Пристрастяване към захарта

Така е, аз пия сладки червени вина (по празници) и ям домашно сладко в палачинка понякога. Не ме настървяват, както се бях вманиачила от дете по млечните шоколади и по всякакви сладки неща от магазина.

Може и да не се върне, защото е въпрос на навик. Щом човек веднъж отвикне, вече не го влече чак толкова.
Все пак говорим за пристрастяване, нали? "Отвържеш" ли се от зависимостта, после е лесно.
Същото е като да откажеш цигарите.

Аз обичам сладкото, слаба съм, не е от суета и искам да мога да си хапвам понякога. Например снощи ядох страхотно шоколадово суфле с домашен сладолед. Но не искам да имам цели дни, в които ям само шоколад и други от сорта! Понякога, когато имам дълъг ден извън дома, всичко, което купувам навън е сладко.

Мен пък състава на сладките много ме плаши и това ме мотивира да не ги ям. Когато липсва истинска мотивация наистина е трудно.
Така че може би не е зле първо да се потърсят сериозни и обосновани отговори на въпроса защо не бива да се яде сладко. Така може и да стане по - лесно...

+1
Не очаквай чудеса, разбира се, но си намалява апетита за сладки

И аз ще следя темата защото приятелят ми е същият и вече със сигурност е развил зависимост към захарта. Още от сутринта започва деня с кафе с много захар, разни бисквити, вафли, кексчета, купешки конфитюри и тн. Опитите му до сега са безуспешни да намали поне захарта.

От известно време чета много за храненето и се опитвам да правя усилия.
Това което научих от разни статии и тн. че, че захарта е просто навсякъде. Ти може да си мислиш, че устояваш ако не изядеш един шоколад или вафла. Но в почти всички индустриални продукти има добавена захар.
Няма да изядеш една вафла примерно, но като си направиш садвич с кетчуп и майонеза, няколко лъжички от които ти задоволяват дневната нужда от захар, все едно си я изяла.
Солена на вкус храна може да е бъкана с добавена захар.
И като правиш усилия да спреш захарта не трябва просто да спреш всичко сладко (вафли, шоколади, пастички, тортички, бонбони...). Трябва да започнеш да четеш етикетите и да следиш за добавената захар защото точно от там идва зависимостта.
Като прочетох дори на етикет на бира, че вътре има захар и бях в шок...


Сега чета етикети, но като цяло гледам да избягвам опаковани индустриални храни. Ям почти и само домашно приготвена храна, за да знам, че няма добавени глупости вътре.
Един път изчистиш ли се от захарта в организма ти вече става по-лесно и сладкото вече не е изкушение. Но се иска воля и дисциплина.
Предлагам ти да спазваш няколко съвета

1. Спираш да купуваш сладки неща, изобщо нищо сладко да не влиза в количката
2. Четеш етикетите на всичко което купуваш, колкото и да е досадно трябва да знаеш къде има скрита захар. Производителите не са тъпи и слагат други наименования - глюкозофруктозен сироп например. И да спреш всичко сладко, захарта пак ще постъпва в организма ти чрез тези продукти и реално няма да има никакъв ефект, че не си изяла оная вафла
3. Започваш да готвиш в къщи и да ядеш само това което си приготвила

Тук вече се включва и мързелът донякъде. "Мъж го искам, сега го искам"...Като се сетиш че този кекс ще бъде готов след 2 часа и че трябва да висиш в кухнята и да си го правиш сам, предпочиташ да идеш в магазина и да си закупиш готов. Пести време, до някъде пари и най-вече е готов на момента. Накрая чувството за вина, след като си го изял е съвсем друга тема.

Kупешките сладки са адски сладки ,направо отровно сладки.Не е нужно за един сладкиш да е толкова натрисащ.Е-тата не коментирам,измислените мазнини и оцветители ,също.Влагат се и най-фини бели брашна.При домашен сладкиш можеш двойно да намалиш захарта,а останалите съставки да са качествени.Шоколадите,например,са си абсолютен джънк-предимно захар,соев лецитин и малко какао.Говоря за масовите такива ,не за най-префинените швейцарски,белгийски или други. Дори ми направи впечатление,че детските са по-сладки  от другите.Също се слагат пълнежи ,които пак са само захар,брашно и малко есенция.
Искам и малко да обърна внимание,че когато цялостно се намалят въглехидратите ,освен глада за тях ,се променя и усещането за сладост.Започва да ти сладни дори хлябът,който все пак не е сладкиш,да усещаш скритата захар в дори солени храни ,и въобще сладкото започва да ти изглежда прекалено сладко.Съответно,не се тъпчеш толкова с него.

   Поради здравословна гледна точка и гинекологични проблеми с бактерии и гъбички, които ми откриха, реших, че ще направя диета без никакво сладко. Обичах много да ям шоколадови неща. Всеки ден ядох все по нещо шоколадово - било вафла, бисквити или шоколад. Бях като пристрастена. Не можех да си представя един ден да не ям нещо сладко. Първата седмица ми беше най-трудната да не ям никакво сладко. Отгоре на това майка ми постоянно купува някакви сладкиши и шоколади, а баща ми все някакви сладкиш прави - кексове, кремове, тиква със захар, макарони със захар и т.н. Трудно е човек да удържи, когато пред тебе сложат шоколад, торта или пък някакво руло, или каквото и да е било сладко. На Нова Година и 1-2 дни след нея си позволих да хапна малко от баницата с късмети, да пия кола и да хапна малко сушени плодове - стафиди, фурми, кайсии. Моите родители се чудят защо не ям никакво сладко. Започват да ми обясняват, че организмът си го изисква и затова съм била такава слаба, тъй като не ям сладко. Много настоятелни са. Все ме подтикват и ме изкушават с различни лакомства. Дори ме обявиха, че или съм се правила на интересна, или съм била ненормална. Скоро ще стане 1 месец откакто спрях да консумирам каквото и да е сладко, с изключение на Нова Година и 1-2 дни след нея. Пия всеки ден чай Ройбос и канела с мед, от време на време ям ябълка, мандарина, портокал или какъвто да е плод.

   Не мога да откажа да ям хляб, ориз, картофи. Какво да ям друго. И без това съм твърде слаба.

   Почти едномесечно неприемане на сладко, се чувствам добре. Не мога да кажа, че кожата ми се изчисти от пъпки. Дори нямам вече потребност да ям сладко. На Нова Година опитах сладко и ми се стори прекалено сладко, дори ми прилоша. В устата ми беше едно блудкаво и гадно, след като ядох сладко. Консумирам само солени неща - чипсове, солени бисквитки и плодове. Не смятам да се връщам пак към сладкото и да се пристрастя отново. Така се чувствам много по-добре без него. Сладко мога да си позволя черен шоколад, заради падане на кръвното налягане от време на време и 1 или 2 пъти в месеца мога да си позволя някоя вафличка, шоколадови бисквитки или парче торта, ако разбира се, организмът ми понесе толкова много сладко.

   Един въпрос - откъде могат да се купят сурови какаови зърна?

   

Поствам статия (без да считам, че е меродавна), с информация за захарта и под какви наименования може да я намерим по етикетите на храните + 6 съвета за справяне с глада за сладко.

http://www.vzonata.com/6-nachina-da-opitomite-vkusa-si-kym-sladkoto/

И аз бях така. Буквално пристрастена. В комплект с ИР, ПКЯ, рязко качени килограми, прималяване... Абе екстра. Започнах да се храня ниско въглехидратно, високо мазинно (открих темата във форума). От начало ми беше много трудно, буквално като в абстиненция се чувствах. Постепенно, обаче, спря да ми се яде. Всичко ми е много сладко, става ми гадно в устата, не ми е вкусно, а изобщо не подбирах преди - захар да е. Изключително малко неща могат да ме изкушат вече и наистина да са ми вкусни. Като бонус отслабнах драстично и вече нямам проблеми с яйчниците.

Свалих 8 кг само със спиране на захарта. Обработена захар под формата на шоколад, сосове, много сладолед и каквото друго се намира. Отървах се от безпричинно главоболие. След време пробвах да си хапвам сладолед пак, след вечеря, и още през нощта се събуждах с главоболие. При мен беше така, при вас може да е по друг начин. Не ми се получава нито с фитнес, нито с диети - такива изобщо не бих си причинила. Но много хора около мен промениха храненето, движението и начина си на живот въобще. Две години им се подхилвах, слушах ги, четях по малко, гледах около себе си познати и случайно срещнати хора. Взе да ми харесва как изглеждат и се чувстват хората, които внимават какво ядат и пият, колко се движат и спят. Наложих си да лягам един час по-рано и така спрях излишния шжколад в късния следобед. Зелените зеленчуци и многото вода също помогнаха за повече енергия. И тъй. Това не са рецепти, а насоки. Всеки си намира най-доброто.
Забравих да уточня, че нямам доказани заболявания. Не съм изследвала хормони и жлези, но не съм и имала повод. Беше си лош навик при мен.

Има в магазините за ядки. 100 грама са 3,50 и стигат за 10-на дена.

В био магазини тип Зоя и в големи супермаркети (във Фантастико съм виждала).

Аз не виждам проблем в яденето на сладко, ако човек контролира теглото си и ако зъбите му са здрави.
Доколкото знам, диабетът не се причинява от сладки неща - това е мит. Разбира се, ако човек е болен от диабет не трябва да яде сладко, но ако няма диабет - не може да се разболее от сладкиши.
Ето една статия, за да не спорим излишно. Да - има и статии, които твърдят обратното, но те са псевдонаучни.
http://veganholistic.com/prichinyava-li-zaharta-diabet/
П.п. Сладките неща са храна като всяка друга. Не са добавка или порок (от типа на пушенето и алкохола). Аз лично ям повече сладки неща, отколкото (примерно) месни продукти и ще го правя, докато ми се яде. Не смятам, че е пристрастяване - все едно да кажа, че съм пристрастена към хляба или сиренето.