Много трудна дилема

  • 54 776
  • 908
  •   1
Отговори
# 900
  • Мнения: X
Зачудих се, ако авторката почне да святка с тигана благоверния всеки път щом и скимне и да му повтаря -  като ме ядосаш, не мога да се контролирам - тва е положението.

# 901
  • Мнения: 290
Не съм чела предишни коментари,но като прясна в същата ситуация ще отговоря. Аз няма да казвам историята ми,и кой какво защо,само ще кажа,че малкия е на 11месеца и той си позволи докато го бях гушнала да ме удари няколко пъти,последния в ребрата-факта е счупено такова. След целия предишен тормоз как не съм добра жена и майка,как не мога да направя нищо като другите,как не изглеждам добре и се обличам като циганка,как постоянните забележки,че не е чисто,не е сготвено какъо трябва,това беше черешката на тортата. И знаеш ли какво направих!? След като излезна на работа вечерта,събрах за 25мин моя багаж и на детето,купих билет за самолета и се прибрахме в България,като му оставих само една бележка и ключовете. Оттука натам,кога е разбрал че ни няма,знае ли къде сме,интересува ли го въобще-мен не ме засяга. Ти си жена,ти си майка,ти си човек,ти си дъщеря,не позволявай едните пари от които си зависима да съсипят животата ти! Аз съм на 23г и реших,че аз не съм родена някой да се гаври с мен и най-малко с детето ни! Да в момента живея с родителите ми,да не съм напълно независима,но ското ще си стъпя на краката,тъй каъо ср прибрахме преди 2 дни.. За да е щастливо моето дете,трябва аз да съм щастлива и да му осигуря щастлива среда,дали с баща си,който за 11м не му е купил 1памперс или без него,той ще е щастлив,защото аз ще съм! Помисли си,какво искаш точно от живота! Да седиш някой да се гаври с теб ама да ти дава пари,или да изкарваш сама колкото толкова,ама да си оценена и щастлива?

# 902
  • Мнения: 6 962
Скрит текст:
Не съм чела предишни коментари,но като прясна в същата ситуация ще отговоря. Аз няма да казвам историята ми,и кой какво защо,само ще кажа,че малкия е на 11месеца и той си позволи докато го бях гушнала да ме удари няколко пъти,последния в ребрата-факта е счупено такова. След целия предишен тормоз как не съм добра жена и майка,как не мога да направя нищо като другите,как не изглеждам добре и се обличам като циганка,как постоянните забележки,че не е чисто,не е сготвено какъо трябва,това беше черешката на тортата. И знаеш ли какво направих!? След като излезна на работа вечерта,събрах за 25мин моя багаж и на детето,купих билет за самолета и се прибрахме в България,като му оставих само една бележка и ключовете. Оттука натам,кога е разбрал че ни няма,знае ли къде сме,интересува ли го въобще-мен не ме засяга. Ти си жена,ти си майка,ти си човек,ти си дъщеря,не позволявай едните пари от които си зависима да съсипят животата ти! Аз съм на 23г и реших,че аз не съм родена някой да се гаври с мен и най-малко с детето ни! Да в момента живея с родителите ми,да не съм напълно независима,но ското ще си стъпя на краката,тъй каъо ср прибрахме преди 2 дни.. За да е щастливо моето дете,трябва аз да съм щастлива и да му осигуря щастлива среда,дали с баща си,който за 11м не му е купил 1памперс или без него,той ще е щастлив,защото аз ще съм! Помисли си,какво искаш точно от живота! Да седиш някой да се гаври с теб ама да ти дава пари,или да изкарваш сама колкото толкова,ама да си оценена и щастлива?
Успех и прегръдки! Желая ти оттук нататък само хубави неща и само нагоре! Simple Smile

# 903
  • Мнения: X
Ralexandru, браво момиче, успех !

# 904
  • Мнения: 775
Ralexandru, направила си най-доброто!
Дано само не идва да ви търси. Хубаво беше да си извадиш медицинско, за да имаш доказателство за случилото се - може да опита да вземете детето.

До авторката на темата - опитай да скъсаш с тази зависимост. Да, много е скъпо в София под  наем, но може да намериш малко жилище, което да плащаш сама или да наемеш на първо време една по-голяма стая под наем от вече нает апартамент, където да си с дечицата ти. Може да е сравнително близо до детската градина. Има варианти, но според мен това насилие ще се повтори и освен теб, ще травмира и децата.
Успех!

# 905
  • Мнения: X
Ако на него не му е възможно да се контролира(!?), раздялата е единственото правилно решение за мен.
Абсолютно. Що за наглост? Значи, знам, че аз съм крив, ама не мога да се контролирам Whistling А нещо да иде на терапия по повод невъзможността си да се контролира? Не, нали? Хич няма и да се върна при такъв, Боже, побеснях само като го прочетох. Кретен.
п.п. А вашите какво мислят по въпроса?

Никак не се учудвам от това му изказване. Моя позната живя известно време с такъв ( слава Богу, че поне нямаха брак и деца). След като й спука тъпанчето с плесник, тя направи така, че повече хора да разберат и да го вразумяват. Е, отговорът беше: "Аз знам, че не е правилно и че сгреших, но просто някой като ми се репчи насреща, първата ми реакция е да го ударя." Опитва се тя да му влияе и да го промени, но тогава пък се започна и със психотормоз и в крайна сметка, вместо той да се укроти и "поучи" от случката, я унижи още повече като я изгони от дома си. После се оказа, че момъка е посягал и на майка си, та...щом отвътре му идват тия неща и ги счита за нормални реакции, които нямат нужда от корекция, да си седи сам дома.

# 906
  • Мнения: 1 267
Скрит текст:
Не съм чела предишни коментари,но като прясна в същата ситуация ще отговоря. Аз няма да казвам историята ми,и кой какво защо,само ще кажа,че малкия е на 11месеца и той си позволи докато го бях гушнала да ме удари няколко пъти,последния в ребрата-факта е счупено такова. След целия предишен тормоз как не съм добра жена и майка,как не мога да направя нищо като другите,как не изглеждам добре и се обличам като циганка,как постоянните забележки,че не е чисто,не е сготвено какъо трябва,това беше черешката на тортата. И знаеш ли какво направих!? След като излезна на работа вечерта,събрах за 25мин моя багаж и на детето,купих билет за самолета и се прибрахме в България,като му оставих само една бележка и ключовете. Оттука натам,кога е разбрал че ни няма,знае ли къде сме,интересува ли го въобще-мен не ме засяга. Ти си жена,ти си майка,ти си човек,ти си дъщеря,не позволявай едните пари от които си зависима да съсипят животата ти! Аз съм на 23г и реших,че аз не съм родена някой да се гаври с мен и най-малко с детето ни! Да в момента живея с родителите ми,да не съм напълно независима,но ското ще си стъпя на краката,тъй каъо ср прибрахме преди 2 дни.. За да е щастливо моето дете,трябва аз да съм щастлива и да му осигуря щастлива среда,дали с баща си,който за 11м не му е купил 1памперс или без него,той ще е щастлив,защото аз ще съм! Помисли си,какво искаш точно от живота! Да седиш някой да се гаври с теб ама да ти дава пари,или да изкарваш сама колкото толкова,ама да си оценена и щастлива?


Успех ти желая, но да те питам как напусна страната без разрешение на другия родител?

# 907
  • Мнения: 1 267
Влизам да споделя последните събития- засега съм при родителите си с децата, но за момента това е временно решение. Обясних му много ясно на мъжа ми, че ако още веднъж се случи същата издънка от негова страна, ще го напусна. Той е напълно наясно с това колко много е сгафил, но ми каза, че не би могъл да се контролира... спрямо децата е такъв...
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре


Ако се върнеш това означава само едно, ...че си съграсна с това поведение. Той в прав текст ти е казал, че не се контролира и ти се връщаш - да не съм лош пророк, но те чакат много трудни дни.

# 908
  • Мнения: 290
Скрит текст:
Не съм чела предишни коментари,но като прясна в същата ситуация ще отговоря. Аз няма да казвам историята ми,и кой какво защо,само ще кажа,че малкия е на 11месеца и той си позволи докато го бях гушнала да ме удари няколко пъти,последния в ребрата-факта е счупено такова. След целия предишен тормоз как не съм добра жена и майка,как не мога да направя нищо като другите,как не изглеждам добре и се обличам като циганка,как постоянните забележки,че не е чисто,не е сготвено какъо трябва,това беше черешката на тортата. И знаеш ли какво направих!? След като излезна на работа вечерта,събрах за 25мин моя багаж и на детето,купих билет за самолета и се прибрахме в България,като му оставих само една бележка и ключовете. Оттука натам,кога е разбрал че ни няма,знае ли къде сме,интересува ли го въобще-мен не ме засяга. Ти си жена,ти си майка,ти си човек,ти си дъщеря,не позволявай едните пари от които си зависима да съсипят животата ти! Аз съм на 23г и реших,че аз не съм родена някой да се гаври с мен и най-малко с детето ни! Да в момента живея с родителите ми,да не съм напълно независима,но ското ще си стъпя на краката,тъй каъо ср прибрахме преди 2 дни.. За да е щастливо моето дете,трябва аз да съм щастлива и да му осигуря щастлива среда,дали с баща си,който за 11м не му е купил 1памперс или без него,той ще е щастлив,защото аз ще съм! Помисли си,какво искаш точно от живота! Да седиш някой да се гаври с теб ама да ти дава пари,или да изкарваш сама колкото толкова,ама да си оценена и щастлива?


Успех ти желая, но да те питам как напусна страната без разрешение на другия родител?

Малкия е роден в Англия,бащата е румънец,аз си му извадих акт и паспорт-български. Демек той няма никакви права в България. Дори на излизане само с мен не ми искаха декларация за пътуване с мен,каквато имам. Той няма как да ми вземе детето.

За авторката правилно решение,но не де връщай,няма да се промени. При нас откакто се е родил малкия е едно и също. Тръгвам,връщам се,докато не сложих чертата,защото той не заслужава нищо,тъй като не може да го оцени. Човек на тази възраст няма как да се промени,рано или късно пак ще стане същото.! Успех

Общи условия

Активация на акаунт