаш психиатричен проблем, а защото психолозите в общия случай нямат достатъчно опит с това, което описваш и защо е невъзможно да го осъзнаваш като проблем ако е вярно.

Ако е вярно, наистина би било доста зловещо, но едва ли това откровение е присъщо на програмираното съзнание. При него се говори наизуст, тук виждаме съществен размисъл и самокритика. Поне аз ги виждам.

Човек с подобно поведение не е способен на самокритичност. Иначе нямаше да има такова поведение или то щеше да е до такава степен импулсивно, че  щеше да си бие на лудост и щеше отдавна да е ясно, че му  има нещо и да се лекува. Чел  някой популярна психология и си направил адска самоанализа, ама без знанието, че този типаж изобщо не намира  нищо погрешно в поведението си или себе си като цяло.

Не определено не се чувствам с примит мозък. Дори трудно разбирам какво точно имаш предвид.
И това с откровението не знам защо така ви изумява. Не ви ли се е случвало да пазите тайна и в един момент да искате да я изкрещите. И каквото ще да става.
Не мисля, че съм луда точно защото осъзнавам проблема си, по скоро съм емоционално незряла и не знам как да се държа в подобни ситуации.
Мъжът до мен е зрял, доста изграден характер, изискващ и властващ, но не си го представяте по някакъв груб начин  по скоро е строг, но справедлив. И той не е идеален, ама кой ли е?

Самокритичността очевидно не  сработва през времето, в което се случват проблемите, но пред тази "анонимна изповед", очевидно присъства, самото описване на историята е първи знак за такава. А това с популярната психология, предполагам към мен беше адресирано, но трябва да призная, че се занимавам професионално с това.

Ами, защото, макар да не съм психиатър, а социолог с психоаналитична терапия, разбирам достатъчно, за да смея да твърдя, че тези неща се изключват взаимно. Лудите също не се имат за луди, не само другите, за които ти говорих, които пък не са луди, а само само със специфики в личността, които ги правят такива. Те са си ок, това за тях е нормално и не го виждат, а още по-малко го виждат като проблем. Ако имаш проблем е съвсем друг, но надали  във форум някой би могъл да ти каже какъв и дали изобщо е твой.
Незрелите хора също не търсят грешката в себе си, докато обожествяват недоволния партньор. И не знам дали си промит мозък, но няма логика в написаното от теб. Няма как да е така и да го осъзнаваш като проблем едновременно.

Ама, защо говорим за лудост, промити мозъци и тн. Това си е чисто и просто характеропатия, като често има прояви на просветление и човек осъзнава какви ги върши, но все пак като дойде отново момент, който провокира това държание трудно се контролира.  Не виждам нищо ненормално, че човек осъзнава все пак какви ги върши, но му е трудно да се спре.

И аз съм на същото мнение (като Бояна) , макар да не се занимавам с това. Много малко луди си мислят, че са луди, а тези с личностните разстройства един на милион сигурно могат да се похвалят с такава пронизваща самокритика.
Те са си окей, обикновено всички около тях са лоши и повредени.
Не, наистина отказвам да повярвам, че момиче, което са го били ( ама не системно, само по веднъж на месец) и си е мислело, че вината е в него, да може да отсее обективната си вина в отношенията.

Но разказаното ми напомни на журнал/доклад от един чуждестранен психотерапевт.


Разказвам го заради видното противоречие. Измисляш си, че си го видяла с друга, за да го задържиш? Ей такива неща ми носят асоциации, че има нещо гнило.

Бих те посъветвала да се допиташ до приятели и близки. Да споделиш притесненията си с тях. Казваш, че с приятелите имаш функционални отношения.

Правя го като вик за внимание.
Искам да провокирам в него да ми каже ьче ме обича, че не иска друга жена.
Преди години говорих с една приятелка, която учеше психология и тя каза същото  . Че много си противореча. Тогава не го разбрах, но сега мисля, че разбирам.
Объркана съм в момента от споделеното от вас и ми е трудно да осъзная какво точно се опитвате да кажете.
Разказвам историята честно и открито именно, защото искам адекватно мнение, няма как да спестя нещо и съветите ви да ми помогнат.

Обичаш ли го този човек?

