Трета част - превод varna_2
Енгин Акюрек
Реп: Какво е да си роден в Анкара?
Енгин: Анкара е град на държавни служители. Но в последните години доста хора се преселиха от други места и градът започна леко да губи чиновническия си облик. Татко имаше една приказка. „Какво работи бащата на приятеля ти? Ако е държавен служител, няма никакъв проблем.“ Мисля, че това изречение много добре обобщава Анкара.
Реп: Сериалите и филмите ти се гледат, имаш много фенове, но теб те няма, рядко те виждаме. Каква е причината?
Енгин: Никога не съм полагал съзнателно усилия да си създам свой таен свят и да си живея в него. Ако го правите целенасочено, това би ви отегчило. Животът в азиатската част на града дава възможност да си по-изолиран. Там си имам свят, който си е само мой.
Реп: Разкажи ни какъв е човекът, който живее в този свят?
Енгин: Обичам да следвам своите чувства и вътрешния си глас. Живея заедно с брат ми в азиатската част на Истанбул. Усещам, че хората там имат чувство за принадлежност, приемат района като тяхното място.
Реп: Кой е най-големият проблем на Турция и света?
Енгин: Преди бих отговорил неискреността. Но сега това, което ме дразни най-много е алчността на хората. Не съм в състояние да създавам отношения с някой, който не може да бъде щастлив с това, което има. Вбесяват ме такива хора.
Реп: Колко алчни сме днес?
Енгин: Прекалено. Не направи ли човешката алчност света ни толкова грозен?
Реп: Популярността ти се простира от Латинска Америка до Близкия изток. Това как те кара да се чувстваш?
Енгин: В началото усещах тази популярност само чрез социалните медии. Това лято бях в Аржентина, Перу и Чили, благодарение на филма, който заснехме с Чаан Ърмак. Там видях, че турските сериали и актьори наистина се приемат много добре.
Реп: Защо чувстват сериалите ни близки?
Енгин: Имаме различна култура и език, но всъщност доста си приличаме. Проблемите ни са сходни, предизвикателствата пред жените си приличат, латиноамериканците, също като нас обичат да дават израз на чувствата си, а не да ги крият. Освен това казват, че много им харесва начинът, по който разказваме любовта.
Общ въпрос
Реп: Чрез дигиталните платформи у нас навлязоха повече чуждестранни сериали. Чуждите автори нямат граници, с които трябва да се съобразяват. При нас чашите с алкохол се замъгляват. Какво мислите за това?
Берг: Към тези неща трябва да се подхожда умно, а не със страх. Младите хора трябва да бъдат възпитавани с образование, а не със забрани и насаждане на страхове. Горко ни, ако се страхуваме, че виждайки, например, статуя на голо тяло, зрителят ще се разврати.
Енгин: Преди десет години и ние показвахме чаши с алкохол, сега това го няма. Но като ги закриеш на екрана, тези неща не престават да съществуват. Всичко грешно, всичко, което дава лош пример на хората, продължава да си е там. Филмовият и дизи сектор стигнаха до една точка. Вече трябва да търсим нови пътища, нови пристанища. Трябва да разширим кръгозора си. Ритъмът на живот, чувствата на хората вече са други, промениха се. Нужно е да променим гледната си точка и начина, по който разказваме живота.
КРАЙ
