Как да кажа на баща си, че теста е положителен

  • 8 703
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 111
Здравейте.

Извинявам се, ако темата не е за тук.

Вчера разбрах, че съм бременна. Правих 3 теста, и 3те бяха положителни. Много ми се иска да кажа на баща ми, той е най- близкият ми, който ми остана, макар и с него да не сме си били най- близките (в мисъл не сме разговаряли на много интимни теми до сега). Споделях си най- вече всичко с майка ми, но за съжаление тя почина много трагично миналата година  Cry Ще стане една година след седмица. Та, аз живея в чужбина, с баща ми се чуваме често, или по телефона, или по скайп. Иска ми се да му кажа, но не знам дали не е рано все още, не знам и как точно да му го съобщя, Знам, ако беше майка ми, щях веднага да вдигна телефона след като видя теста и да й кажа без притеснение, но с баща ми ми е малко по- неловко. Дайте ми съвет, да му кажа ли сега, или да изчакам. Да бъде ли в присъствието на приятеля ми, или да разговарям сама с него. Знам, че ше се зарадва, но аз все пак не съм сигурна как да подходя към разговора..... Благодаря  Hug

# 1
  • Мнения: 2 838
Направи го така, както си го усещаш. Ако искаш да си сама - бъди. Ако искаш да си с приятеля си бъди с него.
Новината е страхотна! Сподели щастието си с баща си, направи го част от емоцията си.. Изживей я с него Simple Smile

# 2
  • Мнения: 7 690
Честито!

Изчакай поне до 3-тия месец и тогава му го съобщи, но сама. Щом сте си само двамата вече това ще си е ваш личен момент между баща и дъщеря, в който да го изненадаш, че ще става дядо.  Запази го за вас двамата.

# 3
  • Мнения: 4 518
Като видях заглавието реших, че е пак някоя 14-годишна. Радвам се, че ситуацията не е такава!
Направи го както го усещаш. Аз, примерно, бих поканила всички (родителите ми са разведени, така че 3 двойки +двете ми сестри + брата на мъжа ми...) и бихме казали на всички заедно. Това не означава, че това е вашия начин. Аз бих изчакала малко, дори да не е до третия месец, не защото съм суеверна, а защото знам, че има и лош вариант.
Както и да го направиш, ще е специално, защото новината е специална. Не забравяй и мъжа/приятеля ти, той какво мисли?

# 4
  • Мнения: 7 325
Аз казах на родителите си в петия месец. Дори не бях аз а мъжът ми. Бяхме далече, не бяхме сигурни как ще свърши бременността и знаех, че ще се притесняват. Исках да им го спестя колкото се може повече. И на мъжът ми не казвах много, работата му е достатъчно стресова, за да му наслагвам стрес и страх допълнително. Така го виждах аз, така направих.

# 5
  • Мнения: 5 134
Честито!! Прекрасна новина. Може да кажеш на баща ти както прецениш, дори и без особен план. Знам, че имахте планове той да дойде да живее при вас: те ще се променят ли? Може би това е по-важното да обмислиш, защото сигурно скоро ще дойде на дневен ред.

# 6
  • София
  • Мнения: 23 097
Аз подобна новина не мога да задържам. Когато видях положителния си тест, първо на майка ми се обадих и й казах. Не разбирам защо трябва да се чака.

# 7
  • Мнения: 7 690
Всичко може да се случи преди 3-тия месец, лично аз не бих искала зарадвам майка ми, че ще става баба за първи път и до няколко седмици да й се обадя с друга новина. 

# 8
  • Мнения: 11 362
Много бих се засегнала ако детето ми не ми каже нещо толкова важно възможно най-скоро след като разбере. Дори и да е рискова бременост, дори и да се притеснявам, съм един от малкото хора, които ще му желае само и единствено доброто. Подобна тайна бих приела като казване в пряк текст, че не сме въобще близки.

В такъв момент с кого освен с майка си ще си в радостта и мъката си /пък било то и със седмица разстояние/? Мъжа ти никога няма да те разбере и подкрепи както майката!  Бащата също трябва да знае и за доброто и за лошото.

# 9
  • Мнения: 7 690
Излишно драматизиране, Дорис. Каква тайна? Това не е нещо, което може да се крие задълго. С майка ми съм изключително близка и пак цял живот съм й казвала нещо, чак когато вече е сигурно, че ще се случи, именно защото я щадя да се притеснява, да се вайка и да ме мисли.

Ситуацията на авторката е по-деликатна, на нейно място, ако съм близка с баща си наистина бих изчакала поне до 3-тия месец за да не ми се налага, ако нещо се случи после да му съобщавам поредна лоша новина. Загубата на майка и съпруга е достатъчно ужасно сътресение, че да наслагвам още отгоре с “Тате, щеше да ставаш дядо ама бебето падна.”

# 10
  • Мнения: 11 362
А аз мисля, че твоето последно изречение е драматизиране. Към момента има бременост и няма риск. Реално вместо да зарадва сега баща си с тази хубава новина ще го огорчи като му каже, че 3 месеца са се чували, нея я е вълнувало това страхотно събитие и го е баламосвала с битовизми.   

# 11
  • Мнения: 5 134
Антигона, май не ти се е случвала такава загуба? И слава Богу, ако е така.
Няколко пъти съм съобщавала тази новина на най-близките си, главно родителите, а когато беше жив, почти винаги първо на дядо ми. А няколко от тях са били последвани от лоша новина само седмици след това. Подкрепата и любовта, оказани ми от семейството, бяха безценни за мен, а когато нещата се развиха по друг начин, радостта ни беше толкова голяма. Новините за загуба далеч не са нещо, което би сломило моите родители; дори, напротив, от тях черпех винаги най-много сила. Ако нямах 100% знание какви хора са и ако бяха някакъв друг тип, сигурно щях да ги предпазвам, а и себе си да не ме натоварват. Последният път беше месец след смъртта на дядо, от която всички страдахме неимоверно.
Всеки взима сам решения, всеки знае сам за себе си. Особено когато човек е изпитал много загуба и болка, всеки един момент радост и надежда е безценен, а гаранции за никой няма така или иначе, дори за утре.
Няма правилно и грешно решение в случая.
Слънчо, огромните шансове за успех и прекрасен изход са на твоя страна. Не се оставяй страха да те води в решението, води се от радостта и любовта.

# 12
  • Мнения: 7 690
Бъркаш реализма с драма, а разликата между двете е чувствителна.
Никого няма да огорчи, ако изчака, а и надали новината ще е съобщена като “Абе, тука от 3-4 месеца се каня да ти кажа едно нещо, ама...”

Елена, и да ми се е случвало смятам, че като различни хора сме или бихме постъпили и реагирали различно.

Произхождам от това, че самата аз не обичам да ми се съобщават неща, които не са сигурни, оттам и проектирам същото държание и очаквания към околните.

Разбира се, мнението и позицията на майка ми са като тези на Дорис, но деца и родители не вършим и не гледаме на нещата по един и същи начин винаги.
Особено майка и дъщеря, всяка се опитва всячески да предпази и спести нещо на другата.

# 13
  • Мнения: X
Не виждам защо трябва да се подхожда с едно наум, когато споделяш с роднините. В крайна сметка аз не бих крила от майка ми, че съм имала неуспешна бременност, още повече, че понякога това е свързано с разни медицински интервенции.

В случая обаче бащата е далеч и семейството наскоро е загубило най-близкия си човек, та донякъде съм съгласна с Антигона. Стига авторката да е сигурна, че татко ѝ няма да се разсърди, че не му е казала веднага.

# 14
  • Мнения: 5 134
Може би, не знам. Ако дъщеря ми един ден ме пази от такива новини защото не ме вижда като източник на опора, би ми станало доста тъжно. От друга страна си права, че всеки иска да предпази близките си от болка, разбира се. Но тя е част от живота и почти никога не идва планирано, чисто и спокойно така или иначе. Алтернативата да страда сама и в тайна, за да не нарани никой, не ми се струва особено добра, ако недай си Боже, нещо се случи.

При всички положения, съншайн ще си прецени и ще намери правилните думи и време. Животът има прекрасната способност да балансира всичко. Искрено се надявам след това, което им се е случило, да предстои щастието. Така или иначе на съншайн ще и е трудно да се бори с всички емоции, с липсата на майка в този момент (поради което не виждам причина да се бърка още повече в раната, защото тя няма как да сподели с нея сега или след 9 месеца). Аз бих я подкрепила каквото и както реши, стига да и донесе комфорт и щастие!

# 15
  • Мнения: 9 196
Кажи му го нормално, дори направо му кажи - чудих се как да ти кажа ... сподели за теста, сподели че още е много рано и "тихичко" се радваш и така, както го споделяш тук Simple Smile. Няма нужда от публика или от декор.

# 16
  • Мнения: 11 362
Но защо се говори за "болката" и се разглежда как да се спести на таткото на авторката? В момента му се спестява радостта от хубавата новина. Болка може и да няма! /от сърце желая успешна бременост/  Hug

И аз забременях в труден момент за близките ми, свързан със загуба. Нямах търпение да им кажа хубавата новина и да ги извадя от лошите мисли и тъгата им. И така и стана!  Laughing Всички /мои близки/ някак се оживиха и хванаха за хубавото предстоящо събитие.

# 17
  • Мнения: 5 134
Не знам и аз защо натам са насочени толкова коментари. Обяснявам си го със суеверия, народопсихология.
Аз пък мисля, че един млад, необременен човек, без рискове, спокойно може и трябва да очаква, че положителния тест е една прекрасна новина и повод за празник!

# 18
  • Мнения: 11 362
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.

# 19
  • Мнения: 9 196
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.

Тя има и друга тема с повече семейни подробности, може да погледнеш, но аз съм с впечатлението, че е сърдечен човек и ще се радва да сподели и радост и тъга с нея.

# 20
  • Мнения: 7 690
Колко ще му спести? Някакви седмици, а остават още месеци бременност и после цял живот радост по първото внуче.

Елена, не знам защо се самонавиваш, че изречението “Ще изчакам малко докато кажа.” ( особено в ситуация, в която родителят е далеч и ще му е по-тежко, че физически не е способен да ти помогне, ако имаш нужда от нещо), означава “Ще си мълча като пън, защото не го намирам за опора.” Смятам, че достатъчно ясно съм написала причините и подбудите, поради които, ако бях на мястото на авторката бих изчакала.
Най-малкото да му го кажа лично, да видя изражението, емоцията, еуфорията, радостта, не по телефона където при съобщаването на подобна новина ще се получи като разговорите по скайп едно време “Ало, тате, там ли си още, бе? Чуваш ли ме? Ехо?”

# 21
  • Мнения: 5 134
Не знам, Антигона, не ми се струва, че ти и съншайн имате каквото и да било общо, за да проектираш решенията си и да и ги налагаш. Та тя пита как да каже на баща си, а не дали да чака и колко. Оттам нататък, преценяй си сама доколко всичките ти разиграни в главата ти и описани диалози с баща и въобще помагат.
Особено пошлата инсценировка с "падналото" бебе. Ей така, за честита бременност. Мислите ли някога преди да пишете или?

# 22
  • Мнения: 11 362
То не е ясно ще се видят ли лично след месец, два, три, че и пет ...

Криех, че съм бременна от приятелка с която заедно искахме деца. Не знаех как да и кажа, не исках да я нараня. Казах и в 4 месец и тя точно това ме попита "Защо ми казваш чак сега"? От тогава почти не се виждаме, въпреки, че бяхме близки. Тогава го приех зле и сега ми е много мъчно за нея, защото бяхме наистина близки. И смятам, че е права. Смятам, че нормалната реакция е обида. Просто криейки от родителите приемаме, че те няма да ни причинят негативни емоции в тази ситуация и за пореден път ще мине от тях /преглъщайки обидата/. Но подобна тайна е демонстрация на дистанция.

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 00:15 от the Дорис

# 23
  • Мнения: 7 690
Точно това пита, Елена.

“Да му кажа ли сега или да изчакам?”. Написано е ясно и точно в заглавния пост и все още си стои.

Не помня с теб да сме се засичали при каквото и да е обстоятелства в реалния живот, нито допускам възможността да се познаваш и с авторката, че да имаш базата наблюдения, върху която да преценяваш дали имаме общо или не.
Не виждам и по какъв начин изложеното от мен мнение е налагане, а твоето - не. Особено при положение, че явно не си и прочела какво пита и на какво отговарям.

# 24
  • Мнения: 5 134
Аз нямам мнение какво да прави, нито дали има правилно или грешно. Нито съм изказвала такова. Напротив, смятам, че няма нужда от ничие мнение и преценка, освен своята собствена, нито, че има грешен ход. Особено се радвам за нея, защото и преди сме коменирали загубата на майка и, любовта към баща и и затова се надявам най-искрено да има само добри новини за споделяне с него оттук нататък.

# 25
  • Мнения: 7 690
Ти мнение за нея нямаш, но такова за моето поискано, да.

 За каква “Пошлата инсценировка” ми говориш? Абе, защо боравите с думи, чието значение грам не ви е ясно?

# 26
  • Мнения: 1 287
Майка ми би държала да знае за нещо такова. Аргументът винаги е бил, че така би била подготвена, ако нещо евентуално се случи и би могла да реагира и помогне навреме. И аз съм на мнение да му кажеш, сигурна съм, че ще е много щастлив.

# 27
  • Мнения: 5 134
Загубата на майка и съпруга е достатъчно ужасно сътресение, че да наслагвам още отгоре с “Тате, щеше да ставаш дядо ама бебето падна.”

Ами може би инсценировка не е правилната дума. При всички положения, доста неуместно нещо написано на прясно бременна жена, която се радва и няма никакъв повод да очаква подобна загуба. Има ли нужда да и се пишат такива неща? Може би аз съм старомодна, но по-прието сякаш е "честито" и пожелания всичко да е наред, не такива думи. А може и да от моите собствени хормони в момента, знам ли.

# 28
  • Мнения: 18 487
Едва ли има човек, който да не е наясно какви рискове съпътстват една бременност. Да не говорим, че след трети месец могат още толкова много неща да се объркат. И с двете бременности съобщавах на родителите си веднага, както и бяха наясно при проблемите ми с втората. Не знам дали са се страхували за нероденото внуче, но бяха истински загрижени за мен и със сигурност нямаше да им е приятно аз да не съм добре, а те да са в неведение. И аз някой ден бих искала да съм до дъщерите ми в подобни моменти.

# 29
  • Мнения: 176
Според мен всичко зависи от конретните обстоятелства и авторката трябва да постъпи така, както го усеща. Аз имам 3 бременности - с първите две казах на всички близки веднага, не можех да не споделям щастието си с тях. Първата беше успешна, втората уви беше последвана със споделяне и на нещастието само 2 седмици по-късно. В момента отново съм бременна, много скоро след спонтанния си аборт, и няма сила, която да ме накара да им кажа, докато аз самата не се зарадвам. Това няма нищо общо със суеверия, народопсихология и т.н., както няма връзка с тяхното отношение към загубата ни. Получих подкрепа и разбиране, но пък разбрах, че мога да се справя и без да натоварвам другите около себе си. Така съм решила сега, иначе решавах преди. Загубата ми беше много ранна, ембрион изобщо не видяхме, така че това, което в крайна сметка ми тежеше най-много, бяха точно разговорите с най-близките. Можех да си/им ги спестя.

На авторката все пак честито, защото знам, че я стресираме сега с тези черни мисли...

# 30
  • Мнения: 7 690
Има ли нужда да и се пишат такива неща?

Честитила съм още в първия пост. Или и това не прочете?
А,  нуждата да напиша “пошлата инсценировка” дойде след нееднократното ви питане “Защо да не казва? Защо? Ама защо?”. Е, обясних  защо на нейно място бих изчакала.

# 31
  • Мнения: 14 654
Аз подобна новина не мога да задържам. Когато видях положителния си тест, първо на майка ми се обадих и й казах. Не разбирам защо трябва да се чака.
Точно такова е и моето усещане по въпроса, не виждам защо хубавата новина да не се съобщи веднага на близките хора - споделена радост-двойна радост. Хващай телефона и кажи на баща си, ще го зарадваш.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 25 249
Аз бих изчакала поне потвърждение от лекар. Даже на нашите казахме чак като видяхме сърцето. Но виждам, че тук има много хора, които са казали на родителите си веднага щом са видяли теста, така че явно за всеки правилното е различно. Направи така, както на теб ти се иска и това е.

# 33
  • Мнения: 2 622
Не знам как се крие такова нещо от най - близките. Риск да завърши трагично бременността винаги има, дори в 9 - тия месец. Радвай се, че имаш жив родител, с когото да споделиш радостта си.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 033
Аз изчаках бременността да се потвърди от лекар и тогава им казах. Първоначалният ми план бе да им кажа едва след 12 г.с., но се замислих, че ако нещо бе станало, щеше да е ужасно те да не знаят и да разберат евентуално пост фактум.
В интерес на истината и аз се притеснявах най-много от това как да го съобщя на баща си. Оказа се, че не е толкова страшно, а след новината той направо летеше от щастие и казваше, че е получил най-хубавия коледен подарък.

# 35
  • Мнения: X
Е още при положителен тест ми е леко прекалено рано на мен. Но всеки си знае търпилото, та защо не. Аз познавам хора, които разтръбяват на целия свят още от първия месец. И с това нямам проблем, стига от мен да не се изисква същото. Аз казах само на роднините си, че съм бременна, другите хора ги оставих да видят с очите си.

# 36
  • Мнения: 2 681
Е още при положителен тест ми е леко прекалено рано на мен.

Ами точно това да му сподели - положителния тест.
Ще му каже, че следва преглед. Ще чакат до датата заедно.
Ще си говорят, ще се оживи човека - идва нов живот.
Аз само бих го помолила да не споделя на други хора за момента.
Ако нещо лошо се случи - има и такива неща.
Но защо да мислим предварително за лошото.
Нали бащата е най-близкия и човек.

# 37
  • MT
  • Мнения: 538
Авторке, върви на гинеколог, изчакай до прегледа и след като се установи официално бременност му кажи. Както прецениш му сподели - дали сама или с човека до теб, всеки вариант зависи от това, как се чувстваш. Аз по-скоро бих искала моят любим да присъства в такъв голям за мен момент, за да види баща ми (който е голям песимист относно всеки от бившите ми, поради други лоши случки), че имам човек зад себе си и да види щастието, и в неговите очи.
Недей чака повече от установяване на бременността при гинеколог. Дори и да се случи така, че да има някакъв проблем, както една от потребителките каза, е по-добре някой да знае, за да може да се реагира веднага при спешен случай. Надявам се обаче бременността ти да бъде лека и безпроблемна. Нека бъдещите дядо и татко да се радват еднакво и да имаш пълната подкрепа от двамата ти най-близки мъже.
Татко винаги ще те подкрепи и ще те обича, щом до сега го е правил, няма да се променят нещата.
Успех и дано да видим едно здраво детенце след 9 месеца. Прегръдки!

# 38
  • София
  • Мнения: 23 097
Е още при положителен тест ми е леко прекалено рано на мен.
При положение, че съм изключително близка с майка ми, баба ми и дядо ми (лека им пръст на последните двама), не съм си и помисляла да крия нещо толкова важно и което ще ги изстреля в небето от щастие. Единствено помолих майка ми да се удържи и да не споделя с никого поне няколко седмици. В последствие разбрах, че след разговора ни веднага е звъннала на всичките си приятелки, за да сподели с тях щастието си.  Grinning

# 39
  • Варна
  • Мнения: 25 249
Аз не разбирам защо спорите. Всеки приема нещата различно и разсъждава различно. Защо се опитвате да се убедите взаимно, тук няма право и криво! Аз също съм/бях изключително близка с родителите си и все пак крих, докато не видяхме сърцето. Така прецених, така направих! Други пък казват още след първия тест. И какво? Хора разни!

# 40
  • Мнения: 2 681
Позабравила съм - колко седмици е разликата от първия тест до чуване на сърце?
Благодаря.

# 41
  • Варна
  • Мнения: 25 249
Ами зависи кога си направила първия тест Laughing При мен около 3 седмици беше времето между двете.

# 42
  • Мнения: 433
Това е прекрасна новина! как изобщо можеш да се чудиш дали да споделиш! Направи го, ще му стоплиш сърчицето.

# 43
  • Мнения: 11
Честито!Няма по-хубаво нещо от това да споделиш радостта си с най-близките.Аз също много се притеснявах,когато разбрах че съм бременна,имайки впредвид лошата нагласа на родителите ми към моя приятел.В крайна сметка се реших да споделя с баща си и останах приятно изненадана от неговата реакция.Сега не се чувствам сама и се радвам на подкрепата му.Нормално е родителите да се притесняват за децата си,но ако искат да сме щастливи ще ни разберат Simple Smile

# 44
  • Мнения: 3 732
Три месеца ли е срока в който нещо може да се обърка?

Имам колега 50+ години. Случи се да работя с него. Постоянно му звънеше жена но поради ред обстоятелства той не можеше да проведе дълъг разговор. Попитах го какво става. Оказа се че дъщеря му е на първи преглед за установяване на сърце (май беше), на месец бременна. Успях да го покрия да излезе и да говори с нея.
Като се върна го попитах Какво става, дядо? Усмивката му тогава рядко я виждам в други хора - на супер щастлив човек. Всичко е наред, септември чакаме.
Две седмици по-късно го засичам и с усмивка го питам Какво става, дядо? Всичко наред ли е? Отговора беше че вече не е дядо. Нещо се объркало и бебе няма да има. След три месеца започват опитите. Разбрали са причината и вероятността да се повтори е много малка.
Усмивката му като разбра, че ще става дядо ме впечатли супер много.