Оставам си на тезата.
Както и на съвета да комуникираш повече с приятелите си и колегите си, срвд които си учудващо функционална.

Изкарахте жената луда за връзване. То затова хората не искат да ходят на психолози и психиатри. Не е луда, травмирана е от миналото си (но то много хора са така) и има желание да се справи с проблемите си.

Аз не се наемам да твърдя със сигурност дали нейният човек е психопат, по-скоро не е. Но това "изискващ и властващ, строг, но справедлив" ми светва червената лампа. Такъв евфемизъм се използва понякога за психичните насилници. А може би възприятието й е съвсем субективно и човекът си е наред. А може би онзи идиот я е пречупил така, че да търси все някакви партньори, които да я подчиняват, а не да са й равностойни.

Какво мислят приятелите за него?

Просто преразказах, също не твърдя, че е психопат.
За мен не е луда, а тормозена от прекрасник №3, властващ, строг и справедлив.

Смятам, че съм минала по този път, макар и в друг аспект.
Става дума за системно Самосаботиране. Подсъзнанието ѝ казва, без тя да осъзнава: " Той е принца от приказките, но аз (ти) не го заслужавам (заслужаваш). Хайде сега направи едно скандалче, за да събудиш всичко лошо в него, защото няма как той да е идеалният. "
Един вид изпитание за избранният.
Хубаво е, че тя го осъзнава, че така не може да продължи. Защото не може да продължи така.
Ще предложа всеки път когато реши да му се развика, да замълчи, да преброи до пет и да му Благодари на глас, че е до нея и да му каже, че го обича. Също така да направи навик, например с талисман, плюшено животинче, което да докосва в миговете когато е щастлива. Да отдели време, да си спомни щастливите моменти - без значение в кариерата ли е, с приятели момент, с детето или с родители ( даже ако може по един спомен от всяка област) да си спомни последователно докато държи талисмана и така поне няколко дни. И когато го зареди по този начин, следващият миг на прага на скандал, иницииран от нея, да докосне талисмана. Би трябвало да получи спокойствие.
Добра идея е и самоутвържденията - че тя е страхотна жена, която е родена да бъде обичана и уважавана. Или пък нещо от този тип. И да си ги повтаря многократно всеки ден.

Само да е сигурно, че нейният човек наистина е добър за нея и детето й. Защото "строг, но справедлив" може да има много гадни измерения. Мисля, че оттам трябва да тръгне. И след като е убедена, че партньорът й заслужава любовта й (а не обратното!), да работи по посока към отстраняване на своите си трески за дялане.

Има ли възрастова разлика между двамата?
Има ли съществена финансова разлика между двамата?
Не ми хареса категоризирането - той зрял и знаещ, пък тя - незряла и истерична. Прилича на самопринизяване. Не е това пътят към здравословното партньорство.
Ами този човек въобще способен ли е на партньорска връзка или е от авторитарния и доминиращ тип и единствено не иска да се товари с "женски глупости" и да си има спокойствието?

Тъкмо обратното. Само здрав и нормален човек ще търси грешката в себе си и ще се опитва да се анализира, да търси помощ, да се поправи, когато установи, че поведението или постъпките му не са ок. Просто така описаните постъпки и поведение не предполагат човек да има каква да е самокритичност. Затова казвам, че нещо не е така, много вероятно е проблемът изобщо да не е в нея. Или не по този начин. Може да е възпитана да няма право на претенции, да смята, че е низш пол, да обожествява мъжа и да преекспонира онова, което е направила, защото нали няма право на нищо. Могат да са много неща, но човек самокритичен не е луд, нито е толкова лош, колкото описаното. Има някакъв проблем, но не мисля, че тук ще можем да го открием. Добър специалист ще помогне да се види ако има драма от какво и от кого идва.

Здравей.
Нездравословната семейна среда винаги оставя белег в живота на едно дете. Запомни това. Както е станало и при теб. Явно не си получавала вниманието, което си искала. Не си се чувствата важна, за семейството си. И твоят начин, да бъдеш забелязана е бил този - правейки скандали, карайки хората да се чувстват зле от нещо, от което дори няма разумна причина да се почувстват така.
Ужасно е, когато човек иска внимание, а не го получава. Но и начинът по който ти искаш да го получиш, също не е правилен.
Помисли си сериозно, помисли си наистина - какъв човек си, какво ти би си простила на себе си , и какво не.
Със сигурност ще се учудиш колко много неща може би ще успееш да простиш на себе си, но не и на друг.
Детето ти трябва да е на първо място, все пак ти си примерът, който то следва.
Във всеки следващ момент, в който отново искаш да получиш внимание, а не го получаваш, започни ти да го даваш. Тогава наистина ... може и да се почувстваш по-добре.

Приятелите ми го харесват, намират го за студен човек, но в никакъв случай лош.
Има доста правила в къщи, които той държи да се спазват, което ме напряга. Малко е чистофайник, доста пестелив и затворен.
Никога не си е позволил да ме обижда, да ме удря и подобни неща. Работи много, за да сме добре, на топло, облечени и т.н.Финансово съм независима. Мога да живея и сама с детето си и да не се лишаваме от нищо.
Възрастовата разлика е голяма 9 години в негова полза. Стар ерген. Имал е връзка много преди мен за две години, но заради ревност са се разделили.
Има си някои странности. Например щом влезем в къщи трябва веднага да се влезе в банята. Няма как с дрехите от работа да седна на дивана. Всяко нещо има свое място. Мием ръце по 100 пъти ма ден. За мен това не е нормално, говорили сме го. Той се опитва да не обръща внимание, защото знаете как в къща с деца няма как да бъде блестяща чистота.
Дъщеря ми още от малка си е така, все да си подрежда и т.н. И на нея дори това много й харесва.
И не си представяйте, че изисквайки тези неща вика и крещи и размахва пръст.
На 39 години е, живял сам, ние отидохме в неговата къща. Когато иска нещо казва "моля те, направи това така, не че твоя начин не става, но живея тук от сто години и така ще избие влага, или този диван е светъл и бързо се цапа"

Определено има някой неща, които са в повече, но не ги намирам за психопатски... Не знам.

Тук не е място за диагнози, но мога да те уверя, че с толкова правила и мании няма как да не се чувстваш грешна и дори луда. Не е нужно някой да те бие, за  да си обект на насилие. В друга тема дискутираме това с една девойка, която живее със студен  и егоцентричен мъж – дори такова присъствие е насилие, без да ти прави нищо повече. А и имай предвид, че като живееш с човек мръднал, грубо казано, развиваш огледални отклонения, които не са истински, т.е. ти си си нормален, но за да се адаптираш към другия можеш да се държиш по-откачено и от него. Даже така става най-често. А понеже лека-полека привикваш към "странностите", понеже го правиш със съзнанието, че е доброволно и им намираш оправдание, казваш, че не са кой знае какво. Според мен, ти си обект на психически тормоз и то сериозен, защото не е ясно видим, не може да се дефинира или отличи нещо голямо, и затова си така. И търсиш грешката в себе си, защото себе си можеш да поправиш, него не. И при съжителството със студен човек, маниак, няма как да не започнеш бясно да търсиш внимание, дори да провокираш скандал, но да получиш нещо, някаква емоция.
Пак ще повторя каквото казах в началото, силно се съмнявам, че грешката е в теб или че е каквато я описваш. Потърси помощ от психиатър и той ще ти каже как точно да процедираш, за да се справиш с нещата. В Центровете за жени жертва на насилие има такива, които имат опит с подобни случаи. Дори и да бъркам, няма да ти навреди един разговор, който ще ти даде друга гледна точка към нещата. А и изход, защото ти имаш нужда от изход. Това не е любов, не е семейство, което ти описваш. Това е строг тъмничен режим и няма как да си ок с него.

Нормален човек, но според мен, не го обичаш...

...което не значи, че трябва да се разделяш с него, но е добре да си дадеш сметка за чувствата си....

най- вече заради себе си и връхлитащото те чувтсво на вина, че не си "нормална партньорка"

Ех, една жена да си признае, че грешката е в нея и веднага наскочихте и изкарахте мъжа психопат! Много си е нормален човека, нищо психопатско не виждам в това да минеш през банята и да ти е подредено в къщата. Започнахме със съвети за раздяла, че да не мъчела горкия мъж, сега пък психопат бил - пак раздяла... Уникален форум Каквато и да е ситуацията - раздяла му е майката. Авторке, имаше час за психолог, нали? Работете с него и това е, стига тук са се упражнявали пишман психолози и психиатри върху теб.

Първо, мисля, че при травми в миналото трябва най-вече работа върху себе си, а не опит за нормалност с вкарване в рамки. Това е мазохизъм, слагане на маска, която няма да сработи. Не може ей така от днес за утре да станеш ултра-нормална и щастлива от това. Тоест, може да се нормализираш, но със стиснати зъби и усещане, че живееш чужд живот.

Аз по принцип също съм от хората, които след работа веднага са в банята и се преобличат, просто иначе ми е некомфортно. Но тук има и нещо повече. Тия правила са си нормални, наистина, но налагането им е ясно, че ти пречи.

Всъщност точно това може да накара човек да се държи зле. Имаш някакъв женски инстинкт, че оттук нататък те чака повечко контрол и по-малко радост. Човекът до теб е спечен в някакъв смисъл и го усещаш. Няма радост, няма гъвкавост. Не е само до домакинстването. Със сигурност ще има и друго, това е неговият начин да си запази територията, защото е взел малко "опасна" жена.

Със сигурност не препоръчвам практикуването на мазохизъм, в който се мъчиш да се напъхаш в калъпа на добра и нормална жена, след като е ясно, че те мъчи. Не, топлото и домът не стигат.

Защо мислиш, че не го обичам? Кое те навежда на тази мисъл?

Не е работа на жената да обича мъжа - трябва той да е загубил ума си по нея и да не я гледа критично, дори да не прави нещата както трябва. Работата на жената е да се чувства комфортно.

Навежда ме на таз мисъл, моя си собствен опит, с мен самата...


иначе е добре за теб да си отговориш на въпроса честно....

обичаш ли го ?

Днес в 14:00.

И друго искам да кажа. И аз разбирам за нормално да ти е чисто и ти да си чист. Говоря за това как си сънуваш обувките пред вратата, събличаш дрехите в коридора и веднага в банята. И това без изключение. Имам самочувствие, че съм чиста и подредена жена, но това малко ме напряга. Така или иначе съм свикнала с тези правила. Исках да добиете представа за него и неговата странност.

Добре де, какво ти пречи някой да се къпе след работа, без да сяда на дивана? Къпането и разпускането поне час след работа са си лично пространство, каквото иска да прави. Не е някаква мания за чистота, може да разпуска в банята.

В повечето случаи наистина след излизане човек е потен и има градски прах - най-нормалното нещо е да бързаш да си сложиш домашни дрехи.

Кой е казал, че е психопат? Нищо подобно. Просто жената не се чувства никак добре, мисли, че  полудява и за това има някаква причина. Грешката може да е в нея, но ако беше като описаното в първия пост нямаше да може да я осъзнава, та е нещо друго. Може да е притисната с този мъж. Човек, който е нормален и получава внимание, обич и спокойствие не прави така. Авторката не ми изглежда изобщо ненормална, защото е самокритична и то прекалено. Но това е форум, затова препоръчвам да види човек, който разбира наистина и да поговори тези неща с него, и да се види за какво става въпрос.  Че има проблем е очевидно.


Вижда се какво не е нормално. Те се събличат в коридора още. Това не е ок. Иначе нормално всеки взима душ според навиците си и се събира с хора със сходни хигиенни навици, но това тук не прилича на хигиена, а на тормоз от мания някаква. Добре, че не ги дезинфекцира на влизане.

Така е, но ако се опра по някоя мебел още с мръсни дрехи  след това се забърсва.
Вижте, аз наистина обичам този мъж и съм го приема такъв какъвто е, не искам да го изкарвам виновен за състоянието ми или да се правя на жертва. Никой не е идеален.

Но защо някой трябва да е ненормален? Според мен и авторката, и партньорът са нормални. Не разбирам какво толкова странно и ненормално намирате в това човек да е самокритичен и да осъзнава грешно свое поведение. Според мен авторката много точно и ясно осъзнава проблема си, просто не може сама да се справи с него. Не разбирам защо трябва да я убеждавате, че проблемът не е в нея, а в партньора. Аз мисля, че е чудесно човек да умее да разпознава грешките си и да поеме отговорност. Подкрепям авторката и се радвам, че не поддава на внушенията, че е психически малтретирана. Вярвам, че ако е попаднала на добър специалист, ще успее да овладее поведението си. Първата крачка е направена - осъзнала е и е признала, че има проблем.

