Ваканцията след ОСМИ клас - част 2!

  • 22 155
  • 752
  •   1
Отговори
# 30
  • sofia
  • Мнения: 1 474
Добро утро! Като чета в други теми и наблюдавам някои майки  до какви свръхемоции  стигат с това кандидатстване в 7 клас и много се обърквам. Та това е просто едно училище и дори не е университет. За по-амбициозни деца има достатъчно "елитни" училища. Хората не са толкова притеснени когато сключват брак или започват работа. Имам една случка, която е като печат в съзнанието ми - служебно посещавах няколко болници преди около 10 години и се озовах в детска психиатрична клиника. В коридора имаше две момичета с майките си. Едната с хранително разстройство, другата в тежка депресия ( беше спряла да говори). Тъй като беше тихо, без да искам чух разговора с лекаря на всяко от двете. Оказаха се от едно и също училище. Двете майки излъчваха власт, раздразнение и разочарование. Странно, че нямаше тревога. Нашият път не винаги е техния път...

# 31
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
О, във Варна има един Проданчо. Като бях на 10 той да е бил на възраст за гимназия . Варненци го знаят, въври, върти въженце и си говори. Не е агресивен. В книжарницата редовно идваше да ме пита - како имаш ли дъвки. Чист и спретнат. До колкото разбрах е бил ученик в математическата гимназия и в един момент изперква. Стрес ли е било, родителски амбиции ли, прегаряне... Но е бил много умен. Останал е на ниво - дете.

# 32
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 364
Хера, идеята е супер за тениската, но има грешка в надписа и то точно в немския език - рекцията на глагола denken an + D, не е denken auf. Ученикът да не я научи грешно 😂
Аааааа не...поправено е Simple Smile)))
Наистина никога не съм имала болни амбиции за моите момчета. Моите мечти /освен да стана хирург - но в последствие реших, че човешкият живот ми е скъп и ако а то има загуба на човек/ съм ги осъществила. Трябва те да мечтаят, те да се сбъдват, а аз просто да бъдя техният гръб. Ядосвам се с мързела, който показват. Много са умни, особено набора, ей така с лежене му се случват нещата, яд ме е! Според майка ми ме е яд, защото аз трябваше много да уча, а той почти не полага усилия аххахахха

# 33
  • Мнения: 2 214
В стремежа си да дадем най-доброто на децата си, понякога ги натоварваме ненужно. Най-голямото ми притеснение е детето ми да не се чувства на мястото си. За това се водя по личния избор и след това само подкрепям, насърчавам и помагам за случването на този личен избор.
Не е никак лесно да намериш златната среда. С младежа ми е много лесно, но девойката много ме затруднява. Виждам какви са й интересите, но не мога да преценя дали ще са и по силите.

# 34
  • Мнения: 138
Извинявам се, че ще питам тук, но съм в безизходица, познавате ли проверен майстор на баня за София? Благодаря предварително.

# 35
  • София
  • Мнения: 2 438
Гледах преди малко справката на Дидева за НВО 10ти клас. Конкретно ФЕГ по БЕЛ е на 8 място, но познайте къде е по математика - на 21во след Спортното училище и след Професионална гимназия по транспорт Simple Smile. Явно и в горните класове математиката и учителите по математика хич ги няма във ФЕГ.

# 36
  • Мнения: 4 970
Извинявам се, че ще питам тук, но съм в безизходица, познавате ли проверен майстор на баня за София? Благодаря предварително.
Плочки или ВиК?

# 37
  • София
  • Мнения: 5 790
Приятелче на децата отключи диабет тази година, от стрес покрай 7.клас. Умно и чувствително дете, за изпитите беше точно излязъл от болница. Едва ли се представи според способностите си, та много ме е яд. Родителите му не са болни амбиции, но явно всичко това се отразява. Може би няма да успее за желания Туес, но дано си намери хубаво училище и най-вече да е здрав, доколкото може. В такива моменти човек осъзнава колко безсмислено е всичко останало.

# 38
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Ами миналата година Стивън целия беше а афти от стрес. Някак мина български, но за математиката направо беше като треперещо листо. Сякаш осъзна в последният момент , че е важно.

# 39
  • София
  • Мнения: 7 209
Склонността към тежко изживяване на стрес е лична специфика според мен. Някои хора винаги запазват самообладание и не приемат никога нищо като особено фатално, независимо дали има или няма външен натиск. При други е обратно. От най-невинни ситуации се губи балансът.

# 40
  • София
  • Мнения: 12 131
И освен това една или две щеки трябват? За моя случай, в който няма да ги ползвам за темпо при бързи преходи.
Ох, бе, Ред! Joy

# 41
  • sofia
  • Мнения: 1 474
Моето дете винаги е било "над нещата". С порастването обаче и осъзнаването на важността на някои ситуации, започна да се паникьосва. Говорихме, че паниката не е добър съветник. Шокира ме признанието му, че му тежи очакването да се справи отлично. Оттогава го изпращам с думите :"Каквото стане, не е на живот и смърт". Казва, че липсата на големи очаквания го освобождава.

Последна редакция: вт, 13 юли 2021, 16:53 от googlish

# 42
  • София
  • Мнения: 7 209
И освен това една или две щеки трябват? За моя случай, в който няма да ги ползвам за темпо при бързи преходи.
Ох, бе, Ред! Joy
Ми гледам, че масово се продават по една. Никога не съм си купувала щеки за ски поединично. Заподозрях, че има някаква хитрина дето не я знам. 😆

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 1 796
И освен това една или две щеки трябват? За моя случай, в който няма да ги ползвам за темпо при бързи преходи.
Ох, бе, Ред! Joy
Ми гледам, че масово се продават по една. Никога не съм си купувала щеки за ски поединично. Заподозрях, че има някаква хитрина дето не я знам. 😆
Купи си две - винаги можеш да ползваш или две, или една, иначе само една Grinning

# 44
  • София
  • Мнения: 5 790
Абсолютно е така, за стреса. Аз се мобилизирам и изключвам всяка емоция, а съм имала колеги, които много учат за сесии, но на изпити блокират. Въпросът е, че при децата може би още не са изградени тези защитни механизми. Нямам представа. На моя приятелка, по наше време, й беше спрял цикълът покрай изпити за английска гимназия.

Общи условия

Активация на акаунт