Пишман готвачи

Прясна случка от миналата седмица.
Поканени сме на тържествена закуска от колега, който излиза в пенсия. В поканата пишеше-
Каня ви на закуска с вайсвурст и брецел, естествено ще има и други вкуснотии. това с другите вкуснотии доста ме зарадва, понеже месо ям мноого рядко, а вурст пък хич.
Оказа се, че има рибно плато и някакви сирена. Реших да взема малко филе от сьомга и малко кашкавал с препечена филийка.
Още там, на шведската маса ми замириса на риба, но реших, че е от другия вид, който беше до сьомгата, понеже редовно ям сьомга и знам, че не мирише. Да, ама тази миришеше. Като седнах на масата, интензивно  го усетих. Домакинята седеше точно срещу мен и ужасно любезно направи комплимент за роклята ми и т.н. Най=малко 5 минути мислих дали да рискувам с рибата и накрая реших, че ще е по-опасно да се натровя, отколкото да направя лошо впечатление, затова лекичко помолих прислужницата(имаше такава да отсервира и чисти) да вземе чинията ми с думите - Аз все пак реших, че риба ще ми е доста силно за закуска. Колегата до мен си изяде сьомгата без да гъкне и не съм чула да е сдал богу дух.

Аз се сещам за две издънки, които житейския път им беше от фурната в кофата! Реших да правя нискокалоричен пай по рецепта на моята сестра, която НЕ е готвачка. Та пая бе от мюсли фитнес, някаква обезмаслена извара от Лидл( то в Хелзинки освен в Лидл друго не знаят)  и не се сещам още дали се слагаше в този бълвоч. След, като излезна от фурната го пратих в кофата. Добре, че бях му сложила хартия за печене, та не му хамалувах за миенето. И другата глупост, пак от сестрата рецепта за майонеза само от жълтъци и олио, които трябва предварително да ги затоплиш. Аз знам, че се слага цялото яйце и че и яйцата и олиото трябва да са студени. Е щеше да ми изгори пасаторът, но майонеза не се получи! Повече рецепти и съвети за готварство от нея не приемам!
Сега се сетих и още една издънка на бивш мъж. Решава да готви пълнени чушки с ориз и кайма. Започвам аз по телефона да му обяснявам, като стигнах до ориза да се "изцъкли" и той "какво да изцикля?". Та слага господина чушките във фурната ама без вода, прибира се майка му и някаква страшна пушилка в кухнята и му казва да сложи вода ( отварям скоба, че свекървата не можеше изобщо да готви и не искаше). А той - жена ми не ми каза да слагам вода и няма да сложа! Е чушките бяха станали и без вода.

Че това си е деликатес. У нас се купуваха 3 главички и с майка ми и баща ми си ги хапвахме пред тв.
Поне 3 пъти месечно това вечеряхме. Майка ми ги носеше от кулинарния магазин на пл. Славейков, сварени и запечени. Аз оставях единствено очите неизядени. 

Много пъти са ми сервирали нещо, което не ям, но не ме притеснява да откажа. Ако пък вече съм опитала и не ми харесва просто си ям от останалите неща.
Наскоро много ме фрапира обаче един случай. На гости сме общо 11 човека, домакините сервират за основно кюфтета - 8 на брой в една чиния в средата на масата.  Имаше още зелена салата и сирене. Ако хората нямат възможности нямаше да ми направи впечатление, а и не биха поканили толкова гости без повод. Те все обикалят по екскурзии, купуват коли, правят ремонти - не е като да имат финансови проблеми.
Е направо бяхме втрещени и всички се споглеждаха - то как да си боцнеш кюфтенце, като някои ще останат без  Голяма излагация!

По кюфтенце на семейство

Много смешно ми стана с тези кюфтаци.
Представих си как някое от горките дечица на домакините скришно е излапало малко и се е надявало, че в голямата бройка няма да го хванат.
 Че аз лично като малка съм го правила това с кебапчетата за гостите, от РСВ-то ги бяха купили нашите, а аз извиках съседчетата да похапнем малко, че ми се сториха много - не знаех, че са за гости.

Аз може и да съм го разказвала в Мунската тема, ама пак ще си кажа.
Като бях на 12,13 някъде, майка ми работеше в един магазин за месо и беше донесла едни шницели, разни наденици, месо.
Та един ден съм сама вкъщи и ще обядвам, тъкмо идва и една приятелка на гости и я питам ще хапнеш ли с мен, тя - да.
Слагам аз няколко шницела в микровълновата да се стоплят, че бяха в хладилника, вадя една лютеница, кисели краставички. Мажем лютеница, ядем, облизваме се и хвалим колко е вкусно. Дори приятелката ми вика да кажеш на майка си да вземе и за вкъщи, че са много вкусни.
Прибира се вечерта майка ми и аз ѝ казвам, че сме хапвали шницели с еди си коя приятелка и много са ни харесали и тя иска и за у тях да купи.
Майка ми учудена ми вика, ами как си ги направихте (тъй като аз тогава повече от сандвич или най - много омлет не правих). Е, как, стоплих ги в микровълновата.
Избухна в смях жената, аз я гледам въпросително.
Ами маме тези шницели са сурови, трябва да се изпържат или изпекат.
Нищо маме и така бяха вкусни 😀
А моята заблуда идваше от това, че съм си купувала готови шницели от магазина, та смятах, че всички са такива.

Брат ми го е правил това със суровите шницели, не като малък, а на 20+. После го беше болял коремът цял ден. 

