Пишман готвачи

Рибозом, по каква рецепта правиш Щолен? И ние вкъщи много обичаме, но не съм сигурна, че ще успея да го направя предвид неспособността ми да забъркам даже един прост кекс. Метни една рецепта на лични ако не те затруднявам. 🤗 Мерси!

Сетих се за едно кошмарно гостуване.Бяхме у познати на мъжа ми.Имаше пилешки бутчета с ориз.Обаче моето бутче имаше пера надолу по кокала,не беше добре почистено.Седя си аз,представям си как са мръсни тези пера,как гнусно се варят с ориза и подобни.Ям кротко салатка и хляб.За късмет хората имаха куче.Отиде домакинята до кухнята,домакина не гледа и бързо пуснах бутчето на кучето.То така се зарадва,че взе да тича с бутчето в уста наоколо и да прави маймунджулъци.Много тъпо се получи,щото жената в това време влезе и го видя.Аз смотолевих,че ми е изглеждало гладно хайванчето,ама си пролича,че не ми повярва.Ориза не го ядох.От тогава в рода  им явно ми излезе име на капризна,щото всеки път ме питат дали това и онова ям и гледат подозрително,дали си ям порцията 😨.

Оооо преди 3-4 години как пекох една домашна пуйка цяяяял ден!!! Та зелеви листа ли не слагах, та с масло ли не я мазах, бавен силен огън е няма печене туй животно. Мъжът ми отиде в 10 часа на работа, върна се в 5 туй чудо още му се молех във фурната/   Накрая май не успях да проваля вечерята, ама на кантар беше.

Майка ми я беше пратила, обаче беше пропуснала да ми сподели, че домашната пуйка се вари преди печене   От тогава, само свинско или телешко се яде на Коледа!

Аз не правя щолен, а един плодов коледен кекс, става страхотен, нужно е да постои само 1-2 дни преди Коледа, не цял месец, само за да слегнат съставките, правя го вече 5-6 година, точно по тази рецепта и няма грешка  

http://recepti.ezine.bg/r-5433-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0 … D0%B5%D0%BA%D1%81

След близо година в началото на семейния ни живот и след като правих почти всяка седмица кюфтета, ММ ми каза, че повече от тези кюфтета не може да яде. Знаел, че може да се разсърдя, но предпочитал да ми каже, че не му харесват, отколкото цял живот да ги яде. И на мен не ми харесваха много, ама такива можех да правя. След това откровение се порових за рецепта и не е имало повече оплаквания.

Oще помня някои гозби на свекърва ми от зората на запознанството с ММ и брака ни. "Пиле" с ориз на фурна - над ориза имаше един см жълта мазнина от домашно пиле и стърчаха пилешки крачета. Готвеше с мас, сипваше по много и червената мазнина се отделяше покрая, когато яденето в чинията изстиваше. На този фон вече нищо не ме впечатляваше. Е, имаше веднъж една шопска салата, която ме смая, но домакинята беше съвсем младо момиче, сигурното отдавна се е научила.
За гости правя стандартни и прости неща от хубави продукти и нямам издънки. Не готвя по строги рецепти, но и не експериментирам. Салати ми е по-интерсно да измислям. Екс съпругът на зълва ми веднъж ми беше оплюл кюфтетата, но пак си хапна доста добре, та явно поне малко са му харесали.
Всъщност той май и друг път е имал забележки към готвенето ми, но не помня да му се е отразило на яденето.

Месечинка, баш от готвача си беше . Другата половина от пакета си увря без проблем на следващото готвене .


Покрай тази пуйка се сетих за още една "почти изцепка", но този път не точно моя. Празнуваме с приятели  Нова година на вилата на един от тях. Всичките сме предстоящо или прясно женени. Да се разбира, готвенето е все още неопозната територия за повечето от нас . Вечерта хапване, пийване, танци...всичко на шест. Така де, на пържолите и салатите няма какво толкова да им объркаш. На другия ден обаче ще готвим супа от домашен петел. Хем анти-махмурлук, хем Васильов ден.... а бе, ще спазваме традициите . Да де, ама петела ни го дадоха.....жив. Единият от мъжете се направи на истински мъж и чепна главата на петела, а ние жените ще го оправяме. След подробна инструкция от една баба го заляхме с вряла вода, оскубахме го, опърлихме го на вестник и.... една от приятелките ми го помъква да го слага в тенджерата. В този момент излиза мъжът й и вика "Чакай! Къде тръгна? Първо трябва да го изкормиш." . В крайна сметка мъжете решиха, че не могат да рискуват да стоят гладни или не дай си боже да ядат нещо съмнително и се хванаха те да продължат с чистенето и готвенето на петльо. Няма да отричам, хубава супа стана .

Значи ще харесаш моето готвене. Никога и на нищо не слагам лук и магданоз, никакви подправки, освен малко сол, колкото да не е без хич. Руска салата в къщата ми не стъпва, никакви зеленчуци освен картофи за гарнитура не слагам. Мъжът ми вече свикна, а детето порасна и почна да се храни навън. Едно време казваше, че даже в детската градина готвят по-добре от мен.

    Първо мислех де се "похваля" в темата за "Муните...", но тази ми се струва по-подходяща.
    Справям се с готвенето, не е като да съм съвсем боса. Традиционните манджи не са ми проблем и обикновено ги правя без да се замислям кое след кое следва, по колко, действам на око.
    Та, случката е от преди няколко години. Гостувам за няколко дни при тогавашния ми приятел. И решавам аз, че на следващия ден ще му готвя за обяд. И не какво да е, а  мусака. Ще го впечатлявам и печеля, значи.
    На следващата сутрин той трябва да излезе преди обяд, а аз през това време трябва да сготвя. Преди да тръне го питам къде е олиото, солта, брашното. Показва ми той всичко, вади кутията с брашното и ми казва - "Опитай дали е брашно, че не съм сигурен.". "- Какво ще го опитвам, викам му аз, нали виждам, че е брашно! Аз да не съм вчерашна! Мога да различа сол от захар, а брашното няма как да ги сбъркаш с тях."  Чак се и засегнах, че подценява готварските ми умения.
    Мусаката е вече готова и остава само да направя заливката. Бъркам аз кисело мляко, яйца, слагам повечко брашно - да стане по-гъстичка. Не обичам сол, но заради него ръснах една малка щипка. Заливам мусаката и готово.
     Вадя готовата мусака и не мога да ѝ се нарадвам. За първи път ми се получаваше такава хубава на вид заливка - една такава дебеличка, кафяво-златиста, а пък как ухае. " - Край, мисля си, мой е доживот."
   Малко по-късно той се прибира и сядаме на масата. Режа и поднасям аз мусаката, топла-топла, щото нали съм Умница-хубавица, съм я държала на топличко във фурната.
    Опитвам първата хапка...О, ужас! Бляновете за щастлив семеен живот се изпаряват като парата от топлата ми "мусака". Сладко, сладко, чак кърти от сладко. Нейно величество "Аз нали виждам, че е брашно!" е сложила щедро ... пудра захар.
    Аз отказах да ям, но той беше истински кавалер, поиска и допълнително, с все "невероятната и иновативна" заливка. И не, не се разделихме след/заради това .

Основната рецепта за тестото за Щолен е тази:
брашно 500 грама

суха мая 7 грама
краве масло 200 грама
прясно мляко 1 чаена чаша
бадеми 50 грама сурови
стафиди 300 грама
захаросани портокалови корички 50 грама
захаросани лимонови корички 50 грама
карамфил 3 цветчета смляни
джинджифил 1/4 чаена лъжица
индийско орехче 1/4 чаена лъжица
кардамон 1/4 чаена лъжица
ванилии 2 броя
ром 50 мл
сол 1 щипка
мед 3 супени лъжици
пудра захар 1/2 чаена чаша

С плодовете всяка година импровизирам.Тази съм намислила портокалови и лимонови корички,пияна вишна,сушени кайсии, смокиня,райска ябълка,стафида,бадем,сушена ягода може би и още нещо,не съм го доизмислила какво.
Другото важно е хуубаво да се омеси и да не втасва на много горещо,да втасва бавно, омесваш отново и пак печеш на бавен огън.Топъл го мажеш щедро с хубаво масло и ръсиш доволно с пудра захар.Може да му сложиш и марципан.Става още по-хубав.После да отлежи поне две седмици.
Ароматните подправки си ги карам на усет.Мерките горе са ориентировъчни.Може да слагаш мед,може и да не слагаш,опитваш,месиш,пак опитваш,докато ти хареса на вкус.Това е.

Нямам по-омразна домакинска дейност от готвенето, но го правя често, защото държа на домашната храна. Готвя простички неща и въпреки това постоянно имам изцепки.

