Делба при наследство

Ето нагледен пример за съсобственост в българските условия - златен имот и нулева възвращаемост.

Африканчо, ако правите някакви подобрения по имота - дървета, огради или каквото и да било, събирайте си документите. Поддържайте добри отношения с оплакващите се съседи, нека да ви виждат, че вие правите нещо. Един ден може да ви станат свидетели, ако се наложи.

И е добре да си намерите читав адвокат, все пак да се посъветвате. Ето една съфорумка каза, че с адвокат се е справила, може нейният адвокат да помогне и на вас.

По принцип сигурно има фирми-инвеститори, които могат отново да се пробват да се разберат поотделно с отделните съсобственици. Въпрос на подход и договаряне. Според мен си дайте още известно време, може на дръпнатите ви роднини да им дойде друг акъл в главата. Не се отказвайте за жълти стотинки от такъв имот.

Ама и вие как приемате всичко за чиста монета, направо.....четете между редовете бе, хора.
Африканчо се е облажил след смъртта на родителската си и бърза да си осребри печалбата. И на нас такива фирми са ни предлагали да ни изкупуват имоти, и дават нищожни пари, нормално никой от другите съсобственици да не иска да продава...ама то като си го получил на готово и една тухла не си вложил, както се казва, най-лесно е да го продадеш било и за жълти стотинки.
Иначе единственото решение е съдебна делба, ама там трябва да се изръсиш. То не става само да взимаш, трябва и да дадеш.

Съсобственик не може да продаде на трето лице, без да предложи първо на останалите съсобственици при същите условия да изкупят дела му, но може да дари част от собствения си дял на трето лице, без да се питат останалите съсобственици, след което третото лице става и то съсобственик, и може да предложи на всички, включително и на него, да му продаде останалото от дела си.

И кой нормален би си сложил главата в торбата по този начин? Рискът да си на загуба е много, много голям. Съмнянам се някой сериозен инвеститор да предприеме такава крачка, за частно лице да не говорим. Единствено имотната мафия би се навила, но се съмнявам дори и авторът на въпроса да излезе на голяма печалба с тях.
Пак казвам, като иска да получи, първо да даде. Тези дела хич не са евтини и бързи, но щом имотът е на такова ТОП място, би трябвало "инвестицията" да му се изплати.

А защо да не се облажи от бащинията си?? И защо ще поема общите разходите на някой си, само защото са съсобственици??

Има хора, които рискуват да дарят 1/100 ид.ч. от дела си на заинтересован купувач, и никак не са малко при такива саги с искам го, стискам го, ама не мога го купя, не мога да поддържам и не мога да му плащам данъците.

Разбира се, че няма лошо, но защо всички останали трябва да му играят по свирката и щом той е решил да продава на момента, всички останали трябва да се съобразят с него? Вече се потретвам, но за мен лично, законът си е измислен много добре. С едно евентуално дело се дава шанс на всички съсобственици да решат кое е по-изгодното решение за тях и всички са изправени пред еднакъв избор.
Аз нямам против да си вземе парите от частта, негова си е и може да прави с нея каквато си иска. Дразнещато е, че се опитва да мине по тънката лайсна, както му е най-изгодно на него, а все пак не е сам.
Колкото до общите разходи - до колкото разбирам майка му преди да почине ги е поела, той щом дори и документът, че е платил не знае къде е, смятай колко хабер си е имал.
Кукумицинка, обзалагам се, че в историята на въпросния, има голяма доза преувеличаване.
Иначе аз имах предвид, че рискът е за купувача, защото накрая е много вероятно да стигне до положението на африканчо и тогава или трябва да предложи някакво неустоимо предложение, за да се съгласят останалите или пак съд (мисля). Общо взето тегава работа ще е.

Той не е реален собственик и претенциите му са неоснователни.

Доста рязко изказване. И в моето семейство имаше "облажили се" в съсобственост - имахме 1/3 от 1/2 парцел и 1/3 от несъществуваща самосрутила се паянтова къща от 30-ина квадрата. Говорихме със съсобственика на 1/2 от парцела (който си имаше отделна къща) да му продадем частта. Той беше ОК. Но едната трета от нашата половинка нито казваше "да", нито казваше "не" - просто се криеше. И двете трети решихме, че няма смисъл да си късаме нервите, съсобственикът предложи естествено по-ниска цена за дяловете, уреди прехвърлянето и приключихме с роднинските простотии. Нито ние, нито другата трета се чувстваме прецакани.
Вярно, имотът не беше около "Оборище". Съсобственикът каза, че той ще се оправя с останалата 1/3.  Или му е предложил малко по-висока цена за неговия дял, или е изчакал 1-2 години и е придобил този дял по давност. Хич и не ни интересува, дори третинката да е взела повече пари от нас.

При съсобственост в България, особено с повече наследници, е просто преобладаваща практика един-двама да носят на гърба си останалите, т.е. да се занимават с имота, да влагат пари и време в него, а останалите да правят сечено и да точат лиги как ще се облажат един ден. Точно тези, които нищо не искат да направят по имота, са облажващите се. Африканчо каза, че е имало разговори с инвеститори през годините, т.е. не е като да са искали да прекарат останалите. При един строеж всеки съсобственик ще вземе съобразно неговия дял и/или както се договори с инвеститора. Но не, не е ясно какво чака дръпнатият син - майка му да умре и той сам да решава, или някой от останалите съсобственици (възрастен) да умре, за да му се увеличи И неговия дял. Но нито участва в поддържането на имота, нито се съгласява на разумна сделка с инвеститор. Прилича ми на стандартен типаж - любимото синче на мама - стар ерген.

А това, че Африканчо няма документ колко е платено на дървосекача - аз съм викала такъв, хич не си и представям да дава какъвто и да е документ, дори написан на парче хартия на ръка.  Дори да е дал, майката на Африканчо я е прибрала, или пък я е хвърлила, възрастните хора са на настроения.

Блекблинг, неустоимото предложение може и да е класическо, като във филма. Има и такива купувачи.

Щото не ти е дошло до главата, да ти прави някое задно колело напук...проблемът не е, че той ще се облажи (докато стигне до него де...), а ти да не се облажиш. После пустеещи имоти, къщи развалини, сметки, сметки, сметки...А от съдебните делби се хранят адвокатите, накрая със задните колела всичко отива на търг, и пак за жълти стотинки.

Изказвам само предположения, но едва ли ако на останалите съсобственици е предложено една наистина добра пазарна цена, са щяли много да се дърпат, още повече за имот, който очевидно никой не ползва. Сърбала съм попарата на такива "инвеститори" и ми е ясно как работят, понеже те самите гледат да са на максимална печалба. Не случайно толкова сгради на ТОП локации все се намират "клошари" да ги палят.
Просто ми изглежда, че нашия човек иска да вземе едни бързи и лесни пари, без значение другите какво искат. Пък и как всички са на едно и също мнение, само той на обратното?
Както и да е, не съм морален съдник, но е хубаво да се погледнат и другите гледни точки, истината е някъде по средата..

Разбира се, никой няма право да налага на друг съсобственик кога и за колко да си продава дела от имота. Но като държиш да го имаш, тогава трябва поддръжка, плащане на данъци, разходи, т.н., всеки според дела си изрядно.

В дискутирания казус, майката е реален собственик. Синът е основно претенциозен дразнител.
Аз не одобрявам настоящото ни законодателство. Подобни типажи, с малък дял често изнудват или вредят на лоялните съсобственици. Подобни случаи има и при онаследяване. Там, полагащия реални грижи е ощетен. Другият знае, че ще получи равен дял и неглижира родители или роднини.

Когато става въпрос за съдебна делба при наследство, единственият полезен ход е добър адвокат. Успех!

Afrikancho, ако можете да чакате, най-добре в този случай е съдебна делба. Да стартирате дело за такава, никой не може да ви спре. А и след старта му, ще имате коз да кажете на другите съсобственици да продадете заедно на пазарна цена, защото при съдебна се плащат доста разноски. Ако Вие имате финавсова възможност, като съсобственик, можете да изкупите на другите дяловете при съдебната делба и после да го продадете цялото на по-висока цена.