Как да бъда нормална партньорка?

  • 19 716
  • 169
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Само да е сигурно, че нейният човек наистина е добър за нея и детето й. Защото "строг, но справедлив" може да има много гадни измерения. Мисля, че оттам трябва да тръгне. И след като е убедена, че партньорът й заслужава любовта й (а не обратното!), да работи по посока към отстраняване на своите си трески за дялане.

Има ли възрастова разлика между двамата?
Има ли съществена финансова разлика между двамата?
Не ми хареса категоризирането - той зрял и знаещ, пък тя - незряла и истерична. Прилича на самопринизяване. Не е това пътят към здравословното партньорство.
Ами този човек въобще способен ли е на партньорска връзка или е от авторитарния и доминиращ тип и единствено не иска да се товари с "женски глупости" и да си има спокойствието?

Последна редакция: чт, 12 апр 2018, 22:38 от Анонимен

# 61
  • София
  • Мнения: 12 377
Изкарахте жената луда за връзване. То затова хората не искат да ходят на психолози и психиатри. Не е луда, травмирана е от миналото си (но то много хора са така) и има желание да се справи с проблемите си.

Тъкмо обратното. Само здрав и нормален човек ще търси грешката в себе си и ще се опитва да се анализира, да търси помощ, да се поправи, когато установи, че поведението или постъпките му не са ок. Просто така описаните постъпки и поведение не предполагат човек да има каква да е самокритичност. Затова казвам, че нещо не е така, много вероятно е проблемът изобщо да не е в нея. Или не по този начин. Може да е възпитана да няма право на претенции, да смята, че е низш пол, да обожествява мъжа и да преекспонира онова, което е направила, защото нали няма право на нищо. Могат да са много неща, но човек самокритичен не е луд, нито е толкова лош, колкото описаното. Има някакъв проблем, но не мисля, че тук ще можем да го открием. Добър специалист ще помогне да се види ако има драма от какво и от кого идва.

# 62
  • Мнения: 47
Здравейте,

Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него.

Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен.
Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва.
До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.
Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.
Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И  започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си.
Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам.
Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените.
Мислите ли, че трябва да отида на лекар?

Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?




Здравей.
Нездравословната семейна среда винаги оставя белег в живота на едно дете. Запомни това. Както е станало и при теб. Явно не си получавала вниманието, което си искала. Не си се чувствата важна, за семейството си. И твоят начин, да бъдеш забелязана е бил този - правейки скандали, карайки хората да се чувстват зле от нещо, от което дори няма разумна причина да се почувстват така.
Ужасно е, когато човек иска внимание, а не го получава. Но и начинът по който ти искаш да го получиш, също не е правилен.
Помисли си сериозно, помисли си наистина - какъв човек си, какво ти би си простила на себе си , и какво не.
Със сигурност ще се учудиш колко много неща може би ще успееш да простиш на себе си, но не и на друг.
Детето ти трябва да е на първо място, все пак ти си примерът, който то следва.
Във всеки следващ момент, в който отново искаш да получиш внимание, а не го получаваш, започни ти да го даваш. Тогава наистина ... може и да се почувстваш по-добре.

# 63
  • Мнения: 171
Приятелите ми го харесват, намират го за студен човек, но в никакъв случай лош.
Има доста правила в къщи, които той държи да се спазват, което ме напряга. Малко е чистофайник, доста пестелив и затворен.
Никога не си е позволил да ме обижда, да ме удря и подобни неща. Работи много, за да сме добре, на топло, облечени и т.н.Финансово съм независима. Мога да живея и сама с детето си и да не се лишаваме от нищо.
Възрастовата разлика е голяма 9 години в негова полза. Стар ерген. Имал е връзка много преди мен за две години, но заради ревност са се разделили.
Има си някои странности. Например щом влезем в къщи трябва веднага да се влезе в банята. Няма как с дрехите от работа да седна на дивана. Всяко нещо има свое място. Мием ръце по 100 пъти ма ден. За мен това не е нормално, говорили сме го. Той се опитва да не обръща внимание, защото знаете как в къща с деца няма как да бъде блестяща чистота.
Дъщеря ми още от малка си е така, все да си подрежда и т.н. И на нея дори това много й харесва.
И не си представяйте, че изисквайки тези неща вика и крещи и размахва пръст.
На 39 години е, живял сам, ние отидохме в неговата къща. Когато иска нещо казва "моля те, направи това така, не че твоя начин не става, но живея тук от сто години и така ще избие влага, или този диван е светъл и бързо се цапа"

Определено има някой неща, които са в повече, но не ги намирам за психопатски... Не знам.

# 64
  • София
  • Мнения: 12 377


Определено има някой неща, които са в повече, но не ги намирам за психопатски... Не знам.
Тук не е място за диагнози, но мога да те уверя, че с толкова правила и мании няма как да не се чувстваш грешна и дори луда. Не е нужно някой да те бие, за  да си обект на насилие. В друга тема дискутираме това с една девойка, която живее със студен  и егоцентричен мъж – дори такова присъствие е насилие, без да ти прави нищо повече. А и имай предвид, че като живееш с човек мръднал, грубо казано, развиваш огледални отклонения, които не са истински, т.е. ти си си нормален, но за да се адаптираш към другия можеш да се държиш по-откачено и от него. Даже така става най-често. А понеже лека-полека привикваш към "странностите", понеже го правиш със съзнанието, че е доброволно и им намираш оправдание, казваш, че не са кой знае какво. Според мен, ти си обект на психически тормоз и то сериозен, защото не е ясно видим, не може да се дефинира или отличи нещо голямо, и затова си така. И търсиш грешката в себе си, защото себе си можеш да поправиш, него не. И при съжителството със студен човек, маниак, няма как да не започнеш бясно да търсиш внимание, дори да провокираш скандал, но да получиш нещо, някаква емоция.
Пак ще повторя каквото казах в началото, силно се съмнявам, че грешката е в теб или че е каквато я описваш. Потърси помощ от психиатър и той ще ти каже как точно да процедираш, за да се справиш с нещата. В Центровете за жени жертва на насилие има такива, които имат опит с подобни случаи. Дори и да бъркам, няма да ти навреди един разговор, който ще ти даде друга гледна точка към нещата. А и изход, защото ти имаш нужда от изход. Това не е любов, не е семейство, което ти описваш. Това е строг тъмничен режим и няма как да си ок с него.

# 65
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Нормален човек, но според мен, не го обичаш...

...което не значи, че трябва да се разделяш с него, но е добре да си дадеш сметка за чувствата си....

най- вече заради себе си и връхлитащото те чувтсво на вина, че не си "нормална партньорка"

# 66
  • Мнения: 5 571
Ех, една жена да си признае, че грешката е в нея и веднага наскочихте и изкарахте мъжа психопат! Много си е нормален човека, нищо психопатско не виждам в това да минеш през банята и да ти е подредено в къщата. Започнахме със съвети за раздяла, че да не мъчела горкия мъж, сега пък психопат бил - пак раздяла... Уникален форум Grinning Каквато и да е ситуацията - раздяла му е майката. Авторке, имаше час за психолог, нали? Работете с него и това е, стига тук са се упражнявали пишман психолози и психиатри върху теб.

# 67
  • Мнения: 30 802
Първо, мисля, че при травми в миналото трябва най-вече работа върху себе си, а не опит за нормалност с вкарване в рамки. Това е мазохизъм, слагане на маска, която няма да сработи. Не може ей така от днес за утре да станеш ултра-нормална и щастлива от това. Тоест, може да се нормализираш, но със стиснати зъби и усещане, че живееш чужд живот.

Аз по принцип също съм от хората, които след работа веднага са в банята и се преобличат, просто иначе ми е некомфортно. Но тук има и нещо повече. Тия правила са си нормални, наистина, но налагането им е ясно, че ти пречи.

Всъщност точно това може да накара човек да се държи зле. Имаш някакъв женски инстинкт, че оттук нататък те чака повечко контрол и по-малко радост. Човекът до теб е спечен в някакъв смисъл и го усещаш. Няма радост, няма гъвкавост. Не е само до домакинстването. Със сигурност ще има и друго, това е неговият начин да си запази територията, защото е взел малко "опасна" жена.

Със сигурност не препоръчвам практикуването на мазохизъм, в който се мъчиш да се напъхаш в калъпа на добра и нормална жена, след като е ясно, че те мъчи. Не, топлото и домът не стигат.

# 68
  • Мнения: 171
Нормален човек, но според мен, не го обичаш...

...което не значи, че трябва да се разделяш с него, но е добре да си дадеш сметка за чувствата си....

най- вече заради себе си и връхлитащото те чувтсво на вина, че не си "нормална партньорка"
Защо мислиш, че не го обичам? Кое те навежда на тази мисъл?

# 69
  • Мнения: 30 802
Не е работа на жената да обича мъжа - трябва той да е загубил ума си по нея и да не я гледа критично, дори да не прави нещата както трябва. Работата на жената е да се чувства комфортно.

