Няма смисъл да казвам какво уча, работя и т.н., тъй като това няма никакв значение в момента, защото насоката и проблемът ми е някъде другаде. Студентка съм последна година и от няколко години насам вътрешно живея постоянна и мъчителна мания за намирането на сигурна работа. Майка м е инженер, който в момента работи като хигиенист и може би това до някаква степен има значение за състоянието ми Много добре знам, че в живота няма нищо сигурно, освен смъртта, както казват хората и че ние не можем да сме сигурни, че дадено нещо със сигурност ще се случи в определен период. Но въпреки това живея с някакъв непрекъснат тормоз, че трябва да си намеря сигурна работа, която ще мога да работя до късна старост. Просто мисълта за безработни старини ме ужасява и веднага започвам да се тормозя къде и как да намеря сигурна работа до живот. Говорила съм си с моите близки и всички те са единодушни, че наистина в живота няма 100 процента сигурни неща, да не говорим пък работа, защото може да е наистина сигурна, но нещо да те тормоз там и сам да се принудиш да напуснеш. Дори пред очите ми са мои роднини - лекар, например, което си е точно работ до живот, но въпреки огромните си умения той просто мизерства и се чуди как да намери по-добра работа някъде. Моя братовчедка пък е в държавна администрация, където работили хора дo дълбока старост, но тя си докара такива здравословни проблеми от стреса и тормоза над нея, че няма търпение да с откаже от тази сигурна работа до живот. Просто знам, че моите мисли за 50 години напред са изключително погрешни и тъпи, но някак си в мен има такава вътрешна вина, страх за бъдещето, страх, че ще работя временни работи и ще се чудя къде да си намеря работа, неистово желание да открия таз сигурна работа.... Моля ви, дайте ми някакви съвети, защото ми е много притеснено (освен да посетя психолог).
- Публикувана: 23 окт. 2017, 01:16 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2018, 14:22 ч.
Ужасна мания и страх за бъдещето
Няма как да стане от студентската скаймейка - на хубава, постоянна и сигурна работа до пенсия. Всеки е минал през смяна на роботното място по една или друга причина, периоди на безработица, търсене на подходяща работа, която да ни удовлетворява и като заплащане, и като колектив, и като шеф, и като работно време, и като възможност за развитие... Дори и собствен бизнес да започнеш или да навлезеш в разработен семеен такъв каква е гаранцията, че той ще просъществува в следващите 50 години? Няма такава. Безработицата и работата за единия хляб са страшни за семеен човек с отговорности. За току-що завършващи младежи има програми за заетост, които дават възможност да се натрупа опит, младият човек да се изяви, да провери себе си в реална работна среда. Не знам какво учиш и какви виждания имаш за професионалната реализация, но учителското място е от тези работи, към които се стремиш - след първата година, ако те хареса директорът, те назначава на постоянно място и докато има часове за теб, не направиш много сериозна издънка или не закрият училището ще имаш сигурно работно място. Относително сигурно. Бат' Бойко обеща и двойна заплата до края на мандата си, така че в близките години и финансово няма да са зле учителите, е поне за няколко години. Но че всичко ще е наред в колектива (предполагам не очакваш с едни и същи хора да работиш да пенсия) и че ти ще се впишеш в него гаранция никой не може да даде. Та както знаеш, в този живот няма нищо сигурно в такава степен, в каквато търсиш.
Да, наистина малко странно. Все пак колко човека познаваш, които са били цял живот на сигурна и стабилна работа? Аз дори не помня вече колко работи съм работила, преди да се захвана с това, с което се занимава сега. И поне на 6 работни места съм била още като студентка.
Да не би да не си работила досега? Почни и ще видиш, че не е толкова страшно
Постепенно човек почва да преценява кое му е важно и да търси нови перспективи, подходящи за него.
