Да се реша ли на 4-та бременност

  • 6 544
  • 157
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 15
Благодаря Ви момичета, май всички сте на едно мнение за сега.
Ще умувам още малко и ще взема решение
А относно годините ми, мисля че ще забременея без проблем ако реша/като се знам каква съм/:laughing:Laughing

Стига да реша

# 16
  • Мнения: 8 883
Ти вече имаш 3 поотраснали деца. Едно бебе означава още едни 18 години ангажимент. Хубаво е, че приятелят ти иска дете, но вие все още не живеете заедно, нямате брак и какво се случва, ако след някакво време реши, че живот и семейство с 3 деца - ако приемем, че най-големият не живее с вас, не е нещо, с което може да се справи?

Мисли не само емоционално, но и практично и в свой интерес също така.

# 17
  • Мнения: 18 530
O, и аз така мислех - точно като теб - но всъщност забременях чак когато вече не се и надявахме. Жена на 43 си е на 43 и природата просто си казва думата.
Желая ти успех, каквото и да решите!

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 14 411
Аз съм сигурно единствената жена от форума, била точно в твоята ситуация. Родих на 43, което според всички лекари е някакво огромно изключение. С мъжа ми обаче бяхме вече женени от 3 години и знаех, че ще е до мен, та по този въпрос никакви съмнения не съм имала.
Имаше още една, Mom of 3, впоследствие Mom of 4. Тя беше разведена с три деца и нов мъж, не съм сигурна дали той нямаше също едно, направиха си едно общо и по-късно се разделиха. Но потребителката и след раздялата не ми звучеше като нещастна от факта, че е родила това дете, а по-скоро, че се е хванала с мъж, който я е разочаровал. Wink Не знам или не помня обаче на колко години е била тя.
Аз бих, но ако все пак има основание да се смята, че мъжът е сериозен и свестен. Голямото дете си е самостоятелно вече. А време за опознаване тепърва няма, на 43 всеки месец е ценен и може и никога да не стане, та не знам, авторката си знае що за птица е мъжът. Ако зорът е просто той да има собствено дете, може и след някоя година с донорска яйцеклетка, разбира се.

# 19
  • Мнения: 18 530
Може, но само ако и двамата са навити на такива неща. Аз даже и за инвитро не съм си помисляла. Предлагаха ни точно с донорска яйцеклетка. (Струваше ми се, че ще е прекалено "нахално" да си мъча организма на тази възраст да искам бебе, при положение, че вече имам деца). Разбира се, ако е за първо дете, сигурно е съвсем различно.

# 20
  • Мнения: 8 883
Може, но само ако и двамата са навити на такива неща. Аз даже и за инвитро не съм си помисляла. Предлагаха ни точно с донорска яйцеклетка. (Струваше ми се, че ще е прекалено "нахално" да си мъча организма на тази възраст да искам бебе, при положение, че вече имам деца). Разбира се, ако е за първо дете, сигурно е съвсем различно.
Забременях спонтанно и кажи-речи веднага на 40, ще раждам на 41. Но ако не беше станало, не съм обмисляла по никакъв начин инвитро,  а нямам други деца. Моето разбиране е, че или става, или не и не бих се подложила на подобни процедури заради друг човек.

В случая на авторката не мисля, че въпросът е само и единствено относно забременяването. То може пък да се получи без проблем.

# 21
  • Melmak
  • Мнения: 2 989
Скрит текст:
Не съм бременна в момента, просто обмислям и не мога да реша, за това ще ми е интересно вашето мнение
На 43г съм с три момчета, от които най-голямото на 21г, а най-малкото на 8г.
По стечение на обстоятелствата останах самотна майка преди 8г и само аз си знам как отгледах децата си, но не за това ще пиша сега. От две години имам сериозен приятел, който е с 10г по-млад от мен и си няма дете.
Та дойде момента в който си поиска дете от мен. Аз вече имам три и всички раждани секцио.
Искам да го зарадвам, но се страхувам от четвърто секцио, напредналите ми години, разликата във възрастта ни и изобщо много се притеснявам и незнам какво решение да взема. Моля за вашите мнения

Мен ме впечатли това изказване. Аз лично не бих правила деца, за да зарадвам мъжа си. Това не е подарък за рождения ден, че да искам да го зарадвам. Според мен ако нямахте деца щеше да е съвсем различна картинката и на 43 щях да ти кажа да не отлагаш и ден повече. Дори да не просъществува връзката, щеше да хванеш последния влак за дете. Обаче си в друга ситуация, ако правиш компромис "за да го зарадваш", по-добре недей.

# 22
  • Мнения: 15
Мен май наистина най-много ме тревожи мисълта да не се наложи след време да се оправям сама и с четвърто дете. А и самата мисъл за четвърто секцио, еми тревожно ми е и то многоо
Всяко мнение ми е от значение. Прави сте момичета, че първо трябва да поживеем заедно известно време и чак тогава да се мисли за това.
Стигам до мисълта че ако откажа на този етап да правим опит за дете, може и да не заживеем заедно, което пък ще ми е още по-показателно за отношението му към мен
Ох, незнам, наистина е сложно

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 5 944
И аз съм с три деца (три секцио) и на 43г.
Няма да крия, че съм обмисляла варианта за 4-то дете (мечтая си за още едно момченце). Но при мен възрастта ми ме спира. Бях си дала срок до 40г. да приключа с ражданията. Но третата ми бременност приключи с мисед и направих компромис с разбиранията си и си дадох срок да приключа с ражданията до 42г. За късмет третото го родих дни преди да навърша 42г. Сега на 43г с три деца тепърва да бременея и раждам - не бих. Но това са моите разбирания. Ти за себе си трябва да прецениш дали имаш силите и дали ти се занимава на тази възраст.

