Вашата история със злоядото дете

  • 19 495
  • 264
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 214
Аз съм 158 см от горе-долу 15 годишна. Много жалко, че се тормози за това. Нямам спомен да съм страдала, че съм ниска. Даже всички ми се кефеха и сега пак е така. Стискам палци скоро да се приеме каквато е Simple Smile

Благодаря много!

Непрекъснато се опитвам да и изтъкна преимуществата на това да си по-дребничка жена в дългосрочен план. Също така акцентирам върху занижения и апетит като гаранция за запазване на стройна фигура за в бъдеще. Въобще опитвам се да и повдигна самочувствието всякак.
Освен това, за мен ръстът на хората никога не е бил от значение. Непонятни са ми тези фиксации при някои.

Но тя казва, че просто няма как да разбера какво и е. Защото никога не ми се е налагало да убеждавам хората, че не лъжа за възрастта си. Защото никога не съм гледала всичките си приятели отдолу. Смята, че дори не забелязват, ако тя изостане от групичката, когато вървят, защото е ниска и се загубва от погледите им. Една от приятелките и наскоро закачливо я нарече "джудже"...

Дано наистина го преодолее! И дано да е скоро!

# 241
  • Мнения: 4 470
Ех.. да не Ви отчайвам, ама.. аз скоро навърших 30. Едва сега (непознати) вече говорят за мен като "Жената" - примерно, "обслужвам жената". До сега беше "говоря/обслужвам Момичето". До скоро и аз се дразнех, че изглеждам на момиче и никой не ми дава годините. Сега рязко ми долипсва Grinning

Иначе от-до всички мъже са харесвали височината ми (и по-високи, и по-ниски). 160 съм, около 48 кг.

# 242
  • Мнения: 8 970
lilli, че съвсем нормален ръст е девойката!
На 15 години растежът все още не е приключил. Със сигурност ще порасне с още някой см.
По-скоро ти си от високите и може би се сравнява с теб.

Аз лично съм 160см. Напълно нормален ръст. Не съм миньон. Миньон е майка ми, която е 150см.

Моята злоядка - малката ми дъщеря е вече на 12 години. Мога да потвърдя, че с настъпването на пубертета апетита се засилва. Вече се храни като нормален човек.
А злоядството и слаботелесността в първите години си имат плюсове - към момента тя е слаба, няма проблеми с излишни кг.,  както много момичета на тази възраст. Вярвам, че така ще си върви и занапред.

lilli Между другото, чела съм, че хормона на растежа се стимулира най-много от пълноценния нощен сън.
Ето тук има и други методи.
https://www.zdravei.org/hormon-na-rasteja/

Последна редакция: вт, 02 фев 2021, 09:35 от utro77

# 243
  • Мнения: 29 915
При моят дребен проблемът не е в неяденето, а в това, че не иска да опита нищо ново. Казва - това не го ям и приключва. Яде 5-6 вида ядене, сандвичи и сладкиши. Плодове само банан и ябълка и то рядко. Зеленчуци никакви, дори не мога да го накарам да опита.
Спряла съм да се ядосвам и се надявам в пуберитета да прояде всичко.....

# 244
  • Sofia
  • Мнения: 398
Скрит текст:
Здравейте!
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.

Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.

 Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.

Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...

Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...

Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.

В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.

В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.

Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.

Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.

Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.
lilli, все едно си писала за моята дърщеря, която скоро стана на 9г - 118 см и е 19 кг. Изглежда много по-малка от съучениците си.  Примирила съм се за яденето и съм се въоръжила с търпение. Записала съм я на плуване.  
Не се притеснявай за товето момиче. Може би по-късно е влязла в пубертета и още ще расте.  Скоро си разглеждах картона. На 15г. съм била 156 см, а на 17г.  - 161см.

Последна редакция: вт, 02 фев 2021, 14:17 от mi_sy

# 245
  • Мнения: 6 713
Мога да кажа, че при нас положението с дребния (10 години) е същото както го описва Soul Free. Трудно опитва нови неща, и менюто му е в общи линии същото - най-вече пилешко яде (печени бутчета, или панирани пилешки флейки, кюфтета от кайма също), ябълки и банани от плодовете, от време на време мандарина, и от зеленчуците - краставици... Да не споменавам разбира се типичните любими ястия за възрастта - пици, паста.
А дъщеря ми прояде на 11 и половина-12 години осезаемо. До преди това не е била типичната злоядка, леко капризна по-скоро, опитваща нови неща, но не ги повтаря ако не й допаднат. Тя например яде домашни манджи - мусака, пълнени чушки, лазаня. А и домашни дюнери отскоро хапва с нас.

Лили,
Дъщеря ми е висока 152-153 см някъде. Нейна идолка е Ариана Гранде, която е висока именно 153 см Grinning и както можете да се досетите точно е доволна, че в момента е с нейния ръст. Нека и твоята дъщеря се приеме каквато е, все пак ръстът не е най-важното. Още повече има време - ще расте още, няма защо отсега да се притеснява.

# 246
  • Мнения: 29 915
Лурдес,  значи не съм сама.....
Спрях да се ядосвам.  Записан е иначе на стол в училище. Яденето е разнообразно и поне едното да яде, пак е нещо....

# 247
  • Русе
  • Мнения: 11 925
Почти 18 - долу горе същата работа. Не се е разял.Странното е че яде субпродукти, които аз недолюбвам и не приготвям. Баща му ги забърква. Иначе пица, паста, бургери,панирани сирена,сушита. От готвените - кюфтета със сос, картофено пюре,шкембе чорба, която купувам готова. Не обича много пържени картофи. В редки случаи хапва.Плодове, зеленчуци ,ядки и сирене си яде от малък. Но нещо извън менюто си не желае да пробва . Не е висок. Спортува много активно и физиката му е забележителна.Здрав е.

# 248
  • Мнения: 6 713
Абсолютно си права! Няма смисъл да се ядосваме,  важното е да им окъсяват дрехите и омаляват обувките. Grinning

# 249
  • Мнения: 2 361
  Лили, всеки ръст си има предимства. Дъщеря ти тепърва ще открие, че да си джобно гадже никак не е лошо.

# 250
  • София
  • Мнения: 6 202
Е то, това е психически комплекс. Дано го преодолее, иначе ясно е, че не е толкова ниска, при това е момиче. Винаги съм искала да съм по-висока (162 съм), но десет години работих с колежка миньонче и се чувствах огромна. Усещането да се чувстваш огромен е по-неприятно от усещането да се чувстваш мъничък Wink
Навремето се записах в тази тема заради 16 годишната вече, която до 10тата си година беше злояда. До 3-тата аз го преживявах жестоко. Според мен неяденето не е свързано толкова осезаемо с ръста, а си е до ген. Тя е висока вече 166 и носи 40-ти номер, но просто ММ е висок. Когато влезе в пубертета се отовори да опитва разни неща и обича да яде почти всичко вече. Но не се сеща ако не и пристърже стомаха, което от сегашна гледна точка отчитам като здравословно. В крайна сметка, човек трябва да се храни като огладнее, а не по навик. В момента като си стои повечко у дома и се движи по-малко почти не огладнява. Аз пък не я подсещам умишлено - организмът си знае работата.
13 годишният ми син, който добре си похапваше като бебе, след третата година влезе в злоядия си период. Злоядството му се основава на стереотипи. Не пробва непознати храни, не пробва даже кисело мляко от непозната марка. Обича паста, но предпочита фарфале (панделки) и понякога не се съгласява да яде спагети приготвени със същия сос като панделките.  Месо яде само мляно, както и колбаси приготвени само от мляно месо. От плодовете - ябълки, малко череши (оглежда всяка на външен вид), малини, ягоди, диня. От зеленчуците - домати. Яйца яде само под форма на майонеза или в кекс и палачинки. С влизането в пубертета - количествата се увеличиха неимоверно, разнообразието - не. Въртя 4-5 неща, но притичва да хапне на всеки 2 часа, защото бил много гладен. Още не е достигнал височината, която би ме успокоила за момче, но се надявам, че има време.

# 251
  • Мнения: 6 847
Този форум много ме изненадва - 160см бил нормален даже висок ръст за жена.....
А, аз цял живот да живея с идеята, че съм миньонче 164см на 48кг. Мани ами и всички около мен така ми казват.....
Няма нищо по-хубаво от това да си слаба. И на 50 да можеш да си облечеш роклята от бала в гимназията.

# 252
  • Мнения: 11 210
Няма как да 160 да е висок ръст по никакъв критерий.
Но иначе средностатистическият ръст на жените в България е точно 164 см, т.е. да си миньонче най-много на тегло Simple Smile

# 253
  • Мнения: 6 847
Уби всичко детско в мен. Grinning
От утре започвам да твърдя, че съм среден ръст, а да е посмял някой да ми каже нещо напротив - веднага го пращам за справка във форума.

# 254
  • Мнения: 11 210
Майтапът настрана! Официални статистически данни. Не само е среден, ами и се е увеличил с 12 см за стотина години (в началото на XX век е бил 152).
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgariia-porasna-s-12-sm … godini_53145.html

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт