Важна е оценката. С оценка се кандидатства, с оценка се гони и Университет, с оценка се взима сертификат, с оценка се взима всякакъв изпит. Това е истината и оценката е важна до толкова, доколкото ти е важен и съответният изпит.
Сега, на дете в 3 клас не бих се карала точно и то точно за оценка. Наблюденията ми са, че по правило от 1 до 4 клас оценките се пишат и на килограм, шестиците валят, та рядко има за какво да се и скараш. Трябва да е действително трагичен случай. До тогава не бих държала на оценка точно, а на трупане на знания, без да успее да се отврати детето (демек да не бързаме в тази възраст със сравняването точно по оценка, има по какво друго да е).
Така или иначе, в горните класове всичко започва да става много извратено, много сбъркано и оценките хем са ужасно важни, често и съдбовни, хем са в крайностите-или нереалистични и не подплатени с реални знания, гони се численото изражение, защото то е входа. Там и да се караш-детето вече е във възраст, в която трудно чува. В тази възраст започват да виждат и да осъзнават и несправедливостта, не е рядкост да се стигне до отказ, защото крилата са му "резнати" (главно от системата и от учителите, а ако и родителя го добавим в картинката с вечно конско и недоволство, учението /желанието, жаждата за учение заминава на кино)