А за старините си не мисля особено. Ясно ми е само, че на 1 пенсия няма да може да се живее, дори да стигна до нея
Да не би да не си работила досега? Почни и ще видиш, че не е толкова страшно
Постепенно човек почва да преценява кое му е важно и да търси нови перспективи, подходящи за него. А за старините си не мисля особено. Ясно ми е само, че на 1 пенсия няма да може да се живее, дори да стигна до нея
Мило момиче, извинявай, но си изостанала с 30 години назад във времето, когато хората са изкарвали на едно работно място целия си трудов живот. Днес колкото по-лесно и бързо приемеш, че няма такава работа, толкова по-лесно за теб. Сигурност НЯМА никъде, но човек се научава да бързо да се адаптира, да сменя когато се наложи, а когато остане без работа - ами случва се, и на мен ми се е случвало. Обаче свиваш сърмите за известно време и после пак отначало, да, не е лесно, но хиляди хора се справят. Сега зависи къде си, ако смяташ да се връщаш в провинцията, да на повечето места е много трудно, да не говорим, че зависи в какво населено място си, като има такива, на които нищо не се случва без връзки. Но затова и винаги имаш избор къде да останеш. Както са те посъветвали по-горе относително сигурни са професии като учител, държавна администрация, полицай и т.н. Но ти искаш всичко - да е сигурна, колективът да е добър, да взимаш повече пари и да не те спукват от работа и 40 години да си кюташ на местенцето 
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма. И още нещо, ако имаш амбиции да се развиваш в професионално отношение или мотивация по-нататък примерно да имаш добър доход за семейството, което ще създадеш, то това в голям процент от случаите изисква постоянно четене/интересуване какво се случва в твоята професия и да често е свързано със смяна на работата, позицията и т.н. Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма. И още нещо, ако имаш амбиции да се развиваш в професионално отношение или мотивация по-нататък примерно да имаш добър доход за семейството, което ще създадеш, то това в голям процент от случаите изисква постоянно четене/интересуване какво се случва в твоята професия и да често е свързано със смяна на работата, позицията и т.н. Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга. 
А защо искаш една работа до пенсия?
Започни някаква работа на най-ниското ниво по специалността ти, натрупай умения, опит, стаж, ако те оценят, може да те повишат. Ако ли не, ще си намериш друга работа по-добра и по-платена. Смяната на работата не е нещо лошо, понякога даже е обратното.
Започни някаква работа на най-ниското ниво по специалността ти, натрупай умения, опит, стаж, ако те оценят, може да те повишат. Ако ли не, ще си намериш друга работа по-добра и по-платена. Смяната на работата не е нещо лошо, понякога даже е обратното.
Твоята несигурност може да ти създаде и други проблеми за в бъдеще. Трябва да се опиташ да промениш мисленето си и да осъзнаеш, че е по-добре човек да се наслаждава на момента, а не да изпада в излишни размишления и притеснения за бъдещето. Абсолютно всичко е преходно все пак..
Сериозно ли има млади хора, които си мислят, че още съществува това с една работа цял живот? Да не сте проспали последните 15 години?
Най-сигурната работа е да имаш набор от способности, които са портативни и се пренасят от фирма във фирма и от държава на държава. Твоето се лекува най-вече със смяна на работа, докато получиш увереност, че винаги ще си намериш място.
Окопаването на една позиция е най-сигурния път към провал. А да се загробиш жива в ДА...пълен абсурд.
Най-сигурната работа е да имаш набор от способности, които са портативни и се пренасят от фирма във фирма и от държава на държава. Твоето се лекува най-вече със смяна на работа, докато получиш увереност, че винаги ще си намериш място.
Окопаването на една позиция е най-сигурния път към провал. А да се загробиш жива в ДА...пълен абсурд.
...Но ти искаш всичко - да е сигурна, колективът да е добър, да взимаш повече пари и да не те спукват от работа и 40 години да си кюташ на местенцето Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма... Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.
Ето още нещо, което трябва да приемеш - такава работа няма... Съжалявам, ако звуча много грубо, но си малко наивна, а реалността е друга.Точно така е! Такава работа няма, дори и за кралицата на Англия. Не мога да разбера защо така си се наплашила от смяна на работа, от безработица, от работене не по специалността, та ти си още толкова млада? Не е толкова страшно, по-спокойно го приемай. И освен да посетиш психолог, другият полезен съвет е да си промениш мисленето /да, да, знам, че не е лесно!/. На мен ми се наложи да търся работа и да сменям доста работни места през 90-те години - е няма такава несигурност като тогава, почваш един ден в една фирма, на другия понеделник вече е фалирала, или ти бавят заплатата с месеци, или шефът е откровен простак, или пътуваш до другия край на града, или направо в друг град, ама трябва да се работи. И оцелях, моите набори - също, но не помня така да съм се страхувала, така да съм се притеснявала...
И аз не искам да съм груба, но не "малко наивна" - много си наивна даже.
На мен ми се наложи да търся работа и да сменям доста работни места през 90-те години - е няма такава несигурност като тогава, почваш един ден в една фирма, на другия понеделник вече е фалирала, или ти бавят заплатата с месеци, или шефът е откровен простак, или пътуваш до другия край на града, или направо в друг град, ама трябва да се работи.