Да, и мен 4-то секцио ме притеснява, но ме притеснява толкова колкото ме притесняваше и третото. Моята АГ е правила 4-то секцио, и не само тя. Дори за третото секцио аз се замислях евентуално д-р Дяволов да го прави, че нали бил специалист по многото цезарови. Ако бях по-млада, щях да се навия на 4-то секцио. Ако пък нямах деца щях да опитвам да забременея докато яйчниците ми го позволяват, независимо от възрастта.

При мен обаче има една съществена разлика - аз не съм сменяла партньора. Тоест бих имала 4-то дете със същия партньор, защото вече знам какъв човек и баща е. Но с човек, с който дори още не съм съжителствала поне година, не бих се впуснала в подобна авантюра. Е, освен ако на тази възраст нямах деца и за мен е по-важно да имам дете, отколкото дали връзката ще просъществува.

Последна редакция: пт, 10 ное 2023, 20:10 от Brin de muguet

# 24
  • Melmak
  • Мнения: 2 989
Мен май наистина най-много ме тревожи мисълта да не се наложи след време да се оправям сама и с четвърто дете. А и самата мисъл за четвърто секцио, еми тревожно ми е и то многоо
Всяко мнение ми е от значение. Прави сте момичета, че първо трябва да поживеем заедно известно време и чак тогава да се мисли за това.
Стигам до мисълта че ако откажа на този етап да правим опит за дете, може и да не заживеем заедно, което пък ще ми е още по-показателно за отношението му към мен
Ох, незнам, наистина е сложно

Виж, здравето ти е най-важно, защото тези три деца имат нужда от майка. Спомни си бебешките периоди, спомни си недоспиването и всичко, свързано с отглеждането на едно малко бебе. Ще успееш ли да избуташ това още веднъж? Как си финансово? Явно си се справила сама да отгледаш три деца, но ще успееш ли с четвърто? Това ще повлияе ли сериозно на другите три, тоест ако издържаш студент, имаш и кандидат-гимназист, примерно?

Не прави нещо на всяка цена. Ако идеята ти е да задържиш мъжа с дете, то няма смисъл. Ако е решил да избяга, ще го направи. За него може да е важно да има деца, но тогава трябва да имате сериозен разговор какво очаквате един от друг и да сложите картите на масата. Според мен можеш да имаш успешни връзки с хора в твоето положение. Мъж с 1-2 деца няма да напира за второ и трето.

# 25
  • Мнения: 18 530
Нищо сложно няма. Моят мъж не се отказа от мен, след като ни увериха, че аз повече няма да забременея.
От вас двамата ти си тази с по-големия житейски опит и отговорности. Решавай и не се притеснявай за нищо. Ако е писано, ще имате дете, или пък ще сте заедно дори и без общо дете. Или ще се разделите. Трагедии няма. На теб всичко ти е наред, той да му мисли, ако бебето му е най-важно.

# 26
  • Мнения: 9 703
Aко приемем, че всичко се случи от първият път и заживеете заедно с бебето, то той ще се сдобие с още две непълнолетни. Как ще се отрази това на връзката ви, на теб, на другите деца? Най-големият дори и да живее отделно все пак е част от пъзела също.

# 27
  • Мнения: 8 883
Ферита, живеенето заедно не е точно като да сте двойка, която просто се вижда с преспиване при единия или дугия. Това наистина е чудесен тест за отношенията ви - ако той откаже без да си бременна, какъв е вариантът да откаже и след това? Ще можеш ли да разчиташ на него за периода на майчинство, когато и доходите намаляват?

# 28
  • Мнения: 15
Относно забременяването, раждането и отглеждането на дете от приятелят ми не се съмнявам в него.  Ще бъде грижовен и ще прави всичко необходимо. Но...до кога ще може да издържи и с другите ми деца?
Малкият го обожава и иска да му е татко, но големите са малко резервирани. В смисъл нямат нищо против него да сме заедно, но не мисля че ще им хареса идеята да имат нов брат/сестра/
А и здравословно ли е за мен?
Май е пълна лудост

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 5 944
Е, здравословно... ти си знаеш какви са ти болежките - дали имаш хронични заболявания, високо кръвно, наднормено тегло, диабет, проблеми с щитовидната и т.н. Ако си здрава и права, една бременност ще е рискова толкова, колкото за всяка жена. Има жени износили и родили на по 45-49г. Но е важно преди бременността да си в добро здравословно състояние.
Аз преди да забременея на 41г посетих сумати лекари, за да си знам общото състояние. И всеки път ги питах дали организмът ми е ОК за една евентуална бременност.

Общи условия

Активация на акаунт