С какво ви разочароваха мъжете ви СЛЕД като се омъжихте за тях

  • 14 283
  • 219
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 600
Да, знам че няма гаранция, затова мисля, че извадих късмет като разбрах навреме. Не мисля, че съм била съвсем безотговорна, имахме връзка от повече от 2 години, а моите родители навремето са се сгодили 3 месеца след първата си среща и живяха щастливо повече от 20 години, до смъртта на майка ми.

# 211
  • Мнения: 1 844
Трябва да си доста ненормална на тема бебета в двайсете си години, че да ползваш някой мъж като оплодител, с цялото си съзнание, че не става за партньор. Или да си песимист за любовния си живот. В края на трийсетте масово жените така или иначе вече търсят по-скоро донор, а не партньор, тъй че явно се ориентират.

# 212
  • Мнения: 7 484
Аз това и до ден днешен не бих го приела за себе си. Ако ще и на 40 да съм. Да търся донор, а не човек с който да създадеш поколение?
По- добре 2 котки.
 Та тия деца да не се гледат без пари и време ?

# 213
  • Мнения: 17 409
Сякаш не си виждала отчаяни 35-40 годишни кандидат майки на опашката за колелото на късмета. Иначе те всичките - така, като теб приказват преди туй.
Оплодител - може. В повечето случаи - просто баща, който в даден момент е преоценен като неудачен партньор.

# 214
  • Мнения: 7 484
Дренч, да ти кажа в реалния живот нямам ни една, такава позната. Може би щот съм доста, над тая възраст. Повечето са разведени, тоест вече изпитали мъжкото жило.

# 215
  • Мнения: 12 848
Аз имам приятелка, която не се омъжи до доста години и реши да роди за идеята, от баща неизвестен. Много добре си се справи жената. Майка й е също самотна майка, помогна много. Дъщерята вече е на 20.
Та, разни съдби.

# 216
  • Мнения: 2 212
Лесно ви е на вас. Искате деца, раждате си.
Никога няма да разберете мъжката мъка.

# 217
  • Мнения: 17 409
Беше. Сега сме квит, горе-долу.

# 218
  • Мнения: 600
Абуто, аз мога да я разбера, защото имам имам първи братовчед, с който сме много близки и той е на 40+ и много се измъчва, че няма нито жена, нито дете. Аз имам момиче, но и момченце да имам, пак бих му казала един ден да не бърза да прави деца, а да се поопознаят хубаво, защото иначе има опасност да се разтурят нещата и да не може да си вижда детето. Да не се затварят в 20-те си години, от работа в къщи и на плейстейшъна, а да излизат, да се срещат с хора. Да не разчитат само на онлайн запознанства, с да се вгледат и в хората, около тях, предимство е да излизаш с някой, с който имате общи познати. Да, не е късно да създадеш семейство и на 30 и в ранните 40, но ако пък нямаш никакъв опит във връзките, а тепърва тогава започваш вече е друго.                             А за сам мъж, има алтернативата да осинови дете. Аз съм го мислила като вариант за себе си, преди да срещна моя мъж. Не да го направя на 20 разбира се, а ако към 40- те се беше случило да не мога да срещна човек, с който взаимно да се обичаме и разбираме. Забреняването от донор за мен не е било вариант никога, но не осъждам жените, които го правят, нито пък мъжете, които ползват сурогатни майки, защото не съм им в обувките. Моят близък обаче няма пари за тази опция, а пък не желае осиновяване, държи си да има биологично дете. Дано си намери половинка и да са щастливи.

# 219
  • Мнения: 2 490
Аз това и до ден днешен не бих го приела за себе си. Ако ще и на 40 да съм. Да търся донор, а не човек с който да създадеш поколение?
Да ама в центъра за осеменяване като почнат да попълват въпросника - ръст 185, IQ 140, очи сини, и т.н. Такъв мъж, дето 20 години са го търсили ама не са намерили, пък там в центъра има семе от такъв, така че поне това могат да получат, ако не самия мъж.
Иначе в живота повечето жени все някакъв мъж ги е искал (и не само един) ама те такъв мъж не щат.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт