Здравейте, мами и по - специално се обръщам към мами със злояди деца, които с надежда са вече бивши такива и ако не напълно то са подобрили желанието си за нови храни и вече този проблем отшумява. Имам дете, което е още в ДГ, знам съветите, знам за търпението. Тук не търся толкова съвет как да се соравя (получила съм такива, включително и от форума, старая се да ги прилагам), а по - скоро да чуя от личен опит кога, на каква възраст и как се промениха нещата при вас, ако щете дори за подкрепа, за успокоение на неспокойната ми по този въпрос душа на майка? Умишлено питам майки на по - големи деца, тъй като злоядите деца често се променят в периода 8-12г, така съм чела в статистически данни.
- Публикувана: 19 апр. 2019, 12:37 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2021, 14:28 ч.
Вашата история със злоядото дете
Аз съм била извънредно злоядо дете. И досега съм много слаба, но съм обратното на злояда - по-скоро съм лакомия, кулинар и ценител на добрата храна. Но това го открих, когато започнах да подреждам живота и менюто си сама, сиреч след пълнолетие.
В моя случай "злоядо дете" е означавало, че не кусвам нито хапка гадна храна (в детска градина, училище) и дори от домашната ям крайно ограничен брой ястия (основно пържени картофи, филия с лютеница и суджук, боб, пиле с ориз). Класическите "готвени манджи" със сосове, запръжки, лук и досега са ми no-go, такова нещо в къщата ми не влиза.
Детето ми не е злоядо в класическия смисъл и по-скоро е едричко, но също има изразени вкусове и предпочитания, някои биха ги нарекли "капризи". Често пращаме кутийки за училище, защото тамошната храна не става, при готвене вкъщи се съобразяваме с вкусовете на всички - трима - вкъщи. Това невинаги е лесно, тъй като отгоре на всичко мъжът ми е вегетарианец, но не е и невъзможно. Във всеки случай я научихме да обича и да яде индустриални количества плодове и като цяло на здравословно отношение към храната.
В моя случай "злоядо дете" е означавало, че не кусвам нито хапка гадна храна (в детска градина, училище) и дори от домашната ям крайно ограничен брой ястия (основно пържени картофи, филия с лютеница и суджук, боб, пиле с ориз). Класическите "готвени манджи" със сосове, запръжки, лук и досега са ми no-go, такова нещо в къщата ми не влиза.
Детето ми не е злоядо в класическия смисъл и по-скоро е едричко, но също има изразени вкусове и предпочитания, някои биха ги нарекли "капризи". Често пращаме кутийки за училище, защото тамошната храна не става, при готвене вкъщи се съобразяваме с вкусовете на всички - трима - вкъщи. Това невинаги е лесно, тъй като отгоре на всичко мъжът ми е вегетарианец, но не е и невъзможно. Във всеки случай я научихме да обича и да яде индустриални количества плодове и като цяло на здравословно отношение към храната.
Моят опит е с двама - брат ми и единият ми син. Брат ми навремето (разликата ни е 8 год и почти аз го отглеждах) беше невероятно злоядо чудовище. Като се сетя за храненето му като малък още ме облива студена пот. Не искаше абсолютно нищо да яде. До 12 год една хапка не е изял доброволно. Имаше дълги периоди, в които ядеше само едно нещо. Например едно цяло лято изкара на филии с шарена сол. Не хапваше нищо друго. После няколко месеца на кисело мляко със захар. Имаше много дни лятото, когато излиза сутрин гладен да играе, цял ден кара на шепа джанки (не се прибира да яде) и вечер нищо не яде. Всичките нерви ни беше стопил. Толкова беше кльощав, че му обличах по 2-3 панталона един върху друг, че ме беше срам да го водя по улиците. 
Като влезе в пубертета, някъде на 12-13 изведнъж се разяде. Ама пак не като нормален пубертет момче, просто в сравнение с това което беше преди ядеше повече. Като му мина пубертета, пак спря. Сега е на 35 г, яде колкото да не заспи. Доста е слаб, а е и много висок. Спокойно може да не яде цял ден или няколко дни. Та не знам реално дали изобщо нещо се е променило. Но пък е здрав.
Синът ми е на 11. Не е толкова злояд, колкото капризен. Има страшно много неща, които не обича и не яде. Които на всичкото отгоре се променят непрекъснато. Тази седмица не яде едно, следващата - друго. Колкото и да е гладен, ако не му харесва това което му предлагам, няма да го яде. Аз например не мога така. Ако съм наистина гладна мога да ям всякакви гадости. Той предпочита да стои гладен, не му пречи особено, отколкото да яде нещо, което не харесва. Като е в стрес не яде. Като е сърдит или притеснен не яде. Като е болен не яде. Вече е влязъл в пубертета и за сега не виждам изглед нещо да се промени. Даже последната година още намали храната, а дръпна доста на височина и в момента и изключително кльощав.
Като влезе в пубертета, някъде на 12-13 изведнъж се разяде. Ама пак не като нормален пубертет момче, просто в сравнение с това което беше преди ядеше повече. Като му мина пубертета, пак спря. Сега е на 35 г, яде колкото да не заспи. Доста е слаб, а е и много висок. Спокойно може да не яде цял ден или няколко дни. Та не знам реално дали изобщо нещо се е променило. Но пък е здрав. Синът ми е на 11. Не е толкова злояд, колкото капризен. Има страшно много неща, които не обича и не яде. Които на всичкото отгоре се променят непрекъснато. Тази седмица не яде едно, следващата - друго.
Колкото и да е гладен, ако не му харесва това което му предлагам, няма да го яде. Аз например не мога така. Ако съм наистина гладна мога да ям всякакви гадости. Той предпочита да стои гладен, не му пречи особено, отколкото да яде нещо, което не харесва. Като е в стрес не яде. Като е сърдит или притеснен не яде. Като е болен не яде. Вече е влязъл в пубертета и за сега не виждам изглед нещо да се промени. Даже последната година още намали храната, а дръпна доста на височина и в момента и изключително кльощав. 
Първо какво значи злоядо - яде малко...или яде 2-3 неща?
За мен е важно детето да е здраво, т.е. имам познато дете, което яде по малко слабичко е, но е много здраво почти не боледува (проверявани са му кръвна картина, желязо са ок) и е жизнено.
Ще разкажа моя опит, който няма да ти е успокоителен но за информаци - моят син от 2годишен започна да отказва храни и накрая менюто му включваше 5-6 неща, основно млечни, плодове и въглехидрати. Зеленчуци и месо отказваше както и готвена храна...бях се примирила и чаках да порасне за да я прояде евентуално...Като количество храната не е била малко, нормална но еднообразна. Винаги е бил здрав и с много енергия.
Развитието на история е - на 7-8г беше когато започна да се оплаква, че е уморен...реших да му проверя желязо и вит.В12 и логично с дефицити, т.е. имаше двойна анемия. Започна се едно тъпчене с добавки, но храненето същото...говоря, говоря не потегля. Лекар казва трябва да прояде иначе ще трябва все на добавки да бъде. На 9г отключи Хашимото (на щитовидната жлеза аз също имам т.е. обременен е), по съвет на еднокринолог пуснахме тест за хранителни непоносимости и се оказа страшно май само към месото нямаше. Такива непоносимости се случват при болни черва, тоест това не са алергии правя уточнение. В крайна сметка стигнахме до гастроотделение от там излязохме с диета - без глутен и млечни и много пробиотици. Още на първия месец след спиране на глутена детето започна да проявява интерес към всякаква храна. В момента храненето му е разнообразно, а всички изследвания в норма а червата му са почнали да се оздравяват.
За мен е важно детето да е здраво, т.е. имам познато дете, което яде по малко слабичко е, но е много здраво почти не боледува (проверявани са му кръвна картина, желязо са ок) и е жизнено.
Ще разкажа моя опит, който няма да ти е успокоителен но за информаци - моят син от 2годишен започна да отказва храни и накрая менюто му включваше 5-6 неща, основно млечни, плодове и въглехидрати. Зеленчуци и месо отказваше както и готвена храна...бях се примирила и чаках да порасне за да я прояде евентуално...Като количество храната не е била малко, нормална но еднообразна. Винаги е бил здрав и с много енергия.
Развитието на история е - на 7-8г беше когато започна да се оплаква, че е уморен...реших да му проверя желязо и вит.В12 и логично с дефицити, т.е. имаше двойна анемия. Започна се едно тъпчене с добавки, но храненето същото...говоря, говоря не потегля. Лекар казва трябва да прояде иначе ще трябва все на добавки да бъде. На 9г отключи Хашимото (на щитовидната жлеза аз също имам т.е. обременен е), по съвет на еднокринолог пуснахме тест за хранителни непоносимости и се оказа страшно май само към месото нямаше. Такива непоносимости се случват при болни черва, тоест това не са алергии правя уточнение. В крайна сметка стигнахме до гастроотделение от там излязохме с диета - без глутен и млечни и много пробиотици. Още на първия месец след спиране на глутена детето започна да проявява интерес към всякаква храна. В момента храненето му е разнообразно, а всички изследвания в норма а червата му са почнали да се оздравяват.
Винаги е бил злояд и ядящ в пъти по-малко. На 16 е почти. Продължава да е злояд и да отказва доста храни, и яде като че ли по-малко от връстниците си.Пример - закуска - палачинка със сирене; в училище е до 14 - дюнер или спагети или нещо там от предлаганите около училището. Обяд - 2 кебапчета, може и едно с някакъв доматен сос или салата без хляб; до вечерта - един два плода и нещо сладко и често си бърка кисело мляко с нещо овесено или ядки- около 50 г. Тренира всеки ден от 4 до 9. Вечер яде по две бъркани яйца със сирене. Но често само нещо сладко само- като меденка. По принцип не държа голямо количество сладкиши, а и той яде само определен вис и не яде домашни.От малък е доста здрав и рядко боледува. Много добра физика и отлична мускулатура
Аз съм бившо „злоядо“ дете. Злоядо в кавички, защото от сегашната ми гледна точна изобщо не бях злояда, а просто подложена на хранителен тормоз от страна на едната ми баба и майка ми. Странно, при другата баба проблеми с храненето нямах. Не че готвеше по-вкусно или ми угаждаше повече, просто не ме тормозеше и ме оставяше да ям когато, колкото и каквото си искам. 
Проядох някъде в началното училище, след като се роди брат ми и вниманието на майка ми и баба ми се пренесе към него. Мен ме оставиха на мира, започнаха него да тормозят.
В пубертета пък ми се отвори един апетит, та до днес...
Проядох някъде в началното училище, след като се роди брат ми и вниманието на майка ми и баба ми се пренесе към него. Мен ме оставиха на мира, започнаха него да тормозят.
В пубертета пък ми се отвори един апетит, та до днес...
Mibobo,
твоята история е поучителна и наистина човек е добре да има едно наум, но в 98% от случаите е просто нарушен хранителен интерес.
Радвам се, че сте открили ключа за палатката и детето ти е вече по-добре.
твоята история е поучителна и наистина човек е добре да има едно наум, но в 98% от случаите е просто нарушен хранителен интерес.
Радвам се, че сте открили ключа за палатката и детето ти е вече по-добре.
Да, определено е много често срещано при децата и избирателното хранене и по-малкото като количество хранене и аз затова и не се втелявах много. Е не ми беше добре, но и наистина не подозирах сериозен проблем.
Аз самата като дете съм имала периоди в които съм имала някакъв вид "проблемно" хранене.
Всъщност като се замисля, рядко май съм срещала дете което се храни много добре - тоест разнообразно и в задоволително количество.
Да, хранителният тормоз е нещо, което не трябва да се допуска. Брат ми навремето много го тормозеха. Майка ми и баща ми предимно. Изреждаха се на почивки да му тикат насила в устата и да го карат да яде. Понякога имам чувството, че гладуваше нарочно само и само да ги дразни. Което е напълно разбираемо. Но такава фобия беше развил към храната, че като се прибереше първата му дума беше "няма да ям".
За това никога не съм карала моите деца да ядат на сила. Или да ядат нещо, което не искат. Понякога си позволявам дребни хитрости, например да им скрия броколите в крем супа, защото иначе не ги искат, но не ги насилвам. Много е гадно да ядеш на сила. Аз го разбрах чак като забременях. Преди никога не беше ми се случвало да нямам апетит. Много съм лакома по природа. Като забременях учудващо загубих апетит, нищо не ми се ядеше. Белтъкът ми падна толкова, че ме караха на сила да ям месо. Още ми се качва стомахът в гърлото като се сетя.
Та за това не насилвам. Но пък и не съм толкова смела, че да кажа "или ще ядеш каквото има, или стой гладен". Все предлагам нещо друго и угаждам на капризи, само и само да хапне нещо. Което сигурно не е правилно, но е толкова кльощав, че не смея да го оставя гладен. Докарала съм до там, че готвя за всеки в къщи поотделно.
За това никога не съм карала моите деца да ядат на сила. Или да ядат нещо, което не искат. Понякога си позволявам дребни хитрости, например да им скрия броколите в крем супа, защото иначе не ги искат, но не ги насилвам. Много е гадно да ядеш на сила. Аз го разбрах чак като забременях. Преди никога не беше ми се случвало да нямам апетит. Много съм лакома по природа. Като забременях учудващо загубих апетит, нищо не ми се ядеше. Белтъкът ми падна толкова, че ме караха на сила да ям месо. Още ми се качва стомахът в гърлото като се сетя.
Та за това не насилвам. Но пък и не съм толкова смела, че да кажа "или ще ядеш каквото има, или стой гладен". Все предлагам нещо друго и угаждам на капризи, само и само да хапне нещо. Което сигурно не е правилно, но е толкова кльощав, че не смея да го оставя гладен. Докарала съм до там, че готвя за всеки в къщи поотделно.
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Първо какво значи злоядо - яде малко...или яде 2-3 неща?
Имам две злояди и от двата вида по едно. Не насилвам и не тормозя, нямаме баби. Имаме и по-светли периоди, но като цяло храненето е проблем. Пропускането на хранене и липсата на разнобразие според мен води също и до повишена емоционалност и раздразнителност. Рисковете от разболяване също са по-големи, макар че моите са относително здрави, т.е. не боледуват по-често от номално хранещи се деца.
За жалост сигурно е и до ген, аз също до много късна възраст нямах изграден режим и не си давах сметка, че това влияе много на работоспособност и емоционално състояние. Не че не са се опитвали да ми го изградят. Постепенно със самонаблюдение разбрах, че в някои случаи, когато ми е било криво просто съм била гладна. Научих се да се вслушвам в тялото си и да не посягам към най-лесното под формата на бързи въглехидрати, когато този начин на хранене започна да ми се отразява и на визията след 35 г.
При децата обаче няма как да очакваме някаква осъзнатост, а при липса на естественото чувство за глад става доста трудно. Вечно съм на нокти и се опитвам да им втълпя, че трябва да се яде, дори понякога да не си гладен или да имаш по-интересни неща за правене.
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
И моето дете лъжа само с няколко супи и крем супи. Боб и леща пасирана, между другото открих че така е много вкусно. Правя го защото не й харесв сме са люспести.
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Защо не пюрираш боб/леща и да ги поднесеш така...пак си е крем супа
Повечето деца се впечатляват от вида на храната ако е оформена някак интересно или забавно....при моето дете не работеше де, но не пречи да опитате.
От три деца ми се "падна" едно злоядо, първото, момиче. От тия злояди, които всичко ядат, стига да не "усещат", че ги храниш. Т.е. игри, забавления и докато се занимава, "мушкаме" лъжиците с храната. От бебе си беше така. Мляко пиеше, само ако е заспала, иначе стискаше здраво устни. Заспи ли, изцокваше го на един дъх. После, като се захранихме минахме на методиката-забавление, за да се храни. Гладна никога не е била, винаги е била нахранена с това, което трябва да се яде, вкл.плодове и зеленчуци, но ни костваше голеееми усилия. Слабичка и нежничка. И така... до 6-7 годишна някъде. След това започна да се храни нормално. В пубертета дори леко наля и сама реши, че ще се храни здравословно, като набляга на зеленчуци, плодове, ядки, малко мляко и млечни продукти, почти спря месото, освен рибата. Та, това е моят опит със злоядството. Малките са ми ящни, за моя огромна радост. Мечтаех си, да храня дете, което съзнателно да се храни
Lilik 123 Така сме и ние, ако мама не подтикне няма ядене. Но при нас и не всичко приема, подхожда с недоверие към повечето храни. От бебе трудно приемаше нови храни и консистенции. При захранването чак се потрисаше.
Да, поне паста и всякакви макаронени иделия обича, но и мен смее да пробва нови сосове.
Трябва да бъда и честна, че е по - злояда от мен, но пък и при мен не беше много цветно положението до студентството. Там май глада ме оправи 😂
Ядях само макарони, спагети, кус кус, картофено пюре, холидейки, шоколад НЕ ядях, банани да и за кюфтета се прежалвах, пица и леща.
Боб не исках, мусака не, ориза само го ровех и го давах на кучето под масата 😂 Минаваше номера с пиле с картофи. Зелени работи, салати, плодове не. Супа не, кисело мляко не. Помня, че поне чушки пържени и с ориз обичах, нещо което ме е яд че малката не обича.
Мисля, че на 70-80 % сме еднакво злояди.
Успокоява ме факта, че като станах студентка и там ме подгониха задълженията, студенсткия стол ми се стори идеален. Всичко проядох, сега освен попара всичко мога да ям.
Да, поне паста и всякакви макаронени иделия обича, но и мен смее да пробва нови сосове.
Трябва да бъда и честна, че е по - злояда от мен, но пък и при мен не беше много цветно положението до студентството. Там май глада ме оправи 😂
Ядях само макарони, спагети, кус кус, картофено пюре, холидейки, шоколад НЕ ядях, банани да и за кюфтета се прежалвах, пица и леща.
Боб не исках, мусака не, ориза само го ровех и го давах на кучето под масата 😂 Минаваше номера с пиле с картофи. Зелени работи, салати, плодове не. Супа не, кисело мляко не. Помня, че поне чушки пържени и с ориз обичах, нещо което ме е яд че малката не обича.
Мисля, че на 70-80 % сме еднакво злояди.
Успокоява ме факта, че като станах студентка и там ме подгониха задълженията, студенсткия стол ми се стори идеален. Всичко проядох, сега освен попара всичко мога да ям.
Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
И какво ще му стане на детето, ако не яде боб и леща, та чак толкова си притеснена?
Като не ще, да не яде.
Зорлен си правите децата злояди...
Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
И какво ще му стане на детето, ако не яде боб и леща, та чак толкова си притеснена?
Като не ще, да не яде.
Зорлен си правите децата злояди...
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Моето дете всяка година добавя по една нова храна. Сега откри ягодите колко са вкусни, миналата година прасковите, по-миналата динята. 
Периодите с цикъл на дадена храна продължават. Сега е на пилешки пръчици с корнфлейкс, спагети с кайма или с много сирена, ако няма поне 4 вида в спагетите не ги яде.
И като сложим и пълнежа от чушки с кайма, ориз с домати, супа месо без месото, пица и пържени картофи и токлова.
Поне в супата успявам да скрия зеленчуци като ги пюрирам.
Ще проядат децата, само да не се ядосваме.
Периодите с цикъл на дадена храна продължават. Сега е на пилешки пръчици с корнфлейкс, спагети с кайма или с много сирена, ако няма поне 4 вида в спагетите не ги яде.
И като сложим и пълнежа от чушки с кайма, ориз с домати, супа месо без месото, пица и пържени картофи и токлова.
Поне в супата успявам да скрия зеленчуци като ги пюрирам.
Ще проядат децата, само да не се ядосваме.
мен ме водеха злоядата в семейството.
всички се изреждаха да ме карат да ям. аз обаче бях по-издръжлива и ги въртях на малкия си пръст с неяденето...
в пубертета проядах, но и започнах да готвя. от детската градина имам доста травми с това ядене. много неща не ям, заради насилването там.
скоро установих, че не ми понася глутен, като се върна назад - имала съм всички симптоми от дете, но никога не съм била диагностицирана, макар да ме влачеха по лекари, постоянно бях с поднормено тегло (и до сега), постоянно бях с липса - я на витамини, я на други микроелементи
детето ми е капризно, яде малко на брой храни. консистецията и вида са важни.
понякога месеци наред яде едно и също. да кажем за обед точно определена крем супа или само сос болонезе, или само спагети със сол и олио
закуската от години е една и съща: овесени ядки с мялко и какао. сам си я прави.
предлагам, но не насилвам.
вкъщи всеки яде нещо различно и на масата има поне 3 неща за ядене, винаги може да опита, ако желае.
сега откри шницелите, яде ги от една седмица всеки ден. без нищо друго.
днес без да го питам добавих гарнитура - първо нея изяде, макар на обед да я предложих и да ми я отказа...
има дни, в които изяжда по 3 ябълки (трябва да са червени, ако не са - трябва да ги обеля), после месеци наред не ги яде.
въобще не се втелясвам.
предлагам и ако откаже го оставям да яде хляб с нещо или овесените ядки.
всички се изреждаха да ме карат да ям. аз обаче бях по-издръжлива и ги въртях на малкия си пръст с неяденето...
в пубертета проядах, но и започнах да готвя. от детската градина имам доста травми с това ядене. много неща не ям, заради насилването там.
скоро установих, че не ми понася глутен, като се върна назад - имала съм всички симптоми от дете, но никога не съм била диагностицирана, макар да ме влачеха по лекари, постоянно бях с поднормено тегло (и до сега), постоянно бях с липса - я на витамини, я на други микроелементи
детето ми е капризно, яде малко на брой храни. консистецията и вида са важни.
понякога месеци наред яде едно и също. да кажем за обед точно определена крем супа или само сос болонезе, или само спагети със сол и олио
закуската от години е една и съща: овесени ядки с мялко и какао. сам си я прави.
предлагам, но не насилвам.
вкъщи всеки яде нещо различно и на масата има поне 3 неща за ядене, винаги може да опита, ако желае.
сега откри шницелите, яде ги от една седмица всеки ден. без нищо друго.
днес без да го питам добавих гарнитура - първо нея изяде, макар на обед да я предложих и да ми я отказа...
има дни, в които изяжда по 3 ябълки (трябва да са червени, ако не са - трябва да ги обеля
), после месеци наред не ги яде.въобще не се втелясвам.
предлагам и ако откаже го оставям да яде хляб с нещо или овесените ядки.
Здравейте!
Синът ни следващия месец става на 7 г. Също спада към така наречените "злояди" деца. При него като че ли проблема се засили, когато започна да ходи на детска градина. Не че преди това беше добре, но след това нещата се обостриха. При него ме притеснява факта, че вместо да си обогатява менюто, той започва да изключва храни, които преди е консумирал без проблем. Други пък, ако не са в определено съчетание, няма да ги опита въобще. Например: леща само със салата домати; салам с краставици; яйца /варени или на очи, само белтък/ в комбинация с маслини; кюфтета, наденица, печено пиле и риба с домати и краставици; домашна баница с кисело мляко. Май се изчерпах... Хляб не яде с основното. Преди хапваше препечена филия с масло и сирене, сега отказва. Два или три пъти съм си позволявала да го оставя да си легне гладен - за него не е проблем, предпочита го пред това да яде... Отделно докато се храни, сигурно на всяка хапка по 4 пъти го подсещам. Знам, че е грешка, но иначе съвсем няма да яде. Като количество също хапва малко. На моменти дори имам чувството, че изпитва отвращение към храната. И то към това, което принципно обича и е приготвено по негов вкус. Отделно на градината по цял ден стои гладен. Яде само плодовете. На есен е първи клас. Притеснява ме да не отключи някакво хранително разстройство като анорексия, булимия и др. подобни. Също моля за съвет. Или за насока към съответен специалист. От Бургас сме.
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!
Синът ни следващия месец става на 7 г. Също спада към така наречените "злояди" деца. При него като че ли проблема се засили, когато започна да ходи на детска градина. Не че преди това беше добре, но след това нещата се обостриха. При него ме притеснява факта, че вместо да си обогатява менюто, той започва да изключва храни, които преди е консумирал без проблем. Други пък, ако не са в определено съчетание, няма да ги опита въобще. Например: леща само със салата домати; салам с краставици; яйца /варени или на очи, само белтък/ в комбинация с маслини; кюфтета, наденица, печено пиле и риба с домати и краставици; домашна баница с кисело мляко. Май се изчерпах... Хляб не яде с основното. Преди хапваше препечена филия с масло и сирене, сега отказва. Два или три пъти съм си позволявала да го оставя да си легне гладен - за него не е проблем, предпочита го пред това да яде... Отделно докато се храни, сигурно на всяка хапка по 4 пъти го подсещам. Знам, че е грешка, но иначе съвсем няма да яде. Като количество също хапва малко. На моменти дори имам чувството, че изпитва отвращение към храната. И то към това, което принципно обича и е приготвено по негов вкус. Отделно на градината по цял ден стои гладен. Яде само плодовете. На есен е първи клас. Притеснява ме да не отключи някакво хранително разстройство като анорексия, булимия и др. подобни. Също моля за съвет. Или за насока към съответен специалист. От Бургас сме.
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!
Здравейте!Аз като малка съм била злояда по думите на майка ми.Започнала съм от бебе още.На един месец съм вкарана в болница,защото вместо да качвам,съм отслабнала с килограм.Спаднала съм на тегло до под 2 кг.Майка ми отчита като грешка нейното поведение тогава."Не го буди докато спи" е бил известния тогава рефрен(сега май също доста се ползва).И тя не ме буди да ям,сама съм щяла да се събудя като огладнея.Да ама ,не!Организма пести сили и не се събъждам,така както доносено бебе с нормални килограми.Един месец съм била хранена със сонда през носа,директно в стомаха.Като бебе съм захранена от дядо ми,който е бил няй-ящния от семейството,та белким проям нещо.Като дете се хранех много бавно,винаги последна оставах на масата да си доям.Майка ми е тичала с лъжичката след мен да ме храни докато играя.Това помня от детството си.Като малко по-голяма започнах да ям повече неща,но все така в малки количества,защото ям бавно и изяждам по-малко количество докато се заситя.Така съм и сега.Сега съм всеядно животно,няма нещо,което да не ям,дори и така омразните на децата плодове и зеленчуци ям.И то по много.За огромна радост,сина ми не е като мен,когато съм била дете.яде от всичко и по много.Още от бебе беше така-сучеште така лакомо,че кърмата му течеше покрай устата по врата.Майка ми поиска да дойде да види как суче,че тази гледка и е липсвала когато аз съм била бебе.
.......... Притеснява ме да не отключи някакво хранително разстройство като анорексия, булимия и др. подобни. Също моля за съвет. Или за насока към съответен специалист. От Бургас сме.
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!
Еее не си мислете чак такива неща, много деца са така и изписаното до тук го доказва.
Жизнен ли е, здрав ли е?
Има разни сиропчета с витамини за апетит имам спомен за Апетон ли беше...може да опитате.
Моето беше и продължава да е такова. На осем е. Иначе е як, здрав, добре развит, почти не боледува.
Яде избирателно. Имаше период, в който ядеше само пържоли, после само кебапчета с картофи, кетчуп и пърленка. После спря кебапчетата, след това картофите и сега кара само ба чеснова пърленка с кетчуп по заведенията. Като седнем някъде умирам от срам като ме попитат за детето нищо ли няма да поръчаш. Ще речеш, че гладен го държа.
Във всяка къща яде различно. При свекървата- тас кебап и кифлички, при майка- питки, при мен- бульона на пилешката супа, купени готови пилешки пръчици, краставица на пръчици с лимонов сок /киселичко му казва/. Общо взето обича тестени неща, хляб- много рядко и без кората. Но една вечер се бях заинатила и щеше да легне гладен, намазах три филии с пастет, ни кора маха, нищо, излапа ги и трите. Та, глезотии, или не е гладен.
Като дойде някое гостенче и сипя, плющят им ушите на тия деца, допълнително искат, моя седи и лапа мухите.
Скоро прояде диня, ягоди- абсурд, а малини обожава.
А, да, и чипс разрешавам, с кетчуп.
Аз съм същата- ям основно само супи, месо, сирене и домати. Е, готвя и друго, но само с тези неща мога да преживявам.
Не знам дали е от значение, но като започнах да го захранвам не ядеше манджите, и си реших проблема с АМ- до тригодишен го пи, явно го мързеше да дъвчи.
Абе, да са живи и здрави, да слагат по нещо, все ще проядат.
Яде избирателно. Имаше период, в който ядеше само пържоли, после само кебапчета с картофи, кетчуп и пърленка. После спря кебапчетата, след това картофите и сега кара само ба чеснова пърленка с кетчуп по заведенията. Като седнем някъде умирам от срам като ме попитат за детето нищо ли няма да поръчаш. Ще речеш, че гладен го държа.
Във всяка къща яде различно. При свекървата- тас кебап и кифлички, при майка- питки, при мен- бульона на пилешката супа, купени готови пилешки пръчици, краставица на пръчици с лимонов сок /киселичко му казва/. Общо взето обича тестени неща, хляб- много рядко и без кората. Но една вечер се бях заинатила и щеше да легне гладен, намазах три филии с пастет, ни кора маха, нищо, излапа ги и трите. Та, глезотии, или не е гладен.
Като дойде някое гостенче и сипя, плющят им ушите на тия деца, допълнително искат, моя седи и лапа мухите.
Скоро прояде диня, ягоди- абсурд, а малини обожава.
А, да, и чипс разрешавам, с кетчуп.
Аз съм същата- ям основно само супи, месо, сирене и домати. Е, готвя и друго, но само с тези неща мога да преживявам.
Не знам дали е от значение, но като започнах да го захранвам не ядеше манджите, и си реших проблема с АМ- до тригодишен го пи, явно го мързеше да дъвчи.
Абе, да са живи и здрави, да слагат по нещо, все ще проядат.
Аз бях ужасно злоядо дете. Защо ли не си останах така?! 
Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама. Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала.
Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама. Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала. 
Аз, като едно злоядо и досега вече бившо дете, смятам за най най-правилно децата да не се насилват да ядат. Изключително съм благодарна за това на родителите си и съм го спазвала и с моето дете.
Запомнила съм от книгата на д-р Спок "Няма психически здраво дете умряло от глад".
За притеснената майка - обикновено в пубертета нещата си идват по местата и тогава ще пита дали е нормално за една нощ да се изяде пакет масло, половинка кашкавал и пръчка луканка след вечеря.... а и забравих половинка хляб и буркан кисели краставички 😁
Запомнила съм от книгата на д-р Спок "Няма психически здраво дете умряло от глад".
За притеснената майка - обикновено в пубертета нещата си идват по местата и тогава ще пита дали е нормално за една нощ да се изяде пакет масло, половинка кашкавал и пръчка луканка след вечеря.... а и забравих половинка хляб и буркан кисели краставички 😁
Аз съм си злоядо дете и до ден днешен. Като малка съм предпочитала да ям в компанията на някое другарче, с периоди на еднаква храна- примерно 1 месец само пържола, 1-2 месеца баница.. Като поотраснах вече продължавах с периодите на еднаква храна и ядене 1-2 пъти максимум на ден. Поддържам си от години 42-44кг, ям си по 2 пъти на ден, трябва обаче да е нещо, което харесвам, иначе предпочитам да не ям.
Аз бях ужасно злоядо дете. Защо ли не си останах така?! Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама. Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала.
Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама. Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала.Все едно аз съм го писала. Мислех, че номера с плюенето на храна в тоалетната аз съм го измислила.
Прясно мляко да не близна и досега. Толкова съм го намразила, че даже от миризмата ми се повдига. На „стари години“, най-вече благодарение на студентските бригади, проядох доста омразни за мен неща, че гладът не прощава... Но прясно мляко няма сила на света, която да ме накара да пия, ако ще и животът ми да зависи от това.
На гости обаче ми беше много вкусно. Коронният ми номер, а може би и несъзнателно отмъщение, беше да омета де що храна има пред мен пред смаяните погледи на домакините, докато майка ми се жалва колко съм злояда.
Така де, нали и тя трябва за нещо да се оплаче на другите майки, а то нямаше за какво друго – послушно дете бях. Та оставаше само яденето...И изобщо – най-доброто средство срещу злояди деца е майките и бабите им да се консултират с добър педиатър и, ако не помогне, с психиатър. За лечение са самите те, не децата...
Моят приятел като се запознахме беше ужасно злояд. Бяхме на 18. Следователно и беше доооста слаб. Ядеше само 3-4 неща и то две от които бяха банан и зърнена закуска. Всякакви меса, манджи и супи отказваше. Оказа се, че проблема е бил в детството му. Майка му на сила го е карала да яде и докато не си изяде храната, му е било забранено да става от масата. И той по този начин е бил принуждаван да си тъпче устата и после да ходи и да я плюе в тоалетната. Казва, че това било абсолютно всеки ден на закуска, обяд и вечеря. Дори към 15-16 годишна възраст не се е прибирал нарочно по цял ден, само и само да не се повтаря този ад. В последствие като започна да идва по- често вкъщи, мама готвеше постоянно и аз естествено си взимах само за мен. Той все гледаше как вкусно си хапвам и полека лека "я да си опитам от това, я от онова" и взе, че прояде всичко и сега е дебелак, който пък не мога да накарам да отслабне и все бърза да се прибере, че да яде 
„Човек, който може да убеди баба си, че не е гладен, може да промени света!“
И моето е злоядо или по-точно капризно на храна. През септември ще навърши 6 години. Беше лакомо бебе, но изкара някакъв летен вирус на 10 или 11-месечна възраст и след него се започна с капризите. И гладна е лягала - не й пречи. Затова просто започнах да й давам да яде каквото иска. Винаги й се предлага от готвеното за всички вкъщи, но рядко яде от него. На сила не съм й давала. Знам, че в градината се опитват понякога да я карат насила, но тя им показа , че това не й харесва като обърнала една паница с леща докато й бутали лъжицата в устата насила. От този случай спряха да я тъпчат. Но и тя леща повече не близна, а до тогава понякога хапваше по 1-2 лъжици от нея.
В градината яде таратора, хляба, плодовете, сурови моркови и краставици. Рядко нещо друго. Вкъщи освен тези неща яде и няколко други, но никога месо. Опитвала съм да прикрия месото под нещо, е усеща го. Миниатюрно късче месо колкото оризово зрънце е плюла, усещайки го под картофа. Картофа не изплю, само месото изкара на върха на езика си.
Понякога само за да яде се принуждавам аз да я храня, защото забравя сама да си пъха в устата. Не й прави впечатление, че е останала гладна след това. По два дни съм издържала да я оставям по този начин - на нея нищо й няма, а аз съм кълбо от нерви. И започнахда я подсещам да пъха лъжицата в устата или дори сама да й я пъхам, но не и насила. Само ако зяпа доброволно.
Давала съм Апетон. Не й помогна. Само й придаде свръхенергия, която тя и без друго има в излишък и от толкова енергия започна да я избива на нерви. По същия начин й действат всякакви мултивитамини и други за повишаване на имунитета, затова не й давам.
В градината яде таратора, хляба, плодовете, сурови моркови и краставици. Рядко нещо друго. Вкъщи освен тези неща яде и няколко други, но никога месо. Опитвала съм да прикрия месото под нещо, е усеща го. Миниатюрно късче месо колкото оризово зрънце е плюла, усещайки го под картофа. Картофа не изплю, само месото изкара на върха на езика си.
Понякога само за да яде се принуждавам аз да я храня, защото забравя сама да си пъха в устата. Не й прави впечатление, че е останала гладна след това. По два дни съм издържала да я оставям по този начин - на нея нищо й няма, а аз съм кълбо от нерви. И започнахда я подсещам да пъха лъжицата в устата или дори сама да й я пъхам, но не и насила. Само ако зяпа доброволно.
Давала съм Апетон. Не й помогна. Само й придаде свръхенергия, която тя и без друго има в излишък и от толкова енергия започна да я избива на нерви. По същия начин й действат всякакви мултивитамини и други за повишаване на имунитета, затова не й давам.
Оххх, записвам се и аз със злоядо 11-годишно творение! Много е зле при нас и не се оправя! Беше пил коркиостериод(медрол) 6-8 месеца и само тогава прояде по 4-5 пъти на ден с апетит. За справка е висок 140 см на 29-30 кг. Поне тренира футбол и се движи, не е бавно дете.
Та пробвали сме без резултат бирена мая, Апетон, сега пие рибрно масло поне нещо да му влезне.
Та пробвали сме без резултат бирена мая, Апетон, сега пие рибрно масло поне нещо да му влезне.
Болната ми тема. Но тъй като още помня как ме насилваха като малка с храненето, не си го позволявам с детето. Месо отказа на 2.5г. Винаги се е хранил малко, и е слабичък. Въпреки това не го тероризирам. Гледам да яде веднъж на ден супа и някакъв плод/зеленчук. През другото време- закуската му наполовина, следобедната и тя. (Между другото, някой беше писал за бобовите, той също не яде, но му правя крем супа от червена белена леща. Много е вкусна и той я обича.)
Докато този месец не му пуснах кръвни покрай разболяване, хемоглобина в застрашително ниски стойности. Такива, че почти припаднах като видях. За радост не е нещо от най-страшните болести. Изписаха му желязо и сега е на диета за хемоглобина. Пие го от 10дни и сега е с такъв апетит, какъвто не съм виждала у него. Дефицитите също водят до подтискане на апетита и се получава омагьосан кръг.
Докато този месец не му пуснах кръвни покрай разболяване, хемоглобина в застрашително ниски стойности. Такива, че почти припаднах като видях. За радост не е нещо от най-страшните болести. Изписаха му желязо и сега е на диета за хемоглобина. Пие го от 10дни и сега е с такъв апетит, какъвто не съм виждала у него. Дефицитите също водят до подтискане на апетита и се получава омагьосан кръг.
Здравейте.
Мненията на Как Сийка ме усмихнаха. И аз обожавах да казвам на баба, че ям всичко при другата баба(на татко майката), защото готви по-вкусно.
Не знам дали е редно, но като малка бях много злоядо дете. От 1 годинка до към 20 години. Не ядях никакви коприви, лапад, месото ако ми сервираха, без да ме видят го гълтах цялото. После ми се караха. Хубавата баба на село ми даваше всичко, омитах, само мразех когато колеше кокошки, петли. Ау, отврат. От малка съм съжалителна. Казвах и ако ще умира не го ям.
Така и не проядох петел, агнешко, шилешко, козе. Също са ме насилвали да пия в Плевенско при дядо козе и овче мляко, да ям сирене. До сега не мога да ги одобря. Обаче традиционното родопско мяхово си го ям, с картофки и мариновани чушки.😂
Винаги ми е било гнусно мазнинките около месото. Дори си помня още как ме пошляпваше татко, че е само мускул, няма мазнина. Но продължавах да не ям, плюех ги.
В детската градина идваше приятелка на баба, която ме залостваше в ъгъла.
Често манджите, които ме караха да ям насила бяха леща, грах с месо, супи, ориз с месо. От всички тях до ден днешен не обичам да ям леща и грах с месо, иначе си ги готвя постни.
В момента съм на 35 и мога да ям салати, клинове, смутита всякакви от зеленолистни зеленчуци. Мога дори коприва прясна да я намачкам и с кисело мляко така да я ям.
Мои братовчеди като малки пък са ги карали да ядат крем карамел, мусака, десерти, супи. До сега те не поглеждат тези неща.
Имам една теория. Че човек от малък когато е каран да яде в детската градина или в училище, после намразва тези храни.
Общо взето мисля, че злоядството се израства. В момента имам блог за готвене, мариновам и приготвям меса. Обичам пържоли, барбекю, ребра.
Според мен в сегашни времена има хубави начини да скриете нежелания зеленчук или месо в ястие за дете, да го направите да изглежда вкусно и грабващо вниманието.
Възпитанието в храненето трябва да бъде умерено, с хитрост, без насилие. Една леля ми разказваше, как съпругът и военен е накарал насила малките си деца, някъде 5-7 клас да ядат шкембе. И казва реваха и ядяха, и до сега обаче си го ядат.
Майка казва, че има зависимост - какво яде майката докато е бременна. Ако не яде всички плодове, зеленчуци, меса, би било възможно детето да не харесва храните, които не е яла. Но може да е вярно. Само от тази тема научих, че някое дете не яде ягоди....Нямам думи.
До ден днешен не мога да спра да ям и обожавам всички плодове с малки изключения, сурови смокини, които ме караха да ям насила, сега ги ям също с кеф. Меса, туршии, зеле, царска туршия, чушки, маринован чесън. Обожавам чушки във всякакви форми, рецепти. Едно време майката на татко ни пържеше бейби чушки от градината в масло. Домати, бамя. Картофи. Ошав, до ден днешен не може никой да направи нейната ъиква на кора със сушени сливи,дюли, круши и ябълки, със вкусен сос-сироп. И без шоколад не мога. Не знам как хората на диета и със здравни проблеми избягват определени храни. Аз не бих издържала без чушки, шоколад, туршии, кекс.
Мненията на Как Сийка ме усмихнаха. И аз обожавах да казвам на баба, че ям всичко при другата баба(на татко майката), защото готви по-вкусно.
Не знам дали е редно, но като малка бях много злоядо дете. От 1 годинка до към 20 години. Не ядях никакви коприви, лапад, месото ако ми сервираха, без да ме видят го гълтах цялото. После ми се караха. Хубавата баба на село ми даваше всичко, омитах, само мразех когато колеше кокошки, петли. Ау, отврат. От малка съм съжалителна. Казвах и ако ще умира не го ям.
Така и не проядох петел, агнешко, шилешко, козе. Също са ме насилвали да пия в Плевенско при дядо козе и овче мляко, да ям сирене. До сега не мога да ги одобря. Обаче традиционното родопско мяхово си го ям, с картофки и мариновани чушки.😂
Винаги ми е било гнусно мазнинките около месото. Дори си помня още как ме пошляпваше татко, че е само мускул, няма мазнина. Но продължавах да не ям, плюех ги.
В детската градина идваше приятелка на баба, която ме залостваше в ъгъла.
Често манджите, които ме караха да ям насила бяха леща, грах с месо, супи, ориз с месо. От всички тях до ден днешен не обичам да ям леща и грах с месо, иначе си ги готвя постни.
В момента съм на 35 и мога да ям салати, клинове, смутита всякакви от зеленолистни зеленчуци. Мога дори коприва прясна да я намачкам и с кисело мляко така да я ям.
Мои братовчеди като малки пък са ги карали да ядат крем карамел, мусака, десерти, супи. До сега те не поглеждат тези неща.
Имам една теория. Че човек от малък когато е каран да яде в детската градина или в училище, после намразва тези храни.
Общо взето мисля, че злоядството се израства. В момента имам блог за готвене, мариновам и приготвям меса. Обичам пържоли, барбекю, ребра.
Според мен в сегашни времена има хубави начини да скриете нежелания зеленчук или месо в ястие за дете, да го направите да изглежда вкусно и грабващо вниманието.
Възпитанието в храненето трябва да бъде умерено, с хитрост, без насилие. Една леля ми разказваше, как съпругът и военен е накарал насила малките си деца, някъде 5-7 клас да ядат шкембе. И казва реваха и ядяха, и до сега обаче си го ядат.
Майка казва, че има зависимост - какво яде майката докато е бременна. Ако не яде всички плодове, зеленчуци, меса, би било възможно детето да не харесва храните, които не е яла. Но може да е вярно. Само от тази тема научих, че някое дете не яде ягоди....Нямам думи.
До ден днешен не мога да спра да ям и обожавам всички плодове с малки изключения, сурови смокини, които ме караха да ям насила, сега ги ям също с кеф. Меса, туршии, зеле, царска туршия, чушки, маринован чесън. Обожавам чушки във всякакви форми, рецепти. Едно време майката на татко ни пържеше бейби чушки от градината в масло. Домати, бамя. Картофи. Ошав, до ден днешен не може никой да направи нейната ъиква на кора със сушени сливи,дюли, круши и ябълки, със вкусен сос-сироп. И без шоколад не мога. Не знам как хората на диета и със здравни проблеми избягват определени храни. Аз не бих издържала без чушки, шоколад, туршии, кекс.
И аз рака крия. Сварявам и пасирам малко зеленчуци,а после ги крия в супата с месо или мусаката. Днес ще яде с особено мнение крем супа от зеленчуци. Яде я с уговорки, хляб и сирене. Довечера домашна пица -сух хляб, домати, колбас и много сирене. Добре че яде сирена, защото кисело и прясно мляконе обича.
Това леща и грах са отровни, ако не знаете.
Това леща и грах са отровни, ако не знаете.
Дъщеря ни беше злояда като малка-на 2-3години
Първо спрях всякакво междинно хранене.Никакви гризки,бисквити,бонбони,солети.
Закуска,обяд,вечеря.Толкова.
Детето си изяждаше всичко,като е огладняло и не е яло боклуци.
Не искаше да яде плодове.
Започнах да оставям на видно място купа с различни плодове .Но не и предлагах да си вземе.Аз си вземах и ядях.Тя сама започна да пробва от всичките.Убедих се,че с мърморене не става.Трябва детето само да поиска.
Забелязах също,че като отидем на планина ,а ние ходим за 15дни или за месец и детето започва да се храни по-добре.Имаше апетит.
И докато бяхме в планината тя прояде доста неща,които преди това не искаше да пробва-гъби,тиквички,боб,леща,сливи,боровинки,малини...
Научи се да пие и домашно прясно мляко Купувах от съседите..
Сега е на 10 години и яде всичко.
Първо спрях всякакво междинно хранене.Никакви гризки,бисквити,бонбони,солети.
Закуска,обяд,вечеря.Толкова.
Детето си изяждаше всичко,като е огладняло и не е яло боклуци.
Не искаше да яде плодове.
Започнах да оставям на видно място купа с различни плодове .Но не и предлагах да си вземе.Аз си вземах и ядях.Тя сама започна да пробва от всичките.Убедих се,че с мърморене не става.Трябва детето само да поиска.
Забелязах също,че като отидем на планина ,а ние ходим за 15дни или за месец и детето започва да се храни по-добре.Имаше апетит.
И докато бяхме в планината тя прояде доста неща,които преди това не искаше да пробва-гъби,тиквички,боб,леща,сливи,боровинки,малини...
Научи се да пие и домашно прясно мляко Купувах от съседите..
Сега е на 10 години и яде всичко.
Аз и синът ми сме злояди по разлибен начин.
Не зная защо, но огромна част от нещата за ядене за мен не са нормална храна и изпитвам отвращение към тях. Списъкът е изключителто дълъг. В ДГ бях подложена на тормоз от лели и учителки и на подигравки от деца. И до ден днешен се гнуся от застроена супа. В ДГ за да имитирам че ям, траках с лъжицата, като се прикривах с дългата си гъста коса. Обаче в един момент ме "излавяха" и ми тикаха супата в устата. Аз Яростно се съпротивлявах, не допусках и грам да се докосне до устата ми, ако се наложеше, ритах и блъсках. Лелите се отказваха и... след супата следваше второ. Да кажем, нещо, което обичах. Но щом не съм си изяла супата, цоп, второто в нея. А, иди и яж. Тогова започвах да плача горчиво, ама това е положението. Глад не чувствах, само обида.
След години, когато станах студентка и то в едни вр емена, в които нямаше под път и над път всичко, а студентските столове бяха пак гадни, се очакваше да проям. Обаче не. Винаги щом има някъде хляб и шарена сол, това беше достътъчно. Или някоя ябълка, или суха паста. Не че последното е най-полезно.
Днес, когато майка ми прави супа, синът ми и напомня"Бабо, отдели за мама без застройка"
Слаба не съм била никога, дебела-също. Нормален ръст и кг, на моменти 2-3 излишни
Синът ми беше много злояд като малък. А, нещо друго за правене има, а, се е хукнал нататък. Побъркваше ме, като буташе чинията с "Неее". Сериозно поднормен до към 3-4 клас. На рождени дни децата като им се каже, че носят хрона, се скупчваха около пиците и пържените карто фки. То седеше отстрани като просяче и ги гледаше и чакаше пак да играят. Много мъчителни и смешни истории имам. На една ведомствена почивна база почиваше шеф на много висок пост със семейството си и внучката. Тя все гледаше да отиде рано на закуска, нямаше търпение. Аз отивах също рано да пия кафе, после водех детето. Тъкмо седнем на масата и тя го викне да играят. Един ден не издържах и и казах Ама ти се наяде, нали, изяде си филиите. Шефът само се захили.
Проблем беше неяденето, защото детето ми боледуваше много и част от лекарствата трябваше да се вземат след или по време на храна иначе увреждат схомаха. Като съм била в отпуск, имахме куриозни случаи, хвана се нещо да провя из къщата, той се заиграе. В един момент станало 16-17 часа, нещо ми прималява, оказва се, че съм забравила не само да ям, ами и да предложа на детето
За него проблемът се оказа 3 сливица. Не му е стигал въздух и затова не е имал апетит, така ми обясниха. Ни, спорт, ни планина, нищо не помогна, докато не я извадихме. Не се случиха веднагаэнещата, но след около 2-3 години започна да ясе нормилно и прилично.
Само ощеэда кажа, че у нас поначало не ядем мтого, никой не прови драми ако по някаква причина няма в име за ядене. Детето яде почти всичко, за разлика от мен, никой не остава гладен. И докато пиша, се сещам, че е закусвал в 9 ч, а още не е обядвал, в 14.38 обаче е 7 клас и прави тест поБЕЛ. Ядене има, като каже, ще яде.
Не зная защо, но огромна част от нещата за ядене за мен не са нормална храна и изпитвам отвращение към тях. Списъкът е изключителто дълъг. В ДГ бях подложена на тормоз от лели и учителки и на подигравки от деца. И до ден днешен се гнуся от застроена супа. В ДГ за да имитирам че ям, траках с лъжицата, като се прикривах с дългата си гъста коса. Обаче в един момент ме "излавяха" и ми тикаха супата в устата. Аз Яростно се съпротивлявах, не допусках и грам да се докосне до устата ми, ако се наложеше, ритах и блъсках. Лелите се отказваха и... след супата следваше второ. Да кажем, нещо, което обичах. Но щом не съм си изяла супата, цоп, второто в нея. А, иди и яж. Тогова започвах да плача горчиво, ама това е положението. Глад не чувствах, само обида.
След години, когато станах студентка и то в едни вр емена, в които нямаше под път и над път всичко, а студентските столове бяха пак гадни, се очакваше да проям. Обаче не. Винаги щом има някъде хляб и шарена сол, това беше достътъчно. Или някоя ябълка, или суха паста. Не че последното е най-полезно.
Днес, когато майка ми прави супа, синът ми и напомня"Бабо, отдели за мама без застройка"
Слаба не съм била никога, дебела-също. Нормален ръст и кг, на моменти 2-3 излишни
Синът ми беше много злояд като малък. А, нещо друго за правене има, а, се е хукнал нататък. Побъркваше ме, като буташе чинията с "Неее". Сериозно поднормен до към 3-4 клас. На рождени дни децата като им се каже, че носят хрона, се скупчваха около пиците и пържените карто фки. То седеше отстрани като просяче и ги гледаше и чакаше пак да играят. Много мъчителни и смешни истории имам. На една ведомствена почивна база почиваше шеф на много висок пост със семейството си и внучката. Тя все гледаше да отиде рано на закуска, нямаше търпение. Аз отивах също рано да пия кафе, после водех детето. Тъкмо седнем на масата и тя го викне да играят. Един ден не издържах и и казах Ама ти се наяде, нали, изяде си филиите. Шефът само се захили.
Проблем беше неяденето, защото детето ми боледуваше много и част от лекарствата трябваше да се вземат след или по време на храна иначе увреждат схомаха. Като съм била в отпуск, имахме куриозни случаи, хвана се нещо да провя из къщата, той се заиграе. В един момент станало 16-17 часа, нещо ми прималява, оказва се, че съм забравила не само да ям, ами и да предложа на детето
За него проблемът се оказа 3 сливица. Не му е стигал въздух и затова не е имал апетит, така ми обясниха. Ни, спорт, ни планина, нищо не помогна, докато не я извадихме. Не се случиха веднагаэнещата, но след около 2-3 години започна да ясе нормилно и прилично.
Само ощеэда кажа, че у нас поначало не ядем мтого, никой не прови драми ако по някаква причина няма в име за ядене. Детето яде почти всичко, за разлика от мен, никой не остава гладен. И докато пиша, се сещам, че е закусвал в 9 ч, а още не е обядвал, в 14.38 обаче е 7 клас и прави тест поБЕЛ. Ядене има, като каже, ще яде.
-veni-, много правилна тактика. Поздравления.
Светкавица, аз бих казала на родителите си. Ако в бъдеще хвана някой да смесва две ястия в едно на някое близко или мое дете, тези лелки ще си изядат яко пердаха. Проблема при мен от 4-8 класв училище беше, че купоните бяха евтини, бяхме средностатистически българи, не можех да си позволя да не харесам яденето, нашите да плащат ей така. Но едно време в този период я мис е подиграваха, че съм твърде малка, бях 1.35 в 8 клас, на 19 изведнъж пораснах. И момче от класа ми, което имаше агресия заради баща му побойник, също ми смесваше/ разливаше храната, преобръщаше ми масата. Затова всеки ден търчах към 11 да ям първа. Толкова са безжалостни децата.
Светкавица, аз бих казала на родителите си. Ако в бъдеще хвана някой да смесва две ястия в едно на някое близко или мое дете, тези лелки ще си изядат яко пердаха. Проблема при мен от 4-8 класв училище беше, че купоните бяха евтини, бяхме средностатистически българи, не можех да си позволя да не харесам яденето, нашите да плащат ей така. Но едно време в този период я мис е подиграваха, че съм твърде малка, бях 1.35 в 8 клас, на 19 изведнъж пораснах. И момче от класа ми, което имаше агресия заради баща му побойник, също ми смесваше/ разливаше храната, преобръщаше ми масата. Затова всеки ден търчах към 11 да ям първа. Толкова са безжалостни децата.
Аз бях много злоядо дете, все още съм злояда, но не точно дете. Не ям никакви млечни продукти (единствено мляко с какао и кафе пия), риба, доста видове зеленчуци, морски деликатеси, меса (освен пилешко и свински пържоли). Сещате се, че това са основни храни и на майка ми и баба ми им беше много трудно да готвят за мен и всеки ден да го мислят, защото имам брат, който яде и опитва всичко от малък, дядо ми и баща ми също ядат и опитват всичко, а аз - нищо не ядях.
Баба ми ме караше да ям по половин купичка таратор през лятото или ми правеше йогурт от кисело мляко и много, много плодове, за да не усетя, че е кисело мляко, а да мисля, че е Активия. Правеше ми супи от много зеленчуци, които обичам. Всяка вечер салата с основното. Винаги са се съобразявали с предпочитанията ми, въпреки недоволството, че не се храня с полезните неща.
Родителите ми пък никога не са ме карали да ям нещо на сила, докато баба понякога се опитваше за добро да ме накара да хапна нещо - кашкавал, кисело мляко, прясно мляко, яйце.
След това проядох гъби, яйца и хумус, които мразех.
Моят съвет е да не насилвате децата си да ядат неща, които не обичат, защото с опитите да ме накарат таратор, днес ми се гади само при вида на кисело мляко, преносно, естествено, но дори и да е имало шансове да проям кисело мляко по-напред във възрастта, то тогава се е изпарило. Имам познати с деца, които ядат само зрънчо, солети, филийки, ориз и спагети с кетчуп, много са кльощави. С това също не съм съгласна. И двете крайности са лоши.
Съвет, който за мен проработи: готвиха ми се ястия с продукти, които не харесвах, но поднесени с много подправки, абе, имаха вкус. Но малките деца като цяло обичат да се тъпчат с бонбони и солети, защото са много по-вкусни от една пилешка супа според тях, например.
Успех!
Баба ми ме караше да ям по половин купичка таратор през лятото или ми правеше йогурт от кисело мляко и много, много плодове, за да не усетя, че е кисело мляко, а да мисля, че е Активия. Правеше ми супи от много зеленчуци, които обичам. Всяка вечер салата с основното. Винаги са се съобразявали с предпочитанията ми, въпреки недоволството, че не се храня с полезните неща.
Родителите ми пък никога не са ме карали да ям нещо на сила, докато баба понякога се опитваше за добро да ме накара да хапна нещо - кашкавал, кисело мляко, прясно мляко, яйце.
След това проядох гъби, яйца и хумус, които мразех.
Моят съвет е да не насилвате децата си да ядат неща, които не обичат, защото с опитите да ме накарат таратор, днес ми се гади само при вида на кисело мляко, преносно, естествено, но дори и да е имало шансове да проям кисело мляко по-напред във възрастта, то тогава се е изпарило. Имам познати с деца, които ядат само зрънчо, солети, филийки, ориз и спагети с кетчуп, много са кльощави. С това също не съм съгласна. И двете крайности са лоши.
Съвет, който за мен проработи: готвиха ми се ястия с продукти, които не харесвах, но поднесени с много подправки, абе, имаха вкус. Но малките деца като цяло обичат да се тъпчат с бонбони и солети, защото са много по-вкусни от една пилешка супа според тях, например.
Успех!
Светкавица, аз бих казала на родителите си. Ако в бъдеще хвана някой да смесва две ястия в едно на някое близко или мое дете, тези лелки ще си изядат яко пердаха.
Лошото е, че и сега се срещат тук-таме подобни тоталитарни изродщини, защото мнозинството лелки са възрастни и възпитани в онази епоха.
Малката ми дъщеря. На около месец отказа да суче, преди това го правеше бавно и трудно. Започнах да се цедя и да давам кърмата с лъжичка. Сучеше само в заспало състояние, но количествата бяха нищожни. На 3 месеца влязохме в болница. Изследваха, наблюдаваха, нищо не откриха. Предложиха да я хранят със сонда. Отказах. Изписаха ни, а кошмарът с храненето продължаваше. Взех кантар. Мерех хранене, памперси, всичко и записвах. На 6 месеца отново в болница, отново изследвания и отново нищо. Междувременно чух много подобни истории за изключително злояди деца. Показаха ми как да и давам кърмата със спринцовка, като по-лесно и по- безопасно. Беше далеч от нормалните количества за възрастта си.Захранването вървеше кошмарно. Една супена лъжица пюре я давах за около час. Минах през всички известни специалисти в София и решение на проблема нямаше. Предписаха ѝ перитол. Противоалергичен сироп със странично действие засилване на апетита. Сякаш от това една идея беше по-добре. На около 8м започнах да давам хомеопатични за апетит и пчелно млечице. На около годинка нещата започнаха мноооого леко да се подобряват или аз бях свикнала с всичко. За този период не знаех какво е непрекъснат сън повече от 2- 3 часа. Абсолютно всяка вечер ставах по няколко пъти да я кърмя докато спи. А иначе беше едно прекрасно, здраво, спокойно, усмихнато, дребничко и слабичко бебче. На 2 тръгна на ясла. Ядеше малки количества и не всеки път. На градината също. Понякога по цял ден не яде, но вкъщи си хапва неща които обича( предимно банани) . Сега е на седем. Дребна и слаба за възрастта си, но все така здрава. Вече не я определям като злояда, а по-скоро като претенциозна към храната. Има си любими храни и ги яде с удоволствие. Много по- лесно е, разговаряме за това, понякога настоявам да яде определена храна и в последствие ѝ харесва и с времето списъкът с любими храни става все по- дълъг.
И аз, и мъжът ми сме били злояди деца, но малката е рядък случай. Все си мислех , че у всяко живо същество, апетитът е заложен като инстинкт за самосъхранение, но уви. Хората сме различни.
И аз, и мъжът ми сме били злояди деца, но малката е рядък случай. Все си мислех , че у всяко живо същество, апетитът е заложен като инстинкт за самосъхранение, но уви. Хората сме различни.
Бях злоядо дете. Вероятно детската градина, с насилственото ядене е дала своето отражение. У дома също седях с часове на масата. Майка ми се заинатяваше и казваше: "Ще изядеш поне две кюфтета". А баща ми състрадателно допълваше: "Изяж кюфтенцата, а не яж хляба". Да но аз не обичам мазно от малка. Ядях месо само ако е съвършено сухо и без грам мазнинка, жилка или нещо друго. И си мислех: "Хляба не ми е проблем, кюфтетата са". Всяко мляко се цедеше от каймака през цедка. За мен се отделяше боб и леща само сварени - без мазнина и зарзават. Научих се месото от детската градина да го крия в джобовете на престилката. Каймака от прясното мляко и кожите от супата ги лепях на радиатора (добре, че седях до него). У дома мятах месищата зад традиционния за апартаментите масивен кухненски ъгъл. Пораснах си с предпочитания към храните. На 18-19г. поради гинекологично заболяване наддадох 4-5 кг. от хормони. Реших да пазя диета и още помня загрижеността на баща ми: "Слабичка си като цигулка, как ще пазиш диети" На 20 им заявих, че аз повече с тези месища не мога да се мъча и ставам вегетарианка. Баща ми, така и не успя да го приеме. Все твърдеше, че това е най-полезната храна.
Роди се дъщеря ми. Първите месеци имаше ГЕР - връщаше всичко и не наддаде по план. Това ме уплаши и в 5-тия месец от страх не издържах, зарязах кърмата, метнах се на специално мляко. Детето ядеше добре, но аз исках за 20 дни да навакса 5 месеца повръщане и взех да я гуша като гъска. Естествената реакция - отказа да яде. Захранването беше мъка. Почти се пропих. Сядах с чаша вино и детска каша пред столчето с бебето. Подам лъжичка - тя я изплюе в лицето ми и аз си глътна глътка, за да не изпадна в истерия. Почти психясах на тази тема. Какви глупости съм правила - не ми се говори. И така 3 години, докато се роди малкия. Нямах вече толкова време за каката. Изведнъж и двете се излекувахме като с магическа пръчка. Аз от манията ми, а тя от злоядството. Сега е на 14. Плаши ми се окото, какъв апетит и се отвори в пубертета. И все ми казва: "Много обиам да ям, вкусно ми е". Най-обича месце Аз съм си "заключила" устата, защото научих, че апетита е обратно зависим от това дали ти бутат или дърпат чинията. Дребният стана злояд на година и половина, но при него нещата са от друго естество. Но в момента, в който проговори каза: "Мразя месо". Яде фино смляна кайма, пастет, луканка. Друго месо - не. Не го насилвам. 11години - 23кг., ръст 140. Всичко му виси. Налита на въглехидрати и мляко. Аз пробутвам пресни плодове и зеленчуци или пасирани на крем супа.
На 20 им заявих, че аз повече с тези месища не мога да се мъча и ставам вегетарианка. Баща ми, така и не успя да го приеме. Все твърдеше, че това е най-полезната храна.Роди се дъщеря ми. Първите месеци имаше ГЕР - връщаше всичко и не наддаде по план. Това ме уплаши и в 5-тия месец от страх не издържах, зарязах кърмата, метнах се на специално мляко. Детето ядеше добре, но аз исках за 20 дни да навакса 5 месеца повръщане и взех да я гуша като гъска. Естествената реакция - отказа да яде. Захранването беше мъка. Почти се пропих. Сядах с чаша вино и детска каша пред столчето с бебето. Подам лъжичка - тя я изплюе в лицето ми и аз си глътна глътка, за да не изпадна в истерия. Почти психясах на тази тема. Какви глупости съм правила - не ми се говори. И така 3 години, докато се роди малкия. Нямах вече толкова време за каката. Изведнъж и двете се излекувахме като с магическа пръчка. Аз от манията ми, а тя от злоядството. Сега е на 14. Плаши ми се окото, какъв апетит и се отвори в пубертета. И все ми казва: "Много обиам да ям, вкусно ми е". Най-обича месце
Аз съм си "заключила" устата, защото научих, че апетита е обратно зависим от това дали ти бутат или дърпат чинията. Дребният стана злояд на година и половина, но при него нещата са от друго естество. Но в момента, в който проговори каза: "Мразя месо". Яде фино смляна кайма, пастет, луканка. Друго месо - не. Не го насилвам. 11години - 23кг., ръст 140. Всичко му виси. Налита на въглехидрати и мляко. Аз пробутвам пресни плодове и зеленчуци или пасирани на крем супа. 
Почти на 29 съм, 160 см,48 кг
Ям основно неща, които могат да минат за боклуци. Мога да живея на шоколади, вафли, сникерс, бисквити..все сладки неща, и доста по-рядко солети или бейкролс, примерно.
Килограмите ми се почти постоянни. До преди две години държах 45- 46
Единствено, когато бях на бригада в Америка за 4 месеца качих 10 - 12 кг, и то защото бях изключила Моите сладки шоколадови изделия от менюто си (тъй като там по една или друга причина ги нямаше или не ги намирах). Бях минала основно на тестени неща и най-вече пица всяка вечер. И доста бързо си пролича видимо
Обичам И с удоволствие ям всякакво месо, сладките неща, които вече изборих, всички видове плодове, риба и други морски храни, картофи, ориз и почти всичко, което е приготвено в тавичка. Манджи и неща в тенджери мога да ям, но не обичам. Зеленчуци не ям почти никакви, само домати и краставици. Пиперки (чушки), патладжани, тиквички, кромид, лук, чесън,праз - Не не не не!! Съответно и производните им - лютеници, кьопоолу, бобови салати и разядки - не И не.
Предполагам в някаква степен това минава за злоядо или по-скоро капризно. Трябва обаче да отбележа, че съм много здрава, разболявам се един, максимум два пъти в годината. Грип последните пет години поне не ме е хващал. Най-вече изкарвам една-две настинки. 1-2 пъти годишно имам кожни проблеми като лишеи.
Със съжаление трябва да отбележа обаче, че с моя начин на хранене, страдам от запек доста често. Също имам и разни хормонални неща които може би са, а може би не, обусловени от храната...
От дете съм г/д така, почти нищо ново не съм прояла освен спанак и аспержи (които са ми безвкусни и ми е все едно дали ги има или не). Също от дете съм и здрава и неподатлива на настинки, грип, вируси. И също от дете все са ми повратяли каква съм дребна, каква съм слаба
Ям основно неща, които могат да минат за боклуци. Мога да живея на шоколади, вафли, сникерс, бисквити..все сладки неща, и доста по-рядко солети или бейкролс, примерно.
Килограмите ми се почти постоянни. До преди две години държах 45- 46
Единствено, когато бях на бригада в Америка за 4 месеца качих 10 - 12 кг, и то защото бях изключила Моите сладки шоколадови изделия от менюто си (тъй като там по една или друга причина ги нямаше или не ги намирах). Бях минала основно на тестени неща и най-вече пица всяка вечер. И доста бързо си пролича видимо
Обичам И с удоволствие ям всякакво месо, сладките неща, които вече изборих, всички видове плодове, риба и други морски храни, картофи, ориз и почти всичко, което е приготвено в тавичка. Манджи и неща в тенджери мога да ям, но не обичам. Зеленчуци не ям почти никакви, само домати и краставици. Пиперки (чушки), патладжани, тиквички, кромид, лук, чесън,праз - Не не не не!! Съответно и производните им - лютеници, кьопоолу, бобови салати и разядки - не И не.
Предполагам в някаква степен това минава за злоядо или по-скоро капризно. Трябва обаче да отбележа, че съм много здрава, разболявам се един, максимум два пъти в годината. Грип последните пет години поне не ме е хващал. Най-вече изкарвам една-две настинки. 1-2 пъти годишно имам кожни проблеми като лишеи.
Със съжаление трябва да отбележа обаче, че с моя начин на хранене, страдам от запек доста често. Също имам и разни хормонални неща които може би са, а може би не, обусловени от храната...
От дете съм г/д така, почти нищо ново не съм прояла освен спанак и аспержи (които са ми безвкусни и ми е все едно дали ги има или не). Също от дете съм и здрава и неподатлива на настинки, грип, вируси. И също от дете все са ми повратяли каква съм дребна, каква съм слаба
Майки, успокоихте ме! Колкото и ужасно да звучи, радвам се, че моят син не е толкова крайно злояд. Силно се надявам при всички деца, за които сте писали, нещата по-скоро да се подобрят!
Ето каква е нашата история: когато големият се роди 2010 г, аз бях изчела, каквото можеше да се изчете в интернет за кърмене и захранване, и имах много строен план: изключително кърмене до шестия месец, бавно и постепенно въвеждане на зеленчуци и плодове, късно даване на животински продукти (това нямам обяснение защо го бях решила, но толкова ми е бил акълът). Планът вървеше сравнително добре, бебчо растеше в нормите, макар и към по-долната граница, а захранването ставаше уж. Сега, когато имам второ дете, си давам сметка, че баткото е изяждал изключително малко количество твърда храна, но понеже някъде бях прочела, че до годинката новата храна е само за запознаване, се успокоявах с това и самоотвержено продължавах да го кърмя. Килограмите му все повече изоставаха, но нали на 12 месеца почтиии беше утроил рожденото тегло, виках си, че всичко е окей.
Обаче на година и 3 месеца отказа всякаква домашна храна за няколко поредни дни. Спомням си го, защото и аз, е мъжът ми безуспешно се редувахме да го храним. Тогава една позната с момиченце на същата възраст предложи да опитаме с детска кухня. От тамошните работи ядеше, но е хапвал примерно половината на порцията, коята се полага.
И в действителност никога не е имало проблем с вида или съставките на храната, а с количествата. Ако беше да е здрав, изобщо нямаше да ми дреме толкова, но още от първия рожден ден насам той боледува често и накрая получи хронична хрема.
Поведението на масата пък е цирк и за жалост поне засега няма изгледи да се промени. Явно и от темперамента зависи, но там му е безкрайно скучно и заради това бърбори нон-стоп, бърза да стане и казва "наядох се" на една трета от порцията. Други пъти често блее замечтано и забравя напълно да дъвче. Или лапва празна вилица и даже не усеща. Абе, ужас. Като беше малък, го увличах с приказки, колко полезна е конкретната храна, но вече не се получава. Може с часове да стои, но пак няма да си изяде.
А избирателното хранене дойде едва преди година и все още не мога да свикна с него. За щастие сме далеч от етап да готвя отделно или да деля настрани, но чувам все повече претенции. Като това, мусаката да е без картофи (?!), рибата да не е сьомга, в салатата да няма сирене, гарнитурата да не е ориз и т.н.
Зимата му се появи проблем - алопеция ареата - и се опитваме и сега да го убедим, че за да порасне бързо здрава коса, е нужно да се храни достатъчно, но дори и това не може да го накара. Пие рибено масло като добавка. Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.
От цялата тази история аз съм с някаква фикс идея какво и колко ядат децата. И ако бебето по някаква причина има лош апетит някои дни, това доста ме фрустрира. А злояда нито аз съм била, нито мъжа ми.
Ето каква е нашата история: когато големият се роди 2010 г, аз бях изчела, каквото можеше да се изчете в интернет за кърмене и захранване, и имах много строен план: изключително кърмене до шестия месец, бавно и постепенно въвеждане на зеленчуци и плодове, късно даване на животински продукти (това нямам обяснение защо го бях решила, но толкова ми е бил акълът). Планът вървеше сравнително добре, бебчо растеше в нормите, макар и към по-долната граница, а захранването ставаше уж. Сега, когато имам второ дете, си давам сметка, че баткото е изяждал изключително малко количество твърда храна, но понеже някъде бях прочела, че до годинката новата храна е само за запознаване, се успокоявах с това и самоотвержено продължавах да го кърмя. Килограмите му все повече изоставаха, но нали на 12 месеца почтиии беше утроил рожденото тегло, виках си, че всичко е окей.
Обаче на година и 3 месеца отказа всякаква домашна храна за няколко поредни дни. Спомням си го, защото и аз, е мъжът ми безуспешно се редувахме да го храним. Тогава една позната с момиченце на същата възраст предложи да опитаме с детска кухня. От тамошните работи ядеше, но е хапвал примерно половината на порцията, коята се полага.
И в действителност никога не е имало проблем с вида или съставките на храната, а с количествата. Ако беше да е здрав, изобщо нямаше да ми дреме толкова, но още от първия рожден ден насам той боледува често и накрая получи хронична хрема.
Поведението на масата пък е цирк и за жалост поне засега няма изгледи да се промени. Явно и от темперамента зависи, но там му е безкрайно скучно и заради това бърбори нон-стоп, бърза да стане и казва "наядох се" на една трета от порцията. Други пъти често блее замечтано и забравя напълно да дъвче. Или лапва празна вилица и даже не усеща. Абе, ужас. Като беше малък, го увличах с приказки, колко полезна е конкретната храна, но вече не се получава. Може с часове да стои, но пак няма да си изяде.
А избирателното хранене дойде едва преди година и все още не мога да свикна с него. За щастие сме далеч от етап да готвя отделно или да деля настрани, но чувам все повече претенции. Като това, мусаката да е без картофи (?!), рибата да не е сьомга, в салатата да няма сирене, гарнитурата да не е ориз и т.н.
Зимата му се появи проблем - алопеция ареата - и се опитваме и сега да го убедим, че за да порасне бързо здрава коса, е нужно да се храни достатъчно, но дори и това не може да го накара. Пие рибено масло като добавка. Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.
От цялата тази история аз съм с някаква фикс идея какво и колко ядат децата. И ако бебето по някаква причина има лош апетит някои дни, това доста ме фрустрира. А злояда нито аз съм била, нито мъжа ми.
Да ви следя. Синът ми е на почти 4г и живее на сухи филии, мекици, рядко палачинки без нищо, мн рядко кис.мляко. Всеки Божи ден! Никакво готвено, никакво месо, плод или зеленчук, нищо. От 2 години е така и съм много отчаяна. Всичко съм пробвала, но не и не. Витамини, добавки, сиропи, обещания, игнор, 2 дни гладен стоя и залита и пак не се пречупи.
......
Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.
Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.
Многократно завишен В12 (особено пък от мултивитамини в които дозите са минимални
) най-често говори за неусвояемост и че витамина "плува" в кръвта, изследва се лития ако той е нисък тялото не усвоява В12 и всъщност е в дефицит . Ако ви интересува тук във форума има тема за В12 на първа страница има много информация
Моят син на 2-3 години постепенно започна да отказва храни, не искаше да пробва нищо ново и от един момент ядеше 5 неща - хляб, солети, пица без нищо (т.е. с малко дом. сос и кашкавал), пържени картофи и пилешки хапки. Имало е периоди, в които ядеше само хляб. На море с олинклузив - 10 дена е ял само хляб, хората наоколо ни гледаха много странно. Подобни случки (които бяха описани по напред) в ресторанти сме имали и ние.
През годините сме му правили кръвни изследвания, били са в норма, консултирали сме с педиатър, психолог, логопеди. Никой не ни каза нещо конкретно. Детето си беше жизнено и имаше много енергия, но също съм усещала раздразнителност и повече емоционалност на моменти.
Когато стана на 7-8 години и започна да тренира усилено. Постепенно започна да яде повече месо, след което и готвени неща - супи, ориз с месо, мусака, пропи прясно мляко. Все още отказва пресни плодове и зеленчуци, с изключение на краставички и фреш портокал. Аз си го обяснявам с по-голямото физическо натоварване, както и желанието да бъде силен, бърз и физически здрав като останалите му съотборници.
Но като цяло има по-чувствителен стомах, забелязахме, че се влияе и от емоционалното състояние.
През годините сме му правили кръвни изследвания, били са в норма, консултирали сме с педиатър, психолог, логопеди. Никой не ни каза нещо конкретно. Детето си беше жизнено и имаше много енергия, но също съм усещала раздразнителност и повече емоционалност на моменти.
Когато стана на 7-8 години и започна да тренира усилено. Постепенно започна да яде повече месо, след което и готвени неща - супи, ориз с месо, мусака, пропи прясно мляко. Все още отказва пресни плодове и зеленчуци, с изключение на краставички и фреш портокал. Аз си го обяснявам с по-голямото физическо натоварване, както и желанието да бъде силен, бърз и физически здрав като останалите му съотборници.
Но като цяло има по-чувствителен стомах, забелязахме, че се влияе и от емоционалното състояние.
Била съм страшно злоядо дете още от 1 ден след изписването от родилното. Майка ми е имала много кърма и е хвърляла огромни количества. От съзнателния ми живот си спомням заплахите да не ставам от масата и да не излизам да си играя с децата, докато не изям поне няколко лъжички. След 1-2 часа престой на масата, без резултат, накрая ме оставяха на мира. Това се повтаряше до безкрай, включително и в училищния стол и по детските лагери, държаха ме до последно. Хвърляла съм храна зад дивана и кухненския ъгъл, в тоалетната също съм плювала. Майка ми е правила и експеримент да не ме насилва и да изчака сама да си поискам, но 3 денонощия не е имало никакъв резултат. Извеждали са ме на двора да гледам животните и с уговорки за всяко зайче, коте, прасенце по хапка е било работещ метод за известно време. Скоро си гледах ученическия здравен картон, на 11 години съм била 26 кг и 128 см, но с хемоглобин 159. Бях здраво и енергично дете, не се спирах.
Интересното е, че при баба ми и бабата на братовчедите ми си хапвах по-добре, случвало се е да изям 3 намазани филии с пастет или лютеница. Имаше го и периода с ядене на една и съща храна седмици наред, после сменях с друга. Както някой нагоре спомена, при мен също апетитът се оправи по време на гладните студентски години.
Интересното е, че при баба ми и бабата на братовчедите ми си хапвах по-добре, случвало се е да изям 3 намазани филии с пастет или лютеница. Имаше го и периода с ядене на една и съща храна седмици наред, после сменях с друга. Както някой нагоре спомена, при мен също апетитът се оправи по време на гладните студентски години.
Беше много злояда между 3 и 6-тата година, после се попромени. Никога не сме я карали насила да яде, малоумно ми е храната да се приема чрез насилие. Колкото е искала, толкова е яла. Все още не яде храни като сирене, кашкавал, белтък (яде само жълтък). Месо и хляб - рядко. След няма и три месеца прави 9, тежи 24 кг. Слаба, фина и жилава е, тренира балет, преди това айкидо. Отделно всяка вечер е навън с колелото, а с баща й ходят да се катерят на стена. За количеството храна, което поема, има уникално много енергия. Сама решава какво и по колко ще яде - предупредили сме и в занималнята да не я насилват (с меню са всяка седмица). Лично за мен най-важно е да е здрава и слаба, че като видя по-пълно дете, ме втрисва.
Моят злоядко става все по-зле, откакто влезе в пубертета. Аз се надявах да се разяде като му се разбушуват хормонита, а то съвсем спря да яде. Винаги е бил много капризен на храна, много неща не яде, сменя непрекъснато това, което не яде. Но от 2-3 месеца насам започна изобщо да отказва храна и все по-често. Вчера например беше закусвал геврек в училище, после на обяд нищо не ял (защото не му харесвало) и вечерта му предложих 5 неща, не можах да го убедя да хапне каквото и да било. Вечеря чаша сок. Не знам вече какво да го правя...
Но от 2-3 месеца насам започна изобщо да отказва храна и все по-често. Вчера например беше закусвал геврек в училище, после на обяд нищо не ял (защото не му харесвало) и вечерта му предложих 5 неща, не можах да го убедя да хапне каквото и да било. Вечеря чаша сок. Не знам вече какво да го правя...
А защо трябва да правиш нещо? Като родител на злоядо дете, никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма. Навремето, щерката беше на 3-4 някъде и в разгара на неяденето, питах педиатъра й дали трябва да правим нещо. Той се засмя и каза “Не. Предлагаш храна и толкоз. Не го мислиш, не се притесняваш. Дете, което живее в дом с пълен хладилник няма шанс да се гътне от мъчителен глад”. Та така. Изобщо не се впечатлявам какво и колко яде - дори цял ден да е на една баничка. Виждам, че колкото повече не й обръщам внимание на тема храна, толкова по-редовно се храни. Някои родители - всъщност майки и баби, мъжете по-трудно изтрещяват за глупости, се държат като изкукали със злоядите си деца. Пълна психария.
А защо трябва да правиш нещо? Като родител на злоядо дете, никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма.
В нашия случай- защото непрестанно беше на някакво лечение поради ред причини. Не може да се приемат медикаменти три и повече пъти дневно и да стои стомахът празен, а моето дете едва говореше, като казваше- "Утл/ре, утл/ре ..."- разбирай- обещава ми "утре" да яде. Педиатърът- много успешна и търсена ме съветваше да търся начини да подобрявам вкуса на храната, малко по-пикантна да е, но не разбира се като за възрастен пикантна.
Това, на което устоях е да не му бутам в устата, като го отвличам, мисля, че няма полза от такова хранене. Отделях време, много приказки и т.н. Когато не беше на лекарства, съм го оставяла, изкарлвал е на по две-три лъжички кисело мляко на ден.
Светкавица, в тази и предишните теми се обсъждат здрави деца.
Твоето имаше определени проблеми, така че не е коректно всеки път да го изтъкваш като пример.
На здраво дете малко глад или еднообразие на храните няма да навредят и е просто етап, който отминава. Проблемът може да се задълбочи само при неадекватното отношение на възрастните. Всяко драматизиране в тази насока дава в ръцете на детето мощно оръдие за манипулиране на родителите. Веднъж осъзнало това, то трудно ще се откаже доброволно, даже напротив – ще издевателства над тях с огромна наслада и ще ги прави на луди калинки.
Твоето имаше определени проблеми, така че не е коректно всеки път да го изтъкваш като пример.
На здраво дете малко глад или еднообразие на храните няма да навредят и е просто етап, който отминава. Проблемът може да се задълбочи само при неадекватното отношение на възрастните. Всяко драматизиране в тази насока дава в ръцете на детето мощно оръдие за манипулиране на родителите. Веднъж осъзнало това, то трудно ще се откаже доброволно, даже напротив – ще издевателства над тях с огромна наслада и ще ги прави на луди калинки.
Всяко драматизиране в тази насока дава в ръцете на детето мощно оръдие за манипулиране на родителите.
Много точно казано - наблюденията ми от реала са точно такива. Поотраснали деца, които манипулират родителите си - най-вече майките си, чрез храната. Ужасно е, но реално вината е на майките, че изобщо са допуснали да се стигне до там.
Няма нужда нищо да ''правите''. При това изобилие от храна у дома, по лавки и столове, нито едно от децата в темата няма да умре бавно и мъчително от глад. Просто не им обръщайте внимание, да ядат колкото искат.
Светкавица, подкрепям Сийка, говорим за иначе здрави деца.
Много точно казано - наблюденията ми от реала са точно такива. Поотраснали деца, които манипулират родителите си - най-вече майките си, чрез храната. Ужасно е, но реално вината е на майките, че изобщо са допуснали да се стигне до там.
Няма нужда нищо да ''правите''. При това изобилие от храна у дома, по лавки и столове, нито едно от децата в темата няма да умре бавно и мъчително от глад. Просто не им обръщайте внимание, да ядат колкото искат.
Светкавица, подкрепям Сийка, говорим за иначе здрави деца.
Сийче, нашият "момент" не отминава 11 години вече. Само става по-зле. Иначе за манипулацията си напълно права. Съвсем успешно ме манипулира. Аз не драматизирам, не го тъпча насила, не го гоня с лъжицата. Просто предлагам няколко алтернативи с надеждата все пак да хапне нещо, защото ми е жал. А ми е жал, защото знам че е гладен, но не яде защото точно това не му харесва. Ако съм сигурна, че не е гладен няма проблем. На брат му например (който е леко пълен) никога не предлагам алтернативи. Или яде първото, което предлагам, или стои гладен.
Иначе за манипулацията си напълно права. Съвсем успешно ме манипулира. Аз не драматизирам, не го тъпча насила, не го гоня с лъжицата. Просто предлагам няколко алтернативи с надеждата все пак да хапне нещо, защото ми е жал. А ми е жал, защото знам че е гладен, но не яде защото точно това не му харесва. Ако съм сигурна, че не е гладен няма проблем. На брат му например (който е леко пълен) никога не предлагам алтернативи. Или яде първото, което предлагам, или стои гладен.
Пак ще говорим след няколко години. Тогава сигурно ще се тръшкаш, че главата му е все в хладилника навряна и че ще хване менингит.
Между другото, не мислиш ли, че дете на 11 години вече съвсем отчетливо може да прецени дали е гладно, или не? Докато му броиш залъците, няма да се оправи.
Между другото, не мислиш ли, че дете на 11 години вече съвсем отчетливо може да прецени дали е гладно, или не? Докато му броиш залъците, няма да се оправи.
Намирам двете крайности за еднакво вредни. Както търчането след детето с лъжицата и насилването му да яде е психотично, така и да се готви само това, което кефне на майката/бащата и детето не хапва, защото не сме се съобразили с предпочитанията му, е обикновен терор и злоупотреба с власт. Баланс му е майката. Инак че децата са проклети създания и все по-проклети стават с възрастта, всеки знае
Проблемът е, че е гладен, но не яде, защото не му харесва точно това, което съм сготвила в момента (което обикновено той си е поръчал). И стои гладен.
Не, не е гладен. Манипулира те.
Ако е истински гладен, ще яде. Ако не това, което си сготвила (всеки има право на вкус, даже децата имат право да не ни харесват манджите), то ще яде сух хляб и сол, но няма да стои гладен. За да ти прави такива демонстрации и гладни стачки, проблемът е някъде другаде.
Замислих се,че мен до три годишна са ме гледали основно прабаба ми и прадядо ми. Никой от тях не ме е гонил с лъжицата, даже прадядо успя да ме научи чесън да ям. Обаче те са си изгледали децата по време на войната, а после в началото на комунизма където пак не е било цветущо положението. Явно са следвали точно това - гладно дете яде, няма само да се умори от глад.
Днес имаше твърди круши на пазара и взех, че детето само такива яде.
Днес имаше твърди круши на пазара и взех, че детето само такива яде.
Записвам се да следя и аз. Моето не е от най - брутално злоядите, но има много ограничено меню.
До 2 години ядеше абсолютно всичко и вечно беше гладна. След това постепенно започна да намалява количествата храна, да отказва определени храни и накрая започна да яде 6 - 7 неща.
Сега е на 3,5 години и е на периоди общо - взето. Ако зависи от нея ще кара само на боклуци като сладки, солети и т.н.
Иначе не съм съгласна, че не трябва нищо да се прави. Няма как едно дете да е здраво ако кара на хляб и сирене (примерно) с месеци или години. Ще развие страхотен дефицит на хранителни вещества, а от там и много здравословни проблеми. Много такива примери го доказват. Знам съветите да се гледа философски, но чак такъв игнор на това с какво се храните детето не води до нищо добро, според мен.
Не че моето го насилвам. И това не е полезно.
Но и няма как да не се притеснявам изобщо като виждам колко ограничено се храни.
И да, говорим за ЗДРАВИ деца, но ако с години са злояди, няма дълго да са здрави. Тези, които все пак са здрави и не боледуват, най - вероятно не са истински злояди, а просто не ядат според представите и разбиранията на майките си....
До 2 години ядеше абсолютно всичко и вечно беше гладна. След това постепенно започна да намалява количествата храна, да отказва определени храни и накрая започна да яде 6 - 7 неща.
Сега е на 3,5 години и е на периоди общо - взето. Ако зависи от нея ще кара само на боклуци като сладки, солети и т.н.
Иначе не съм съгласна, че не трябва нищо да се прави. Няма как едно дете да е здраво ако кара на хляб и сирене (примерно) с месеци или години. Ще развие страхотен дефицит на хранителни вещества, а от там и много здравословни проблеми. Много такива примери го доказват. Знам съветите да се гледа философски, но чак такъв игнор на това с какво се храните детето не води до нищо добро, според мен.
Не че моето го насилвам. И това не е полезно.
Но и няма как да не се притеснявам изобщо като виждам колко ограничено се храни.
И да, говорим за ЗДРАВИ деца, но ако с години са злояди, няма дълго да са здрави. Тези, които все пак са здрави и не боледуват, най - вероятно не са истински злояди, а просто не ядат според представите и разбиранията на майките си....
И какво правиш? Пееш песнички и пускаш филмчета? Или намилаш? Не ми допада идеята да отвличам внимание, само и само за да яде. Не вярвам, че по този начин - с блеене и невнимание в храната, се възпитават добри хранителни бъдещи навици.
Моята си беше точно злояда - все още е, донякъде. По цели месеци е карала само на картофи, не се е гътнала от глад и не е боледувала. Все още не яде сума ти неща, като сирене и кисело мляко.
Моята си беше точно злояда - все още е, донякъде. По цели месеци е карала само на картофи, не се е гътнала от глад и не е боледувала. Все още не яде сума ти неща, като сирене и кисело мляко.
Едната ми дъщеря ( почти на 16г.) не е точно злояда, а по - скоро капризна. Яде има няма 3 готвени неща , салата само краставици, плодове пак избирателно, кайма не , месото трябва да е съвсем сухо, храната да не е " изцапана" и т.н. претенции до безкрай. Яде много бавно, не иска да я препират, въобще един куп условия за едно ядене. Не обръщахме внимание докато не почна да се оплаква от студени крайници, умора,виене на свят. Направихме обстойни изследвания и се оказа ниско желязо, нисък хемоглобин и други занижени стойности. Тотално заслабнал организъм от липсата на основни хранителни елементи. Сега пие желязо по схема и други добавки. Нещата не са толкова елементарни , в смисъл ,че като огладнее ще яде каквото има. Системното неядене на месо, зеленчуци и плодове дава отражение на здравето. Не става само със солети, бейкролс и други глупости от сорта.
Организмът има потребност от пълноценна и разнообразна храна. Системното пренебрегване на една или друга хранителна група води до сериозни дефицити. Най - малкото до анемия.
Моят съвет е родителите да не си затварят очите , прекланяйки се пред лиготии и претенции,а да вземат адекватни мерки. Най -малко изследване поне веднъж годишно.
Организмът има потребност от пълноценна и разнообразна храна. Системното пренебрегване на една или друга хранителна група води до сериозни дефицити. Най - малкото до анемия.
Моят съвет е родителите да не си затварят очите , прекланяйки се пред лиготии и претенции,а да вземат адекватни мерки. Най -малко изследване поне веднъж годишно.
Случката,която ще разкажа,се случи преди 6 години,но все още я помня така сякаш беше вчера.Толкова дълбоко ми се е забила в съзнанието,че не мога да я забравя.С приятелка бяхме на разходка.Тя видя своя позната с близнаци и се спря да говори с нея.Беше правила инвитро и сега беше на върха на щастието с така дълго чакани деца.Близнаците бяха на 3 месеца.И бяха гладни.Майката седна на пейка да ги нахрани с мляко.Даде им шишетата и те млъкнаха.Обаче нямаше и минута,когато им ги дръпна от устата и децата съответно огласиха околията.Започна да им набутва лъжичка с пюре в устата а те бутаха с език и плюваха.Майката обираше с лъжичката каквото беше паднало по лигавниците и набутваше пак в устата,буквално до сливиците...Децата ревяха,блъскаха и плюеха всичко,което попаднеше в устата им,защото просто искаха да пият мляко.Не бяха готови за захранване,камо ли пък за нахранване с нещо различно от мляко.Но майката сподели,че педиатъратакаказа.ком!Точка по въпроса,нямат право да не искат ,щом лекарката така е казала!Бяха легнали,че нали 3 месечните бебета още не могат да сядат.Скоро се срещнахме и познайте!Злояди до безобразие са близнаците!Майките доста често сами си причиняваме злояди деца спред мен.С насилие няма да накараш детето да прояде.Нищо друго освен злоядство и отвращение от храна няма да постигнеш,но доста жени не го разбират.Още помня приказаката,която майка ми,ми повтаряше когато ме хранеше като малка: "хайде една за мама,една за тати,една за баба,една за дядо..." и така до девето коляно на родата!Това нещо НИКОГА не съм го прилагала към моя син!Яде колкото му се яде,не насилвам,не набутвам,не пускам филмчета,не играя цирк,не бия капаци на тенджери(защото и това съм виждала че правят майките).Трябва да изпитваш удоволствие като се храниш,а бутането на огромно количество храна в устата насила,не предизвика удоволствие!Ако някой се опита да ме храни насила с манджа,с кеф ще повръщам!
Btw. Когато работим с кърмачета, често се сблъскваме с проблема "омагьосан кръг" - недохранването и дефицитите водят до недостиг на енергия и режим "пестене на тока". Съответно бебето си кротува и спи и майките, сред които е широкоразпространен митът "не буди бебето и не го закачай, ако не плаче", го оставят, то отслабва още...
Децата на 3, 5 или 10 години не са бебета, естествено, но въпреки това давам този пример, за да хвърля човек по едно око на маркерите, които могат да сочат ситуация като тази на Мекичка.
Дори да не развие нутритивни дефицити сега, то гастрит и др. стомашни проблеми са в кърпа вързани при едно кофти хранене в продължение на години и десетилетия.
Иначе насилването, филмчетата и песничките са необясними за мен. Но разбирам, че родителското безсилие може да има много изражения, както и възпроизвеждането на порочни семейни и обществени модели от тяхното собствено детство.
А да се дават примери, че не е имало злояди деца в исторически периоди, когато детската смъртност е била 30%... не, мерси
Децата на 3, 5 или 10 години не са бебета, естествено, но въпреки това давам този пример, за да хвърля човек по едно око на маркерите, които могат да сочат ситуация като тази на Мекичка.
Дори да не развие нутритивни дефицити сега, то гастрит и др. стомашни проблеми са в кърпа вързани при едно кофти хранене в продължение на години и десетилетия.
Иначе насилването, филмчетата и песничките са необясними за мен. Но разбирам, че родителското безсилие може да има много изражения, както и възпроизвеждането на порочни семейни и обществени модели от тяхното собствено детство.
А да се дават примери, че не е имало злояди деца в исторически периоди, когато детската смъртност е била 30%... не, мерси
Понеже моето яде малко плодове и суров зеленчук, само морков, то гледам често да ги предлагам. Крушите трябва да са твърди, ябълките са един вид, детето само си ги разпознава и взема, бананите не трябва да са с зелено или кафяво по кората. Домати яде пак само един вид със сирене и песто. Чакам да се появят на сергиите. Яде много видове сирене и гледам да има поне един вид на вечеря, други млечни не яде. Месото е или пилешки пръчици с корнфлейкс или мусака, но като правя супа с месо избирам нещо с кокал и го варя дълго време, защото месото от супата не яде.
Не е нужно да яде всякакъв вид полезна храна,важното е от всеки вид да приема по някаква. Поне от година на година прояжда по нещо ново.
Параход, дадох пример с прабаба ми, която е отгледала две деца, две внучки и две правнучки. Тя е родила общо 4 деца, но едното е загинало при раждане заради омотана пъпна връв, а другото от холера. 30% смъртност не е значило, че голямата част са били злояди и за това са умрели в детска възраст. Просто хората, които са живяли в трудности знаят, че здраво дете не е нужно да се гони с лъжицата.
Не е нужно да яде всякакъв вид полезна храна,важното е от всеки вид да приема по някаква. Поне от година на година прояжда по нещо ново.
Параход, дадох пример с прабаба ми, която е отгледала две деца, две внучки и две правнучки. Тя е родила общо 4 деца, но едното е загинало при раждане заради омотана пъпна връв, а другото от холера. 30% смъртност не е значило, че голямата част са били злояди и за това са умрели в детска възраст. Просто хората, които са живяли в трудности знаят, че здраво дете не е нужно да се гони с лъжицата.
AglayaDreams, моето дете беше толкова злоядо, че в един дълъг градински период клиновете му стояха като панталони 
Всъщност, и по време на захранването така и не прояде пюрета. Трябваше да караме на различни парчета храна, които тя опитваше сама. Гонеше ме тих ужас и паника, че честите й боледувания всъщност се дължат и на недохранване в следствие от неядене. Баща й също е бил злояд като дете и ме "успокояваше", че е започнал да се храни чак в пубертета 
Освен че изчетох всички съвети по темата, които и ти цитираш, реших, че най-доброто, което мога да направя, е като добавя към тях още две неща: 1/ да махна третата сливица (в много материали пишеше и много лекари ми казаха, че децата с трета сливица нямат апетит; при нея беше много рецидивирала и си беше за махане; това, естествено, е частен случай), 2/ да я запиша на някакъв спорт.
Така, не знам дали съвпадна със ските, които започна активно да кара всеки уикенд зимата, и плуването през лятото, или влезе в периода, който ти цитираш, но от 7та си година детето започна да се храни добре и редовно. Все още нямам изисквания към нея за количество, а само за редовност и качество. И това е вече отработена от мен схема, която работи и за двете ни. Костваше ми постоянство и положително отношение към процеса. Разрешавам и "забранени неща", но в рамките на умереното, а тя си има любими храни вкъщи, които ми поръчва да готвя и хапва с удоволствие. Тук не си представяй чудеса
Тази зима готвих до откат зеленчукова крем супа, супа топчета и печени картофи на фурна Но пък го правих с удоволствие, тя си хапва и си иска, и наред с тях прояде (и й харесва) печен карфиол, печен батат и други малко необичайни за децата зеленчуци
Има надежда за злоядите деца, въоръжи се с търпение, и ако това те отпуска емоционално, споделяй. Злоядото дете си е главоболие
Всъщност, и по време на захранването така и не прояде пюрета. Трябваше да караме на различни парчета храна, които тя опитваше сама. Гонеше ме тих ужас и паника, че честите й боледувания всъщност се дължат и на недохранване в следствие от неядене. Баща й също е бил злояд като дете и ме "успокояваше", че е започнал да се храни чак в пубертета Освен че изчетох всички съвети по темата, които и ти цитираш, реших, че най-доброто, което мога да направя, е като добавя към тях още две неща: 1/ да махна третата сливица (в много материали пишеше и много лекари ми казаха, че децата с трета сливица нямат апетит; при нея беше много рецидивирала и си беше за махане; това, естествено, е частен случай), 2/ да я запиша на някакъв спорт.
Така, не знам дали съвпадна със ските, които започна активно да кара всеки уикенд зимата, и плуването през лятото, или влезе в периода, който ти цитираш, но от 7та си година детето започна да се храни добре и редовно. Все още нямам изисквания към нея за количество, а само за редовност и качество. И това е вече отработена от мен схема, която работи и за двете ни. Костваше ми постоянство и положително отношение към процеса. Разрешавам и "забранени неща", но в рамките на умереното, а тя си има любими храни вкъщи, които ми поръчва да готвя и хапва с удоволствие. Тук не си представяй чудеса
Тази зима готвих до откат зеленчукова крем супа, супа топчета и печени картофи на фурна Но пък го правих с удоволствие, тя си хапва и си иска, и наред с тях прояде (и й харесва) печен карфиол, печен батат и други малко необичайни за децата зеленчуци Има надежда за злоядите деца, въоръжи се с търпение, и ако това те отпуска емоционално, споделяй. Злоядото дете си е главоболие
Съгласна съм с мненията на Кака Сийка и Таис.
Аз съм бившо много злоядо дете, разядох се като ме удари пубертетът, 7ми клас някъде.
Не съм била зверски насилвана да ям, ноооо вечно някой кършеше ръце притеснен около мен какво щяло да ми стане, да се разболея, предлагаха ми се по 100 различни неща и т.н. Изключително досадно и неприятно е. Съответно започнах системно да симулирам хранене, криех цели порции в раницата си и хвърлях в първия удобен момент. Имах и специална кутия, в която преливах супи и манджи със сос, за да стигнат благополучно до контейнера за боклук.
Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.
Аз съм бившо много злоядо дете, разядох се като ме удари пубертетът, 7ми клас някъде.
Не съм била зверски насилвана да ям, ноооо вечно някой кършеше ръце притеснен около мен какво щяло да ми стане, да се разболея, предлагаха ми се по 100 различни неща и т.н. Изключително досадно и неприятно е. Съответно започнах системно да симулирам хранене, криех цели порции в раницата си и хвърлях в първия удобен момент. Имах и специална кутия, в която преливах супи и манджи със сос, за да стигнат благополучно до контейнера за боклук.
Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.
Да уточня и допълня,че моята не е злояда, напротив има си апетит,но за боклуци и сладки неща. По - скоро е капризна и претенциозна към храната. А това се случи, защото с баща й дълго време не обръщахме внимание и приемахме за даденост това,че не обича кайма, домати, млечни и т.н. Оставяна беше години наред да яде каквото си иска, толерирахме капризите, считайки ги за част от характера й. Индивидуалност един вид 
Докато не стана ясно,че има тежка анемия, вследствие на непълноценно хранене. Като прибавим и бърз растеж в пубертета, цикъл, натоварване в училище и картинката става пълна.
Докато не стана ясно,че има тежка анемия, вследствие на непълноценно хранене. Като прибавим и бърз растеж в пубертета, цикъл, натоварване в училище и картинката става пълна.
Изследвания правим редовно, блестящи са й - дори в периодите на най-силно ограничаване на храна.
) и реве от кръв и игли, затова ги избягваме, когато не е абсолютно наложително. Не правете като нас, ако има съмнения, че е необходимо, ми беше мисълта
Алита, би ли споделила за махането на третата сливица? На каква възраст беше детето, как му се отрази, съответно след това боледуванията намаляха ли, апетита значително ли се увеличи, както и разнообрази ли менюто си. Синът ни не може да изкара повече от седмица +/- 2 дни на градина. След това задължително - гърло, хрема, много често и температура. За храненето вече споделих - също имаме проблеми.
Таис, и двете ми деца бяха само на кърма, на поискване. Захранени са на 6 месеца. Педиатърката казва, че от там ни бил проблема - кърмените деца били така... Нямам идея до колко е вярно. Но сега и дъщеря ни /2г./ също се храни много избирателно... Върви май по стъпките на батко си, което вече съвсем ще ме побърка!!!
Да допълня - обичам да готвя, даже смея да твърдя сравнително добре. Мечтая си направо за мига, в който сина ни ще седне на масата и ще си изяде всичко с апетит, без подканяне, молби, закани и т.н. И то като имате предвид, че му се предлага храна, която той яде. Не го насилваме за нещо друго.
Таис, и двете ми деца бяха само на кърма, на поискване. Захранени са на 6 месеца. Педиатърката казва, че от там ни бил проблема - кърмените деца били така... Нямам идея до колко е вярно. Но сега и дъщеря ни /2г./ също се храни много избирателно... Върви май по стъпките на батко си, което вече съвсем ще ме побърка!!!
Да допълня - обичам да готвя, даже смея да твърдя сравнително добре. Мечтая си направо за мига, в който сина ни ще седне на масата и ще си изяде всичко с апетит, без подканяне, молби, закани и т.н. И то като имате предвид, че му се предлага храна, която той яде. Не го насилваме за нещо друго.
Педиатърката казва, че от там ни бил проблема - кърмените деца били така... Нямам идея до колко е вярно.
Педиатърката казва, че от там ни бил проблема - кърмените деца били така... Нямам идея до колко е вярно.
Братовчедка ми си кърми над две години всичките деца, те и досега са пример за чудесно хапващи.
Параход, веднъж годишно я боцкаме
Тя и без това има огромен интерес към игли, взимане на кръв и епруветки, иска да става вет. лекар, та едвам я извлачвам от лабораторията.
Radost_79, на около 5. Правихме я в УНГ на Пирогов при Меджидиев, мина много леко. При нея обаче имаше допълнителна хипертрофия на другите две сливици, които по едно време направо скриваха гърлото и правихме допълнително физиотерапия с антихистамини в детското на Александровска, та не знам вече кое кога и как е дало резултат, но не съжалявам че махнахме третата.
Моето дете освен злоядо, много и боледуваше, като твоето. Ако трябва да бъда честна, трайно подобрение в здравословно състояние и апетит, което и аз забелязах без да се напъвам, беше след като започна да кара ски и изобщо да я мъкнем по пистите в планината, и по басейните, и парните бани. Първото й качване на ски беше даже с детската градина още. А иначе и тя е кърмено бебе, захранена е на 6 месеца и после съм въвеждала храната много плавно и внимателно (както стана ясно без пюрета, защото тя не им даде шанс), кърмена е до година и 2-3 месеца. Не мисля, че злоядството има общо с кърменето.
Не се притеснявай, ще дойде моментът, в който даже няма да следиш какво и по колко се яде. Миналата година й подарих Моята първа детска книга за готвене (или нещо подобно като заглавие), от която вече прави сама домашна лимонада, яйца на очи и плодова салата
Моето дете освен злоядо, много и боледуваше, като твоето. Ако трябва да бъда честна, трайно подобрение в здравословно състояние и апетит, което и аз забелязах без да се напъвам, беше след като започна да кара ски и изобщо да я мъкнем по пистите в планината, и по басейните, и парните бани. Първото й качване на ски беше даже с детската градина още. А иначе и тя е кърмено бебе, захранена е на 6 месеца и после съм въвеждала храната много плавно и внимателно (както стана ясно без пюрета, защото тя не им даде шанс
), кърмена е до година и 2-3 месеца. Не мисля, че злоядството има общо с кърменето.Не се притеснявай, ще дойде моментът, в който даже няма да следиш какво и по колко се яде. Миналата година й подарих Моята първа детска книга за готвене (или нещо подобно като заглавие), от която вече прави сама домашна лимонада, яйца на очи и плодова салата
Не ми пречи това, че съм вложила сили, време, енергия, че и любов в храната. Притеснява ме, че това го затормозява. Като сме на гости почти нищо не може да яде. Случвало се е да е само на краставици... На заведение - същата работа. След някоя и друга година, като започне да излиза с приятели, те ще се хранят, а той... На него му вреди това повече, отколкото на мен. От друга страна - не си набавя достатъчно витамини и т.н. За храна не хвърляме - съпруга ми поне оценява уменията ми подобаващо!
Дано всички злояди да прояждат!!!
Дано всички злояди да прояждат!!!
Таис, правя каквото мога. На кой му допада и на кой не, не е мой проблем. Песнички и филмчета може да действат при 1 годишни, при нас няма как.
На мен пък не ми допадат приказките "остави го да стои гладно, щом ИЗГЛЕЖДА здраво". Продължавам да твърдя, че гладуващ или лошо, небалансирано и бедно хранещ се, човек няма как да е здрав. Няма откъде да дойде това здраве.
От къде си набавя витамини, микроелементи, минерали и т.н. като яде 3 неща? От въздуха? Ако даваш добавки, може, но иначе, няма шанс.
И да, гастрита е сигурен при системно гладуване, както и други проблеми, но не ми се влиза в полемики. Който иска да вярва, че злоядото му дете си е супер, аз не вярвам.
На мен пък не ми допадат приказките "остави го да стои гладно, щом ИЗГЛЕЖДА здраво". Продължавам да твърдя, че гладуващ или лошо, небалансирано и бедно хранещ се, човек няма как да е здрав. Няма откъде да дойде това здраве.
От къде си набавя витамини, микроелементи, минерали и т.н. като яде 3 неща? От въздуха? Ако даваш добавки, може, но иначе, няма шанс.
И да, гастрита е сигурен при системно гладуване, както и други проблеми, но не ми се влиза в полемики. Който иска да вярва, че злоядото му дете си е супер, аз не вярвам.
Не ми пречи това, че съм вложила сили, време, енергия, че и любов в храната. Притеснява ме, че това го затормозява. Като сме на гости почти нищо не може да яде. Случвало се е да е само на краставици... На заведение - същата работа. След някоя и друга година, като започне да излиза с приятели, те ще се хранят, а той... На него му вреди това повече, отколкото на мен. От друга страна - не си набавя достатъчно витамини и т.н. За храна не хвърляме - съпруга ми поне оценява уменията ми подобаващо!
Дано всички злояди да прояждат!!!
Дано всички злояди да прояждат!!!
Това за "след време с приятели" хич не го мисли. Тогава папагалският рефлекс се включва на турбо
Алита много ми е полезно мнението ти, наистина имам нужда да комуникирам с хора в моята ситуация. Благодаря и на всички остнали.
Ще споделя и как според мен дъщеря ми стана злояда или по - скоро много трудно приема нови храни.
Бях много стриктна майка(така си мислех тогава) следвах плътно съветите на педиатъра. Захраних на 4м, тъй като уж така било по - добре, защото нямах кърма и беше на АМ. Първа грешка, детето не беше готово.
Тя и до ден днешен е много гнуслива не само за храна, а и за текстури и други подобни. Тогава направо се потрисаше от някои храни.
Мина време свикна горе долу детето. Минахме на детска кухня, беше по - разнообразно, аз бях гола и боса в кухнята, даже все още не ме бива особено. Обаче често не й разрешавах да си взима каквато и да е храна( някъде може да има повече сол, олио, да не е чисто и тн.), може да не е най - добрата за нея, ми добре де като пробва от някой друг тъкмо ще свикне, ама патка си бях, неориентирана уплашена майка.
Добре, обаче детето си свикна на едни и същи манджи, по - скоро течни и аз готвя такива заради нея. Не приема мазани филии, по - едри парчета месо и зеленчуци в чинията, сух ориз и мусака например не иска и да вижда.
А след втората година започна да боледува(тръгна на ясла), тогава заради антибиотци няколко пъти от безсилие настоявах, иначе по принцип по - скоро забаламосвах, отново грешка. Единствените ни по - сериозни караници са били само за това, когато вече ставах наистина безсилна. В последствие порасна и започнаха да й подаряват шоколади и тн.
Слава Богу все още я убеждавам за читава храна, главно супи, но ги иска по мой тертип, ситно нарязани или крем супи и често се налага аз да й давам, понеже ще си остане с 5 лъжици, в момента които каже стига и аз спирам, обаче не смея и съвсем да я оставя гладна. В градината започна да се престрашава бавно. Сега имам второ дете, нито една от грешките си няма да повторя. Ще си нося вината, че я направих такава, от незнание, от заблуда, но това не е оправдание. В момента я оставям малко повече намира по темата и като че ли имаме напредък.
Ще споделя и как според мен дъщеря ми стана злояда или по - скоро много трудно приема нови храни.
Бях много стриктна майка(така си мислех тогава) следвах плътно съветите на педиатъра. Захраних на 4м, тъй като уж така било по - добре, защото нямах кърма и беше на АМ. Първа грешка, детето не беше готово.
Тя и до ден днешен е много гнуслива не само за храна, а и за текстури и други подобни. Тогава направо се потрисаше от някои храни.
Мина време свикна горе долу детето. Минахме на детска кухня, беше по - разнообразно, аз бях гола и боса в кухнята, даже все още не ме бива особено. Обаче често не й разрешавах да си взима каквато и да е храна( някъде може да има повече сол, олио, да не е чисто и тн.), може да не е най - добрата за нея, ми добре де като пробва от някой друг тъкмо ще свикне, ама патка си бях, неориентирана уплашена майка.
Добре, обаче детето си свикна на едни и същи манджи, по - скоро течни и аз готвя такива заради нея. Не приема мазани филии, по - едри парчета месо и зеленчуци в чинията, сух ориз и мусака например не иска и да вижда.
А след втората година започна да боледува(тръгна на ясла), тогава заради антибиотци няколко пъти от безсилие настоявах, иначе по принцип по - скоро забаламосвах, отново грешка. Единствените ни по - сериозни караници са били само за това, когато вече ставах наистина безсилна. В последствие порасна и започнаха да й подаряват шоколади и тн.
Слава Богу все още я убеждавам за читава храна, главно супи, но ги иска по мой тертип, ситно нарязани или крем супи и често се налага аз да й давам, понеже ще си остане с 5 лъжици, в момента които каже стига и аз спирам, обаче не смея и съвсем да я оставя гладна. В градината започна да се престрашава бавно. Сега имам второ дете, нито една от грешките си няма да повторя. Ще си нося вината, че я направих такава, от незнание, от заблуда, но това не е оправдание. В момента я оставям малко повече намира по темата и като че ли имаме напредък.
Моето специално Е здраво, освен, че изглежда. Дори в периодите на силно ограничено ядене. Добавки и витамини не давам, силно против съм за деца, освен ако не се налага по медицински показания - съответно предписани от лекар, а не просто ей така, взети напосоки от аптеката.
Да, всеки решава какво ще прави.
Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.
Maus, точно, и за мен. Дъщеря ми е така.
Да, всеки решава какво ще прави.
Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.
Maus, точно, и за мен. Дъщеря ми е така.
Не виждам за какво точно се обвиняваш. 4 месеца е рано за захранване, но не е причина за злоядството. Аз захраних на 5, но много мои познати захраниха още на 3 месеца, слушайки бабите си, и децата им не са злояди (големи са вече). Друга захраниха на 6 месеца и някои от децата им са злояди т.е. няма връзка това, поне от всички примери пред мен.
Сега ако си хранила съвсем насила е друго.
ВСИЧКИ деца около мен са яли детска кухня и пак някои са злояди, някои - не. Не и от това, макар че не бива твърде дълго да се продължава с ДК именно за да не свикне детето с пасирана и безвкусна храна.
Единствено това, че не си й давала да си взима храна може да се посочи като евентуална грешка, но не се обвинявай чак толкова.
Сигурно всеки родител има пръст в това детето му да стане злоядо, особено ако преди това е било ящно, но не всеки си дава сметка.
Сега ако си хранила съвсем насила е друго.
ВСИЧКИ деца около мен са яли детска кухня и пак някои са злояди, някои - не. Не и от това, макар че не бива твърде дълго да се продължава с ДК именно за да не свикне детето с пасирана и безвкусна храна.
Единствено това, че не си й давала да си взима храна може да се посочи като евентуална грешка, но не се обвинявай чак толкова.
Сигурно всеки родител има пръст в това детето му да стане злоядо, особено ако преди това е било ящно, но не всеки си дава сметка.
Да уточня и допълня,че моята не е злояда, напротив има си апетит,но за боклуци и сладки неща.
Да оставиш детето да се храни както и когато иска не означава автоматично, че трябва да се заменят здравословните храни с джънк. Не видях изобщо някой да го препоръчва.
Говорим за обичайните за българската кухня ястия и че не е драма, че детето нямало да яде манджурляци и супи с по няколко филии хляб, както все още се счита у нас за много засищащо и здравословно. Какво ще му стане, ако кара цял месец на сирене и домати или краставици и принцеси с кашкавал? Или че от готвените ястия яде само мусака и супа топчета?
Важното е децата да се хранят с качествени продукти и да поемат малко или много храни от всички групи. Пък дали ще яде краставица или айсберг, кайма или чисто месо, прясно/кисело мляко или сирене/кашкавал – какво значение има в крайна сметка?
Друго, много важно правило е да се спазват часовете за хранене и да не се дават боклучави храни, особено преди основно хранене. Обича сладко? Няма проблем, но само и задължително като десерт. Изяжда си основното, получава сладко. Не яде основно, няма сладко.
Ясни правила без изключения, хранене на цялото семейство заедно, малко повече емпатия към децата и проблемите със злоядството рязко намаляват.
Ох, колко сме ги дъвкали тези общоизвестни грешки при захранването - да не се тъпче, да не се насилва, да не се захранва преди да седи стабилно седнало и преди да отпадне рефлексът на избутване с езика, да се дава да рови и изучава храната и да яде с ръце, да се храни на маса с родителите, които хапват с апетит, а не да се гъчи с пюрета в усамотение и в някакви други часове, да не се залъгва с приказки и песни, да не дава гладко пюрирана храна след 10-12 месеца...
Да, всички тия неща са важни и със сигурност повечето родители са оплескали поне 2-3 от тях, често под давление на баби и медицински лица. Ама не са единствената причина за по-късна злоядост, нито пък има смисъл човек да се обвинява постфактум. Може само да опита да поправи грешките при евентуално следващо дете.
Иначе говорейки за злояди деца, може би е добре и ние, родителите, да погледнем огледалото, здравословния си статус и хранителните си навици.
Да, всички тия неща са важни и със сигурност повечето родители са оплескали поне 2-3 от тях, често под давление на баби и медицински лица. Ама не са единствената причина за по-късна злоядост, нито пък има смисъл човек да се обвинява постфактум. Може само да опита да поправи грешките при евентуално следващо дете.
Иначе говорейки за злояди деца, може би е добре и ние, родителите, да погледнем огледалото, здравословния си статус и хранителните си навици.
Благодаря ви момичета, иначе не настоявах, само забаламосвах, 2- 3 за 4 години ми се е случвало да й се скарам наистина по въпроса, но те бяха наистина от безсилие, за единия много съжалявам беше в повече моето изпускане на нервите, но това е, по принцип много търпя и я убеждавам. Като цяло винаги съм се опитвала с много говорене да оправим каквито и да било проблеми. Понеже тя все повече разбира се надявам с времето да се разберем съвсем, че трябва поне да се научи да опитва нови храни, въобще не ми е задължително всяка една да я обича.
Калина, не знам. Но е здрава, факт. А това:
Да не би децата, които се хранят нормално да са по - малко здрави от гладуващите?
пък никой не го е казал, айде малко по-спокойно.
Както казах, имаше дълги периоди когато караше само на картофи. После следваше що-годе нормален период, после пак нещо й прищракваше и караше само на яйца. Или супи, или нещо трето. Постепенно започна да разнообразява, но като количество е малко - и все още не яде неща като сирене и кисело мляко, боб, леща, рядко месо. Здрава и активна е, а щом педиатърът казва да не се вманиачавам, значи не се. Не можеш да накараш насила някого да заобича и да прояде каквото и да било. С мен така правеха с гнусния зелен фасул - и трите баби бяха убедени, че лятото, когато им бях в ръцете, трябва да ме научат да го ям. В резултат не просто не свикнах, но и досега само от миризмата мога да повърна. Иначе родителите ми никога не са ме натискали да ям каквото и да било.
М/у другото, мъжът ми е бил адски злояд до пубертета, с месеци е карал, както казва свеки, на хляб и вода. Супер слабичък е бил, но не е боледувал. В 7-8 клас е почнал да яде, та и досега има здрав апетит.
Да не би децата, които се хранят нормално да са по - малко здрави от гладуващите?
пък никой не го е казал, айде малко по-спокойно.
Както казах, имаше дълги периоди когато караше само на картофи. После следваше що-годе нормален период, после пак нещо й прищракваше и караше само на яйца. Или супи, или нещо трето. Постепенно започна да разнообразява, но като количество е малко - и все още не яде неща като сирене и кисело мляко, боб, леща, рядко месо. Здрава и активна е, а щом педиатърът казва да не се вманиачавам, значи не се. Не можеш да накараш насила някого да заобича и да прояде каквото и да било. С мен така правеха с гнусния зелен фасул - и трите баби бяха убедени, че лятото, когато им бях в ръцете, трябва да ме научат да го ям. В резултат не просто не свикнах, но и досега само от миризмата мога да повърна. Иначе родителите ми никога не са ме натискали да ям каквото и да било.
М/у другото, мъжът ми е бил адски злояд до пубертета, с месеци е карал, както казва свеки, на хляб и вода. Супер слабичък е бил, но не е боледувал. В 7-8 клас е почнал да яде, та и досега има здрав апетит.
Добре, след като не яде и не даваш добавки, от къде си набавя необходимите хранителни вещества? От въздуха, от водата?
Е, вие говорите за крайности с това настояване детето да яде точно определени неща. Разбира се, че нищо няма да му стане ако ще и цял живот да не близне зелен фасул.
И аз не ям много неща, не очаквам от детето да яде всичко.
Как' Сийка, аз лично изобщо не говоря затова детето да яде непременно супи с не знам си колко филии хляб, а пък ако ядеше, както казваш само мусака и супа топчета (примерно) щях да съм супер щастлива. Говорим за дете, което изобщо не БЛИЗВА готвена храна! Никаква, без значение какво има вътре. Не просто за такова, което си подриба храната.
Пак казвам - за мен не е нормално месеци наред да се кара на картофи или кисело мляко, само.
Именно, че трябва да се ядат от всички хранителни групи (почти), а злоядите деца не го правят.
Моето с месеци не ядеше месо, сирене, кашкавал, яйца, нищо. И от къде да дойде протеин, Б12, желязо. Знам, че ги има и в някои растителни, но тя и тях не яде, да не говорим, че там са в малки количества и неусвоими форми, няма значение.
Добре, че тогава още пиеше АМ, че поне малко протеин от там си е набавяла. Иначе анемията е сигурна, след години подобно хранене.
Сега яде минимални количества месо няколко пъти месечно и чат - пат кисело мляко. Никой не може да ме убеди, че е ОК това хранене.
A m b e r , в количества и аз не се вторачвам, мен ме бърка еднообразието. Добре, че поне от малкото неща, които яде има и здравословни.
И аз не ям много неща, не очаквам от детето да яде всичко.
Как' Сийка, аз лично изобщо не говоря затова детето да яде непременно супи с не знам си колко филии хляб, а пък ако ядеше, както казваш само мусака и супа топчета (примерно) щях да съм супер щастлива. Говорим за дете, което изобщо не БЛИЗВА готвена храна! Никаква, без значение какво има вътре. Не просто за такова, което си подриба храната.
Пак казвам - за мен не е нормално месеци наред да се кара на картофи или кисело мляко, само.
Именно, че трябва да се ядат от всички хранителни групи (почти), а злоядите деца не го правят.
Моето с месеци не ядеше месо, сирене, кашкавал, яйца, нищо. И от къде да дойде протеин, Б12, желязо. Знам, че ги има и в някои растителни, но тя и тях не яде, да не говорим, че там са в малки количества и неусвоими форми, няма значение.
Добре, че тогава още пиеше АМ, че поне малко протеин от там си е набавяла. Иначе анемията е сигурна, след години подобно хранене.
Сега яде минимални количества месо няколко пъти месечно и чат - пат кисело мляко. Никой не може да ме убеди, че е ОК това хранене.
A m b e r , в количества и аз не се вторачвам, мен ме бърка еднообразието. Добре, че поне от малкото неща, които яде има и здравословни.
Моето дете до 3 години ядеше по кило и половина кисело мляко и по някой плод. Ок или не, това беше положението. Критикуваха ме ,че не го натискам и насилвам да яде. То не бяха съвети, не бе чудо. По едно време рисувах картини с храна, така щяло да му стане интересно и да яде. Еми не прояде. На около 4 заобича леща. За около година, две.Гледах да тикам и месо, обаче да тикам колко да тикам. Две хапки и после ходи да плюе. И здрав. И стигна до национален отбор - по 6 часа тренировки всекидневно. Никого не убеждавам и аз съм се чудела.
О, съвети и аз колко съм получила - да й четем докато яде, да правим театър, да имитираме самолетчета и животни, абе всякакви дивотии. Аз пък вярвам, че храненето не трябва да бъде съпътствано от циркови номера, а да носи радост, както и човек да обръща внимание на това, което поема - а не само да отваря уста като гъска, в която баба или мама бута лъжицата. Виждала съм го, не ми харесва.
Моето дете като беше бебе много добре напредваше със захранването, докато не си взе веднъж от нашата храна. После нямаше сила, която да го накара да яде блудкавите пюрета - нито домашни, нито купени. Нещо като Автентичната котка беше - купувам му поредното пюре с нещо, бебето го омухва цялото и аз си мисля - лелее, ето нещо, което ще яде. Ама на втория път бебето не искаше и да го види. Накрая се принудух да подраня с детската кухня и да давам по малко от нашата храна. Като бебе ядеше всякакви зелени супи, яденета с пасирани зеленчуци и какво ли не, ама в момента, в който нещата вече спряха да бъдат пасирани, детето отказа и да опитва. А сега щом е зелено, значи е отровно.
Kalina, какви неща яде детето? Има ли някое ядене, което да обича, че там да му криеш яйце или малко количество пасирани зеленчуци?
После нямаше сила, която да го накара да яде блудкавите пюрета - нито домашни, нито купени. Нещо като Автентичната котка беше - купувам му поредното пюре с нещо, бебето го омухва цялото и аз си мисля - лелее, ето нещо, което ще яде. Ама на втория път бебето не искаше и да го види. Накрая се принудух да подраня с детската кухня и да давам по малко от нашата храна. Като бебе ядеше всякакви зелени супи, яденета с пасирани зеленчуци и какво ли не, ама в момента, в който нещата вече спряха да бъдат пасирани, детето отказа и да опитва. А сега щом е зелено, значи е отровно. Kalina, какви неща яде детето? Има ли някое ядене, което да обича, че там да му криеш яйце или малко количество пасирани зеленчуци?
Ceca, нищо готвено не яде. На салата яде домати и краставици, но е важно в салатата да няма нищо друго от сорта на магданоз, лук и т.н. ако има не яде нищо.
Опитва крем супа няколко пъти годишно по няколко лъжички (това е единственото готвено, което опитва).
Иначе яде кисело мляко с овесени ядки, филия с крема сирене, плодове.
Мноого рядко яде кебапче (никакво друго месо). Общо взето това.