Веднъж свекървата ни беше на гости и реши да направи шкембе чорба за синчето.
Стига до частта със сипването на вода в тенджерата и вижда една бутилка от най-големите. Мислейки, че е вода, излива юнашки в тенджерата и о, шок и ужас - ракия! Тя се вайка, че е съсипала шкембето, мъжът ми се вайка, че ракията му е заминала... 

Слава богу, рядко попадам на кофти храни, когато съм на гости. Обаче се намира някоя и друга домакиня, която каквото и да приготви, просто не е вкусно.

Ако аз чакам гости и направя нещо, което не ми е по вкуса, не го поднасям. Последно с един кекс се бях изложила, но мъжът ми на следващия ден го занесъл в офиса си и черпел колегите. Щях да умра от срам! 

В периода 13-15г съм имала разни изцепки. Основно на село, където се вихрех сама и на воля и готвехме заедно с моята приятелка 1г по-голяма от мен.
Тя уж с повече опит, но аз все я убеждавах, че дадена манджа се готви по моя начин.
Хубавото е, че имаше прасета и каквото не се получеше...заминаваше за тях.
Бая си отядоха животните, а дядо ми все се чудеше вечер що не щат да ядат забърканото.

И после съм имала изцепки, но по-скоро нещо не ми е харесвало как се е получило и на вкус, отколкото тотално да не става за ядене.

Прясно от вчера-правя мусака и незнайно защо решавам да сложа всичко сурово. Картофи, лук, кайма, подправки, мазнина и т.н. сурови, овкусени и добре разбъркано. Доливам гореща вода и пека. Заливка както си му е реда. Накрая няма такава безквусица! Сама се възмутих от себе си. Децата и мъжа ми я изядоха, но като знам иначе каква вкусна ми става, чак съвестно ми беше.
Иначе готвя добре и рядко имам гафове.

Аз така с един ягодов тарт се бях изложила, основата стана от доста твърдите. Иначе на външен вид красавец. Бях го нарекла за колегите на мъжът ми, ама се отказах като втвърдих основата, обаче бях и забравила да кажа на мъжът ми, че съм се отказала. Нашият работи и събота и неделя, та аз го направих в събота и в неделя се успах и като се събудих, отварям хладилника и О! Небесааа, тарта го няма    После девойките /щото са основно девойки/ поздрави ми пращат и още говорят колко хубав тарт съм им пратила. Или ми се подиграват или не знам 

Кофти ги свикнах тези девойки, на всеки празник им пращам по нещо- на Великден-яйца, курабии и козунаци, на коледа щолени и меденки и на разни по-големи празници им пека неща. Този Великден много ме примързяваше и викам, тоя път ще ги пропусна. Връща се мъжът- питали да не е забравил козунака вкъщи  К'во да ги правя.....опекох и занесох и му казах, да каже че грешката е негова 

Скоро бях метнала една готова пица да се пече заедно с тарелката от стиропор, къде съм бляла не знам. Усетих странна миризма от фурната, не каквата очаквах. Добре, че имах повече пици.

Винен кебап с ракия съм правила като млада. 

Ами то дето вино, там и ракия, все алкохол

Да ви разправям аз как се изложих вчера, дето аз самата рядко имам гафове в кухнята - общо 3 на брой, и 3-те с ориз.
Та, решавам аз, че ще правя ориз на фурна, да имаме към свинското за гарнитура. Пращам половинът за грах и царевица и тъкмо вече запретвам ръкави, установявам, че оризът ми е... ами, безобразно малко. Нищо, за едно ядене ще стигне, ще е царевица и грах с ориз явно. Овкусявам, заливам с вода, настройвам градуси и минути и тук правя първи гаф - врътвам без да искам таймера за след час и 15 минути. Добре, ще го извадя по-рано и то ще си се доизвърти (че като го настроиш, няма връщане, каквото си настроил - това). Мда, ама решавам аз да си полегна на спокойствие и съвсем изключвам. Настроила съм си аларма за ставане като изтече времето/, че се усетих как аха-аха и ще заспя. Та, дремвам малко, става време, отивам да вадя от фурната. Бре, цялата кухня мирише на пуканки. Реших, че половинът си е правил, ма пък кога е успял да ги омете? Отварям фурната и ме осени какво се е случило - цяла консерва царевица, дето се е пекла 75 минути няма на какво друго да мирише. Добре, ама после ме връхлетя и една друга мисъл - аз забравих мазнина да сложа на това чудо, та така хубаво беше залепнало за фурната, че едвам го изстъргах. Поне това, което не беше залепнало, все пак ставаше за ядене.

Пак ориз, преди 3-4 седмици. Тоя път пък малко вода му сложих, в такива случаи добавям още и оставям още малко да се пече. Що реших, че нищо му няма, не знам, ама беше станал толкова сух, че за пръв път чух "тоя път оризът е отвратителен". Прав беше, нямаше какво да кажа. Пак го изядохме, де.

И сега, първият ми гаф, който вече не ставаше да се яде по никакъв начин. За пръв път ще варя ориз. Нито го измивам, обаче, нито нищо - директно от пакета, ливнах му вода, сложих там някакви подправки и айде. Какво може да се обърка на най-елементарен ориз? Ми... така набъбна това чудо, че от 2 чаши излезе една бая огромна тенджера, с толкова безумно гадно нишестено съдържание, че макар да бях в доста затруднено финансово положение (прохождаща в самостоятелния живот студентка, нали) и да нямах особено право на капризи, направо си замина в кофата. Поне 5 години след този случай не смеех да правя ориз под каквато и да е форма.