Публикувана: 4 окт. 2017, 01:21 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2017, 15:07 ч.

Винаги е било трудно, но вече не издържам

12 871
41
1

# 15 5 окт. 2017, 17:37 ч.

Мнения: 8 828

Авторке, единственото условие, за да се справиш с проблемите си, е да се изнесеш от къщи колкото може по-бързо. Всичко друго е прах в очите.
Не забравяй обаче максимата: който иска, намира начин. Който не иска, намира оправдание.

Начини са ти дали достатъчно. Оправдание можеш да си намериш, ако така си решила.

# 16 6 окт. 2017, 00:42 ч.

В.Търново
Мнения: 6 701

Цитат на: pifiella в чт, 05 окт 2017, 16:38

Цитат на: _Bianka__ в ср, 04 окт 2017, 12:20

Как може на 25 да се върнеш да живееш с подобни роднини???

Защото е най-лесно!
И сега всички ще скочат, ама как така говорите на изуст, знаете ли какво й е?
Да, знам и не ме интресува! Животът е гаден, несправедлив и всички ние сме жертви, моля ти се!
Докато се имате за деца на по 20+ години и позволявате на някакви хора да ви тормозят, унижават...то си го заслужавате. Извинявам се, че съм груба, но приказки не съществуват, ако очакваш да дойде някой и да те спаси, успех! Осъзнаваш се, намираш си работа, почваш да се издържаш, сядаш си на гъза и завършваш. Другият вариант е да седиш и да те бият, после да си намериш мъж, който също да те бие, децата ти също ще бъдат бити и така. Няма как да ти помогнем по друг начин, спасяваш се сама или заминаваш!
Успех!

Поне един нормален съвет можеш да дадеш и морална подкрепа.Дано не изпадаш в същото положение и друг да ти вика да се спасяваш и да си налягаш парцалите.Лесно е да си лош и безчувствен в днешно време.... А да си човечен почти невъзможно при повечето хора
Авторката има нужда от нов дом, морална подкрепа и срещи с психолог, а не психиатър.

# 17 6 окт. 2017, 10:19 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Да де, но психолога струва пари, с които в момента едва ли авторката разполага.

Момиче събирай си багажа и се изнасяй. Имаш шанс за нормален живот!

# 18 6 окт. 2017, 18:57 ч.

В.Търново
Мнения: 6 701

Цитат на: Глухарче в пт, 06 окт 2017, 10:19

По принцип, да, струва пари.За това на първо време изнасяне от това жилище.

# 19 6 окт. 2017, 23:33 ч.

Мнения: 298

Мисли за бъдещето, когато ще си завършила, ще работиш, ще имаш пари, ще имаш собствен дом, ще можеш да се грижиш за себе си и действай , пък да се самоубиеш винаги можеш, ако не станат нещата! Както се казва, веднъж в живота е Wink

Успех!

Последна редакция: сб, 07 окт 2017, 02:16 от spiritus vini.

# 20 6 окт. 2017, 23:51 ч.

Мнения: 4 808

Махни се оттам! Намери си работа, квартира, започни начисто и си създай свое собствено бъдеще! Малко по малко нещата ще се случат, но трябва не да плачеш, а да се вземеш в ръце и да действаш. Успех!

# 21 7 окт. 2017, 00:36 ч.

Мнения: 9 152

xpucuto, в публикацията ти има много мъка. Вик за помощ. Какво учиш?
Искам да ти помогна. Но не знам как. Всъщност, за починалите ти роднини ми се сви сърцето. И те са били в нелеко положение. И не е имало кой да им помогне......
Не се мрази, а се обичай. Обичай Живота и се моли за всички твои близки.
Така НИКОГА, уверявам те -никога няма да помислиш за самоубийство.
Ходила ли си в храм? А за астролог помисляла ли си?
За да имаш сили да напишеш, да споделиш всичко това в открит форум, значи имаш сили, имаш живец за борба Hug

# 22 8 окт. 2017, 00:01 ч.

Мнения: X

Хрисито, нямаш ли право на общежитие докато учиш? Някоя приятелка, която да те приюти в нейната квартира за няколко месеца? Работиш ли?

Вземаш ли стипендия за успех?
Имаш ли поне един познат, който може да ти заеме пари за да заминеш навън?

# 23 12 ноем. 2017, 16:51 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 297

Стана ми много мъчно. Не обръщай внимание на негативните коментари тип "заслужаваш си го", "защо се върна", "налягай си парцалите". Аз пък бих те похвалила за това, че изобщо си завършила училище и си записала да следваш, тъй като повечето деца, израсли в подобна среда, хващат грешен път. Никой не избира родителите и роднините си, не трябва да се чувстваш виновна за това. Предполагам, че си се върнала, защото ти е трудно да плащаш сама квартира. Опитай се да си намериш квартира с още няколко човека- така хем няма да бъдеш сама, хем разходите ще са ти по- ниски. След време, когато завършиш, ще започнеш добра работа и лека- полека ще сис тъпиш на краката. Намври си някакви занимания, които да те откъсват от реашността и да те разсвйват. Моят съвет е да не ходиш при психиатър. Ще ти изпише 1 куп хапчета и ще влезеш в един кръг, от който трудно ще излезеш. Не ти трябват медикамети, за да се справиш. Според мен много повече биха помогнали топли разговори с добронамерени хора. Чувството за морална подкрепа прави чудеса! Успех!

# 24 12 ноем. 2017, 21:49 ч.

Мнения: 1 565

Не мога да повярвам ,че това е написано от голям човек на 25 години ,който е учил и се предполага ,че трябва да има малко акъл в главата .Много жени на 25 години учат ,работят и са напълно самостоятелни,а някой вече раждат първо дете .Толкова ли е трудно да почнеш някаква работа и да си наемаш ако ще една стая и да си живееш живота ,да излизаш да копунясваш ,за толкова години в университет толкова две приятелки не си ли намери да излезеш и да си кажеш нещо .Толкова ли е трудно да си хванеш живота в ръце .Звичуш като 16 годишно дете .

# 25 15 ноем. 2017, 11:38 ч.

Мнения: 5 647

Искрено се надявам темата да е пързалка, ако не - кофти. Кой те издържа на 25 години? Кой ти плаща образованието? В днешно време младежите започват да работят и да са самостоятелни още в гимназията. Работа за млади хора има много, особено ако говориш 1-2 чужди езика веднага ще те "лапнат" в някой кол център, прегледай обявите в джобс-а. Не казваш какво учиш, къде живееш.
Ако темата не е фейк - съветът ми е да бягаш далече от тази отровна среда и да потърсиш психотерапевт, както са те посъветвали вече. Намери си някакво хоби, спортувай, срещай се с хора, не се каспулирай и изолирай, прави нещо различно, което да те разсейва от проблемите. Намери си някой колега от университета и излезте да живеете заедно или отиди в общежитие. От теб зависи да направиш първата крачка, защото доколкото мога да съдя от написаното, циклиш на едно място, играеш ролята на жертва, самообвиняваш се и не правиш нищо в посока подобряване на положението. Разбери, че никой друг не е отговорен за твоето собствено щастие и само от теб зависи как ще изживееш останалата част от живота си. Ако до 18 години не си имала избор, защото е трябвало да живееш с родителите си, които да те издържат, вече не виждам причина да стоиш някъде, където не се чувстваш добре. А вуйчо ти, ако продължава да те тормози, подай жалба в полицията срещу него....

# 26 15 ноем. 2017, 12:09 ч.

Мнения: 151

Много ми е странно как всички скочихте, че е на 25 години и още не си е хванала пътя да учи и работи и плаща наем. При положение, че и статистиката, ако щете и съседите ми и децата на колегите ми и изобщо отвсякъде ни облива информация как в България се живее с родители кажи речи до пенсионна възраст. Не казвам , че е правилно, но в никакъв случай не ми се струва толкова нечувано, а по-скоро обичайно за географската ширина. Да не живеете в друга държава? Освен това , ако си редовен студент с определена задължителна заетост в държавен университет, можеш да си позволиш в най-добрия случай работа на половин работен ден, която няма как да ти плати наема и издръжката. Може да ти плаща купоните и дискотеките. Ако си дистанционен, задочен , в Нов български или Ботевградското школо за висшисти и тем подобни, работата е друга.
Към авторката мога да кажа с последни усилия да си налегне парцалите и да завърши колкото и да и е адско положението, защото това е единствения и шанс извън тази среда. Все пак са само 2 изпита , колкото и да са тежки, края му се е видял. След това да се хваща на работа и да се изнася на квартира , стая в общ апартамент с други млади хора. Съквартиранти се търсят постоянно и да не се обръща назад.

# 27 15 ноем. 2017, 15:04 ч.

Мнения: 18 748

Живот с родители, ама в що-годе нормални условия. Не на авторката в ада. Знаеш ли колко ще ме интересува студентската ми заетост, ако ще живея в такива кошмари?

От 18 годишна изкарвам пари, винаги съм била с възможност да платя наем някъде. Обаче понеже у нас не е било зверилник, отначало просто ги харчех за други неща. После и под наем съм живяла, естествено. Винаги млад човек може да си намери работа, щом е на зор, винаги може да живее някъде и в 1 стая, но спокойно. Който иска заради едното спане да се побърква - да стои при подобни роднини.

# 28 15 ноем. 2017, 15:15 ч.

Мнения: 8 962

Авторката, опитай да се абстрахираш от всичко кошмарно и всичките ти кошмарни близки! Вземи се в ръце! Сега е време да си силна, не позволявай да проявиш слабост.

Намери си работа и се махай от тази среда!
Каквато и да е работа.
Не прави предварителни прогнози, че емоционалното състояние ще ти попречи. Няма от къде да знаеш това, длъжна си да опиташ. А и ти си човека, който има силата да държи емоциите си под контрол. Не се оставяй на самосъжаление, това няма да ти помогне. Мобилизирай си последните сили и се измъкни от тази каша.

# 29 15 ноем. 2017, 15:26 ч.

Мнения: 151

Цитат на: _Bianka__ в ср, 15 ное 2017, 15:04

Не заради едното спане, а за да завърши. При положение , че и остава малко да каже ма**ата му и да ходи да става сервитьорка ми се вижда много незряло в дългосрочен план.

Препоръчани теми

За парите и жените

Нарцистична майка!

Гости с пренощуване

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: