- Публикувана: 18 май 2006, 18:42 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2007, 15:19 ч.
Ясла или бавачка?
Да, още мислим, че бавачката е добро решение и аз специално ще си го мисля, докато и второто ми дете не навърши три години, а и след това.
На бавачката работодателят съм аз. Ако аз не мога да си подбера персонала- приблемът си е в мен, ако аз не мога да наложа как ще се работи- проблемът също си е в мен и решаването на тези проблеми си зависи изцяло от мен.
В яслата нито аз избирам персонала, нито мога да го подменя, нито мога да наложа правилата.
На мен винаги пък ми е било чудно защо хората, като тръгнат да си търсят бавачки за бебетата избират измежду здравни работници и учителки. Смисъл няма никакъв. И при двете ми деца бавачките не са били такива, просто са бивали жени с опит в отглеждане на деца и с желание да гледат такива.
На бавачката работодателят съм аз. Ако аз не мога да си подбера персонала- приблемът си е в мен, ако аз не мога да наложа как ще се работи- проблемът също си е в мен и решаването на тези проблеми си зависи изцяло от мен.
В яслата нито аз избирам персонала, нито мога да го подменя, нито мога да наложа правилата.
На мен винаги пък ми е било чудно защо хората, като тръгнат да си търсят бавачки за бебетата избират измежду здравни работници и учителки. Смисъл няма никакъв. И при двете ми деца бавачките не са били такива, просто са бивали жени с опит в отглеждане на деца и с желание да гледат такива.
Добре- ако имате страхотна бавачка....за детето по-добре ли е? Яслата не е ли по-подходящата му среда, отколкото чуждия човек?
Преди бях много за яслата и затова до 2 год беше с бавачка малкия, после ясла.
Нямам забележки към гледането в яслата, нито да чукам на дърво ми се е разболявало детето, но нещо отвътре ми подсказва, че направих грешка с яслата. Детето ми плаче всяка сутрин, до обяд е нещастно, много много рядко да не плаче, а ходи вече цяла година. Тази сутрин като по чудо не плака, толкова съм щастлива. И при бавачката мрънкаше, но много по-малко.
Не знам, за себе си съм решила, живот и здраве, да ни е всичко наред да си имаме живо и здраво братче или сестриче, яслите ще ги гледа през крив макарон. Пък знам ли може и да си променя мнението, но не вярвам.
И при двете си деца предпочетох бавачката пред яслата.
Пробвах ясла при големия си син и това окончателно ме убеди, че другият избор е по- добър.
Децата до тригодишна възраст са бебета /за мен/, имат специфични нужди- специално хранене /като се има предвид, че някои деца постъпват на ясла много рано, някои- преди да навършат една година/, от възпитание на основни хигиенни правила и норми и основни правила на поведение, които са специфични точно за тази възраст и не се възприемат в колектив от още 20 деца и то на различна възраст и с голяма разлика в етапа си на развитие. Следва да се обърне внимание на факта, че до 3 годишна възраст средно децата не играят едно с друго, както е по- късно, в ДГ, те си играят с играчките си, с частите на тялото си и с възрастните, които следва да им обяснят нагледно как се играе с топката, с кеглите, как се драска на листа и т.н.
В яслата няма учители /педагози с "предучилищна педагогика"/, там децата не се възпитават, а се отглеждат от наличните лелки, които не могат да обърнат на всяко дете подобаващото му се внимание, а колективните игри при толкова малки деца не се организират. Докато в ДГ децата са вече деца, а не бебета, могат да бъдат самостоятелни- да се облекат, да се нахранят сами, да ходят до тоалетна, да играят с други деца и да бъдат част от група /колектив/, говорят с цели и свързани изречения. В ДГ те се обучават от специалисти, имат програма за обучение, съобразена с възрастта им, могат да бъдат приучавани към спазване на режим и към съобразяване с колектива и останалите /при бебетата това не може и все още не бива да става/. Дете в ДГ може да ти разкаже как е минал денят му, дали учителките и децата са били "лоши" с него, в яслата- иди че разбери защо бебето реве, когато го водиш, шамаросва ли го леличката и ако да- коя точно.
Въобще не мисля да обсъждам идеи като "Как ще си дам детето на чужд човек" /то в яслата колективът все от роднини и близки е/ или "Как ще пусна чужд човек у нас /аз му поверявам детето си, нима има друго по- ценно в къщи?/. Това няма нищо общо с дилемата "ясла- бавачка" и как ще подбереш човека, с който ще работиш си зависи изцяло от теб самия.
Пробвах ясла при големия си син и това окончателно ме убеди, че другият избор е по- добър.
Децата до тригодишна възраст са бебета /за мен/, имат специфични нужди- специално хранене /като се има предвид, че някои деца постъпват на ясла много рано, някои- преди да навършат една година/, от възпитание на основни хигиенни правила и норми и основни правила на поведение, които са специфични точно за тази възраст и не се възприемат в колектив от още 20 деца и то на различна възраст и с голяма разлика в етапа си на развитие. Следва да се обърне внимание на факта, че до 3 годишна възраст средно децата не играят едно с друго, както е по- късно, в ДГ, те си играят с играчките си, с частите на тялото си и с възрастните, които следва да им обяснят нагледно как се играе с топката, с кеглите, как се драска на листа и т.н.
В яслата няма учители /педагози с "предучилищна педагогика"/, там децата не се възпитават, а се отглеждат от наличните лелки, които не могат да обърнат на всяко дете подобаващото му се внимание, а колективните игри при толкова малки деца не се организират. Докато в ДГ децата са вече деца, а не бебета, могат да бъдат самостоятелни- да се облекат, да се нахранят сами, да ходят до тоалетна, да играят с други деца и да бъдат част от група /колектив/, говорят с цели и свързани изречения. В ДГ те се обучават от специалисти, имат програма за обучение, съобразена с възрастта им, могат да бъдат приучавани към спазване на режим и към съобразяване с колектива и останалите /при бебетата това не може и все още не бива да става/. Дете в ДГ може да ти разкаже как е минал денят му, дали учителките и децата са били "лоши" с него, в яслата- иди че разбери защо бебето реве, когато го водиш, шамаросва ли го леличката и ако да- коя точно.
Въобще не мисля да обсъждам идеи като "Как ще си дам детето на чужд човек" /то в яслата колективът все от роднини и близки е/ или "Как ще пусна чужд човек у нас /аз му поверявам детето си, нима има друго по- ценно в къщи?/. Това няма нищо общо с дилемата "ясла- бавачка" и как ще подбереш човека, с който ще работиш си зависи изцяло от теб самия.
Не че искам да пропагандирам яслите, защото според мен те са просто по-малкото зло, а не и правилното решение за отглеждане на малки дечица, но позволи ми все пак да не се съглася с теб:
1. Децата в яслата си имат програма, включваща изкуства, спорт и т.н. - в яслата на сина ми ходят всеки ден във физкултурния салон (а през лтото навън) и той вечер ми показва различни упражнения и е горд с наученото;
2. два пъти седмично имат приложни изкуства - лепят фигурки от цветна хартия, моделират с пластелин и това не само, че развива у децата множество умения и сръчност, но и ги кара да се гордеят, че те сами с двете си ръце могат да сътворят нещо хубаво - синът ми поне е много доволен.
3. Няколко пъти тази година им гостува професионален театър, а наскоро имаше открит урок, където 2 годишните патета изнесоха цял спектакъл пред родителите с много песни, танци, стихчета и театър.
4. Друго за което се сещам са ценните уроци по етикет, които синът ми е научил от яслта - да не говори докато се храни, да поздравява с песничка или стихче, когато някой има празник и т.н.
Така че поне при моето дете яслата далеч е надхвърлила функцията "отглеждане" и до мемента го е научила на страшно много неща, които работещата майка вечер не би могла да направи, особено когато трябва да се грижи и за домакинството.
Бавачка поне до 3 годинки. Детето ми изобщо не е изолирано. Дори напротив- прибирайки се от работа в къщи, в двора има поне 4-5 деца: заедно разхождат куклите в количките, заедно са на пясъчника или люлката 
Ами не знам къде живееш,но при нас такива деца няма.По площадките можеш да срещнеш малчовци до около година,година и половина.По-големите са максимум 2-3.А иначе и аз като се прибирам на площадката има много деца,но това е в 18:30 и вече са се прибрали от ясла.Моите също са там именно защото баща им ги е взел преди половин час и те вечно имат да си доиграват с приятелчетата си от градината и яслата.
,все не можем да ги разделим.Аз съм твърдо за яслата.Имам познати с добри финансови възможности и след като пробваха с бавачка,малкия тръгна в частна ясла,в пъти по-доволни са от този вариант.
Бавачка. Против съм даването на ясла на толкова малко дете, несигурно и все още плашещо се от света. А като сложим на първо място и болестите и това, че поне 3-4 пъти в годината двегодишното ми дете ще гълта антибиотици - твърдо не 
Виж, детска градина след 4 годинки - да, но ясла не!
Виж, детска градина след 4 годинки - да, но ясла не! 
По-добре бавачка. Моята дъщеря вече е голяма за ясла, но поради много често боледуване се наложи да я оставя вкъщи и й намерих детегледачка. И резултатът е, че тя с желание отива при нея (защото я гледа в своя дом), там рисуват, пеят песнички, пишат букви, изрязват разни неща - не виждам какво повече може да я научи възпитателката в градината на тази възраст.
е, вярно, че не общува с много деца, но предпочитам детето ми да е здраво, отколкото през 2 дни да е болна само и само да общува с връстниците си? Все пак с деца може да общува и в къщи - доста често ходим на гости и ни идват гости с деца, така, че категорично бих избрала бавачката.
е, вярно, че не общува с много деца, но предпочитам детето ми да е здраво, отколкото през 2 дни да е болна само и само да общува с връстниците си? Все пак с деца може да общува и в къщи - доста често ходим на гости и ни идват гости с деца, така, че категорично бих избрала бавачката.
аз гласувах за бавачка, макар и с резерви.
принципно съм категорично против яслите във вида, в който са тук, в българия - деца над 20-30, без игра на въздух по 9 месеца в годината, остарели разбирания за елементарни неща (като ходеното на гърне, например). затова за моите деца съм избрала варианта с бавачката. резервите ми, обаче, са поредени от това, че когато симона мина 2год, и сега, когато павел ги наближава, определено отчитам нуждата им от социализация. вярно е, че са постоянно навън, където играят с деца, но моята бавачка не е от тези, които ги забавлява, когато са сами и това много ме дразни - нито ги учи на нещо, нито клоунясва с тях. по ред лични причини, не искам да я сменям и затова търся за децата си разни занимални, където да се забавляват по няколко часа на ден, а останалото оставам на бавачката.
за мен това е компромисното решение. ако яслата тук беше като тази в англия, например - 4-5 деца на сходна възраст под целодневните грижи на 1 педагог в подходящи домашни условия, изобщо нямаше и да се замислям. ДА, АМА НЕ, при нас не е така
принципно съм категорично против яслите във вида, в който са тук, в българия - деца над 20-30, без игра на въздух по 9 месеца в годината, остарели разбирания за елементарни неща (като ходеното на гърне, например). затова за моите деца съм избрала варианта с бавачката. резервите ми, обаче, са поредени от това, че когато симона мина 2год, и сега, когато павел ги наближава, определено отчитам нуждата им от социализация. вярно е, че са постоянно навън, където играят с деца, но моята бавачка не е от тези, които ги забавлява, когато са сами и това много ме дразни - нито ги учи на нещо, нито клоунясва с тях. по ред лични причини, не искам да я сменям и затова търся за децата си разни занимални, където да се забавляват по няколко часа на ден, а останалото оставам на бавачката.
за мен това е компромисното решение. ако яслата тук беше като тази в англия, например - 4-5 деца на сходна възраст под целодневните грижи на 1 педагог в подходящи домашни условия, изобщо нямаше и да се замислям. ДА, АМА НЕ, при нас не е така
До 2 години съм за гледане на детето от майката или бавачка,но след това по-добре на ясла.Естествено,всичко е индивидуално,зависи какъв психологически тип е детенцето,също така и добрите условия в яслата са задължителни.Аз избрах до 2 год.да съм в къщи,след това частна ясла.Ако евентуално не се отрази добре на Дария,мога да разчитам на моята майка.За моето дете лично,бих се въздържала от бавачка,изглежада съм гледала много неподходящи филми...
ЗА БАВАЧКА СЪМ ТВЪРДО, ЗА ДА СЕ ОТГЛЕЖДА ДЕТЕТО В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ. МОЕТО ДЕТЕ ДО 2Г.6 М. ИМАШЕ НАЙ-ВЕЧЕ НУЖДА ОТ СИЛНАТА ПРИВЪРЗАНОСТ НА ДВАМАТА СИ РОДИТЕЛИ. СОЦИАЛНИТЕ КОНТАКТИ МУ БЯХА ПОЛЕЗНИ, НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА МУ И ЛИПСВАЛИ. МАЛКО ДЕЦА НА НЕГОВАТА ВЪЗРАСТ ИГРАЯТ ЗАЕДНО -ПОВЕЧЕТО ИГРАЯТ САМОСТОЯТЕЛНО /АКО ИЗОБЩО СЕ ЗАИГРАВАТ С НЕЩО КОНКРЕТНО/, А ПОВЕЧЕТО СА ЗАЛЕПЕНИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ СИ. МОЕТО ДЕТЕ БЕ КАТО "БРАУНОВА ЧАСТИЦА" - ЗАИГРАВА СЕ ЗА 5 МИНУТИ И ПАК ХУКВА НА НАКЪДЕ. ЗА КАКВО Е НУЖНА НА ТАКОВА ДЕТЕ ЯСЛА - В КЪЩИ ГО ХРАНЯТ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО, ДАРЯВАТ ГО С ЧУВСТВО ЗА СИГУРНОСТ И С ОБИЧ, РАСТЕ В ПЪЛНА СВОБОДА И ИНДИВИДУАЛНО ВНИМАНИЕ МУ СЕ ОТДЕЛЯ, БОЛЕДУВА ПО-РЯДКО. НАВЪРШИ ЛИ ТРИ ГОДИНИ - ТОВА ВЕЧЕ ДРУГА РАБОТА - ДЕТЕТО ВИДИМО СЕ ПРОМЕНЯ И СЪЗРЯВА И НУЖДАТА ОТ ГРУПОВИ ЗАНИМАНИЯ И ОБУЧЕНИЕ Е ПО-ГОЛЯМА. И ОСВЕН ТОВА ДРУГО Е ДА БОЛЕДУВАШ, СПОРЕД МЕН НА 3 М., НА 1З М. И НА 3 Г.
Това, което дадох като пример вече, беше свързано с яслата, на която бях записала големия си син. Е, разбира се не всички ясли са еднакви, но тези, на които ходят децата на моите познати са все като яслата, на която за кратко ходи сина ми.
Беше юни месец и няма да забравя, как за две седмици не ги изведоха нито веднъж навън в дворчето. Пък рязането, лепенето и четенето в къщи е всеки ден, не по два часа в седмицата. Най- гадното за сина ми беше това отвратително поставяне под час на гърнето. той се беше научил не само да си казва, а и да си го носи, но когато му се доходи, разбира се. Това да те карат да ходиш до тоалетната под определен час никога не мога да го приема за нормално. Бавачката му знаеше и стихове и песнички и всеки ден при хубаво време бяха навън с други майки или баби. Той беше отчаян, че не може да говори с някого- там децата почти всичките не говореха или говореха малко, а определено лелите не можеха да си позволят да си приказват с някакво си хлапе така, както правеше бавачката. Със сигурност не са го тормозили физически- той си казваше всичко, а и познавах едната леля, въпреки това той определено не се чувстваше добре в яслата. За него беше изключителен тормоз /безсмислен напълно/, поради което го върнах в къщи на спокойствие и през септември отидохме на градина, макар и на 2,5 години с малко по- големи дечица и при истински учителки, където той намери своето място.
Беше юни месец и няма да забравя, как за две седмици не ги изведоха нито веднъж навън в дворчето. Пък рязането, лепенето и четенето в къщи е всеки ден, не по два часа в седмицата. Най- гадното за сина ми беше това отвратително поставяне под час на гърнето. той се беше научил не само да си казва, а и да си го носи, но когато му се доходи, разбира се. Това да те карат да ходиш до тоалетната под определен час никога не мога да го приема за нормално. Бавачката му знаеше и стихове и песнички и всеки ден при хубаво време бяха навън с други майки или баби. Той беше отчаян, че не може да говори с някого- там децата почти всичките не говореха или говореха малко, а определено лелите не можеха да си позволят да си приказват с някакво си хлапе така, както правеше бавачката. Със сигурност не са го тормозили физически- той си казваше всичко, а и познавах едната леля, въпреки това той определено не се чувстваше добре в яслата. За него беше изключителен тормоз /безсмислен напълно/, поради което го върнах в къщи на спокойствие и през септември отидохме на градина, макар и на 2,5 години с малко по- големи дечица и при истински учителки, където той намери своето място.
