Не отговори как сте в сексуално отношение. Там най-много си личат нещата.
В сексуално отношение нямам оплаквания. Но дори и там е властен и доминиращ.
- Публикувана: 11 апр. 2018, 15:53 ч.
- Последно мнение: 3 май 2018, 23:49 ч.
Как да бъда нормална партньорка?
В сексуално отношение нямам оплаквания. Но дори и там е властен и доминиращ.
Е откъде тогава дойде това с потенциалния бой?
И на мен не ми се вижда много професионално това отношение, ако всичко е истина. Прилича на някой, който е попрочел учебници и сега се упражнява върху тебе.
Ясно.
Ти как се чувстваш с такъв властен партньор в секса? Би ли искала понякога да разменяте ролите? А пробвала ли си да си поискаш ти да си водещата?
Признавам, че е лош знак желанието му да контролира винаги и всичко, макар че не напуска границите на добрия тон (което е още едно поле за контрол). Дали такава психика подлежи на положителна промяна, не знам.
И на мен не ми се вижда много професионално това отношение, ако всичко е истина. Прилича на някой, който е попрочел учебници и сега се упражнява върху тебе.
Ясно.
Ти как се чувстваш с такъв властен партньор в секса? Би ли искала понякога да разменяте ролите? А пробвала ли си да си поискаш ти да си водещата?
Признавам, че е лош знак желанието му да контролира винаги и всичко, макар че не напуска границите на добрия тон (което е още едно поле за контрол). Дали такава психика подлежи на положителна промяна, не знам.
Не се тюхкай и тормози, а започни оттам, че вината не е в теб, или поне не само. Трябва да бъдеш такава, каквато чувстваш, че си. А не да чакаш нечие одобрение – на родители, на мъж, че и на дете. Опитай да се отпуснеш и да почувстваш на теб какво ти се иска точно. Да си хапнеш пица, торта с дрехите отвън пред телевизора ли? Да си измиеш ръцете и да се изкъпеш, когато ти искаш, кое смяташ за правилно ти.
Тогава работи с нея или друга за и върху себе си- своите дефицити и несигурности, не върху връзката ти точно с този човек.
Ако успееш да минеш на себе си- той сам ще избяга, ако е насилник или по- скоро ще ескалира нещата до нещо фрапантно, което ще ти даде сила за кардинални решения.
Като "поправиш" себе си, няма да привличаш насилници.
Относно този - няколко идеи, но ги прилагай на своя отговорност.
-Не спазвай правилата му. Не да мърляш нарочно по дивана, но просто най- хладнокръвно му заяви, че искаш малко време да релаксираш.
- Кажи му, че той върху дъщеря ти няма права и искаш ти да си я санкционираш за известно време. Че си достатъчно добра майка, за да можеш да преценяваш ( Дори да не го вярваш в момента, опитай се да звучиш сигурна)
- Не показвай прекалено много емоции. Откачалките искат емоционална реакция. И ти я даваш в излишък. Наложи си да не искаш постоянно внимание.
Или ще се съобрази с теб от обич и уважение, или ще агресира.
Ако успееш да минеш на себе си- той сам ще избяга, ако е насилник или по- скоро ще ескалира нещата до нещо фрапантно, което ще ти даде сила за кардинални решения.
Като "поправиш" себе си, няма да привличаш насилници.
Относно този - няколко идеи, но ги прилагай на своя отговорност.
-Не спазвай правилата му. Не да мърляш нарочно по дивана, но просто най- хладнокръвно му заяви, че искаш малко време да релаксираш.
- Кажи му, че той върху дъщеря ти няма права и искаш ти да си я санкционираш за известно време. Че си достатъчно добра майка, за да можеш да преценяваш ( Дори да не го вярваш в момента, опитай се да звучиш сигурна)
- Не показвай прекалено много емоции. Откачалките искат емоционална реакция. И ти я даваш в излишък. Наложи си да не искаш постоянно внимание.
Или ще се съобрази с теб от обич и уважение, или ще агресира.
Какви са тези изискваня, тези строги норми?? Аз съм възрастен, пълнолетен човек с акъла си, кога си сменям дрехите и си мия ръцете си е единствено моя работа и никой няма право да ме надзирава или да ме контролира дали и кога го правя. това е срещу моите лични права на индивид. Това е чиста проба психологично насилие и опит да се пречупи другата (твоята) личност. Според мен ти просто ребелираш против това и искаш да го предизвикаш него.
На мен ми се струва,че много скоро в картинката ще блесне и "маминка",освен ако не е на оня свят/не помня дали е писано за това/.Дамата остане ли с този човек,ще се появи и дете/общо/,маниащините му тогава ще придобият гигантски размери,задължително маминка ще помага.......Не ми се мисли какво ще стане тогава!?!С психиката на жената,с тази на дъщеря й и тн.,и тн.....
Какво значение има от къде идват дефицитите му, след като я тормози и задушава?
Всяко човече с някакво придобито отклонение е "жертва" я на семейство, я на друга среда.
Това не означава, че хора, които са деструктивни за околните, трябва да бъдат съжалявани и анализирани с цел промяна. Защото не се променят. А никой, особено майка с дете, няма отговорност да бъде боксова круша на нечии лабилности и да е вечно в тежим на спасителка.
П.П. Аз също залагам, че има скапана майка. Почти зад всеки насилник от този тип стои такава.
Всяко човече с някакво придобито отклонение е "жертва" я на семейство, я на друга среда.
Това не означава, че хора, които са деструктивни за околните, трябва да бъдат съжалявани и анализирани с цел промяна. Защото не се променят. А никой, особено майка с дете, няма отговорност да бъде боксова круша на нечии лабилности и да е вечно в тежим на спасителка.
П.П. Аз също залагам, че има скапана майка. Почти зад всеки насилник от този тип стои такава.
Първата ти публикация беше, колко е мил партньора ти с теб и детето и как ти просто прецакваш всичко. Сега пишеш, че сте стресирани...
Аз не разбирам, кое точно е истина.
Аз не разбирам, кое точно е истина.
Аз наистина мисля, че той е добър човек.
Казвайки стресирсни имам предвид под напрежение и все чакайки неговото одобрение.
В момента съм много объркана. Детето ми е най-важно за мен.
Мислех си, че тази среща ще ми помогне, а сега съм още по-зле.
Тъжно ми е и ми се плаче. Как да не се обвинявам. Един нормален партньор нямам, все не се получава....
Съжалявам, че ти казах, че си за бой😉
Просто се успокой, намери себе си, забавлявайте се с детето, живейте си живота.
Ще срещнеш някой, не се страхувай!
Има и още нещо което не ви казах, но казах на нея. Ще ви кажа и на вас, наистина нямам нерви и сили.
С детето всичко беше добре, тя беше свикнала с правилата и всичко останало. Отиде на гости на баба си за две седмици и се върна миналият петък. Представяте си как помен от правила няма. Тук спи в отделна стая, но там спи прегърната с баба си. Съответно няколко вечери има рев, че я е страх, иска цъкната лампа и всичко останало. Аз реагирах както винаги. Тя идва, аз я връщам. След два часа се събуди, пак дойде и аз пак я връщам. Сигурна бях, че за няколко дни това ще отмине и ще замине. Той обаче не мисли така, за него това е лигавя не и аз трябва да я оставя да реве и да не я връщам в стаята, а да я игнорирам. Реших, че и неговата идея не е лоша и на следващото идване я игнорирах, правих се на заспала.... Всичко добре, но тя си се разрева, на вратата, климатик работи и той се вбеси. Стана накара й се много жестоко и я остави да си реве в леглото.
Тя обаче още по - уплашена и ревяща се върна обратно, той пак дава наставления и аз изпълнявам.... В един момент обаче бях толкова отчаяна и не знаех себе си ли да слушам, детето си ли, него ли.... Той не спря да се кара с нея, аз се опитах да обясня, че това не е начина, че не става в 5 сутринта така, но той не иска и да чуе. Каза ьче отива до магазина, излезе. След 5 мин сложих малката в леглото й, цъкнах лампата в коридора и всичко си дойде на мястото. Той се върна след 30 мин. Видимо още ядосан легна и бе сериозно обиден на поведението ми и колко незряло отглеждан детето си. Имала съм много умно и добро дете, но от глупост ще го проваля.
И аз мълчах, мълчах защото наистина си мислех, че може да стане и по зле.
Това е едното което й разказах, другото което й разказах е как имах час за лекар в 18:00, на работа съм до 17:30. В 16:00 той ми звъни, че имам час да си сменя гумите, дойде до работа с един негов приятел, взеха колата и тръгнаха. В 17:30 му звъня, защото трябва да тръгвам. Да съм тръгвала, хвани си едно такси. Хващам си аз едно такси, а вън е дъжд, изведро. Минах лекар, минах Всипко прибирам се доста измерена. И го почвам от вратата, скандал как аз все нямам думата той решил да ми смени гумите и край, това е достатъчно аз какво ще правя няма значение. Той обърна нещата колко съм неблагодарна и как той мисли за мен и за колата ми, а аз му се карам. След което много сърдит млъкна.Толкквс много се ядосах, ще тогава му казах, че дори не ме е питал как е минало при лекаря и измислих, ще всъщност съм болна за да му стане гадно (ужасно ме е срам от тази постъпка).
Разказах ги в обратна последователност и тя заключи това.... Не знам шарлатанка ли е, с фалшива диплома ли е... Това ми каза.
С детето всичко беше добре, тя беше свикнала с правилата и всичко останало. Отиде на гости на баба си за две седмици и се върна миналият петък. Представяте си как помен от правила няма. Тук спи в отделна стая, но там спи прегърната с баба си. Съответно няколко вечери има рев, че я е страх, иска цъкната лампа и всичко останало. Аз реагирах както винаги. Тя идва, аз я връщам. След два часа се събуди, пак дойде и аз пак я връщам. Сигурна бях, че за няколко дни това ще отмине и ще замине. Той обаче не мисли така, за него това е лигавя не и аз трябва да я оставя да реве и да не я връщам в стаята, а да я игнорирам. Реших, че и неговата идея не е лоша и на следващото идване я игнорирах, правих се на заспала.... Всичко добре, но тя си се разрева, на вратата, климатик работи и той се вбеси. Стана накара й се много жестоко и я остави да си реве в леглото.
Тя обаче още по - уплашена и ревяща се върна обратно, той пак дава наставления и аз изпълнявам.... В един момент обаче бях толкова отчаяна и не знаех себе си ли да слушам, детето си ли, него ли.... Той не спря да се кара с нея, аз се опитах да обясня, че това не е начина, че не става в 5 сутринта така, но той не иска и да чуе. Каза ьче отива до магазина, излезе. След 5 мин сложих малката в леглото й, цъкнах лампата в коридора и всичко си дойде на мястото. Той се върна след 30 мин. Видимо още ядосан легна и бе сериозно обиден на поведението ми и колко незряло отглеждан детето си. Имала съм много умно и добро дете, но от глупост ще го проваля.
И аз мълчах, мълчах защото наистина си мислех, че може да стане и по зле.
Това е едното което й разказах, другото което й разказах е как имах час за лекар в 18:00, на работа съм до 17:30. В 16:00 той ми звъни, че имам час да си сменя гумите, дойде до работа с един негов приятел, взеха колата и тръгнаха. В 17:30 му звъня, защото трябва да тръгвам. Да съм тръгвала, хвани си едно такси. Хващам си аз едно такси, а вън е дъжд, изведро. Минах лекар, минах Всипко прибирам се доста измерена. И го почвам от вратата, скандал как аз все нямам думата той решил да ми смени гумите и край, това е достатъчно аз какво ще правя няма значение. Той обърна нещата колко съм неблагодарна и как той мисли за мен и за колата ми, а аз му се карам. След което много сърдит млъкна.Толкквс много се ядосах, ще тогава му казах, че дори не ме е питал как е минало при лекаря и измислих, ще всъщност съм болна за да му стане гадно (ужасно ме е срам от тази постъпка).
Разказах ги в обратна последователност и тя заключи това.... Не знам шарлатанка ли е, с фалшива диплома ли е... Това ми каза.
Здравейте,
Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него.
Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен.
Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва.
До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.
Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.
Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си.
Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам.
Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените.
Мислите ли, че трябва да отида на лекар?
Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?
Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него.
Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен.
Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва.
До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.
Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.
Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си.
Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам.
Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените.
Мислите ли, че трябва да отида на лекар?
Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?
Сега...ти от какво се оплакваш в крайна сметка - от себе си и характера си, или от партньора си, защото не става особено ясно.
С поведението си даваш ясен пример на дъщеря си как да се държи. Сори за директното изказване, но аз лично хора, които сами си създават скандалите и ме заставят да им търпя идиотското поведение, ги пращам по дяволите. Не понясям скандалджии.
Та по темата... първо изясни със себе си какъв точно ти е проблема - ако е, че създаваш скандали на мъже, понасящи поведението ти, просто се спри и погледни себе си през техните очи. Озапти агресията си.
Бъди себе си, но избягвай конфликтните ситуации с ТЪРПЕЛИВИ хора, ако не искаш в един хубав ден да си тръгнат от теб.
Баща му е починал, когато е бил дете. Майка му се грижи сама за него и дъщеря му. И тя е по чистене и бърсане, но тя е в много по лек режим.
Има страхотно чувство за хумор и когато сме про нея, а той се държи студено, тя му казва... Трябва да се промениш моето момче, така не става.
Има страхотно чувство за хумор и когато сме про нея, а той се държи студено, тя му казва... Трябва да се промениш моето момче, така не става.
Вменяване на вина, извъртане, липса на емпатия.
Или липса на опит с деца у човек, за когото подредената Вселена е особено важна, а чувствата е свикнал винаги да потушава и контролира. Трудно е да се прецени без повече информация.
Авторке, защо смяташ, че е добър човек?
Има такава порода хора, които гледат да вършат всичко правилно, живеят в идеално подредена Вселена, но без истински чувства зад действията си, освен такива за собственото им превъзходство. Затова и всичко им излиза едно дървено и изкуствено, а животът с тях е мъка, мъка....а някои вземат, че превъртят и им писне да се правят на примерни, и тогава настава ужас.
А има и едни други, които са много емоционални, обаче прикрити, дълбоки води, сдържани на повърхността, а отдолу - вулкан. Е те са интересните и за някои жени си струва да им търпят дървенящината в ежедневието.
От кои е твоят? Важно е да разбереш. Защото първите могат да са доста опасни.