Е, Авторке, ти си поредната, която обича и се е пуснала в матрицата на психоотношения. Толкова ти се иска да е наред всичко със семейството ти, да си нормална (каквото и да значи за теб това), че примижваш всякакви странности на другия. Ми очевидно е, че колкото и да го обичаш, явно някои от неговите правила подсъзнателно те карат да се съпротивляваш. Ти си ги приела, но вътрешно няма как да излъжеш себе си. Затова са и тези караници и скандално поведение. Ти отчаяно се стремиш да го изкараш от тази студена праволинейност, подреденост, спокойствие и безчувственост. Имаш неистова нужда от емоция, пък била тя и деструктивна. Този мъж не ти я дава. И ти опитваш да го провокираш да даде някаква реакция, да ти покаже, че усеща нещо.

Трябва да се измъкнеш от тази ситуация. Не е задължително ти или той да сте с психически проблем. Просто може би не си пасвате като характери.
Хубаво е, че си записала час при психолог, ще се радвам да споделиш дали ти е дал посока в която поемеш.

Между другото, инстинктите са хубаво нещо. Не се знае тоя, подреденият, дали наистина е "нормален". Жената не може да се отпусне с такъв мъж - нещо й подсказва, че при критична ситуация, която го изкарва извън неговите тесни правила, ще се провали с гръм и трясък. Съответно го тества и разтърсва, за да провери как действа извън комфортната си зона. Щото наистина има хора, дето са много хубави и нормални, но реално може да не стават за нищо и това тревожи.

Аз бих била предпазлива с диагнозите, още повече, че наистина никой не е идеален и доста хора си имат своите малки странности. Поне 2-ма мои близки роднини мъже са маниаци на тема чистота,  обаче жените им никак не се трогват, прехвърлили са им чистенето до голяма степен и си живеят живота. И двамата никак не са лоши или жестоки хора, даже напротив. Друг пък мой познат, не хващаше дръжките в автобуса с гола ръка, а с ръкавица. И не го обвинявам предвид населението в градския транспорт. Няма лошо в подредения дом. По-добре от постоянна кочина.
Събуването пред вратата, преобличането, миенето на ръце и къпането след прибиране ми се струват най-нормални практики. Подреждането - също. Малко по-трудно е да стане с деца наоколо, но затова и сме възрастни, да проявим търпение. И аз преследвам всички като диверсант да се събуват на входа, да си мият ръцете - преди и след ядене, след тоалетна, след излизане, след пипане на животно, дори преди да седнат да учат. Това с влагата не го разбрах. Да не би да те кара да пускаш аспиратор или да отваряш прозорец, докато готвиш? Или вентилатор в банята след къпане? Ако е това, са съвсем нормални неща.

Според мен е грешка, че сте останали да живеете в неговия дом. Няма ли начин да се преместите някъде, където да започнете отначало и начисто? Трябва да разбере твоят човек, че не ти си му на гости, а двамата сте заедно у дома си. И не само неговите правила са важни, а и твоите. Иначе никога няма да се почувстваш на място. И, за Бога, претапицирайте онзи диван! За нищо на света не бих си причинила светъл диван в къща с дете. Изобщо, направете ремонт на жилището, при който ти да имаш основно участие в избора на всичко. Това ще ти даде повече увереност, че си в собствения си дом, а не някъде прибрана по милост едва ли не.

На 39 години мъжът не е стар ерген, не както на 50. Но вече си има установените навици и е трудно да се "преквалифицира" за съжителство с други. Затова и продължителните връзки са по-трудни.

Как сте в сексуално отношение? Имате ли страст, тръпка, или всичко е механично и по план, както в останалия живот?

Трябва да си много наясно:
1. За сдържаност и неумение за изразяване на чувства ли става въпрос или за действителна студенина? Очевидно ти липсва по-експресивно общуване. Ако е първото, може да се поработи в тази посока. Ако е второто обаче, няма лечение на връзката и разумното е да се прекрати. Просто ти имаш други нужди, и колкото и да се стараеш, няма да успееш да се приспособиш. Нещастието ти ще расте и ще се стигне до неприятен разрив.
2. Чувстваш ли, че върху тебе се упражнява някаква принуда, че си ограничена, задушавана? Ако е така, усещането може да е чисто субективно (и да се отработи със специалист) или пък да е обективно (и тогава вече се изисква промяна на партньора, а то е доста трудна работа).

От цялата работа стигам до впечатлението, че ти липсва лично внимание, емоция в тази връзка. И запълваш тази празнина по неподходящ начин заради лошия си опит в миналото. Струва си да се побориш, но само ако:
1. Не става дума за истински душевен сухар, без чувства, само с един ред в главата.
2. Истински обичаш този мъж.

Кой казва, че е ненормално човек да е самокритичен, много е нормално и хубаво. Просто при описаното от нея поведение, което отговаря на едва няколко типа личностни отклонения е невъзможно човек да е самокритичен. Затова казвам, че нещо не се връзва от самото начало.

А за някой дали е ненормален никой не говори тук. Ненормално е само, че авторката е критична към себе си точно по този начин, което ме навежда на мисълта, че се вини твърде много. Мъжът и може да си е маниак на тема чистота и дори хипохондрик без да е луд и просто като тя не е такава това да я  пресира и тормози. Противно на общоприетото, най-често хората, които тормозят останалите не го правят нарочно, а с това, което са. Затова е важно хората да се събират по сходство в характерите и себеподобие, защото иначе едно бодро ставане на половинката в 6 всяка сутрин, когато ти си тип сова може да те побърка.

Ами да си става, какво ми пука? Ние с ММ сме точно така. Той става в 5 и половина, аз, ако мога, спя до 10. Защо да се побърквам?
Въобще, ако някой има някакви леки странности извън средната норма, спокойно може да си ги упражнява, стига да не товари околните с изисквания да са като него.
Много е трудно да намериш идеално съвпадение по всички параграфи. Затова се правят компромиси и всеки решава с кое може да направи компромис и с кое - не.

Казах, че би могло, а не че е задължително. И би могло ако кара и теб да ставаш с него и да тичате в парка, защото тук в случая е така – съпругът има мания за чистота и всички се събличат голи за дезинфекция още в коридора. То е все едно съпругата да е веган и да не допуска месо в къщата, когато останалите не са вегани. Всяка странност е ок, ако не биват принуждавани и останалите да я прилагат. Иначе никой не е съвършен, но не вярвам на този съпруг тук това да му е единствената странност. Поне не оставам с такова впечатление, защото авторката каза, че това е само пример за неговите странности.

Аз пък не прочетох да се събличат голи и да се дезинфекцират в коридора, само да се събуват и да си мият ръцете.

Защото поведението, което описва, клонящо едва ли не към разстройство, не се слави със самокритика и осъзнаване.
И второ защото аз лично не вярвам, че при такива травми, без да си осъзнал и поправил някои неща, можеш да "попаднеш", по- скоро привлечеш, свествн мъж.

И ето че бавно и полека се разкрива картинката. Виждам, че авторката отговаря избирателно и удобно пропусна поста на Бояна, но може би е защото вътрешно знае, че е така.
Вие мъжете си като строги, но справедливи ли ги виждате (към вас)?

Няма нужда да си (пишман) психолог, за да видиш психически тормоз и потисничество. И аз съм си сваляла дрехите в коридора, ама защото така съм преценила, а не някой да ме строява като престъпник какво да правя.

Миналата връзка заради чия ревност се е е разпаднала?
Много ги обичам тия, дето още в началото казват, че предните им жени са били много ревниви и каращи се и леко ти намекват ти да не си такава. Т.е. обработват те още преди да има конкретна ситуация каква да си.

Докато на мании, изпускане на гнева, обиди и прочие се гледа просто като на странности, ще има още много смачкани жени, макар и не удряни.

ето ти го Black_Sapphire. Това е доста далеч от нормалното, прибирам се, взимам душ и се преобличам. Което може и да не направи човек, защото се прибира за малко и ще излезе пак с детето навън, или по милион други причини. Но не, всички голи в коридора, дезинфенкция и след това внимателно посядане във владенията на Негово височество. Това е, което виждам аз от първия пост. Човек така взискателен към другите, че те се чувстват луди. Това си е класика. И нормален човек може да полудее наистина в такава среда, защото няма свобода за най-елементарни неща  като да се прибере и да се пльосне на дивана преди да се дезинфекцира, например.

Абе то и бял диван си е половин диагноза, наистина това чистофайничество минава границите. Особено ако някой зорко следи всички да го спазват и се муси назидателно, ако не го спазят.

Имам почти бял, екрю диван, но е кожен. Нямам драма с него. Както и всичко останало в този цвят вкъщи, защото има материи и материали, които лесно се почистват. Без изобщо да съм маниак, съм алергична към прах, и наистина знам за какво говоря, когато говорим за чистота. Като ти е нужно да е чисто се обзавеждаш подходящо и не робуваш на чистенето, нито се събличаш гол в коридора.


Интересно как тези хора имат гости? Детето ако си покани приятелче, а и възрастните...

Един здрав пердах би ти помогнал. Но не знам, дали изобщо на някой ще му се занимава да те превъзпитава. Според мен ти си чисто и просто една лигня.
Докато е млада жената и номерата й минават, но истинската младост е един миг и в един момент на хората им писва да търпят лигави изпълнения.
 И човек рязко осъзнава, че светът отдааавна не се върти около него.
И изобщо и въобще ела на себе си, щом и дете имаш.
То какво е виновно, обясни ми?

Тъпо.
Авторката вече си е получила отдавна пердаха с цел превъзпитание.

Темата се е развила в интересна посока.
На мен лично, стар ерген, маниак на тема чистота, пестелив и студен , са ми комбинацията за абсолютно неприемлив мъж. Такива хора ме карат по всякакъв начин да излизам от кожата си, затова взех да разбирам авторката и да я оправдавам за действията ѝ по някакъв начин, макар в началото да ми се струваха странни и безпричинни.
Не бих издържала в такава среда, но хората са различни, и ако ти, авторке, можеш да вирееш в тази среда, и ако всичко в нея ти харесва, добре. Но ако имаш и най-малкото съмнение, че това е причината за твоите изблици, прекрати нещата, докато не сте се сдобили с дете. Не бързай, поживейте, не си престаряла.

Самата авторка каза, че мъжът с нормален тон предлага да се направи нещото, а не с вдигнат показалец. Не видях от колко време са заедно, но ако е отскоро, то това е напасването при хора с изградени навици. Всеки прави компромиси с нещо. От описанията на авторката не видях нищо чак толкова притеснително, колкото се опитвате да го изкарате - маниак бил, студен бил, строявал я...

Не е нужно да ти крещят с показалец, за да те работят.

Няма ли да си съблечеш дрехите, скъпа?
Да, ей сега, само да релаксна малко.
(следва разочарована физиономия сякаш е утайка)
Ами добре, но все пак, знаеш, че зрелите хора така правят.
Знам, съжалявам, просто съм много уморена.
Да, разбира се. Важно е и какъв пример даваш на дъщеря ти. Не се заяждам, просто съм загрижен. Утре ще забрави да си измие ръцете веднага, ще ги лапне и ще я хване някоя тения. После цял живот ще се обвиняваш. (че не си добра майка и че не си си свалила дрехите в коридора).

Само примерен диалог как някой може леко и незабележимо да те ръчне тук, после там под предлог за загриженост и чистота (в случая), а всъщност да ти руши самочувствието и да се чувстваш луда.

Никоя, за когото си е напълно нормален, не ми отговори дали вижда мъжа си като строг, но справедлив спрямо нея.
За мен си е рефрен на типична жертва това.

Аз го разбирам като да се събуват и да си свалят горните дрехи, след което да отиват в банята (че е най-близо до външната врата) и да си измият ръцете. Дотук съвсем нормално. Но ако наистина се събличат голи в коридора, нека авторката да каже. Нещо не ми се вярва.

Трудно ми е да опиша колко ми е омразна фразата "строг, но справедлив". В повечето случаи в превод значи някой, който те строява по измислени правила, държи се като задник, но е а приори прав.