Крещи ми се

  • 19 315
  • 145
  •   1
Отговори
# 75
  • Варна
  • Мнения: 2 269




Ами всъщност никъде не се рея. Опитвам се да разсъждавам трезво и логично. Нямам причина да се чувствам необичана и незадоволена вкъщи, дори не знам как да обясня ситуацията. Факт е, че искам да сложа някакъв стоп, край и т.н. Планирам си почивките така, че да не се засичам с въпросния, не се рея по цял ден из виртуала. Живея нормален живот, гледам си детето и мъжа, но тоз контакт...Ох, абе де знам вероятно е трябвало да се родя овца 😂


Абе де да знам, май точно ти се е получило.

Що за просташки коментар!? Трябваше да е смешен ли?

# 76
  • Мнения: 13
Работата е там, че аз вътрешно в себе си съм решила. Не бих предала семейството си / сега го отчитам като предателство /, знам какво искам, знам коя съм, просто не знам как да го изкарам от главата си. Изобщо няма претенции за перфектната жена, най-влюбената, не вярвам и, че в живота ми се е случило някакво чудо. Просто исках да чуя от вас, че правилният избор е този, които смятам и аз. От къде да знам по дяволите, че това е възможно...Винаги съм гледала на съпругът си като най-хубавото нещо в живота ми и това раздвоение ме побърква. Прави сте ! Блокирам от всякъде и този път завинаги. Благодаря на всички за мненията. И за упреците благодаря, доказват правотата ми.

# 77
  • София
  • Мнения: 24 839
Именно. Тези хора, които го казват, го казват, не защото са го обявили, а защото могат да споделят (за някои неща и само с него). Както ти наричаш даден човек най-добрата ти приятелка, не защото така си си измислила, а защото си преценила, че тя е човекът, с когото можеш да споделиш всичко. И никой няма да ти се изсмее, че се правиш на интересна, както правиш ти, само защото твоят най-добър приятел е друг.

НСЧ, попитах те кратичко и ясно:

И не говоря за нуждата да отчиташ всяка своя мисъл, а дали мисълта, която можеш да споделиш с приятел, можеш да споделиш с мъжа си, щом си го обявила за " най- добрия ми приятел"?

# 78
  • Мнения: 3 545
Скрит текст:




Ами всъщност никъде не се рея. Опитвам се да разсъждавам трезво и логично. Нямам причина да се чувствам необичана и незадоволена вкъщи, дори не знам как да обясня ситуацията. Факт е, че искам да сложа някакъв стоп, край и т.н. Планирам си почивките така, че да не се засичам с въпросния, не се рея по цял ден из виртуала. Живея нормален живот, гледам си детето и мъжа, но тоз контакт...Ох, абе де знам вероятно е трябвало да се родя овца


Абе де да знам, май точно ти се е получило.
Що за просташки коментар!? Трябваше да е смешен ли?

Не го намирам за просташки, а за остроумен. Кое е просташкото?

# 79
  • Мнения: 46 580
НСЧ, попитах те кратичко и ясно:

И не говоря за нуждата да отчиташ всяка своя мисъл, а дали мисълта, която можеш да споделиш с приятел, можеш да споделиш с мъжа си, щом си го обявила за " най- добрия ми приятел"?
Отговорих вече - да.
Именно. Тези хора, които го казват, го казват, не защото са го обявили, а защото могат да споделят...
Затова казват, че е най-добрият им приятел, защото могат да споделят, а не защото са решили да обявяват нещо.

# 80
  • Мнения: 119
Работата е там, че аз вътрешно в себе си съм решила. Не бих предала семейството си / сега го отчитам като предателство /, знам какво искам, знам коя съм, просто не знам как да го изкарам от главата си. Изобщо няма претенции за перфектната жена, най-влюбената, не вярвам и, че в живота ми се е случило някакво чудо. Просто исках да чуя от вас, че правилният избор е този, които смятам и аз. От къде да знам по дяволите, че това е възможно...Винаги съм гледала на съпругът си като най-хубавото нещо в живота ми и това раздвоение ме побърква. Прави сте ! Блокирам от всякъде и този път завинаги. Благодаря на всички за мненията. И за упреците благодаря, доказват правотата ми.
грешиш, трябва ти време и ще го разбереш... Животът е един и твърде кратък, трябва да живееш, а не да се вкопчваш в мъжа си и отговорност, задължения...

# 81
  • На Марс
  • Мнения: 8 721
Работата е там, че аз вътрешно в себе си съм решила. Не бих предала семейството си / сега го отчитам като предателство /, знам какво искам, знам коя съм, просто не знам как да го изкарам от главата си. Изобщо няма претенции за перфектната жена, най-влюбената, не вярвам и, че в живота ми се е случило някакво чудо. Просто исках да чуя от вас, че правилният избор е този, които смятам и аз. От къде да знам по дяволите, че това е възможно...Винаги съм гледала на съпругът си като най-хубавото нещо в живота ми и това раздвоение ме побърква. Прави сте ! Блокирам от всякъде и този път завинаги. Благодаря на всички за мненията. И за упреците благодаря, доказват правотата ми.
грешиш, трябва ти време и ще го разбереш... Животът е един и твърде кратък, трябва да живееш, а не да се вкопчваш в мъжа си и отговорност, задължения...

Подтискането на Аз-ът в полза на чуждия комфорт е няква висша форма на мазохизъм ... мое скромно мнение.

Последна редакция: вт, 19 сеп 2017, 07:38 от punchinello

# 82
  • Мнения: 1 701
Е, защо не сте се събрали тогава като се обичате?
Ако наистина и двамата се обичахте, както ти го описваш, отдавна щяхте да сте заедно. Може би всичко е еднопосочно и в твоята глава.

# 83
  • Мнения: X
Работата е там, че аз вътрешно в себе си съм решила. Не бих предала семейството си / сега го отчитам като предателство /, знам какво искам, знам коя съм, просто не знам как да го изкарам от главата си. Изобщо няма претенции за перфектната жена, най-влюбената, не вярвам и, че в живота ми се е случило някакво чудо. Просто исках да чуя от вас, че правилният избор е този, които смятам и аз. От къде да знам по дяволите, че това е възможно...Винаги съм гледала на съпругът си като най-хубавото нещо в живота ми и това раздвоение ме побърква. Прави сте ! Блокирам от всякъде и този път завинаги. Благодаря на всички за мненията. И за упреците благодаря, доказват правотата ми.
грешиш, трябва ти време и ще го разбереш... Животът е един и твърде кратък, трябва да живееш, а не да се вкопчваш в мъжа си и отговорност, задължения...

Подтискането на Аз-ът в полза на чуждия комфорт е няква висша форма на мазохизъм ... мое скромно мнение.
Че кой ви спира да си угаждате на АЗ-а?
Зарязвате натворените дечурлига в Дома за сираци и чукате на воля де когото сварите.
Ти-всякакви женоря, жена ти-всякакви мъжкорляци....
Лесно.И елементарно.Закон против това няма.

# 84
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Ако наистина и двамата се обичахте, както ти го описваш, отдавна щяхте да сте заедно. Може би всичко е еднопосочно и в твоята глава.
Сериозно?! Че той светът щеше да е различен ако това беше вярно. В главата на авторката какво е точно не знам, не съм и чела цялата тема подробно /признавам си без бой  Mr. Green/, обаче такива категорични твърдения ми идват в повече.  Peace

# 85
  • Мнения: X
Ако наистина и двамата се обичахте, както ти го описваш, отдавна щяхте да сте заедно. Може би всичко е еднопосочно и в твоята глава.
Сериозно?! Че той светът щеше да е различен ако това беше вярно. В главата на авторката какво е точно не знам, не съм и чела цялата тема подробно /признавам си без бой  Mr. Green/, обаче такива категорични твърдения ми идват в повече.  Peace

Защо да не е вярно?
Ако двама души наистина се обичат до степен да са сигурни, че Това Е Любовта за Цял живот, не се разделят с лека ръка, за да "гонят Михаля" в търсене на .....какво ли?!
Щом преди години лесно са приключили връзката си, значи е имало причина/причини.
Както има и причини тя сега да го идеализира.Които разбира се, не е длъжна да споделя.Но, за да изпадне в това състояние сега, а не преди 4-5 или 10 години, има основателна причина в живота й сега.
И вместо да се изживява като Жулиета с нещастна любов, по-добре да огледа живота и отношенията си с мъжа си, за да види кое не й наред и я тласка към търсене на "външни тръпки".

# 86
  • Мнения: 46 580
Не познаваш ли хора, които приключват връзката си по една единствена причина - много са млади, но единият иска деца и семейство, а другият още не?
Чак след години разбира какво е загубил или като се пресекат пътищата им.

# 87
  • София
  • Мнения: 24 839
По БТВ Комеди, редовно- там във всеки филм са се разделили, защото единият е искал да пътува, да гради кариера някъде в голям град, после катастрофира с брак с неподходящ и се връща в родното градче, където другият още тайно го обича.
И проглежда изведнъж беглецът, и едни спомени, и едни трепети, и хепи енд- женят се и доведеното дете е обичано като свое, че и общо чакат.

# 88
  • Мнения: X
Не познаваш ли хора, които приключват връзката си по една единствена причина - много са млади, но единият иска деца и семейство, а другият още не?
Чак след години разбира какво е загубил или като се пресекат пътищата им.
Ами, не познавам....
Но, хора, които "са се намерили", не гледат години и периоди и обикновено дали на 20 или на 40, гледат в една посока.За тях раздялата изобщо не стои на дневен ред.

# 89
  • Мнения: 46 580
Е, аз познавам. Някои бяха заслепени от младежки идеи и си мислеха, че те са най-важното. С времето разбраха, че не е.
Някои се събраха и плановете им се развиха точно както очакваха, в смисъл създадоха здрави и безпроблемни семейства, със, без доведени деца, всякакви видове.
Други не, разумът надделя.
Скрит текст:
Един 50+, който след 30 г. се сети, че няма да намери по-голяма любов от една конкретна и 3 г. й вися пред входа. Не преувеличавам, съседи сме и го виждах там от сутрин до вечер. Преди да разбера кой е и какво прави си мислех, че продава наркотици или нещо от сорта, то какво да си помисли човек...
Тя вече с 3 деца, две от тяхголеми, имаше и внучета, скочи първо, но после реши да спре заради децата, особено малкото. Целия блок беше свидетел на цирка. После имахме служебни отношения с мъжа и си изпя всичко. В крайна сметка сега той ближе рани и реве, че си е провалил живота. Тя пък стиска зъби, заради децата.

Абе - животът е шарен.
Но все пак не съм убедена, че случаят с авторката е такъв. Нищо не споменава за неговата реакция, явно човекът просто е решил да чукне нещо странично и въобще не се сеща, че са лумнали пламъци.

Общи условия

Активация на акаунт