Няма смисъл да казвам какво уча, работя и т.н., тъй като това няма никакв значение в момента, защото насоката и проблемът ми е някъде другаде. Студентка съм последна година и от няколко години насам вътрешно живея постоянна и мъчителна мания за намирането на сигурна работа. Майка м е инженер, който в момента работи като хигиенист и може би това до някаква степен има значение за състоянието ми Много добре знам, че в живота няма нищо сигурно, освен смъртта, както казват хората и че ние не можем да сме сигурни, че дадено нещо със сигурност ще се случи в определен период. Но въпреки това живея с някакъв непрекъснат тормоз, че трябва да си намеря сигурна работа, която ще мога да работя до късна старост. Просто мисълта за безработни старини ме ужасява и веднага започвам да се тормозя къде и как да намеря сигурна работа до живот. Говорила съм си с моите близки и всички те са единодушни, че наистина в живота няма 100 процента сигурни неща, да не говорим пък работа, защото може да е наистина сигурна, но нещо да те тормоз там и сам да се принудиш да напуснеш. Дори пред очите ми са мои роднини - лекар, например, което си е точно работ до живот, но въпреки огромните си умения той просто мизерства и се чуди как да намери по-добра работа някъде. Моя братовчедка пък е в държавна администрация, където работили хора дo дълбока старост, но тя си докара такива здравословни проблеми от стреса и тормоза над нея, че няма търпение да с откаже от тази сигурна работа до живот. Просто знам, че моите мисли за 50 години напред са изключително погрешни и тъпи, но някак си в мен има такава вътрешна вина, страх за бъдещето, страх, че ще работя временни работи и ще се чудя къде да си намеря работа, неистово желание да открия таз сигурна работа.... Моля ви, дайте ми някакви съвети, защото ми е много притеснено (освен да посетя психолог).
- Публикувана: 23 окт. 2017, 01:16 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2018, 14:22 ч.
Ужасна мания и страх за бъдещето
Няма как да стане от студентската скаймейка - на хубава, постоянна и сигурна работа до пенсия. Всеки е минал през смяна на роботното място по една или друга причина, периоди на безработица, търсене на подходяща работа, която да ни удовлетворява и като заплащане, и като колектив, и като шеф, и като работно време, и като възможност за развитие... Дори и собствен бизнес да започнеш или да навлезеш в разработен семеен такъв каква е гаранцията, че той ще просъществува в следващите 50 години? Няма такава. Безработицата и работата за единия хляб са страшни за семеен човек с отговорности. За току-що завършващи младежи има програми за заетост, които дават възможност да се натрупа опит, младият човек да се изяви, да провери себе си в реална работна среда. Не знам какво учиш и какви виждания имаш за професионалната реализация, но учителското място е от тези работи, към които се стремиш - след първата година, ако те хареса директорът, те назначава на постоянно място и докато има часове за теб, не направиш много сериозна издънка или не закрият училището ще имаш сигурно работно място. Относително сигурно. Бат' Бойко обеща и двойна заплата до края на мандата си, така че в близките години и финансово няма да са зле учителите, е поне за няколко години. Но че всичко ще е наред в колектива (предполагам не очакваш с едни и същи хора да работиш да пенсия) и че ти ще се впишеш в него гаранция никой не може да даде. Та както знаеш, в този живот няма нищо сигурно в такава степен, в каквато търсиш.
Да, наистина малко странно. Все пак колко човека познаваш, които са били цял живот на сигурна и стабилна работа? Аз дори не помня вече колко работи съм работила, преди да се захвана с това, с което се занимава сега. И поне на 6 работни места съм била още като студентка.
Да не би да не си работила досега? Почни и ще видиш, че не е толкова страшно
Постепенно човек почва да преценява кое му е важно и да търси нови перспективи, подходящи за него.
А за старините си не мисля особено. Ясно ми е само, че на 1 пенсия няма да може да се живее, дори да стигна до нея
Да не би да не си работила досега? Почни и ще видиш, че не е толкова страшно
Постепенно човек почва да преценява кое му е важно и да търси нови перспективи, подходящи за него. А за старините си не мисля особено. Ясно ми е само, че на 1 пенсия няма да може да се живее, дори да стигна до нея
Мило момиче, извинявай, но си изостанала с 30 години назад във времето, когато хората са изкарвали на едно работно място целия си трудов живот. Днес колкото по-лесно и бързо приемеш, че няма такава работа, толкова по-лесно за теб. Сигурност НЯМА никъде, но човек се научава да бързо да се адаптира, да сменя когато се наложи, а когато остане без работа - ами случва се, и на мен ми се е случвало. Обаче свиваш сърмите за известно време и после пак отначало, да, не е лесно, но хиляди хора се справят. Сега зависи къде си, ако смяташ да се връщаш в провинцията, да на повечето места е много трудно, да не говорим, че зависи в какво населено място си, като има такива, на които нищо не се случва без връзки. Но затова и винаги имаш избор къде да останеш. Както са те посъветвали по-горе относително сигурни са професии като учител, държавна администрация, полицай и т.н. Но ти искаш всичко - да е сигурна, колективът да е добър, да взимаш повече пари и да не те спукват от работа и 40 години да си кюташ на местенцето 
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма. И още нещо, ако имаш амбиции да се развиваш в професионално отношение или мотивация по-нататък примерно да имаш добър доход за семейството, което ще създадеш, то това в голям процент от случаите изисква постоянно четене/интересуване какво се случва в твоята професия и да често е свързано със смяна на работата, позицията и т.н. Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма. И още нещо, ако имаш амбиции да се развиваш в професионално отношение или мотивация по-нататък примерно да имаш добър доход за семейството, което ще създадеш, то това в голям процент от случаите изисква постоянно четене/интересуване какво се случва в твоята професия и да често е свързано със смяна на работата, позицията и т.н. Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга. 
А защо искаш една работа до пенсия?
Започни някаква работа на най-ниското ниво по специалността ти, натрупай умения, опит, стаж, ако те оценят, може да те повишат. Ако ли не, ще си намериш друга работа по-добра и по-платена. Смяната на работата не е нещо лошо, понякога даже е обратното.
Започни някаква работа на най-ниското ниво по специалността ти, натрупай умения, опит, стаж, ако те оценят, може да те повишат. Ако ли не, ще си намериш друга работа по-добра и по-платена. Смяната на работата не е нещо лошо, понякога даже е обратното.
Твоята несигурност може да ти създаде и други проблеми за в бъдеще. Трябва да се опиташ да промениш мисленето си и да осъзнаеш, че е по-добре човек да се наслаждава на момента, а не да изпада в излишни размишления и притеснения за бъдещето. Абсолютно всичко е преходно все пак..
Сериозно ли има млади хора, които си мислят, че още съществува това с една работа цял живот? Да не сте проспали последните 15 години?
Най-сигурната работа е да имаш набор от способности, които са портативни и се пренасят от фирма във фирма и от държава на държава. Твоето се лекува най-вече със смяна на работа, докато получиш увереност, че винаги ще си намериш място.
Окопаването на една позиция е най-сигурния път към провал. А да се загробиш жива в ДА...пълен абсурд.
Най-сигурната работа е да имаш набор от способности, които са портативни и се пренасят от фирма във фирма и от държава на държава. Твоето се лекува най-вече със смяна на работа, докато получиш увереност, че винаги ще си намериш място.
Окопаването на една позиция е най-сигурния път към провал. А да се загробиш жива в ДА...пълен абсурд.
...Но ти искаш всичко - да е сигурна, колективът да е добър, да взимаш повече пари и да не те спукват от работа и 40 години да си кюташ на местенцето Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма... Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма... Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.Точно така е! Такава работа няма, дори и за кралицата на Англия. Не мога да разбера защо така си се наплашила от смяна на работа, от безработица, от работене не по специалността, та ти си още толкова млада? Не е толкова страшно, по-спокойно го приемай. И освен да посетиш психолог, другият полезен съвет е да си промениш мисленето /да, да, знам, че не е лесно!/. На мен ми се наложи да търся работа и да сменям доста работни места през 90-те години - е няма такава несигурност като тогава, почваш един ден в една фирма, на другия понеделник вече е фалирала, или ти бавят заплатата с месеци, или шефът е откровен простак, или пътуваш до другия край на града, или направо в друг град, ама трябва да се работи. И оцелях, моите набори - също, но не помня така да съм се страхувала, така да съм се притеснявала...
И аз не искам да съм груба, но не "малко наивна" - много си наивна даже.
На мен ми се наложи да търся работа и да сменям доста работни места през 90-те години - е няма такава несигурност като тогава, почваш един ден в една фирма, на другия понеделник вече е фалирала, или ти бавят заплатата с месеци, или шефът е откровен простак, или пътуваш до другия край на града, или направо в друг град, ама трябва да се работи.
Едно време и аз имах някаква мания за сигурност, особено между първата и втората бременност.
Сега вече, го обърнах на другата крайност - работа на час, на парче и не ми дреме.
ММ работи 10 години в една фирма, накрая го беше обърнал на Стокхолмски синдром. Шефът има ги гърбеше за какви ли не глупости ИЗВЪН работата и те пак стояха.
Безработни старини!
Сега вече, го обърнах на другата крайност - работа на час, на парче и не ми дреме.
ММ работи 10 години в една фирма, накрая го беше обърнал на Стокхолмски синдром. Шефът има ги гърбеше за какви ли не глупости ИЗВЪН работата и те пак стояха.
Безработни старини!
Няма какво да се лъжем - животът е труден и гаден,работа особено след кризата се намира трудно...много свесни и кадърни хора стоят с месеци и години без работа.Кандидатсваш като откачен по хиляди обяви,я се обадят от 2-3,я не.Говорим за квалифицирана работа,по специалността.И в България и в чужбина.
Не мога да те успокоя,и аз се притеснявам,защото ми предстои смяна на работата,но вървиш напред и се надяваш на най-доброто.
Успех.
Не мога да те успокоя,и аз се притеснявам,защото ми предстои смяна на работата,но вървиш напред и се надяваш на най-доброто.
Успех.
Препоръчани теми