Публикувана: 13 фев. 2018, 20:47 ч.
Последно мнение: 21 фев. 2018, 18:08 ч.

Как да кажа на баща си, че теста е положителен

8 699
56
1

13 фев. 2018, 20:47 ч.

Мнения: 111

Здравейте.

Извинявам се, ако темата не е за тук.

Вчера разбрах, че съм бременна. Правих 3 теста, и 3те бяха положителни. Много ми се иска да кажа на баща ми, той е най- близкият ми, който ми остана, макар и с него да не сме си били най- близките (в мисъл не сме разговаряли на много интимни теми до сега). Споделях си най- вече всичко с майка ми, но за съжаление тя почина много трагично миналата година Cry

Ще стане една година след седмица. Та, аз живея в чужбина, с баща ми се чуваме често, или по телефона, или по скайп. Иска ми се да му кажа, но не знам дали не е рано все още, не знам и как точно да му го съобщя, Знам, ако беше майка ми, щях веднага да вдигна телефона след като видя теста и да й кажа без притеснение, но с баща ми ми е малко по- неловко. Дайте ми съвет, да му кажа ли сега, или да изчакам. Да бъде ли в присъствието на приятеля ми, или да разговарям сама с него. Знам, че ше се зарадва, но аз все пак не съм сигурна как да подходя към разговора..... Благодаря Hug

# 1 13 фев. 2018, 20:55 ч.

Мнения: 2 838

Направи го така, както си го усещаш. Ако искаш да си сама - бъди. Ако искаш да си с приятеля си бъди с него.
Новината е страхотна! Сподели щастието си с баща си, направи го част от емоцията си.. Изживей я с него Simple Smile

# 2 13 фев. 2018, 21:02 ч.

Мнения: 7 690

Честито!

Изчакай поне до 3-тия месец и тогава му го съобщи, но сама. Щом сте си само двамата вече това ще си е ваш личен момент между баща и дъщеря, в който да го изненадаш, че ще става дядо. Запази го за вас двамата.

# 3 13 фев. 2018, 21:27 ч.

Мнения: 4 518

Като видях заглавието реших, че е пак някоя 14-годишна. Радвам се, че ситуацията не е такава!
Направи го както го усещаш. Аз, примерно, бих поканила всички (родителите ми са разведени, така че 3 двойки +двете ми сестри + брата на мъжа ми...) и бихме казали на всички заедно. Това не означава, че това е вашия начин. Аз бих изчакала малко, дори да не е до третия месец, не защото съм суеверна, а защото знам, че има и лош вариант.
Както и да го направиш, ще е специално, защото новината е специална. Не забравяй и мъжа/приятеля ти, той какво мисли?

# 4 13 фев. 2018, 21:41 ч.

Мнения: 7 325

Аз казах на родителите си в петия месец. Дори не бях аз а мъжът ми. Бяхме далече, не бяхме сигурни как ще свърши бременността и знаех, че ще се притесняват. Исках да им го спестя колкото се може повече. И на мъжът ми не казвах много, работата му е достатъчно стресова, за да му наслагвам стрес и страх допълнително. Така го виждах аз, така направих.

# 5 13 фев. 2018, 22:10 ч.

Мнения: 5 134

Честито!! Прекрасна новина. Може да кажеш на баща ти както прецениш, дори и без особен план. Знам, че имахте планове той да дойде да живее при вас: те ще се променят ли? Може би това е по-важното да обмислиш, защото сигурно скоро ще дойде на дневен ред.

# 6 13 фев. 2018, 22:14 ч.

София
Мнения: 23 067

Аз подобна новина не мога да задържам. Когато видях положителния си тест, първо на майка ми се обадих и й казах. Не разбирам защо трябва да се чака.

# 7 13 фев. 2018, 22:35 ч.

Мнения: 7 690

Всичко може да се случи преди 3-тия месец, лично аз не бих искала зарадвам майка ми, че ще става баба за първи път и до няколко седмици да й се обадя с друга новина.

# 8 13 фев. 2018, 22:46 ч.

Мнения: 11 305

Много бих се засегнала ако детето ми не ми каже нещо толкова важно възможно най-скоро след като разбере. Дори и да е рискова бременост, дори и да се притеснявам, съм един от малкото хора, които ще му желае само и единствено доброто. Подобна тайна бих приела като казване в пряк текст, че не сме въобще близки.

В такъв момент с кого освен с майка си ще си в радостта и мъката си /пък било то и със седмица разстояние/? Мъжа ти никога няма да те разбере и подкрепи както майката! Бащата също трябва да знае и за доброто и за лошото.

# 9 13 фев. 2018, 23:03 ч.

Мнения: 7 690

Излишно драматизиране, Дорис. Каква тайна? Това не е нещо, което може да се крие задълго. С майка ми съм изключително близка и пак цял живот съм й казвала нещо, чак когато вече е сигурно, че ще се случи, именно защото я щадя да се притеснява, да се вайка и да ме мисли.

Ситуацията на авторката е по-деликатна, на нейно място, ако съм близка с баща си наистина бих изчакала поне до 3-тия месец за да не ми се налага, ако нещо се случи после да му съобщавам поредна лоша новина. Загубата на майка и съпруга е достатъчно ужасно сътресение, че да наслагвам още отгоре с “Тате, щеше да ставаш дядо ама бебето падна.”

# 10 13 фев. 2018, 23:09 ч.

Мнения: 11 305

А аз мисля, че твоето последно изречение е драматизиране. Към момента има бременост и няма риск. Реално вместо да зарадва сега баща си с тази хубава новина ще го огорчи като му каже, че 3 месеца са се чували, нея я е вълнувало това страхотно събитие и го е баламосвала с битовизми.

# 11 13 фев. 2018, 23:16 ч.

Мнения: 5 134

Антигона, май не ти се е случвала такава загуба? И слава Богу, ако е така.
Няколко пъти съм съобщавала тази новина на най-близките си, главно родителите, а когато беше жив, почти винаги първо на дядо ми. А няколко от тях са били последвани от лоша новина само седмици след това. Подкрепата и любовта, оказани ми от семейството, бяха безценни за мен, а когато нещата се развиха по друг начин, радостта ни беше толкова голяма. Новините за загуба далеч не са нещо, което би сломило моите родители; дори, напротив, от тях черпех винаги най-много сила. Ако нямах 100% знание какви хора са и ако бяха някакъв друг тип, сигурно щях да ги предпазвам, а и себе си да не ме натоварват. Последният път беше месец след смъртта на дядо, от която всички страдахме неимоверно.
Всеки взима сам решения, всеки знае сам за себе си. Особено когато човек е изпитал много загуба и болка, всеки един момент радост и надежда е безценен, а гаранции за никой няма така или иначе, дори за утре.
Няма правилно и грешно решение в случая.
Слънчо, огромните шансове за успех и прекрасен изход са на твоя страна. Не се оставяй страха да те води в решението, води се от радостта и любовта.

# 12 13 фев. 2018, 23:26 ч.

Мнения: 7 690

Бъркаш реализма с драма, а разликата между двете е чувствителна.
Никого няма да огорчи, ако изчака, а и надали новината ще е съобщена като “Абе, тука от 3-4 месеца се каня да ти кажа едно нещо, ама...”

Елена, и да ми се е случвало смятам, че като различни хора сме или бихме постъпили и реагирали различно.

Произхождам от това, че самата аз не обичам да ми се съобщават неща, които не са сигурни, оттам и проектирам същото държание и очаквания към околните.

Разбира се, мнението и позицията на майка ми са като тези на Дорис, но деца и родители не вършим и не гледаме на нещата по един и същи начин винаги.
Особено майка и дъщеря, всяка се опитва всячески да предпази и спести нещо на другата.

# 13 13 фев. 2018, 23:28 ч.

Мнения: X

Не виждам защо трябва да се подхожда с едно наум, когато споделяш с роднините. В крайна сметка аз не бих крила от майка ми, че съм имала неуспешна бременност, още повече, че понякога това е свързано с разни медицински интервенции.

В случая обаче бащата е далеч и семейството наскоро е загубило най-близкия си човек, та донякъде съм съгласна с Антигона. Стига авторката да е сигурна, че татко ѝ няма да се разсърди, че не му е казала веднага.

# 14 13 фев. 2018, 23:34 ч.

Мнения: 5 134

Може би, не знам. Ако дъщеря ми един ден ме пази от такива новини защото не ме вижда като източник на опора, би ми станало доста тъжно. От друга страна си права, че всеки иска да предпази близките си от болка, разбира се. Но тя е част от живота и почти никога не идва планирано, чисто и спокойно така или иначе. Алтернативата да страда сама и в тайна, за да не нарани никой, не ми се струва особено добра, ако недай си Боже, нещо се случи.

При всички положения, съншайн ще си прецени и ще намери правилните думи и време. Животът има прекрасната способност да балансира всичко. Искрено се надявам след това, което им се е случило, да предстои щастието. Така или иначе на съншайн ще и е трудно да се бори с всички емоции, с липсата на майка в този момент (поради което не виждам причина да се бърка още повече в раната, защото тя няма как да сподели с нея сега или след 9 месеца). Аз бих я подкрепила каквото и както реши, стига да и донесе комфорт и щастие!

Препоръчани теми

Караници през бременността

Не знам какво искам

Развод и след това

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: