Ваканцията след ОСМИ клас - част 2!

  • 22 155
  • 752
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 234
Склонността към тежко изживяване на стрес е лична специфика според мен. Някои хора винаги запазват самообладание и не приемат никога нищо като особено фатално, независимо дали има или няма външен натиск. При други е обратно. От най-невинни ситуации се губи балансът.
Искаш да кажеш, че веднъж зададено, е така завинаги и не подлежи на тренировка и  промяна на нагласата?

# 46
  • гр.София
  • Мнения: 4 165
Мама Мони , гледай и  колко човека са се явили на Мат, все пак.

Ох, в седмокласната една майка - провокатор, от вчера се напъва,че класирането било излязло и едва сега я отразиха. Миналата година бяхме щастливци,всичко публикуваха по план и рано-рано в деня.

# 47
  • Мнения: 8 247
По планини ходя много, или поне ходех много, сега е по-рядко. Щеки съм пробвала само веднъж, но не моето. И с високи обувки веднъж пробвах. Пак не е моето. Аз трябва да подскачам, подрипвам дет се вика, ръцете ми трябва да са свободни, глезенът ми трябва да е свободен, за да мога да си  скачам спокойно по морените.
На набора много би му паснала тениска с do nothing, ама и да му купя, няма шанс да я облече. Нищо с надписи не иска да носи. Корава глава. Какво да кажа.

Последна редакция: вт, 13 юли 2021, 12:44 от ston

# 48
  • Мнения: 2 022
Абсолютно е така, за стреса. Аз се мобилизирам и изключвам всяка емоция, а съм имала колеги, които много учат за сесии, но на изпити блокират. Въпросът е, че при децата може би още не са изградени тези защитни механизми. Нямам представа. На моя приятелка, по наше време, й беше спрял цикълът покрай изпити за английска гимназия.
На мен ми текна кръв от носа на кандидатстудентския изпит. Хем вече бях видяла задачите и нямаше проблем. Квесторката дойде с мен в тоал да ми помогне.

# 49
  • София
  • Мнения: 3 571
Аз обикновено се мобилизирам на изпити докато минат. После обаче редовно се разболявам. Когато кандидатствах имах 5 изпита един след друг. Вечерта след последния бях болна.

# 50
  • София
  • Мнения: 7 209
Склонността към тежко изживяване на стрес е лична специфика според мен. Някои хора винаги запазват самообладание и не приемат никога нищо като особено фатално, независимо дали има или няма външен натиск. При други е обратно. От най-невинни ситуации се губи балансът.
Искаш да кажеш, че веднъж зададено, е така завинаги и не подлежи на тренировка и  промяна на нагласата?
Мисля си, че с тренировки нещата могат наистина да се подобрят, но не и да се променят радикално. Най-вероятно нещо винаги ще остане да работи на заден план. А и с годините нервната система на хората се износва, та невинаги и опитът помага.

# 51
  • София
  • Мнения: 5 790
Не знам дали може да се "тренира" това чувство. Майка ми е голяма паника и до ден днешен и за всичко се притеснява и гълта валидоли. Преди й се ядосвах, че не се стяга, но после се замислих, че при всяка загуба на близък и при всеки стрес от нещо преживяно, човек може би губи сили, а не става по-корав. Всеки има различна стабилност на нервната система. Да, точно и Ред това е писала.

# 52
  • Мнения: 6 616
Както каза Judy преди време, това е до темперамент. Характерът търпи промяна, но темпераментът си работи на собствени честоти.

# 53
  • София
  • Мнения: 7 209
Точно!
И ми се струва, че понякога е по-добре човек да си живее честно с осъзнатите слабости вместо да се самозаблуждава, че с някакви техники нещо генерално е променил у себе си. Тоест по-добре валидол отколкото мантрата "спокоен съм", която най-вероятно няма да отговаря на истината.

# 54
  • София
  • Мнения: 5 790
От друга страна съм се замисляла, за себе си, дали това потискане на емоцията не вреди. Дали няма в последствие да избие на някъде. Може би човек, който пуска парата по малко и начесто е по-добре за самия себе си, отколкото този който се държи и преглъща.

# 55
  • Мнения: 3 491
Според мен хората, които показват паника, се съхраняват повече от тези, които привидно изглеждат спокойни. Не е случайно, че мъжете по-често получават инфаркти и инсулти. Опитват се винаги да изглеждат силни и стабилни, а всъщност не е така. По-добре си го излей, изживей си лудостите, че да ти мине.
На мене щеките само ми пречат, имам чувството, че забавят ходенето, а аз обичам да вървя бързо.

Последна редакция: вт, 13 юли 2021, 13:07 от Amanda.D

# 56
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Аз съм изключително притеснителен човек. За всичко. Изживявам много нещата, къде с външна проява, къде си трупам в мен, докато не изригна.
Едно обаче ми е силна страна - в критични ситуации, колкото по-паникьосани и объркани хора има около мен, толкова повече се мобилизирам, изолирам от паниката и действам изключително рационално. Като мине опасността се сривам. Но за дребните несгоди и ежедневни проблеми съм способна с дни да не спя и да съм кисела като ланско зеле.
Наборът е бетон за сега. Сестра му обаче - драма куин от преподавателския състав на НАТФИЗ. С нея ще видим зор.

# 57
  • софия
  • Мнения: 25 655
И преди съм писала, мрън трепери като лист по време на всяко нещо, което е свързано с представяне пред хора - презентация, изпит. Буквално ръцете й треперят, гласът трепери. Никога не сме се карали за оценка или каквото и да било, и това доста ме притеснява. Все се надявам да го преодолее поне малко, защото не е работа, няма никакъв смисъл. И учителите тази година са го забелязали. Говорим, обясняваме, уж знае, че не е човешки живот и всеки греши, няма никакъв проблем да не е най-перфектна или ако пропусне нещо, но наистина е някаква лична вибрация. И когато говори с хора дори за най-обикновени неща, които не са й близки (разбирайте всички освен нас с баща й и най-близки приятелки), се притеснява, не гледа в очите.

# 58
  • Мнения: 8 247
Мисля, че не е само до външното изразяване на чувствата, а и вътрешно има разлики кой какво и доколко преживява. Майка ми винаги е била паника, все за нещо се притеснява и това ѝ вреди, но си е такава. Независимо дали ще го покаже външно или не, това си е в нея. Баща ми е перде, абсолютно. Аз съм повече като него. Външно не проявявам притеснения, но и вътрешно не ги изживявам кой знае колко. Дори и да ми случи, много бързо ми минава и пак спира, не точно да ми пука, защото ми пука, а по-скоро не мога да си го сложа на сърцето и да се тревожа безгранично за какво ли не. За неща пък, които не зависят от мен и не мога да им повлияя по никакъв начин, съвсем пък не се кося. Каквото такова. Не знам обаче доколко всичко това може да се "тренира". И аз съм на мнение, че си носиш темперамента, чувствителността, емоционалността, емпатията, ако щете, и си живееш с тях, опитвайки се да ги държиш в граници, приемливи за обществото и собственото ти съществуване.

# 59
  • Мнения: 2 214
От друга страна съм се замисляла, за себе си, дали това потискане на емоцията не вреди. Дали няма в последствие да избие на някъде. Може би човек, който пуска парата по малко и начесто е по-добре за самия себе си, отколкото този който се държи и преглъща.
По тази причина, за да не се налага емоцията да вреди, то човек трябва да докара съзнанието си до момент, в който просто няма да има необходимост да изпитва тази емоция. Като не я изпитваш, няма как да ти навреди. Joy
А това става с осъзнато приемане. Като си зададеш въпроса - "какво най-лошо би могло да се случи?" и приемеш всички допустими отговори за валидни.
И да не забравяме същественото - най-важното е да сме живи и здрави, всичко друго е поправимо. Blush

Аз от малка твърде емоционално изживявах всеки изпит, включително с физическо изразяване - болки в стомаха и гадене с повръщане.
Та това горното го споделям от опит. Като работиш над себе си можеш да намалиш стреса. Всичко е в начина на мислене и осъзнаване.

Общи условия

Активация на акаунт