Моето мнение е че е хубаво близките да бъдат информирани предварително, за да свикват с мисълта. Ако едно семейство реши да има деца и жената забременее, съобщава на тези на които прецени, а останалите разбират когато започне да ѝ личи. При осиновяването, ако не кажеш предварително, няма как хората да разберат че си предприел осиновяване. Разбира се никой на никого не дължи обяснение за каквото и да било, но е някакъв вид уважение.
Ние не искахме мнението на роднините си, но искахме да знаят защото са част от семейството/родата ни и за нас беше важно да знаят. Имаше безкрайно изненадващи за мен реакции - положителни и отрицателни, но пък това ми даде възможност да разбера кой от тях как е настроен към осиновяването и до някаква степен бяхме по-наясно след това от кой какво да очакваме.
Тези, които са против до някаква степен, предварително ще са си измрънкали мрънкането или поне голяма част от него и по време на адаптацията няма да се натоварвате с подобни тежки разговори, допълнени с "как можаха нищо да не ни кажат" или други от сорта. В крайна сметка всеки действа според интуицията и убежденията си.