Как да кажа на баща си, че теста е положителен

  • 8 707
  • 56
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 9 196
Кажи му го нормално, дори направо му кажи - чудих се как да ти кажа ... сподели за теста, сподели че още е много рано и "тихичко" се радваш и така, както го споделяш тук Simple Smile. Няма нужда от публика или от декор.

# 16
  • Мнения: 11 362
Но защо се говори за "болката" и се разглежда как да се спести на таткото на авторката? В момента му се спестява радостта от хубавата новина. Болка може и да няма! /от сърце желая успешна бременост/  Hug

И аз забременях в труден момент за близките ми, свързан със загуба. Нямах търпение да им кажа хубавата новина и да ги извадя от лошите мисли и тъгата им. И така и стана!  Laughing Всички /мои близки/ някак се оживиха и хванаха за хубавото предстоящо събитие.

# 17
  • Мнения: 5 134
Не знам и аз защо натам са насочени толкова коментари. Обяснявам си го със суеверия, народопсихология.
Аз пък мисля, че един млад, необременен човек, без рискове, спокойно може и трябва да очаква, че положителния тест е една прекрасна новина и повод за празник!

# 18
  • Мнения: 11 362
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.

# 19
  • Мнения: 9 196
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.

Тя има и друга тема с повече семейни подробности, може да погледнеш, но аз съм с впечатлението, че е сърдечен човек и ще се радва да сподели и радост и тъга с нея.

# 20
  • Мнения: 7 690
Колко ще му спести? Някакви седмици, а остават още месеци бременност и после цял живот радост по първото внуче.

Елена, не знам защо се самонавиваш, че изречението “Ще изчакам малко докато кажа.” ( особено в ситуация, в която родителят е далеч и ще му е по-тежко, че физически не е способен да ти помогне, ако имаш нужда от нещо), означава “Ще си мълча като пън, защото не го намирам за опора.” Смятам, че достатъчно ясно съм написала причините и подбудите, поради които, ако бях на мястото на авторката бих изчакала.
Най-малкото да му го кажа лично, да видя изражението, емоцията, еуфорията, радостта, не по телефона където при съобщаването на подобна новина ще се получи като разговорите по скайп едно време “Ало, тате, там ли си още, бе? Чуваш ли ме? Ехо?”

# 21
  • Мнения: 5 134
Не знам, Антигона, не ми се струва, че ти и съншайн имате каквото и да било общо, за да проектираш решенията си и да и ги налагаш. Та тя пита как да каже на баща си, а не дали да чака и колко. Оттам нататък, преценяй си сама доколко всичките ти разиграни в главата ти и описани диалози с баща и въобще помагат.
Особено пошлата инсценировка с "падналото" бебе. Ей така, за честита бременност. Мислите ли някога преди да пишете или?

# 22
  • Мнения: 11 362
То не е ясно ще се видят ли лично след месец, два, три, че и пет ...

Криех, че съм бременна от приятелка с която заедно искахме деца. Не знаех как да и кажа, не исках да я нараня. Казах и в 4 месец и тя точно това ме попита "Защо ми казваш чак сега"? От тогава почти не се виждаме, въпреки, че бяхме близки. Тогава го приех зле и сега ми е много мъчно за нея, защото бяхме наистина близки. И смятам, че е права. Смятам, че нормалната реакция е обида. Просто криейки от родителите приемаме, че те няма да ни причинят негативни емоции в тази ситуация и за пореден път ще мине от тях /преглъщайки обидата/. Но подобна тайна е демонстрация на дистанция.

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 00:15 от the Дорис

# 23
  • Мнения: 7 690
Точно това пита, Елена.

“Да му кажа ли сега или да изчакам?”. Написано е ясно и точно в заглавния пост и все още си стои.

Не помня с теб да сме се засичали при каквото и да е обстоятелства в реалния живот, нито допускам възможността да се познаваш и с авторката, че да имаш базата наблюдения, върху която да преценяваш дали имаме общо или не.
Не виждам и по какъв начин изложеното от мен мнение е налагане, а твоето - не. Особено при положение, че явно не си и прочела какво пита и на какво отговарям.

# 24
  • Мнения: 5 134
Аз нямам мнение какво да прави, нито дали има правилно или грешно. Нито съм изказвала такова. Напротив, смятам, че няма нужда от ничие мнение и преценка, освен своята собствена, нито, че има грешен ход. Особено се радвам за нея, защото и преди сме коменирали загубата на майка и, любовта към баща и и затова се надявам най-искрено да има само добри новини за споделяне с него оттук нататък.

# 25
  • Мнения: 7 690
Ти мнение за нея нямаш, но такова за моето поискано, да.

 За каква “Пошлата инсценировка” ми говориш? Абе, защо боравите с думи, чието значение грам не ви е ясно?

# 26
  • Мнения: 1 287
Майка ми би държала да знае за нещо такова. Аргументът винаги е бил, че така би била подготвена, ако нещо евентуално се случи и би могла да реагира и помогне навреме. И аз съм на мнение да му кажеш, сигурна съм, че ще е много щастлив.

# 27
  • Мнения: 5 134
Загубата на майка и съпруга е достатъчно ужасно сътресение, че да наслагвам още отгоре с “Тате, щеше да ставаш дядо ама бебето падна.”

Ами може би инсценировка не е правилната дума. При всички положения, доста неуместно нещо написано на прясно бременна жена, която се радва и няма никакъв повод да очаква подобна загуба. Има ли нужда да и се пишат такива неща? Може би аз съм старомодна, но по-прието сякаш е "честито" и пожелания всичко да е наред, не такива думи. А може и да от моите собствени хормони в момента, знам ли.

# 28
  • Мнения: 18 487
Едва ли има човек, който да не е наясно какви рискове съпътстват една бременност. Да не говорим, че след трети месец могат още толкова много неща да се объркат. И с двете бременности съобщавах на родителите си веднага, както и бяха наясно при проблемите ми с втората. Не знам дали са се страхували за нероденото внуче, но бяха истински загрижени за мен и със сигурност нямаше да им е приятно аз да не съм добре, а те да са в неведение. И аз някой ден бих искала да съм до дъщерите ми в подобни моменти.

# 29
  • Мнения: 176
Според мен всичко зависи от конретните обстоятелства и авторката трябва да постъпи така, както го усеща. Аз имам 3 бременности - с първите две казах на всички близки веднага, не можех да не споделям щастието си с тях. Първата беше успешна, втората уви беше последвана със споделяне и на нещастието само 2 седмици по-късно. В момента отново съм бременна, много скоро след спонтанния си аборт, и няма сила, която да ме накара да им кажа, докато аз самата не се зарадвам. Това няма нищо общо със суеверия, народопсихология и т.н., както няма връзка с тяхното отношение към загубата ни. Получих подкрепа и разбиране, но пък разбрах, че мога да се справя и без да натоварвам другите около себе си. Така съм решила сега, иначе решавах преди. Загубата ми беше много ранна, ембрион изобщо не видяхме, така че това, което в крайна сметка ми тежеше най-много, бяха точно разговорите с най-близките. Можех да си/им ги спестя.

На авторката все пак честито, защото знам, че я стресираме сега с тези черни мисли...

Общи условия

Активация на акаунт