Някои се събраха и плановете им се развиха точно както очакваха, в смисъл създадоха здрави и безпроблемни семейства, със, без доведени деца, всякакви видове.
Други не, разумът надделя.
Тя вече с 3 деца, две от тяхголеми, имаше и внучета, скочи първо, но после реши да спре заради децата, особено малкото. Целия блок беше свидетел на цирка. После имахме служебни отношения с мъжа и си изпя всичко. В крайна сметка сега той ближе рани и реве, че си е провалил живота. Тя пък стиска зъби, заради децата.
Но все пак не съм убедена, че случаят с авторката е такъв. Нищо не споменава за неговата реакция, явно човекът просто е решил да чукне нещо странично и въобще не се сеща, че са лумнали пламъци.
А само човек, който е изтървал всички влакове и нали все някой трябва да "го гледа на старини", се е сетил за една, която би го изтърпяла.Ако е била Голямата му любов и на младини не е бил готов за нея, защо не я е потърсил на 30 или 35 години?
Както и да е.Сигурно има много такива истории.Аз просто не вярвам, че двама души ще се обичат и ще се смятат за любовта на живота си, а пък ще са готови на раздяла заради някакви прозаични причини.Ако наистина любовта им е силна и "единствената по рода си", то значи, че определено "гледат в една посока".Ако са на етап "...обичам те, ама завладяването на света/образованието/кариерата са ми по-важни от теб, значи се разделяме!", това е доста "встрани" от любовта.