Паническо разстройство - 29

Donchev, в нашето състояние забравяме и неща, учени в 1 клас (или по-скоро не искаме да чуем). Аз лично навързвам всеки симптом с ужасна болест, логиката ми се счупи преди 2 месеца.. Гледам, говоря, чувствам се и се държа като умствено забавена. Съжялавам, че АД при теб не действат. Днес четох един форум, където една жена споделяше, че от 30 години пие АД, но чак в последните години е нацелила правилните. С години е пробвала със SSRI, след това с такива, действащи на норадреналина и най-накрая чак са и помогнали такива, действащи на допамина. Цял живот се е мъчила..

vencho, Грандаксинът не е с натрупване, просто е много, много лек. Аз си го купих без рецепта даже. Това лекарство само малко укротява.

Вечер и аз съм значително по-добре, макар че вчера ми се догади, но към 10 вече бях ок. Чувствам се почти нормална вечер и много изморена. Заспивам моментално, макар че никак не искам да приключва вечерта. И се събуждам след няколко часа естествено..

Здравейте момичета.Не съм писала до сега,но ви чета понякога.Иска ми се и аз да споделя...Поста ми ще е дълъг...Започвам с това,че съм на 28г. Омъжена съм от 6г и имам прекрасно момченце на 5г.
При мен всичко започна преди почти една година,когато почина баща ми,внезапно на работното си място.Първата ПА ако мога така да го нарека беше точно на погребението на татко... момента в който трябваше да вляза в залата за ритуал,при трупа на баща си ... усетих нещо като чели премина през мен, усещане че ще припадна....в мъката си и цялата ситуация изобщо реших,че е нормално да ми стане така.От тогава започнах да имам от време на време такова усещане че ми прималява и ще припадна...Имах период на депресия няколко месеца,нямах желание да се събудя,да стана,да ям,да живея.....Някак се попреборих с депресията в името на детето си.... трябваше да се взема в ръце.Месец след смърта на баща ми трябваше да отидем на гости на свекърва ми в Испания (билетите бяха купени преди да се случи това с татко) нямаше как да не отидем...а и детето много се вълнуваше...Летене със самолет....непознато място и т.н беше кошмар.До като бяхме там много често получавах тези усещания че ще припадна, тогава не знаех какво се случва с мен,което още повече ме плашеше.
По нататък във времето се започна трявожноста,треперенето,страха...познато ви е.Един ден след поредното усещане че ще припадна и т.н. започнах да се ровя из интернет...иии така сама стигнах до извода че съм развила ПР.Казах си еми... честито!Реших че ще се справя, Трябва!Доста време крих от съпруга си до като един ден не се сринах и не му казах всичко.Мъжа ми е прекрасен човек, разбира ме и ме подкрепя, много пъти се е прибирал екстремно от работа като съм в криза...Да вметна че аз не работя от момента на забременяването ми преди 5-6 години...което също мисля че е допринесло много за ПР.
На психиатър не съм ходила и хапчета не пия (освен разни билкови).Боря се сама със състоянието си...Имам периоди на подобрение и такива на влошаване.ПА при мен най често се получава при мисълта за нея... чувство че ще припадна и подобни.Като цяло от известно време имам напредък,даже ме е страх да кажа че съм по добре....
Точно помислих че на 80% съм се оправила и вчера хоп... решаване да отидем до Бургас в мола да се забавлява детето...Дъждовна неделя в Бургаския мол... красота...няма места на паркинга,можете да си представите какво беше вътре.Като бяхме вътре се почна...страх, напрежение и то от това че може да ми стане зле,ами ако ми се завие свят,ами ако ми прималява и т.н. обичайните...Някак се овладявах и до ,,върха,, така да се каже не стигнах.На всичкото отгоре се замислих как цял ден почти не бях яла от напрежението и започнаха мислите пак ,,сега ако ми падне кръвното или кръвната захар,защото не съм яла и припадна...,, .След няколко часа тръгнахме да се прибираме към нашия град...Почти през целия път плаках.Плаках от отчаяние от яд.Мислех как никога вече няма да бъде нормална,как съм забравила вече чувството да съм нормална,да се забавлявам и прочие....
Вечерта пък като легнах уж бях спокойна вече,но ми ставаше ту много студено,ти много горещо,чувствах горене в дланите.Измерих си Т. беше 36,9 моята нормална Т по принцип е много по ниска.Взех да мисля как сигурно съм хванала някой вирус иии ужасно се чувствах,едва заспах,като се събуждах през час и усещане че ме втрисане,ти студено ту топло.Т веднъж 37 след това все 36.7-36.9 .И днес напрежение....Не мога да разграничавам понякога когато наистина ми е зле и кога е от ПР...
Още много мога да пиша,но достатъчно досадих вече със себе си Благодаря на тези които прочетоха до края

Мами от стреса много ми се вие свят и ми е едно отпаднало  

Поуспокоих се малко и намаля, но все мисля за най страшното. Тия Ад как един ден няма да има спокойствие от него.

Нелка, ти пиеш ли неолексана ?

Здравейте, аз тези дни страшни кризи не съм спал от 4 5 нощи, незнам какво да правя, всички около мен са разревожени а аз на квадрат, положението при мен стана доста сериозно.

Здравейте, аз тези дни страшни кризи не съм спал от 4 5 нощи, незнам какво да правя, всички около мен са разревожени а аз на квадрат, положението при мен стана доста сериозно.