Мнения от опитни многодетни родители

  Хаха, разбирам, че Ви е смешно, то на един човек с опит всичко сигурно звучи смешно.
Просто май аз все още не съм изтрила това родно мислене, че 3 деца са ужасно много, че е едва ли не е много тежко и трудно и не знам си какво. И ние живеем извън България, но в топла страна и в общи линии 9 месеца от годината се прекарват по тениска и джапанки. И като цяло установявам, че животът в топлите страни е много по-лесен и спокоен. Но като споделих на майка ми и на други близки, направо скокнаха, все едно съм се побъркала да искам 3.

Ние сме в Словения, на морето, на границата с Италия. Даже всеки ден ги карам на училище през границата в Италия на 25км. от дома ни. И тук деца се гледат по - лесно, в смисъл, че има паркове, игрища, детски площадки и т.н. Първото дете съм го гледала в центъра на София, уж до Южния парк, но не искам да се сещам за софийската лудница. И вси пак сме сами и разчитаме тук само на себе си. Човек може да се справи с добра организация на ежедневието. Малък пример да кажем е приготвянето на дрехите за училище /градина на 3те деца от предишната вечер. Успех и не се плашете. В българското няродно творчество е казано, че жената ражда в мъки и тем подобни. Насадено ни е това. Всичко е в нагласата!

Здравейте,нова съм тук!!!Събрах смелост да пиша,просто исках с някого да поговоря,приемам всякакви мнения и съвети!Незнам откъде са започна, ще се опитам да бъда кратка и ненатрапчива.Ще започна от там ,че съм на 38 години, разведена,с две деца :момче на 17 и момиче на 15.Развода беше адски кошмар,неискам просто да се сещам.Оставена в безизходица и с наследени борчове от бившия ми мъж се принудих да отида в чужбина на работа.Децата останаха при майками в България.Там срещнах приятен колега ,които е от турски произход но живее в Бъргария,допаднахме си и така и не разбрах кога заживява заедно.Децата ми бяха в течение със всичко.Бях и съм наистина щастлива. Бяхме решили да имаме общо дете,като аз бях уведомира моите деца ,че желая и друго дете.Те бяха категорични ,че не желаят  да се срамуват ,след като аз роля от друг мъж И така чудото се случи след тежък спонтанен аборт и след никаква надежда от страна на лекарите,ние успяхме и аз в момента съм бременна в 5месец .Проблема ми е там ,че децата ми вече разбраха ,че аз съм бременна и започнаха да ме игнорират ,обиждат ,казаха даже ,че неискат да имат никакъв контакт с мен,карат ме да махна бебето и да избирам или да рода и да забравя тях или да направя аборт и всичко да е по старо му. Моля ви кажете ,това тяхно отнушение ще се промени ли с времето  ,дали ще загубя децата си?Да поясня че аз все още съм в чужбина пребирам се често в България те идват когато си пожелаят към менИзвинявам се ако бях натрапчиво с дългото си изказване,но просто хем съм превъзбудена, хем отчаяна и объркана.

Децата ти най-вероятно се влияят от баба си. Съдя по думите, че щяло да ги е срам. Това е характерно за предните поколения, а не за следващите.
Достатъчно са големи, за да осъзнаят, че след 1 и 3 г. ще са възрастни и самостоятелни. Редно е да спрат егоистично да чакат да работиш в чужбина и да ги издържаш, а е време да подредиш живота си
И без това вече в 5ти месец мачът е свирен.
Какво разбираш под това да загубиш децата си? Та те скоро ще имат свои семейства и свой път, а ти имаш свой.
И без това децата не живеят с теб вече. Друго би било ако бяха с теб в чужбина. Тогава пак нямаха да имат право да ти се бъркат, но и надали щяха да го правят, когато няма кой да им влияе.

MiaCasa хубаво питаш за съвет но изчакай да се роди второ дете да видиш как сте и после ще решавате за трето.
Помня в парка бях с трите деца тогава на 6м, 3 и 6години; не спала от години и едва в парка изкарала ги да тичат, една баба седна до мен да ми обяснява как сега ми е лесно, но като станели студенти съм щяла да видя 😉😀.
Голям смях, но да три деца с малка разлика и без помощ си е предизвикателство. Но и много хубаво за децата като растат заедно. Ти сега с едно дете си е песен. Успех

Ами, децата са в доста трудна възраст така или иначе. Останали без баща, майка, отглежда ги някоя баба със старомодно виждане.

Ти изобщо запозна ли децата си с новия, живяха ли заедно, условия не им ли създаде да сте заедно?

Децата ти са вече големи.Сигурно не им е приятно,но ще трябва да го преглътнат.След няколко години ще имат свой самостоятелен живот и няма толкова да се взират в теб.Щом и сега не живеете заедно и ти си в чужбина,процеса на отдалечаване вече е започнал.Уреждай собствения си живот,а тях може да увериш ,че винаги ще ги обичаш и подкрепяш.

Децата ми са запознати със цялата ситуация.Познават и живяха с нас ако мога така да го нарека цялата легна въканция.Аз през два месеца се прибирам за по 10 15 дни кога сама кога с "новият".Заедно ходим и на море и на планината, уж го приеха много добре,но сега положението е напечено.Мисля си че ревнуват,след това казвам от възрастта е ,след това си казвам чустват се може би предадени.Майка ми също спря за момента комуникация с мен.Гледам да гледам положително на ситуацията и живея с надеждата, че след всяко зло идва добро.А между другото аз наех самостоятелна къща в "чужбината",извадих всички необходими документи на децата за да дойдат и да се устроят тук,но те нежаят да напускат България на този етап за по дълго време.

Пак казвам,уреждай си живота.Децата ти са отгледани,след време ще се устроят и няма и да се сетят за теб,освен нещо да им помогнеш.Дано сте живи и здрави ,да отгледате още едно дете.

Благодаря много!
 Ето, родих и сега с интерес и удоволствие препрочитам коментарите Ви.
 Не съм се отказала от идеята, за в момента се справяме добре. Бебето още е малко, тръпна в очакване какво е с две ходещи наляво и надясно. 🙂 Каката е щастлива, но и много ревнува.

  Към Админската забележка - виждам, че темата е над 120 дни, но не виждам смисъл да пускам друга, при факта, че даже някаква трета история се е намесила в темата ми.
 Хептен 1000 теми да станат.

 На жената, бременна с третото детенце - поздравявам Ви за избора и смелостта! Вашите деца наистина ще пораснат, а Вие имате право на щастие и ново семейство. Ще свикнат. Наистина това ще е от бабата - то за тяхното поколение все е срам - жената да я бият - да мълчи, срам. Да не се развежда, срам и т.н. Не е работа на Вашите големи деца да Ви казват какво може да правите.

Здравейте!!!Аз имам вече прекрасна малка Никол на 2ва месеца.Положението бе напечено до раждането на детето.Тя се роди на 11.06 и няколко дни след това ,синът ми който най -много ругаеше ,дойде пръв на гости за около месец в Англия,след него за около 10 дни дойде и майками ,дъщеря ми не пожела да дойде ,но имаме перфектна комуникация.Ще посъветвам всички женички,които са в сходна ситуация като мен ,не се чудите, а действайте.Живота е прекрасен.Дай боже на всекиму втори шанс в живота ,след пълен първи провал.И да не забравя да добавя,че чувството да си мама на 38 е прекрасно.Благодаря за мненията ви.Обичайте се!

Здравейте на всички многодетни мами! Искам да започна с това, че се възхищавам на силата, организираността и всичките ви качества да се справяте с ежедневието.
Накратко за мен - на 39г., с две деца на 8г и 5г. В съзнанието си бях напълно приключила с раждания и тн, но съдбата ме изненада и реши друго. Имах и хормонални проблеми и през ум не ми е минавало, че ще забремения случайно, да не говорим, че бях убедена, че влизам с ранна менопауза…с две думи, шокът беше огромен. С децата ми на моменти ми е доста трудно да се справям, определено не съм от тези майки, на които всичко им се получава с лекота. Карат се много, бият се, не слушат…можи би нормално за възрастта и малката разлика, но тежко за понасяне, особено в момента. От 4 месеца съм на нова работа, още в изпитателен срок, та, освен всичко друго, трябва и да се крия. Този път, дали защото е трета, дали заради годините, имам чувството, че раста с дни, и то не само на корем. А иначе съм доста слаба и разликата ще стане очеизвадна.
Ще съм благодарна за няколко окуражителни думи към една майка, която се чувства тотално изгубена и несправяща се с нищо.

Аз родих третото детенце, дъщеря ми на 38. Справих се, но с цената на много. И все още тичам и ми е трудно, вече е на пет и половина. Не знам колко са по-големите ти дечица като години, но, ако не са съвсем малки ги организираш да помагат.

Здравей и честито! Моите две по-големи бяха на същата възраст като твоите когато забременях с третото. Бяха като куче и котка. Да ти кажа след раждането на бебето, отношенията им се посмекчиха. Второто ми е момиче и беше от голяма помощ, постоянно се въртеше покрай нас с бебето, утешаваше го, говореше му. Малко се вживяваше в ролята на втора майка. Че и бебо се гушеше в нея мен като ме няма. Сега, 3 год. по-късно, пак много играят, но той почва и да й пречи.
Основното, на което исках да наблегна е, че 5 год. разлика между малките не е толкова голяма и децата вървят заедно. Отношенията им се нормализират като са повече.
И хубавото е, че са достатъчно големи сега, за да можеш да изкараш сравнително спокойна бременност без търчане по площадки.
С работата вече не знам какво ще правиш.
Лека бременност и успех!

Ние сме с 3 деца, на 14, 12 и 1г3м в края на месеца ще правим и ЗЕТ, така че ако е рекъл Бог ще станем с 4.
Не е лесно, но е прекрасно.Ще се справите и ще сте много благодарна на Бог за това чудо 🥰🍀