Дъщеря ми е скарана с баща си...

Каквото сме направили в първите седем за децата си, го виждаме най-хубаво в пубертета. Инатът и умението да се извиниш не са черти на характера, а на възпитанието и човек се научава да отстъпва и да се извинява още като съвсем малко дете, при това чрез примера на близките си. Явно във вашия случай този пример е даден от бащата, който държи да се налага и да демонстрира власт. Прави ми впечатление, че родителите много се гордеят с очевидно лоши черти на децата си, когато са малки, но ще бъдат голям проблем, когато пораснат и им позволяват да избуят и да се затвърдят, а после се хващат за главата с изпуснатия тийнейджър. Не казвам, че при вас е така, но е синдром на обществото децата да бъдат изтърпявани и когато започнат по-сериозните прояви в пубертета, тогава да се сетят да възпитават. Бий дупе, да не биеш гъзище.
Мен не ме притеснява напиването, но кражбата опрделено е симптом на нещо и понеже не знам на какво, би препоръчала да отидете на психолог. Така или иначе дъщеря ви се е затворила, не е доволна от живота си в семейството и няма да говори с вас, а има нужда да поговори с някой, така че ако намерите добър психолог, съм сигурна, че ще има полза за нея.
Колкото до бащата - не вярвам, че един шамар е обърнал палачинката, по-скоро това е била капката, която е преляла чашата. Всяка демонстрация на власт от страна на родителя - имам предвид наказания, шамари и ограничения, не води до нищо друго, освен до най-логичното - детето да намрази този родител. Може да премине с годините, но може и да си остане, това зависи най-вече от общата атмосфера в семейството. С тийнейджърите трябва да се държим като с големи хора - да им се доверяваме, да им осигурим лично пространство и все пак да знаят, че ще помогнем, когато трябва. Следенето, подозренията и забраните не водят до нищо добро.

За мен задължение на двамата родители в едно семейство е да крепят семейството. О, колко просто звучи. Значи - да поддържат добри отношения с всички членове на семейството. Разцепи ли се на едно място, често се разцепва цялото семейство. Или остават да живеят заедно от немай-къде, в отделни стаи ако може. Като нашите. И баба ми и дядо ми. Аз не желая и няма да позволя да се случи такова нещо у нас.
И аз не съм си говорила с баща ми с години. Сега се отчитам по празници.
Не помня да съм се прибирала пияна. Прибирала съм се трезва и ме е пребивал. Ако съм била пияна, просто не съм се прибирала.

Идеята за психолога е чудесна.

Подкрепям напълно мнението на Янечек.

И допълвам, че поведението на темерутщина в семейството е отвратителен тормоз.
Бащата за мен е човек, нееумещ да комуникира, което се попива и от дъщерята. Баща ми беше подобен тип – като не стане нещо по неговото и се цупи като бебе. То сърдене, чупки, важничене. Добре, че вече бях отгледана и възпитана от баба и дядо, та не ми минаваха неговите номера. Просто ме дразнеше и го оставях да се цупи, докато му мине.
Сега моето дете няма този проблем и виждам колко по-спокойно е у дома, няма дебнене, цупене, дупене и подобни от възрастните. Един-единствен път като малка е имала "сблъсък" с втория си баща и още го помни. Разказва го с насмешка и ирония, но виждам, че я е наранило това му поведение.
Всички конфликти с детето след 3-годишна възраст остават в съзнанието и после ни "работят" като възрастни.
Мъжът, ако е това, което си мисля, че е като типаж – надут сърдитко, който си въобразява, че е много важен като мълчи и сумти, трудно ще намери или въобще няма общ език с дъщеря си.
Важното е да се говори с момичето и да се изясни за него ситуацията. Защото ще продължи с псевдобунтарщината и по-зле ще става. Може да се превърне в един инфантилен възрастен.

По-лошото е, че такива влошени отношения баща-дъщеря впоследствие лъсват най-много при избора на партньор при момичето. Тогава е моментът на истината - дали ще си избере някое подобие на неадекватния си родител, или негова противоположност.
Защото, каквото и да си говорим, скандалите в тази възраст, шамарите и неадекватната родителска реакция влияят и то много.

Връзката баща-дъщеря е много силна. Разчитай на това. Очевидно е, че дъщеря ти има ината на баща си. Мисля, че е време да повишиш тон пред двамата, да ги стреснеш. Май няма друг начин да пречупиш ината им. Трябва да се почувстват съюзници в някоя ситуация

Аз не съм майка и не съм сигурна дали трябва да давам съвети, но да си кажа моята история с баща ми. Аз бях ужасно проблемна тинейджърка, ученето ми не страдаше, щото си го обичах, но понеже всичко до 15г. ми беше забранявано, веднъж щом навърших 16г., реших, че нещата вече са в мои ръце и мога да си правя всичко. Напивания, излизане, без да кажа къде и с кого, прибирания по никое време много след вечерния час. Включително бяха обикаляли дискотеките, за да ме търсят и прибират веднъж. Сега като се замисля и погледна нещата от тяхна гледна точка, хич не им е било забавно. Майка ми беше авторитетът в къщата, аз се карах предимно ежедневно с нея, баща  ми (бивш военен) беше студената фигура, до която опираха нещата, когато са много зле.

