Паническо разстройство - 29

Без кафе не могааааа. Още очите ми са затворени сутрин и включвам кафемашината.Пия по две кафета на ден. Когато съм в криза едно, едно и половина, но без хич няма как

Гледам, че сте описали деня си. Моят ден напоследък преминава по доста неприятен начин. Сутрин като стана съм като пребита. Всичко ме боли и после ме тръшва депресивно състояние. Света ми се струва черен, плаче ми се, нищо хубаво не виждам, направо ми иде да приключа. Някой път ми се гади и тогава съм по-податлива на ПА. А ако ми е и тревожно освен депресивно и картинката е пълна. Деня като премине към следобед вече и почвам да се усещам малко по-добре. Очовечавам се и не ми се умира. А вечер съм най-добре. Имам енергия и съм напът да си помисля, че може да се оправя. После нощем не мога да спя без хапче. И после ставам пребита. И се започва от начало.
Кафета и черни чайове вече не пия, защото от тях става още по-зле положението. Всичко, което има кофеин ме докарва до ПА и вече не консумирам нищо с кофеин, дори и торти, които имат кафе и подобни.

Дончев, как си ги спрял. От раз ли? Много е опасно! Асобено за безодиазепините. Абстиненцията ще се преживее, но при ряско спиране се получават опасни припадъци.  Ако искаш, виж да ти направят някаква схема за спиране постепенно.

Пп същия начин съм. Явно времето наистина оказва влияние, която приятелка с ПР да съм попитала кск е, всяка вика, че от седмица не е добре.

Кафето повишава хормоните на стреса.

Пак съм аз с въпрос, свързан с ОКР-то на моят син и предписаното му лечение. Писах преди, че е на Ципралекс 1 табл. от 10 мг. и клонарекс в малки дози. Тъй като след месец и половина почти има съвсем леко подобрение, психиатърката днес увеличи дозата на Ципралекс с още 1/2 табл., като каза сутрин да приема 1 табл. а половинката- следобяд към 17 ч. Чета в листовката, че дозата се приема еднократно и съм объркана. Моля, ако някой е приемал Ципралекс в доза по-висока от 1 табл. да сподели как е разпределял дозите.

adjenda, как си? Аз съм трети ден на Есобел, предните 2 взимах само по 2.5 мг, днес - 5 мг. Още докато ядох банан преди хапчето ми се догади. Прикована съм в леглото и съм паникьосана заради гаденето, което ми е оплакване отпреди АД. Будите ли се през нощта изпотени между гърдите? Аз там имам и постоянна болка..

И аз съм така, но работата е че вече незнам кое е от Ривотрила т.е. Клонарекса или Ксанакса вс съм пил или от АД вече станах психически настроен сега си мисля "Ех ако ударя едно 0,5мг." и ще се оправя ще се наспя докато на АД на вярвам вече въобще, каквото си го имам си го имам със и без АД, нооо наркотичните сега и психически и физически ги искам. 3 Нощи не съм спал като хората.....

Jerry F незнам дали ги спрях рязко защото аз последните години Клонарекса го пиех при нужда главно по 0,5 при тежки кризи 1мг. макс и това за цял ден но АД ги спрях.

AllegraA Питаш за Изпотяването предната вечер се събудих със скован Гръб и Ледена пот по него, знам какво е, дали на гърба или гърдите всичко е от мускулите които се съкращават за да предпазят нервите а нервите ги контролира психиката. Централната нервна с-ма я ръководим ние със съзнанието си но вегетативната я контролира психиката ни а тя прави вс тези поразии в учебниците по биология за 8 клас е написано дори 

Drako опитвам да се държа... но си .... мамата.

Lovely ти описваш картината много точно всички сме така вечер сме 6 а знаете ли защо е така, прочетете тази статия. Става въпрос за Кортизола в тялото ни тои прави всичко това, вечер нивата спадат изчезват и сме нормални и като се наспим и се заредим се почва пак!
https://revita.bg/21175/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0 … 0%B7%D0%BE%D0%BB/

Някой има ли представа дали Грандаксина е с натрупване ? Пише, че е от групата на бензодиазепините.
* една приятелка го пие, но май никак не й влияе и ме питаше дали е с натрупване.

Donchev, в нашето състояние забравяме и неща, учени в 1 клас (или по-скоро не искаме да чуем). Аз лично навързвам всеки симптом с ужасна болест, логиката ми се счупи преди 2 месеца.. Гледам, говоря, чувствам се и се държа като умствено забавена. Съжялавам, че АД при теб не действат. Днес четох един форум, където една жена споделяше, че от 30 години пие АД, но чак в последните години е нацелила правилните. С години е пробвала със SSRI, след това с такива, действащи на норадреналина и най-накрая чак са и помогнали такива, действащи на допамина. Цял живот се е мъчила..

vencho, Грандаксинът не е с натрупване, просто е много, много лек. Аз си го купих без рецепта даже. Това лекарство само малко укротява.

Вечер и аз съм значително по-добре, макар че вчера ми се догади, но към 10 вече бях ок. Чувствам се почти нормална вечер и много изморена. Заспивам моментално, макар че никак не искам да приключва вечерта. И се събуждам след няколко часа естествено..

lovely, все едно си писала за мен. Винаги съм се чудила как така вместо със ставането да сме най-енергични, че започва нов ден и т.н., ние тогава сме най-податливи - подути очи, отпадналости всякакви допълнителни. И аз съм така - не пия нищо за съня, но пък вечер - на по чаша вино, може би ми е най-комфортно. Странна работа. В момента единствено взимам Нервохил (Хомеопатия) и смуча Мента, Глог и Валериан при нужда. Как сте с излизането от вкъщи и с влиянието на лошото и мрачно време? При мен явно това е основополагащо за това как ще се чувствам през деня.

Дарси,извинявай,че чак сега отговарям! Децата бяха болни през уйкенда и не можах да седна на компа.

Веднага отговарям на въпросите .От две седмици не работя,но докато работих не се храних на работа.Пиех нещо със сламка.Отслабнах само с 10кг.Не живея вече със съпруга си.И се чувствам по-добре.Но още не мога да преглъщам.Прочетох коментарите на всички от последните страници и се ориентирах.Откакто съм сама,не се разтрепервам почти и отдавна не съм получавала чувство,че умирам или пропадам.Ще посетя лекар и тогава ще споделя с вас.
Много благодаря на всички за вниманието! Извинявам се ,че нахлух така в темата ви!  И желая на всички много,много щастие!

Когато ми беше най-зле и се разтрепервах от най-малкото, бях спряла кафето, но го почнах пак малко по-късно: едно, че обичам да пия кафе /с мляко/, друго - че сутрин не можех да отворя очи без него, то и лекарствата ме успиваха... То аз други  грехове нямам, та и от кафето и виното ли да се откажа - как пък не! Все пак отглеждам две тийнейджърки

Мойто е вода с оцветители - 3 в 1 пия само, ако ми е гадно даже не го и докосвам 

Здравейте момичета.Не съм писала до сега,но ви чета понякога.Иска ми се и аз да споделя...Поста ми ще е дълъг...Започвам с това,че съм на 28г. Омъжена съм от 6г и имам прекрасно момченце на 5г.
При мен всичко започна преди почти една година,когато почина баща ми,внезапно на работното си място.Първата ПА ако мога така да го нарека беше точно на погребението на татко... момента в който трябваше да вляза в залата за ритуал,при трупа на баща си ... усетих нещо като чели премина през мен, усещане че ще припадна....в мъката си и цялата ситуация изобщо реших,че е нормално да ми стане така.От тогава започнах да имам от време на време такова усещане че ми прималява и ще припадна...Имах период на депресия няколко месеца,нямах желание да се събудя,да стана,да ям,да живея.....Някак се попреборих с депресията в името на детето си.... трябваше да се взема в ръце.Месец след смърта на баща ми трябваше да отидем на гости на свекърва ми в Испания (билетите бяха купени преди да се случи това с татко) нямаше как да не отидем...а и детето много се вълнуваше...Летене със самолет....непознато място и т.н беше кошмар.До като бяхме там много често получавах тези усещания че ще припадна, тогава не знаех какво се случва с мен,което още повече ме плашеше.
По нататък във времето се започна трявожноста,треперенето,страха...познато ви е.Един ден след поредното усещане че ще припадна и т.н. започнах да се ровя из интернет...иии така сама стигнах до извода че съм развила ПР.Казах си еми... честито!Реших че ще се справя, Трябва!Доста време крих от съпруга си до като един ден не се сринах и не му казах всичко.Мъжа ми е прекрасен човек, разбира ме и ме подкрепя, много пъти се е прибирал екстремно от работа като съм в криза...Да вметна че аз не работя от момента на забременяването ми преди 5-6 години...което също мисля че е допринесло много за ПР.
На психиатър не съм ходила и хапчета не пия (освен разни билкови).Боря се сама със състоянието си...Имам периоди на подобрение и такива на влошаване.ПА при мен най често се получава при мисълта за нея... чувство че ще припадна и подобни.Като цяло от известно време имам напредък,даже ме е страх да кажа че съм по добре....
Точно помислих че на 80% съм се оправила и вчера хоп... решаване да отидем до Бургас в мола да се забавлява детето...Дъждовна неделя в Бургаския мол... красота...няма места на паркинга,можете да си представите какво беше вътре.Като бяхме вътре се почна...страх, напрежение и то от това че може да ми стане зле,ами ако ми се завие свят,ами ако ми прималява и т.н. обичайните...Някак се овладявах и до ,,върха,, така да се каже не стигнах.На всичкото отгоре се замислих как цял ден почти не бях яла от напрежението и започнаха мислите пак ,,сега ако ми падне кръвното или кръвната захар,защото не съм яла и припадна...,, .След няколко часа тръгнахме да се прибираме към нашия град...Почти през целия път плаках.Плаках от отчаяние от яд.Мислех как никога вече няма да бъде нормална,как съм забравила вече чувството да съм нормална,да се забавлявам и прочие....
Вечерта пък като легнах уж бях спокойна вече,но ми ставаше ту много студено,ти много горещо,чувствах горене в дланите.Измерих си Т. беше 36,9 моята нормална Т по принцип е много по ниска.Взех да мисля как сигурно съм хванала някой вирус иии ужасно се чувствах,едва заспах,като се събуждах през час и усещане че ме втрисане,ти студено ту топло.Т веднъж 37 след това все 36.7-36.9 .И днес напрежение....Не мога да разграничавам понякога когато наистина ми е зле и кога е от ПР...
Още много мога да пиша,но достатъчно досадих вече със себе си Благодаря на тези които прочетоха до края