Мисля, че и бащите се радват колкото и майките ако имат здрава връзка с децата си.

Предвид горното и аз бих посъветвала авторката да изчака до третия месец.

# 45
  • Мнения: 5 134
Може би аз съм професионално и лично деформирана, но срокът, в който нещо може да се обърка с една бременност е точно колкото нейната дължина, плюс 48-72 часа след нея. И колкото по-късно, толкова по-лоша и трагична е новината. Затова и може би донякъде съм такъв циник.
Слава Богу, огромният процент положителни тестове имат друг край. И според мен, заслужават да бъдат посрещани с надежда и радост. Пък вече доколко тя е споделена с други и с кои: лично усещане.

# 46
  • Мнения: 111
Благодаря Ви за съветите. Говорих с него, той е много въздържан и не показва емоциите си. Каза, еее той това се очакваше вече. Сега трябва да се пазиш повече. Каза, че се радва и че е по добре да не споделяме с останалата част от семейството за сега, защото е рано още Simple Smile Аз се разчувствах и се разплаках, но сега съм по- спокойна. Само се надявам всичко да е наред. Мисля, че просто имах нужда от подкрепа, когато пуснах поста тук, защото се притеснявах изключително много как да подходя...

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 20:45 от __sunshine__

# 47
  • Мнения: 5 134
Много зарадвах и много хубаво е реагирал, дал ти е прекрасни съвети!
Виж, след като си била толкова близка с майка ти, лека и пръст, тя е била и спойка между вас двамата. Сега тепърва ще се учите наново как да си говорите, как да се отнасяте. Това е нормално, част от пренареждането на живота след такава загуба. Имате най-важното, любов и грижа един за друг. С времето, няма да пускаш тема след тема "как да му кажа това и онова", а сама ще си имаш доверие. Успех! И, пази се Wink

# 48
  • Мнения: 2 681
Всичко е минало много добре, браво.
Сега да е леко и безпроблемно до финала.

# 49
  • Мнения: 433
Благодаря Ви за съветите. Говорих с него, той е много въздържан и не показва емоциите си. Каза, еее той това се очакваше вече. Сега трябва да се пазиш повече. Каза, че се радва и че е по добре да не споделяме с останалата част от семейството за сега, защото е рано още Simple Smile Аз се разчувствах и се разплаках, но сега съм по- спокойна. Само се надявам всичко да е наред. Мисля, че просто имах нужда от подкрепа, когато пуснах поста тук, защото се притеснявах изключително много как да подходя...

Браво, сега се отпусни и се наслаждавай на всеки миг от бремеността ти! bouquet Всичко да върви по вода!

# 50
  • MT
  • Мнения: 538
Успешна бременност! Надявам се да успеете да скрепите отношенията с баща си още повече, след появаята на малката-голяма радост! Simple Smile

# 51
  • Мнения: 433
Ще се радваме занапред да споделиш какво бебче имаш!:)

# 52
  • Мнения: X
Щом бременността е желана, изчакай все пак да мине 3-тия месец и му сподели. Със сигурност ще се зарадва човек, че ще става дядо.

# 53
  • Мнения: 111
Ще се радваме занапред да споделиш какво бебче имаш!:)

Това ще е ясно поне след още 5 месеца Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 17 592

Ами... как да му кажеш - директно, "тате, ще ставаш дядо".

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 1 742


Произхождам от това, че самата аз не обичам да ми се съобщават неща, които не са сигурни, оттам и проектирам същото държание и очаквания към околните.


Извинете,но това звучи доста несериозно.Нима след третия месец,както съветвате авторката да изчака, е напълно сигурно,че ще се роди дете,по вашата логика?Няма да е напълно сигурно докато не се роди бебето,трябва ли авторката да каже на баща си чак когато това стане факт?

# 56
  • Мнения: 7 690
Поласкана съм, че смяташ нещо, което медицината твърди за моя логика.

Общи условия

Активация на акаунт