Едно време и аз имах някаква мания за сигурност, особено между първата и втората бременност.
Сега вече, го обърнах на другата крайност - работа на час, на парче и не ми дреме.
ММ работи 10 години в една фирма, накрая го беше обърнал на Стокхолмски синдром. Шефът има ги гърбеше за какви ли не глупости ИЗВЪН работата и те пак стояха.
Безработни старини!
Сега вече, го обърнах на другата крайност - работа на час, на парче и не ми дреме.
ММ работи 10 години в една фирма, накрая го беше обърнал на Стокхолмски синдром. Шефът има ги гърбеше за какви ли не глупости ИЗВЪН работата и те пак стояха.
Безработни старини!
Няма какво да се лъжем - животът е труден и гаден,работа особено след кризата се намира трудно...много свесни и кадърни хора стоят с месеци и години без работа.Кандидатсваш като откачен по хиляди обяви,я се обадят от 2-3,я не.Говорим за квалифицирана работа,по специалността.И в България и в чужбина.
Не мога да те успокоя,и аз се притеснявам,защото ми предстои смяна на работата,но вървиш напред и се надяваш на най-доброто.
Успех.
Не мога да те успокоя,и аз се притеснявам,защото ми предстои смяна на работата,но вървиш напред и се надяваш на най-доброто.
Успех.
Принципно всеки се притеснява за бъдещето си, особено при наличие на семейство и деца.
Човек може да работи и различна работа от специалността си, но трябва да прецени дали е добре това.
Преди години моя позната работеше сервитьорка в дискотека и изкарваше 3-4 пъти повече от мен, въпреки образование, стаж и т.н. Обаче тази работа е до време, като станеш на 30-35 г. си стар вече да работиш нещо подобно, а на друга работа не те искат, защото нямаш стаж и умения.
Така че не е ясно кое е добре, по-скоро си е до късмет!
Човек може да работи и различна работа от специалността си, но трябва да прецени дали е добре това.
Преди години моя позната работеше сервитьорка в дискотека и изкарваше 3-4 пъти повече от мен, въпреки образование, стаж и т.н. Обаче тази работа е до време, като станеш на 30-35 г. си стар вече да работиш нещо подобно, а на друга работа не те искат, защото нямаш стаж и умения.
Така че не е ясно кое е добре, по-скоро си е до късмет!
Добре де-несигурност, невъзможност за работене само на едно място в днешно време и т.н., ама на мен ми е интересно на авторката наистина ли не ù се иска да сменя работните места? Все пак е млад човек, а това е времето, когато може да пробваш различни неща. Сменяй града, държавата, работата и каквото още се сетиш! Сега е позволено=>възползвай се! Едно време-искаш, не искаш, те застопоряват на едно място и не можеш да мръднеш цял живот, а сега-свобода! Ама сега хората ги е страх...
Колкото и клиширано да звучи в днешно време живота предлага толкова много възможности, че ако човек е достатъчно упорит и находчив ще намери изход и от най-тежките ситуации. Работа и възможности за реализация има, стига да имаш "топки" както се казва, да не се отказваш и да не те мързи. Всяко начало е трудно. Винаги има възходи и падения, но с оплакване, депресия и мрънкане нищо не се получава.
Според мен, авторката трябва да се консултира с психолог.
Желанието за сигурност е първично вродено у човека, но когато прерасне до такава тревожност, трябва да се обуздае. В един момент страхът започва да властва над всичко и да спира всички действия. Имам една такава съседка и роднина. В един момент просто не прави НИЩО, за да не се провали. И така 20 години.
Животът е непрекъснато движение и промяна. Има някои хора, които си намират някаква дупка встрани от пътя, спират да се движат и се окопават. Съответно спират да се развиват, спира им часовника, даже в един момент и на външен вид им личи.
Желанието за сигурност е първично вродено у човека, но когато прерасне до такава тревожност, трябва да се обуздае. В един момент страхът започва да властва над всичко и да спира всички действия. Имам една такава съседка и роднина. В един момент просто не прави НИЩО, за да не се провали. И така 20 години.
Животът е непрекъснато движение и промяна. Има някои хора, които си намират някаква дупка встрани от пътя, спират да се движат и се окопават. Съответно спират да се развиват, спира им часовника, даже в един момент и на външен вид им личи.
Всичко е до късмет и шанс!
Аз завърших счетоводство и контрол - икономика ,после реших да запиша педагогика и така имам си ценз и образование ,НО работя "слуга" в една фирма ( офис секретар ) за мижавите 650 лв. стоя тук,защото работата ми харесва ,просто си я обичам ,не ми е натоварено и т.н да не влизам в подробности.
Сестра ми реши да не харчи пари по образование и си направи хранителен магазин Е изкарва доволно и предоволно ( за сега) и си е шеф на себе си има си и продавачки и т.н
Та исках да ти кажа относно тези ти страхове , че са безпочвени.
В живота е важно да сме живи и здрави всичко друго е късмет
Аз завърших счетоводство и контрол - икономика ,после реших да запиша педагогика и така имам си ценз и образование ,НО работя "слуга" в една фирма ( офис секретар ) за мижавите 650 лв. стоя тук,защото работата ми харесва ,просто си я обичам ,не ми е натоварено и т.н да не влизам в подробности.
Сестра ми реши да не харчи пари по образование и си направи хранителен магазин Е изкарва доволно и предоволно ( за сега) и си е шеф на себе си има си и продавачки и т.н
Та исках да ти кажа относно тези ти страхове , че са безпочвени.
В живота е важно да сме живи и здрави всичко друго е късмет
В живота е важно да сме живи и здрави всичко друго е късмет
... всичко друго е късмет
Е не съвсем. За късмета трябва да се работи и да си подготвен. Понякога птичето каца на рамото, но отлита , ако не намери нищо. А ние дори не го забелязваме. Човек трябва да е подготвен, пък нека късметът дойде. Авторката нека да се поготви , ако трябва и на психолог да отиде. Всички знаем, че нагласата е важна и от нея зависи, как ще приемем всичко , което ни се случва. Животът е за живеене, а не за мъчителни мисли от този род, особено пък на толкова млад човек.
Била съм точно в твоето положение и единственото решение е да си преодолееш егото и да си готова да работиш каквото и да е - както и да съкратиш разходите до минимум, а отделно от горното и да не чуваш въобще какво ти говорят, и да си знаеш, че си най. Това се постига много трудно - след като получиш много удари в живота и въпреки това искаш да живееш. Няма рецепта, ако останеш в това състояние съвсем сигурно ще си вечно неудовлетворена и най-накрая ще си докараш някоя болест. Само от теб зависи.
Смяната на работата и безработицата са две различни неща. Да те е страх от безработица разбирам, но защо те е страх от смяната на работа?! На мен пък би ми звучало ужасно депресиращо да си мисля, че ей сега на 20 + ще почна една работа и там ще се пенсионирам. Пази Боже! Ми нали ще се развивам, квалифицирам, образовам още и още, как така ще си стоя до край на една и съща работа?! И още нещо, нЕма как да ти се получи това в днешния динамичен свят. Или фирмата, в която започнеш ще фалира, или ти ще фалираш поради жалката заплата, която ти дават, така че ще трябва да си търсиш нова работа, не, нови работи.... Да си безработен е лошо, но да си сменяш работата никак не е лошо, особено в началото на кариерата си, даже психолозите препоръчват сферата на дейност да се променя на всеки пет години, за да не изпадаш в застой, рутина, да ти е интересно и да се развиваш. И да, правилно си решила, посети психолог.
Смяната на работата и безработицата са две различни неща. Да те е страх от безработица разбирам, но защо те е страх от смяната на работа?! На мен пък би ми звучало ужасно депресиращо да си мисля, че ей сега на 20 + ще почна една работа и там ще се пенсионирам. Пази Боже! Ми нали ще се развивам, квалифицирам, образовам още и още, как така ще си стоя до край на една и съща работа?! И още нещо, нЕма как да ти се получи това в днешния динамичен свят. Или фирмата, в която започнеш ще фалира, или ти ще фалираш поради жалката заплата, която ти дават, така че ще трябва да си търсиш нова работа, не, нови работи.... Да си безработен е лошо, но да си сменяш работата никак не е лошо, особено в началото на кариерата си, даже психолозите препоръчват сферата на дейност да се променя на всеки пет години, за да не изпадаш в застой, рутина, да ти е интересно и да се развиваш. И да, правилно си решила, посети психолог.
Със сигурност много хора ще им у приятно да сменят работата се на различни интервали,но малко могат да се го позволят по желание и веднага с по-хубава работа,без период на безработица.
Не разбирам какъв е този страх? 
Днешно време е горе долу същото - много е трудно с работата,постоянна такава..дори не говоря за работа цял живот.Пускат те на стажове,нископлатени или на срочни договори..Кошмар е голям.
Смяната на работата и безработицата са две различни неща. Да те е страх от безработица разбирам, но защо те е страх от смяната на работа?! На мен пък би ми звучало ужасно депресиращо да си мисля, че ей сега на 20 + ще почна една работа и там ще се пенсионирам. Пази Боже! Ми нали ще се развивам, квалифицирам, образовам още и още, как така ще си стоя до край на една и съща работа?! И още нещо, нЕма как да ти се получи това в днешния динамичен свят. Или фирмата, в която започнеш ще фалира, или ти ще фалираш поради жалката заплата, която ти дават, така че ще трябва да си търсиш нова работа, не, нови работи.... Да си безработен е лошо, но да си сменяш работата никак не е лошо, особено в началото на кариерата си, даже психолозите препоръчват сферата на дейност да се променя на всеки пет години, за да не изпадаш в застой, рутина, да ти е интересно и да се развиваш. И да, правилно си решила, посети психолог.
Със сигурност много хора ще им у приятно да сменят работата се на различни интервали,но малко могат да се го позволят по желание и веднага с по-хубава работа,без период на безработица.
Изобщо не го разбирам, несмяната на работа не ти гарантира, че няма да останеш безработен (всичко и всеки може да фалира или да се закрие място в държавната администрация), а още по-малко, че няма да се гърчиш в мизерия. Както и не мога да приема, че човек с квалификация ще работи цял живот чистачка (е, освен ако заплатата на чистачката не е към настоящия момент към 3000 чисто, тогава ша си мия кАлидорите и ще плюя на каквото и да било образовение!). Може да се наложи да работиш нискоквалифицирана работа в някакъв момент за известен период от време, но няма начин да не си намериш и по-подходяща, дори да не е по специалността. Майката на авторката защо примерно не започне като продавачка някъде, а се е примирила да е само чистачка. Ама малко населено място, ми да отиде в по-голямо, човек не е дърво, може да се движи насам-натам. А последното, което мога да си представя, е че човек на 20 години мисли за пенсионирането си?! И аз съм била и без работа и беше страшен гърч, точно по времето, когато всичко беше в сивия сектор, цените се вдигаха почасово и т.н. И аз съм сменила много работни места. И до ден днешен не работя по първата си специалност, която обожавам. Но пък си намерих удовлетворяваща ме работа, изкарах втора магистратура, за да покрия (превантивно) изискванията за нея. И пак не съм убедена, че искам и трябва да се пенсионирам там (работя там десетина години). А по първата специалност обмислям да взема докторска степен, за лично удовлетворение. То късмет, късмет, но поне половината от късмета ти е в главата... С подобно мислене, авторката трудно ще я споходи късмет...
Не разбирам какъв е този страх?
Днешно време е горе долу същото - много е трудно с работата,постоянна такава..дори не говоря за работа цял живот.Пускат те на стажове,нископлатени или на срочни договори..Кошмар е голям.
Ами точно 90-те съм започнала и съм работила 25 години на едно място.
Сега ми се наложи да търся работа наново, защото закриха локацията. Иначе пак нямаше да търся.
Но мисля, че за млади хора е по-лесно. Сега. Работа има, вече почти никой не те прецаква да си без ТД, не виждам проблеми просто.
Но мисля, че за млади хора е по-лесно. Сега. Работа има, вече почти никой не те прецаква да си без ТД, не виждам проблеми просто.
Човек по принцип от нищо не е застрахован. Понякога няма голяма логика в нещата, които се случват, така че доживотна гаранция затова, че ще намериш и останеш на мечтаната работа няма. Страхът с нищичко няма да ти помогне. Просто прави каквото трябва. Дори и работодателите не си падат особено по неуверени хора, освен ако не си търсят да мачкат някого. Така че горе главата и си действай по набелязаните цели с увереността, че ще ги постигнеш и всичко ще бъде наред 
Моят съвет е още отсега да пробва с работи на парче, фрилансърски и подобни. Така се трупа опит да се продаваш, да не ти пука от отхвърлянето, научаваш кой е с нормални изисквания и кой е луд и нямаш притеснения, че може да се справиш в ситуация. Също дори да си на стабилна работа, минимум на 6 мес. се ходи по интервюта и постоянно се разпращат сивита.
Щом си последна година започни някъде стаж. Нещо на 4 часа - хем ще видиш какво е да работиш, а и ще имаш време да доизбуташ следването.
Страховете ти на тази възраст са неоснователни. Аз на твоята възраст хвърчах в облаците - нямаше непостижима цел за мен, нямах никакви професионални страхове.
Започнах тогава работа и по стечение на обстоятелствата останах 10 години на едно и също място. Това е пагубно за млад човек. Докато си млад и нямаш семейство най-добре е да сменяш фирми, сфери, докато не откриеш твоето нещо.
Не казваш в кой град смяташ да се развиваш. Ако е в столицата или в някой от големите градове нямаш причина за такива страхове. А пък и кой знае - може да се омъжиш за богат мъж
Страховете ти на тази възраст са неоснователни. Аз на твоята възраст хвърчах в облаците - нямаше непостижима цел за мен, нямах никакви професионални страхове.
Започнах тогава работа и по стечение на обстоятелствата останах 10 години на едно и също място. Това е пагубно за млад човек. Докато си млад и нямаш семейство най-добре е да сменяш фирми, сфери, докато не откриеш твоето нещо.
Не казваш в кой град смяташ да се развиваш. Ако е в столицата или в някой от големите градове нямаш причина за такива страхове. А пък и кой знае - може да се омъжиш за богат мъж
За сам човек несигурността за бъдещето може да е смазваща,а какво остава за някой,който има деца...Но е важно да не позволяваме на стреса да ни завладее и да отделяме време за релакс.Поне аз така го разбирам.И също така,да си подреждаме правилно приоритетите и да не се занимаваме с повече,отколкото е нужно.Понякога сами си усложняваме живота и докато се усетим,сме затънали дълбоко.
Сменила съм шест-седем работни места и никак не съжалявам. От всяка съм взела нещо полезно, имало е едно-две места, на които едва съм изтърпявала. Особено едното място - скучна, рутинна работа, в рамките на пет месеца просто се чувствах ужасно - не, че толкова ми беше зле на самото място, но го усещах /и си беше/ ужасен застой в развитието ми. Но ето сега, вече на друго място, като се сетя за това време, страданията ми се струват пресилени. Можех тези пет месеца да ги изкарам по-ведро и спокойно, с нагласата, че ми предстои по-хубаво, както наистина се случи.
Авторката май нещо я уплашихме и изчезна, без да сподели дали ѝ се промениха малко нагласите 
Еми така е, зачезна и според мен едва ли са и се променили представите. Тя по-скоро търсеше потвърждение, че е права и светът е ужасно място, отколкото съвети и начини да се справи с това, че светът е ужасно място. Ето какво се получава, като си отидем вкъщи, отпуснем се и пред децата почнем да се оплакваме, плюем и тревожим - набива им се в канчетата и после така гледат на всичко. Не казвам, че вкъщи човек няма право да се отпусне, но и там трябва да внимава какво и кога споделя, особено пред деца - оформяме светоглед и влияем на един, два и т.н. други живота за много дълго време без дори да го съзнаваме. Авторката и да не успее да си промени представите, животът ще и ги промени, но жалко, защото можеше да стане с цената на по-малко болка и негативизъм.
Съгласна съм с останалите, коментирали преди мен - няма абсолютно никаква гаранция, че ще работиш само една работа до пенсионна възраст, по простата причина, че времената сега са такива. Навремето може и да са работили само една работа, но сега това се среща изключително рядко - причините затова са много - лошо заплащане, лош колектив, неудобно за транспорт работно място и т.н. Не си внушавай такива неща още отсега, завърши си висшето образование, пък както са казали и преди мене - има си програми за студентски реализации, разучи и може оттам да излезе нещо, което да те удовлетвори. Търси винаги положителната страна на нещата, въпреки че животът не е само цветя и рози.
Напротив, момичета, даже някъде в по-първите страници мисля че бях написала, че чета всеки един коментар и съм ви благодарна! Не отговарям, за да не помислят администраторите, че е приключила темата и да я заключат. Определено ми помогнахме доста, смея да кажа! Благодаря ви и ви желая всичко хубаво!
Има едно решение на проблема с безработицата и трудността в намирането на работа.Просто си създаваш пасивни доходи по някакъв начин.Много хора го правят вече.Не е нужно да е някакъв мащабен бизнес.Не е приложимо за всеки,може би,но за един млад,здрав,прав човек,още необвързан,няма пречка поне да опита.Вместо да си скубете косите,че няма работа,пробвайте нещо алтернативно.Поне докато търсите работа,ще сте заети с нещо,което може да ви носи полза в бъдеще.
А и кой е казал,че пари се изкарват само като работиш за някой друг?Търсете алтернативи.
А и кой е казал,че пари се изкарват само като работиш за някой друг?Търсете алтернативи.
