Ужасна мания и страх за бъдещето

Аз го разбирам като страх от безработица,а несмяната на работа като избягване на това.
Със сигурност много хора ще им у приятно да сменят работата се на различни интервали,но малко могат да се го позволят по желание и веднага с по-хубава работа,без период на безработица.

Като студентка изобщо не см си мислила за пенсия, камо ли за вечна работа.
Да не говорим, че основния ми стаж няма никаква връзка с висшето ми образование.

Не разбирам какъв е този страх?

Предполагам,че си започнала работа преди 30 години? От това,което знам,е било доста по-лесно да се намери работа.90тте си спомням вече колко беше трудно и нямаше нищо и тогава дори и да имаш работа,може и да не получиш заплата.
Днешно време е горе долу същото - много е трудно с работата,постоянна такава..дори не говоря за работа цял живот.Пускат те на стажове,нископлатени или на срочни договори..Кошмар е голям.

Изобщо не го разбирам, несмяната на работа не ти гарантира, че няма да останеш безработен (всичко и всеки може да фалира или да се закрие място в държавната администрация), а още по-малко, че няма да се гърчиш в мизерия. Както и не мога да приема, че човек с квалификация ще работи цял живот чистачка (е, освен ако заплатата на чистачката не е към настоящия момент към 3000 чисто, тогава ша си мия кАлидорите и ще плюя на каквото и да било образовение!). Може да се наложи да работиш нискоквалифицирана работа в някакъв момент за известен период от време, но няма начин да не си намериш и по-подходяща, дори да не е по специалността. Майката на авторката защо примерно не започне като продавачка някъде, а се е примирила да е само чистачка. Ама малко населено място, ми да отиде в по-голямо, човек не е дърво, може да се движи насам-натам. А последното, което мога да си представя, е че човек на 20 години мисли за пенсионирането си?! И аз съм била и без работа и беше страшен гърч, точно по времето, когато всичко беше в сивия сектор, цените се вдигаха почасово и т.н. И аз съм сменила много работни места. И до ден днешен не работя по първата си специалност, която обожавам. Но пък си намерих удовлетворяваща ме работа, изкарах втора магистратура, за да покрия (превантивно) изискванията за нея. И пак не съм убедена, че искам и трябва да се пенсионирам там (работя там десетина години). А по първата специалност обмислям да взема докторска степен, за лично удовлетворение. То късмет, късмет, но поне половината от късмета ти е в главата... С подобно мислене, авторката трудно ще я споходи късмет...

Ами точно 90-те съм започнала и съм работила 25 години на едно място.
Сега ми се наложи да търся работа наново, защото закриха локацията. Иначе пак нямаше да търся.
Но мисля, че за млади хора е по-лесно. Сега. Работа има, вече почти никой не те прецаква да си без ТД, не виждам проблеми просто.

Не е по-лесно.Много по-трудно е даже.В България опитът ми не е личен,но от хората наоколо ми,които работят висококвалифицирана работа,повечето завършиха медицина или информатика или завършиха в чужбина и се върнаха в България.Другите са тези с връзките,тези,които спят с правилните хора и т.н.Другите кретат продавачи,крупиета и сервитьори.И не е защото са некадърни,а защото всички са вишисти вече,пренаситен пазар и все искат опит,опит,опит...

Човек по принцип от нищо не е застрахован. Понякога няма голяма логика в нещата, които се случват, така че доживотна гаранция затова, че ще намериш и останеш на мечтаната работа няма. Страхът с нищичко няма да ти помогне. Просто прави каквото трябва. Дори и работодателите не си падат особено по неуверени хора, освен ако не си търсят да мачкат някого. Така че горе главата и си действай по набелязаните цели с увереността, че ще ги постигнеш и всичко ще бъде наред 

Моят съвет е още отсега да пробва с работи на парче, фрилансърски и подобни. Така се трупа опит да се продаваш, да не ти пука от отхвърлянето, научаваш кой е с нормални изисквания и кой е луд и нямаш притеснения, че може да се справиш в ситуация. Също дори да си на стабилна работа, минимум на 6 мес. се ходи по интервюта и постоянно се разпращат сивита.

Щом си последна година започни някъде стаж. Нещо на 4 часа - хем ще видиш какво е да работиш, а и ще имаш време да доизбуташ следването.
Страховете ти на тази възраст са неоснователни. Аз на твоята възраст хвърчах в облаците - нямаше непостижима цел за мен, нямах никакви професионални страхове.
Започнах тогава работа и по стечение на обстоятелствата останах 10 години на едно и също място. Това е пагубно за млад човек. Докато си млад и нямаш семейство най-добре е да  сменяш фирми, сфери, докато не откриеш твоето нещо.
Не казваш в кой град смяташ да се развиваш. Ако е в столицата или в някой от големите градове нямаш причина за такива страхове. А пък и кой знае - може да се омъжиш за богат мъж

За сам човек несигурността за бъдещето може да е смазваща,а какво остава за някой,който има деца...Но е важно да не позволяваме на стреса да ни завладее и да отделяме време за релакс.Поне аз така го разбирам.И също така,да си подреждаме правилно приоритетите и да не се занимаваме с повече,отколкото е нужно.Понякога сами си усложняваме живота и докато се усетим,сме затънали дълбоко.

Сменила съм шест-седем работни места и никак не съжалявам. От всяка съм взела нещо полезно, имало е едно-две места, на които едва съм изтърпявала. Особено едното място - скучна, рутинна работа, в рамките на пет месеца просто се чувствах ужасно - не, че толкова ми беше зле на самото място, но го усещах /и си беше/ ужасен застой в развитието ми. Но ето сега, вече на друго място, като се сетя за това време, страданията ми се струват пресилени. Можех тези пет месеца да ги изкарам по-ведро и спокойно, с нагласата, че ми предстои по-хубаво, както наистина се случи.

Авторката май нещо я уплашихме и изчезна, без да сподели дали ѝ се промениха малко нагласите

Еми така е, зачезна и според мен едва ли са и се променили представите. Тя по-скоро търсеше потвърждение, че е права и светът е ужасно място, отколкото съвети и начини да се справи с това, че светът е ужасно място. Ето какво се получава, като си отидем вкъщи, отпуснем се и пред децата почнем да се оплакваме, плюем и тревожим - набива им се в канчетата и после така гледат на всичко. Не казвам, че вкъщи човек няма право да се отпусне, но и там трябва да внимава какво и кога споделя, особено пред деца - оформяме светоглед и влияем на един, два и т.н. други живота за много дълго време без дори да го съзнаваме. Авторката и да не успее да си промени представите, животът ще и ги промени, но жалко, защото можеше да стане с цената на по-малко болка и негативизъм.

Дано се е успокоила и финансовото им положение да се е закрепило..
Тия дни по работа се занимавахме с млади клошари,да не ви обяснявам за какво става дума и как мантрата ''Работа винаги се намира и е хубаво да я сменяш много пъти''как важи за такива хора..

Съгласна съм с останалите, коментирали преди мен - няма абсолютно никаква гаранция, че ще работиш само една работа до пенсионна възраст, по простата причина, че времената сега са такива. Навремето може и да са работили само една работа, но сега това се среща изключително рядко - причините затова са много - лошо заплащане, лош колектив, неудобно за транспорт работно място и т.н. Не си внушавай такива неща още отсега, завърши си висшето образование, пък както са казали и преди мене - има си програми за студентски реализации, разучи и може оттам да излезе нещо, което да те удовлетвори. Търси винаги положителната страна на нещата, въпреки че животът не е само цветя и рози.