Накрая се спряхме на Мая и Рая...
Мъжът ми изненадващо се съгласи и така остана Елеонора. - Публикувана: 10 септ. 2017, 07:58 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2017, 23:04 ч.
Как избрахте името на детето си?
Аз пък се колебаех между Мая и Ева. Поне един месец се чудех и в деня, в който реших, че по-скоро клоня към Мая, ми хрумна Елеонора
Мъжът ми изненадващо се съгласи и така остана Елеонора. 
Още преди да забременея с ММ бяхме единодушни, че един ден като имаме деца няма да спазваме традиции и да ги кръщаваме на баби и дядовци. С дъщеря ми изборът на име беше по-труден. ММ предлагаше само някакви абсурдни имена от рода на Хармония и Дезидерия. Аз много исках да я кръстим Савина, но той се дърпаше. Тогава му казах да избере между Савина и Валерия, аз друго име няма да приема за детето. Той каза, че Валерия много му харесва и така се спряхме на него. После имахме неблагоразумието да кажем на родата предварително кое име сме избрали. Свекървата опита всячески да ме убеди колко неподходящо е името - че е старо и грозно с това "л" и "р", че няма хубаво галено име и т.н. Това още повече ми затвърди мнението, че сме направили правилния избор. 
С втората бременност бях убедена, че пак ще е момиче и ще мога да си я кръстя Савина, но още в 12-а г.с. докторът каза, че е момче. ММ ми беше дал карт-бланш за името, обмислях два-три варианта, но един ден просто станах с мисълта, че нося в утробата си Симеон и така и го кръстихме.
С втората бременност бях убедена, че пак ще е момиче и ще мога да си я кръстя Савина, но още в 12-а г.с. докторът каза, че е момче. ММ ми беше дал карт-бланш за името, обмислях два-три варианта, но един ден просто станах с мисълта, че нося в утробата си Симеон и така и го кръстихме. 
Всеки път като прочета че имало скандали за името на бебето от нечии родители (независимо неговите или нейните) толкова пъти благославям, че никой и копче не ми е казвал за това как да го кръстя. Даже и за буква е нямало претенции.То затова има вече във форума не знам-коя си тема-подред "странни и необичайни имена" и накрая примерно от Славчо и Нина-Сланина 
Мерси от такова уважение. 
Мерси от такова уважение. 
И двете са 
много ги харесвах, повече Фантагиро, взимахме постоянно касети, през ден.Гледах ги всеки ден.Ех, какви времена бяха... Сигурно съм ги гледала над 100 пъти. Малко ме е яд/всъщност не много малко/,че нашите деца никога няма да усетят красотата на онова време.
Най-добре е да не се казва. Нас нито са ни питали, нито са намеквали, никой от родата.Въпреки,че моите родиели и баба ми ми вметваха по някоя приказка,че мъжа ми бил единствено дете и било хубаво да я кръстя на някои от свекърите.Ама,че довод, няма що.
много ги харесвах, повече Фантагиро, взимахме постоянно касети, през ден.Гледах ги всеки ден.Ех, какви времена бяха... Сигурно съм ги гледала над 100 пъти. Малко ме е яд/всъщност не много малко/,че нашите деца никога няма да усетят красотата на онова време. Най-добре е да не се казва. Нас нито са ни питали, нито са намеквали, никой от родата.Въпреки,че моите родиели и баба ми ми вметваха по някоя приказка,че мъжа ми бил единствено дете и било хубаво да я кръстя на някои от свекърите.Ама,че довод, няма що.
Мен ме подпитваха учтиво и неучтиво, но бяхме решили на подобни въпросчета да отговаряме, че ще я кръстим Биролюба 
, защото и двамата с баща ѝ сме сериозни любители и потребители на напитката. И в известен смисъл Мая = на мая (за хляб или бирена мая) 
Понеже много исках да се роди естествено, но не пожела малкото мързелче се наложи секцио, че си беше и едричка - 4.050 кг и преносенка... Та я извадиха на 19 октомври. И се чувам с майка ми - Тя почти умряла от притеснение, че и в друг град. И след като стана ясно, че сме живи и здрави, веднага на дневен ред - името. Вика ми: "Ми то, мамо, днес е Св. Иван Рилски, та ако питаш мене то си е дошло с името детето и да го пишеш Ивана или Йоана..." Ама много настоятелно...
А аз си я бях нарекла отдавна и не смятам, че като се раждат със секцио си "Идват" с името, а е и много тъпо рождения и именният ти ден да се в един ден.
Освен това баща ми е с И, а не искахме никой да се сърди или да се чувства поласкан. Аз това дете не съм го родила, че да се бие някой друг в гърдите.
, защото и двамата с баща ѝ сме сериозни любители и потребители на напитката. И в известен смисъл Мая = на мая (за хляб или бирена мая) Понеже много исках да се роди естествено, но не пожела малкото мързелче се наложи секцио, че си беше и едричка - 4.050 кг и преносенка... Та я извадиха на 19 октомври. И се чувам с майка ми - Тя почти умряла от притеснение, че и в друг град. И след като стана ясно, че сме живи и здрави, веднага на дневен ред - името. Вика ми: "Ми то, мамо, днес е Св. Иван Рилски, та ако питаш мене то си е дошло с името детето и да го пишеш Ивана или Йоана..." Ама много настоятелно...
А аз си я бях нарекла отдавна и не смятам, че като се раждат със секцио си "Идват" с името, а е и много тъпо рождения и именният ти ден да се в един ден.
Освен това баща ми е с И, а не искахме никой да се сърди или да се чувства поласкан. Аз това дете не съм го родила, че да се бие някой друг в гърдите.
Мис, и аз свързвам името с този филм. Сестра ми в детските ни години ме наричаше Селваджа (на по-малката лоша сестра). Понеже и името ми е близко до това на героинята. Винаги правеше паралели как тя била мила и добра като Дезидерия, а аз - проклетия като Селваджа.
Аз май винаги съм знаела, че няма да живея в българия и че най-верочтно мъжът ми няма да е българин. Така че в главата ми винаги са се въртяли имена като Скарлет, Фиона и подобни. Когато разбрах че съм бременна казах на ММ, че много харесвам името Сиена за момиче. На него пък хич не му хареса. Тук в Германия всъщност няма традиция децата да се кръщават на баби и дядовци, а и аз никога не съм искала децата ми да са кръстени на някого. Накрая ни остана да си изберем име, което и на двамата да се харесва, като аз исках име, което да не е често срещано и да не познавам никой с това име. И по възможност да е име, което да не се съкращава тъпо. Така де, избрал си интересно и благозвучно име като Катерина (Ката), Валентина (Вале, Тина), Розали (Рози), Валерия (Вали)... и още милион примера..
И така известно време подхвърляхме имена, които ни допадат, но все единия беше против. Един ден ММ предложи Ария, което на мен също много ми харесва и така се спряхме на име. Майками си мисли, че е кръстено на нея заради първата буква, но не е. Имаме избрано име и за още едно момиче, но не и за момче, та не знам какво ще правим.
И така известно време подхвърляхме имена, които ни допадат, но все единия беше против. Един ден ММ предложи Ария, което на мен също много ми харесва и така се спряхме на име. Майками си мисли, че е кръстено на нея заради първата буква, но не е. Имаме избрано име и за още едно момиче, но не и за момче, та не знам какво ще правим.
Съвсем прилични са умалителните точно на посочените от Вас имена. Но, всеки си шета на акъла в крайна сметка.
Прилични са, да, но най-малкото Ката ми звучи много грубо. Или МанУ на Мануела.
Просто за разлика от много други мимичета тук, аз не държа името да има умалително или галено, въпрос на вкус
Тео,и аз така като теб не държа.Но ке оказа важно.Защото всеки пита.Иначе на Катерина е Кате,Катя,Ката не съм чула освен на нясоя стара баба или ако нещо те е ядосала така да й кажеш.И Валерия е толсова хубаво име,пък Валя изобко не ми харесва а това е галеното.
Но не за всеки са важни тези неща.
Моята Изабела за това е Бети,защото от толкова.мислене,така и не ми допада друго освен това(стандартните галени примерно).
А на Ария съвсем никак не може да й се каже,и много добре щом вие не искате.Добре сте го измислили.
Но не за всеки са важни тези неща.
Моята Изабела за това е Бети,защото от толкова.мислене,така и не ми допада друго освен това(стандартните галени примерно).
А на Ария съвсем никак не може да й се каже,и много добре щом вие не искате.Добре сте го измислили.