Ясла или бавачка?

В първия си пост отговорих по темата- бавачка!

Това, което цитираш беше в отговор към нещо друго, за което стана дума в, няма нужда от рефер

Аз лично съм категорично за бавачка до 3 години, а след това детска градина. Разбира се, всеки изхожда от собственото си дете. Най-голямата кака ходеше на ясла от 2-годишна, за болестите просто не ми се иска да си спомням. Средната тръгна на детска градина от 4-годишна. Не боледуваше, за цялата градина изкара една гнойна ангина. Вярно, че сутрин си поплакваше за мама, ей така по навик, а иначе от 3-месечна е гледана от бавачка, която ми беше като член на семейство. Жената беше медицинска сестра, що се отнася до това, че се в отговорите често се набляга на факта, че в в яслите персоналът е специализиран. Контактът с връстниците го имаше, напрекъснато ходеха по паркове и разни мероприятия. В никакъв случай не беше саможива, също беше и самостоятелна. Сега с малкия възнамерявам да процедирам по същия начин. Още повече, че и в момента го гледа същата жена. И в най-добрата ясла просто не можеш да обърнеш равностойно внимание на петнайсетина деца. А болестите са неизбежни. Все някой си води детето сополиво и кашлящо. Но все пак всичко е въпрос на личен избор и на финансови възможности. Трябва да се отчита и факта, че не е лесно да попаднеш на добра бавачка, тъй че в някои случаи яслата може да е по-добрата алтернатива.

и аз написах че бавачката е по-добър вариант,а не виждам какво се нервиш като след като отговорят на конкретния въпрос някои майки отбелязват че най-добре е бавачката да бъде мама.и защо такава ирония 3,6,9 или 25-доста грозно и неуважително.пък да си чела някъде тема в която стриктно се отговаря без отклонения?

Бавачка, имаме горчив опит с яслата много боледува.

И аз съм на същото мнение. Имам два броя бавачки в къщи за двете бебета, а аз работя. Нито за миг не съм съжалявала за избора си. Децата ми са здрави (чук-чук), щастливи, бабите ги хранят, разхождат, пеят им песнички, Ани танцува. Контакта с другите деца не им липсва ни най-малко. Знам, че ако се изпотят няма дрехите им да изсъхнат на гърба или че ако им е студено ще им се облече жилетка. Освен това бабите ми помагат в домакинството - простират, мият чинии, бършат пода, въпреки че не съм ги молила за това. Мисля да карам така докато малките не станат на по 2-3-4 годинки... ще видим. От друга страна аз самата се чувствам пълноценна, защото работя през деня, а вечерта мога да се нарадвам на децата си, да се радвам на това което са научили, а и те да ми се радват на мен. Иначе преди ме възприемаха просто като някакъв придадък към къщата или като някаква даденост. Аз бях спряла всякакви социални контакти с други хора, освен с майките в градинките и направо бях изкукуригала...

Та така - това е моето мнение. Детегледачка докато са малки, пък след това с другите деца в градината.

  След като навърши 2 пуснах Мартин на ясла - чуства се чудесно там, когато се заседи в къщи пита непрекъснато кога ще ходи на градина.  За моето дете мисля че избрах най-доброто решение - щом дечко е щастлив, значи изборът ми е бил правилен.

Преди време бях пред същата дилема.
Дори бях намерила две детски учителки като потенциални бавачки. Но избрах яслата и не съжалявам.
Там се научи че не е само той, не е център на света. Научи се на много повече самостоятелност. От необходимостта всички да му разбират и да комуникира с останалите речта му се изчисти и набора от думи бързо нарастна.Понеже ходи в ОДЗ много лесно преживя прехода - ясла - градина, а и му беше свикнал на режима!
Но е важно а попаднеш на добри сестри в добра ясла. Затова е важно детето да може да говори, за да можеш да разбираш какво става там!

Май съм пове4е за яслата

Изцяло сам за бавачка до 3год.Имах невероятния късмет да попадна на чудесна жена която гледа сина ми от 1год до 3 год.Не съм съгласна че в яслата детето има възможност да контактува с други деца на неговата възраст ,защото бавачката ни разхождаше детето и не му липсваше детска компания.

Не за друго не предлагам яслата, а защото през адаптивния период ще се скъса да боледува детето, понякога цялата тази работа прераства в дългогодишни хронични заболявания.
Интересното е, че децата далеч по-добре се адаптират в детската градина след 3 годишна възраст, отколкото в яслата.
Имам едно съседче, което още на 2,5 тръгна на градина и когато го попитам "Боре, хайде на ясла, мъничък си за градина", така отрицателно клати глава и вика "гадно, гадно". Според учителките в градината децата са по-големи и укрепнали и боледуват по-малко, та и заразите, които се ширят сред децата са по-малко.

И при двете си деца предпочетох бавачката пред яслата.
Пробвах ясла при големия си син и това окончателно ме убеди, че другият избор е по- добър.
Децата до тригодишна възраст са бебета /за мен/, имат специфични нужди- специално хранене /като се има предвид, че някои деца постъпват на ясла много рано, някои- преди да навършат една година/, от възпитание на основни хигиенни правила и норми и основни правила на поведение, които са специфични точно за тази възраст и не се възприемат в колектив от още 20 деца и то на различна възраст и с голяма разлика в етапа си на развитие. Следва да се обърне внимание на факта, че до 3 годишна възраст средно децата не играят едно с друго, както е по- късно, в ДГ, те си играят с играчките си, с частите на тялото си и с възрастните, които следва да им обяснят нагледно как се играе с топката, с кеглите, как се драска на листа и т.н.
В яслата няма учители /педагози с "предучилищна педагогика"/, там децата не се възпитават, а се отглеждат от наличните лелки, които не могат да обърнат на всяко дете подобаващото му се внимание, а колективните игри при толкова малки деца не се организират. Докато в ДГ децата са вече деца, а не бебета, могат да бъдат самостоятелни- да се облекат, да се нахранят сами, да ходят до тоалетна, да играят с други деца и да бъдат част от група /колектив/, говорят с цели и свързани изречения. В ДГ те се обучават от специалисти, имат програма за обучение, съобразена с възрастта им, могат да бъдат приучавани към спазване на режим и към съобразяване с колектива и останалите /при бебетата това не може и все още не бива да става/. Дете в ДГ може да ти разкаже как е минал денят му, дали учителките и децата са били "лоши" с него, в яслата- иди че разбери защо бебето реве, когато го водиш, шамаросва ли го леличката и ако да- коя точно.

Въобще не мисля да обсъждам идеи като "Как ще си дам детето на чужд човек" /то в яслата колективът все от роднини и близки е/ или "Как ще пусна чужд човек у нас /аз му поверявам детето си, нима има друго по- ценно в къщи?/. Това няма нищо общо с дилемата "ясла- бавачка" и как ще подбереш човека, с който ще работиш си зависи изцяло от теб самия.

Пред същата дилема съм.
Решението ми -  запазваме си детегледачката още 2-3 месеца след тръгването на ясла, като и плащаме досегашната й заплата. Ако детето не се адаптира, боледува много  просто го спирам и продължаваме по старому още една година. 

Никол, това което казваш, за правилата които ти определяш в случая с бавачка е чудесно, но само на думи 
Имам опит и с бавачки и с ясла.
На практика шанса да попаднеш на читава бавачка е много малък - говоря от опит - особено ако искаш да плащаш по-малко от
500-600лв на месец.
Когато детето е в ясла - да правилата не ги определяш ти, но поне знаеш, че има правила и си информирана за прaвiлата - т.е. знаеш точно къде се намира детето ти, какво яде , знаеш кога спи, какви занимания се предвиждат за деня и т.н.
Когато имаш бавачка вкъщи уви ситуацията е далеч по-лоша - мислиш си чe си определила някакви правила, които бавачката спазва, но докато детето ти е малко и не говори няма кой да контролира бавачката дали спазва правилата ти - оказва се в един хубав ден, докато аз си мисля, че детето ми е с бавачката в кварталната градинка съвсем случайно брат ми ги среща в един мръсен икарус на километри от дома ми  - следва опит за лъжа от страна на бавачката и зле скалъпено оправдание  Не искам детето ми да се вози в гадния градски транспорт още повече без мое знаение!!! - сега ги е видял брат ми, но колко пъти преди това никой не ги е забелязвал и са ходели бог знае къде???!!!! - А бавачката ми беше препоръчана от много доверено място.
Друг случай - в дома ни не се пуши - никога откакто сме се нанесли не е палена нито една цигара  - но един ден намирам покривкатав кухнята прогорена от цигара - ми тя пушела на терасата, но й се чуло че детето плаче и влязла да провери - а предварително бях казала изрично, че не приемам пушеща бавачка - ми тя и в градинката като са сигурно вместо да дишат въздух му дими в лицето  - а в яслата НЕ се пуши - мога да дам още колкото искате примери ...
Моя приятелка съвсем случйно се прибрала един ден по-рано и заварила бебето й 11мес. да изяжда голям милка шоколад, а тя горката до този момент си е мислела наивно, че детето й се храни здравословно и не е опитвало през живота си шоколад. Като опитала бавачката какво сатава, онази й казала, че обича това дете като свое собствено и за това му дава шоколади (въпреки, че е предупредена да не го прави), защото ако майката е коравосърдечна и лишава детето от тази благинка, то бавачката няма да го лишава и често тайничко му е давала да изяжда по цял голям шоколад
Още ли си мислите, че бавачка е доброто решение?
Ако наистина попадне човек на съвестна бавачка, която се грижи за детето като за свое - да 100% при деца под 3год съм ЗА бавачка и против ясла - но от реалността, която виждам наоколо НЕ бих си поверила детето н бавачка - яслата в случая е по-малкото зло