Много трудна дилема

  • 54 739
  • 908
  •   1
Отговори
  • Мнения: 789
Здравейте. Честно казано не знам как точно да започна темата! А и не знам откъде да започна! Много дълго време отлагах писането в този подфорум, защото си мислех, че ще успея да си реша проблемите, но не успях! Имам много спешна нужда от съвет! Историята ми е дълга и тегава...С мъжа ми сме заедно от 12 години. Нямаме брак. Имаме две деца- на 6 и на 2г. Най-голямата ирония на цялата история е, че се обичаме, държим един на друг и не можем един без друг! Имали сме скъпи и ценни моменти, които обаче за съжаление са голяма рядкост, тъй като мъжа ми работи на ненормирано работно време и много често отсъства. Почти цялата ежедневна грижа за децата пада върху мен като изключим воденето и взимането от детска градина. Аз все още нямам шофьорска книжка и това е едно от нещата, за които мъжа ми буквално ми вади душата всеки ден.
Цялата драма се състои в следното- постоянно ми се повтаря, че съм смотана, некадърна и безотговорна. Особено по отношение на децата. Той е истински паникьор спрямо тях и много ги пази от всичко. Дори и от мен. Постоянно ми натяква как мога да съм толкова спокойна като паднат, наранят се или нещо друго стане. Той е голям нервак, а и покрай работата си е станал още по-нервен.
Днес обаче прекали. Сутринта в бързината да се приготвя навреме за работа отворих вратата по-рязко и бутнах малкия, който падна на земята и се удари.... И тогава се започна всичко- скандал, обиди, обвинения. Да уточня, че не ми е за първи път да отварям така рязко и той не за първи път ми прави забележки за това. Но аз сутрин винаги бързам именно защото той ми дава зор да съм готова с всичко, за да може навреме да излезем. Сутрините винаги са ни такива- нервни, съпроводени със скандали, упреци и викове, най-вече от негова страна. На мен обаче понякога ми писва да ме обиждат и се озъбвам...както направих и днес...и последва шамар в лицето, а след това и ринтник в гърба. Бях шокирана. Децата се уплашиха и се разреваха.
Не знам какво друго да кажа. Това го прави за втори път. Първият път беше, когато каката беше още бебе на седем месеца и я оставих на леглото буквално за минутка, за да отида да отключа входната врата на свекърва ми (тогава между другото и той можеше да отвори, но не го направи). Малката точно тогава беше започнала да се мъчи да се обръща по корем и естествено падна. Удари си главата на земята, мъжа ми изпадна в истерия, развика се, и ме срита като куче....
Аз осъзнавам, че съм виновна. Не съм идиот, взимам си поука. Но не мисля, че е редно да ме обиждат постоянно и да съм виновна за всичко. А това днес със шамара още не мога да го преодолея. Бузата ме боли и я чувствам подута. А децата...малкия не се разплака от падането, той просто се уплаши от татко си като ми се развика.
Вече не издържам. Искам да си тръгна, но както самият той ми каза: " Ти си зависима от мен!" Аз не мога да карам децата с кола до градината. Аз живея в неговата къща. Заплатата ми няма да стигне да плащам наем и да гледам две деца сама в София. Имам вариант да се върна при родителите си, но те живеят в малък град, където ще ми е почти невъзможно да си намеря работа, или поне не добре платена.
Не знам какво да правя! Приемам всякакви съвети. Историята обаче е многопластова и с множество аспекти, нюанси и гледни точки. Знам и виждам и моите, а и неговите недостатъци. Повече обаче не мога да продължавам така. Моля, дайте ми съвети!

# 1
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Всичко друго мога да приема от тая история, но шамар по лицето и ритник в гърба - не бих могла. И мен ме шокира само като го прочетох. Любов друг път, човек, който обича не може да се държи така. Наистина нямам идея как бих постъпила на твое място, т.е. за себе си знам, но аз не съм зависима финансово, нито по отношение на жилището, така че при подобна изцепка бия шута на секундата, без право на обжалване. При вас се случва за втори път, пред очите на децата. Ами заяви му категорично, че това е недопустимо. Иначе ще те млати всеки път като някое от децата вземе, че се удари и реши, че си виновна... И те ще гледат всеки път.

# 2
  • Мнения: 937
Това,че мъжа ви кара децата на детска,не означава,че трябва да ви поставя няколко стъпала по-надолу от него.След като отсъства често,тези деца са това,което са,благодарение на вас!А шофьорската книжка няма да ви направи повече човек!Така,че тропнете по масата,отвърнете на удара,правете се на обидена и наранена....пък да видим какво ще стане.Мого,много да не знае,да не остане сам като куче!И между другото-децата не трябва да се гледат под похлупак и да се лишават от собствен опит...

# 3
  • Мнения: 18 522
Каква любов, мъжът ти е насилник... Затова всяка жена трябва да се стреми към финансова независимост, винаги и на всяка цена. За да не изпада в подобни ситуации. Или по-точно ако изпадне, да може да се махне.

Трябва да мислиш как да се спасиш. Себе си и децата си. За тях да гледат подобно нещо е ад! Трябва да събереш всичките си сили и да мислиш кога какво и как трябва да се направи. Иначе ще опропастиш не само своя живот, но и този на децата!!!

Той те е сритал като куче, когато каката е била бебе!!! Как не се махна още тогава? Но станалото - станало. Мога само да ти кажа, че ако останеш - само ще става по-лошо и по-лошо. Хващай се в ръце, карай шофьорския курс и се усъвършенствай да се оправяш сама. И аз не шофирах години наред, ама като се наложи, за 1 месец подкарах кола. 

# 4
  • Мнения: 11 558
Ужасно е това, което си написала. Вярна е приказката посегне ли се веднъж, винаги има следващ път.
Съвет не мога да дам, ти ще си решиш, но жалко за децата, които отсега стават свидетели на всичко това. Дали след време няма да копират действията на баща си... Имам такъв случай пред очите си.
Обмисли всичко внимателно, но в такава нездрава среда, ти как се чувстваш. Ще трепериш всеки път да не сгрешиш? Днес е било това, утре ще бъде друго. Освен физически, има И психически тормоз.
Индиректно все пак си дадох съвета и мнението. А на теб- много мислене как да действаш и да се справиш.
 Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 2 175
Отначало като четях за любов и реших, че става въпрос за рутинно спречкване...а то било чиста проба домашно насилие. Отвратително при това. Спасявай себе си и децата, без значение зависиш или не от него. Това няма да завърши добре.

# 6
  • Мнения: 42
Мила понякога не стига само с любов да се живее, ако въобще това вашето е любов. Отношението на мъжът до теб не е хич за подценяване и мисля че трябва да седнеш сериозно и да поговориш с него, относно държанието му. Освен че вреди това на теб, от другата страна стоят децата които също виждат всичко това. Ясно е, че с 40 реда няма как да ни обясниш за какво точно става въпрос и вероятно е имало и други скандали и т.н., разбирам това. Но от написаното тук мога само да тепосъветвам да бъдеш доста внимателна и да не прощаваш току така този случай. Защото според мен е възможно занапред да последват много други такива неприятни моменти. Това, че е изразил агресия към теб и е показал мъжество в никакъв случай не мога да толелирам и да приема и ще те помоля да не се опитваш да го забравяш и едва ли не да го приемеш. Много жени постъпвайки така страдат доста повече, точно защото са се опитали да простят или да забравят. Поговорете като големи хора, ако той вече в теб не вижда любовта и уважението, по добре е да се разделите по взаимно съгласие, вместо да наранявате себе си по този грозен начин. Накарай го да осъзнае грешката си, може в емоцията да е постъпил така, което пак не го приемем!
Аз не харесвам насилието което се упражнява незавизимо дали е вербално, физическо или психическо. Изглежда от написаното, че мъжът ти е принципен и суров в отгледането на децата, но не може така да се отнася с теб. Ако тук не успеем да помогнем на душевната ти болка, моля те потърси специалист психолог. Sad

# 7
  • Мнения: 18 522
Никакъв психолог няма да помогне за съжаление, ако авторката остане с мъжа си.

# 8
  • На Марс
  • Мнения: 8 709
Затова всяка жена трябва да се стреми към финансова независимост, винаги и на всяка цена...

Това не винаги е добре за жената. Аз като дете отгледано от самотна майка, мога да кажа че нищо не ми е липсвало защото тя се справяше финансово по-добре от семейства с двама родители. Но такива жени често остават самотни поради фактът, че трудно намират мъже на нивото им ... а самотата убива.

# 9
  • Мнения: 513
Четейки те все едно гледам епизодът от ,,Смени жената'' с онзи изрод Мишо. Абсолютно същите причини, абсолютно същото държание... аз не мога да разбера какво обичаш в този твой ,,любим''? Скъпи моменти....че в началото всеки се прави на страхотен и именно тогава човек се завлича, това са ти ценните моменти, в момента изживяваш реалността, която в никакъв случай не бива да продължаваш. Не мога да схвана само преди да си родите децата той същият ли беше или това му отвратително държание започна след раждането им? Моят съвет е изобщо да не продължаваш никакви взаимоотношения с него, съдете се, разделете си децата, но не живей повече с такъв извод.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 175
Ма какъв психолог при класически случай на домашно насилие?! Човекът си я сритвал като куче, а тя се чувства виновна - класика!

# 11
  • Мнения: 18 522
Добре, нека си стои финансово зависима от мъжа си, пък той да я наритва, така ли? Аз нещастна жена, която е финансово добре, не познавам. Но пък е пълно с жени, които не искат и не могат да се оправят сами, и търпят гадости.

# 12
  • Сф
  • Мнения: 10 583
Първо, обич няма тука, нещо си се объркала.Второ и двете ли са на градина/ ясла? Ти с какво се занимаваш тогава? Можеш ли да си самостоятелна без него? Това че си без кола едва ли ти е най големия проблем! Ако в следващата година не виждаш промяна у теб, книжка, работа, по- добре отсега си тръгвай, защото ще продължи да те мачка.
Шамар и ритник, какво да ти кажа..вече си го позволила преди, очевидно не си си тръгнала тогава, не вярвам и сега да го направиш..поне инвестирай в себе си и в първия удобен момент бягай с децата.Като за начало при родителите си, после ще му мислиш.
Успех.И да знаеш, събрала си се с лош човек, не се опитвай да си обясняваш постъпките му.Боклук от класа!

# 13
  • Мнения: X
И аз се шокирах, докато четях. Децата ми са на почти същата възраст и направо ми изтръпна сърцето. Първо, не си ти виновна, че бебето е паднало от леглото, когато те е ударил за пръв път. Това се случва на всички, човек си, нормално е да си невнимателна. И моите деца са падали, упреци и бой не съм получавала. Мъжът ми знае колко ми е тежко и трудно понякога. Второ, за книжката те разбирам чудесно, шофьор съм от два месеца, крайно време беше да стана независима от колата и мъжа ми. Трето, обидите и нервите сутрин също са крайно ненормални и неприемливи, а при вас явно е ежедневие.

Ако съм на твое място бих се консултирала с адвокат. Дано работиш прилична работа.

# 14
  • София
  • Мнения: 12 548
Шамар? Ритник? И ти казваш, че те обича?
Еми, жена, какво да ти кажа. Класика в жанра си. Бий ма, обичъм тъ.
Яж си шамарите, те няма да спрат. После като порасне дъщеря ти още малко й обясни, че тати е много добър, само отвреме навреме бие мама, щото е нервен. Тамън и тя да го счита за нормално като порасне и да си намери същия простак, който да я бие.

Общи условия

Активация на акаунт