Напротив, момичета, даже някъде в по-първите страници мисля че бях написала, че чета всеки един коментар и съм ви благодарна! Не отговарям, за да не помислят администраторите, че е приключила темата и да я заключат. Определено ми помогнахме доста, смея да кажа! Благодаря ви и ви желая всичко хубаво!
Форумът наистина много помага в доста ситуации. Дано успееш да се справиш със страховете и всичко да потръгне в положителна насока.
Живял някога старец на име дядо Петко. Той си имал бабичка — Станка, и дъщеря — Пена.
Ходел дядо Петко на работа по нивите, а жените шътали вкъщи.
Веднъж — като седели край огнището и си предели — момата попитала майка си:
— Мамо ма, като се оженя, дали ще си добия рожбица?
— То се знае, че ще си добиеш — отвърнала майката.
— Ами ако е момче, как ще го наречем?
— То се знае — Петко.
— Ами къде ще го сложим да спи?
— Къде — в люлката. Там, дето слагат рожбите си всички жени.
— Ох, мамо, ако се скъса люлката, моят Петко ще падне на земята и ще се утрепе.
— Като се утрепе, ще умре — рекла майката.
— Горкият Петко! Да умре тъй малък! Хайде, мамо, да си го оплачем!
— Хайде, дъще! — съгласила се майката.
И двете надули гайдите. Реват, та се късат. Оплакват неродения Петко. Плакали цял ден. Пресипнали от плач. Вечерта се върнал дядо Петко и щом отворил вратата, останал смаян!
— Станке, Пено, кого оплаквате?
Жените му разправили каква е работата. Дядо Петко се хванал за главата:
— Хубава работа! Ами че оплаква ли се нероден човек? Не вярвам някъде да има по-глупави жени от вас. Ще обиколя света да видя с очите си!…
И като си нарамил торбичката, дядо Петко излязъл от къщи. Тръгнал по широкия свят. Вървял, вървял, стигнал до една нива. Сред нивата — орех, а под него трима души събират обрулените орехи. Но как ги събират? Мъчат се да ги загребат с вили и да ги изсипят в чувалите.
— Добър ви ден, братя! — поздравил ги дядо Петко. — Що правите с вилите?
— Орехи събираме, не виждаш ли?
Дядо Петко си помислил: „Тия не са по-умни от моите жени“.
— Не може тъй, орехи с вили не се събират.
— Ами как?
— Вземете по една лопата и ги нахвърляйте в чувалите!
Както ги научил дядо Петко, тъй направили орешарите. Изгребали с лопати орехите, прибрали ги в чувалите. Старецът си тръгнал, но те го спрели:
— Чакай, дядо, да ти се отблагодарим, задето ни научи на ум и разум!
И му напълнили торбичката с орехи.
Продължил дядо Петко пътя си. Влязъл в едно село. Там имало стар зид, а отгоре на зида пораснала хубава зелена тревица. Под зида двама души пъшкали и се трепели — мъчели се да дигнат едно магаре върху зида.
— Хей, приятели, какво правите тук? — попитал ги учуден дядо Петко.
— Дигаме магарето.
— Защо го дигате?
— За да опасе тревата, дето е поникнала върху зида. Мъчим се, ама не можем, защото проклетото магаре е много тежко.
— Я ми донесете един сърп! — рекъл дядо Петко. — Аз ще ви покажа какво трябва да направите.
Донесли му сърп. Старецът протегнал ръце към зида, орязал тревата и я хвърлил на магарето.
Магарето се навело и почнало да хрупа.
— Я гледай, че то било много лесно! Да си жив, дядо! — рекли двамата селяни и дарили дяда Петка с бяла погача, току-що извадена от огнището.
Дядо Петко отминал по-нататък. Стигнал до един двор, пълен с развеселени хора. Цигулки свирят. Тъпани бият. Песни се пеят.
— Тука има сватба — рекъл си пътникът и спрял да погледа.
Видял невестата и младоженеца — стоят като вкопани пред къщната врата. Защо стоят? Защото невестата била по-висока от горния праг на вратата и не можела да влезе. Сватовете се чудели и маели как да я вкарат вътре. Един от тях — най-старият и най-хитър — предложил:
— Дайте да й отсечем краката, за да ги подкъсим, че са много дълги.
— Не бива да й сечете краката, защото те са толкова дълги, колкото трябва да бъдат, ами ще трябва главата й да отрежем, защото тя стърчи над горния праг. Пък и да ви кажа ли — без глава човек може, но без крака не може да мръдне — обадил се дълбокоумно друг от сватовете.
— Да донеса секира? — викнала една посръбнала жена.
— Не посягайте на жената, ами дайте да съборим горния праг на вратата — разбутал навалицата един зидар.
Тогава се намесил дядо Петко:
— Чакайте, хора селяни, не пипайте нито невестата, нито прага, ами я накарайте да се понаведе малко!
Невестата, щом чула тия думи, бързо се навела и влязла вкъщи. Сватбарите се почудили на ума на чужденеца, похвалили го, поканили го да влезе вътре, настанили го на трапезата и го гощавали три дни и три нощи с печени кокошки, вити баници и червено вино.
Като се наситил, дядо Петко напуснал сватбарската къща и продължил нататък. Влязъл в друго село. Там видял къща с висок чардак. На чардака стояло едно момченце по ризка, а долу майка му държала нови гащи и викала:
— Хайде, чедо, в гащите! Хайде в гащите!
А момчето се дърпало назад — не ще.
— Какво има? — попитал дядо Петко.
— Уших — почнала да разказва майката — нови гащи за момчето си и рекох да му ги премеря. Затуй му викам да скочи от чардака в гащите.
— Недей тъй, невесто! Ще утрепеш детето — поучил я дядо Петко, — ами го повикай да слезе долу по стълбата, сетне го накарай да спусне единия си крак в левия крачол на гащите, а другия — в десния. Тъй се обуват гащи!
Жената послушала съвета на стареца, нахлузила лесно гащите на момчето и за да се отплати, свалила сребърната гривна от ръката си и я подарила на дяда Петка.
Още по-нататък старецът стигнал до широко и равно място. Там десетина души зидари градели ново училище. Двамина от тях държали едно дърво за двата края и го дърпали, колкото им държат сили.
— Абе, вие, що правите? — попитал ги дядо Петко учуден.
— Теглим дървото.
— Защо?
— Удължаваме го, защото е късо.
Дядо Петко поклатил глава.
— Залудо си хабите силите. С теглене тая работа не става.
— Ами как?
— Вземете още едно дърво и ги наставете.
Зидарите наставили две дървета, свършили си работата и от благодарност подарили на дяда Петка една остра секира.
Вървял дядо Петко от село на село и се смеел: светът бил пълен с неуки хора. Нямало кой да им отвори очите.
Ето че го настигнала една жена. Тя шибала с вършина една крава. А на кравешката шия висяла цяла връв с жълтици.
— Коя си ти? — попитал дядо Петко.
— Не ме ли познаваш? Аз съм жената на селския чорбаджия.
— Ами къде караш кравата? За кого си я нагиздила?
— Карам я на кума. Тя е обречена на него. А жълтиците са за кумата. Ние сме богати хора. Имаме много крави и жълтици. Ако ти е на път, откарай кравата, защото аз си имам работа, в нашата къща са се навъдили много мухи и аз ги трепя с тояга. Живота ни отровиха тия мухи, пусти опустели!
— Добре — съгласил се дядо Петко, — ще я откарам, но ти ми кажи къде е селото на твоите кумове?
— Ей там! — поклатила глава чорбаджийката като кон на празни ясли.
— Ясно — рекъл дядо Петко, макар че нищо не разбрал, и подбрал кравата. Подкарал я към своето село, натоварен с много дарове за бабичката му Станка и дъщеря му Пена.
Много сте разглезени вие младите, ама ние сме виновни. Ученичка, студентка и работа по специалността до пенсия!
Навремето /знсм че звуча като бабичка/, по време на кризата 90 те, всеки бачкаше каквото има и колкото има. Това ни възпита да се оправяме с всичко в живота когато дойде, а не да седим да треперим какво ли щяло да дойде!!!
Навремето /знсм че звуча като бабичка/, по време на кризата 90 те, всеки бачкаше каквото има и колкото има. Това ни възпита да се оправяме с всичко в живота когато дойде, а не да седим да треперим какво ли щяло да дойде!!!
Авторката е добре да си разшири приятелския кръг с мотивирани и успешни хора, които с мотивацията си ще и помагат дори с и правилни съвети как да си подобри финансовото положение. Може и да пробва работа в чужбина, в туризма или на кораб би бил един добър старт. Не знам какво учи, но нека не се предава и да започва работа днес , а не като завърши университета. Аз докато учех работех всяко лято без прекъсване, а след универитета съм сменила досега 5-6 компании и тази промяна не се е отразила негативно. Дано работи с чужденци, гледащи по-покойно и позитивно на живота и да има възможност да помага и на майка си.
Препоръчани теми