У дома всички много обичаме тиквеник. Уж с готови кори е лесна работа, уж спазвам рецепти и бабини, и от форума - тц. Или ще ми се скашка отдолу, или ще го прегоря, или няма да е сладък, или плънката ще е сурова... Веднъж обаче ми се получи страхотен, като от старите картички за НГ беше. Като го извадих от фурната, цялата кухня замириса на канела и карамел. Докато чакахме да изстине не спирах да се хваля и да го показвам на всички.
Отрязвам първото парче за дъщеря ми, тя отхапва и сгърчва физиономия. Синът ми и той плюе, а аз започвам да ги хокам, че са много капризни. Опитах и буквално се разревах. Прекрасният ми тиквеник беше отровно солен, с чаша сол вместо захар. Мъжът ми, както винаги готов да ме подкрепи, ме успокоява, че той ще си го хапне. Какво толкова, солен бил, ами все едно солена баница. Преглъща бавно първата хапка, с видимо усилие преглъща и втората и казва: "Обичам те, ама ще го изхвърлим".
Оттогава всеки път, когато започна да права тиквеник и домашните демонстративно ми взимат буркана със сол.

Много обичам да готвя и да експериментирам с нови рецепти. На гости сервирам вече изпитани неща, които знам че ми се получават, никога нищо ново - сакън, ще се издъня. Тази година и аз смятам да направя Щолен, купували сме си от магазин и много ни хареса.
Когато сме на гости, ако видя нещо изглеждащо като веднъж сдъвкано, деликатно се измъквам с извинението, че не съм гладна. Ако има лук или е люто - също.

За да не бъркам, преди ми бяха надписани кутиите, сега държа сол и захар в два различни шкафа.Солта в шкафа отляво на печката, захарта в шкафа отдясно.

Като младоженка готвих по Пенка Чолчева грах с кашкавал на фурна.Хубав си беше, така и не разбрах, защо мъжът, ми хем си го изяде, хем цял живот се шегуваше с този грах.А аз от тогава намразих панирани ябълки, пак по рецепта правени.Толкова ги намразих,че и сега като чуя за такива, ми се повдига.

Иначе, когато идваха гости, всичко се омиташе, та не знам дали от неудобство или е ставало за ядене.Помня първата ми и последна пуйка, с кисело зеле.Беше поканил колеги, а аз никога не бях готвила.Имах един огромен гювеч,без капак,елипсовиден,  една педя дълбок, дядо ми ми го беше правил, наблъсках догоре със зеле(4 зелки) и подправки сложих да пека.А пуйката в една голяма тенджера, ама влиза само половината, та варя горната част, после обръщам и така два-три часа, докато спадна зелето и накрая я сложих и нея при зелето да се запече.Аз не хапнах, та не знам какво беше станало, хубавото беше,че накрая бяха останали само кокали.Но от тогава пуйка не съм готвила.И още се чудя, що не съм я разфасовала тогава, а се мъчих с цяла.

Забавна темичка. :Д Обичам да готвя и нещата ми се получават, когато наистина имам желание да направя нещо и логично съм вложила такова в направата на ястието, ако нямам желание за готвене нищо не ми се получава както трябва по отношение на храната. Сега се сещам за една случка отпреди години. Поръчката от любимия тогава беше за кисело зеле с месо и всичко вървеше по план (рецепта) до  момента, в който сложих лют червен пипер, вместо сладък такъв.  Оттогава не съм готвила точно това, но си взех поука да опитвам пипера  преди да го използвам, дори и да си пише на буркана. ;д

Един единствен път съм имала проблем с поднесена храна.
На гости сме на приятелка, на масата се сервира САМО огромна купа миди, а аз съм бременна в края на седмия месец, готова да изям целия свят и с непоносимост към миди (повръщам два дни дори след една ядка). Тръгнах си гладна, къркореща и изпила два литра вода, за да убия глада. Тя пък ми се обиди.

По принцип не съм много по яденето, отделно от това има страшно много неща, които ям само ако съм си ги приготвила сама, просто ги обичам по определен начин и никой друг не може да ми ги направи така. Затова често се случва като ида на гости все нещо от менюто изобщо да не ми хареса - тогава казвам, че съм се нахранила и минавам за злояда. Не бих казала на някого в лицето, че не ми харесва това, което е сготвил, защото знам колко време и труд отнема да се приготвиш за гости с нещо домашно.

Когато аз имам гости или ще нося нещо домашно сготвено някъде, поднасям само изпитани неща.