И така вече година и половина, като има периоди, в които буквално единственото нещо, което яде за деня е кисело мляко с овесени ядки една купичка сутрин и нищо друго. Има и по - добри дни, в които има повечко апетит, но той се свежда пак до познатите храни. Не опитва нищо ново.
Опитва крем супа няколко пъти годишно по няколко лъжички (това е единственото готвено, което опитва).
Иначе яде кисело мляко с овесени ядки, филия с крема сирене, плодове.
Мноого рядко яде кебапче (никакво друго месо). Общо взето това.
И така вече година и половина, като има периоди, в които буквално единственото нещо, което яде за деня е кисело мляко с овесени ядки една купичка сутрин и нищо друго. Има и по - добри дни, в които има повечко апетит, но той се свежда пак до познатите храни. Не опитва нищо ново.
На салата яде домати и краставици, но е важно в салатата да няма нищо друго от сорта на магданоз, лук и т.н. ако има не яде нищо.
П.П. На 43 години съм, не кусвам лук под никакъв предлог и ям доматите само белени (но са любимата ми храна)
Някой може ли да ми обясни какъв е проблемът, че детето не яде термичнообработени храни, в които количеството на полезните съставки е силно понижено, а набляга на по-естествени храни?
Сега, ако предпочита да ръфа пресни картофи, вместо печени или варени, да, разбирам, ама в случая май не става въпрос за сурови боб и леща, нали?
Ето, точно това вманиачване на родителите и налагането на тяхното виждане за „правилно“ и „неправилно“ прави злояди децата.
Особено пък днес, когато са толкова модерни хранителни режими като суровоядство, палео и т.н., то е смешно човек да прави драми заради пустите му манджи.
Сега, ако предпочита да ръфа пресни картофи, вместо печени или варени, да, разбирам, ама в случая май не става въпрос за сурови боб и леща, нали?
Ето, точно това вманиачване на родителите и налагането на тяхното виждане за „правилно“ и „неправилно“ прави злояди децата.
Особено пък днес, когато са толкова модерни хранителни режими като суровоядство, палео и т.н., то е смешно човек да прави драми заради пустите му манджи.
Как Сийка, два от възможните проблеми с липса на термично обработена храна са
1. нарушена перисталтика
2. невъзможност да се яде месо и риба в полезния им вид (колбасите не са полезни, а карпачо и суши не съм убедена, че е най-добре за малко дете).
По отношение на месото нещо да добавя, много деца не умеят и не желаят да дъвчат жилаво месо, което изисква разкъсване (вратна пържола например) с млечните си зъби. Или го прояждат след израстването на постоянните, ако имат интерес към храната, или си остават на кайма, добре сготвено пиле.
Това, което децата получават като "храна" в детските градини, училищата, че и вкъщи от детска млечна кухня, също не помага особено на бъдещите им вкусове.
1. нарушена перисталтика
2. невъзможност да се яде месо и риба в полезния им вид (колбасите не са полезни, а карпачо и суши не съм убедена, че е най-добре за малко дете).
По отношение на месото нещо да добавя, много деца не умеят и не желаят да дъвчат жилаво месо, което изисква разкъсване (вратна пържола например) с млечните си зъби. Или го прояждат след израстването на постоянните, ако имат интерес към храната, или си остават на кайма, добре сготвено пиле.
Това, което децата получават като "храна" в детските градини, училищата, че и вкъщи от детска млечна кухня, също не помага особено на бъдещите им вкусове.
В началото разговорът изобщо не акцентираше на манджите, а на храненето изобщо с храна, която съдържа всички основни макронутриенти - въглехидрати, мазнини и протеини. От тук коментиралите не ми направи впечатление някой да залита към специфичен режим, по-скоро останах с усещането, че всички споделяме холистичния подход към храненето.
А що се отнася до деленето на храните на полезни и вредни, у нас е много просто - всичко, което е пакетирано и не си приготвил сам е желателно да се консумира в ограничени количества. Няма по-хубаво и полезно нещо от домашната храна с продукти, които сам си избрал, без значение дали е смути, салата или готвена манджа.
А що се отнася до деленето на храните на полезни и вредни, у нас е много просто - всичко, което е пакетирано и не си приготвил сам е желателно да се консумира в ограничени количества. Няма по-хубаво и полезно нещо от домашната храна с продукти, които сам си избрал, без значение дали е смути, салата или готвена манджа.
По отношение на месото нещо да добавя, много деца не умеят и не желаят да дъвчат жилаво месо, което изисква разкъсване (вратна пържола например) с млечните си зъби. Или го прояждат след израстването на постоянните, ако имат интерес към храната, или си остават на кайма, добре сготвено пиле.
Факт. Млечните зъби не са подходящи за дъвчене на месо – обикновено става на гадна топка в устата, която, освен да изплюеш, няма какво друго да я правиш. Абсурд да преглътнеш.
Затова и децата по принцип предпочитат месото под формата на кайма и колбаси. Едно време кренвиршите бяха спасението, сега са отречени като вредна храна, та става малко по-сложно. Но все пак има варианти, стига родителите да не са успели вече да формират трайно отвращение към продукта като цяло.
Проблемът че детето не яде термичнообработени храни е голям. Как тогава да яде месо, яйца, риба? Сурови ли?
Има и доста зеленчуци, които се консумират само след термична обработка.
За месото нямам против да е кайма, но тя не яде никакво.
Не съм казвала, че трябва да яде лук и магданоз, беше просто пример за да обясня как държи да изглежда храната, това, че яде 5 неща и не приема нови "добавки".
Иначе никак не държа да яде точно лук. Няма нужда от преиначаване.
Още в самото начало казах, че не сме чак толкова тежък случай и че детето все пак яде и полезни неща, но менюто й е силно ограничено и никак не е балансирано.
Има и доста зеленчуци, които се консумират само след термична обработка.
За месото нямам против да е кайма, но тя не яде никакво.
Не съм казвала, че трябва да яде лук и магданоз, беше просто пример за да обясня как държи да изглежда храната, това, че яде 5 неща и не приема нови "добавки".
Иначе никак не държа да яде точно лук. Няма нужда от преиначаване.
Още в самото начало казах, че не сме чак толкова тежък случай и че детето все пак яде и полезни неща, но менюто й е силно ограничено и никак не е балансирано.
Kalina., имаше период, в който отделях повече време с нея и бях измислила (по-скоро си адаптирах вече добра идея) игра "Изяж дъгата", според която заедно пазарувахме за през седмицата плодове и зеленчуци, които да ядем и които покриваха всички цветове на дъгата. Целта беше всъщност да се направи седмична дъга според сезона.
Имаше ефект, защото тя участваше активно и защото дъгата беше (и все още е) актуална тема за дрехи, книги, канцеларски материали. "Дъгичен" си е цяло прилагателно, което се ползва вече за какво ли не.
Имаше ефект, защото тя участваше активно и защото дъгата беше (и все още е) актуална тема за дрехи, книги, канцеларски материали. "Дъгичен" си е цяло прилагателно, което се ползва вече за какво ли не.
А за моето какво ще кажете като от 2 години кара на филии и мекици. Къде да му скрия и пасирам зеленчук, всичко усеща и не иска. Единствения му протеин идва от киселото мляко 1-2 пъти месечно и някое яйце в палачинката. А витамини получава само изкуствено, за съжаление.
Никога не е опитвал домат, краставица, мусака, кебабче, кашкавал или друго. Нито месо, риба и т.н. Никакъв плод или зеленчук. Вкусвал е ябълка и банан, ял е пържени картофи многооо рядко и това е. Здрав е, но докога? Хайде кажете нормално ли е това? Вие просто не знаете какво е. Децата ви и да са карали на хляб или картофи е било временно и после пак са си хапвали супичка. Моят от 2г и косур супа не е опитвал. Преди това ядеше, но пак без мн хъс.
Никога не е опитвал домат, краставица, мусака, кебабче, кашкавал или друго. Нито месо, риба и т.н. Никакъв плод или зеленчук. Вкусвал е ябълка и банан, ял е пържени картофи многооо рядко и това е. Здрав е, но докога? Хайде кажете нормално ли е това? Вие просто не знаете какво е. Децата ви и да са карали на хляб или картофи е било временно и после пак са си хапвали супичка. Моят от 2г и косур супа не е опитвал. Преди това ядеше, но пак без мн хъс.
Алита, благодаря за предложението! Ще го пробвам, поне плодове и зеленчуци е склонна да яде (не всички, разбира се), виж със супа или месо е изключено да ми се получи на този етап.
Sisi, разбирам те...наистина на деца, които имат толкова ограничено меню няма как да им скриеш нищо...
Права си, че който няма такова дете не може да те разбере и само се чуди какво толкова се втелясваш...
Приказки от типа как ти си си виновна или да не се притесняваш определено няма с какво да помогнат...
Джънк яде ли?
Sisi, разбирам те...наистина на деца, които имат толкова ограничено меню няма как да им скриеш нищо...
Права си, че който няма такова дете не може да те разбере и само се чуди какво толкова се втелясваш...
Приказки от типа как ти си си виновна или да не се притесняваш определено няма с какво да помогнат...
Джънк яде ли?
Джънк яде понякога, но пак с мн претенции.
Водих го на ендокринолог, на психолог ходих аз да говоря и сега сме на логопед за хранителна терапия. Обаче без успех засега.
Вчера е изял 1 палачинка без нищо, малко пица без нищо демек тесто (маха всичко отгоре) и за вечеря филия с шарена сол. Хубаво, че поне пи малко плодово мляко (купешки боклук).
Пробвала съм и с детски и с подаръци и с обещания и с игнор и с всичко. Стои гладен и накрая пак му давам филията.
Той все едно е веган. Ама веганите ядат плодове и зеленчуци, бобови, ядки, а той не.
И аз бях и съм още капризна, но такова чудо.. А как обичам да готвя, как си мечтая да хапне 1 път като нормален човек. Никога не е взимал нищо от масата.
На ресторант пие само сок (не фреш), на детски рд не вкусва торта, най - много от пицата коричка без нищо. На градината яде 1филия хляб или нищо. Беше вкусал 2 хапки ябълка там и щях да умра от кеф.
Водих го на ендокринолог, на психолог ходих аз да говоря и сега сме на логопед за хранителна терапия. Обаче без успех засега.
Вчера е изял 1 палачинка без нищо, малко пица без нищо демек тесто (маха всичко отгоре) и за вечеря филия с шарена сол. Хубаво, че поне пи малко плодово мляко (купешки боклук).
Пробвала съм и с детски и с подаръци и с обещания и с игнор и с всичко. Стои гладен и накрая пак му давам филията.
Той все едно е веган. Ама веганите ядат плодове и зеленчуци, бобови, ядки, а той не.
И аз бях и съм още капризна, но такова чудо.. А как обичам да готвя, как си мечтая да хапне 1 път като нормален човек. Никога не е взимал нищо от масата.
На ресторант пие само сок (не фреш), на детски рд не вкусва торта, най - много от пицата коричка без нищо. На градината яде 1филия хляб или нищо. Беше вкусал 2 хапки ябълка там и щях да умра от кеф.
Цяло месо моите и до сега не ядат (на 11 год и отдавна не са с млечни зъби). Кайма и колбаси ядат, но цяло парче месо абсурд. Дори и пиле не ядат, ако не е смляно. Но аз по принцип съм далеч от мисълта, че купешкото месо е особено полезна храна, та не ги насилвам. Аз самата почти не ям месо. Виж яйца и кисело мляко ядат достатъчно. По-скоро ме ядосва, че зеленчуци не ядат достатъчно. Салата само домати и краставици (също без добавки), зелена чушка със сирене, от готвените само зеле и грах, пълнени чушки и лодки от патладжан. Толкоз. Но плодове поне ядат.
Но аз по принцип съм далеч от мисълта, че купешкото месо е особено полезна храна, та не ги насилвам. Аз самата почти не ям месо. Виж яйца и кисело мляко ядат достатъчно. По-скоро ме ядосва, че зеленчуци не ядат достатъчно. Салата само домати и краставици (също без добавки), зелена чушка със сирене, от готвените само зеле и грах, пълнени чушки и лодки от патладжан. Толкоз. Но плодове поне ядат.
А какво е обяснението на децата да не ядат даден зеленчук, плод или месо? Не искат да опитат, не харесват вкуса, изглежда им гнусно...?
Моят син ненавиждаше гъби, махаше ги старателно от пица, яхнии и всякакви манджи. Веднъж сготвих малко гъбена супа с идеята, че сама ще си я хапна, много обичам и ми се дояде. Сипах си, а на него бях сложила някакво друго готвено. След въпроси- „На какво мирише? Какво ядеш? Не ти ли е гадно?”, последва любопитство да помирише отблизо, да пробва само течността, после кусна и от гъбите. Изяви желание да му сипя и даже поиска допълнително. Същото стана и с крем супа от броколи и сега са му едни от любимите.
Аз проядох бобови за пръв път едва в 6-7 клас, когато учехме за покълването на растенията и разбрах, че това което плува в супата или яхнията от зрял боб са кълнове. Дотогава все си мислех, че са червеи и се чудех майка ми защо ги слага и защо ме кара да ги ям.
Моят син ненавиждаше гъби, махаше ги старателно от пица, яхнии и всякакви манджи. Веднъж сготвих малко гъбена супа с идеята, че сама ще си я хапна, много обичам и ми се дояде. Сипах си, а на него бях сложила някакво друго готвено. След въпроси- „На какво мирише? Какво ядеш? Не ти ли е гадно?”, последва любопитство да помирише отблизо, да пробва само течността, после кусна и от гъбите. Изяви желание да му сипя и даже поиска допълнително. Същото стана и с крем супа от броколи и сега са му едни от любимите.
Аз проядох бобови за пръв път едва в 6-7 клас, когато учехме за покълването на растенията и разбрах, че това което плува в супата или яхнията от зрял боб са кълнове. Дотогава все си мислех, че са червеи и се чудех майка ми защо ги слага и защо ме кара да ги ям.
А какво е обяснението на децата да не ядат даден зеленчук, плод или месо? Не искат да опитат, не харесват вкуса, изглежда им гнусно...?
.......
.......
Моят син много трудно се съгласява въобще да опита нова храна, първата реакция попадайки нещо непознато и ново като вкус/консистенция е да му се догади. Стои с чаша вода в ръката за да е готов да пие и преглъща. Сурови плодове и зеленчуци не яде - защото са мокри и студени
. Сега от както е на хранителен режим без глутен и млечни, както споменах по-напред вече проявява желание да опитва нова храна е не всичко разбира се. Аз предлагам и опитвам да убедя, че е вкусно но той решава дали ще опита но за мен това е важното да опитва и да свиква с нови вкусове.
Относно месото и при моят син е така - яде основно пиле и кайма, другите (телешко,агнешко, свинско)режа на мноооого ситно и пак с много зор ги яде. Но риба много му хареса и честичко хапва.
Дъщеря ми няма обяснение, тя спря да опитва нови храни и да яде някои познати, с които до преди това нямаше проблем, малко преди да навърши 2 години. Сега просто казва: "Това не е хубаво". Когато я попитам: "Ти откъде знаеш дали е хубаво като не си го опитвала?" ми казва "знам, не е хубаво" и толкова.
Не знам дали не й харесва на вид. На вкус и мирис няма представа какво е, не опитва никога. Просто си е решила, че ще яде 5 - 10 неща и не приема други.
Понякога и тя гледа с любопитство какво ям, пита, но когато й предложа не си взима.
Оставяла съм я сама с чиния храна като се правя, че мия чинии примерно или друго да не я гледам, но не си взима.
Виж ако е пакетиран боклук тогава няма проблем, опитва всичко, яде, там няма празно.
Не знам дали не й харесва на вид. На вкус и мирис няма представа какво е, не опитва никога. Просто си е решила, че ще яде 5 - 10 неща и не приема други.
Понякога и тя гледа с любопитство какво ям, пита, но когато й предложа не си взима.
Оставяла съм я сама с чиния храна като се правя, че мия чинии примерно или друго да не я гледам, но не си взима.
Виж ако е пакетиран боклук тогава няма проблем, опитва всичко, яде, там няма празно.
...
Виж ако е пакетиран боклук тогава няма проблем, опитва всичко, яде, там няма празно.
Виж ако е пакетиран боклук тогава няма проблем, опитва всичко, яде, там няма празно.
Моя син и такива не опитва, както и не пие...пие само вода и отскоро баба му успя да го накара да пият нектар от праскови.
Е моята е почти на 9 и досега никога не е опитвала чушки - без значение дали готвени или пресни, зеле, грозде, сливи, мандарини, лук и чесън, мога да изброявам още цяла минута. Яде 4-5 неща, в малки количества и това е. Не я насилвам.
Ето тази седмица мъжът ми направи руло Стефани, но тя отказа да яде и сега два дни е на салам и домат. В занималнята ако хапне нещо друго, това й е.
Водата е много по-важна от разни нектари. Аз съм забранила всякакви сокове и нектари, у дома се пие чиста вода.
Ето тази седмица мъжът ми направи руло Стефани, но тя отказа да яде и сега два дни е на салам и домат. В занималнята ако хапне нещо друго, това й е.
Водата е много по-важна от разни нектари. Аз съм забранила всякакви сокове и нектари, у дома се пие чиста вода.
Джънк яде понякога, но пак с мн претенции.
Водих го на ендокринолог, на психолог ходих аз да говоря и сега сме на логопед за хранителна терапия. Обаче без успех засега.
Вчера е изял 1 палачинка без нищо, малко пица без нищо демек тесто (маха всичко отгоре) и за вечеря филия с шарена сол. Хубаво, че поне пи малко плодово мляко (купешки боклук).
Пробвала съм и с детски и с подаръци и с обещания и с игнор и с всичко. Стои гладен и накрая пак му давам филията.
Той все едно е веган. Ама веганите ядат плодове и зеленчуци, бобови, ядки, а той не.
И аз бях и съм още капризна, но такова чудо.. А как обичам да готвя, как си мечтая да хапне 1 път като нормален човек. Никога не е взимал нищо от масата.
На ресторант пие само сок (не фреш), на детски рд не вкусва торта, най - много от пицата коричка без нищо. На градината яде 1филия хляб или нищо. Беше вкусал 2 хапки ябълка там и щях да умра от кеф.
Водих го на ендокринолог, на психолог ходих аз да говоря и сега сме на логопед за хранителна терапия. Обаче без успех засега.
Вчера е изял 1 палачинка без нищо, малко пица без нищо демек тесто (маха всичко отгоре) и за вечеря филия с шарена сол. Хубаво, че поне пи малко плодово мляко (купешки боклук).
Пробвала съм и с детски и с подаръци и с обещания и с игнор и с всичко. Стои гладен и накрая пак му давам филията.
Той все едно е веган. Ама веганите ядат плодове и зеленчуци, бобови, ядки, а той не.
И аз бях и съм още капризна, но такова чудо.. А как обичам да готвя, как си мечтая да хапне 1 път като нормален човек. Никога не е взимал нищо от масата.
На ресторант пие само сок (не фреш), на детски рд не вкусва торта, най - много от пицата коричка без нищо. На градината яде 1филия хляб или нищо. Беше вкусал 2 хапки ябълка там и щях да умра от кеф.
Той също ядеше само хляб в детската градина (1-2 филии), на рождени дни също нищо не хапваше. Понякога това беше проблем, защото се разстройваше, когато някой от аниматорите му е правеше забележка.
Аз също много пъти съм се питала къде сбърках, отчитам, че много стриктно спазвах съветите за захранване и ме беше страх да му давам да опитва храни, които могат да предизвикат алергии, преди определена възраст.
Мисля, че при нас спортът свърши работа, заедно с израстването.
Ние също никога не сме го насилвали, но и аз се чудя дали не е трябвало да бъдем по-настоятелни като се има предвид колко е важно правилното хранене за здравето.
....
Водата е много по-важна от разни нектари. Аз съм забранила всякакви сокове и нектари, у дома се пие чиста вода.
Водата е много по-важна от разни нектари. Аз съм забранила всякакви сокове и нектари, у дома се пие чиста вода.
О да, аз не страдам от това, аз също пия само вода. Но ми се е искало, айрян, пр.мляко или чай поне да пие когато се налага
.
А какво е обяснението на децата да не ядат даден зеленчук, плод или месо? Не искат да опитат, не харесват вкуса, изглежда им гнусно...?
До преди 3-4 години ядеше печена риба. Сега не иска да я опита дори, предполагам в училище рибата е гадна и прави асоциация.
Някои хора, като моя син (а и аз до известна степен), имат проблеми с преодоляването на стереотипи. Когато нещо им е харесало, не искат да опитат друго. Като дете (била съм голяма, защото го помня ясно) ядях месец или два, само филии с шипков мармалад - сутрин, обед и вечер. На морето 14 дни, настоявах да ходим всеки ден в един и същи ресторант, защото там бях харесала някакво телешко по ловджийски (обикновена яхния, с много картофи и малко месо). И до сега харесвам един вид сладолед и уж все да пробвам друг, ама мисля, мисля и си казвам: "Е защо да пробвам друг, като този си е страхотен и ми се яде именно той?" Синът ми пък по едно време влезе във филма: "Кофичката на киселото мляко". Кофичките обикновено са сини или зелени, според маслеността, но веднъж купих на "Маджаров", които са в червени кофички. Изобщо не пожела да го опита. Това са психологически проблеми, не вскусови.
Но харненето си е свързано тясно с мозъка, не всички биха опитали пържени хлебарки, макар да се твърди, че са много вкусни. Други пък ще повърнат ако глътнат стрида, нищо, че е деликатес. Сметаната е вкусна, но във вид на каймак от прясно мляко си е просто един "сопол"
Наблюденията ми се покриват с тази на M_I_A. Стереотип, нагласа , вътрешно решение. Имаше период ,увлечение по Беър Грилс и мравки е лапал. Но в чинията си рови като и отделя чушка примерно. Вижда, че приятелката му яде супа от лопуш, изведнъж прояде и му стана любима. Няколко месеца. Дори шоколадите дели на такива за ядене и други, които отказва - защото имали ядки. Иначе ядки самостоятелно яде. Хапва само определени сладкиши, и ако го заведа на сладкарница Неделя, най-вероятно ще си излезем без да е опитал нито едно от предложенията. В ресторант - същата работа. Спагети, понякога дробчета ,крилца. До преди няколко години - пилешки филета с корнфлейкс и друго не може.
Леле, хора. Много се разсмях от постовете на една от вас, за кожите по радиатора и месото в джоба. Баба ми беше готвачка в ресторант и приготвяше печени пилета. Кожата ако беше много златиста и твърда ме убеждаваше да я изям. Карах я да маха с пинсети всеки останал косъм от месото.
Когато бях болна ядях само препечена филийка с масло и много сирене, таратор.
Като дете ми бутаха разни мазнотии, както казва Миа, хич не обичам и до днес, мазно месо, кюфтета по чирпански, сланина.
Въпреки вашите неволи с храненето и тормоза над мен в училище, аз бих била по-строга с детето за ядене. Никакви джънк фудс се опитвам да не ям. Намалям и захарта и сега се опитвам да почна безглутеново хранене.
Бих наказала детето една вечер да не яде щом не иска или бих се скарала. Но не и да го оставям да ме върти на малкия си пръст. Тука трябва малко повече диациплина. Така мисля поне. Не че ще действа при всички.
И изказването, че темата била за здрави деца е малко грубо за мен. Ако аз споделях за мое дете, бих се обидила. Тук сте, за да споделяте и за да учите опит една от друга.
Например в Мастър шеф гледах как скриват разни храни като чесън, броколи, спанак и т.н. Броколито моя вуйчо на 85 г не може да го понася. Аз го ям само на крем супа, на пара и сега открих рецепта със 200 мл прясно мляко и 4-6 топени сиренца. Уникално става. Добавям босилек.
А относно каймака, който Мая олицетворява на сопол.....няма нищо по-вкусно. До сега си купуваме мляко от кравата на съседки. Има дни в които събираме от две тенджери до 400 г масло, а друг път просто го обирам и изчезва. Любима храна ми е от дете.
Върху филия. От каймака правим сметана. Няма нищо общо с купената. Като микробиолог и еколог никой, абсолютно не може да ме убеди (както правят по тв и медиите), че маслото е вредно, а палмовото и другите рафинирани полезни.
Извинявам се за спама.
Когато бях болна ядях само препечена филийка с масло и много сирене, таратор.
Като дете ми бутаха разни мазнотии, както казва Миа, хич не обичам и до днес, мазно месо, кюфтета по чирпански, сланина.
Въпреки вашите неволи с храненето и тормоза над мен в училище, аз бих била по-строга с детето за ядене. Никакви джънк фудс се опитвам да не ям. Намалям и захарта и сега се опитвам да почна безглутеново хранене.
Бих наказала детето една вечер да не яде щом не иска или бих се скарала. Но не и да го оставям да ме върти на малкия си пръст. Тука трябва малко повече диациплина. Така мисля поне. Не че ще действа при всички.
И изказването, че темата била за здрави деца е малко грубо за мен. Ако аз споделях за мое дете, бих се обидила. Тук сте, за да споделяте и за да учите опит една от друга.
Например в Мастър шеф гледах как скриват разни храни като чесън, броколи, спанак и т.н. Броколито моя вуйчо на 85 г не може да го понася. Аз го ям само на крем супа, на пара и сега открих рецепта със 200 мл прясно мляко и 4-6 топени сиренца. Уникално става. Добавям босилек.
А относно каймака, който Мая олицетворява на сопол.....няма нищо по-вкусно. До сега си купуваме мляко от кравата на съседки. Има дни в които събираме от две тенджери до 400 г масло, а друг път просто го обирам и изчезва. Любима храна ми е от дете.
Върху филия. От каймака правим сметана. Няма нищо общо с купената. Като микробиолог и еколог никой, абсолютно не може да ме убеди (както правят по тв и медиите), че маслото е вредно, а палмовото и другите рафинирани полезни.
Извинявам се за спама.
Какво значение има кой е родител и кой не. Човек си има виждания и принципи и рядко ги променя.
Аз не бих насилвала дете да яде. Но не бих и не съм давала бисквитки и бонбонки вместо нормална храна.
Ще разбера детето, ако не обича картофи, но яде ориз
Ще го разбера, ако не обича грах, но обича боб
Ама да ми яде пици и дюнери, щото тъй му било сладко или да му пробутвам зрънчо, щото само това яде, нито е било, нито ще бъде. Казвам го като човек с огромна непоносимост към много храни
Не че детето ми не е близвало джънк, ама да ми мели боклуци вместо истинска храна, не,
Аз не бих насилвала дете да яде. Но не бих и не съм давала бисквитки и бонбонки вместо нормална храна.
Ще разбера детето, ако не обича картофи, но яде ориз
Ще го разбера, ако не обича грах, но обича боб
Ама да ми яде пици и дюнери, щото тъй му било сладко или да му пробутвам зрънчо, щото само това яде, нито е било, нито ще бъде. Казвам го като човек с огромна непоносимост към много храни
Не че детето ми не е близвало джънк, ама да ми мели боклуци вместо истинска храна, не,
Благословена, не мисля, че някой иска да се заяжда с теб. На теория всичко е по-лесно, отколкото на практика.
Да, има деца, които не ядат джънк фуд, но повечето си искат и обичат...и не мирясват, докато не хапнат. Не е казано да се тъпчат с вафли и бонбони, но пък и те не са отрова...
Щом става въпрос за дете, категоричността в изказванията обикновено се обръща срещу изявилия я.
Да, има деца, които не ядат джънк фуд, но повечето си искат и обичат...и не мирясват, докато не хапнат. Не е казано да се тъпчат с вафли и бонбони, но пък и те не са отрова...
Щом става въпрос за дете, категоричността в изказванията обикновено се обръща срещу изявилия я.
Според мен детето трябва да пробва и джънк. В противен случай в момента, в който остане без надзор, ще си навакса с 200, а за мен това е далеч по-лошият вариант. Такова им е времето сега и трябва да са адаптивни спрямо него. При моето дете тази стратегия даде добър резултат, защото и до ден днешен, когато с бабите ядат “тайно от мен забранени неща”, тя се дозира сама. Майка ми ми е разказвала ситуации, в които е изяждала по един ред шоколад и другото си го прибира за следващи дни, “защото сме се разбрали с мама така - може, но по-малко”.
Съгласна съм със Светкавица. Изпадането в крайности не е добре. Нито насилването на всяка цена детето да яде конкретни, определени от майката, неща и най - вече количества е ОК, но и другата крайност - не ми пука, щом ВСЕ ОЩЕ е здраво да стои гладно е също толкова зле.
Все пак мерки се взимат превантивно, а не когато детето ВЕЧЕ се разболее.
Благословена може да няма деца, но е асболютно права в това, че дисциплина относно храненето трябва да има. Аз имам дете и го твърдя с две ръце!
Но то сега все пак е модерно да няма правила и дисцплина относно почти нищо в живота на детето и всичко да си решава само - от какъв пол да бъде, кога да си ляга вечер, кога да си махне памперса, до кога да спи при родителите си на спалнята (дори и да е до абитуриентския бал) и т.н.
Така че не е странно, че детето се оставя и само да реши какво да яде и дали изобщо да яде. Но това има последствия.
Не говоря за случаи като на Сиси например, когато майката няма много какво да направи, защото те явно са тежък случай, а и тя се притеснява и интересува как да подобри нещата.
Говоря именно за тези, които твърдят, че не трябва да ти пука и че желанието детето да се храни нормално и здравословно, а не просто да оцелява са "родителски капризи".
Все пак мерки се взимат превантивно, а не когато детето ВЕЧЕ се разболее.
Благословена може да няма деца, но е асболютно права в това, че дисциплина относно храненето трябва да има. Аз имам дете и го твърдя с две ръце!
Но то сега все пак е модерно да няма правила и дисцплина относно почти нищо в живота на детето и всичко да си решава само - от какъв пол да бъде, кога да си ляга вечер, кога да си махне памперса, до кога да спи при родителите си на спалнята (дори и да е до абитуриентския бал) и т.н.
Така че не е странно, че детето се оставя и само да реши какво да яде и дали изобщо да яде. Но това има последствия.
Не говоря за случаи като на Сиси например, когато майката няма много какво да направи, защото те явно са тежък случай, а и тя се притеснява и интересува как да подобри нещата.
Говоря именно за тези, които твърдят, че не трябва да ти пука и че желанието детето да се храни нормално и здравословно, а не просто да оцелява са "родителски капризи".
Явно познаваме различни хора и се движим в различни среди, защото около мен пък масово - ама наистина масово, родителите - да се чете майките - са вманиачени на тема здравословен живот и именно ''дисциплина'' в храненето. До такава степен, че когато идваха у дома деца, имах един безкраен списък от неща, които бяха ''абсолютно забранени'', сакън безценните принцове и принцеси да не се отровят от салам, пица, бургери, шоколад, сладолед и прочие.
Нямам представа какво се бъгна с хората от моето поколение, които със сигурност са яли и сладолед, и салам, и луканка, та се стигна до там, че ако на децата им предложиш нещо от изброеното, изпадат в несвяст. Тая попара я сърбах адски дълго време, тъй като щерката има много приятелчета, докато най-накрая ми писна и реших, че просто мога да сложа вето на гостуването на деца на изперкали по здравословното хранене родители, и да си спася нервите. Сега на гости с и без преспиване идват само деца на супер близки приятели, които ядат това, което яде и моето дете. Поръчваме им пица, за десерт сладолед, а кой колко яде и дали яде си е негова работа. Драми няма.
У дома хапваме и колбаси, и сладко, понякога и чипс, а 2-3 месечно с щерката ходим да хапнем по някой бургер в анатемосаните фаст фууд заведения. Аз лично смятам, че постоянното треперене над храната е новата масова психоза. За съжаление, много пъти съм виждала деца, за които уж се предполага, че се хранят ''здравословно'' и които родителите им ги държат на каишка, как в момента в който поотраснат и останат без надзор, буквално се освинват с джънк и чипс. Следва паническото ''Моля, не казвайте на мама!''. Еми сори, но не искам моето дете да изпада в подобни жалки състояния.
Калина, ти ако искаш изнасяй и Шекспирови трагедии, все ми е тая, само спри, моля те, да злобееш по адрес на родители, които не изпадаме в черна паника и не кършим пръсти само щото детето не се храни здравословно 364 дни в годината. Това не означава, че не ни пука и не поставяме граници.
Със здраве, темата се обезсмисли - някой трябва да начука канчетата на останалите, за да се почувства пирфектен родител. Сефте.
Нямам представа какво се бъгна с хората от моето поколение, които със сигурност са яли и сладолед, и салам, и луканка, та се стигна до там, че ако на децата им предложиш нещо от изброеното, изпадат в несвяст. Тая попара я сърбах адски дълго време, тъй като щерката има много приятелчета, докато най-накрая ми писна и реших, че просто мога да сложа вето на гостуването на деца на изперкали по здравословното хранене родители, и да си спася нервите. Сега на гости с и без преспиване идват само деца на супер близки приятели, които ядат това, което яде и моето дете. Поръчваме им пица, за десерт сладолед, а кой колко яде и дали яде си е негова работа. Драми няма.
У дома хапваме и колбаси, и сладко, понякога и чипс, а 2-3 месечно с щерката ходим да хапнем по някой бургер в анатемосаните фаст фууд заведения. Аз лично смятам, че постоянното треперене над храната е новата масова психоза. За съжаление, много пъти съм виждала деца, за които уж се предполага, че се хранят ''здравословно'' и които родителите им ги държат на каишка, как в момента в който поотраснат и останат без надзор, буквално се освинват с джънк и чипс. Следва паническото ''Моля, не казвайте на мама!''. Еми сори, но не искам моето дете да изпада в подобни жалки състояния.
Калина, ти ако искаш изнасяй и Шекспирови трагедии, все ми е тая, само спри, моля те, да злобееш по адрес на родители, които не изпадаме в черна паника и не кършим пръсти само щото детето не се храни здравословно 364 дни в годината. Това не означава, че не ни пука и не поставяме граници.
Със здраве, темата се обезсмисли - някой трябва да начука канчетата на останалите, за да се почувства пирфектен родител. Сефте.
Таис, единствената, която начуква канчета си ти. Сефте.
Да не би да липсва Сирената та се чудиш с кой друг да се заядеш?
Масовата психоза е също толкова лоша колкото тъпченето на джънк на поразия. Аз не прочетох някой тук да не дава на детето си да яде пица или сладолед, но и да има такива това си е тяхна работа и хич не бих им се чудила. Нищо няма да му стане на детето ако не тъпче пици ама ако не яде свястна храна ще загуби много повече.
Продължаваш да се правиш, че не разбираш за какво се говори в темата. Или го правиш нарочно, спорове да има, или наистина не виждаш по - далеч от собтсвения си нос.
За последен път - има огромна разлика между дете, което яде И нормална храна и хапва джънк 1 - 2 пъти седмично и дете, която не яде НИЩО здравословно и иска да живее на хляб и джънк!
Темата не се е обезсмислила просто е хубаво за храна да говорят хора, които имат елементарни познания относно хранене, хранителни групи и вещества и не приемат тялото си като кофа за боклук, та ги вълнува какво все пак влиза в него.
Останалите нямат какво да кажат по темата и това е нормално.
А по адрес на родители, на които грам не им дреме какво ядат децата им ме остави да мисля каквото си искам...
Да не би да липсва Сирената та се чудиш с кой друг да се заядеш?
Масовата психоза е също толкова лоша колкото тъпченето на джънк на поразия. Аз не прочетох някой тук да не дава на детето си да яде пица или сладолед, но и да има такива това си е тяхна работа и хич не бих им се чудила. Нищо няма да му стане на детето ако не тъпче пици ама ако не яде свястна храна ще загуби много повече.
Продължаваш да се правиш, че не разбираш за какво се говори в темата. Или го правиш нарочно, спорове да има, или наистина не виждаш по - далеч от собтсвения си нос.
За последен път - има огромна разлика между дете, което яде И нормална храна и хапва джънк 1 - 2 пъти седмично и дете, която не яде НИЩО здравословно и иска да живее на хляб и джънк!
Темата не се е обезсмислила просто е хубаво за храна да говорят хора, които имат елементарни познания относно хранене, хранителни групи и вещества и не приемат тялото си като кофа за боклук, та ги вълнува какво все пак влиза в него.
Останалите нямат какво да кажат по темата и това е нормално.
А по адрес на родители, на които грам не им дреме какво ядат децата им ме остави да мисля каквото си искам...
Аз пък съм съгласна с Тайс, запознахме се преди около година с едно българско семейство, хазяй са на девера и етървата. На рожденния ден на племенника миналата година бяхме заедно и жената не спря да ми прави забележка защо давам на децата ми да пият сок и после им дадох торта- еми на рожден ден сме. Казах и че вкъщи се пие предимно вода, но тя не та не. Нейните деца на 16 и 17 още не били опитвали газирано, сокове, пици, дюнери, нездравословни торти (тортата я правих аз, домашна, но със сметана и шоколад), дъвки и прочие. Няколко месеца по късно бяхме излезнали с мм в една нова българска пицария и там дъщерята на въпросната жена с приятели. През цялото време момичето ни гледаше, аз първо помислих, че е защото ни е виждала 1 път и се чуди от къде ни знае. Когато станахме да си ходим ни настигна отвън с молба да не се изпуснем пред майка и да кажем къде е била и че пиела фантам щяла да я убие... Аз бих се почувствала като провален родител ако детето ми се крие от мен за каквото и да е било, особенно пък за храна... Давам всичко единственното ми условие е да е след обяда и да не ядът боклуци вечер, ако сме някъде на гости и това го махам. Няма как всички деца да ядът нещо пък моите да стоят и да преглъщат само
Аз толкова изтрещели хора, каквито описвате не съм виждала. На РД всички ядат торта и пият сок. Забележки за храната на детето не търпя да ми правят, нито бих правила на околните.
Абсолютно всяка тема за храненето се прверъща в това - ако децата ти не тъпчат джък нон - стоп, от сутрин до вечер, от 10 месечна възраст, значи не са опитвали НИКОГА, а ти си изтрещяла кукувица! Смях!
Абсолютно всяка тема за храненето се прверъща в това - ако децата ти не тъпчат джък нон - стоп, от сутрин до вечер, от 10 месечна възраст, значи не са опитвали НИКОГА, а ти си изтрещяла кукувица! Смях!
Изобщо не съм искала да се заяждам, още по-малко да обиждам някого и се извинявам, ако е прозвучало така. Просто исках да кажа, че практиката понякога не се покрива изцяло с нашите желания. И не винаги нещата зависят само и единствено от нашето желание. Децата си имат характер, вкусове, желания, с които не винаги е лесно да се пребориш и си принуден да се съобразиш, колкото и да не съвпадат с твоите разбирания по въпроса. Аз от години се увличам по здравословното хранене, въпреки че не изпадам в крайности. Преди да имам деца много се възмущавах от майките по градинките, които дават зрънчо и се заричах, че моите деца няма да ядат нищо нездравословно. Като видех дебело дете се потрисах и смятах, че изцяло родителите му са виновни. Е да ама не. Като се сблъска с действителността човек разбира, че не е толкова лесно, колкото си го мислил. Давах понякога и зрънчо като бяха по-малки, и сладолед. Е чак чипс и кола не са яли до 10 год възраст, но не съм забранявала категорично нищо, точно за да не им стимулирам интереса към него. Просто много обяснявам. Изтъркал ми се е езика да говоря кое е полезно и кое не. За какво точно е вредно и какво ще им стане, ако го ядат често. Когато не искам да ядат нещо, винаги предлагам алтернатива. Не давам купешки чипс, но им приготвям домашен. Не купувам газирано, но лятото им правя домашен студен чай. Не купувам бял хляб, но купувм ръжен или пълнозърнест. Не препоръчвам вафли, но давам черен шоколад на корем, не смятам че е вреден. И постепенно с времето за много неща сами се научиха, че не са полезни и ги избягват. Е случва се да изядат някое парче салам или някоя вафла, дори кренвирш понякога, но като цяло вече доста добре знаят кое е вредно и кое полезно и като качество храната им е доста прилична. Само дето единият яде колкото врабче и е много капризен, но рядко налита на боклуци.
От сега омайваме малкия, че утре ще вечеря боб. Къде му говорим, че е хубаво да го яде, къде го заплашваме, че ако не яде....
Ако съм на мястото на детето ти, минимум няма да го близна, максимум ще го повърна. Нарочно. Дори да обичам боб. То това вашето не се трае...
Как не разбрахте, че злоядството най-често е ответна реакция на хранителен, т.е. психически тормоз?
Калина, ти четеш ли изобщо?
Не търпиш да ти правят забележки за храненето на детето ти, не се меси тогава и ти в живота на другите!
Питам всички, не само Калина, какво е лошото детето да опита от всяка храна? Разбира се в рамките на нормалното.
Голяма гордост, ако на 10 г. не е опитвало бонбон, дъвка или вафла....
Не търпиш да ти правят забележки за храненето на детето ти, не се меси тогава и ти в живота на другите!
Питам всички, не само Калина, какво е лошото детето да опита от всяка храна? Разбира се в рамките на нормалното.
Голяма гордост, ако на 10 г. не е опитвало бонбон, дъвка или вафла....
От сега омайваме малкия, че утре ще вечеря боб. Къде му говорим, че е хубаво да го яде, къде го заплашваме, че ако не яде....
Ако съм на мястото на детето ти, минимум няма да го близна, максимум ще го повърна. Нарочно. Дори да обичам боб. То това вашето не се трае...
Как не разбрахте, че злоядството най-често е ответна реакция на хранителен, т.е. психически тормоз?
То е ясно, че няма да се получи яденето на боб, ще близне 2-3 лъжички и ще се наяде с другото, което има на масата - сирене и суджук. Но поне до 2-3 лъжички да го докара.
Той така се пънеше на бърканите яйца и изведнъж ги прояде, преди това само опитваше. Сега са му една от любимите храни. От последният път вече харесва и яйца на очи.
Гледам нещата от забавната страна, забранила съм да го насилват бабите, преди в градината, а сега в стола на училище. Ще ходи 4 дена на Зелено училище, не знам колко и какво ще яде, но за 4 дена нищо няма да му стане, ако не яде по много.
Той така се пънеше на бърканите яйца и изведнъж ги прояде, преди това само опитваше. Сега са му една от любимите храни. От последният път вече харесва и яйца на очи.
Гледам нещата от забавната страна, забранила съм да го насилват бабите, преди в градината, а сега в стола на училище. Ще ходи 4 дена на Зелено училище, не знам колко и какво ще яде, но за 4 дена нищо няма да му стане, ако не яде по много.
Натали, меся се в живота на другите точно толкова, колкото те се месят в моя и ми обясняват настоятелно как трябвало да реагирам в някои ситуации с моето дете. И как само тяхната реакция в стил "виж ме мен колко съм над нещата и не ми дреме" е правилна.
Како Сийке, голям си експерт по детска психология...Има ли нужда и аз да слагам емотикони за да ме разбереш?
Хайде сега обясни защо някои са злояди от бебета? Как пък толкова са ги изтормозили проклетите им майки още от новородени да ядат?
Щото и такива познавам...още от първите си дни детето ядеше колкото да не умре, така си е злоядо и до днес, на 4 години е.
Родителите имат и друго дете преди него и то си яде всичко. Интересно къде пък толкова сбъркаха с второто и как не успяха да направят злоядо първото?
Како Сийке, голям си експерт по детска психология...Има ли нужда и аз да слагам емотикони за да ме разбереш?
Хайде сега обясни защо някои са злояди от бебета? Как пък толкова са ги изтормозили проклетите им майки още от новородени да ядат?
Щото и такива познавам...още от първите си дни детето ядеше колкото да не умре, така си е злоядо и до днес, на 4 години е.
Родителите имат и друго дете преди него и то си яде всичко. Интересно къде пък толкова сбъркаха с второто и как не успяха да направят злоядо първото?
Како Сийке, голям си експерт по детска психология...Има ли нужда и аз да слагам емотикони за да ме разбереш?
Хайде сега обясни защо някои са злояди от бебета? Как пък толкова са ги изтормозили проклетите им майки още от новородени да ядат?
Покажи ми ксерокса, който отпечатва бебетата по калъп, моля.
Защото аз не съм чувала за такова нещо. Всяко дете си е индивидуална вселена – с цялото разнообразие на онтогенезата на всеки един организъм. Като прибавим и генетиката, картинката става съвсем, съвсем пъстра.
Как можеш да сравниш хранителните нужди на едно недоносено бебе с такова, което е родено над 4 кг? Та разликата е двойна! Кое от тях трябва да е критерият - малкото ли яде достатъчно и по-едрото преяжда, или едрото яде нормално, а малкото е „злоядо“?
Между другото, чела съм достатъчно литература за отглеждането и възпитанието на децата и никъде, ама никъде не съм видяла точни инструкции колко и какво да яде всяко едно дете. Винаги има някакви препоръчителни граници, които може да важат за 80% от децата например, но не и при останалите 20%.
Да си добър родител не означава да си глезиш детето или да го презадоволяваш, а да се съобразяваш с неговата индивидуалност, с неговите нужди и интереси. Пенчо и Пенка може да са брат и сестра, но не са правени по калъп и няма как да имат еднакви нужди. Нито еднакъв метаболизъм.
Ето, Савина писа, че има близнаци с различни хранителни навици. Кое от двете деца е „сбъркано“ и трябва да бъде „поправено“? И защо? За да е по-лесно на родителя ли?
Кой може да каже дали дете, което има нужда от по-малко храна, за да функционира организмът му пълноценно, всъщност не живее по-здравословно от друго, което си похапва с апетит и е застрашено в бъдеще от сериозни здравословни проблеми?
Ама не, дайте да ги гушим децата, докато са малки, че после цял живот да се мятат от диета на диета и да ходят гладни и дебели. Така де, нали лекарите и те деца хранят...
При новородените и малките бебета едно недостатъчно и трудно хранене повечето пъти се дължи на физиологични проблеми, част от тях се израстват без проблем. А и всяко бебе си има свой режим на хранене и за това се препоръчва кърмене на поискване. Също и недаването на вода в големи количества в първите месеци. Моето дете беше лакомо кърмаче, сучеше доста често и даже връщаше от преяждане, но това не пречи сега да яде избирателно и да капризничи на моменти. Понякога се случва да откаже храна, защото не му изглежда красива. Понякога си наумява, че нещо е гадно, опитва и казва - вкусно е, ама сега не ми се яде. Поне сме успели да постигнем това да опитва храните и така се оказва, че накрая яде, защото било вкусно. Но при моята баба става злояд в пълната си сила.
Никой не говори, че детето трябва да яде точно определни количества и нито грам по - малко. Но си има признаци, по които се съди дали едно дете се храни и развива добре - да има определен брой пълни памперси на денонощие, да наддава нормално и т.н. А и все пак има някакви ориентировъчни количества от - до, които детето трябва да приема за да си набави хранителни вещества и калории. Ако то яде МНОГО под дадените количества и не наддава добре, очевидно не се храни нормално.
Въпросното дете от бебе си тръгна злоядо, после по време на захранването нямаше едно нещо, което да яде с желание - нито купено пюре, нито домашно, каша, плод, зеленчук, хляб - нищо. Пиеше мляко, в количества колкото да не умре. Ами това за мен си е точно злоядо дете и е всичко друго, но не и нормално чак толкова нищо да не му се яде.
Ти твърдиш,че причината е в родителите му т.е са го насилвали. Ами не е вярно, в случая. Това искам да кажа.
Просто не е нужно родителското притеснение, загриженост и желание детето да се храни НОРМАЛНО да се изкарват тормоз, капризи, мания и т.н.
Въпросното дете от бебе си тръгна злоядо, после по време на захранването нямаше едно нещо, което да яде с желание - нито купено пюре, нито домашно, каша, плод, зеленчук, хляб - нищо. Пиеше мляко, в количества колкото да не умре. Ами това за мен си е точно злоядо дете и е всичко друго, но не и нормално чак толкова нищо да не му се яде.
Ти твърдиш,че причината е в родителите му т.е са го насилвали. Ами не е вярно, в случая. Това искам да кажа.
Просто не е нужно родителското притеснение, загриженост и желание детето да се храни НОРМАЛНО да се изкарват тормоз, капризи, мания и т.н.
Въпросното бебе явно има някакъв проблем. Дали са го открили, дали не – не ми се гадае. Но както е описана картината... Не бих нарекла бебето злоядо.
Обикновено такива проблеми има при недоносените деца. Или при децата с храносмилателни проблеми. Има си специалисти, които да преценят защо едно бебе не се храни нормално и не наддава нормално. Това за мен не е здраво дете и има нужда не от хленчене и оплакване „Ау, колко е злоядо!“, а от компетентно лечение.
Обикновено такива проблеми има при недоносените деца. Или при децата с храносмилателни проблеми. Има си специалисти, които да преценят защо едно бебе не се храни нормално и не наддава нормално. Това за мен не е здраво дете и има нужда не от хленчене и оплакване „Ау, колко е злоядо!“, а от компетентно лечение.
Не знам. Вече е на 4 години, още не са открили причината. Идеята ми беше, че има деца, които наистина от бебета не желаят да се хранят и не тези ужасни, неуки и неспособни чудовища родителите им, са виновни затова. Просто са такива. Както и с много други проблеми при децата.
Много е модерно родителите да се обвиняват за всичко, да се изкарват неспособни, нямащи представа как да си гледат детето и да бъдат обвиянвани за всеки детски проблем.
Детето не яде - родители са виновни. Детето не иска на гърне - родителите...
Детето се тръшка, детето има проблеми в ДГ или училище, изобщо за всички проблеми на тая планета са виновни невменяемите майки дето хич не се сещат как трябва да ги гледат тия деца. И все имат нужда някой капацитет да им обясни (сякаш въпрсния е изгледал 50 деца и написал 10 книги по детско развитие и психология). Изтърка се тая плоча, досадно е вече.
Всички допускат грешки при отглеждането на децата си, но наистина е супер излишно винаги когато някой поиска съвет как да се справи с даден проблем с детето си, да му се обяснява как или проблем няма или да му се начуква канчето колко е прост.
Много е модерно родителите да се обвиняват за всичко, да се изкарват неспособни, нямащи представа как да си гледат детето и да бъдат обвиянвани за всеки детски проблем.
Детето не яде - родители са виновни. Детето не иска на гърне - родителите...
Детето се тръшка, детето има проблеми в ДГ или училище, изобщо за всички проблеми на тая планета са виновни невменяемите майки дето хич не се сещат как трябва да ги гледат тия деца. И все имат нужда някой капацитет да им обясни (сякаш въпрсния е изгледал 50 деца и написал 10 книги по детско развитие и психология). Изтърка се тая плоча, досадно е вече.
Всички допускат грешки при отглеждането на децата си, но наистина е супер излишно винаги когато някой поиска съвет как да се справи с даден проблем с детето си, да му се обяснява как или проблем няма или да му се начуква канчето колко е прост.
В тази, а и във всяка подобна тема има купища съвети – от хора, които са страдали от проблема като деца, от хора, които са се сблъсквали с проблема като родители... И винаги, ама винаги има и хора, които не търсят решения, а само място, където да се оплакват и надцакват чие дете е по-по-най-злоядо.
Абсолютно същото е положението и в темите за буйните, за агресивните, за невъзпитаните деца, които не знаят как да се държат на обществено място. Винаги се стига до „късметлиите“, на които им се падат от тотото кротки, послушни и възпитани деца, и другите, на които им се падат проблемни. И всеки опит да се даде съвет в стил „ами възпитаваме си ги, затова не правят така...“ например води до истерии, тръшкане и обвинения в злоба, завист, начукване на канчета и друга домакинска утвар.
Та и с храненето така. Всеки път.
Абсолютно същото е положението и в темите за буйните, за агресивните, за невъзпитаните деца, които не знаят как да се държат на обществено място. Винаги се стига до „късметлиите“, на които им се падат от тотото кротки, послушни и възпитани деца, и другите, на които им се падат проблемни. И всеки опит да се даде съвет в стил „ами възпитаваме си ги, затова не правят така...“ например води до истерии, тръшкане и обвинения в злоба, завист, начукване на канчета и друга домакинска утвар.
Та и с храненето така. Всеки път.
Днес казвам на моето дете - хайде на Дънкин Донътс да хапем сандвич, той много обича един вид сандвич от там. Ама нещо не беше в настроение и започна - не съм гладен, не искам да ям. Казвам - добре, ама ние сме гладни ти само ще гледаш. Съгласи се и отиваме, аз поръчах 2 от неговите сандвичи и му казвам - ако искаш си вземи да хапнеш, защото аз след малко ще ги изям. Помисли малко и взе единия и го изяде целия. Та понякога леко хитро побутване работи.
Та понякога леко хитро побутване работи.
Това, че някои от вас са били насилвани да се хранят като деца и това ги е направило злояди, далеч не означава, че това е причината при всички деца.
Аз моето не съм го насилвала. Какво, не е възможно причината да е друга ли? За какво да насилвам дете, което се храни перфектно? Тя ядеше абсолютно всичко до 1 година и 10 месеца, както писах и преди. Не се е налагало да й тикам лъжици в устата, да пускам филмчета, да правя самолетчета и други щуротии. Ядеше си детето и не спираше докато не види купичката празна.
И постепенно спря. Първо едното хранене, после другото. Намали количеството, започна се "това не искам (примерно щото е зелено на цвят), онова не искам. Казвам си "добре, днес не е толкова гладна, нормално е" или "вече пораства и започват някакви капризи, подбира си храната, период е, ще мине" и т.н. НЕ е насилвана и не съм я гонила с лъжицата никога! Да ама периода не минава вече почти 2 години, а се влошава. Така че...
От друга страна, аз като дете въпреки, че се хранех добре, според баба ми все не беше достатъчно и все ме молеше: "една лъжика за мама, една за баба, хайде, бабо, моля ти се, не ме ли обичаш" да, беше ми досадно, но това не ме направи злояда...
А това за "късметилиите" си е точно така. Все пак виждам хората как си гледат децата, сравнявам (говоря за достатъчно близки хора, над които имам постоянни наблюдения) и знам, че не родителите са причината за кротки и спокойни деца. Причина са дотолкова, че децата наследяват част от темперамента и характера на родителите си, но до там.
Да не би да отричаш, че децата се раждат с различен темперамент? Възрастните еднакви ли сме? Еднакво ли реагираме при сходна ситуация? Така и с децата, едни са буйни, други кротки, едни спят повече, други по - малко, едни са по - ревливи, и някои са злояди, други - не.
Аз моето не съм го насилвала. Какво, не е възможно причината да е друга ли? За какво да насилвам дете, което се храни перфектно? Тя ядеше абсолютно всичко до 1 година и 10 месеца, както писах и преди. Не се е налагало да й тикам лъжици в устата, да пускам филмчета, да правя самолетчета и други щуротии. Ядеше си детето и не спираше докато не види купичката празна.
И постепенно спря. Първо едното хранене, после другото. Намали количеството, започна се "това не искам (примерно щото е зелено на цвят), онова не искам. Казвам си "добре, днес не е толкова гладна, нормално е" или "вече пораства и започват някакви капризи, подбира си храната, период е, ще мине" и т.н. НЕ е насилвана и не съм я гонила с лъжицата никога! Да ама периода не минава вече почти 2 години, а се влошава. Така че...
От друга страна, аз като дете въпреки, че се хранех добре, според баба ми все не беше достатъчно и все ме молеше: "една лъжика за мама, една за баба, хайде, бабо, моля ти се, не ме ли обичаш
" да, беше ми досадно, но това не ме направи злояда...А това за "късметилиите" си е точно така. Все пак виждам хората как си гледат децата, сравнявам (говоря за достатъчно близки хора, над които имам постоянни наблюдения) и знам, че не родителите са причината за кротки и спокойни деца. Причина са дотолкова, че децата наследяват част от темперамента и характера на родителите си, но до там.
Да не би да отричаш, че децата се раждат с различен темперамент? Възрастните еднакви ли сме? Еднакво ли реагираме при сходна ситуация? Така и с децата, едни са буйни, други кротки, едни спят повече, други по - малко, едни са по - ревливи, и някои са злояди, други - не.
Ужас, да храниш дете с кренвирш. Писах в една тема за детски кутии. Една жена беше направиша домашна кренвиршка. Наруга ме че е станала в 6 да я пече. Аз и казвам колкото и да са хубави в друга страна, не са хранителни и здравословни.
Виж, за гърнето никак не съм съгласна, Калинче.
Всичко е до волята и психиката на майката и детето. Ако ти се падне инатесто бебе, повечето млади неопитни родители не дават воля да го учат. Майка ни е свикнала от както сме родени в един и същи час. В леген. После на гърне. Двама братовчеди ходеха с памперс, защото майките им не искаха да им се поопънат да ги научат, да не се били уплашили.
Иска воля и силен характер да възпитаваш дете. Познавам майки с деца на по 3 и още нв могат да ходят в гърне.
Виж, за гърнето никак не съм съгласна, Калинче.
Всичко е до волята и психиката на майката и детето. Ако ти се падне инатесто бебе, повечето млади неопитни родители не дават воля да го учат. Майка ни е свикнала от както сме родени в един и същи час. В леген. После на гърне. Двама братовчеди ходеха с памперс, защото майките им не искаха да им се поопънат да ги научат, да не се били уплашили.
Иска воля и силен характер да възпитаваш дете. Познавам майки с деца на по 3 и още нв могат да ходят в гърне.
Благословена случайно да не си Феята под прикритие?? Моя син до 2,6 беше с памперс. Един ден казах днес махаме памперса, напика се само веднъж и повече не е. Първата вечер му сложих памперс и той сутринта нямаше търпение да го махне. На втората вечер сам отказа и от тогава е без. Първите дни се изпусна един път през ноща и от тогава вечер ако му се ходи става. Защо още от 6-7м да го мъча, като като е готов ще го махнем от раз. На дъщеря ми го махнах към 1.6 и до 4 спеше с памперс защото не се усещаше.
Всяко дете е различно. Дъщеря ми е страшно злояда, сина ми яде почти всичко. Тя е по дива и с повече енергия, сина ми предпочита да играе кротко, да стои и рисува.
А кренвиршите са от малкото неща, които дъщеря ми яде и купувам поне 1 път седмично. Крайни мнения за каквото и да е не приемам
Всяко дете е различно. Дъщеря ми е страшно злояда, сина ми яде почти всичко. Тя е по дива и с повече енергия, сина ми предпочита да играе кротко, да стои и рисува.
А кренвиршите са от малкото неща, които дъщеря ми яде и купувам поне 1 път седмично. Крайни мнения за каквото и да е не приемам
Ужасно е наистина когато постоянно си критикуван и се търси под вола теле, защо ли твоето дете е злоядо. Аз гледам да не се връзвам на това нещо, защото в нашата ясла извадиха от 10 кладенеца вода, да разберат защо за Бога моето дете не иска да яде. Така и не приеха факта, че е злояда. Също така тя хич не обича готвена храна, все някакви "сухоежбини", много е особена. Ама какво да направим ние. Аз съм направила всичко смятам по силите си и съм се примирила с тоя факт. И няма човек на планетата, който да ме убеди, че аз мога да променя това нещо или че ние като родители сме я направил итакава. Аз лично съм пробвала всички методи на захранване ЗБВ, с пюрета, с кухня, да яде сама, супер много се вслушвам и правя всичко възможно да разбера нейните вкусове от самото начало. И искам да ви кажа, че тя беше злояда още докато беше на кърма. Още на 1 месец спря да се буди нощем, за да яде и макар, че и до ден днешен аз и предлагам АМ ако се събуди нощем и видя, че е неспокойна или знам, че не се е нахранила добре. Тя никога не е искала. Тоест не е като да е искало детето пък аз да не съм предлагала. В последствие като беше на АМ също пиеше много малки количества, от всичко се дразнеше и можеше да се повлияе ,за да не си изпие млякото. После със захранването пак ад беше. И реално винаги е било трудно с храненето. А покрай мен постоянно виждам майки, които не правят по 10 храни на едно ядене и още по време на захранването аз като излизам в парка и нося по 5 опции пюрета. Другите майки минават покрай кварталния магазин взимат първото пюре, което им попадне и докато си лафят на някоя пейка кусат на детето и хоп за 5 минути готово. Моето дете винаги му е трябвала подходяща обстановка, не мога да се разсейвам докато я храня, защото спира да яде. Тоест трябва да съ м фокусирана, може нещото вчера да го е яла, днес да не го иска. Изобщо не можеш да си позволяваш волности. Като цяло това е една допълнителна грижа и притеснения, и нещо, което ти създава още повече "работа". Само като се замисли човек, колко по-лесен е живота на хората, чийто деца не са злояди и не им се налага да обръщат такова внимание на този аспект от живота им в дълбочина, и имат възможността да са "придирчиви" и да избират с какво ще ги нахранят. На мен и да ми се иска да съм био, еко, алтернативна, просто няма как да стане...
Днес закуска половин малка палачинка без нищо. Обяд другата половинка от палачинката пак без нищо. Вечеря 1 филия сух хляб без нищо. На 3г6м е. Толкова съм отчаяна вече.
Ако някой може да ми помогне с нещо да ми пише, може и на лични. Просто вече 2г е така. Нз какво да правя, какво ли не опитвах. Как си мечтая да хапне като нормален човек, мечтая си.
И той от бебе е злояд, но с времето все по - зле става. Отдавах го на колики, на зъби, но защо, защо!?
Ходим и на логопед за хранителна терапия, но без ефект..
Ако някой може да ми помогне с нещо да ми пише, може и на лични. Просто вече 2г е така. Нз какво да правя, какво ли не опитвах. Как си мечтая да хапне като нормален човек, мечтая си.
И той от бебе е злояд, но с времето все по - зле става. Отдавах го на колики, на зъби, но защо, защо!?
Ходим и на логопед за хранителна терапия, но без ефект..
Пие сокове (купешки боклуци, точно определени) и рядко плодово мляко купешко (това му е единствения протеин освен яйцето в палачинката, но не яде и всеки ден палачинка) и вода, чай само лайка и Бебезан. Така де, с течностите е ок, но не иска айрян или пресен сок/фреш. Ако смеся купешки с домашен усеща.
Менюто за предния ден беше половин палачинка, филия с шарена сол без масло и малко от една пица, на която махна всичко отгоре и изяде малко от тестото. И така всеки ден.
Витамини ли не давах, сиропи ли, какво ли не беше. Бях изхвърлила всичкия хляб и 2 дни седя гладен, на 2 лъжици кисело мляко, тръгна да залита, пребледня и се предадох.
Менюто за предния ден беше половин палачинка, филия с шарена сол без масло и малко от една пица, на която махна всичко отгоре и изяде малко от тестото. И така всеки ден.
Витамини ли не давах, сиропи ли, какво ли не беше. Бях изхвърлила всичкия хляб и 2 дни седя гладен, на 2 лъжици кисело мляко, тръгна да залита, пребледня и се предадох.
и малко от една пица, на която махна всичко отгоре и изяде малко от тестото.
Склонен ли е да пробва нещо ново или напротив настоява си за традиционното и познатото?
Щом си пада по въглехидрати, пробвай питки замесени с прясно мляко и мазнина (памук погача), пържени картофи, спагети (друг вид паста, която сам си избере в магазина, пък ако намерите и с яйце).
Как е със сладоледа? Домашния сладолед от заквасена сметана, крема сирене и мед (сметанов) или пък от замразен бабнан и шоколад с малко прясно мляко (шоколадов) са доста вкусни. Е моят не ги яде, ама вие може да пробвате. Трудно е
Не знам на хранителната терапия какво правят, ама сега покрай Великден, установих, че няколко злояди деца не могат да обелят варено яйце. А моето направо се гнуси да пипне сварения белтък. Никой не го кара да яде яйцето. Само да го обели. Та напоследък го занимавам с обработка и пипане на храни (без да очаквам да ги яде). Съжалявам, че съм отлагала толкова време.
Не е склонен нищо да пробва. Никога не е опитвал 95 % от храните, които нормалните хора ядат. Обича хляб, мекици, палачинки само с яйце и брашно, рогче, солети и обикн. бисквити. Не яде сладолед, шоколад и т.н. Много рядко кис мляко или пърж. картофи. Правим питки, кексове и т.н. - не вкусва. Ако е палачинката в сместа сложа 2л кис мляко или прясно усеща и не яде, или пък пасирани овес ядки или кашкавал, сирене, абсурд. Снощи сложих малко кисело мл в едната палачинка и не я яде. Днес стоя гладен на обяд, имаше готвено, пържени картофи, мляко, кремче - нищо не яде. За вечеря му направих 2 филии с шарена сол, на едната сложих малко масло - усети го и чак се разрева. Говоря му, обяснявам, обичал само хляб и палачинки. Супата щял само да а бърка, но не и да я яде..
Спагети и т.н също не яде. Нищо не яде.
На терапията точно това правят, да се учи да ги пипа, мирише, да играе с различни консистенции, да се цапа, да храни животни и т.н.
Вкъщи често готвим двамата, но не опитва. Казва кюфтенцата миришели хубаво, но абсурд да изяде 1 хапка. Много ми е болно.
Спагети и т.н също не яде. Нищо не яде.
На терапията точно това правят, да се учи да ги пипа, мирише, да играе с различни консистенции, да се цапа, да храни животни и т.н.
Вкъщи често готвим двамата, но не опитва. Казва кюфтенцата миришели хубаво, но абсурд да изяде 1 хапка. Много ми е болно.
Нищо не опитва на гости. Нито на заведение, най - много сок.
Дори и от боклукчавите храни нищо не обича, единствено солети, обикн.бискв и то не винаги и зрънчо (ама мн рядко му давам).
От бебе е труден, не искаше да суче, пиеше малко АМ. С пюренцата после едвам едвам, голям зор беше. По едно време към годинка и нещо имаше апетит, хапваше детска кухня (не всичко, но понякога кремче, зеленчукова супичка от кухнята - почти пасирана), ядеше купешки пюренца, айрянче пиеше. И после какво му стана нз, постепенно остана на хляб. Не съм го насилвала, винаги съм се водила по него. Вече 2г кара на хляб. И детски му пусках и подаръци обещавах и какво ли не. Не и не.
Пусках му изследвания - ок са, не е здравословен проблем. Не е и да не може да дъвче, яде си спокойно твърдите храни, не е проблема в устата/езика.
В майка или баба като е пак не яде. На фотосинтеза кара.
Наистина ще се радвам някой да се включи със съвет. На какъв доктор да го заведа, какво да правя?
Колкото и смешно да звучи даже на 2 баби го водих да му баят и подобни, но без ефект, просто съм безсилна.
Хемоглобина му не е мн висок, но е добре, желязото е ок, на ендокринолог бяхме, с психоложка говорих, за чревни паразити и Кандида му пусках наред е всичко. Личната ми е хомеопат, пробвах с хомеопатия. Скъпи сиропи, витамини и добавки му давам/давах най - различни, рибено масло и т.н.
Пробвала съм и да му кажа, че ако не яде ще отиде на болницата, ще се разболее, всичко разбира, но не и не.
Не се и сеща да яде, все му напомням. 1 филия може 2ч да я гризе, бавно се случват нещата.
Иначе във всичко друго е много добре, бързо проходи, хвалят го, че е умен в градината, как реди сложни пъзели и т.н.
Имаше 6м ужасни колики и после от 1 до 3г вади зъби с мн болки и ревове по цели нощи. Дали затова се отврати към храната нз.
Дори и от боклукчавите храни нищо не обича, единствено солети, обикн.бискв и то не винаги и зрънчо (ама мн рядко му давам).
От бебе е труден, не искаше да суче, пиеше малко АМ. С пюренцата после едвам едвам, голям зор беше. По едно време към годинка и нещо имаше апетит, хапваше детска кухня (не всичко, но понякога кремче, зеленчукова супичка от кухнята - почти пасирана), ядеше купешки пюренца, айрянче пиеше. И после какво му стана нз, постепенно остана на хляб. Не съм го насилвала, винаги съм се водила по него. Вече 2г кара на хляб. И детски му пусках и подаръци обещавах и какво ли не. Не и не.
Пусках му изследвания - ок са, не е здравословен проблем. Не е и да не може да дъвче, яде си спокойно твърдите храни, не е проблема в устата/езика.
В майка или баба като е пак не яде. На фотосинтеза кара.
Наистина ще се радвам някой да се включи със съвет. На какъв доктор да го заведа, какво да правя?
Колкото и смешно да звучи даже на 2 баби го водих да му баят и подобни, но без ефект, просто съм безсилна.
Хемоглобина му не е мн висок, но е добре, желязото е ок, на ендокринолог бяхме, с психоложка говорих, за чревни паразити и Кандида му пусках наред е всичко. Личната ми е хомеопат, пробвах с хомеопатия. Скъпи сиропи, витамини и добавки му давам/давах най - различни, рибено масло и т.н.
Пробвала съм и да му кажа, че ако не яде ще отиде на болницата, ще се разболее, всичко разбира, но не и не.
Не се и сеща да яде, все му напомням. 1 филия може 2ч да я гризе, бавно се случват нещата.
Иначе във всичко друго е много добре, бързо проходи, хвалят го, че е умен в градината, как реди сложни пъзели и т.н.
Имаше 6м ужасни колики и после от 1 до 3г вади зъби с мн болки и ревове по цели нощи. Дали затова се отврати към храната нз.
Ох Сиси, много ти е трудно. Щом му мирише хубаво кюфтето, неможеш ли да му кажеш да си затвори очите, а ти да му дадеш да опита, под формата на някаква игра. Той реално незнае какъв е вкуса, за да го отхвърля така категорично. Според мен, малките крачки при вас са, да го убедиш да опитва нещата по някакъв начин. Отстрани съвети лесно се дават, но ти знаеш дали и как можеш да постигнеш това. На колко години е детето? Дано преборите това злоядство скоро.
А не е ли вариянт и да се пробва храната да се декорира и направи в разни формички, нещо като животинки или пейзаж, да събуди до някъде интерес поне малко да опита 
Сега се сещам, че когато бях малка и аз бях много злояда и капризна и жената, която ме гледаше ми правеше малки хапки и ги кръщаваше войничета,които ме насърчаваше да ям. Не съм правила войничета на моето злоядото, но съм му правила хапки на клечка с някои храни.
Аз за друго се сетих, ама едва ли ще има ефект.
Да не слага нищо за ядене на масата, пък току- виж се зачудило детето що така.
Малък е още.
То ние, възрастните, не се храним като хората, мъчим децата.
Аз никога не закусвам, първото ми ядене е след 13- 14 часа, нещо леко, баща му е същия. Това не значи че не му предлагаме закуска, обяд, не. Опърничави са и това е. Щом са здрави, за мен не е проблем.
Да не слага нищо за ядене на масата, пък току- виж се зачудило детето що така.
Малък е още.
То ние, възрастните, не се храним като хората, мъчим децата.
Аз никога не закусвам, първото ми ядене е след 13- 14 часа, нещо леко, баща му е същия. Това не значи че не му предлагаме закуска, обяд, не. Опърничави са и това е. Щом са здрави, за мен не е проблем.
Sisi, звучи като изключително мъчение за цялото семейство 
И знам, че си пробвала всичко, за което се сещаме. Надявам се, че ще мине бързо този период. Сигурно си пробвала и тези неща, но все пак да споделя: моето детенце ставаше по-благосклонно към храненето, когато сядаше на масата с нас заедно (пък колкото иска и ако иска да яде) или заедно с други деца (съседчета, приятелчета). Друго, за което се сещам, че имаше успех (макар и краткотраен), е съвместното ни готвене по рецепти на любими герои от книги (в нашия случай “Готварската книга на Мама Муминка”).
И знам, че си пробвала всичко, за което се сещаме. Надявам се, че ще мине бързо този период. Сигурно си пробвала и тези неща, но все пак да споделя: моето детенце ставаше по-благосклонно към храненето, когато сядаше на масата с нас заедно (пък колкото иска и ако иска да яде) или заедно с други деца (съседчета, приятелчета). Друго, за което се сещам, че имаше успех (макар и краткотраен), е съвместното ни готвене по рецепти на любими герои от книги (в нашия случай “Готварската книга на Мама Муминка”).
И декорации правихме, животни, човечета.. Не иска. Не мога да го накарам да пробва. Близалки бяхме правили и близна парченце ябълка, но до там.
На 3г6м е.
Ако не оставя храна на масата, отваря хладилника и вади хляба. Ако няма хляб седи гладен.
Готвим заедно, сам бърка, пържи даже, пасира, с миксера, бисквити с формички, тесто меси, но после не яде.
С други деца го събирам, те ядат, той не. На градината само хляб по 1 филия на обяд, ако е бял, не пълнозърнест. Беше опитал и хапка ябълка и круша там, но вкъщи не иска. Това е.
Всичко съм пробвала. Благодаря ви. Изключително мъчение е за нас, да. И близките като ми звънят и питат "Яде ли, какво?". Ами нищо!
Благородно завиждам на приятелките ми, готвили супа, мусака, децата ядат. Аз мн обичам да готвя, всичко бих му правила.
Събираме ги с близко дете на 2г, тя яде супа, краставица, кебабче и 2 сандвича, бисквити. Той през това време (целия ден) само няколко бисквити..
Да са живи и здрави само, дано някой се включи със съвет за специалист или знам ли и аз вече какво.
На 3г6м е.
Ако не оставя храна на масата, отваря хладилника и вади хляба. Ако няма хляб седи гладен.
Готвим заедно, сам бърка, пържи даже, пасира, с миксера, бисквити с формички, тесто меси, но после не яде.
С други деца го събирам, те ядат, той не. На градината само хляб по 1 филия на обяд, ако е бял, не пълнозърнест. Беше опитал и хапка ябълка и круша там, но вкъщи не иска. Това е.
Всичко съм пробвала. Благодаря ви. Изключително мъчение е за нас, да. И близките като ми звънят и питат "Яде ли, какво?". Ами нищо!
Благородно завиждам на приятелките ми, готвили супа, мусака, децата ядат. Аз мн обичам да готвя, всичко бих му правила.
Събираме ги с близко дете на 2г, тя яде супа, краставица, кебабче и 2 сандвича, бисквити. Той през това време (целия ден) само няколко бисквити..
Да са живи и здрави само, дано някой се включи със съвет за специалист или знам ли и аз вече какво.
Ходих при една психоложка с голям стаж, според нея е малък още да му се говори, а и щом нямаме семейни проблеми и т.н. не смята, че едва ли не проблема е психологичен.
При логопедката коментирахме също, тя каза, че при психолог ще правят същите игри, пъзели и т.н без нещо кой знае какво.
При логопедката коментирахме също, тя каза, че при психолог ще правят същите игри, пъзели и т.н без нещо кой знае какво.
Сиси ужас, като те чета чак си мисля че дъщеря ми не е толкова злояда. Но все пак докато ги израстът ще останем без нерви...
Аз реших да изпробвам по назад споменатата дъга. Дъщеря ми беше много ентусиазирана, отидохме само двете на пазар да си избере червен плод- взе ябълка, ок, но тя яде само ябълки и банани, другите дни избира си плод с цвета които сме избрали за деня, не иска и да опита. За зеленчуците още в магазина ми казва 'Аз такова няма да ям'. Писна ми от картофи и макарони. Палачинки също яде но само с шоколад, а аз не искам да давам сладки понеже после цял ден може да не яде друго... Писна ми направо. Като гледам сина ми с какъв апетит яде чак и се ядосвам. Последната година почна да напълнява и другите мислят че е почнала да яде. А тя яде само въглехидрати нормално да напълнява, но не е хубаво... 😢😢😢
Аз реших да изпробвам по назад споменатата дъга. Дъщеря ми беше много ентусиазирана, отидохме само двете на пазар да си избере червен плод- взе ябълка, ок, но тя яде само ябълки и банани, другите дни избира си плод с цвета които сме избрали за деня, не иска и да опита. За зеленчуците още в магазина ми казва 'Аз такова няма да ям'. Писна ми от картофи и макарони. Палачинки също яде но само с шоколад, а аз не искам да давам сладки понеже после цял ден може да не яде друго... Писна ми направо. Като гледам сина ми с какъв апетит яде чак и се ядосвам. Последната година почна да напълнява и другите мислят че е почнала да яде. А тя яде само въглехидрати нормално да напълнява, но не е хубаво... 😢😢😢
Кураж Сиси! И аз съм сигура, че полека-лека ще го израсте. Е, едва ли ще стане най-лакомия мъж, но тъкмо ще е елегантен
Като каза за палачинките, се сетих, че аз веднъж направих с кисело мляко (по принцип ги правя с прясно) и моят ги надуши и ги отказа. После 5-6 пъти не яде като правих палачинки, защото ме подозираше
Aко има витамини, които се съгласява да пие - давай, поне те да го подсилват. И колкото се може давай вид, че не ти пука.
Другото, което се сетих са физически упражнения. Не, за да огладнее, а за да трупа мускулна маса. Че при нас, кожа директно върху скелет, без грам мускул, доведе до няколко сецвания, като първото беше на 7год. Докторът каза, че се дължи на липса на мускули, които да поддържат и укрепват скелета. Та от тогава, вече 4 год. да видиш как се научи освен по-леките предписани упражнения да прави коремни преси, лицеви опори. Пак е като изведен от концлагер де
На тази възраст вече казва: "Искам да напълнея, не се харесвам толкова слаб, но не ми е вкусно". Ами стомахчето му е малко. На масата седне, хапне два залъка и почва да разказва нещо. Ние ядем, той държи храната забучена на вилицата и ръкомаха, и философства. Казвам му: "Хапни го това, пък после обяснявай!" А той хитреца: "Не е прилично да се говори с пълна уста".
Като каза за палачинките, се сетих, че аз веднъж направих с кисело мляко (по принцип ги правя с прясно) и моят ги надуши и ги отказа. После 5-6 пъти не яде като правих палачинки, защото ме подозираше
Aко има витамини, които се съгласява да пие - давай, поне те да го подсилват. И колкото се може давай вид, че не ти пука.
Другото, което се сетих са физически упражнения. Не, за да огладнее, а за да трупа мускулна маса. Че при нас, кожа директно върху скелет, без грам мускул, доведе до няколко сецвания, като първото беше на 7год. Докторът каза, че се дължи на липса на мускули, които да поддържат и укрепват скелета. Та от тогава, вече 4 год. да видиш как се научи освен по-леките предписани упражнения да прави коремни преси, лицеви опори. Пак е като изведен от концлагер де
На тази възраст вече казва: "Искам да напълнея, не се харесвам толкова слаб, но не ми е вкусно". Ами стомахчето му е малко. На масата седне, хапне два залъка и почва да разказва нещо. Ние ядем, той държи храната забучена на вилицата и ръкомаха, и философства. Казвам му: "Хапни го това, пък после обяснявай!" А той хитреца: "Не е прилично да се говори с пълна уста".
Аз бих давала пак малтофер. Поне при дъщеря ми това имаше ефект.
Друго, което помага е рибено масло, но не знам дали ставаше за три годишни.
Друго, което помага е рибено масло, но не знам дали ставаше за три годишни.
**Sisi** дъщеря ми е на 1г. и 11 месеца след 2 дни и все едно описваш нея като говориш за детето си, само че е по-малка от него. Тя също беше много злояда още от бебе - дори на кърма или АМ. Като малка успявах да я накарам да яде под формата на купени пасирани пюрета телешко месо на ХИП смесено с бели моркови пак на ХИП. Сега не мога да я накарам да яде никакво месо... и аз и давам Малтофер от един месец, защото и падна хемоглобина. Тя също не е склонна да пробва нови неща. Яде 5 неща на кръст. От време на време през няколко месеца успявам да я накарам да пробва нещо ново и някой път и допадне и яде примерно само него сума ти време, докато и втръсне и после пак се връщаме назад. Готвена храна вече от сигурно 6 месеца не яде никаква ...
Да... ! От всичките ми приятели и познати, не съм виждала друго дете като моето, което да преживее толкова тежко коликите и толкова дълго - 5 месеца. Зъбите още ни мъчат и всеки един е излязъл мнооого тежко. С писъци през нощта.. имаше един период и давах често обезболяващи, за да може да спи. Също така имаше и рефлукс до 1 годинка, който не мина до последно. Беше на АР мляко Аптамил, захраних я рано, на 4 месеца и половина с оризова каша, за да намалее рефлукса, но тя пак си връщаше по малко и от пюретата.
Съчувствам ти, решение на проблема нямам. Ако имам ще ти пиша.
А имаше ли мн колики и болки в зъбите при никнене?
А имаше ли мн колики и болки в зъбите при никнене?
Моят син беше с колики до 6м, зъбите бяха ад до около 1.5, но аз го захраних някъде на 9-10м, по скоро баба му успя да го накара да 'лапне' нещо различно от гърдата ми 😂 Даде му пъпеш. Той не е захранван спецялно, още като му хареса почна да иска да опита всичко и все още е така. Най голям интерес има към нещата, които не е опитвал.
Дъщеря ми обаче не е така. Нямаше колики, нито проблеми със зъби, но отведнъж отказа всичко като беше на почти 2
Дъщеря ми обаче не е така. Нямаше колики, нито проблеми със зъби, но отведнъж отказа всичко като беше на почти 2
но отведнъж отказа всичко като беше на почти 2
това е съвсем нормално от еволюционна гледна точка.
малцинство са децата, които в този период ядат безпроблемно.
моето дете е вече на фаза като го питам дали иска смути или крем супа да ми казва: да, ама не искам да знам какво слагаш вътре, че ми става гадно. като незнам какво има вътре и ми е вкусно
от години закусва едно и също, яде 5-6 ястия общо. сурови плодове и зеленчуци не яде, освен ябълка и то на периоди
обаче не го правя на проблем.
Ескимо кидс, но с временен резултат. Иначе педиатър ката ме съветваше да предлагам по-пикантни храна с ароматни подправки
При моят се появиха наченки на апетит на около 5-6г,но след вадене на 3 сливица. До втори клас беше поднормен. Сега е почти на 15, не е много ящен, но си хапва добре, дори готви. А на 2-3години буквално две лъжици кисело мляко на ден, толкова
Може би не трябна да я гоните и молите по цял ден. Това е едно от нещата, за които съм много благодарна на родителите си - никога не са ме насилвали да ям.
Аз бях 19кг на 7.5, когато тръгнах в първи клас, пък още съм жива и здрава, дори успях да остарея. .....
Всичко ще е наред.
Аз бях 19кг на 7.5, когато тръгнах в първи клас, пък още съм жива и здрава, дори успях да остарея. .....
Всичко ще е наред.
Не съм го насилвала, но съм го молила и съм гледала да изолирам неща, които му отвличат вниманието. Не беше и много добре нъс здравето, приемаше медикаменти, а е зле да са на гладно. Казваха, че от молене и настояване децата не искат да ядат. Е, как има деца, които без да ги молиш, тичат на храна, не чакат покана. Моето дори на рождени дни-пици, картофи, сладкиши, нищо не хапваше-седеше до масата досущ като просяче, гледаше децата, чакаше ги да се наядат и да ходят заедно на игри. Срам, не срам, като се залисам в работаэсъм забравяла да му дам да яде и то не си иска и така, цял ден. Който не е гледал злоядо дете, не знае, особено, ако не дай Боже и болести са намесени.ДГ беше на 5 мин пеш, аз го събуждам в 7 да огладнее до 9 и лелята като вземам ми казваше"Вие закуска у вас ли му давате, че все отказва"
Преди дни гледам профила му във ФБ-записал се в група "Старите гозби и новите рецепти", а, де!
Преди дни гледам профила му във ФБ-записал се в група "Старите гозби и новите рецепти", а, де!
Давала съм апетон, саностол, ескимо, други видове омега 3 и различни видове мултивитамини. От нито едни не съм усетила да му се отвори апетит. И моят тръгна първи клас под 20 кг. Сега е на 12,5 години и тежи около 27кг. Влиза в пубертета и започна да огладнява по 4 пъти на ден, но капризите са си капризи. Понякога от всичко налично избира просто хляб.
Закуска,обяд,следобедна закуска,вечеря.Толкоз.Детето,когато е гладно изяжда всичко.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Закуска,обяд,следобедна закуска,вечеря.Толкоз.Детето,когато е гладно изяжда всичко.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Закуска,обяд,следобедна закуска,вечеря.Толкоз.Детето,когато е гладно изяжда всичко.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
Просто вашето дете не е злоядо.
Тежко е със злоядо дете, нищо не помага.
Не съм го насилвала, но съм го молила и съм гледала да изолирам неща, които му отвличат вниманието. Не беше и много добре нъс здравето, приемаше медикаменти, а е зле да са на гладно. Казваха, че от молене и настояване децата не искат да ядат. Е, как има деца, които без да ги молиш, тичат на храна, не чакат покана. Моето дори на рождени дни-пици, картофи, сладкиши, нищо не хапваше-седеше до масата досущ като просяче, гледаше децата, чакаше ги да се наядат и да ходят заедно на игри. Срам, не срам, като се залисам в работаэсъм забравяла да му дам да яде и то не си иска и така, цял ден. Който не е гледал злоядо дете, не знае, особено, ако не дай Боже и болести са намесени.ДГ беше на 5 мин пеш, аз го събуждам в 7 да огладнее до 9 и лелята като вземам ми казваше"Вие закуска у вас ли му давате, че все отказва"
Преди дни гледам профила му във ФБ-записал се в група "Старите гозби и новите рецепти", а, де!
Преди дни гледам профила му във ФБ-записал се в група "Старите гозби и новите рецепти", а, де!
На колко години е? Поне е проявил интерес към рецепти, може би сами като дойде ред някой ден ще започнат да си готвят това, което искат.
Скрит текст:
/quote]Закуска,обяд,следобедна закуска,вечеря.Толкоз.Детето,когато е гладно изяжда всичко.
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
[
Не давах нищо друго-никакви солети,вафли,бонбони,пуканки,гризки,чипсове
Тези,, храни,, съдържат доста калории и детето после не е гладно и не изяжда основната храна.
Следобедната закуска обикновено е плод-банан например.
Изяждаше го преди да излезем на площадката.
Сладолед,шоколад,кремчета-давам,но за десерт,когато си изяде основното.
Повече движение-разходки и игра на чист въздух.
Изморява се и огладнява детето.
Витамини- давала съм Биозин.
Всеки ден давам мед с лимон.И по една ябълка.
[
Просто вашето дете не е злоядо.
Тежко е със злоядо дете, нищо не помага.
Това с болднатия шрифт и аз щях да напиша. Описаното от veni и аз съм го прилагала дълго време, но при нас не подейства. Дъщеря ми и гладна е лягала. По цели дни не е хапвала - аз се инатя и не давам друго, но и тя не хапва. Вече е почти на 7 години. Имаме периоди на добър апетит, които се редуват с периоди на обичайното злоядство. Може би има светлина в тунела, но не бързам да се радвам преди да елиминираме изцяло злоядите периоди. А и в периодите на добър апетит пак яде само определени храни.
Племенницата ми според своите родители също е злояда, но пък моите наблюдения са различни от техните. Тя е на 3 години и буквално се тъпче. Дори не дъвче храната, гълта цели залци. Но е така само когато ни гостува, а вероятно и в яслата, защото са намеквали на майка й, че не трябва толкова да го храни това дете. Иначе когато си е у тях родителите й твърдят, че не се храни. Рядко хапвала нещо. Според мен при тях проблемът е, че снаха ми много държи на здравословните храни от рода на лимец, чия и т.н., в което няма нищо лошо, но лично за мен са безвкусни, а може би и за детето, щом в дома си отказва да яде, а там където се предлага различна храна, хапва със завиден апетит . Това обаче не мога да им го кажа, защото не е моя работа да се меся, щом сами до момента не са направили връзката. Просто й се радвам когато ни гостува, защото имам възможност да гледам как друго дете си похапва с апетит всичко това, което моето дете обикновено отказва да близне. За протокола, опитвала съм да дам на моето дете да опита от типа храна, която се готви в дома на братовчедка й - категорично отказва.
На въпроса за моя син-почти на 15 е. Трагично до 6-7г възраст, после, тъй като вадихме 3 сливица на около 6 постепенно взе да яде и до 6 клас се хранеше добре, дори в повече. Сега ще е 9 клас, няма проблем с апетита, нормално тегло. Но ако очаквате, че едно бивше злоядо ще яде като лсмя, това няма как да се случи. Въпросът е, че сега синът ми проявява интерес към готвенето и има завидно умения. И проявява доста добър вкус. Не смея и да се хваля, че много сме се нспатили от болести до скоро, но да, за хвалба е
В интерес н а истината количествата не ме притесняват, а по - скоро да има от всички групи в менюто и точно това, което се е случило със синът ви би ми било осъществена мечта. Да се интересува от храната и да знае какво искаш да смее да опитва. Защото дъщеря ми яде общо взето, но много трудно опитва и разнообразява.
И аз имам познати, които много държат на т.нар. супер храни и постоянно се опитват да хранят децата здравословно и твърдят, че децата им са злояди. За мен това не е злоядо дете. Моето дете беше злоядо, не съм я лишавала от нищо, нито съм държала на конкретни храни. Тя просто не искаше да яде нищо с месеци. Даже съм се надявала и чипс да яде, и шоколад и кавкото тя поиска, само и само да яде, но просто хранентео никога не и е било приоритет. Вече е на 3 годинки и са доста по-добре нещата. Започна да се храни сравнително нормално, и не е чак такава борба. Но никога не съм виждала да е лакома или да иска някавка храна и да трябва да я лишавам от нещо. Даже си мечтая за такова дете
Моята дъщеря беше много злояда и много слаба. Страшно се притеснявах и какво ли не опитвах да я залъжа да яде повече. Също така често боледуваше. С порастването нещата определено се подобриха. Вече е склонна да опитва много повече неща и яде нормални порции. На 13г е. Пак има неща, които не харесва, но са много по-малко. Дори аз толкова бях свикнала, че това или онова няма да яде, че изобщо не й го предлагах, докато не забелязах, че нещата са се променили. За здравословното хранене винаги съм говорела и виждам, че също нещо влиза в главата.
Дъщеря ми яде малко неща и в малки количества. Не ме притеснява особено, защото основни плодове и зеленчуци обича, макар и само в суров вид. Отдавна почна да яде чисто месо, риба и яйца. Много енергична. На 10 и половина вече, постепенно се престрашава да опитва нови неща, като отдавна съм спряла аз да ѝ пробутвам разни неща. Но до 3 години, че и по-късно, основната част от менюто ѝ беше кисело мляко и малко плодове и зеленчуци. И аз, и ММ като деца сме били злояди. По-скоро се дразня на коментари на близки, че не ядяла това или онова.
Включвам се като майка на вече бивше злоядо дете. До 3 години беше ад. Ядеше изключително малко неща, предимно млечни, но никога не я бях насилвала да яде, до един момент, в който след едно влизане в болница заради бъбречни проблеми излезе от там с изключително нисък хемоглобин и общи показатели и не се стреснах. Тогава вече я насилих, тя плюеше, аз тъпчех и това се повтаряше по няколко пъти на ден. Баща й се прибираше от работа за всяко хранене,тъй като детето изпадаше в истерия при вида на лъжицата и аз колкото и да съм търпелива не издържах... Тя се мяташе в стола, баща й я държеше да не падне.. Нямам представа от какво беше породен този страх от храната, захранена е според мен правилно и навреме, просто нд обичаше да яде. Можете ли да си представите например детски рожден ден, на който децата ядат пици, картофи торти, а моето стоеше отстрани и ги чакаше да се наядат без дори да пожелае да опита... В крайна сметка се наложи с позната докторка да инсценираме повторно влизане в болницата като многократно се натъртваше на детето, че е заради храненето. И чудо, тя прояде. Не ме разбирайте погрешно, мразя насилието над деца под каквато и да било форма, но в нашия случай беше живото спасяващо. Сега е на 6, буйно и супер енергично дете. Яде абсолютно всичко и по много. Сама избира здравословното пред вредното. Аз съм злояда до толкова, че ям много малко неща и строго защитавам правото на избор, никога не съм я насилвала да яде определени храни, само защото са полезни.
Моят син беше много злояд, около 1 г. беше най-трудно. Ей като види лъжицата и като стисне уста и няма отваряне. По някое време започваше да пищи от град...трудна работа. Опитвах се да го залъгвам, не става и не става, мъка. По едно време му хванах цаката - слагах го на кухненския плот, до мивката, пусках му чешмата и голяма забава падаше, той си играе с водата, аз нападах с лъжицата. Изяждаше си всичко без да се усети.
сега няма изхранване, но вече е на 17 г. Да са ни живи и здрави.
сега няма изхранване, но вече е на 17 г.
Да са ни живи и здрави.
Аз още нямам деца, но бях злоядо дете и искам да ви споделя защо. Може да е от полза за някоя измъчена майка.
Моята майка готвеше малък брой неща и винаги много мазни, пържени, все бял хляб, пастет и майонеза, но и зеленчуци. За училище все имах сандвичи, не помня да са ми пращали плодове... и там в лавката си вземах кръгла пица, някаква друга гадна закуска и боза, подобни неща.
В общи линии менюто не беше разнообразно както сега и не сме ходили дори на ресторант или пицария, защото нямахме пари тогава. Аз се мръщех на храната просто защото не ми беше вкусно. Затова ако детето ви се мръщи сгответе му нещо друго или използвайте друга мазнина, сменете му закуската или обяда, дайте му нов плод за обяд или нещо такова. Не съм наясно и как се захранва дете,затова не мога да дам конкретни насоки, но ако детето се мръщи може причините да са:
Освен това често боледувах и имах ужасни проблеми с 3-та сливица, с която ме оставиха да се мъча до 10-годишна, пневмония и ангина съм карала по няколко пъти. И от боледуването още повече се настървявах да не се храня, а когато огладнеех гърлото ми беше тотал щета и не можех да преглъщам. Затова нещата невинаги са до желанието на детето.
Моята майка готвеше малък брой неща и винаги много мазни, пържени, все бял хляб, пастет и майонеза, но и зеленчуци. За училище все имах сандвичи, не помня да са ми пращали плодове... и там в лавката си вземах кръгла пица, някаква друга гадна закуска и боза, подобни неща.
В общи линии менюто не беше разнообразно както сега и не сме ходили дори на ресторант или пицария, защото нямахме пари тогава. Аз се мръщех на храната просто защото не ми беше вкусно. Затова ако детето ви се мръщи сгответе му нещо друго или използвайте друга мазнина, сменете му закуската или обяда, дайте му нов плод за обяд или нещо такова. Не съм наясно и как се захранва дете,затова не мога да дам конкретни насоки, но ако детето се мръщи може причините да са:
- кофти сготвена храна
безвкусна храна
странна храна - лимони, грейпфрут и други подобни
еднообразна храна
Освен това често боледувах и имах ужасни проблеми с 3-та сливица, с която ме оставиха да се мъча до 10-годишна, пневмония и ангина съм карала по няколко пъти. И от боледуването още повече се настървявах да не се храня, а когато огладнеех гърлото ми беше тотал щета и не можех да преглъщам. Затова нещата невинаги са до желанието на детето.
У нас мазно и пържено не се яде и смея да твърдя, че готвя вкусно и разнообразно. В хладилника винаги има разнообразие от плодове и зеленчуци.
Вчера, например, моят хубостник не закуси, но освен всичко отказа и да обядва. Трябваше да го "заплашвам", че няма да го водя навън, няма да купим сладолед ( толкова и го яде сладоледа, близва два пъти и го оставя).
Вчера, например, моят хубостник не закуси, но освен всичко отказа и да обядва. Трябваше да го "заплашвам", че няма да го водя навън, няма да купим сладолед ( толкова и го яде сладоледа, близва два пъти и го оставя).
Здравейте ,
Сина ми е на 2г и 3м . До навършване на 1г се хранеше прекрасно ( пюрета , кухня ) . Малко след първия му рожден ден го хвана стомашно-чревен вирус ,който мина тежко и от тогава не яде почти нищо . Манджи не вкусва , за закуска яде или кисело мляко или АМ . Живее на таратор , кюфтенца , карначе , луканка , кренвирш и кисело мляко . Не мога да го накарам да хапне нищо друго .. адаптираното го пие само вечер и сутрин и то по нищожно количество . Вече не знам какво да го правя .. вдигнала съм ръце . Смених 3 кухни , готвих му аз , готви му баба му и нищо.. вече 1г и 3 м се боря . Скоро лежахме в болница пак заради стомашен вирус , лекарите казаха че щом си е злояд не се знае колко още ще е такъв . Не дадоха съвет . Не гастроентеролог не съм го водила ..чудя се дали е необходимо . Има ли други като нас ? Съвети ?
Сина ми е на 2г и 3м . До навършване на 1г се хранеше прекрасно ( пюрета , кухня ) . Малко след първия му рожден ден го хвана стомашно-чревен вирус ,който мина тежко и от тогава не яде почти нищо . Манджи не вкусва , за закуска яде или кисело мляко или АМ . Живее на таратор , кюфтенца , карначе , луканка , кренвирш и кисело мляко . Не мога да го накарам да хапне нищо друго .. адаптираното го пие само вечер и сутрин и то по нищожно количество . Вече не знам какво да го правя .. вдигнала съм ръце . Смених 3 кухни , готвих му аз , готви му баба му и нищо.. вече 1г и 3 м се боря . Скоро лежахме в болница пак заради стомашен вирус , лекарите казаха че щом си е злояд не се знае колко още ще е такъв . Не дадоха съвет . Не гастроентеролог не съм го водила ..чудя се дали е необходимо . Има ли други като нас ? Съвети ?
https://www.bg-mamma.com/?topic=1110265.msg38603570#msg38603570
https://www.bg-mamma.com/?topic=1079634
https://www.bg-mamma.com/?topic=1235673
Има доста теми ,надявам се да ти помогнат,и моята не яде всичко,кара само на едни и същи храни,но от миналата година яде доста плодове,е не яде всяка ябълка дето й купувам и купувам само определени.По едно време беше спряла само на една ,две храни,но докторката ми изписа витамини за апетит,има ефект три месеца,и след това оправи от само себе си.Успех
https://www.bg-mamma.com/?topic=1079634
https://www.bg-mamma.com/?topic=1235673
Има доста теми ,надявам се да ти помогнат,и моята не яде всичко,кара само на едни и същи храни,но от миналата година яде доста плодове,е не яде всяка ябълка дето й купувам и купувам само определени.По едно време беше спряла само на една ,две храни,но докторката ми изписа витамини за апетит,има ефект три месеца,и след това оправи от само себе си.Успех
Съвет не мога да дам, но има и по зле. Моето едногодишно от два месеца отказва сготвено на обяд и съм в шах и ужас. Затваря устата и не яде. П
Има дни, в които е на бисквити на обяд. И аз не знам как да го надвия. Сутрин и вечер яде плодове, овесени ядки с кисело мляко, пие си мляко през нощта, но с обедното хранене не се справям.
Има дни, в които е на бисквити на обяд. И аз не знам как да го надвия. Сутрин и вечер яде плодове, овесени ядки с кисело мляко, пие си мляко през нощта, но с обедното хранене не се справям.
Съвет нямам, но съм в подобно положение. Дъщеря ми е на 2г. и 3 м., до преди половин година ядеше като добро прасенце всичко - пюрета, каши, кухня, домашна манджа, моя и на баба. Сега го кара само на хляб, някоя друга филия с пастет и малко пилешко месо. В яслата уж яде на обяд всичко. В нас нищо не иска да яде вече. Ето, тази сутрин ми отказа и лююбимата ѝ попара... Луднала съм с това ядене.
Моето дете ядеше почти всичко и към 2 спря. То не бяха зъби, колики, стомашен вирус..
Преди това ядеше детска кухня, супи и т.н. пак с претенции, но..
После вече нищо не ядеше, месеци наред бисквити, хляб, палачинки без нищо, мекици без нищо, рядко КМ или пърж.картофи. Какво ли не пробвах, всякакви скъпи витамини и прочие, игри, подаръци, молби, даже гладен съм го оставяла цял ден. До рев ме е докарвал..
На градината цял ден филия хляб. На психолог ходихме, на логопед хранителен терапевт, на ендокринолог и гастро. Нищо не помогна.
Започна да яде към 3г и половина и то постепенно, по малко пилешко, малко ябълка..
Сега вече е на 5, още е с капризи, но пу пу хапва си доста неща.
Та период е, ще мине. Имайте нерви и не ги карайте на сила.
И без зрънчовци, сокове и вафли.
Преди това ядеше детска кухня, супи и т.н. пак с претенции, но..
После вече нищо не ядеше, месеци наред бисквити, хляб, палачинки без нищо, мекици без нищо, рядко КМ или пърж.картофи. Какво ли не пробвах, всякакви скъпи витамини и прочие, игри, подаръци, молби, даже гладен съм го оставяла цял ден. До рев ме е докарвал..
На градината цял ден филия хляб. На психолог ходихме, на логопед хранителен терапевт, на ендокринолог и гастро. Нищо не помогна.
Започна да яде към 3г и половина и то постепенно, по малко пилешко, малко ябълка..
Сега вече е на 5, още е с капризи, но пу пу хапва си доста неща.
Та период е, ще мине. Имайте нерви и не ги карайте на сила.
И без зрънчовци, сокове и вафли.
Дъщеря ми е на 9 години. Плод и зеленчук не иска да близне дори. Месо не яде, само един салам. Преди обожаваше винен кебап, кюфтета със сос или по Чирпански, кебапчета почти всеки ден. Сега ги ...разобичала. Сиренето й е любимо, всичко яде със сирене. Боб и леща не отказва, макарони,пицата я чопли...В чудо съм се видяла. Здраво дете е и много енергична. Спортува редовно. Но като я гледам с клинчето, като скакалец е. Така се моля поне салата да хапва и някой плод. Има ли шанс това да се случи?
Дъщеря ми ще прави зимата 4. Не бих казала, че съм открила панацея срещу злоядство, но съм доволна засега как се подобриха нещата.
Трудно я захраних, беше кърмено на поискване дете и храната за нея беше тотално безинтересно нещо. И така и си остана, почти нищо не й харесваше и не ядеше. На две почна да ходи и на детска. Там учителката редовно ми съобщаваше, че е отказала да обядва. Аз съм благодарна, че поне никой не ги насилва - който ял, ял, кой не - другия път. Единствено ги молят да опитат една хапка. Да знаят какъв е вкуса.
Вкъщи действам по същия начин. Не приготвям нищо специално за детето, всеки ден има различно домашно сготвено. Който иска яде, който не е свободен да ляга гладен или да си вземе банан.
Сервирам всичко на ред - може да е спагети или пица, но може да е индийско, тайландско или мусака. Единствено не подлютявам яденето. И пак така - винаги я моля да опита една хапка. После тя си знае - яде или не, си е нейна работа.
Към днешна дата съвсем не яде всичко, но яде много повече неща от преди година например. И опитва всякакви нови храни без проблем. Плодове и зеленчуци яде. Вярвам, че за възрастта й е съвсем ОК. Не я моля, гоня, не пускам телевизори и таблети, не заплашвам и не насилвам, не обещавам награди или сладки неща.
Трудно я захраних, беше кърмено на поискване дете и храната за нея беше тотално безинтересно нещо. И така и си остана, почти нищо не й харесваше и не ядеше. На две почна да ходи и на детска. Там учителката редовно ми съобщаваше, че е отказала да обядва. Аз съм благодарна, че поне никой не ги насилва - който ял, ял, кой не - другия път. Единствено ги молят да опитат една хапка. Да знаят какъв е вкуса.
Вкъщи действам по същия начин. Не приготвям нищо специално за детето, всеки ден има различно домашно сготвено. Който иска яде, който не е свободен да ляга гладен или да си вземе банан.
Сервирам всичко на ред - може да е спагети или пица, но може да е индийско, тайландско или мусака. Единствено не подлютявам яденето. И пак така - винаги я моля да опита една хапка. После тя си знае - яде или не, си е нейна работа.
Към днешна дата съвсем не яде всичко, но яде много повече неща от преди година например. И опитва всякакви нови храни без проблем. Плодове и зеленчуци яде. Вярвам, че за възрастта й е съвсем ОК. Не я моля, гоня, не пускам телевизори и таблети, не заплашвам и не насилвам, не обещавам награди или сладки неща.
Кърмих дъщеря си до три години. Според мен това също повлия, защото тя предпочиташе кърмата пред другата храна. Никога не е била ящна.
Първите години си беше мъка - ядеше всичко, но се наяждаше с 3-4 лъжици. Направо като чуех фразата "Не искам повече" и лошо ми ставаше.
По съвет на педиатър взех добавка с желязо, защото като имали ниско желязо, нямали апетит. Помогна малко, в известна степен.
Прояде едва в първите класове в училище. Но и до сега /шести клас е/ чинията й остава почти пълна след хранене. Изключително рядко си изяжда порцията. Кучето чака с нетърпение да изяде каквото е останало!!!
По мои впечатления яде по-малко от съучениците си.
За протокола - слаба е, няма грам излишно тегло. На 12 години почти.
Първите години си беше мъка - ядеше всичко, но се наяждаше с 3-4 лъжици. Направо като чуех фразата "Не искам повече" и лошо ми ставаше.
По съвет на педиатър взех добавка с желязо, защото като имали ниско желязо, нямали апетит. Помогна малко, в известна степен.
Прояде едва в първите класове в училище. Но и до сега /шести клас е/ чинията й остава почти пълна след хранене. Изключително рядко си изяжда порцията. Кучето чака с нетърпение да изяде каквото е останало!!!
По мои впечатления яде по-малко от съучениците си.
За протокола - слаба е, няма грам излишно тегло. На 12 години почти.
Кърмих дъщеря ми 1 г. и през този период не искаше да яде нищо друго освен кърма. Много трудно я захраних, като след това почти 1 година ядеше само бисквити и прясно мляко или кисело, хляб. Пуснахме изследвания на желязо, Б12, фолиева киселина и вит.Д, оказаха се много ниски след толкова неядене. След терапията, а и по време на пандемията нещата се пооправиха. Сега е на 3,5 г, 14 кг и от март качи 4 кг, преди това беше все 9-10 кг. Сега хапва готвено избирателно, зеленчуци и плодове, бисквити умерено, закуски. Пак си е придирчива, но е доста по-добре. Не я насилвам, не й пускам таблети, не я храня, колкото, толкова.
За сравнение племенникът ми беше малко злояд ката бебе и зълва ми все го тъпчеше. За да яде, колкото тя иска, му пускаше филми и таблета, докато го храни. Резултат: детето сега е на 7 г, не се храни само, само тя го храни и е винаги с таблет, не само, докато се храни, но постоянно. И пак не яде, но си дояжда с джънк.
За сравнение племенникът ми беше малко злояд ката бебе и зълва ми все го тъпчеше. За да яде, колкото тя иска, му пускаше филми и таблета, докато го храни. Резултат: детето сега е на 7 г, не се храни само, само тя го храни и е винаги с таблет, не само, докато се храни, но постоянно. И пак не яде, но си дояжда с джънк.
Аз не смятам че кърменето влияе толкова, по скоро си е до дете. Дъщеря ми, за която писах по горе, е кърмена само 3м. Сина ми от друга страна е кърмен до 3г и от както спя да суче такъв апетит му се отвори, че през час-два се дъвче нещо 😒 И това не си е работа да знаете. Той не яде само зеле, гъби и зелен боб, като последното защото му приличало на червеи, не го е опитвал 😂😂😂
И при дъщерята в градината много помогнаха, при нас обяда е по желание и се записват децата. Госпожата и е обяснила че има толкова много гладни деца, и тя не трябва да хвърля храна. Беше на 5 та го беше поразбрала, но имаше ефект и там си ядеше всичко
И при дъщерята в градината много помогнаха, при нас обяда е по желание и се записват децата. Госпожата и е обяснила че има толкова много гладни деца, и тя не трябва да хвърля храна. Беше на 5 та го беше поразбрала, но имаше ефект и там си ядеше всичко
При нас кърменето влияеше дотолокова, че тя просто не искаше друга храна освен кърма. Хапваше по 2-3 лъжички пюре и искаше да суче...
За съжаление апетитът й не се промени и след като се отби след 3г. Доста нерви съм похабила да я карам да яде.
Голямата ми дъщеря не успях да кърмя поради стечение на обстоятелствата. Тя имаше добър апетит.
За съжаление апетитът й не се промени и след като се отби след 3г. Доста нерви съм похабила да я карам да яде.
Голямата ми дъщеря не успях да кърмя поради стечение на обстоятелствата. Тя имаше добър апетит.
Готвя добре, готвено не се яде. Изключение за постни чушки (задължително постни!), мусака и боб яхния. Толкоз.
Салати яде, пресни плодове - също. Всеки ден, като държа много на това.
Обича българско кисело мляко и от малък е научен да пие айрян, вместо сок или газирано.
Яде вредни храни, но разумно, поне това.
Кърменето няма общо с по-нататъшното капризие по отношение на храненето. Храна и въздух са изключително отровени, това вероятно повлиява, както и цялостното обезвижване.
Салати яде, пресни плодове - също. Всеки ден, като държа много на това.
Обича българско кисело мляко и от малък е научен да пие айрян, вместо сок или газирано.
Яде вредни храни, но разумно, поне това.
Кърменето няма общо с по-нататъшното капризие по отношение на храненето. Храна и въздух са изключително отровени, това вероятно повлиява, както и цялостното обезвижване.
Аз бих си спестила всички нечовешки драми с храненето ако знаех, че от пубертета натам ще си навакса. Но и бабите много намилаха (не само нашите, непознати също) че е много слаба. Сега като гледам снимки - съвсем нормална си е била. Защо съм им се връзвала и съм вкарвала и двете ни в излишен филм, не ме питайте, нямам идея.
Бабите с добрите си намерения понякога правят кофти услуга. И нашата баба само мели, че детето се храни еднообразно. А живеем с нея и няма спасение от това намилане. Последно се борим със здравословен проблем и бабата не спря да повтаря, че това е защото детето яде едно и също. Но минахме през няколко специалиста и на всички като им кажа за храненето реагират, че храненето й не е чак толкова еднообразно и е абсолютно погрешно да я караме да яде насила нещо, което не иска. Но това не пречи баба й пак да си говори. Просто аз се уча да си го пускам покрай ушите. Да ни е жива и здрава бабата, много помага и много си я обичаме. 
Не искам да я критикувам, само се подсетих за бабите от предния пост.
За протокола. Еднообразното хранене на детето ( 7-годишно) е: пресни плодове и зеленчуци ежедневно ( но не всички, има претенции), млечни продукти, чат-пат някое кебапче/кюфте, чат-пат малко филе, супа топчета когато е на кеф, белтък от варено яйце, баници, пици, хляб. Готвено не обича, но понякога ( макар и рядко) се излъгва да хапне малко мусака, крем супа, постни картофи на фурна ( пържените картофи не ги коментирам, защото се опитвам да са рядкост, макар да им е фен).
Не искам да я критикувам, само се подсетих за бабите от предния пост. За протокола. Еднообразното хранене на детето ( 7-годишно) е: пресни плодове и зеленчуци ежедневно ( но не всички, има претенции), млечни продукти, чат-пат някое кебапче/кюфте, чат-пат малко филе, супа топчета когато е на кеф, белтък от варено яйце, баници, пици, хляб. Готвено не обича, но понякога ( макар и рядко) се излъгва да хапне малко мусака, крем супа, постни картофи на фурна ( пържените картофи не ги коментирам, защото се опитвам да са рядкост, макар да им е фен).
Здравейте!
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.
Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.
Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.
Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...
Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...
Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.
В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.
В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.
Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.
Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.
Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.
Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.
Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.
Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...
Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...
Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.
В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.
В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.
Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.
Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.
Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.
Аз съм 158 см от горе-долу 15 годишна. Много жалко, че се тормози за това. Нямам спомен да съм страдала, че съм ниска. Даже всички ми се кефеха и сега пак е така. Стискам палци скоро да се приеме каквато е
Благодаря много!
Непрекъснато се опитвам да и изтъкна преимуществата на това да си по-дребничка жена в дългосрочен план. Също така акцентирам върху занижения и апетит като гаранция за запазване на стройна фигура за в бъдеще. Въобще опитвам се да и повдигна самочувствието всякак.
Освен това, за мен ръстът на хората никога не е бил от значение. Непонятни са ми тези фиксации при някои.
Но тя казва, че просто няма как да разбера какво и е. Защото никога не ми се е налагало да убеждавам хората, че не лъжа за възрастта си. Защото никога не съм гледала всичките си приятели отдолу. Смята, че дори не забелязват, ако тя изостане от групичката, когато вървят, защото е ниска и се загубва от погледите им. Една от приятелките и наскоро закачливо я нарече "джудже"...
Дано наистина го преодолее! И дано да е скоро!
Ех.. да не Ви отчайвам, ама.. аз скоро навърших 30. Едва сега (непознати) вече говорят за мен като "Жената" - примерно, "обслужвам жената". До сега беше "говоря/обслужвам Момичето". До скоро и аз се дразнех, че изглеждам на момиче и никой не ми дава годините. Сега рязко ми долипсва
Иначе от-до всички мъже са харесвали височината ми (и по-високи, и по-ниски). 160 съм, около 48 кг.
Иначе от-до всички мъже са харесвали височината ми (и по-високи, и по-ниски). 160 съм, около 48 кг.
lilli, че съвсем нормален ръст е девойката!
На 15 години растежът все още не е приключил. Със сигурност ще порасне с още някой см.
По-скоро ти си от високите и може би се сравнява с теб.
Аз лично съм 160см. Напълно нормален ръст. Не съм миньон. Миньон е майка ми, която е 150см.
Моята злоядка - малката ми дъщеря е вече на 12 години. Мога да потвърдя, че с настъпването на пубертета апетита се засилва. Вече се храни като нормален човек.
А злоядството и слаботелесността в първите години си имат плюсове - към момента тя е слаба, няма проблеми с излишни кг., както много момичета на тази възраст. Вярвам, че така ще си върви и занапред.
lilli Между другото, чела съм, че хормона на растежа се стимулира най-много от пълноценния нощен сън.
Ето тук има и други методи.
https://www.zdravei.org/hormon-na-rasteja/
На 15 години растежът все още не е приключил. Със сигурност ще порасне с още някой см.
По-скоро ти си от високите и може би се сравнява с теб.
Аз лично съм 160см. Напълно нормален ръст. Не съм миньон. Миньон е майка ми, която е 150см.
Моята злоядка - малката ми дъщеря е вече на 12 години. Мога да потвърдя, че с настъпването на пубертета апетита се засилва. Вече се храни като нормален човек.
А злоядството и слаботелесността в първите години си имат плюсове - към момента тя е слаба, няма проблеми с излишни кг., както много момичета на тази възраст. Вярвам, че така ще си върви и занапред.
lilli Между другото, чела съм, че хормона на растежа се стимулира най-много от пълноценния нощен сън.
Ето тук има и други методи.
https://www.zdravei.org/hormon-na-rasteja/
При моят дребен проблемът не е в неяденето, а в това, че не иска да опита нищо ново. Казва - това не го ям и приключва. Яде 5-6 вида ядене, сандвичи и сладкиши. Плодове само банан и ябълка и то рядко. Зеленчуци никакви, дори не мога да го накарам да опита.
Спряла съм да се ядосвам и се надявам в пуберитета да прояде всичко.....
Спряла съм да се ядосвам и се надявам в пуберитета да прояде всичко.....
Скрит текст:
lilli, все едно си писала за моята дърщеря, която скоро стана на 9г - 118 см и е 19 кг. Изглежда много по-малка от съучениците си. Примирила съм се за яденето и съм се въоръжила с търпение. Записала съм я на плуване. Здравейте!
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.
Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.
Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.
Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...
Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...
Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.
В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.
В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.
Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.
Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.
Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.
Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.
Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.
Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...
Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...
Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.
В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.
В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.
Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.
Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.
Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.
Не се притеснявай за товето момиче. Може би по-късно е влязла в пубертета и още ще расте. Скоро си разглеждах картона. На 15г. съм била 156 см, а на 17г. - 161см.
Мога да кажа, че при нас положението с дребния (10 години) е същото както го описва Soul Free. Трудно опитва нови неща, и менюто му е в общи линии същото - най-вече пилешко яде (печени бутчета, или панирани пилешки флейки, кюфтета от кайма също), ябълки и банани от плодовете, от време на време мандарина, и от зеленчуците - краставици... Да не споменавам разбира се типичните любими ястия за възрастта - пици, паста.
А дъщеря ми прояде на 11 и половина-12 години осезаемо. До преди това не е била типичната злоядка, леко капризна по-скоро, опитваща нови неща, но не ги повтаря ако не й допаднат. Тя например яде домашни манджи - мусака, пълнени чушки, лазаня. А и домашни дюнери отскоро хапва с нас.
Лили,
Дъщеря ми е висока 152-153 см някъде. Нейна идолка е Ариана Гранде, която е висока именно 153 см и както можете да се досетите точно е доволна, че в момента е с нейния ръст. Нека и твоята дъщеря се приеме каквато е, все пак ръстът не е най-важното. Още повече има време - ще расте още, няма защо отсега да се притеснява.
А дъщеря ми прояде на 11 и половина-12 години осезаемо. До преди това не е била типичната злоядка, леко капризна по-скоро, опитваща нови неща, но не ги повтаря ако не й допаднат. Тя например яде домашни манджи - мусака, пълнени чушки, лазаня. А и домашни дюнери отскоро хапва с нас.
Лили,
Дъщеря ми е висока 152-153 см някъде. Нейна идолка е Ариана Гранде, която е висока именно 153 см
и както можете да се досетите точно е доволна, че в момента е с нейния ръст. Нека и твоята дъщеря се приеме каквато е, все пак ръстът не е най-важното. Още повече има време - ще расте още, няма защо отсега да се притеснява.
Почти 18 - долу горе същата работа. Не се е разял.Странното е че яде субпродукти, които аз недолюбвам и не приготвям. Баща му ги забърква. Иначе пица, паста, бургери,панирани сирена,сушита. От готвените - кюфтета със сос, картофено пюре,шкембе чорба, която купувам готова. Не обича много пържени картофи. В редки случаи хапва.Плодове, зеленчуци ,ядки и сирене си яде от малък. Но нещо извън менюто си не желае да пробва . Не е висок. Спортува много активно и физиката му е забележителна.Здрав е.
Е то, това е психически комплекс. Дано го преодолее, иначе ясно е, че не е толкова ниска, при това е момиче. Винаги съм искала да съм по-висока (162 съм), но десет години работих с колежка миньонче и се чувствах огромна. Усещането да се чувстваш огромен е по-неприятно от усещането да се чувстваш мъничък
Навремето се записах в тази тема заради 16 годишната вече, която до 10тата си година беше злояда. До 3-тата аз го преживявах жестоко. Според мен неяденето не е свързано толкова осезаемо с ръста, а си е до ген. Тя е висока вече 166 и носи 40-ти номер, но просто ММ е висок. Когато влезе в пубертета се отовори да опитва разни неща и обича да яде почти всичко вече. Но не се сеща ако не и пристърже стомаха, което от сегашна гледна точка отчитам като здравословно. В крайна сметка, човек трябва да се храни като огладнее, а не по навик. В момента като си стои повечко у дома и се движи по-малко почти не огладнява. Аз пък не я подсещам умишлено - организмът си знае работата.
13 годишният ми син, който добре си похапваше като бебе, след третата година влезе в злоядия си период. Злоядството му се основава на стереотипи. Не пробва непознати храни, не пробва даже кисело мляко от непозната марка. Обича паста, но предпочита фарфале (панделки) и понякога не се съгласява да яде спагети приготвени със същия сос като панделките. Месо яде само мляно, както и колбаси приготвени само от мляно месо. От плодовете - ябълки, малко череши (оглежда всяка на външен вид), малини, ягоди, диня. От зеленчуците - домати. Яйца яде само под форма на майонеза или в кекс и палачинки. С влизането в пубертета - количествата се увеличиха неимоверно, разнообразието - не. Въртя 4-5 неща, но притичва да хапне на всеки 2 часа, защото бил много гладен. Още не е достигнал височината, която би ме успокоила за момче, но се надявам, че има време.
Навремето се записах в тази тема заради 16 годишната вече, която до 10тата си година беше злояда. До 3-тата аз го преживявах жестоко. Според мен неяденето не е свързано толкова осезаемо с ръста, а си е до ген. Тя е висока вече 166 и носи 40-ти номер, но просто ММ е висок. Когато влезе в пубертета се отовори да опитва разни неща и обича да яде почти всичко вече. Но не се сеща ако не и пристърже стомаха, което от сегашна гледна точка отчитам като здравословно. В крайна сметка, човек трябва да се храни като огладнее, а не по навик. В момента като си стои повечко у дома и се движи по-малко почти не огладнява. Аз пък не я подсещам умишлено - организмът си знае работата.
13 годишният ми син, който добре си похапваше като бебе, след третата година влезе в злоядия си период. Злоядството му се основава на стереотипи. Не пробва непознати храни, не пробва даже кисело мляко от непозната марка. Обича паста, но предпочита фарфале (панделки) и понякога не се съгласява да яде спагети приготвени със същия сос като панделките. Месо яде само мляно, както и колбаси приготвени само от мляно месо. От плодовете - ябълки, малко череши (оглежда всяка на външен вид), малини, ягоди, диня. От зеленчуците - домати. Яйца яде само под форма на майонеза или в кекс и палачинки. С влизането в пубертета - количествата се увеличиха неимоверно, разнообразието - не. Въртя 4-5 неща, но притичва да хапне на всеки 2 часа, защото бил много гладен. Още не е достигнал височината, която би ме успокоила за момче, но се надявам, че има време.
Този форум много ме изненадва - 160см бил нормален даже висок ръст за жена.....
А, аз цял живот да живея с идеята, че съм миньонче 164см на 48кг. Мани ами и всички около мен така ми казват.....
Няма нищо по-хубаво от това да си слаба. И на 50 да можеш да си облечеш роклята от бала в гимназията.
А, аз цял живот да живея с идеята, че съм миньонче 164см на 48кг. Мани ами и всички около мен така ми казват.....
Няма нищо по-хубаво от това да си слаба. И на 50 да можеш да си облечеш роклята от бала в гимназията.
Майтапът настрана! Официални статистически данни. Не само е среден, ами и се е увеличил с 12 см за стотина години (в началото на XX век е бил 152).
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgariia-porasna-s-12-sm … godini_53145.html
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgariia-porasna-s-12-sm … godini_53145.html
И аз съм със “среден ръст”, 161см. 😅 Едно време имах един колега, много висок, почти 2 метра. Един ден нещо ме базикаше на тема ръст, а аз му казвам, да не ме обижда, че съм със среден ръст. На което той ми отговори: “Вярно, до средата си ми” 😑😂
Та по такъв критерий, може 160 да е среден ръст. Аз съм цял живот джобно гадже и лошо не съм видяла от това.
Та по такъв критерий, може 160 да е среден ръст. Аз съм цял живот джобно гадже и лошо не съм видяла от това.
Моето, дето се водивика злоядо, наскоро каза, че иска да му слагам и плодове за училище и прояде портокал. Прояде и боб, защото му казах, че в боба, лещата и граха се съдържат вещества, без които организма се разболява и да избира кое от трите да яде веднъж в седмицата. Прояде и баница. Има надежда, има.
Така като чета, не сме сами... И двете ми деца са изключително злояди... Хранят се с много малко неща и то в определени комбинации. Например леща се яде само със салата домати, ако няма домати - не може да яде леща... Баницата да е с кисело мляко. Без мляко, баница не се яде и т.н. /това сина ни/. А като беше по-малък не ядеше месо под никаква форма, ходихме по лекари за хемоглобина... Сега вече прояде поне месо. Дъщеря ни консумира месо само в пилешка супа, която не винаги изявява желание да хапва... Много ме радва като видя деца, които сядат и си изяждат всичко с апетит... При нашите яденето направо е мъка... А у дома се готви и то смея да твърдя достатъчно вкусно. Но... уви... Успех на всички!
Ехеее, портокал и киви....вие сте напред с материала.
Иначе още яде бебешки плодови пюрета. Така поне хапва някакви други плодове.
... Само, ако са на сок, не са отровни.....
... Само, ако са на сок, не са отровни.....
Ама аз изобщо не говоря за прясноизцедени....хахаах. Те също са отровни. Само от магазина купени (колко ли са истински, не ми се мисли, ама карай....)
Опитах се да му пробутам праскова, смачкана с пасатора, прибавена в кисело мляко и с мед. Сложих я в кутийка от Данонино и му я давам, понеже него го яде. Хапна една лъжица и вика: Ти това Данонино от къде го купи?.... Аз: От магазина, разбира се! Той: Пробутали са ти развалено......
Остави го настрани и това е.