# 70
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Навежда ме на таз мисъл, моя си собствен опит, с мен самата...

Скрит текст:
аз винаги съм била опърничава, във всичките си връзки...опърничава, нахална и дръзка... и невъзпитана дори и каква ли не

докато не срещнах, човека с когото искам да бъда нежна, мека, добра и кротка, този на когото имам пълно доверие...

иначе е добре за теб да си отговориш на въпроса честно....

обичаш ли го ?

# 71
  • Мнения: 171
Ех, една жена да си признае, че грешката е в нея и веднага наскочихте и изкарахте мъжа психопат! Много си е нормален човека, нищо психопатско не виждам в това да минеш през банята и да ти е подредено в къщата. Започнахме със съвети за раздяла, че да не мъчела горкия мъж, сега пък психопат бил - пак раздяла... Уникален форум Grinning Каквато и да е ситуацията - раздяла му е майката. Авторке, имаше час за психолог, нали? Работете с него и това е, стига тук са се упражнявали пишман психолози и психиатри върху теб.

Днес в 14:00.

И друго искам да кажа. И аз разбирам за нормално да ти е чисто и ти да си чист. Говоря за това как си сънуваш обувките пред вратата, събличаш дрехите в коридора и веднага в банята. И това без изключение. Имам самочувствие, че съм чиста и подредена жена, но това малко ме напряга. Така или иначе съм свикнала с тези правила. Исках да добиете представа за него и неговата странност.

# 72
  • Мнения: 30 802
Добре де, какво ти пречи някой да се къпе след работа, без да сяда на дивана? Къпането и разпускането поне час след работа са си лично пространство, каквото иска да прави. Не е някаква мания за чистота, може да разпуска в банята.

В повечето случаи наистина след излизане човек е потен и има градски прах - най-нормалното нещо е да бързаш да си сложиш домашни дрехи.

# 73
  • София
  • Мнения: 12 377
Ех, една жена да си признае, че грешката е в нея и веднага наскочихте и изкарахте мъжа психопат! Много си е нормален човека, нищо психопатско не виждам в това да минеш през банята и да ти е подредено в къщата. Започнахме със съвети за раздяла, че да не мъчела горкия мъж, сега пък психопат бил - пак раздяла... Уникален форум Grinning Каквато и да е ситуацията - раздяла му е майката. Авторке, имаше час за психолог, нали? Работете с него и това е, стига тук са се упражнявали пишман психолози и психиатри върху теб.
Кой е казал, че е психопат? Нищо подобно. Просто жената не се чувства никак добре, мисли, че  полудява и за това има някаква причина. Грешката може да е в нея, но ако беше като описаното в първия пост нямаше да може да я осъзнава, та е нещо друго. Може да е притисната с този мъж. Човек, който е нормален и получава внимание, обич и спокойствие не прави така. Авторката не ми изглежда изобщо ненормална, защото е самокритична и то прекалено. Но това е форум, затова препоръчвам да види човек, който разбира наистина и да поговори тези неща с него, и да се види за какво става въпрос.  Че има проблем е очевидно.


Добре де, какво ти пречи някой да се къпе след работа, без да сяда на дивана? Къпането и разпускането поне час след работа са си лично пространство, каквото иска да прави. Не е някаква мания за чистота, може да разпуска в банята.

В повечето случаи наистина след излизане човек е потен и има градски прах - най-нормалното нещо е да бързаш да си сложиш домашни дрехи.
Вижда се какво не е нормално. Те се събличат в коридора още. Това не е ок. Иначе нормално всеки взима душ според навиците си и се събира с хора със сходни хигиенни навици, но това тук не прилича на хигиена, а на тормоз от мания някаква. Добре, че не ги дезинфекцира на влизане.

# 74
  • Мнения: 171
Добре де, какво ти пречи някой да се къпе след работа, без да сяда на дивана? Къпането и разпускането поне час след работа са си лично пространство, каквото иска да прави. Не е някаква мания за чистота, може да разпуска в банята.

В повечето случаи наистина след излизане човек е потен и има градски прах - най-нормалното нещо е да бързаш да си сложиш домашни дрехи.

Така е, но ако се опра по някоя мебел още с мръсни дрехи  след това се забърсва.
Вижте, аз наистина обичам този мъж и съм го приема такъв какъвто е, не искам да го изкарвам виновен за състоянието ми или да се правя на жертва. Никой не е идеален.

Общи условия

Активация на акаунт