Пристрастяване към захарта

Koгато човек е млад, тялото му компенсира всичко прекалено -стрес,сладко,алкохол и т.н.Но ефектите се натрупват и в един момент се пречупват в неуправляемо състояние,което изисква бая зор да се превъзмогне.И често не става въпрос колко си хубав и слаб ,а качеството на живот се влошава неприемливо.

Аз дълги години бях чироз - 45 кг на 174см ръст. Никакво сладко не ядях и като цяло ядях малко и се засищах отраз. После срещнах мъжа си и си поставих за цел да понапълнея, за да стана по-женствена. Да казвам ли, че надминах целите си? Ошишках се точно като Гуц. Имах си гушка, корем, баджаци - съща кадъна от по-дебелите. Всеки ден - торта и сладко и то с висшето благоволение и подкрепа от съпруга. Ами, купих си стягащо бельо и си казах "Деси, ти сега си на 24, а си с ластиците, до кога така и мислиш ли го за нормално?". Поръчах си режим при популярна фитнес инструкторка и започнах да го спазвам. 5 кг литнаха с много усилия и пот за около месец. После не можах нищо да сваля, а и смених работата, откъдето отключих стрес и припадъци. Дебелеех пак, а в момента съм бременна и няма как да се подложа на диета за сваляне. Имам си ген да съм си прасе, това е. Не съм се примирила, но нямам в момента стимул.

Аз си мисля, щом толкова обичаш сладко и щом няма начин да не купуваш и ядеш, не е ли по-лесно да го намразиш направо: я се наяж до пръсване някой ден само с шоколад (или еклерите, които споменаваш), да видим няма ли да ти опротивеят. Аз например преям ли с нещо до повръщане повече от година не се и сещам за него. Може пък радикалното да е по-добър вариант.

Трудно е ,докато си бременна да се ограничаваш,но не невъзможно.Прилагаш различни хватки и се опитваш да се задържиш в приемливо състояние.Защото килата не изчезват лесно след раждането и драмата само се отлага с 9 месеца,но така или иначе настъпва.След това кърмене ,стоене в къщи ,недоспиване ,бъркане на манджички за детето и трябва доста воля.Да се наплюскаш със сладко, за да ти опротивеело,  е меко казано неразумно.

Захарта е отрова и чист наркотик точно като пушенето и алкохола. Че и по - силен наркотик от никотина всъщност, но в излишни спорове няма да навлизам. А ти си яж повече сладки неща отколкото други продукти колкото искаш и след няколко години пак ела се похвали.
Незадравословното хранене и ЗАХАРТА  са в доста тясна връзка с ИР и диабет тип 2, но няма смисъл да се обяснява...

Не знам за какво ще си говорим след няколко години - близките ми се хранят по много подобен начин (поне що се отнася до захарта) и нямат диабет.
А за теглото е съвсем отделно - човек може да прекали с всичко и да напълнее; имам приятели, които изобщо не обичат сладко, но нагъват баници, дюнери, хот-дози и т.н. и имат доста големи проблеми с теглото.
Наистина няма смисъл да спорим.

Сладкото е в тясна връзка с баници и прочее,защото всички са въглехидрати,но всеки може да яде каквото иска.За това и темите "коя диета да подхвана " са повече от бебешките теми тук.

Откъде знаеш,  че нямат, изследват се на 6 месеца ли?  Изобщо не е необходимо да усещаш какъвто и да е дискомфорт за да имаш диабет, когато го усети човек, уврежданията са вече тежки. Човек не усеща диабета, а усеща уврежданията от него.
 

Майка ми работи в лаборатория и по едно време се беше вманиачила да ни изследва. Слава богу, мина й.

Все още съм силно пристрастена към захарта за съжаление . Въпреки, че с последната ми бременност магически се отървах от десетина кг, които мъкнах доста години. Сега се чувствам доста по-добре, но благодарение на кърменето и малко повече контрол успявам да задържа кг-ите, но се чувствам зле от това, че не се храня достатъчно здравословно. От време на време успявам да заменя с по-здравословни сладки неща, които сте изброили - мед, правя си бонбони с фурми или кайсии и ядки, кленов сироп, лешников тахан. Ще пробвам постепенно да намаля количеството и да наблягам на черен шоколад (не си падам много). Купила съм си какаова маса и съм си правила няколко пъти шоколадови бонбони с мед, доста сполучливи за мен.
Чудя се само ако прекалявам с меда, това колко е лошо ?

Много ми се иска детето ми да го опазя от тези отрови, ако поема от тях да е в малки количества. В нашата къща плода е десерт, разните му сладки и т.н. са лакомства и се взимат само по поводи. Аз сега развалям дисциплината, но последната седмица слушам донякъде.
Поради тази причина не смятам да оставям малкия на някоя баба без надзор. Майка ми има странни разбирания за полеzна храна, примерно сладкото, което прави за нея е най- полезно.

За каузата, онзи ден си направих по една рецепта бисквити с овесени ядки и банани...
Ами... както когато спираш цигарите и си казваш "Ще си купувам гадни цигари за да ги намразя, и да спра да пуша"

Обичайна грешка на отказващите сладко е да търсят друго сладко,ама което било полезно.Това са все същите натрисащи въглехидрати-  фурми,мед,тахан,плодове.Въглехидратите в тях са много ,оставате си закотвени към сладкия вкус и става едно голямо нищо.

 Захарта е храна за мозъка и спирането й изцяло е вредно.
 Няма да пиша повече в темата, за да не ви изнервям. Спирам следенето, така че няма нужда да ми отговаряте.

За промяната на какъвто и да е упорит навик са необходими воля и мотивация. Ще трябва да работиш преди всичко върху психиката си, за да се оттървеш от емоционалното шоколадово похапване. И според мен трябва да се разделиш с тайните си запаси и да престанеш да купуваш сладки неща. Докато имаш, ще продължаваш да ги търсиш.

Мога да ти препоръчам да си водиш хранителен дневник. Има доста дисциплиниращ ефект. Едно мъничко шоколадче след обяд е нищо работа, вафличката със следобедното кафе съвсем не е страшна, а шоколадът в 11 вечерта направо не се брои, нали така? Когато обаче черно на бяло видиш, че тази седмица всеки ден си изяждала по два шоколада, три вафли и двоен еклер, резултатът е неоспорим и доста стряскащ. Още по-стряскащо е когато започнеш да си записваш и похарчените за сладко средства. Ако решиш да водиш дневник обаче, трябва да записваш абсолютно всичко, без шмекеруване и "замитане под килима", иначе няма да има смисъл.

Вярно е, че всеки има своите вкусове, но също е вярно, че вкусът се възпитава. Опитай се сама да приготвяш храната си у дома - така ще си сигурна, че в нея няма добавена захар. От десетина различни марки луканки в магазина преди нова година само една нямаше захар сред съставките. Една от десет! Бурканче купешка лютеница не просто има добавена захар, в него има толкова много добавена захар, че лютеницата сладни. А баба никога не слагаше захар в лютеницата? Избягвай полуфабрикати и продукти с добавена захар и разчитай на свежи, полезни и качествени съставки, те би трябвало да намалят глада ти за сладко. Да се храниш правилно отнема време, усилие, а и не малко планиране и средства, но все пак го правиш за себе си, нали?

Щом посягаш към сладкото по навик, опитай да промениш навика. Ако ти се дояжда, докато гледаш безцелно в компютъра, значи промени навика да гледаш безцелно в компютъра. Стани и се разходи из стаята. Поговори с колегите. Отскочи до диспенсъра за вода. Излез и се разходи - по стълбите, ако щеш. Подреди си чекмеджетата. Създай нов навик на мястото на този да посегнеш към сладкото, така няма да се чувстваш длъжна непременно да го изядеш.

За фурмите не знам, но медът, таханът и плодовете съдържат много полезни вещества, не бих ги отказала. В периода, в който бях в най-добра форма, ядях супер много плодове и ядки, по никакъв начин не вредеше. Здравословното ми състояние също смея да твърдя беше много добро. Лично за мен важното в случая е да откажа отново рафинирана захар, вредни мазнини и консерванти, никога не съм мислила толкова за въглехидрати.