Не помня кога е било точно, но си спомням, че се бях прибрала в 3 часа през нощта подпийнала, без да кажа отново къде ще ходя, с кого, нито кога ще се прибера. Баща ми беше толкова бесен, че ми наби такъв ужасен шамар, че бузата ми беше синя, след което ми хвана телефона (който тогава беше от "модерните" с капаче) и ми изврещя, че щом не го ползвам, нямам нужда от него и го счупи на две. Естествено, аз извинение не получих, се затворих и не му приказвах поне още 3 години, докато не навърших 20г. Това беше и единственият път, в който ме е удрял. Тогава някъде майка ми почина и искам, не искам, трябваше да си говоря с него. Седнахме, казах му какво ми е тежало в неговото поведение и за мое очудване, срещнах разбиране. Човекът просто искал детето му "да върви в правия път" според своите представи.

Не казвам, че е била правилна постъпката. В никакъв случай. Но аз тогава си взех поука и никога повече не излязох без да се обадя предварително и да дам пълна информация.

Явно дъщеря ви просто има проблем да комуникира с вас - двамата. Не само с баща си. Поради което нещата ескалират, щом се е стигнало до кражба. Според мен не трябва да говорите отделно с двамата. Съберете се в една стая и седнете да говорите, без никой да излиза от нея. Може би ще има размяна на реплики, може би ще има обвинения, че вие не я разбирате и не можете да се поставите на нейно място. Но по-важното е наистина да комуникирате и да спечелите обратно доверието на дъщеря си.  Защото за мен лично в онова време едното "как мина денят ти?" не ознавачаше, че майка ми и баща ми ме обичат и ми обръщат внимание, исках да знам, че проявяват интерес в другите неща, свързани с изграждането ми като личност. Може би не е важно да чуе извинявай, а просто да разбере мотивите му, поради които се е стигнало до там, че да я удари.

Разказвам това, защото тук се разказват истории само на хора, които не приказват с бащите си. На мен баща ми днес е най-добрият ми приятел. Правил е такива неща за мен, че оня шамар и счупеният телефон просто бледнеят. А и май си го бях заслужила.

И според мен си приличат много и точно затова не могат да се понасят. Застанали инат срещу ината и чакат нещо да се случи. Трябва да се следи дали в желанието си да демонстрира независимост и самостоятелност на решенията си, дъщерята няма да започне да си вреди напук на този, който я ограничава, а най-лесният начин за това е да тръгнеш да правиш безразборен секс или да злоупотребяваш по-редовно с алкохол и други вещества, защото тялото си е твое и дори да ти вземат компютъра и телефона, нямат власт върху това какво ще правиш с тялото си.

Ох, дълбаете ми в раната. Моят мъж е такъв. Почти не общува с дъщеря ни. Усещам как на 13 вече нещата се натрупват. Страх ме е какво ще става в бъдеще.

Ами ще следиш мъжа си и ако има пориви да се изявява като авторитет чрез забрани и ултиматуми, ще го дръпваш настрана да го вразумяваш. Винаги единият родител е по-благ и по-склонен към компромиси и осигурява баланса в семейството. Когато аз бях тийн, този човек беше баща ми и благодарение на него, сега и с майка ми не съм в лоши отношения.

Сигурно всички имате подобни случки, но наблягам на това специално за тези без деца. Когато един път закъснях много, и майка ми седеше будна и ме чакаше, я питах защо го прави, след като знае къде съм и с кого съм. Отговорът беше: "ще видиш, като имаш дете". Е, видях...А представяте ли си да не знаеш къде е, да чакаш, да не си вдига телефона (едно време нямаше мобилни телефони), какво минава през главата на един родител.

Според мен и двамата са виновни.И бащата и дъщерята.
Дъщерята трябва да разбере,че не е нормално да се прибира пияна,както и да краде.Тя  дължи извинение за поведението си.
Бащата пък би трябвало като възрастен човек да се контролира.Защото шамарът не е решение на проблема.
И той би трябвало да се извини задето е посегнал.
Но е в правото си да наложи някакво наказание.

Откровено не ми харесва колко леко се извинява поведението на младо момиче (или момче), което се напива и краде. Шамарът и студенината може и да не са най-доброто средство за възпитание, но е задължително да се поставят граници и простъпките да се санкционират - има достатъчно начини, които не включват бой. Не ми се вижда редно да се кара родител, особено баща, да пълзи на колене и да се извинява на поизпуснатата си щерка. Извинението трябва да дойде първо от нея, след това, ако има промяна в поведението, евентуално и от бащата. Йерархията в семейството е важна и е важно децата да са наясно с нея за тяхно собствено добро. Не могат да се очакват зрели преценки от тийн на 16. Когато си вземат хляба в ръцете, имат пълната свобода. Дотогава трябва да спазват правилата на дома. Очевидно боят не е нормално средство за възпитание в семейството, и за да се стигне до това, явно има защо.

Разнобоят между родителите пък е възможно най-вредното нещо. Дори и да има някакво различие в позициите, пред детето трябва да се демонстрира единен фронт, а несъгласията да се изглаждат между родителите насаме.

В конкретния случай не се вижда момичето да има чувство, че е сбъркало с каквото и да било. Границата между обикновен бунт и разглезеност лесно се преминава и смятам, че кражбата е повратната точка, от която нататък поведението на момичето се превръща от предизвикателно в рисково. След като родителите нямат капацитет да се справят, трябва да потърсят помощ от специалист, иначе рискуват детето им да продължи да ги провокира по още по-опасни начини - всеки родител си ги знае.

С тази разлика, че тя е пубер, а той възрастен човек.

Блек, не си права. Не извиняваме поведението на момичето. Но ако не виждаш, че вече е наказана и вината й даже е пробила дупка, си сляпа.

Но се очакват от мъж на 40.