Много трудна дилема

Като има проблем с гнева, да ходи да се лекува, вместо да ползва жена си като боксова круша. Аман от мъжки дрисни с мании за величие. Тя като е зависима от него, това не е основание да я третира като втора ръка човек. Не психолог трябва да търси, ами да иде да си изкара медицинско. Всеки има нерви, проблеми и изпитва гняв, но не всеки млати човека до себе си. Този е типичен пример за насилник - първо пречупва жена си психически, после почва и физическото насилие, и всичко това с чувство на превъзходство и безнаказаност. За каква любов може да се говори тук?!

Именно. Как пък като има проблем с нервите решава да бие жена си вместо да вземе да се гръмне?!

И си права, и не си.
Голямото дете е на 6, а е било на месеци при първата физическа агресия.
Втората е онзи ден- това не говори за просто насилник, който не обича, затова бие.
Фактът, че се паникьосва от най- малкото неразположение на децата, говори наистина за проблем с нервите, който е добре да се овладее.
Ако той не го осъзнае и не поиска да отидат на лекар- да се маха авторката, защото проблемът му ще се задълбочава.

Сериозно?!  И аз се паникьосвам от най-малкото неразположение на децата, но все още не съм наритала никой.

Може да има и други случаи. Все пак авторката не е длъжна всичко да ни каже.

И да, и много майки сме паники за децата, ама не бием никого.

Добре, бе, хора, никой не казва "правилно е да се бие" или "всички изнервени бият", та да повтаряте, че вие не биете. И аз се паникьосвам за децата, без да бия когото и да било. Не е нормално да биеш и да обиждаш, никой не спори.

Въпросът е да се види дали и докъде са търпими недостатъците в конкретния случай и могат ли да се тушират, не да се дават възмутени съвети за раздяла вед-на-га и на всичкото отгоре щедри квалификации за приучена да търпи унижения женица.
Очевидно жената нито е толкова загубена, нито е без подкрепа от страна на родителите си, и щом стои, дяволът няма да е толкова черен.

Сега, аз знам, нали, че мъж, ударил дори веднъж, не е човек, насилник е, не може да бъде търпян и т.н., ама съм чела също така, че родител, набил дори един път детето си, е също такъв насилник, не е човек, никое дете не заслужава подобен лош родител и прочие, пък на практика не е съвсем така.

Два ритника за шест години. Не, не е нормално, не е дори симпатичен или леко дразнещ дребен недостатък, нищо такова не е, но очевидно не е и непоносим живот, щом жената още се чуди дали да остане с него - не как да избяга, а дали.

Като има проблем с нервите, да се лекува. Може и да се гръмне, както вече предложих. Нервен бил. Де гиди сопа!

За мен е по-странно, че авторката едва сега се е замислила, че нещо не е наред.

Не е отсега, още в първия пост пише, че отдавна отлагала да пише и че се опитвала сама да реши проблема. Не пише обаче какво е предприела.

Едва ли сега се е замислила. Просто чашата е преляла отвсякъде, децата са реагирали на терора, защото са станали преки свидетели. Те и преди са го усещали (вербалните обиди), но са малки още и не разбират много. Когато с мъжа ми спорим, детето ни мълчи и зяпа ТВ, все едно не е там и не го засяга. Аз съм сигурна, че чува много добре всичко, но вероятно не знае как да реагира. Ние не се обиждаме и не се бием, просто все пак не винаги сме на едно мнение.

Така... редно е да отговоря! Първо страшно много благодаря на всички, взели участие. Честно казано съм леко в шок от отговорите. Не, че не ги очаквах, просто така написано черно на бяло изглежда още по-стряскащо.
Мъжът ми е много мил и любвеобилен когато е спокоен и уверен. Когато го обхване паниката и страха е направо чудовище. Той е наясно със себе си, но категорично би отказал професионална помощ.
На мен постоянно ми повтаря, че го изнервям, че съм...бавна, че реагирам вяло и прекалено спокойно за всичко. За шофьорската книжка лично той много ме сръчкваше да си я извадя. Аз обаче...не мога. Чисто психологически не мога да преодолея пустия му страх и ужасно притеснение като се кача на шофьорското място и в резултат на това съм късана на изпита не един или два пъти. Той ми вади душата за това нещо, буквално всеки ден. Постоянно ми повтаря, че не съм инициативна, че работата ми е смотана и трябва да я напусна заради някоя по-хубава, и най-вече да си седя вкъщи докато малкия поотрасне и спре да боледува. Съвсем доскоро, даже по-точно миналата седмица, отново бяхме в болница с него заради пневмония. През това време татко му се побърка вкъщи от притеснение, постоянно ни повтаряше как като се приберем много ще ни глези и двамата, как нещата ще се подобрят и т.н.
Сега малкият си е вкъщи и го гледа баба му (свекърва ми). Баща му се сърди, че аз съм се върнала на работа. Според него аз трябва да си стоя вкъщи при детето.
Ох, много е оплетено. Ситуациите са много, аз не мога да ги опиша всичките. То не е и нужно, де- никой не е длъжен да ми чете ферманите Най-общо казано- винаги и за всичко съм му виновна аз. Сутринта след цялата тази караница започна да се извинява на децата, но не и на мен. Проблемът винаги е в мен- в моята нерешителност, неинициативност и смотаност.

Нищо странно няма- всеки от нас е имал в обкръжението си някой нервак- дето все се сопва, все му се струва че другите са бавни и т. н.
Много е тънка линията, особено в днешното натоварено време и стреса, а авторката пише, че мъжът работи много и е много натоварен.
Убедена съм, че никой около него не се е замислял, че има проблем с нервите, а не е само до характер.

Съчувствам ти, но наистина не знам как (и защо) го търпиш. 100% и майка му му знае изцепките. Гадна работа.

florin4eto хайде, моля те, сега се опитай да си прочетеш поста като чужд човек. Какво ще си помислиш?
Аз виждам класически насилник. Не само физически, но най-вече психически такъв. Той те е превърнал в човек без никакво самочувствие, зависима, подчинена и раболепна. Такава ли искаш да си?
Уж иска да си смениш работата, ама всъщност иска да стоиш да гледаш детето.
Нарича те смотана, нерешителна и т.н. И продължаваш да твърдиш, че бил чудесен, като бил спокоен.
Еми, виж сега, ако вярваме на твоята теория, моята майка не трябва да е жива, щото аз постоянно бях по болници като дете със счупени ръце, крака и какво ли не още. Това не е нормално и колкото по-бързо го осмислиш, толкова по-бързо ще стигнеш до правилното решение на казуса си.

Разликата е, че жената търси съвет, а не мнение...

И казва, че го обича, т.е. има шанс нещата да се оправят, ако и той я обича...