Цялата драма се състои в следното- постоянно ми се повтаря, че съм смотана, некадърна и безотговорна. Особено по отношение на децата. Той е истински паникьор спрямо тях и много ги пази от всичко. Дори и от мен. Постоянно ми натяква как мога да съм толкова спокойна като паднат, наранят се или нещо друго стане. Той е голям нервак, а и покрай работата си е станал още по-нервен.
Днес обаче прекали. Сутринта в бързината да се приготвя навреме за работа отворих вратата по-рязко и бутнах малкия, който падна на земята и се удари.... И тогава се започна всичко- скандал, обиди, обвинения. Да уточня, че не ми е за първи път да отварям така рязко и той не за първи път ми прави забележки за това. Но аз сутрин винаги бързам именно защото той ми дава зор да съм готова с всичко, за да може навреме да излезем. Сутрините винаги са ни такива- нервни, съпроводени със скандали, упреци и викове, най-вече от негова страна. На мен обаче понякога ми писва да ме обиждат и се озъбвам...както направих и днес...и последва шамар в лицето, а след това и ринтник в гърба. Бях шокирана. Децата се уплашиха и се разреваха.
Не знам какво друго да кажа. Това го прави за втори път. Първият път беше, когато каката беше още бебе на седем месеца и я оставих на леглото буквално за минутка, за да отида да отключа входната врата на свекърва ми (тогава между другото и той можеше да отвори, но не го направи). Малката точно тогава беше започнала да се мъчи да се обръща по корем и естествено падна. Удари си главата на земята, мъжа ми изпадна в истерия, развика се, и ме срита като куче....
Аз осъзнавам, че съм виновна. Не съм идиот, взимам си поука. Но не мисля, че е редно да ме обиждат постоянно и да съм виновна за всичко. А това днес със шамара още не мога да го преодолея. Бузата ме боли и я чувствам подута. А децата...малкия не се разплака от падането, той просто се уплаши от татко си като ми се развика.
Вече не издържам. Искам да си тръгна, но както самият той ми каза: " Ти си зависима от мен!" Аз не мога да карам децата с кола до градината. Аз живея в неговата къща. Заплатата ми няма да стигне да плащам наем и да гледам две деца сама в София. Имам вариант да се върна при родителите си, но те живеят в малък град, където ще ми е почти невъзможно да си намеря работа, или поне не добре платена.
Не знам какво да правя! Приемам всякакви съвети. Историята обаче е многопластова и с множество аспекти, нюанси и гледни точки. Знам и виждам и моите, а и неговите недостатъци. Повече обаче не мога да продължавам така. Моля, дайте ми съвети!