Мнения от опитни многодетни родители

Ами, при оптимално развитие на нещата, следващите 5-6-7 години ще сте по майчинство. Печка, пазар, пране, чистене, готвене, сополи, истерии и всички благини.
За един деен и социален човек си е страшна мъка.

Аз съм точно такава - социална и дейна. С детенцето ми сега гледаме да ходим, където можем - разходки, планина, детски център, плуване, но плуването го спрях, заради бременността. Мъжът ми е постоянно зает, даже понякога на почивка си ходя с майка ми/сестра или приятелка и нейното дете. Ама след това ще става ли този фокус - с 2 или 3? Голямото, ако да кажем е на 4, ще може ли да слуша какво му се говори или се търчи след 2-3 деца?

Той твоя може и 5 да иска, мъжете обикновено са така - с голямата кошница и голямото сърце, а после за гледането бият отбой, особено както твоят е на годинки, подготви се за голямото търчане.
За мен това партньорът ми да иска още едно, не е достатъчна причина да родя още едно.
Родих третото си на 33 год, с 5 години разлика от второто и ми се разказа играта чисто физически. Ти плануваш да ги родиш две в по-кратък период от време. За децата е по-добре в дългосрочен план, но ти как ще изкараш си помисли.
Не препоръчвам на никой да има деца, освен ако няма силното вътрешно убеждение, че ги иска и че ще се справи, сам. Хубаво е, че може да разчиташ на помощ от баби и дядовци, но майката си е майка,  отговорността е основно твоя, и на съпруга, разбира се. Но той ако не може за едната отпуска да се освободи и да идете двамата на почивка, какво остава по принцип да ти е на разположение.
Не ти казвам недей, казвам ти помисли хубаво ти самата какво искаш и до колко мъжът ти осъзнава какво иска.
П.С. Относно социалното общуване - никога през живота си не съм имала толкова контакти, колкото откакто станах майка. А съм  от по-затворените типове.

За справяне, ще се справиш, няма къде да ходиш като се окажеш с 3, но освен за психическото си здраве, се замисли и за физическото. На 38 г., 3 бременности/раждания за 3 г. не е шега работа.
Да си родител не е достатъчно само да направиш детето. Той за 1 не може да намери време, а иска 3, които да растат на практика без баща. За мен е безотговорно.

С едно дете си….. все едно без дете.
Спокойствие, фокус, внимание.

А всъщност, тепърва предстоят ужасните две и бебе.
Ако след тях преминеш толкова спокойна и уверена - давай.
С баща нон стоп на работа обаче, не знам как ги мислиш, за него не питам.

„Мъжът ми иска много деца“ и „Мъжът ми е постоянно зает“ е оксиморон.
Той може да иска само ако е подсигурил нужния брой кърмачки, бавачки, гувернантки... Има такива мъже, ама надали въпросният е от тях.
Иначе и аз искам малка кокетна виличка на Малдивите, ама нали...

На 38-40 години с три деца,не знам как ще издържите чисто физически.На 45-47 когато понякога почва менопауза ,ще сте затънали в болести и сополи.Ако таткото е по-възрастен,на 60 ще ви вилнеят тийнейнжъри на главата.Аз не бих си го причинила.

Аз имам 5 деца, а последното родих на 47 г.
Само че нашите деца са с големи разлики помежду си. Между първото и последното има 23 г. Ежедневието ни е така устроено, че да можем и двамата да сме на разположение на децата, а помощта на бабите и дядовците в определени минути е била благодат. Като активни хора, които също спортуват и пътуват, не сме променяли начина си на живот, а само сме го съобразявали с децата.
Описвала съм многократно ежедневието си точно като многодетна майка, но никога не бих се хванала на хорото при отсъстващ мъж и малка разлика между повече от 2 от децата (първите 2 са ни породени и знам какъв кошмар е).
Колата е най-малкият проблем.

 Да, както казах имам нужната помощ, това не е проблем. Но аз предпочитам самата да се занимавам активно с децата.

За отглеждането на много деца не е нужна просто помощ. Трябва стабилен екип от майка и баща на разположение, а помощта от роднини извън семейството е приятен бонус при много спешни случаи. Иначе се стига до 2 сериозни моменти - конфликти между родителите и/или "прегаряне" (особено на майката).

 Благодаря Ви!
Нека да опиша по-конкретно - мъжът ми работи от 08:00 до 20:00 грубо, както и в събота. Ако се наложи нещо важно, може да се освободи - сам си е шеф. Имам възможност за детегледачка и помощ в почистването/домакинството.
 Мъжът ми си взима отпуска по негово усмотрение веднъж годишно - лятото и смята това за напълно достатъчно. Аз, дори когато работех, си взимах веднъж на няколко месеца дълги уикенди и празниците (както по българския календар се събират повече). Има възможност да кара сутрин децата на градина/училище. Когато аз съм била болна или неразположена, се е освобождавал, за да помага.
 Ние живеем със свекър и свекърва, в семейна къща сме и те са луди на тема деца и внуци, имат по 3 внучета от всяко дете.

Виж, това е лично решение.
В твоята ситуация аз не бих родила трето през следващите няколко години, докато не се отделим като домакинство, а той не започне да работи поне половината
време от дома.
Това от личен опит, за какъвто питаш. Но пък за теб може да е ок да не общувате достатъчно двамата и той да не вижда достатъчно децата.
На мен основното ми притеснение не би било за домакинството и физическото справяне с децата, а за общуването със съпруга ми и връзката ни, както и за съвместното отглеждане и възпитание на децата.

 Разбирам. Опцията за работа от дома няма как да се случи в неговата сфера. Винаги е било така, от ден 1 откак се запознахме. Звучи прекрасно, че Вашите партньори могат да са дълго време вкъщи.
  Ние нямаме никакво намерение да се "отделяме" - имаме си наш етаж и винаги сме били с идеята да сме всички заедно, така избрахме и къщата, ние не сме зависими от родителите, нито те от нас, всеки си има собствени средства и ресурс, а къщата е над 600 кв.м. застроена площ + двор.
Мисля да взема и майка ми при нас след време. Даже се учудвам като казвате, че многодетни семейства трябва да са отделно - в моята представа многодетни семейства се гледат предимно в по-големи фамилии и общности, може би защото не съм виждала повече деца в апартамент или по-малка къща. Но благодаря за гледната точка, винаги е добре да чуеш от страни.

Ние сме голяма фамилия и живеем физически близо до близките ни, а дори с моите родители сме живяли в съседство няколко години, но не смятаме, че децата са задължение на "общността", а на тези, които са ги създали. Обичта и помощта на възрастните са само плюс, защото с времето те имат нужда от почивка, а и самите те трябва да бъдат обгрижвани. Точно затова сме държали на големи разлики между децата ни, за да не ни е трудно на нас. С раждането на най-малките - най-големите вече си имаха свой отделен живот. Аз самата държа да не си смесвам домакинството с това на други жени, независимо майка, свекърва или дъщеря и зад вратите на моя дом аз да съм "господарката".
Много деца в малко жилище ми звучи като мъчение. Не ми се е налагало да сме на тясно. Но и голяма да е къщата, когато има прекалено много хора, пак се губи усещането за някакво лично пространство.

Не е нужно да е дълго време вкъщи, а да балансира ежедневието си и да си поеме ролята на баща.
Не е нормално да работи по 70 часа седмично, най-малкото за здравето му. Не знам с какво се занимава, но има много голяма вероятност да не работи толкова, просто да не му се стои вкъщи, защото не му се знаимава с дете и битовизми.
Щом бизнесът си е негов, да направи промени и тогава да мисли за повече деца. Те вървят и с по-вече отговорности.

П.П. Имаме 4 близки семейства с по 3 деца, две от тях са с голяма разлика м/у най-малкото и големите, а другите 2 с малка. Всички са отделно от баби и дядовци.

Всеки си преценява капацитета,колко деца може да отгледа.Съветите на Фрау  са полезни и са от личен опит.Само напомням,че децата са грижа на родителите,не на други роднини.Баби и дядовци също остаряват и в един момент,може да се наложи вие да помагате на тях,а не те на вас.

След като няма проблеми от финансово естество значи мъжът печели достатъчно. Особено и щом жена му има възможност за осигуряване на платена помощ. Очевидно финансите са налице. Защо не си наеме тогава работник/ци, който да поеме част от работата, а той да отделя повече време на децата, които толкова иска? На мен също ми звучи малко като "осигурявам парите, а децата са женска работа", разбира се не в толкова груб вариант, но в този смисъл.

Отгледана съм в такова семейство. За да работиш, трябва някой друг да поеме децата: баба или детегледачка. Това е очевидно. Колкото повече неща делегираш на бабите, дядото и бавачки / детски градини, толкова повече ти ще можеш да се занимаваш с работа и други активности. Изборът е изцяло твой, но е въпрос и на финансови възможности. Минусите са от финансово естество и дали се притеснявате от ниво на децибелите , иначе за децата е добре и е весело, особено когато са с малка разлика - колкото по-малка, толкова по-добре за тях, защото са много близки. За отглеждащите, естествено, лудницата е пълна.

Благодаря Ви за мненията, представиха ми интересна гледна точка.
 А Вашите мъже от колко до колко работят?

  Май има хора, които са си работохолици и позициите им са такива, че няма кой да ги замести. Замислих се, че около нас повечето приятелски семейства са такива, явно и примерът е такъв - кардиолозите и гинеколозите са  до късно на работа, викат ги извънредно, бизнесмените започват по-късно деня, но и свършват по-късно, даже като се замисля - ходила съм на срещи и консултации даже в 19:30. В развлекателната сфера и ресторантьорството като ги гледам - там съвсем.

Моят съпруг е адвокат. Работно време имаше първите години, когато не работехме още за себе си, но тогава бяхме само с 2 деца. От раждането на третото ни дете няма работно време. Реално работи постоянно, но (като изключим времето в съда, съгласуваните от самия него срещи с клиенти и пътуванията по работа) работи предимно от дома ни или от семейната ни кантора, която е в същата кооперация, съответно така е на разположение при необходимост.
Аз работех активно до третото дете, после започнах да намалявам времето, отделено за работа и в началото на пандемията спрях напълно да работя (между четвъртото и петото ни дете).

Бизнесмените и хората в развлекателната сфера и ресторантьорството винаги могат да намерят кой да им върши работата, когато "напреднат с материала". Лекарите пък, дори и най-големите светила, имат определено приемно време и с изключение на спешните случаи не стоят постоянно в болницата. Примерно, лекарката, с чиято помощ забременях и родих последното си дете, е светило в репродуктивната медицина у нас. Тя работи от понеделник до петък- от 08:30 до 16:00 ч., без съботи и недели, без празници, с изключение на спешните случаи.

И двамата нямаме работно време. Мъжът ми, както и твоя, си е шеф. Стреми се да прави 8 работни часа. Разбира се, има извънредни ангажименти, но са точно извънредни, не всеки ден и не всеки почивен ден.
В бебешкия период поемаше всички грижи, когато си е вкъщи, за да навакса контакта.

Ако човек иска, винаги намира начин. Разбира се, че може и да делегира личните си отговорности към децата, ако смятате, че това не е важно за тях. За нас е от първостепенно значение, затова целта беше баланс м/у различните ни роли в живота.

Възпитателната роля е основна, а с баби, дядовци, стринки и прочие се размиват авторитети.
Три деца с малка разлика е вакханалия голяма, розовите очила ще паднат още след бебето. И всичко и всички са до време, няма да е все така.

Според мен, понеже разликата между първите ни 2 дъщери е точно 1 г. и първите поне 4-5 г. бяха много трудни, аз бих изчакала да се роди бебето и да минат поне 2-3 г. и после да преценя колко сили имам.
Казваш, че мъжът ти е по-възрастен, а ти си на 38. За мен твоята възраст дава възможност да поизчакаш някоя и друга година, за да не си едновременно с 3 малки деца. Той на колко години е?

47 години

Че той изобщо не е чак толкова стар, нито ти. Стига да сте добре здравословно.

Добре сме, нямаме някакви хронични проблеми. Дребни работи понякога.

Имах предвид репродуктивното здраве.
Защото ние и двамата имаме репродуктивни проблеми и станахме родители с последното ни дете на 47 и 49, въпреки тях.
Щом нямате проблеми, не сте притиснати от времето и имате време да прецените как е с 2 породени и дали 3 породени са добра идея за вас или да изчакате няколко години, освен ако не бързате за повече от 3.

 О, репродуктивното, да чукна на дърво - винаги от първия път, на момента съм забременявала. Направо не знам как става това чудо. Едно време пиех дълги години противозачатъчни и откакто ги спрях, много се пазихме, лекарят ми каза, че ще стане веднага и така стана. Аз даже бях подготвена и за близнаци, защото в рода на майка ми са 2 *2.

Здравей,  пожелавам ти много енергия и позитивно мислене 😀 . По темата: Когато открих , че съм бременна с 3-то дете бях много притеснена по същата причина дали физически и емоционално да се справя , много полезни ми бяха видеа в you tube , които предлагаха целият график на семейства с n'-деца и родителите.  Прегледай you tube

С изключение на разболяванията, където се заразяваха последователно или едновременно, не е страшно. Някои неща си се напасват сами, за други се изисква просто добра организация и бързи действия. Като задължително условие е голям двор и/или  места наблизо за разходка и игра. Моите си ги отгледахме ние сами - аз и ММ. (То и нямаме живи помощници, само една баба в БГ, която виждаме през лятната ваканция за 2 седмици.) Отначало тежестта падна върху мен, докъм училищна възраст, след това, като тръгнах на работа,  таткото мина хоум офис и ги пое основно. Родих на 32, 34 и 37 год., момчета.
Да вметна само, че и финансовата страна не е за подценяване, защото с порстване на децата, растат и разходите. С трима студенти ще си е изпитание.

Благодаря!
 За студентските години - не смятам да ги издържам, дори да имам милиони. Искам децата ми от рано да се научат да са финансово самостоятелни. И аз, и мъжът ми сме учили с пълни стипендии. Аз работех летата в САЩ. Освен медицината, не мисля, че има друга специалност, която да не може да се съчетае с почасова работа + стипендия.
 Най-голямата грешка при мен беше, че макар и да се издържах напълно сама, останах в дома на родителите си, понеже учех в същия град. Това естествено забави процесът на отделяне и заживяване с мъж и създаване на семейство. Поне това е бил моят опит и смятам, че колкото по-рано, толкова по-добре.

Без разходи за квартира и пътуване, е доста по-лесно.

Колкото и да са самостоятелни децата, имат нужда от рамо. Големите ни дъщери работят от 16 г. Живеят отделно от пълнолетие. И двете отидоха да учат в чужбина със стипендия. Учат тежки специалности точно в областта на медицината. Работеха почасово в началото, а през пандемията се върнаха в България. Бяха отделно, но с минимални доходи (от дребни неща онлайн). Това не го бяхме планирали. Чак сега, когато двете вече работят по специалностите си, едната записа магистратура и се омъжва през март, а другата живее с годеника си, отпадна нуждата да ги подпомагаме.
На 23 и на 24 г. са.

Вие не смятате да ги издържате, но не се знае как ще се стекат нещата дотогава. Освен това позволете да кажа, че като става дума за мен е едно, а като става дума за дъщеря ми е съвсем друго. Мило ти е, искаш да му помогнеш, а не е като да съм глезещ родител, даже съм доста строга. И за доста неща клякаш.

Няма нужда да ми отговаряте, да са ви живи и здрави децата, но като поотраснат и понатрупате опит, преживявания и ситуации, тогава ще видите и друга гледна точка.

 Квартирата обикновено е или някакво студентско общежитие или стая в споделен апартамент за 200лв/месец (примерно). За България. Аз съм поддържала и хубава кола + съм помагала на родителите си, така че имам отлична идея как стават нещата. После и в чужбина беше подобно.
Но в България е елементарно да учиш и да работиш, повечето специалности са песен. Моята беше МИО.
 Fever, за медицината, както и преди казах - съм съгласна.
  Аз имам десетки примери пред очите си, в различни страни, не ме притеснява това въобще. Лично намирам за по-сериозни разходите преди приема - частни уроци по предмети/езици за сертификати и самото средно образование, при което няма стипендии.
  Но ми е ясно какво имате предвид, в България културата е такава, всеки родител смята, че е длъжен до университета, в което няма нищо лошо. Моят баща не смяташе така, аз си знаех още от средното, така че няма драми. Леля ми на 25 години още помага на сина си със сметките, за мен е необяснимо, но хора разни.

Аз смятам да помагам много. Завърших без родители, с две наследствени пенсии и на стипендия, с които едва свързвах двата края. После търсех работа, без протекции и връзки в сфера, в която трябват точно такива, бях си дала последните пари за нелеп костюм от втората употреба, за да ходя на интервюта. Започнах на под минимална заплата. Имах дни, в които гладувах, за обяд - парено геврече от 30 ст. на спирката на СУ, на работа първите месеци ходех пеша (около 50 минути на бърз ход). През това време най-добрата ми приятелка, от заможно семейство, завърши в Кеймбридж, започна работа в банка и заживя с банкерски син в Лондон.
Предпочитам децата ми да имат 100% фокус върху образованието и развитието си.

На мен ми е странно как хора, които са самостоятелни, после се навиват да съжителстват с роднини. Аз излязох от дома на родителите ми на 18. Писах за децата ми. Не си представям сега да заживеят с родителите ми или големите ни деца да се върнат обратно, че и със семействата им.
Да им давам (съвсем леко) рамо до 20-25 ми е по-приемливо, отколкото после на 30-40+ да съжителстваме заедно.

При мен голямата промяна беше между първото и второто дете. Седим си ние спокойно, гледаме си златното яйце, нагаждаме си режимите, праволинейно родителстваме и изведнъж бам - хайде второ бебе. Едното реве, другото хленчи, едното иска да играе, другото иска мляко, едното плюе пюре по пода, другото ти сипва супа във врата, докато бършеш пюрето. На този фон третото дори не ми натежа, пък и най-малките обикновено сами се гледат, дето има една приказка. Викам си - с него или без него, циркът вече е налице. Финансово можехме и с две, и с три; помощ от родители за съжаление вече нямаме, но въпреки това оцеляхме и ни е много добре заедно. Децата са образували вече собствен колектив, имат си личен живот, както средния наскоро ме уведоми,  и на моменти имам чувството, че се оправят с живота по-добре от мен. А са на 11, 7 и 5 в момента

Трите деца са тройна радост, но 4 години майчинство ми натежаха психически, не отричам. Ако има по-голяма разлика, сигурно не тежи толкова, в моя случай между първото и второто се върнах на работа за година, а с второто и третото откарах две майчинства едно след друго и бях много изцедена към края. За сметка на това, като се върнах на работа, месеци наред се чувствах все едно съм на екскурзия до екзотична дестинация. Нямаше по-щастлив служител от мен, сигурно съм изглеждала като надрусана с райски газ.

Доволна съм, че така стана, защото преди 40 и ги родих, и ми минаха майчинствата и вече спокойно си гледам напред, не ме чоплят въпроси като "ох искам ли още едно, то искам, ама кога, ами повишението, ами тъкмо отслабнах, ама това-онова".

За колата - да, ние взехме такава с опция за трети ред седалки. Няколко години я ползвахме така, сега големите двама са само на детска седалка за повдигане, само най-малката е със столче и се събират отзад и тримата. Та вече си ползваме багажника по предназначение.

Трудно давам съвети за толкова лично нещо като раждане на дете, но при описаната от вас ситуация - мъж с голяма фамилия и искащ още деца, финансова стабилност, баби, дядовци - не бих го мислила много.

Благодаря Ви! Ще видя как е сега с второто и ще пиша след 6 месеца как ми се струва.

Ако и ти искаш 3 деца ще се справиш. Раликата между 2 деца и 3 е по - малка отколокото между 1 и 2. Поне за мен беше така. Няммам помощ сравнително малка разлика са ми децата. Има и трудни моменти разбира се, но радостта от децата е несравнима.

Второто е на път, а вие за трето..
Вижте как ще се напаснете с две и си представете какво ще се случи с три, две от които МНОГО породени, ако успеете да изпълните плана си, а третото - отново в неособено разумна възраст все още.
Едно дете на 1,3-4 години ( каквото би се получило ако забременеете по план) е много активно, има различен режим на спане отколкото едно новородено. Това означава, че вие трябва да предадете за отглеждане по-голямото на който там ще го гледа,  докато кърмите на 3 часа номер 3. За по-голямкото изобщо няма да ви стигне времето.

Отделно - тръгвате някъде - с една кола не можете освен ако не е бус. Стандартно на заден ред седалки не може да съберете 3 столчета/кошчета/седалка. Да не говорим за колички, буталки и подобни.
Обличане, събличане по 3 е кошмар, въпреки че аз го правих само с двете по-малки. Особено зимата - докато ги опаковам с гащеризони, шалове, шапки, ръкавици и тн аз вече съм вир-вода, а на някой тъкмо му се е доходило до тоалетна...

Ще имате време да помислите след като се роди второто, не бързайте за решение, за което в момента с едно ви е като някаква идилия...идилия е като порастват

Ние сме с 3 деца на 10, 6.5 и 3.5 и живеем извън България. Мъжът ми работи ужасно много и пътува често и надалеч поради естеството на работата си. Нямаме никаква помощ отникъде. Минахме и през локдауни, през домашно обучение, смяна на кола с три реда седалки и всички екстри. Аз не работя откакто сме с 3, защото няма как. Карам ги на училище, взимам ги в 15.30, после домашни, плуване, тенис и какво ли не. Нямам чистачка, нямам бавачка, мъжът ми помага много след работа и уикендите. Не помня кога и с какво захраних третото, никога не успя да има нормален режим на спане, дъщеря ми заспива и на шум и на телевизор, изобщо не и дреме, но се оправяме и сме щастливи. Чак ми е смешно като гледам как имате всички условия и сте се зачудили. Ще се справите. Аз родих третото на 39, мъжъх ми беше на 42 тогава. Миналата година най - малкият се разболя от варицела, мъжът ми тъкмо беше заминал за Азия по работа, по - големите бяха в есенна ваканция. Добре че хладилникът беше зареден. Една седмица блокирана с трите деца у дома, не можех да мръдна заради карантината. Едно свири на пиано, друго мрънка заради обрив и температура, третото иска палачинки и така.🤪🤞

Хората се справят и при бедствия и при война.Не е там въпроса.
Децата имат нужда не само от хранене и преобличане.Дали ще има сили и време и да им обърне малко внимание и то на всеки по отделно.
Да поизрастят и второто,пък тогава ще решат.

Така е, съгласна съм. Аз съм амбициозен родител. Децата са в международно училище и програмата е доста challenging. Дъщеря ми на 6 е в първи клас, всяка вечер чете под мой контрол 2 книжки, диктувам спелинг тестове, това всичко докато примерно с малкия правим коледни сладки. В това време карам баткото да скача на въже, което е част от кондиционната тренировка по тенис, после проверявам дали е направил домашното по математика, накрая си правим кино вечер. Изисква се добра организация и нито едно няма да е неглижирано.

  Хаха, разбирам, че Ви е смешно, то на един човек с опит всичко сигурно звучи смешно.
Просто май аз все още не съм изтрила това родно мислене, че 3 деца са ужасно много, че е едва ли не е много тежко и трудно и не знам си какво. И ние живеем извън България, но в топла страна и в общи линии 9 месеца от годината се прекарват по тениска и джапанки. И като цяло установявам, че животът в топлите страни е много по-лесен и спокоен. Но като споделих на майка ми и на други близки, направо скокнаха, все едно съм се побъркала да искам 3.

Ние сме в Словения, на морето, на границата с Италия. Даже всеки ден ги карам на училище през границата в Италия на 25км. от дома ни. И тук деца се гледат по - лесно, в смисъл, че има паркове, игрища, детски площадки и т.н. Първото дете съм го гледала в центъра на София, уж до Южния парк, но не искам да се сещам за софийската лудница. И вси пак сме сами и разчитаме тук само на себе си. Човек може да се справи с добра организация на ежедневието. Малък пример да кажем е приготвянето на дрехите за училище /градина на 3те деца от предишната вечер. Успех и не се плашете. В българското няродно творчество е казано, че жената ражда в мъки и тем подобни. Насадено ни е това. Всичко е в нагласата!

Здравейте,нова съм тук!!!Събрах смелост да пиша,просто исках с някого да поговоря,приемам всякакви мнения и съвети!Незнам откъде са започна, ще се опитам да бъда кратка и ненатрапчива.Ще започна от там ,че съм на 38 години, разведена,с две деца :момче на 17 и момиче на 15.Развода беше адски кошмар,неискам просто да се сещам.Оставена в безизходица и с наследени борчове от бившия ми мъж се принудих да отида в чужбина на работа.Децата останаха при майками в България.Там срещнах приятен колега ,които е от турски произход но живее в Бъргария,допаднахме си и така и не разбрах кога заживява заедно.Децата ми бяха в течение със всичко.Бях и съм наистина щастлива. Бяхме решили да имаме общо дете,като аз бях уведомира моите деца ,че желая и друго дете.Те бяха категорични ,че не желаят  да се срамуват ,след като аз роля от друг мъж И така чудото се случи след тежък спонтанен аборт и след никаква надежда от страна на лекарите,ние успяхме и аз в момента съм бременна в 5месец .Проблема ми е там ,че децата ми вече разбраха ,че аз съм бременна и започнаха да ме игнорират ,обиждат ,казаха даже ,че неискат да имат никакъв контакт с мен,карат ме да махна бебето и да избирам или да рода и да забравя тях или да направя аборт и всичко да е по старо му. Моля ви кажете ,това тяхно отнушение ще се промени ли с времето  ,дали ще загубя децата си?Да поясня че аз все още съм в чужбина пребирам се често в България те идват когато си пожелаят към менИзвинявам се ако бях натрапчиво с дългото си изказване,но просто хем съм превъзбудена, хем отчаяна и объркана.

Децата ти най-вероятно се влияят от баба си. Съдя по думите, че щяло да ги е срам. Това е характерно за предните поколения, а не за следващите.
Достатъчно са големи, за да осъзнаят, че след 1 и 3 г. ще са възрастни и самостоятелни. Редно е да спрат егоистично да чакат да работиш в чужбина и да ги издържаш, а е време да подредиш живота си
И без това вече в 5ти месец мачът е свирен.
Какво разбираш под това да загубиш децата си? Та те скоро ще имат свои семейства и свой път, а ти имаш свой.
И без това децата не живеят с теб вече. Друго би било ако бяха с теб в чужбина. Тогава пак нямаха да имат право да ти се бъркат, но и надали щяха да го правят, когато няма кой да им влияе.

MiaCasa хубаво питаш за съвет но изчакай да се роди второ дете да видиш как сте и после ще решавате за трето.
Помня в парка бях с трите деца тогава на 6м, 3 и 6години; не спала от години и едва в парка изкарала ги да тичат, една баба седна до мен да ми обяснява как сега ми е лесно, но като станели студенти съм щяла да видя 😉😀.
Голям смях, но да три деца с малка разлика и без помощ си е предизвикателство. Но и много хубаво за децата като растат заедно. Ти сега с едно дете си е песен. Успех

Ами, децата са в доста трудна възраст така или иначе. Останали без баща, майка, отглежда ги някоя баба със старомодно виждане.

Ти изобщо запозна ли децата си с новия, живяха ли заедно, условия не им ли създаде да сте заедно?

Децата ти са вече големи.Сигурно не им е приятно,но ще трябва да го преглътнат.След няколко години ще имат свой самостоятелен живот и няма толкова да се взират в теб.Щом и сега не живеете заедно и ти си в чужбина,процеса на отдалечаване вече е започнал.Уреждай собствения си живот,а тях може да увериш ,че винаги ще ги обичаш и подкрепяш.

Децата ми са запознати със цялата ситуация.Познават и живяха с нас ако мога така да го нарека цялата легна въканция.Аз през два месеца се прибирам за по 10 15 дни кога сама кога с "новият".Заедно ходим и на море и на планината, уж го приеха много добре,но сега положението е напечено.Мисля си че ревнуват,след това казвам от възрастта е ,след това си казвам чустват се може би предадени.Майка ми също спря за момента комуникация с мен.Гледам да гледам положително на ситуацията и живея с надеждата, че след всяко зло идва добро.А между другото аз наех самостоятелна къща в "чужбината",извадих всички необходими документи на децата за да дойдат и да се устроят тук,но те нежаят да напускат България на този етап за по дълго време.

Пак казвам,уреждай си живота.Децата ти са отгледани,след време ще се устроят и няма и да се сетят за теб,освен нещо да им помогнеш.Дано сте живи и здрави ,да отгледате още едно дете.

Благодаря много!
 Ето, родих и сега с интерес и удоволствие препрочитам коментарите Ви.
 Не съм се отказала от идеята, за в момента се справяме добре. Бебето още е малко, тръпна в очакване какво е с две ходещи наляво и надясно. 🙂 Каката е щастлива, но и много ревнува.

  Към Админската забележка - виждам, че темата е над 120 дни, но не виждам смисъл да пускам друга, при факта, че даже някаква трета история се е намесила в темата ми.
 Хептен 1000 теми да станат.

 На жената, бременна с третото детенце - поздравявам Ви за избора и смелостта! Вашите деца наистина ще пораснат, а Вие имате право на щастие и ново семейство. Ще свикнат. Наистина това ще е от бабата - то за тяхното поколение все е срам - жената да я бият - да мълчи, срам. Да не се развежда, срам и т.н. Не е работа на Вашите големи деца да Ви казват какво може да правите.

Здравейте!!!Аз имам вече прекрасна малка Никол на 2ва месеца.Положението бе напечено до раждането на детето.Тя се роди на 11.06 и няколко дни след това ,синът ми който най -много ругаеше ,дойде пръв на гости за около месец в Англия,след него за около 10 дни дойде и майками ,дъщеря ми не пожела да дойде ,но имаме перфектна комуникация.Ще посъветвам всички женички,които са в сходна ситуация като мен ,не се чудите, а действайте.Живота е прекрасен.Дай боже на всекиму втори шанс в живота ,след пълен първи провал.И да не забравя да добавя,че чувството да си мама на 38 е прекрасно.Благодаря за мненията ви.Обичайте се!

Здравейте на всички многодетни мами! Искам да започна с това, че се възхищавам на силата, организираността и всичките ви качества да се справяте с ежедневието.
Накратко за мен - на 39г., с две деца на 8г и 5г. В съзнанието си бях напълно приключила с раждания и тн, но съдбата ме изненада и реши друго. Имах и хормонални проблеми и през ум не ми е минавало, че ще забремения случайно, да не говорим, че бях убедена, че влизам с ранна менопауза…с две думи, шокът беше огромен. С децата ми на моменти ми е доста трудно да се справям, определено не съм от тези майки, на които всичко им се получава с лекота. Карат се много, бият се, не слушат…можи би нормално за възрастта и малката разлика, но тежко за понасяне, особено в момента. От 4 месеца съм на нова работа, още в изпитателен срок, та, освен всичко друго, трябва и да се крия. Този път, дали защото е трета, дали заради годините, имам чувството, че раста с дни, и то не само на корем. А иначе съм доста слаба и разликата ще стане очеизвадна.
Ще съм благодарна за няколко окуражителни думи към една майка, която се чувства тотално изгубена и несправяща се с нищо.

Аз родих третото детенце, дъщеря ми на 38. Справих се, но с цената на много. И все още тичам и ми е трудно, вече е на пет и половина. Не знам колко са по-големите ти дечица като години, но, ако не са съвсем малки ги организираш да помагат.

Здравей и честито! Моите две по-големи бяха на същата възраст като твоите когато забременях с третото. Бяха като куче и котка. Да ти кажа след раждането на бебето, отношенията им се посмекчиха. Второто ми е момиче и беше от голяма помощ, постоянно се въртеше покрай нас с бебето, утешаваше го, говореше му. Малко се вживяваше в ролята на втора майка. Че и бебо се гушеше в нея мен като ме няма. Сега, 3 год. по-късно, пак много играят, но той почва и да й пречи.
Основното, на което исках да наблегна е, че 5 год. разлика между малките не е толкова голяма и децата вървят заедно. Отношенията им се нормализират като са повече.
И хубавото е, че са достатъчно големи сега, за да можеш да изкараш сравнително спокойна бременност без търчане по площадки.
С работата вече не знам какво ще правиш.
Лека бременност и успех!

Ние сме с 3 деца, на 14, 12 и 1г3м в края на месеца ще правим и ЗЕТ, така че ако е рекъл Бог ще станем с 4.
Не е лесно, но е прекрасно.Ще се справите и ще сте много благодарна на Бог за това чудо 🥰🍀

Звучи като да ги произвеждате на партиди - първо две, и след десетина години още две.
Сигурно по лесно се отглеждат, живи и здрави да сте!

Ние пък произвеждаме по 1 на всеки 7 г. И какво от това? Всеки има право на удобно за неговото семейство семейно планиране.

а ние по едно на всеки 6г.
Сега са на 18, 12, 6 и двама младежа на два месеца...

На мен такава конфигурация много ми харесва : 2 породени и след 7-10г още две породени. И да, по-лесно се гледа бебе с две поотраснали деца.
Ние почти я изпълнихме : n°1 и n°2 са с две години разлика. Родих третото 7 години след второто. Като нищо бих отгледала и едно породено на третото. Желание не ми липсва. Но май капацитетът ни се спира на 3 деца. А вече и годините ми ме спират. Стига ми едно дете родено на 42г.

Brin, имаш време за още едно.
На нас първите 2 са ни породени през 1 г., после след 7, след още 7 и след още 7. С последното забременях на 47, родих на 48. Таткото е с 2 г. по-голям от мен. Това лято става на 2 и това човече и спира да е бебе.

Подразни ме "произвеждането" мен.

Fever, възхищавам се на хора като Вас.

Знам, че имам още малко време. На 43 съм, но съм сигурна, че пак бих могла да забременея. Всеки път забременявам бързо и естествено (като изключим след абразиото - там на тялото ми му трябваха 2г, за да се регулират хормоните и да започна пак да правя хубава лигавица).
Но я има психологическата бариера. За мен беше компромис с моите разбирания да забременея на 41г, но желанието беше по-силно. Сега на 43-44г тепърва да забременявам, вече не бих. А и ММ е с 5г по-възрастен от мен и вече и на него не му се занимава с всичко от начало.
Пък и той има още един син от предишен брак и тогава децата му биха станали 5!

Отделно нямаме баби и дядовци, на които да разчитаме - или още работят или живеят далече. И при това положение с 4 деца нещата биха били доста по-сложни. Ето сега, големите ходят на училище, но малката е постоянно болна (хоспитализация след хоспитализация, защото всеки път като се разболее буквално спира да се храни) и не мога да я пусна на ясла. Съответно работя хоум офис с нея, което ми е на ръба на силите. Не бих могла да го направя с две. Ако са две породени, аз ще трябва да си взема отпуск за гледане на деца докато навършат 3г (както миналия път), защото иначе нещата не се получават. Обаче неплатен отпуск за цяла година с две деца е едно, а с 4 вече е съвсем друго.

Не, определено 3 деца са ни лимита.

Важното е да са живи и здрави!
Вашите още са всички вкъщи и наистина би било сложно.
И ние нямаме баби и дядовци наблизо, за съжаление, но така сме планирали винаги децата, че да нямаме повече от 3 едновременно у дома и поне едното от тях да е вече голямо и самостоятелно.
И сега сме с 3 само, защото двете най-големи заминаха още преди раждането на най-малкия (то затова се решихме на него - изживях тежко раздялата с двете ми най-големи момичета в 2 поредни години и това, че сега ги виждам не повече от 3-4 пъти годишно), а третата и тя се изнася след година. Аз след 4-тото дете минах на половин ден работа, хем работихме вече основно от дома и пак малко след това напълно спрях да работя (още много преди да се роди най-малкият). Децата си искат внимание, а и родителите имаме нужда от време за себе си, но пък децата са най-прекрасното нещо на света. Ние вече и внучка имаме.

Точно така си е.
И ние това гледахме - първите две да поотраснат и да са вече малко по-самостоятелни, преди да планираме третото.

И наистина между 3 и 4 деца има разлика, точно както не е същото с едно дете и с две деца. Не е където 3, там и 4. За четвърто вече се иска желязна организация, допълнителна помощ (баби, дядовци, бавачки) или намаляване на работното време на един от родителите. Дори няма смисъл да споменавам финансовата част - всичко х4, а не един черпак вода в супата.

Честита ви внучка! 💝🐣💐
Беше пуснала тема за името преди време. На кое име се спряха последно?

Лия е госпожицата (има моята буквичка и в същото време е буквално втората част от името на втората ни дъщеря, а нейните майка и леля са изключително близки още от малки и особено сега, когато са си опора една на друга на 1500 км. от най-близките) и даже ни бяха на гости преди няколко седмици и сега се надяваме и ние да идем след още няколко.

Права си за 4-тото дете. Реално решението ни за него беше много по-трудно, отколкото за 5-тото и добре, че ни изненада. Четвъртото го искахме до един момент, но не се получаваше и после изведнъж се оказа, че цялото лечение е дало резултат, а вече се бяхме отказали. Докато 5-тото си беше изключително трудно постигнато, но за 4-то след 3-то е много по-сложно да се реши човек, отколкото за 5-то след 4-то. Поне при нас.

За 5-тото предполагам, че решението е било по-лесно, именно защото две от децата са били напуснали гнездото. Другите две - доста по-големи вече (на 7 и 14г при раждането му).
А и мокър от дъжд не се бои.

Вие сте герои!