Как да бъда нормална партньорка?

  • 19 724
  • 169
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 17 852
Решението е ясно, това ти го казаха.

Аз ще дам малко странна хипотеза. Имаме:
1. Момиче с кофти семеен модел.
2. Първа връзка с откровен насилник.
3. Брак с пройдоха и неставащ за връзка индивид.
4. От там една видима лабилност в личен план.

И накрая един прекрасен мъж и крещящо откровение колко си повредена.
Аз лично не вярвам, че човек, който има такъв бекграунд и не е работил върху себе си, ще попадне на някой прекрасник.

Сори, но ми звучиш сякаш ти е промит мозъкът от някого.
Предполагам ме разбрахте, дано ме съм права, защото е зловещо.

# 46
  • София
  • Мнения: 12 394

Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?



Това, което си написала е невъзможно едновременно да бъде вярно и да го напишеш. Хората с подобни отклонения не ги намират ненормални, а намират другите за ненормални.
 Посети добър психиатър и изяснете откъде идва  това като впечатление за осъзнат проблем. И не случайно не казвам психолог, не защото имаш психиатричен проблем, а защото психолозите в общия случай нямат достатъчно опит с това, което описваш и защо е невъзможно да го осъзнаваш като проблем ако е вярно.

# 47
  • Мнения: 118
Ако е вярно, наистина би било доста зловещо, но едва ли това откровение е присъщо на програмираното съзнание. При него се говори наизуст, тук виждаме съществен размисъл и самокритика. Поне аз ги виждам.

# 48
  • София
  • Мнения: 12 394
Ако е вярно, наистина би било доста зловещо, но едва ли това откровение е присъщо на програмираното съзнание. При него се говори наизуст, тук виждаме съществен размисъл и самокритика. Поне аз ги виждам.
Човек с подобно поведение не е способен на самокритичност. Иначе нямаше да има такова поведение или то щеше да е до такава степен импулсивно, че  щеше да си бие на лудост и щеше отдавна да е ясно, че му  има нещо и да се лекува. Чел  някой популярна психология и си направил адска самоанализа, ама без знанието, че този типаж изобщо не намира  нищо погрешно в поведението си или себе си като цяло.

# 49
  • Мнения: 171
Не определено не се чувствам с примит мозък. Дори трудно разбирам какво точно имаш предвид.
И това с откровението не знам защо така ви изумява. Не ви ли се е случвало да пазите тайна и в един момент да искате да я изкрещите. И каквото ще да става.
Не мисля, че съм луда точно защото осъзнавам проблема си, по скоро съм емоционално незряла и не знам как да се държа в подобни ситуации.
Мъжът до мен е зрял, доста изграден характер, изискващ и властващ, но не си го представяте по някакъв груб начин  по скоро е строг, но справедлив. И той не е идеален, ама кой ли е?

# 50
  • Мнения: 118
Самокритичността очевидно не  сработва през времето, в което се случват проблемите, но пред тази "анонимна изповед", очевидно присъства, самото описване на историята е първи знак за такава. А това с популярната психология, предполагам към мен беше адресирано, но трябва да призная, че се занимавам професионално с това.

# 51
  • София
  • Мнения: 12 394
Не определено не се чувствам с примит мозък. Дори трудно разбирам какво точно имаш предвид.
И това с откровението не знам защо така ви изумява. Не ви ли се е случвало да пазите тайна и в един момент да искате да я изкрещите. И каквото ще да става.
Не мисля, че съм луда точно защото осъзнавам проблема си, по скоро съм емоционално незряла и не знам как да се държа в подобни ситуации.
Мъжът до мен е зрял, доста изграден характер, изискващ и властващ, но не си го представяте по някакъв груб начин  по скоро е строг, но справедлив. И той не е идеален, ама кой ли е?
Ами, защото, макар да не съм психиатър, а социолог с психоаналитична терапия, разбирам достатъчно, за да смея да твърдя, че тези неща се изключват взаимно. Лудите също не се имат за луди, не само другите, за които ти говорих, които пък не са луди, а само само със специфики в личността, които ги правят такива. Те са си ок, това за тях е нормално и не го виждат, а още по-малко го виждат като проблем. Ако имаш проблем е съвсем друг, но надали  във форум някой би могъл да ти каже какъв и дали изобщо е твой.
Незрелите хора също не търсят грешката в себе си, докато обожествяват недоволния партньор. И не знам дали си промит мозък, но няма логика в написаното от теб. Няма как да е така и да го осъзнаваш като проблем едновременно.

# 52
  • Мнения: 4 622
Ама, защо говорим за лудост, промити мозъци и тн. Това си е чисто и просто характеропатия, като често има прояви на просветление и човек осъзнава какви ги върши, но все пак като дойде отново момент, който провокира това държание трудно се контролира.  Не виждам нищо ненормално, че човек осъзнава все пак какви ги върши, но му е трудно да се спре.

# 53
  • София
  • Мнения: 17 852
И аз съм на същото мнение (като Бояна) , макар да не се занимавам с това. Много малко луди си мислят, че са луди, а тези с личностните разстройства един на милион сигурно могат да се похвалят с такава пронизваща самокритика.
Те са си окей, обикновено всички около тях са лоши и повредени.
Не, наистина отказвам да повярвам, че момиче, което са го били ( ама не системно, само по веднъж на месец) и си е мислело, че вината е в него, да може да отсее обективната си вина в отношенията.

Но разказаното ми напомни на журнал/доклад от един чуждестранен психотерапевт.

Скрит текст:
Разказваше как е консултирал двойка, жената е изглеждала буквално луда, която тормози мъжа си с драми и
измишльотини. Мъжът бил много загрижен и тя сама поискала да потърси помощ, за да не го товари повече със себе си. Накрая се оказа, че е била подложена на тормоз на психопат, а те умело заблуждават дори професионалисти понякога.

Разказвам го заради видното противоречие. Измисляш си, че си го видяла с друга, за да го задържиш? Ей такива неща ми носят асоциации, че има нещо гнило.

Бих те посъветвала да се допиташ до приятели и близки. Да споделиш притесненията си с тях. Казваш, че с приятелите имаш функционални отношения.

# 54
  • Мнения: 171
Правя го като вик за внимание.
Искам да провокирам в него да ми каже ьче ме обича, че не иска друга жена.
Преди години говорих с една приятелка, която учеше психология и тя каза същото  . Че много си противореча. Тогава не го разбрах, но сега мисля, че разбирам.
Объркана съм в момента от споделеното от вас и ми е трудно да осъзная какво точно се опитвате да кажете.
Разказвам историята честно и открито именно, защото искам адекватно мнение, няма как да спестя нещо и съветите ви да ми помогнат.

# 55
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Обичаш ли го този човек?

# 56
  • София
  • Мнения: 17 852
-по скоро съм емоционално незряла
 -не знам как да се държа в подобни ситуации.
-мъжът до мен е зрял
-изискващ и властващ
-по скоро е строг, но справедлив.

Оставам си на тезата.
Както и на съвета да комуникираш повече с приятелите си и колегите си, срвд които си учудващо функционална.

# 57
  • Мнения: X
Изкарахте жената луда за връзване. То затова хората не искат да ходят на психолози и психиатри. Не е луда, травмирана е от миналото си (но то много хора са така) и има желание да се справи с проблемите си.

Аз не се наемам да твърдя със сигурност дали нейният човек е психопат, по-скоро не е. Но това "изискващ и властващ, строг, но справедлив" ми светва червената лампа. Такъв евфемизъм се използва понякога за психичните насилници. А може би възприятието й е съвсем субективно и човекът си е наред. А може би онзи идиот я е пречупил така, че да търси все някакви партньори, които да я подчиняват, а не да са й равностойни.

Какво мислят приятелите за него?

# 58
  • София
  • Мнения: 17 852
Просто преразказах, също не твърдя, че е психопат.
За мен не е луда, а тормозена от прекрасник №3, властващ, строг и справедлив.

# 59
  • Мнения: X
Смятам, че съм минала по този път, макар и в друг аспект.
Става дума за системно Самосаботиране. Подсъзнанието ѝ казва, без тя да осъзнава: " Той е принца от приказките, но аз (ти) не го заслужавам (заслужаваш). Хайде сега направи едно скандалче, за да събудиш всичко лошо в него, защото няма как той да е идеалният. "
Един вид изпитание за избранният.
Хубаво е, че тя го осъзнава, че така не може да продължи. Защото не може да продължи така.
Ще предложа всеки път когато реши да му се развика, да замълчи, да преброи до пет и да му Благодари на глас, че е до нея и да му каже, че го обича. Също така да направи навик, например с талисман, плюшено животинче, което да докосва в миговете когато е щастлива. Да отдели време, да си спомни щастливите моменти - без значение в кариерата ли е, с приятели момент, с детето или с родители ( даже ако може по един спомен от всяка област) да си спомни последователно докато държи талисмана и така поне няколко дни. И когато го зареди по този начин, следващият миг на прага на скандал, иницииран от нея, да докосне талисмана. Би трябвало да получи спокойствие.
Добра идея е и самоутвържденията - че тя е страхотна жена, която е родена да бъде обичана и уважавана. Или пък нещо от този тип. И да си ги повтаря многократно всеки ден.

Последна редакция: пт, 13 апр 2018, 07:42 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт